Да ! Ти си !

Откъс от една много любима книга.

 

С въздишка, отронила се от устните й, тялото й започна да потъва в неговото.

Като сложи голямата си ръка зад главата й, обърна я настрана и започна да я целува с цялата страст, която бе пропуснала в живота си. Целуваше я така, както винаги бе мечтала и искала да я целуват. Целуваше я така, както свършват приказките, както пише в книгите, че трябва да почувстваш целувката, целуваше я както никой досега не я бе целувал.

Когато той промуши крака си между нейните, ........ го прегърна през врата, като го притисна колко то може по-близо.

Той отдръпна устните си от нейните и започна да я целува по врата, по ухото, а ръцете му галеха гърба й. Обхвана с ръце задните й части и я повдигна така, че тя се опря на бедрото му, после повдигна крака й и го сложи на кръста си.

— Хей, ......., събираш тълпата.

Отначало .......... не чу гласа. Тя не чуваше нищо, само усещаше.

Мъжът се отдръпна. Отдръпна устните си от лицето й, сложи ръка на бузата й, като я галеше с палеца си, усмихвайки се.

— Хей, ........., това да не е някоя отдавна изчезнала братовчедка или я забърса на улицата?

Навеждайки се, мъжът целуна нежно ........ и свали крака й от кръста си.

Когато той се отдръпна, ........ започна отново да разсъждава. Отначало се почувства ужасена от това, което бе направила. Опита се да си измъкне ръката, но той веднага я хвана.

Пред тях стояха трима потни мъже, които изглеждаха сякаш носят цигарите си в ръкавите на фланелките и пият бира за закуска. И тримата имаха цинично и самодоволно изражение на лицата, сякаш знаеха нещо, което не би трябвало да знаят.

— Ще ни представиш ли?

— Разбира се — отвърна мъжът и избута ........ напред. — Бих желал да ви представя… — той се обърна към нея въпросително.

— .......... ......... — едва успя да прошепне тя.

— О, така ли? — каза мъжът, после отново погледна тримата мъже, които се побутваха, след като разбраха, че .......... не познава жената, която преди малко целуваше така, сякаш възнамеряваше да я изяде.

— Искам да ви представя моята наемателка — каза мъжът, усмихвайки се. — Тя ще живее с мен в къщата.

Гордостта и удоволствието прозираха в гласа му.

С рязко движение ......... се освободи от прегръдката му. Тъкмо се бе успокоила, че унижението й няма да бъде толкова голямо, когато разбра кой е мъжът, се ужаси. Ужас, унижение, паника, погнуса — това бяха чувствата, които се бореха в нея и й се искаше да избяга или да умре. Дори и двете.

— Съквартирантка, а? — смеейки се вулгарно, единият от мъжете я огледа.

— Ако искаш да живееш с мен, гадже, само ми кажи — каза вторият мъж.

— С теб и с жена ти — каза третият, като удари другия в ребрата. — Скъпа, аз не съм женен. Наистина ще се грижа добре за теб. По-добре от ..........

— Разкарайте се оттук! — изкрещя ........, но без злоба или яд, просто весело и им хвърли топката.

Единият от мъжете хвана топката и тримата продължиха по улицата, побутвайки се и смеейки се.

Мъжът се обърна към нея.

— Аз съм .......... — подаде ръката си, но .......... само го изгледа. — ........... .......... — след като тя отново не реагира, той започна да обяснява. — Вашият хазяин. Вие ми писахте, спомняте ли си?

 

Вие сте, успех!

Редактирано 30 май 201313 г. от varnam (преглед на промените)

 Сладък лъжец - Джуд Деверо?

 Сладък лъжец - Джуд Деверо?

 

Точно!

$$$$$ бе изминал целия път обратно към дома, стараейки се да предпазва от дъжда с мушамяното си моряшко наметало както малкия си син, когото носеше на ръце, така и голямата кошница с храна, която бе преметнал през лакът. Това намерение като че ли не го напусна и след влизането му в къщата. Без да обръща почти никакво внимание на #####, която побърза да се върне при огъня, той затвори с рамо вратата, стовари кошницата върху една грубо издялана маса до входа и едва тогава отметна наметалото от сина си. Когато момчето съзря непознатата жена, то смутено се притисна към рамото на баща си, сякаш за да подири сигурност и подкрепа. Но ароматът, изпълващ къщата, бързо прикова кехлибарено кафявия му поглед към огнището.

