Ще си организирам погребението- винаги ме е притеснявало, че като пукна хората около мен ще се чудят къде да ме закопат вместо да си спомнят каква прекрасна личност съм била Ще изтрия всичко от живота си, което би наранило останалите - писма, тайни, такива неща....просто ще си организирам нещата без да тормозя хората след мен

Ще си организирам погребението- винаги ме е притеснявало, че като пукна хората около мен ще се чудят къде да ме закопат вместо да си спомнят каква прекрасна личност съм била Ще изтрия всичко от живота си, което би наранило останалите - писма, тайни, такива неща....просто ще си организирам нещата без да тормозя хората след мен

Хм, зависи от много фактори, но от сега мога да кажа, че аз съм по-себична и не мисля, че ще имам време за всико това + за мене си. Този ден може да се изживее по два начина: егоистично или алтруистично. Изглежда на мен ще ми се наложи да търся компромисно решение.

Преди години ми се случи- на един мой близък му поставиха грешна диагноза с оставащи 6 месеца живот. Решихме да ги живеем за последно- започнахме да се връщаме на места, на които сме си изкарвали страхотно и пазим хубави спомени. Решихме, че можем да върнем емоциите, но знаеш ли шоколада не е сладък когато знаеш, че ти е за последно. Вместо хубави преживявания се сдухвахме и си прекарвахме отвратително. Честно казано ако сега някой ми кажа имаш еди колко си дни, месеци, години живот бих си живяла както до сега. Дори не бих се обадила на приятелите да се чуем за последно. Защо ли? Защото ще е отвратно преживяване, което нито на тях нито на мен ще направи услуга. Забравете за това - ще направя всичко това, което не съм правил/а досега - защото повярвайте ми в такава ситуация ще ви се иска само да живеете и непрестанно ще ви гложди мисълта, че умирате. Тъй, че пред умирачка няма приятни емоции само яко сдух...

Да, имам спомен да съм чела тази история и преди. И нищо чудно, вече над година и половина сме заедно. В предишния си пост се шегувах със за мен абсурдната ситуация, един ден живот, като допълних мнението ти. Не ме изненадва, че "шоколада не е сладък когато знаеш, че ти е за последно", но ми се ще да мисля, че аз не бих яла шоколад, а бих опитала нещо на което не му знам вкуса. В никакъв случай не бих си позволила да ти протовореча по повод думите "пред умирачка няма приятни емоции само яко сдух", но за всеки предполагам, че е различно. Както казах, зависи от много фактори и обобщенията тук са невъзможни т.е. няма как да ти повярвам. Denial, anger, bargaining, depression and acceptance. Чудя се от чия гледна точка е написаното, твоята или неговата и дали щеше да е по-различно, ако диагнозата не е била грешна. Това са реторични въпроси в една прекалено черна тема за коледно-новогодишната ми главица и аз нямам намерение да продължавам. Със сериозния тон бях до тук.

Ще умра на място , още като ми го съобщи !

Темата ме накара да се замисля. Определено бих искал да живея така, че в последния ден от живота ми, когато и да дойде той, да не ми се налага да казвам на хората около мен какво чувствам, нито да искам да свършвам разни неща, не искам да крия това, което съм. Но естествено света не е това, което искаме да бъде, а и много от нас нямат волята да го променят. В последния ден от живота си, бих се появил в телевизията. Умиращите са сензация и ще ме допуснат. Ще се опитам да предам едно единствено съобщение: Бъдете себе си, за да не съжалявате за нищо на финала. Моята истина ще бъде осмяна от мнозина, но една малка част надявам се ще накарам да се замисли за живота, който води, за маскарада. После искам да отида някъде сред природата и да дочакам края, спокоен и сам.

Ако днес е последния ми ден, ще си поръчам 100 рози,че в суматохата може да забравят любимите ми цветя. Ще си кажа стиха на Дебелянов: Ще си отида от света, тъй както съм дошъл бездомен, спокоен като песента, навяваща ненужен спомен.

