Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Игра - познай романа по цитата от него (част 3)


Тор

Препоръчан отговор

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 144
  • Създадено
  • Последен отговор

Чела съм я, ама да пукна, не се сещам коя е. :(

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Още един цитат пускам, романа е исторически:

ХХХ пусна пердето, повдигна дългите широки поли на розовата си кадифена рокля и изтича в безлюдния коридор. Като приглади косата си назад върху раменете, тя застана усмихната, очаквайки УУУ да отвори входната врата и нетърпеливо да я вземе в прегръдките си. Но това не стана. Входната врата се отвори с трясък и УУУ застана на прага. Косата и дрехите му бяха в ужасно състояние, изглеждаше гневен и страшен. И пиян.

С безмълвно тъмно лице и непроницаем поглед мъжът й тръгна срещу нея и ХХХ я побиха тръпки. Тя инстинктивно се дръпна, когато той враждебно пристъпи към нея, оставяйки входната врата отворена зад себе си.

— Аз… Аз… се безпокоях, УУУ. Стана толкова късно — опита се да се усмихне, но не успя. Продължи да отстъпва към огромното стълбище, наблюдавайки го уплашено. — Добре ли си?

— Това не те интересува — каза той накрая, като завалваше думите. Очите му изглеждаха ледени на тъмното навъсено лице. Челюстите му бяха здраво стиснати. Той бавно се надвеси над нея.

— Разбира се, че ме интересува, скъпи — тя преглътна с усилие. Сърцето й биеше бясно. Внимателно продължи да отстъпва и попита: — Какво има, любов моя? Какво се е случило? Защо…

Гърлото й се сви. Не можеше да каже нито дума повече. УУУ се приближи към нея, като я гледаше с презрение и омраза в сивите си очи. После рязко се отдръпна и влезе в салона, осветен от многобройни лампи.

Почти обхваната от паника, че се е случило нещо много лошо, ХХХ го последва нетърпеливо и нежно произнесе името му. Той спря и се обърна. Погледът му беше опасен, поглед, който я накара да потрепери. УУУ не каза нищо, но хладните му сребристи очи пронизваха нейните. Тя се взираше в него, объркана и доста уплашена.

— Ти си пил — успя да каже накрая. Той се отправи към бутилката с уиски. Наля три пръста бърбън в една чаша и го изпи.

— Много си схватлива, скъпа моя — отвърна той саркастично. — Наистина съм пил. И ще продължа да го правя, ако нямаш нищо против — усмихна се презрително. — Всъщност ще продължа дори ако ти имаш нещо против — наля си още една чаша.

— УУУ, какво има? Кажи ми какво се е случило? — попита ХХХ със свито сърце.

УУУ бавно се обърна и вдигна чаша към нея за наздравица.

— За теб, любима моя! Трябва да ти го призная. Ти си най-добрата, която съм срещал.

С нарастващ страх ХХХ промълви:

— Аз… аз не разбирам какво искаш да кажеш…

УУУ пресуши чашата, захвърли я на пода и изтри уста с опакото на ръката си. Приближавайки се към ХХХ, произнесе мрачно:

— Престани да играеш, ХХХ. Всичко знам. За оня лъжлив дневник на Ривера. Всичко.

Смаяна, ХХХ не можеше да каже нито дума.

УУУ я заобиколи и с тежка пиянска походка се заклатушка към вратата. Качи се по стълбите, измина разстоянието до апартамента им и изпадна в дълбок пиянски сън.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Много се извинявам за забавянето. В събота подготвих цитат от друга книга, но се разсеях и съм забравила.

Верния отговор на предната загадка е Нан Райън - Изгаряща светлина.

 

Нова загадка:

— Естествено, работата идва на първо място. Никога няма да направиш изключение, нали, ХХХ? Тук си заради бизнеса си…

— Не, заради нашия бизнес — подчерта той.

Ръцете му посегнаха към лицето й. Тя отстъпи назад, а очите й мятаха мълнии.

— Не ме докосвай, ХХХ или всичко е свършено! Не си се прибрал вкъщи, за да ме видиш и любиш, тъй че, по-добре не започвай сега! Няма какво повече да си кажем, но ако все още държиш на брака ни, не насилвай нещата. Отношенията ни са също тъй застрашени, както и бизнесът ти.