— Тате-е… @@@… гладен.

Любопитството на $$$$$ също бе събудено от вкусната миризма и след като свали момчето на земята, той впери заинтригувано очи в скарата, измъквайки краищата на мократа си риза от панталоните от еленова кожа.

— Какъв е този аромат?

— Спомних си как се приготвят кифлички — отговори ###### с усмивка, в която имаше едновременно и смирение, и гордост.

Може би щеше да каже още нещо, но в този момент $$$$$$ издърпа прогизналата риза през главата си и я хвърли в една кофа от дъбово дърво, оставена до вратата. ###### загуби ума и дума. Гледката на неговия тънък кръст, широки, здрави рамене и силен гръден кош, покрит с изпъкнали мускули, беше повече от стряскаща за една млада жена, която по време на няколкото си излизания на палубата на „Гордостта на Лондон“ се бе нагледала на огромните шкембета и тесните рамене на моряците, умиращи от удоволствие да се перчат полуголи пред затворничките, сякаш се мислеха за възхитителни образци на мъжественост, способни да впечатлят и най-придирчивите представителки на нежния пол.

В сравнение с тях $$$$$$ притежаваше необикновена физика, може би най-добрата, която ###### беше виждала при малобройните си срещи с полуоблечени мъже. При все това той, изглежда, изобщо не си даваше сметка нито за изключителната си външност, нито за хаоса, обзел мислите на неговата робиня. Не помнеше някога да е виждала мъж, който да я смути толкова с едно просто сваляне на ризата си. Заедно с това смущение тя внезапно осъзна, че като се изключи момчето, за пръв път в живота си остава насаме с един напълно непознат мъж. Всяка истинска дама на нейно място би била много по-малко впечатлена от неговата анатомия и много повече уплашена, защото при сегашните обстоятелства тя беше напълно беззащитна и зависеше изцяло от волята на своя господар.

"Като цвят по течението" Катлийн Удиуиз ?

Давай, ти си.

Извинявам се зя закъснението.Ето цитата:

— Бях бясна — тя стана и тръгна нервно нагоре-надолу из стаята. — Преди да се появиш, бях най-кротката жена в света — тя опря ръце на кръста. — Защо изобщо дойде във фермата?

— Ти ме предизвика. Аз вдигнах ръкавицата. Не можех да предположа колко дълбоко ще ми влезеш под кожата — той фучеше от ярост. — Мислиш ли, че ми прави удоволствие да имам на разположение най-съблазнителните жени на Европа и всеки път да виждам лицето ти пред себе си, когато искам да целуна някоя!

ТЯ се втренчи в него смаяна. После поклати енергично глава:

— Не вярвам нито дума. Няма да се поддам още веднъж на чара ти. Върни се при твоята натруфена кукличка и ме остави на мира.

ТОЙ се обърна с гръб на стената. Ненадейно той се ухили широко:

— Точно това не може.

— Защо? —тя го погледна, без да разбира.

— От кукли ми е дошло до гуша. Имам нужда от заядлива, вълнуваща, пълнокръвна жена като теб.

— Но на мен не ми е необходим такъв непоносим тип като теб!

— Дори за да ти коли пилетата?

Това беше толкова неочаквано, че като си спомни сцената ТЯ, без да иска избухна в смях. Тя бързо се извърна с гръб към него. По дяволите, непременно трябваше да остане гневна.

Трепна, когато непосредствено зад себе си чу гласа на..............:

— Моля те, ........, нека бъдем честни един към друг. Откакто те напуснах, вече нищо не е така, както беше. Не ти ли липсвах никак?

— Аз… не… ти дори не ми писа.

— Мислех, че ще мога да те забравя — устните му докоснаха врата й.

ТЯ се извърна бързо:

— Недей! Не ме докосвай!

— Желая те, любима — ТОЙ я погали по раменете.