Сигурно няма да мисля така както сега, но ще опитам. Имам няколко човека на които ще се обадя да им кажа колко много ги обичам. Имам няколко съвета към синовете ми. Имам куп неща за съпруга ми майко ... колко са много дали ще ми стигне деня. Малко са .... странни, но зная, че само той ще се съобрази с последните ми думи. А да не забравя имам няколко човека които направиха големи грешки спрямо мен няма да им се обадя те повториха грешките си за тях ще направя така, че да разберат, че съм имала възможност но съм ги прескочила, нека се мъчат да разберат дали съм им простила. Понеже е много прясно и много боли за сега не съм простила, така че ... да се оправят!!!!

Ще си напиша прощално писмо.

Първо на доктора няма да му платя за консултацията. После ако съм му повярвал ще се скрия та да не могат да почнат да ме спасяват други тъпи доктори в някоя болница и да ме държат там изкуствено на разни системи с месеци наред да се мъча излишно. Целта ще е да се стигне безпрепятсвено до обещаната смърт ако трябва и с помоща на болкоуспокояващи лекарства. То само като си помисля че от следващия ден вече няма да имам никакви проблеми и ще ми мине всяка физическа болка. И до като чакам ще понапиша някой обяснителен ред в едно писъмце че добре съм приел новината на доктора и всичко върви по график. Ще опиша и радоста ми от настъпването на края. Та да знаят другите че нищо особено не ми се е случило. Просто съм си умрям по живо по здраво и край. Няма нужда от сълзи и драматизиране на ситуацията. Това е живота.

Той бил на 17 години. Не можел да се мръдно от леглото... бил една от жертвите на полиомелитната епидемия в САЩ през 1918 година. Същият ден лекарят му казал, че няма да доживее до следващото утро. И Милтън не мигнал цяла нощ. Започнало разсъмване, и Милтън помолил майка си да премести огледалото до леглото му, за да може да наблюдава последният изгрев в живота си, изгрев, който без друго не му се полагало да види... Професорът по психиатрия Милтън Ериксън починал на 79 години в дома си във Финикс, Аризона докато спял. През тези 62 години, който живял напук на лекарите успял да се самоизлекува с усилие на волята от пълна парализа - последица от юношеският полиомелит. През целият си живот страдал от цветна слепота, едната половина на белият му дроб така и не проработила и на 62 години се парализирал при повторен полиомелит, което не му попречило на 22 години, по време на лятната си ваканция като студент-първокурсник по медицина да създае съвременната хипноза, а неговите идеи и работите на учениците му са източникът на примерно половината терапевтични приоми в съвременната психиатрия и психотерапия. С малки вариации мога да разкажа почти същата история, като сменя името на Милтън Ериксън с това на Владимир Леви, Мирзакарим Норбеков, Лидия Ковачева, Пол Брег или Стивън Хокинг. Колкото до въпроса... Ще кажа на лекаря да започне да взима успокойтелни в големи дози...

Не бих казала на никого. Ще се опитам да бъда с човека, когото обичам, ще се любя като за последно

И аз няма да казвам,не искам в последните ми часове да гледам разревани физиономии.Ще се забавлявам и сигурно ще правя доста забранени неща

Ако на мене ми са случи тва имам само един избор:ше се отрова с пиене и кокаин,та ше ми се пръсне кофата и черния дроб!тва е!(умрем да пием)! айде със здраве!

Ако отидеш на лекар и ти кажат че си болен от много гадна болес и ти остават 24 часа живот какво би направил в оставащото ти време?!

Вече са 23:59:40!

Аз ако чуя такова нещо за себе си най-вероятно в първия момент бих се гипсирала и даже няма да повярвам.В следващия момент сигурно ще се тръшна на леглото и ще умра от рев и мъка по неизживяното

ами ще чакам...представете си това да е поредната лекарска грешка!