Свирепа гордост пропълзя по лицето му.

— Какво, по дяволите, означава това? Помолих те за помощ, а ти обявяваш края на брака ни.

— Бракът означава да споделим живота си, ХХХ.

— Не правя ли точно това в момента?

— От чиста необходимост, заради работата ти.

Юмрукът му се стовари върху плота.

— Нашата работа! — изкрещя той. — Колко пъти да ти повтарям: отнася се до нашето бъдеще, УУУ. Това не те ли интересува?

— Разбира се, че ме интересува — дори много! — сълзите я заслепиха. — Обещах на Джак Конуей, тъй както обещах да ти бъда вярна в деня на сватбата ни, ХХХ. Ако сега не спазя думата си, каква стойност биха имали останалите ми клетви? Какво означава доверие, ако не е пълно? Мислех, че ме разбираш, че след като ми се довери, и аз ще мога да ти се доверя…

Гласът й секна задавен в ридания.

— УУУ, моля те! Трябва да зная… — изтерзано простена той.

Утре щеше да узнае. Имаше предостатъчно време на разположение, за да спаси любимия си бизнес.

— Връщай се в Мелбърн, ХХХ! Все още не си закъснял за последния полет.

Хлад пролази във вените й и я вцепени. Не можеше да понася повече присъствието му. Тялото й се сгърчи от погнуса при мисълта, да прекара нощта с него. Тя се завъртя и изтича по стълбите. Коленете й трепереха.

— УУУ!…

Загърби умолителния му вик. Прилоша й. Трябваше да побърза, за да стигне до банята на втория етаж. Гордостта й повеляваше да скрие неразположението си от него. Чу стъпките му да я следват. ХХХ я извика по име. Успя да стигне до банята преди него и панически заключи след себе си. После залитна и се преви, докато стомахът й напълно се облекчи.

Ударите му валяха по вратата, гласът му я викаше, но УУУ не чуваше. Ушите й бучаха, пот се стичаше по тялото й, студени тръпки я побиваха. Приседна на ръба на ваната, отпусна глава и се опита да прогони забулващата съзнанието й мъгла.

Вратата изведнъж изтрещя, бравата рязко изскърца и поддаде. Фигурата на ХХХ изпълни внезапно зейналото празно пространство. Мрачното му лице предвещаваше буря, гърдите му тежко се надигаха и спускаха. Разумът го бе изоставил.

— Насила ли смяташ, че ще те докосна? Няма нужда от заключени врати между нас! Да не би да мислиш, че…

Гневният водопад от думи внезапно секна при вида на безкръвното й лице и безсилно отпуснатото тяло. ХХХ шумно преглътна, а гласът му се снижи:

— УУУ… Защо не ми каза, че не си добре?

Тя вдигна празни очи към него.

— Нормално е за състоянието ми.

— За какво говориш?

Устата й се изкриви иронично. Какъв абсурден начин да му съобщи новината — без радост, без мечтаното очакване! Факт, като всеки друг!

— Бременна съм.

Ето какво се бе опитвала да му съобщи тя, но той не й бе дал възможност, погълнат от собствените си проблеми. Гневът му се смени с горчиво съжаление. Може би този път работата му щеше да мине на втори план, изтласкана от детето — неговото дете. Но тя, УУУ, никога нямаше да заеме полагаемото й място в живота му. Нейната роля се свеждаше да свързва двата края между бизнеса и новото светло начало, въплътено в детето му.

ХХХ се приближи и приклекна до нея.

— Съжалявам, УУУ. Провалих чудесната ти новина. Ще ми простиш ли? Как да поправя злото?

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Цитатът е от съвременен роман:

 

"Без да каже и дума, той се обърна и целуна пръстите й, след това се наведе и преди да се е осъзнала, той я целуваше. Устните му бяха страстни, жадни и топли. Ръцете му галеха гърдите й и се спуснаха към бедрата и колената и нетърпеливо се плъзнаха под полата. Главната с ужас осъзна, че той бе извън всякакъв контрол; в този момент се подчиняваше единствено на собственото си желание да притежава нежното й, съблазнително тяло. Изобщо не го интересуваше нейната реакция. Сърцето й започна да бие по-бързо, когато с ужас, Главната си даде сметка, че този път може да не успее да го спре.

