Успешните хора мислят много по-различно от тези, които казват, че не могат да успеят, защото това било съдба.

В този ред на мисли българското племе има много негативистична нагласа. Когато някой се захване с нещо ново и полезно рядко някой ще попита: "Как да помогна?" Обикновено му казват: "Зарежи! Тая работа няма да стане!"

Редактирано 7 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

В този ред на мисли българското племе има много негативистична нагласа. Когато някой се захване с нещо ново и полезно рядко някой ще попита: "Как да помогна?" Обикновено му казват: "Зарежи! Тая работа няма да стане!"

Или поне могат да му кажат : Чудесно! Със сигурност ще успееш.Пожелавам ти го от сърце!

Редактирано 7 септември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

То се случва автоматично, но под мисли разбирай нагласи, които са не само на съзнателно ниво. Разбирай също навици, тенденции, начини на възприятие и други такива. Не става дума просто да си кажеш: "Всичко е лишено от присъщо съществуване и затова е илюзия. Радостта, болката и всичко останало е като сън."

––––––––––––––––––––––––––––––

Можеш да си повтаряш това по цял ден, но когато си убодеш пръстчето или когато гаджето те зареже, или ти се случи нещо друго подобно, това няма да ти помогне никак, защото подобен подход е просто драскане по повърхността. Това е причината, заради която Буда започва с Истината за страданието, а не с тази за просветлението. С други думи, започва от състоянието, което сме сега, а не от това, което бихме могли да бъдем. Това е символиката на лотоса, който израства от калта. Първо, трябва да опознаем "калта", т.е настоящето си невротично и неадекватно състояние, за да минем отвъд него. Трябва да се срещнем лице в лице с всичките си страхове, комплекси и неврози, а не да ги "покриваме" с воала на позитивното мислене. Това е същността на т. нар. духовен път.

–––––––––––––––––––––––––––––––

Казано по друг начин, човек трябва да се сприятели със себе си, да се научи да се приема. Това изисква честност или искренност по отношение на това къде е в момента. Това е първата стъпка.

Ами не , че съм пръв приятел на Буда и всяка вечер си пия ракията с него , ама :

Дали пък Буда когато е говорил за страданието не е имал предвид , че всичко започва с усещането и възприятието на нещата , а после и придобиването на представа за тях......или пък преводача не е бил на нужното изразно ниво!

След страданието идва просветлението разбира се - придобиване на понятие , съждение и умозаключение.

Да не говорим пък за това , че в същността си всички тези неща и процеси протичат заедно и едновременно в човешкото съзнание

Защо ли с такава лекота и наслаждение хвърляме разни чужди думички в лицето на хората , без дори да разбираме напълно тяхното значение , не разбирайки дори собствените си такива ? Какво показва и доказва това ?....

Че ние дори не разбрахме тук що е това "правилно" или пък "позитивно" на нашия си роден език.....какво остава за разните "преводи" на неразбрани "магически" думи....

Е , добре ! За какво и как тогава си говорим? На мен ми е ясно поне едно !

Друго е когато кажат "Оооу! Той е просветлен !" . И понеже светлината всякак се свързва с Бога следва , че той е и божествен !..... А той , човекът просто можел да прави правилни умозаключения.Друг е въпросът дали е можел правилно да се изразява..

Редактирано 7 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Човек ако не си повярва и другите няма да му повярват. В основата на нашите дела, стои вярата в способностите ни и съответно - успеха (положителния резултат). Но да си позитивен, не означава само да си оптимистичен. Не се става добър само като мислиш оптимистично. Не случайно, хората казват: той е добър - усеща се. На един убиец излъчването няма нищо общо с това на добряка. Едно е да си мислиш, че си добър, друго е да си. Това те променя. Затова и духовните учители като присъствие се отличават от учениците си. Всички шлаки на съзнанието, подсъзнанието са премахнати и това се е отразило на личността и на излъчването им. Идеята на позитивното мислене е духовно израстване. А защо е израстване, а не пропадане? Защо депресираните се чувстват в дупка? Защото пак става въпрос за енергия и честота на био-полето.

 

За филантропът ще коментирам: а дали резултата на нашия труд е правилен? Тука също може да се поспори. Първо, че този който помага, дали наистина е трябвало да помогне? Ами ако не е трябвало да се намесва? Ако е трябвало другите да извървят сами пътя си, за да получат уроците от житейските ситуации? Тогава, дали помага? Ами ако помогне с нещо, което в последствие се оказва, че не е помощ, ами обратното - създал е още един проблем? Затова се казва - прави се поискано добро. Оттам нататък искащият носи отговорността за резултата.