— Не, не ти вярвам — тя избяга зад едно кресло. — Не! Не си махай папионката! — извика тя в паника. — Не събличай смокинга! Искам да си вървиш!

ТОЙ небрежно остави папионката и смокинга си върху един стол.

— Кажи, че ме обичаш — помоли той с дрезгав глас и покри лицето й с целувки, а ръцете му загалиха тялото й, сякаш искаха да си го припомнят.

Моля, някой добър човек да познае цитата, че ме заинтригува

Мисля, че е  на Норма Дж. Смит - Много самотна и секси.

Мисля, че е  на Норма Дж. Смит - Много самотна и секси.

Да.Ти си.

— Български рози, най-скъпите, най-високо ценените в света на парфюмите и винаги розовочервени.

Червени рози означават любов.

Ароматът й замая главата, изпълни я цялата, замъгли разсъдъка й, обгърна сърцето й — беше така настойчиво присъстващ, така постоянен, пропъждаше всеки страх и всяко колебание.

Тя се засмя, смехът й излъчваше радост и доверие.

— Обичам те Тайрон Кингсли Стюарт Адамсън Четвърти — каза тя.

Той я привлече към себе си, приюти я в сигурността на прегръдката си, притисна я силно, загали гърба й и сякаш никога нямаше да престане да я докосва, сякаш никога нямаше да я пусне.

— Обожавам те — прошепна в косата й. — Бях на път да полудея, докато търсех начин да те накарам да ми повярваш. Обичам те от мига, в който те целунах на тъмната улица в Ню Орлиънс, обичах те при всяка отчаяна крачка, която правех, докато те следвах през половин Европа като вярно псе. И ще продължа да те обичам и ще те преследвам, докато ти омръзне и се съгласиш да се омъжиш за мене, за да ми запушиш устата.

— Ако това е предложение за женитба — каза тя доста неясно с устни до ризата на гърдите му, — правиш ми огромно впечатление.

Той я отдалечи от себе си, за да я погледне.

— Наистина ли?

— Може да мине доста време — каза тя със засмени очи, — преди да ми стане досадно да бъда обичана или прогонена.

— Дали да не опитаме? — каза той с глас, изпълнен с нежност и престорен гняв.

И започна.

"Див жасмин" - прочетох я преди дни и то с голяма мъка, доста скучна ми беше.

Тя е. Давай. 

Женското име е сменено

 

Отвори вратата на спалнята. Преди да отлети за Париж, беше спуснал капаците и те още стояха затворени. Стаята беше тъмна, с изключение на стоящата лампа до коженото кресло за четене. Лампата беше оставена да свети слабо. Икономката, която идваше дори и в негово отсъствие, беше оставила всичко безупречно чисто, готово за завръщането му.

Лизи се бе излегнала на леглото.

Тя дори не вдигна глава от възглавницата, когато той се появи, но очите й бяха изпълнени с укор. Още не прекрачил прага на стаята, той започна:

- Виж, знам, че си ядосана, защото не те взех със себе си. Но ти и мама никога не сте се разбирали, а пътуването беше свързано с нея.

Той влезе храбро, остави палтото си на стола, разкопча ризата си и събу обувките.

- Знам, че очакваше да дойда веднага след кацането на самолета, но имаше неотложни неща, които трябваше да свърша.

Той се приближи до леглото и седна на края му. Лизи се търкулна по гръб.

- Лиз!

Той въздъхна, обърна се и се загледа в една точка. Никога не беше питал клиент дали е извършл, или не, деянието, за което го съдят. Нямаше нужда да знае, защото не беше негова работа да раздава правосъдие. Работата му беше обвиненият да получи възможно най-добрата защита.

Но опитът го беше научил, че повечето хора, виновни за престъпление, горяха от нетърпение да си признаят. Като него в момента.

- Лиз, по време на обратния полет се случи нещо, което би трябвало да знаеш. Срещнах някого. Една жена. - Той сведе очи. - Не ме гледай така. Нямам навика да задирям жени в самолета. Това беше най-краткият полет, който някога съм имал. Освен това тя ми би шута. Приключи, преди да е започнало. - Той се обърна към нея и я погали по корема. - Така че все още съм напълно твой.

