Аз лично-да!През целия си живот съм усещала неговото присъствие-напътствал ме е,направлявал,помага ми да взема правилните решения,прави най-доброто за мен.Мисля,че е вярно,че Господ при създаването ни оставя частица от себе си във всеки от нас...

Аз лично-да!През целия си живот съм усещала неговото присъствие-напътствал ме е,направлявал,помага ми да взема правилните решения,прави най-доброто за мен.Мисля,че е вярно,че Господ при създаването ни оставя частица от себе си във всеки от нас...

 

Искаш да кажеш, че винаги вземаш правилни решения ли ?

Аз лично-да!През целия си живот съм усещала неговото присъствие-напътствал ме е,направлявал,помага ми да взема правилните решения,прави най-доброто за мен.Мисля,че е вярно,че Господ при създаването ни оставя частица от себе си във всеки от нас...

 

А как те е напътствал - със съвети или по друг начин?

Редактирано 21 февруари 201412 г. от Мойра (преглед на промените)

Не. И бих се притеснил, ако почна да чувам глас/ове свише.

Искаш да кажеш, че винаги вземаш правилни решения ли ?

 

Когато направя ретроспекция на живота си,виждам,че решенията/или избора/,който съм направила в даден момент   са били най-удачните

Когато направя ретроспекция на живота си,виждам,че решенията/или избора/,който съм направила в даден момент   са били най-удачните

 

Значи ти си единствения човек, който никога не е правил грешки.

А как те е напътствал - със съвети или по друг начин?

 

Пример: имам здравен проблем и...тогава срещам човек,който е на точното място и в точното време/най-често мой познат/,който ми помага ...или познава подходящ лекар и ме свързва с него,или ме качва на колата си в спешен момент и ме води в спешния център...такива работи...има още мнооого такива случаи

Значи ти си единствения човек, който никога не е правил грешки.

 

 

НЕ! "грешките",които съм правила /например развод/ след години се оказват най-доброто за мен

НЕ! "грешките",които съм правила /например развод/ след години се оказват най-доброто за мен

 

Нали и аз това казах.

Не. И бих се притеснил, ако почна да чувам глас/ове свише.

 

Не чувам никакви гласове!Просто човек трябва да бъде по-наблюдателен и съобразителен ,за да разбере какво иска да му каже Господ!

Пример: имам здравен проблем и...тогава срещам човек,който е на точното място и в точното време/най-често мой познат/,който ми помага ...или познава подходящ лекар и ме свързва с него,или ме качва на колата си в спешен момент и ме води в спешния център...такива работи...има още мнооого такива случаи

 

 

НЕ! "грешките",които съм правила /например развод/ след години се оказват най-доброто за мен

 

И защо мислиш, че ти помага точно бог?

 

п.п. Чела ли си книгите на Луиз Хей?

Не чувам никакви гласове!Просто човек трябва да бъде по-наблюдателен и съобразителен ,за да разбере какво иска да му каже Господ!

Аха, сега вече разбирам и ще бъда по-осторожен.

Когато направя ретроспекция на живота си,виждам,че решенията/или избора/,който съм направила в даден момент   са били най-удачните

Това не е далеч от истината за всеки човек. Нещата (включително и изборите) сами по себе си не са добри или лоши. Нашето отношение към тях ги прави такива. Ако човек настрои сам себе си така, че да чувства всички свои избори за възможно най удачните, то всички негови избори действително стават най удачните. Ако вярата в бог ти помага да се настроиш по този начин, значи има бог. Ако можеш да се настроиш така и без да вярваш в бог, няма лошо, защото бог помага и на тези, които не вярват в него. А иначе, дори и да не съществува бог, той пак помага и на вярващи и на невярващи.

Редактирано 21 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Когато направя ретроспекция на живота си,виждам,че решенията/или избора/,който съм направила в даден момент   са били най-удачните

Бог ( или както го наричат различните религии и т.н) ти е дал душа и живот. Това какви решения вземаш зависи само и единствено от теб. Ти отговаряш сам за действията си. Не може след време да кажеш: " Бог така ме накара или Бог така е решил".

Общо казано, твоя Бог е в сърцето и в ума ти и всеки ден ти решаваш дали ще бъдеш добър човек или лош!

За мен бог е измислица, нямам ни най-малка нужда от такъв, а църквата в днешно време я виждам повече като финансова институция, отколкото като каквото и да било друго. За всеки влак си има пътници, разбира се.

Бог ( или както го наричат различните религии и т.н) ти е дал душа и живот. Това какви решения вземаш зависи само и единствено от теб. Ти отговаряш сам за действията си. Не може след време да кажеш: " Бог така ме накара или Бог така е решил".Общо казано, твоя Бог е в сърцето и в ума ти и всеки ден ти решаваш дали ще бъдеш добър човек или лош!

Според мен, това за което говори Роси45 е много полезно за приложение в личния живот. Това не е бягство от отговорност, а напротив то е увереност, че собствените решения са най правилните. Такива хора не се сърдят никога на никого за собствените си грешки, тъй като те просто никога не се чувстват сгрешили, а когато нещо им се струва грешно са твърдо уверени, че грешката е вярна и не винят никого. Това са силни хора. Те не само, че носят отговорност, но тя не им тежи, поради специфичната психична настройка, която имат.