 

Позитивното мислене за мен е свързано предимно с отлично психично здраве, дисциплина и реализъм. Нито си прекален оптимист, нито прекален песимист. Знаеш кога е време за забавление, кога е време за работа или учене, кога е време за релакс.  Познаваш се, оценяваш се правилно - не се надценяваш или подценяваш. Дори и да имаш някакъв ежедневен проблем, дори и да се разколебаеш в себе си за момент заради допусната грешка, това не ти причинява дълбок стрес, а търсиш трезво причините за това и при случай, стига да е във възможностите ти, намираш и подходящо решение. 

 

Относно филантропията съм на мнение, че никой не може да ти "помогне" без твое разрешение. Понякога хората са прекалено горди, за да търсят помощ, което също не е добре. Никоя организация не би могла да помага на нуждаещи се и социално слаби, ако не съществуваше благотворителността. Наличието на благотворителност в дадено общество за мен е показател за неговото развитие. Не можеш само да взимаш от обществото, хубаво е да можеш и да му дадеш.

Позитивното мислене за мен е свързано предимно с отлично психично здраве, дисциплина и реализъм. Нито си прекален оптимист, нито прекален песимист. Знаеш кога е време за забавление, кога е време за работа или учене, кога е време за релакс.  Познаваш се, оценяваш се правилно - не се надценяваш или подценяваш. Дори и да имаш някакъв ежедневен проблем, дори и да се разколебаеш в себе си за момент заради допусната грешка, това не ти причинява дълбок стрес, а търсиш трезво причините за това и при случай, стига да е във възможностите ти, намираш и подходящо решение. 

 

Относно филантропията съм на мнение, че никой не може да ти "помогне" без твое разрешение. Понякога хората са прекалено горди, за да търсят помощ, което също не е добре. Никоя организация не би могла да помага на нуждаещи се и социално слаби, ако не съществуваше благотворителността. Наличието на благотворителност в дадено общество за мен е показател за неговото развитие. Не можеш само да взимаш от обществото, хубаво е да можеш и да му дадеш.

Що се отнася до позитивното мислене , тук е мястото да повторя един друг мой пост за "Първородния Грях" във връзка с вземането на решения - позитивно , негативно или каквото и да е то друго :

http://www.kaldata.com/forums/topic/214720-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B3%D1%80%D1%8F%D1%85/

Редактирано 7 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Дали пък Буда когато е говорил за страданието не е имал предвид , че всичко започва с усещането и възприятието на нещата , а после и придобиването на представа за тях

Не разбирам точно какво искаш да кажеш. Дано ти да разбираш по-добре.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Процесът на възприетие е описан много детайлно в Дхарма посредством т.нар. 5 скандхи (буквално "съвкупност", "купчина"). Те са: форма (рупа), която се отнася до хилетичния или физическия аспект (4-те елемента или състояния на материята, 5-те сетива и 5-те сетивни обекта); усещане (ведана), което е емотивния аспект и често го превеждат като "чувство" за приятно, неприятно или неутрално; възприятие (самджня), което е перцептивния аспект или различаващото възприятие за голямо/малко, дълго/късо и т.н.; нагласи (санскара), което е диспозитивния аспект или т.нар. "ментални фактори" като според едни коментари те са 47, а според други 51 и се разделят на групи - напр. такива, които присъстват във всяко възприятие или само пнякога, позитивни, негативни, неутрални и други (2-та и 3-та скандха ги има и тук, но се разглеждат отделно, защото са много важни); съзнание (виджняна), което е дуалния аперцептивен аспект и според някои школи има 5 разновидности (5-те сетивни съзнания и менталното), а според други 8 (освен споменатите 5 още и т.нар. замърсено съзнание или клишта-мано виджняна и базовото съзнание, в което се остават кармичните следи/семена - алая-виджняна). Процесът на възприятие е описан чрез динамиката на тези 5 групи или аспекта... Това е много накратко и обобщено.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

Що се отнася до страданието то (най-общо) е три вида: страдание от страданието, страдание от промяната и т.нар. всепроникващо страдание. Това пак съвсем накратко.

Редактирано 7 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Ами не , че съм пръв приятел на Буда и всяка вечер си пия ракията с него , ама :

Дали пък Буда когато е говорил за страданието не е имал предвид , че всичко започва с усещането и възприятието на нещата , а после и придобиването на представа за тях......или пък преводача не е бил на нужното изразно ниво!