— Недей, Главен! Не тук! Моля те, престани — промълви тя. Не искаше да се кара с него, тъй като знаеше, че на този етап това само би го възбудило още повече. Той й причиняваше болка; ръцете му бяха навсякъде по тялото й, докосваха я както никой мъж досега и събличаха дрехите й. Тя се пресегна, хвана лицето му в двете си ръце и започна да повтаря името, тревожно и настоятелно, докато най-накрая той вдигна очите си към нея.

Лицето му се сви в гримаса и той стисна зъби. Помогна й да се изправи, като я отдръпна от скута си и след това и той стана. Погледна я, когато тя се залюля и се облегна на бюрото; изруга тихо и се обърна с гръб към нея.

Главната мълчаливо се загледа в широкия, мускулест гръб; чувстваше се толкова безсилна, че не можеше да пророни и дума. Какво да прави? Искаше да си тръгне, но краката й трепереха толкова силно, че не бе сигурна дали ще успее да излезе от кабинета. Дрехите й бяха усукани, раздърпани и блузата й бе разкопчана. Бавно и несръчно тя ги оправи и отново го погледна несигурно. Имаше вид на човек, който се бори със себе си, и тя не искаше да направи нещо, което би го ядосало. Тишината стана непоносимо тягостна и тя се насили да си тръгне, като се насочи към стола, на който бе оставила чантата си.

— Няма да ходиш никъде — тихо каза той и тя замръзна на мястото си. Главният се обърна и тя видя, че чертите на лицето му бяха опънати. — Съжалявам — въздъхна той. — Причиних ли ти болка?"

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Защото много харесвам авторката. :)

 

Ревът на мотора се приближи и надви пукота на пламъците. После рязко спря и гумите изсвистяха по каменната настилка пред къщата. ХХХ скочи от машината и се затича към входната врата. Зад него моторът продължи да се движи по инерция и най-накрая падна на земята сред рой искри.

На петдесет метра от тях се срути покривът на съседната къща.

— Басейнът! — изкрещя УУУ.

Но мъжът не я чу. Бе все още с шлем на главата и спуснат черен предпазител, обгорен от огъня. Грабна Надж с едната си ръка, УУУ с другата и се втурна през двора.

Изведнъж въздухът се изпълни с горещ дъжд от светещи пръски. Блузата на УУУ изсъхна в миг и тя усети как огънят ги следва по петите. ХХХ ритна входната врата от червеникав кедър и двамата заслизаха по каменните стълби през гъстия дим, в който едва дишаха. Не дочака да стигнат нивото на басейна, просто хвърли УУУ през водопада във водата, после скочи, здраво стиснал в ръце извиващото се тяло на котката.

Водната маса ги спаси и погълна първия, смъртоносен изблик на пожара, развихрил се на двора и в къщата. УУУ инстинктивно заплува под вода към каменната стена на басейна и прикритието на водопада. До нея ХХХ пореше водата с мощни движения, независимо от тежестта на кожените дрехи, ботушите, шлема и полудялата котка в ръка.

Младата жена предпазливо се показа на повърхността. Водопадът приличаше на кипяща, прозрачна оранжева стена, щит, предпазващ я от целия останал свят. Въздухът бе влажен и горещ, но можеше да се диша.

Пожарът бушуваше над тях.

ХХХ остави прогизналата котка върху каменния бордюр. Надж се огледа с полудели очи, с прилепнала козина и уши, после отстъпи назад и оголи зъби като диво животно, каквото всъщност си беше. Лапата й се стрелна към мъжа, но той вече бе успял да прибере ръката си, облечена в кожена ръкавица, опря се на ръба на басейна и се зае да разкопчава шлема. Най-после успя, хвърли го встрани и сграбчи УУУ. Тя се притисна в тялото му, неспособна да говори, с ръце, сключени около врата му.

— Не знам дали да те целуна, или да те удуша — дрезгаво каза той. — Ако още веднъж направиш нещо толкова глупаво, обещавам ти, че ще те убия със собствените си ръце.

Преди да дочака отговора, устата му притисна нейната и тя разбра, че е искала тази целувка повече от всичко на света. Той беше жив. Тя също. И това бе достатъчно, след като беше видяла мотора му да изчезва в огнения капан.