Според мен, това за което говори Роси45 е много полезно за приложение в личния живот. Това не е бягство от отговорност, а напротив то е увереност, че собствените решения са най правилните. Такива хора не се сърдят никога на никого за собствените си грешки, тъй като те просто никога не се чувстват сгрешили, а когато нещо им се струва грешно са твърдо уверени, че грешката е вярна и не винят никого. Това са силни хора. Те не само, че носят отговорност, но тя не им тежи, поради специфичната психична настройка, която имат.

 Всеки отговаря сам за себе си естествено. Но не може след време да кажеш Бог го направи. Темата е доста обширна. Аз изразих мнение.

Според мен, това за което говори Роси45 е много полезно за приложение в личния живот. Това не е бягство от отговорност, а напротив то е увереност, че собствените решения са най правилните. Такива хора не се сърдят никога на никого за собствените си грешки, тъй като те просто никога не се чувстват сгрешили, а когато нещо им се струва грешно са твърдо уверени, че грешката е вярна и не винят никого. Това са силни хора. Те не само, че носят отговорност, но тя не им тежи, поради специфичната психична настройка, която имат.

 

Само дето една част от мислещите по този начин стават лауреати на наградите Дарвин.

Според мен, това за което говори Роси45 е много полезно за приложение в личния живот. Това не е бягство от отговорност, а напротив то е увереност, че собствените решения са най правилните. Такива хора не се сърдят никога на никого за собствените си грешки, тъй като те просто никога не се чувстват сгрешили, а когато нещо им се струва грешно са твърдо уверени, че грешката е вярна и не винят никого. Това са силни хора. Те не само, че носят отговорност, но тя не им тежи, поради специфичната психична настройка, която имат.

 

Така е.

Неслучайно попитах дали е чела книгите на Луиз Хей.

Имам нужда само от това в подписа си и някоя неприветлива гора...

Всеки носи частица от Божественото в себе си.

Друг е въпроса дали ще приемеш или не Бог в живота си.

За мен бог е измислица, нямам ни най-малка нужда от такъв, а църквата в днешно време я виждам повече като финансова институция, отколкото като каквото и да било друго. За всеки влак си има пътници, разбира се.

необходимостта от Бог е душевна,а не църковна...там влизам рядко,поповете ги недолюбвам,не търкам подовете на църквите с коленете си и не целувам стъклата на иконите,дори не се кръстя...Бог е в мен,имам тома усещане-в сърцето и душата ми

Ако въпросът е конкретен , моят отговор е "НЕ" !

А ако това се нуждае от разяснение , тук вече ще пада голямо писане !

 

Най-обобщено казано :

Не изпитвам никаква потребност да подменям собственото си незнание с измислици всякакви , включително тези писани в древни времена .

Осъзнаването на собственото незнание , дава потребното равновесие за психическо здраве .

Ако става дума за вяра - вярвам в усвоеното знание .

 

Примерно вярвам , че Исус Христос е бил действителна , историческа личност - има достатъчно доказателства за това . 

Но никак не вярвам , че е бил син на Бог (или каквото и да е друго подобно) - няма никакво доказателство за това .

 

Не мисля,че страдам от незнание-напротив,чета много,имам богат жизнен опит и добър умствен багаж Не се задълбавам в разните религии...Господ наричам по-висшестоящи сили,Вселенски,необозрими,човешкият мозък не е достатъчен за това....Колкото до Христос,не на него се кланям,макар че щом митът за него е оцелял  две хилядолетия...Допускам,че е Божи син,т.е. не заченат по човешки

И защо мислиш, че ти помага точно бог?

 

п.п. Чела ли си книгите на Луиз Хей?

Да,чела съм...има приказка "помогни си сам,за да ти помогне и Господ"-споделям я

Ако въпросът е конкретен , моят отговор е "НЕ" !

А ако това се нуждае от разяснение , тук вече ще пада голямо писане !

 

Най-обобщено казано :

Не изпитвам никаква потребност да подменям собственото си незнание с измислици всякакви , включително тези писани в древни времена .

Осъзнаването на собственото незнание , дава потребното равновесие за психическо здраве .

Ако става дума за вяра - вярвам в усвоеното знание .

 

Примерно вярвам , че Исус Христос е бил действителна , историческа личност - има достатъчно доказателства за това . 

Но никак не вярвам , че е бил син на Бог (или каквото и да е друго подобно) - няма никакво доказателство за това .

"Осъзнаването на собственото незнание , дава потребното равновесие за психическо здраве .

Ако става дума за вяра - вярвам в усвоеното знание"  - Точно това е твоят Бог колега. Не е задължително е да личност от библия или религия и не е задължително да му казваш Бог. Да го наречем това е твоята Сила.

Всеки носи частица от Божественото в себе си.

Друг е въпроса дали ще приемеш или не Бог в живота си.

 Силата или Бог е винаги с теб и в теб. Това, че не го признаваш или не го уважаваш или не вярваш в него и т.н си е твой проблем.

Да,чела съм...има приказка "помогни си сам,за да ти помогне и Господ"-споделям я

 

Така си помислих.

Всеки сам гради съдбата си, така е.

А темата е "Чувствате ли необходимост от Бог?" не "как е възкръснал Исус".

А темата е "Чувствате ли необходимост от Бог?" не "как е възкръснал Исус".

 

 

НЕ Исус коментираме...наистина Кен,темата се измести