След страданието идва просветлението разбира се - придобиване на понятие , съждение и умозаключение.

Да не говорим пък за това , че в същността си всички тези неща и процеси протичат заедно и едновременно в човешкото съзнание

Защо ли с такава лекота и наслаждение хвърляме разни чужди думички в лицето на хората , без дори да разбираме напълно тяхното значение , не разбирайки дори собствените си такива ? Какво показва и доказва това ?....

Че ние дори не разбрахме тук що е това "правилно" или пък "позитивно" на нашия си роден език.....какво остава за разните "преводи" на неразбрани "магически" думи....

Е , добре ! За какво и как тогава си говорим? На мен ми е ясно поне едно !

Друго е когато кажат "Оооу! Той е просветлен !" . И понеже светлината всякак се свързва с Бога следва , че той е и божествен !.....

 

Разбирам какво те провокира да напишеш тази забележка и я намирам за абсолютно трезва.

За мен лично будизмът не е религия, а преди всичко психология. Йога е психология. Това са едни от първите опити, които са направили хората да си обяснят какво се случва в ума. Как точно работи, какви процеси се задвижват, как да се живее здравословно и пълноценно.

Просветлението изобщо не е някаква специална работа, както някои се опитват да ни убедят. То се случва в живота на всеки хиляди пъти. Неслучайно и ние, българите, казваме " А! Просветна ми!" или "дай да те светна", когато видим една ситуация такава, каквато е, или когато намерим някакво решение. Всяко знание и намиране на решение е вид "проблясък".

 

Животът ни е низ от самадхита - така се учим. Нищо божествено или свръх няма в това. Което не означава, че тази вековна мъдрост, следва да се пренебрегва заради "лошото име", което й правят разни неуки гурувци. Това си е чиста народна мъдрост, почерпена от опита на дедите ни. Интересното е, че колкото повече науките психология и neuroscience напредват, толкова повече се обръщат към това позабравено знание.

Не разбирам точно какво искаш да кажеш. Дано ти да разбираш по-добре.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Процесът на възприетие е описан много детайлно в Дхарма посредством т.нар. 5 скандхи (буквално "съвкупност", "купчина"). Те са: форма (рупа), която се отнася до хилетичния или физическия аспект (4-те елемента или състояния на материята, 5-те сетива и 5-те сетивни обекта); усещане (ведана), което е емотивния аспект и често го превеждат като "чувство" за приятно, неприятно или неутрално; възприятие (самджня), което е перцептивния аспект или различаващото възприятие за голямо/малко, дълго/късо и т.н.; нагласи (санскара), което е диспозитивния аспект или т.нар. "ментални фактори" като според едни коментари те са 47, а според други 51 и се разделят на групи - напр. такива, които присъстват във всяко възприятие или само пнякога, позитивни, негативни, неутрални и други (2-та и 3-та скандха ги има и тук, но се разглеждат отделно, защото са много важни); съзнание (виджняна), което е дуалния аперцептивен аспект и според някои школи има 5 разновидности (5-те сетивни съзнания и менталното), а според други 8 (освен споменатите 5 още и т.нар. замърсено съзнание или клишта-мано виджняна и базовото съзнание, в което се остават кармичните следи/семена - алая-виджняна). Процесът на възприятие е описан чрез динамиката на тези 5 групи или аспекта... Това е много накратко и обобщено.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

Що се отнася до страданието то (най-общо) е три вида: страдание от страданието, страдание от промяната и т.нар. всепроникващо страдание. Това пак съвсем накратко.

Добре де ! Защо не използваш "човешки" думи , а непрекъснато натрапваш разни индуизми?

Автентичността на "документа" никак няма връзка с верността на написаното в него !

Редактирано 7 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Добре де ! Защо не използваш "човешки" думи , а непрекъснато натрапваш разни индуизми?

 

Трудно е. Такава е школовката му.

И на мен са ми правили забележка за употреба на думи на санскрит, дори са се опитвали да ми вменяват високомерие в тази връзка.

А истината е, че не може да се говори за източни религии в детайли, без да се прибегне към употреба на думи на санскрит. Традицията е такава.

 

Пример: щерката започна карате и в момента, няма как, учиме у дома японски думи.

Редактирано 7 септември 201312 г. от мохини (преглед на промените)

Добре де ! Защо не използваш "човешки" думи , а непрекъснато натрапваш разни индуизми?