Шоколадовият лабрадор изскимтя, след това се изправи и ентусиазирано облиза лицето му.

- Благодаря за разбирането.

Сандра Браун- Зад кадър 

Пускай следващия цитат!

— Свещеникът е тук. Исках да се уверя, че не си променил решението си.

Сместа от чесън и лук в дъха й го удари като гюле. ТОЙ се вцепени и стомахът му се разбунтува.

— Напълно ли си сигурен? — попита отново тя, като премигна съвсем невинно.

— О, уверен съм — каза твърдо ТОЙ въпреки че беше отстъпил една крачка назад.

.......................................

 

 

Дяволите да те вземат, ТОЙ! — изкрещя тя.

— Свали тази проклетия, преди да си наранила някого! — изкрещя в отговор той, докато подскачаше, за да избегне ударите й.

— Смятам да те убия, не да те наранявам! Стой на едно място, дявол да те вземе!

— Ха-ха-ха!

Очите й хвърляха зелени пламъци.

— Искам да те видя в ада!

— Иска ти се лично да ми уредиш това пътуване, нали?

— И още как!

— Тогава би ли имала нещо против да ме претрепеш с нещо не толкова недостойно като нощно гърне?

Вместо да му отвърне, тя захвърли гърнето срещу него с цялата си сила. За негово щастие, то беше празно, но въпреки това за малко не улучи черепа му.

— Не улучи! — подразни я той, въпреки че му се беше наложило да се отмести доста пъргаво, за да избегне парчетата мазилка, които се разхвърчаха при удара на гърнето в стената. Колко много му харесваше, когато тя започнеше да се държи така!

От друга страна, на ТОЙ изобщо не му беше приятно да бъде нападан с нощно гърне, след като учтиво беше помолил да бъде използвано някакво друго оръжие, и той възнамеряваше да се увери, че тя е разбрала това

 

Дай друг цитат, че играта зацикли.

В момента нямам възможност да пусна ... Затова ако можеш пусни ти цитат ....

 

— Свещеникът е тук. Исках да се уверя, че не си променил решението си.

Сместа от чесън и лук в дъха й го удари като гюле. ТОЙ се вцепени и стомахът му се разбунтува.

— Напълно ли си сигурен? — попита отново тя, като премигна съвсем невинно.

— О, уверен съм — каза твърдо ТОЙ въпреки че беше отстъпил една крачка назад.

.......................................

 

 

Дяволите да те вземат, ТОЙ! — изкрещя тя.

— Свали тази проклетия, преди да си наранила някого! — изкрещя в отговор той, докато подскачаше, за да избегне ударите й.

— Смятам да те убия, не да те наранявам! Стой на едно място, дявол да те вземе!

— Ха-ха-ха!

Очите й хвърляха зелени пламъци.

— Искам да те видя в ада!

— Иска ти се лично да ми уредиш това пътуване, нали?

— И още как!

— Тогава би ли имала нещо против да ме претрепеш с нещо не толкова недостойно като нощно гърне?

Вместо да му отвърне, тя захвърли гърнето срещу него с цялата си сила. За негово щастие, то беше празно, но въпреки това за малко не улучи черепа му.

— Не улучи! — подразни я той, въпреки че му се беше наложило да се отмести доста пъргаво, за да избегне парчетата мазилка, които се разхвърчаха при удара на гърнето в стената. Колко много му харесваше, когато тя започнеше да се държи така!

От друга страна, на ТОЙ изобщо не му беше приятно да бъде нападан с нощно гърне, след като учтиво беше помолил да бъде използвано някакво друго оръжие, и той възнамеряваше да се увери, че тя е разбрала това

 

 

:D Целувката на Принца 

Ти си 

Гледам играта малко позамряла .

Хайде да видим кой ще познае :

Художникът бе толкова вглъбен в работата си, че за миг, изглежда, не разбра какво му казва. Сетне суровите му черти се сгърчиха сякаш от болка.

— О, господи, не можеш…

— Моля те. Не се правя на интересна и не капризнича. Трябва да… ей сега се връщам. Просто трябва да донеса нещо от колата си.