ХХХ вдигна глава и УУУ се опита да заговори. Всичко, което излезе от устата й, бе суха кашлица. Димът проникваше въпреки водната преграда. Ръката му се спусна към яката на блузата й и раздра плата с едно-единствено движение. Направи превръзка от мократа тъкан и я завърза около устата и носа й. После съблече коженото яке и ръкавици, по които личаха следи от огъня и ноктите на Надж. Разкашля се и УУУ веднага раздра блузата си за втора превръзка. Тъкмо приключваше, и водата се озари в яркооранжево — покривът на къщата бе рухнал и огненият дъжд заля басейна. Светът отново се разпадна.

«Всичко, за което мечтах и сътворих, след като навърших деветнайсет години, вече не съществува.»

А беше дала толкова много от себе си, бе се отказала дори от мъжа, когото обичаше. А сега бе изгубила дома си и едва не бе убила ХХХ и себе си. Въздъхна тежко, затвори очи, не искаше да види как домът й бавно загива.

ХХХ се пресегна, взе я в ръцете си и я държа, докато детската й мечта се изпепели и изчезна в небитието. С ужасяваща грация последните пламъци паднаха във водата, изсъскаха и замряха. Той все още държеше потръпващото в безмълвни ридания тяло, а очите му неотлъчно следяха всяка промяна в отвъдния ад. Когато усети, че очите повече не го смъдят, ХХХ махна предпазните превръзки от лицата им, целуна я по челото и я подтикна към ръба на басейна.

— Можеш ли да постоиш сама за малко?

Тя само кимна.

ХХХ пое дълбоко дъх и излезе от водата. Знаеше какво го очаква и въпреки това потръпна при вида на унищожената къща. Нищо не бе останало от нея, с изключение на полуразрушените стени и бетонната основа. Другото се бе превърнало в пепел, понесена от вятъра незнайно къде. Мъжът се намръщи сурово и се върна при водопада.

— Всичко свърши — каза той, след като изплува при УУУ. — Няма какво повече да гори.

Тя прехапа долната си устна и кимна. Страхуваше се да излезе от прикритието на водата и да види само руини и пепел.

«Толкова много красота, събрана на едно място като в райска градина, и сега… само спомен.»

Сълзите потекоха по лицето й, треперещите й пръсти безпомощно докоснаха бузата.

— Ще ти го построя отново — каза той. — Всеки камък, всяка дървена греда, всяка керемида ще си бъдат на предишното място. Ще имаш твоя дом дори ако това е последното нещо, което мога да направя в живота си. Обещавам ти. Ще го имаш отново!

Риданията разтърсиха тялото й и тя се обърна към него:

— Прегърни ме, просто ме прегърни!

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ех, че игра си спретнахме ние двете!

 

Цитатът е от исторически роман:

 

"— Върви си сега — чу YYYY гласа си, треперещ от страх и смущение. — Или… или ще сметна за необходимо да застрелям и теб!

Той се стопи в мрака като призрак. YYYY пропълзя до двете тела на земята. Устата й зина от ужас и тя я прикри с треперещите си пръсти. Определено бе убила човек. Заобикаляйки свлеченото му тяло, тя се приближи към жертвата на нападението.

Лицето му бе обляно в кръв. Тя се стичаше от смолисточерната му коса и се просмукваше във вечерните му дрехи. На YYYY й прималя при мисълта, че помощта й е дошла твърде късно. Тя пъхна пистолета обратно в чантичката. Побиха я ледени тръпки, бе крайно неспокойна. През всичките отминали двадесет и пет години от живота й никога не й се бе случвало подобно нещо. Погледът й пробягваше от едното тяло към другото. Само да се намираше патрул наоколо, или някой млад и добре обучен градски офицер. Осъзна, че очаква нещо да се случи. Някой щеше да се появи на местопроизшествието твърде скоро. Въпреки силния шок, обхвана я чувство за вина. Мили Боже, как щеше да живее отсега нататък, като знаеше какво е сторила?

Тя се взря в жертвата на покушението със смесица от любопитство и жалост. Трудно бе да различи чертите на лицето му под кръвта, ала изглежда бе млад мъж. Дрехите му бяха елегантни, видът облекло, което можеше да се намери на Бонд стрийт. Внезапно раменете му потръпнаха. Тя примига от изненада.

