Падналите ангели на мери 

Да, Да !  Ти си   

Две седмици по-късно Джени вече бе пренесла повечето от нещата си в ранчото на Хънтър. Той отново бе започнал работа в полицейското управление за радост на Ортега, а Роули се бе върнал на училище. Убедеността на Хънтър, че Глория може да се справя сама с ресторанта се бе потвърдила и Джени бе изключително щастлива.

Когато Хънтър се прибра, Бени го посрещна с мексиканска шапка на главата.

— Какво има, момче? — попита Хънтър объркан. Бени го погледна печално: — Изглеждаш странно.

Вътре в ранчото някой бе окачил светлини около камината, а върху дивана имаше опънато разноцветно одеяло.

— Какво става? — попита той Джени, като видя, че се е издокарала с бяла блуза без ръкави и разноцветна пола. — Да не би да има някакъв празник?

— Опитвам се да пресъздам Пуерто Валарта — отвърна тя. — Роули ще работи доста до късно тази вечер в ресторанта. Явно Глория има нужда от него.

— А-ха. — Той ѝ намигна, когато тя му подаваше бутилка бира. — Без маргарити ли?

— Не мога да си представя да пия «Маргарита» след това пътуване и след коктейлите на Магда. — Тя посочи дивана: — Заповядай, седни.

Той се подчини и посегна към дистанционното. След миг започна стар филм.

— Това е «Нощта на игуаната» — му каза тя.

— И тук мислех, че ще сме на дивана — каза Хънтър, като наблюдаваше голото ѝ рамо.

Пръстът му нежно мина между презрамката и кожата ѝ.

Тя повдигна вежда.

— Защо мислиш, че е тук цветното одеяло?

Хънтър се усмихна широко. Устните ѝ изглеждаха толкова привлекателни и неустоими. Той се наведе към нея.

— Оле!

Твърде лично - Дж. Тейлър

Абсолютно е тя!   Ти си.

Може би се дължеше на кожата й. Беше като коприна, гладка и бяла.

Той разтърси глава, смутен от мислите си. Когато един мъж започне да измисля метофори за кожата на някоя жена, явно е хлътнал много дълбоко.

ТОЙ се приближи, остави чашата на нощното шкафче и седна върху ръба на леглото.

Усещаше уханието й - неуловимо и възбуждащо, от което устата му винаги пресъхваше. Реши, че когато един мъж е така опиянен от парфюма на жена, става още по-сложно.

-ГЛАВНА. - Докосна я по рамото през дебелия пухен юрган и леко я разтърси. През цялата нощ правеше тава на всеки два часа, за да се увери, че не е изпаднала в безсъзнание.

Тя въздъхна с лека досада и се обърна. Юрганът се смъкна от раменете й и ТОЙ се загледа във фланелената й нощница. Беше в крещящо син цвят и дебела като ризница. Различи две малки розови апликации на нея, които приличаха на ушичките на прасенце. Повдигна юргана с любопитство. Така си беше. Срещу него се хилеше заоблената муцунка на едно розово прасенце.

Предположи, че нарочно я е избрала, за да й бъде топло и да не навява и най-малката мисъл за секс.

Може би има право, но само донякъде, помисли той и пусна юргана.

- ГЛАВНА? - Той отново разтърси леко рамото й, после го хвана  и попречи да се обърне на другата страна. - Главна - прошепна ТОЙ в ухото й, - събуди се.

- Върви си, татко.

Той се ухили, наведе се по-близо и я захапа леко за крайчеца на ухото. Това я накара да отвори широко очи. Някаква гореща топка като че ли пламна в слабините й.

- Събуди ли се вече? - промълви ТОЙ и я ухапа леко и по долната устна.

- Да, съвсем. - Прочисти гърло,но гласът й остана дрезгав.

- Кой съм аз?

- Кевин Костнър. - Тя се усмихна и се протегна. - Обичам да си фантазирам малко, Главен.

- Той не е ли женен?

- Когато си фантазирам, не е.

Редактирано 3 май 201313 г. от liq t. (преглед на промените)

Скрити богатства на Нора Робъртс

Ейй, много си бърза - ти си.

Христос Воскресе! Всичко най хубаво ви пожелавам!