Той отстъпи от платното. Прокара ръка през косата си, оставяйки следа от боя върху челото си.

— Аз ще ти го донеса.

— В багажника има една кошница. Не, нужна ми е кутията. Трябва ми… Ще отидем заедно.

Двамата хукнаха по моста, нетърпеливи да свършат тази работа, за да се върнат към това, което бе важно. Тя се задъха, докато тичаше надолу по стълбите. Огледа се за чантата си, където бяха ключовете от колата, но не я видя.

— И защо, по дяволите, си заключила колата си? — изрева той. — Намираме се в забравен от бога пущинак!

— Аз живея в Ел Ей! — изкрещя му тя в отговор.

— Ето! — Лиам грабна чантата изпод една от масите и затършува трескаво вътре.

— Дай ми я! — Лили я сграбчи и ръката й се стрелна в чантата.

— Побързай! — Мъжът я улови за лакътя и я избута към входната врата и стълбите.

По пътя тя намери ключовете. Отскубна се от него, натисна дистанционното и отвори багажника.

Едва не се разплака от облекчение, докато вземаше кошничката за шев. Тикна в ръцете му кутията с платовете. Лиам едва я погледна.

Отново се втурнаха в къщата, изкачиха стълбите на един дъх, притичаха през моста. Когато стигнаха до ателието, едва си поемаха въздух, изтощени повече от емоции, отколкото от бягането. И двамата се усмихнаха.

Беше изключителен момент на взаимно разбиране и проникновение. Той не я попита защо бе бързала толкова, не показа и капчица пренебрежение, когато видя, че една кошница за шев е била причината за трескавото й нетърпение. Някак си разбираше нейната нужда да твори, както и тя неговата.

Доволна, Лили се захвана за работа.

Постепенно навън се стъмни. Светлините в ателието се запалиха. Всички бяха разположени така, че да осигуряват равномерна светлина. Ножиците й щракаха. Иглата летеше, докато тропосваше отделните парчета. Широкият бод трябваше да държи покривката цяла, докато се добере до шевна машина. Шевовете се срещаха. Цветовете се преливаха. Шарките като че ли сами се напасваха в съвършена хармония.

Пръстите му погалиха шията й. Тя не бе забелязала, че се е отдалечил от платното си и е приближил до нея. Върху черната копринена риза аленееше голямо петно боя, а скъпите му панталони бяха изцапани с оранжеви пръски. Посребрените му къдрици бяха разрошени, а челото му бе изплескано с различни бои.

Лили изтръпна, когато пръстите му хванаха горното копче на прозрачната й оранжева блуза. Без да откъсва очи от нейните, Лиам разкопча копчето. После следващото.

— Моля те — промълви той.

Тя не понечи да го спре дори когато плъзна блузата надолу. Нито когато грубите му, изцапани с боя пръсти, докоснаха закопчалката отпред на сутиена й. Вместо това Лили наклони глава към покривката, която шиеше, и му позволи да го разкопчае.

Гърдите й, натежали през последните години, изскочиха навън. Тя му позволи да надипли прозрачната блуза, както той искаше. Художникът смъкна единия ръкав до лакътя. Сетне другия. Гърдите й се гушеха сред мекия плат като бели гугутки в гнездото си.

Стъпките му отекнаха по варовиковия под, докато се връщаше при статива.

С разголени гърди, Лили продължи да шие. Допреди малко тя вярваше, че пъстроцветната покривка олицетворява самопознанието и няма нищо общо с прелъстяването, ала смайващата покорност, с която му позволи да я разсъблече, придаваше много по-сложно значение на творението й. Тя мислеше, че плътските страсти отдавна са затворена книга за нея. Ала лумналото желание, завладяло тялото й, бе доказателство, че е грешала. Покривката току-що бе отключила на воля още една тайна страна на новото й аз.

