Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Аз лично-да!През целия си живот съм усещала неговото присъствие-напътствал ме е,направлявал,помага ми да взема правилните решения,прави най-доброто за мен.Мисля,че е вярно,че Господ при създаването ни оставя частица от себе си във всеки от нас...

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз лично-да!През целия си живот съм усещала неговото присъствие-напътствал ме е,направлявал,помага ми да взема правилните решения,прави най-доброто за мен.Мисля,че е вярно,че Господ при създаването ни оставя частица от себе си във всеки от нас...

 

Искаш да кажеш, че винаги вземаш правилни решения ли ?

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз лично-да!През целия си живот съм усещала неговото присъствие-напътствал ме е,направлявал,помага ми да взема правилните решения,прави най-доброто за мен.Мисля,че е вярно,че Господ при създаването ни оставя частица от себе си във всеки от нас...

 

А как те е напътствал - със съвети или по друг начин?

Редактирано от Мойра (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не. И бих се притеснил, ако почна да чувам глас/ове свише.

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Искаш да кажеш, че винаги вземаш правилни решения ли ?

 

Когато направя ретроспекция на живота си,виждам,че решенията/или избора/,който съм направила в даден момент   са били най-удачните :)


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато направя ретроспекция на живота си,виждам,че решенията/или избора/,който съм направила в даден момент   са били най-удачните :)

 

Значи ти си единствения човек, който никога не е правил грешки.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А как те е напътствал - със съвети или по друг начин?

 

Пример: имам здравен проблем и...тогава срещам човек,който е на точното място и в точното време/най-често мой познат/,който ми помага ...или познава подходящ лекар и ме свързва с него,или ме качва на колата си в спешен момент и ме води в спешния център...такива работи...има още мнооого такива случаи

Значи ти си единствения човек, който никога не е правил грешки.

 

 

НЕ! "грешките",които съм правила /например развод/ след години се оказват най-доброто за мен

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

НЕ! "грешките",които съм правила /например развод/ след години се оказват най-доброто за мен

 

Нали и аз това казах.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не. И бих се притеснил, ако почна да чувам глас/ове свише.

 

Не чувам никакви гласове!Просто човек трябва да бъде по-наблюдателен и съобразителен ,за да разбере какво иска да му каже Господ!

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пример: имам здравен проблем и...тогава срещам човек,който е на точното място и в точното време/най-често мой познат/,който ми помага ...или познава подходящ лекар и ме свързва с него,или ме качва на колата си в спешен момент и ме води в спешния център...такива работи...има още мнооого такива случаи

 

 

НЕ! "грешките",които съм правила /например развод/ след години се оказват най-доброто за мен

 

И защо мислиш, че ти помага точно бог?

 

п.п. Чела ли си книгите на Луиз Хей?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не чувам никакви гласове!Просто човек трябва да бъде по-наблюдателен и съобразителен ,за да разбере какво иска да му каже Господ!

Аха, сега вече разбирам и ще бъда по-осторожен.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато направя ретроспекция на живота си,виждам,че решенията/или избора/,който съм направила в даден момент   са били най-удачните :)

Това не е далеч от истината за всеки човек. Нещата (включително и изборите) сами по себе си не са добри или лоши. Нашето отношение към тях ги прави такива. Ако човек настрои сам себе си така, че да чувства всички свои избори за възможно най удачните, то всички негови избори действително стават най удачните. Ако вярата в бог ти помага да се настроиш по този начин, значи има бог. Ако можеш да се настроиш така и без да вярваш в бог, няма лошо, защото бог помага и на тези, които не вярват в него. А иначе, дори и да не съществува бог, той пак помага и на вярващи и на невярващи. Редактирано от Реджеп Иведик (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато направя ретроспекция на живота си,виждам,че решенията/или избора/,който съм направила в даден момент   са били най-удачните :)

Бог ( или както го наричат различните религии и т.н) ти е дал душа и живот. Това какви решения вземаш зависи само и единствено от теб. Ти отговаряш сам за действията си. Не може след време да кажеш: " Бог така ме накара или Бог така е решил".

Общо казано, твоя Бог е в сърцето и в ума ти и всеки ден ти решаваш дали ще бъдеш добър човек или лош!

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За мен бог е измислица, нямам ни най-малка нужда от такъв, а църквата в днешно време я виждам повече като финансова институция, отколкото като каквото и да било друго. За всеки влак си има пътници, разбира се.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бог ( или както го наричат различните религии и т.н) ти е дал душа и живот. Това какви решения вземаш зависи само и единствено от теб. Ти отговаряш сам за действията си. Не може след време да кажеш: " Бог така ме накара или Бог така е решил".Общо казано, твоя Бог е в сърцето и в ума ти и всеки ден ти решаваш дали ще бъдеш добър човек или лош!

Според мен, това за което говори Роси45 е много полезно за приложение в личния живот. Това не е бягство от отговорност, а напротив то е увереност, че собствените решения са най правилните. Такива хора не се сърдят никога на никого за собствените си грешки, тъй като те просто никога не се чувстват сгрешили, а когато нещо им се струва грешно са твърдо уверени, че грешката е вярна и не винят никого. Това са силни хора. Те не само, че носят отговорност, но тя не им тежи, поради специфичната психична настройка, която имат.
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен, това за което говори Роси45 е много полезно за приложение в личния живот. Това не е бягство от отговорност, а напротив то е увереност, че собствените решения са най правилните. Такива хора не се сърдят никога на никого за собствените си грешки, тъй като те просто никога не се чувстват сгрешили, а когато нещо им се струва грешно са твърдо уверени, че грешката е вярна и не винят никого. Това са силни хора. Те не само, че носят отговорност, но тя не им тежи, поради специфичната психична настройка, която имат.