— С-сър? — заекна тя, привеждайки се към него.

Той стремително се изправи и тя нададе ужасен писък. Огромна ръка я сграбчи за корсажа, стискайки го твърде силно, за да й позволи да се откопчи. Другата му ръка докосна лицето й. Дланта му обхвана бузата й, треперещите му пръсти зацапаха с кръв повърхността на очилата й. След френетичен опит да избяга YYYY се предаде, непохватна човешка фигурка, свита край него.

— Аз прогоних нападателите ви, сър. — Тя се стремеше енергично да отмахне пръстите му от деколтето си. Но те стискаха здраво като желязо. — Мисля, че успях да спася живота ви. Пуснете ме… моля ви…

Той забави отговора си. Постепенно ръката му се отдръпна и се плъзна по роклята й, докато не улови китката й."

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ето един откъс който веднага ще познаете, но просто съм очарована от него :D

 

 

В помещението стана тихо. Ели забеляза, че много от присъстващите гледат объркано двойката пред тях и непознатия мъж. Повечето нямаха представа, защо са поканени на тая сбирка, но имаше няколко души, които прикриваха знаещи усмивки. Брийз, седнала на един стол в предните редици, ѝ махна. Ели ѝ отвърна, после се обърна към Фюри. Погледите им се срещнаха и задържаха.

— Събрали сме се тук днес — заяви високо белокосият мъж, — за да свържем Фюри Норт и Ели Брауер в брачен съюз. — Той си пое дъх.

— Не го казвайте. — Фюри погледна свещеника със заплашителен поглед. — Не смейте да питате има ли някой някакви възражения. Вече говорихме за това.

Мъжът пребледня и прочисти гърлото си.

— Фюри, взимате ли Ели за ваша законна съпруга?

— Да.

Отчето отвори уста, но Фюри изръмжа отново. Белите вежди на възрастния мъж отскочиха нагоре и той понижи глас:

— Колко от следващите думи искаш да съкратя?

Фюри присви тъмните си очи и изръмжа отново. Ели тихо се засмя.

Свещеникът отново се прокашля.

— Ели, взимате ли Фюри за ваш законен съпруг?

— Да.

— Обявявам ви за съпруг и съпруга. — Белокосият се наведе предпазливо към Фюри. — Е, беше ли достатъчно бързо за вас? Можете да целунете булката. Вие сте в законен брак.

Широка усмивка се разля по лицето на Фюри.

— Никой не можа да ни попречи.

— Ако някой искаше да каже и дума, трябваше да притежава скоростта на състезател. — Ели се наведе към него и се засмя. — Сега ме целуни.

Фюри наклони глава, Ели затвори очи, сърцето ѝ биеше лудо. Животът ѝ никога повече нямаше да бъде скучен със съпруг като нейния. Устата му завладя нейната и тя се изгуби в човека, когото обичаше, пред зала, пълна със свидетели.

— Не трябваше ли да си разменят пръстени — шепнешком попита Халфпринт.

— О, те ще си разменят много повече — засмя се Слейд. — Мисля, че да сложи нещо на нея, е последното, което в този момент иска Фюри.

Брийз се разсмя.

— Хм, може би трябва да ги разделим или да излезем от помещението, защото той изглежда е на път да свали всичко и от двамата. Те наистина са много възбудени от това, че са женени.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добре. Ето следващия ( съвременен) цитат ;)

 

— И какво те кара да мислиш, че не обичам @@@?

— Увереността, че обичаш мен. — Предизвикателно проблеснаха сините ѝ очи.

— ###, не можеш вечно да държиш факлата, защото като догори, ще опари и пръстите ти.

— И аз те обичам.

Изражението му не се промени. Стори ѝ се, че за миг нещо проблесна в очите му, но изчезна твърде бързо, за да успее да определи.

— Ясно. И кога стигна до този извод?

— Мисля, че се влюбих в теб още първата вечер, когато се срещнахме — призна тя. — Но се уверих след първата нощ, която прекарахме заедно.

### не можеше да предвиди реакцията му, но тайничко се надяваше, че признанието ѝ ще го развълнува. Вместо това, той гневно захвърли писалката си, която се удари в лъскавата повърхност на бюрото и тупна върху дебелия килим.