Ето го и цитата :

 

 

— Как влезе тук, по дяволите?

— Вратата беше отключена.

— Имаше ли бележка, на която пише: „Влизай направо!“, или ти обичаш да нахълтваш, без да питаш, ГЛАВЕН?

ГЛАВНИЯ се почувства неловко:

— Жената от долния етаж каза, че си тук… И след като не отвори, реших да проверя дали си добре…

— Добре съм, но ще се почувствам още по-добре, ако си тръгнеш веднага!

— Не е учтиво от твоя страна, ГЛАВНА.

— Наистина не е, но поне няма да те застрелям.

ГЛАВНИЯ  се засмя, не можеше да се сдържа повече. Когато ГЛАВНАТА беше ядосана, мърмореше като свадлива, нацупена жена.

— Бих искал да ти се извиня за поведението си онази сутрин. Трябва да призная, че изгубих контрол.

— Забелязах.

— Няма да се повтори — опита се да я увери.

Тя вдигна рамене.

— Не ме интересува. Ако се разгорещиш толкова, че пак да изгубиш контрол над себе си, аз просто няма да съм там, за да видя какво ще стане. Вече се извини. Вратата е зад тебе.

Джоана Линдзи - Само ти.

Ти си

Да пуска някой друг, че да върви играта, че не се сещам за нищо.

Той се наведе напред, сля устни с нейните и я притисна в прегръдката си. — Почакай… — прошепна тя. — Просто ми е малко странно. — А на мен ми се струва съвсем естествено. — Леля ти е точно в дъното на коридора. Отлично знаеш, че тук стаите не са шумоизолирани. — Само трябва да бъдеш тиха. — Той притисна гърдите й, което я накара да затаи дъх. — Не се ли изчукахме вече два пъти днес сутринта? — Скъпа, непоправима романтичка си. Поведе я към леглото, което, както вече бе забелязала, беше наполовина по-тясно от тяхното у дома. — Поне включи телевизора, за заглушаване. — Тук няма телевизор. — Няма ли? — изуми се тя и огледа стените. — Сериозно? Що за място е това? — Място, където хората използват спалните за секс и спане, за което са предназначени. За да го докаже, той я повали на леглото. Чу се проскърцване. — Какво беше това? Да не е влязло някое животно от фермата? — Почти съм сигурен, че ги държат навън. От леглото е. Издърпа блузата над главата й. — О, за бога, не можем да го направим в говорещо легло — притеснено зашепна тя. — Всички в къщата ще разберат какво става тук. Развеселен, той я целуна по шията. — Със сигурност вече подозират, че правим секс. — Може би, но е различно и леглото да крещи това! „Какво чудно има, че я обожавам”, помисли си той. Загледан в лицето й, той докосна зърната й с пръсти. — Ще правим тих, благоприличен секс. — Ако е благоприличен, значи не се прави както трябва. — Имаш право. — Усмихна й се, обхвана гърдите й и леко я целуна по устните. — Неустоима си — прошепна той. — И изцяло моя за още две прекрасни седмици.

Хм... Заинтересува ме!

Наслада в смъртта - Нора Робъртс

 

 

 

Дам, позна!

На другия ден, малко след като отвориха магазина, непознатият се появи отново. Беше сменил карираната риза с бяло поло. Седеше на пейката, но бе изпружил напред крака, за разлика от миналия път.

— Страхотен е, нали? — ### се лепна за $$$$$, като се хилеше нахално.

— Кой?

— Как кой? Онзи, готиният тип на пейката, дето не откъсваш очи от него. Виждала ли си някога такава фантастична коса? — косата на непознатия бе светлокестенява със златист отблясък, сресана грижливо, макар че беше гъста и доста дълга.

— Не…

— А такива стройни крака виждала ли си?

— Не съм.

— Кой ли може да е?

— Нямам представа.

— Навярно е турист. Дявол да го вземе, защо винаги става така — забележиш някой симпатяга, дето да ти хване окото, а на следващия ден и следа няма от него.

— Този и вчера беше тук.

— Какво?!

$$$$$ премигна, откъсна неохотно очи от непознатия и погледна приятелката си. Несъзнателно отри овлажнелите си длани в ленената пола.