Ако отидеш на лекар и ти кажат че си болен от много гадна болес и ти остават 24 часа живот какво би направил в оставащото ти време?!

Вече са 23:59:40!

Последен ден живот

Първо за мен всеки ден е последен ден живот...

И второ, ако ми остава толкова малко време, ще направя поне един човек щастлив, но няма да му кажа, че умирам!

Може и да е жестоко това, но поне ще мога да направя нещо за някой, дори и за един човек да е.може и да си струва не знам!А може би не...

Първо за мен всеки ден е последен ден живот...

И второ, ако ми остава толкова малко време, ще направя поне един човек щастлив, но няма да му кажа, че умирам!

Може и да е жестоко това, но поне ще мога да направя нещо за някой, дори и за един човек да е.може и да си струва не знам!А може би не...

И аз така живея - като теб

Утре не съществува

Защото може и да го няма

Днес и единствено Днес съм тук-по-нататък Господ знае

А ако,не дай си Боже,се случи обаче така-няма да кажа на никого,само на писанката си ще кажа

Няма да платя на лекаря и предполагам че ще го ударя на щур живот за оставащото ми време!!!

Няма да платя на лекаря и предполагам че ще го ударя на щур живот за оставащото ми време!!!

Време ли?!Това да имаш около 24 часа, не е време.Срок е В който почти нищо не може да се направи освен да умреш от препиване

И аз така живея - като теб

Утре не съществува

Защото може и да го няма

Днес и единствено Днес съм тук-по-нататък Господ знае

А ако,не дай си Боже,се случи обаче така-няма да кажа на никого,само на писанката си ще кажа

Така е Утрето не съществува!

Има само днес и сега!

Така е Утрето не съществува!

Има само днес и сега!

Защото достигнеш ли до това съзнание,до това ниво на Душата си-ти можеш да бъдеш щастлив

Няма вчера,няма утре

Днес е твоят живот

Можеш ли да изживееш един такъв ден

Ден,без да нараняваш никого,ден,в който само да обичаш

Защото достигнеш ли до това съзнание,до това ниво на Душата си-ти можеш да бъдеш щастлив

Няма вчера,няма утре

Днес е твоят живот

Можеш ли да изживееш един такъв ден

Ден,без да нараняваш никого,ден,в който само да обичаш

Бих казала истински ден живот!Другото е лъжа, илюзия...

Не е важно утре какво ще е, а какво се случва днес и сега...Другото е без значение понеже може и утрешния ден да го няма!

Не става въпрос да живееш за мига!А да живееш В днешния ден ...

Не знаем какво ни чака утре!И утрето не зависи от нас, защото живота ни не е в наши ръце...Как ще го изживеем си зависи от нас, но това дали утре ще сме живи или не не зависи от нас...Освен, ако сами не сложим край на живота си!

Редактирано 13 март 200818 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

И какво искаш да кажеш? Да живеем ден за ден?

И какво искаш да кажеш? Да живеем ден за ден?

Е кой както иска така да си го разбира,ostavime

Аз не живея ден за ден-имам толкова много къръсъта да съставям,после да набирам-че не е истина

Имам близките,приятелите си,колегите си-за обичане,за уважение

Мисълта ми беше - да се научиш да живееш всеки ден все едно ти е последния

Да дадеш всичко от себе си и когато уморен прегърнеш възглавницата да можеш да кажеш:

"Обидих ли някой днес,някой излъгах ли,какво лошо направих а"

Когато Утре дойде аз съм щастлива и благодаря на Бог-че ми е дал още един ден

Ден,в който да обичам

Живота,хората и всичко

Много ме впечатли прощалното писмо на Габриел Гарсиа Маркес.Ако днес е последният ми ден живот не знам, въпреки ,че той бе прав,дали ще постъпя така. Сигурно е едно ,че ще кажа, обичам ви, на любимите си хора.