Двамата проследиха летежа ѝ, после $$$ се обърна към ### все още с каменно изражение. Тя бе принудена да приеме неприятния факт, че е закъсняла с признанието си.

— По дяволите, ### %%%! — изръмжа $$$ и дъхът му изсвистя през зъбите. — Защо не ми каза досега? Защо ме накара да страдам през изминалите седмици?

— Страхувах се.

— От мен? — недоумяващо попита той. — Аз още в началото ти обясних какво изпитвам към теб. Как можа да допуснеш, че ще ти сторя нещо лошо?

— Но щеше да се ожениш за @@@ &&& — почувства се длъжна да му припомни ### и смело вирна брадичка. — Това нямаше ли да ми причини болка?

Той тихо изруга.

— Толкова глупава можеш да бъдеш понякога. Какво, по дяволите, да правя с теб?

Сега или никога. Поставила чувствата си към $$$ пред гордостта, ### бавно се изправи, заобиколи бюрото и смело седна на коленете на мъжа. Окуражена от факта, че $$$ не я отблъсна, тя обви ръце около врата му.

— Ако приемаш предложения, намират ми се едно-две — пошепна тя и нежно захапа ухото му. — $$$, ожени се за мен.

Той се замисли, сякаш му бе особено трудно да вземе решение.

Сърцето на ### блъскаше в гърдите ѝ. Тя помаха ръка пред очите на мъжа.

— $$$?

Той разтърси глава, сякаш се свестяваше.

— Извинявай, ###. Никога досега не бях получавал такова предложение.

Очакването я влудяваше. Ако така се чувстваха и мъжете, които отправят предложение за женитба, учудващо бе как толкова поколения още крепяха брака като институция?

 

 

$$$- главния

###-главната

@@@- другата жена

### %%%- името и фамилията на главната

@@@ &&&- името и фамилията на другата жена

 

Успех ;)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Цитатът е от съвременен роман.

 

"Той се изправи и се обърна към нея. Главната закова погледа си върху него и веднага я обзе напрежение.

  Знаеше значението на думата зашеметен, но за първи път го изпитваше на живо. Бавната й походка се забави и накрая тя напълно спря. Застана неподвижно по средата на фоайето, неспособна да направи още една крачка. Подобно нещо не й се бе случвало досега, такава тотална загуба на контрол, но нищо не можеше да направи. Чувстваше се стъписана, сякаш някой и бе изкарал въздуха. Сега вече сърцето й биеше до полуда. Дишането й се учести, а малкият сак се изплъзна от пръстите й и се строполяса на земята с тъп звук. Чувстваше се като пълна глупачка, но изобщо не й пукаше. Просто не можеше да откъсне поглед от него.

  Чиста, старомодна сласт, това бе всичко. Не можеше да е нищо друго, особено от пръв поглед. Обзе я паника при самата мисъл, че би могло да е нещо друго. Просто сласт.

  Той не бе най-красивият мъж, когото някога бе виждала, защото Ню Йорк беше пълен с страхотни мъже, но това нямаше никакво значение. Единственото, което имаше значение, наречи го примитивни инстинкти, химия, електричество или биология, той беше неустоим. Този мъж излъчваше сексапил. Всяко негово движение бе наситено с чувственост и мъжественост, които веднага събуждаха образа на потни тела и измачкани чаршафи в съзнанието й.  Беше висок поне метър осемдесет и пет с яки мускули, излъчващи силата на мъж, който върши тежък физически труд. Кожата му бе загоряла, а косата, поне доколкото можеше да види изпод шапката, бе много тъмна, почти черна; с ъгловата брадичка, съвършено очертани устни и трапчинки от двете страни. Не се беше нагласил специално за срещата си с нея, а носеше бяла риза с навити ръкави, овехтели джинси и протрити каубойски ботуши. Главната бе съсредоточила цялото си внимание върху детайлите, докато се опитваше с цялата си воля да се съвземе от шока, връхлетял я без предупреждение.

  Дори и най-смелите и фантазии не я бяха подготвили за подобно нещо? Как трябваше да постъпи една жена, когато срещнеше мъжа, който разпалва най-скритите й страсти? Първата й мисъл бе да побегне с всички сили, за да спаси живота си, но въпреки това не бе в състояние да помръдне от мястото си."

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

×
×
  • Добави ново...