Това е на санскрит. Давам термините в скоби, защото нямат точен еквивалент на западните езици и както виждаш ги пояснявам. Освен това санскрит е езика, на който първоначално са дадени ученията. Затова и всички тибетски коментари напр. започват с отдаване на почит (изразяване на уважение) на санскрит към Буда или друг някой, който е дал коментираното учение. По същия начин, ако обясняваш квантова механика трябва да ползваш приетата там терминология.

Трудно е. Такава е школовката му.

И на мен са ми правили забележка за употреба на думи на санскрит, дори са се опитвали да ми вменяват високомерие в тази връзка.

А истината е, че не може да се говори за източни религии в детайли, без да се прибегне към употреба на думи на санскрит. Традицията е такава.

Да. И традицията е такава, и няма общоприета лексика. Тибетците са коригирали преводите си в течение на няколко века, а Дхарма се превежда на западни езици от съвсем скоро.

––––––––––––––––––

ПП Не е, за да се правя на интересен или много ерудиран. Изобщо не съм в сравнение с някой истински познавач - напр. с някой кхенпо/геше.

Редактирано 7 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Нашата българска традиция ли е да обясняваме на санскрит? Момиче, нещо си се объркала. Това не е наша традиция.  Биха те разбрали теб, ако започнеш и скептика, който вече го прави и въпреки ммм превода на термините в скобите, хората употребяващи свободно въпросният език, които са твърде малък контингент у нас и кой знае дали има и трима които да пишат и четат тук във форума.

Това е на санскрит. Давам термините в скоби, защото нямат точен еквивалент на западните езици и както виждаш ги пояснявам. Освен това санскрит е езика, на който първоначално са дадени ученията. Затова и всички тибетски коментари напр. започват с отдаване на почит (изразяване на уважение) на санскрит към Буда или друг някой, който е дал коментираното учение. По същия начин, ако обясняваш квантова механика трябва да ползваш приетата там терминология.

Да. И традицията е такава, и няма общоприета лексика. Тибетците са коригирали преводите си в течение на няколко века, а Дхарма се превежда на западни езици от съвсем скоро.

...под "индуизми" имах предвид "чуждици" и това трябва да е ясно...!  

Уважението към чуждия труд може да се изразява и съвсем на български език !

Употребата на чуждици е израз на ограничения в изразния апарат и аз лично исрено се съмнявам , че това ограничение произтича тъкмо от невъзможността за обяснение ....!

Че българският език (също толкова древен !) е в челото на най-развитите езици , е всепризнато по света  ! И това от своя страна никак не е случайно !!!

Редактирано 7 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Това е на санскрит. Давам термините в скоби, защото нямат точен еквивалент на западните езици и както виждаш ги пояснявам. Освен това санскрит е езика, на който първоначално са дадени ученията. Затова и всички тибетски коментари напр. започват с отдаване на почит (изразяване на уважение) на санскрит към Буда или друг някой, който е дал коментираното учение. По същия начин, ако обясняваш квантова механика трябва да ползваш приетата там терминология.

Да. И традицията е такава, и няма общоприета лексика. Тибетците са коригирали преводите си в течение на няколко века, а Дхарма се превежда на западни езици от съвсем скоро.

––––––––––––––––––

ПП Не е, за да се правя на интересен или много ерудиран. Изобщо не съм в сравнение с някой истински познавач - напр. с някой кхенпо/геше.

 

Така е, но малко хора го знаят. Хора, които са тренирали бойни изкуства, са запознати с тези традиции, но на повечето хора им е странно, защото не е нещо общоприето. И може наистина да изглежда високомерно на пръв поглед, като опит за изтъкване.

Така е, но малко хора го знаят. Хора, които са тренирали бойни изкуства, са запознати с тези традиции, но на повечето хора им е странно, защото не е нещо общоприето. И може наистина да изглежда високомерно на пръв поглед, като опит за изтъкване.

Доста от хората трениращи бойни изкуства просто са наизустили разните термини за да ги викат при различните атаки. Вероятно твърде малко от тях са запомнили или въобще са узнали техният смисъл

 

П.П. Да не споменавам пък колко от тях знаят за традициите, които са доста по-сложна материя...В главите над дебелите вратове на биячите, понякога няма повече от една мозъчна гънка, което не пречи да са овладели, някое от бойните изкуства.