Лили много внимателно, за да не развали гънките на блузата, пъхна ръка в кутията и изрови отвътре старо парче гладко кадифе. Беше наситено тъмночервено, чувствено и мамещо с преливащите си по-тъмни нюанси. Като пурпурния цвят на листата на босилека, сякаш къпещи се в меко опалово сияние. Загадъчният цвят на женското тяло. Пръстите й трепереха, докато заобляше ъглите. Докато работеше, мекият плат се търкаше о зърната й, карайки ги да се втвърдят и настръхнат. Лили бръкна отново в кутията и откри парче кадифе в още по-тъмен нюанс — символ на най-съкровената й женственост.

Сетне щеше да добави малки кристали, като капки нежна утринна роса.

Приглушено проклятие я накара да вдигне глава. Лиам се взираше в нея, а по суровото му лице блестяха капки пот. Ръцете му, покрити с разноцветни ивици боя, висяха безволно отстрани, а четката лежеше в краката му, където я бе изпуснал.

— Рисувал съм стотици голи тела. Сега за пръв път… — Поклати объркано глава. — Не мога да продължа.

Страните й пламнаха от срам. Жената скочи, покривката се свлече на пода, а тя сграбчи трескаво краищата на блузата си и ги завърза.

— Не! — Той пристъпи към нея. — О, не, не това.

Огънят, бушуващ в очите му, я смая. Краката му докоснаха полата й, ръцете му се гмурнаха под блузата и я разтвориха. Дланите му обхванаха гърдите й и той зарови лице в млечнобелите кълба. Тя се вкопчи в ръцете му, когато устните му засмукаха жадно едното зърно.

Подобна жарка страст би трябвало да е присъща единствено на младостта, но и двамата отдавна не бяха млади. Лили усети възбудената му мъжественост да се притиска към бедрото й. Той дръпна колана на полата й. Здравият разум се завърна и тя отблъсна ръцете му. Ако беше млада, щеше да се гордее с голотата си, но не и сега. Не искаше да я вижда такава.

— Лили… — задъхано се възпротиви Лиам.

— Съжалявам…

Но той нямаше търпение за женски притеснения и страхове. Зарови ръка под полата й, сграбчи гащичките й, свлече се на колене и ги смъкна. Притисна лице в полата й, към нейната… Топлият му дъх проникна между краката й. Усещането бе невероятно. Тя разтвори бедра, съвсем леко, и позволи на дъха му да докосне най-съкровената й част.

Лиам я притегли надолу към себе си върху твърдия студен под. Обхвана лицето й с длани и я целуна. Страстна, опитна целувка на мъж, който добре познаваше жените.

Тя се отпусна по гръб, повличайки го върху себе си. Полата се усука около кръста й. Той плъзна ръце по краката й и ги разтвори. Сетне зарови лице между тях.

Лили раздалечи колене и се отдаде на нетърпеливите му устни и език, които жадно всмукваха женските й сокове, дразнеха, галеха, любеха я. Оргазмът й бе толкова мощен и разтърсващ, че я остави без дъх. Когато отново дойде на себе си, той беше гол.

Тялото му бе мускулесто и стегнато. Тя разтвори широко крака и Лиам проникна в нея. Пръстите й се заровиха в косата му, краката й се обвиха около кръста му, а устните им се сляха в пламенна и продължителна целувка. Грубият ръб на пода се вряза в гърба й и тя потръпна, когато той тласна по-надълбоко.

Мъжът го забеляза и започна да се движи много по-нежно, а след това внимателно се претърколи, така че тя се озова отгоре му.

— Така по-добре ли е? — Протегна се и обхвана гърдите й, полюшващи се над лицето му.

— По-добре е — промълви тя, докато тялото й се нагаждаше към ритъма, удовлетворяващ и двамата.

Докато се движеха, боите върху картините сякаш се вихреха около тях в искряща спирала, цветовете ставаха все по-ярки и по-бистри. Телата им се извиваха в пълен синхрон, понесени на горещата вълна на сладостни усещания. Накрая, когато нито един от двамата не можеше да издържи повече, всички цветове на Вселената избухнаха в ослепителнобяла светлина.

"Капризите на сърцето" Сюзън Елизабет Филипс.

  Отличничка!

Давай, ако четеш или си чела нещо хубаво.

Много ми харесва поредицата за Чикаго Старс. Сега чета "Идеалната половинка" - следващата - и се надявам скоро да преведат и последната - за Дийн Робилард.