 Всеки отговаря сам за себе си естествено. Но не може след време да кажеш Бог го направи. Темата е доста обширна. Аз изразих мнение.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен, това за което говори Роси45 е много полезно за приложение в личния живот. Това не е бягство от отговорност, а напротив то е увереност, че собствените решения са най правилните. Такива хора не се сърдят никога на никого за собствените си грешки, тъй като те просто никога не се чувстват сгрешили, а когато нещо им се струва грешно са твърдо уверени, че грешката е вярна и не винят никого. Това са силни хора. Те не само, че носят отговорност, но тя не им тежи, поради специфичната психична настройка, която имат.

 

Само дето една част от мислещите по този начин стават лауреати на наградите Дарвин.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен, това за което говори Роси45 е много полезно за приложение в личния живот. Това не е бягство от отговорност, а напротив то е увереност, че собствените решения са най правилните. Такива хора не се сърдят никога на никого за собствените си грешки, тъй като те просто никога не се чувстват сгрешили, а когато нещо им се струва грешно са твърдо уверени, че грешката е вярна и не винят никого. Това са силни хора. Те не само, че носят отговорност, но тя не им тежи, поради специфичната психична настройка, която имат.

 

Така е.

Неслучайно попитах дали е чела книгите на Луиз Хей.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имам нужда само от това в подписа си и някоя неприветлива гора...

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всеки носи частица от Божественото в себе си.

Друг е въпроса дали ще приемеш или не Бог в живота си.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За мен бог е измислица, нямам ни най-малка нужда от такъв, а църквата в днешно време я виждам повече като финансова институция, отколкото като каквото и да било друго. За всеки влак си има пътници, разбира се.

необходимостта от Бог е душевна,а не църковна...там влизам рядко,поповете ги недолюбвам,не търкам подовете на църквите с коленете си и не целувам стъклата на иконите,дори не се кръстя...Бог е в мен,имам тома усещане-в сърцето и душата ми

Ако въпросът е конкретен , моят отговор е "НЕ" !

А ако това се нуждае от разяснение , тук вече ще пада голямо писане ! :)

 

Най-обобщено казано :

Не изпитвам никаква потребност да подменям собственото си незнание с измислици всякакви , включително тези писани в древни времена .

Осъзнаването на собственото незнание , дава потребното равновесие за психическо здраве .

Ако става дума за вяра - вярвам в усвоеното знание .

 

Примерно вярвам , че Исус Христос е бил действителна , историческа личност - има достатъчно доказателства за това . 

Но никак не вярвам , че е бил син на Бог (или каквото и да е друго подобно) - няма никакво доказателство за това .

 

Не мисля,че страдам от незнание-напротив,чета много,имам богат жизнен опит и добър умствен багаж :)Не се задълбавам в разните религии...Господ наричам по-висшестоящи сили,Вселенски,необозрими,човешкият мозък не е достатъчен за това....Колкото до Христос,не на него се кланям,макар че щом митът за него е оцелял  две хилядолетия...Допускам,че е Божи син,т.е. не заченат по човешки

И защо мислиш, че ти помага точно бог?

 

п.п. Чела ли си книгите на Луиз Хей?

Да,чела съм...има приказка "помогни си сам,за да ти помогне и Господ"-споделям я

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако въпросът е конкретен , моят отговор е "НЕ" !

А ако това се нуждае от разяснение , тук вече ще пада голямо писане ! :)

 

Най-обобщено казано :

Не изпитвам никаква потребност да подменям собственото си незнание с измислици всякакви , включително тези писани в древни времена .

Осъзнаването на собственото незнание , дава потребното равновесие за психическо здраве .

Ако става дума за вяра - вярвам в усвоеното знание .

 

Примерно вярвам , че Исус Христос е бил действителна , историческа личност - има достатъчно доказателства за това . 

Но никак не вярвам , че е бил син на Бог (или каквото и да е друго подобно) - няма никакво доказателство за това .

"Осъзнаването на собственото незнание , дава потребното равновесие за психическо здраве .

Ако става дума за вяра - вярвам в усвоеното знание"  - Точно това е твоят Бог колега. Не е задължително е да личност от библия или религия и не е задължително да му казваш Бог. Да го наречем това е твоята Сила.

Всеки носи частица от Божественото в себе си.

Друг е въпроса дали ще приемеш или не Бог в живота си.

 Силата или Бог е винаги с теб и в теб. Това, че не го признаваш или не го уважаваш или не вярваш в него и т.н си е твой проблем.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да,чела съм...има приказка "помогни си сам,за да ти помогне и Господ"-споделям я

 

Така си помислих. :)

Всеки сам гради съдбата си, така е.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А темата е "Чувствате ли необходимост от Бог?" не "как е възкръснал Исус".

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А темата е "Чувствате ли необходимост от Бог?" не "как е възкръснал Исус".

 

 

НЕ Исус коментираме...наистина Кен,темата се измести

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.