Редактирано 7 септември 201312 г. от sliderum (преглед на промените)

...под "индуизми" имах предвид "чуждици" и това трябва да е ясно...!  

Уважението към чуждия труд може да се изразява и съвсем на български език !

Употребата на чуждици е израз на ограничения в изразния апарат и аз лично исрено се съмнявам , че това ограничение произтича тъкмо от невъзможността за обяснение ....!

Че българският език (също толкова древен !) е в челото на най-развитите езици по света е всепризнато !

 

Не, баю, традицията го изисква. И аз не ща да уча японски с дъщерята, но след като е решила, че иска да се учи на карате, това е израз на почит към традицията и е част от обучението. Неизбежно е, а и не виждам нищо лошо в това. Само се обогатява по този начин.

Сега, че Скеп си има малко снобарски замашки е отделен въпрос, но в случая не е това.

Доста от хората трениращи бойни изкуства просто са наизустили разните термини за да ги викат при различните атаки. Вероятно твърде малко от тях са запомнили или въобще са узнали техният смисъл

 

Може, но няма как да се мине без тях, за това говорим.

Напълно ми е ясно, че едно дете на 7 години не е способно да постигне дълбокия смисъл, заложен в тях. Това не означава, че няма да го прозре след години. Сега се полагат основите.

Редактирано 7 септември 201312 г. от мохини (преглед на промените)

 Сега се полагат основите.

На какво? Да стане будистче, или направо индийче, китайче или японче...в зависимост от произхода на бойното изкуство на което наблегне най-много и да се гордее с това, а не с българското си потекло?

Не, баю, традицията го изисква. И аз не ща да уча японски с дъщерята, но след като е решила, че иска да се учи на карате, това е израз на почит към традицията и е част от обучението. Неизбежно е, а и не виждам нищо лошо в това. Само се обогатява по този начин.

Сега, че Скеп си има малко снобарски замашки е отделен въпрос, но в случая не е това.

 

Може, но няма как да се мине без тях, за това говорим.

Напълно ми е ясно, че едно дете на 7 години не е способно да постигне дълбокия смисъл, заложен в тях. Това не означава, че няма да го прозре след години. Сега се полагат основите.

Няма как да мине без тях не защото не може да се мине без тях , а защото иначе няма да ни учат на тяхното - те без това вероятно и не могат , и не искат.....а това вече е политика на влияние (или религия).

В нашия , тук случай , това е напълно излишно , а бих казал и вредно защото противостои на процеса на разбиране на нещата!

Редактирано 7 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Няма как да мине без тях не защото не може да се мине без тях , а защото иначе няма да ни учат на тяхното - те без това вероятно и не могат , и не искат.....

 

Баю, никой не те кара зорлем да се учиш - ти решаваш, собствен избор. 

Но ако искаш, това изисква традицията. Приеми го като част от обучението.

И в университета не е по-различно.

...под "индуизми" имах предвид "чуждици" и това трябва да е ясно...!  

Тибетският език също е древен, а за санскрит да не говорим. Глаголицата е създадена през 855 от Константин-Кирил Философ, както знаеш, а неговия тибетски "колега" (Тхоми Самбхота) създава тибетската писменост през 7 век.

––––––––––––––––––––––––––

По-същественото е това, което посочих по-горе. Ако тръгнеш да обясняваш квантова механика на тибетски, то ще си принуден да използваш чуждици по простата причина, че в тибетския такива думички няма. В случая е същото. Това за скандхите се отнася към този раздел на ученията, който се нарича Абидхарма, т.е. това е епистемология, теория на познанието/възприятието и космология. С други думи, това е специфична материя и по принцип не се изучава масово от будистите. Но същото е и с преводи на западна философия. Ако вземеш български преводи на автори като Кант, Сартр, Хайдегер или Хусерл ще видиш колко често преводачите дават термините в скобки или ги поясняват под линия. Най-малкото, защото тези термини имат разнообразни конотации.

Редактирано 7 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

На какво? Да стане будистче, или направо индийче, китайче или японче...в зависимост от произхода на бойното изкуство на което наблегне най-много и да се гордее с това, а не с българското си потекло?

 

На това, ако не дай си Боже някой извратен й посегне, да може да се защити.

На това, когато му дойде времето, да се сдобие и с друг мироглед върху живота и процесите в него, различен от западния модел.

На дисциплина, почит и уважение.

На психическа сила - уравновесеност, на сила на характера и още куп други неща.

Карате не е религия.