— Видях го и вчера — гласът й трепна някак особено.

— Не е шега, нали? Искаш да кажеш, че ни наблюдава?

— О, я престани с тези щуротии, ###! Защо ще ни наблюдава?

— Ами защото е чул, че в Маркетплейс има две страхотни мацки, които държат ъгловия магазин за рамки и гравюри. И човекът решил лично да провери дали отговаря на истината.

— Ами защо виси навън? Да беше влязъл, щом е толкова куражлия!

— Защо ние не излезем при него, щом сме такива куражлийки.

— Май куражлиите са на привършване! — приключи спора $$$$$.

Не знам от къде е цитата, но определено ми хареса и ще чакам някой да познае за да прочета книжката.

 

Загадки и обещания на Барбара Делински ?

Ти си. Стреляй.

От една много любима авторка и поредица.

 

 

— Но защо трябва да бъда гола?

— Обичам, когато си гола — и влезе в банята.

Не, това не е баня, размишляваше Ив. Това беше твърде обикновена дума за този оазис на чувствени плътски наслади.

Ваната приличаше на тъмносиньо езеро, което се пълнеше от блестящи сребристи тръби, съединени във формата на цвете. Големи розови храсти с бели цветове, колкото чинийки, ограждаха от двете страни мраморните стълби отвеждащи към душ-зоната, където по блестящите стени нежно струеше водопад. Високите цилиндри, поставени за подсушаване, бяха обкръжени от цветове и листа. Ив си представи, че когато някой използва един от тях, ще изглежда като статуя в градина. Стена от стъкло разкриваше гледката на безоблачно небе, което добиваше златист оттенък от защитния екран.

Съпругът й я положи върху меките възглавнички на стола за спане и се приближи към една от извитите стойки, разположени в стените. Той плавно плъзна един панел и набра програма на открилия се пулт за управление. Вода започна да пълни ваната, светлината избледня и музика — нежно изпълнение на струнни инструменти — изпълни въздуха.

— Ще се къпя ли? — попита тя.

— Всяко нещо с времето си. Сега се отпусни. Затвори си очите.

Но тя не го направи. Беше толкова възбуждащо да го наблюдава как се движи из стаята, за да изсипе нещо пенесто във ваната, а след това да налее някаква бледозлатиста течност в чаша.

Рурк беше висок и притежаваше вродена грация. Като котка, помисли си тя. Голяма опасна котка, която само се преструваше на укротена, когато беше в подходящо настроение. Косата му беше черна и гъста, по-дълга от нейната собствена. Стигаше почти до раменете му и образуваше съвършена рамка около лицето, което я караше да си мисли едновременно за тъмни ангели, обречени поети и безжалостни воини.

Когато я погледнеше със своите страстни, диво сини очи, любовта й към него я обхващаше толкова бързо и силно, че сърцето й спираше от болка. Той й принадлежеше, помисли си Ив, бившето лошо ирландско момче, което само бе изградило живота си, постигнало щастието и извоювало своето място честно, а може би и — нямаше смисъл да го отрича — с мошеничество.

— Изпий това.

Той обичаше да се грижи за нея, помисли си Ив и взе чашата, която й предложи.

Нора Робъртс — Антракт в смъртта

Точно. 

Ти си. 

— Обичаше ли го?

— Не мислиш ли, че това е твърде личен въпрос?

— Само ако ти не мислиш така. Тогава изниква въпросът защо си решила да задържиш бебето.

— Не е толкова просто.

— Такива неща никога не са — призна той.

— Забравяш, че това дете е и мое.

— Може и така да е, но това едва ли е най-подходящият момент да имаш дете. Струва ми се, че се движиш по опасен наклон. Може и да успееш, но може и да свършиш на улицата.

— А теб какво те засяга това? — бе уцелил най-болезненото й място. — Защо се интересуваш?

Ето че го постави натясно. Как да й обясни нещо, което и той не разбираше?

— Любопитен съм защо хората постъпват по един или друг начин.

— Господи, всички музиканти сте една стока. Единствената причина да се интересуваш от мен е, защото моята история може да послужи един ден за текст на някоя от песните ти.

В обвинението й имаше голяма доза истина.

Джорджия Боковън - Сам в тълпата.