Отделно, че дъщеря ми не е българка и никога няма да се идентифицира като такава.

Много ми е весело, когато някой започне да се прави на патриот, щото така са му промили мозъка от малък с изкуствено инплантирана гордост. Все едно хората не сме деца на една планета, та трябва да се делим на нации. Аз обичам България, аз съм българка до мозъка на костите си, но не съм горда от това. Тази гордост е причина за много конфликти. Но ти си се гордей, въпросът е с какво гордееш? Сигурна съм, че е с някаква идея за някакво "велико минало". Да, но животът е тук и сега. Помисли над това, ако искаш.

Сега, че Скеп си има малко снобарски замашки е отделен въпрос, но в случая не е това.

Искаш да кажеш "забежки".

"Замашки" е дума, която ми е непозната, но може и да има такава, разбира се.

––––––––––––––––––

Между другото, без да ми се обижда колегата Checi,  но неговите постове са малко далеч от критериите за езикова яснота.

Редактирано 7 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Тибетският език също е древен, а за санскрит да не говорим. Глаголицата е създадена през 855 от Константин-Кирил Философ, както знаеш, а неговия тибетски "колега" (Тхоми Самбхота) създава тибетската писменост през 7 век.

––––––––––––––––––––––––––

По-същественото е това, което посочих по-горе. Ако тръгнеш да обясняваш квантова механика на тибетски, то ще си принуден да използваш чуждици по простата причина, че в тибетския такива думички няма. В случая е същото. Това за скандхите се отнася към този раздел на ученията, който се нарича Абидхарма, т.е. това е епистемология, теория на познанието/възприятието и космология. С други думи, това е специфична материя и по принцип не се изучава масово от будистите. Но същото е и с преводи на западна философия. Ако вземеш български преводи на автори като Кант, Сартр, Хайдегер или Хусерл ще видиш колко често преводачите дават термините в скобки или ги поясняват под линия. Най-малкото, защото тези термини имат разнообразни конотации.

Хей , този ! Българите са писали на собствения си език много , ама много преди глаголицата ! 

Едва ли ще излъжа ако кажа , че календара (!!!) на българите е на повече от 6000 години !!!

Знай своя род и език !

А това , че славим Кирилицата е един съвсем друг въпрос.

Чуждите историй знаем и нищим (тук включвам и израелската!) , Но за нашата....хабер нямаме!

Пък това за квантовата механика и нейните изразни средства е една съвсем друга тема на разговор....ако можеш да направиш разликата разбира се ! 

Редактирано 7 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Искаш да кажеш "забежки".

"Замашки" е дума, която ми е непозната, но може и да има такава, разбира се.

––––––––––––––––––

Между другото, без да ми се обижда колегата Checi,  но неговите постове са малко далеч от критериите за езикова яснота.

 

Това е русизъм, ко да правя с майка, баба и дядо от руски произход съм расла...

Едва ли ще излъжа ако кажа , че календара (!!!) на българите е на повече от 6000 години !!!

За македонците да не говорим.

Това, драги ми колега, са комплексите на малките балкански народи. Значи, нещата са прости. При нас кръвните линии не са запазени, както е напр. при евреите, индианците и някои други. Тъй че аз или ти имаме толкова общо с прабългарите на Кубрат напр., колкото днешните гърци с древните.

––––––––––––––––––––––––––––

Инак, ето ти прост пример. Има тибетска дума "монлам". "Лам" - път. "Мон" - стремеж/намерение. Буквално трябва да се преведе като "път на стремежа/възнамеряването". Обикновено я превеждат като "молитва". Думата "молитва", обаче, дава друга, теистична по същество, конотация. Затова, ако превеждаш можеш да преведеш "молитва", но в бележка да обясниш точната етимология и значението на термина.

Редактирано 7 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

За македонците да не говорим.

Това, драги ми колега, са комплексите на малките балкански народи. Значи, нещата са прости. При нас кръвните линии не са запазени, както е напр. при евреите, индианците и някои други. Тъй че аз или ти имаме толкова общо с прабългарите на Кубрат напр., колкото днешните гърци с древните.

No coment ! - както се казва.....За тебе лично едва ли е от значение (това пък няма , ама никакво значение !) , но тотално се срути в моите очи след горното си изхождане (трудно е да се определи като изказване).....макар казаното от тебе да е вярно в определен и твърде ограничен смисъл  - най-общо казано , като не си българин , каква хурка търсиш тук !

Редактирано 7 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)