преди 11 минути, Yvan Sergeev написа:

 светила си им .

не съм

знам

Жълтите медии са най- великия социален експеримент някога - безспорно доказаха, че колкото и глупава измишльотина да се публикува, ще се намери маса народ, които да й повярват безрезервно.

 

Много са симпатични бабките. Тази част за селото с конака  "олтара" вътре, където оставят приношения и палят свещи на "здравичките" я изгледах два пъти, понеже нещо в разказите на бабките ме впечатли. 

Оказва се, че някои неща, някои вярвания и традиции могат да преживяват в почти непокътната форма хилядолетия - всичко около тези духове на "момиченцата", оставянето на питки и сладки, събирането (едната бабка уточни, че са се събирали) по традиция задължително на кръстопът; самата сграда е до път; другата бабка говореше, че сънувала за някакви куклички и сладки, които трябвало да се раздават на децата и т.н. Удивително и може би не чак толкова... Всички подчертани подробности са част от традиционния култ към Хеката, богинята на мъртвите и духовете, на която олтари поставяли край пътищата и особено на кръстопътища, там хората се събирали, оставяйки храна - медени питки, яйца, чесън и др., освен всичко друго оставяли куклички, изобразяващи момиченца и женски агнета. Нещо като, или съвсем същото като днешните задушници. Така че въпреки иконката на Богородица, цялата работа около култа към "здравичките" (а за курбаните, дето ги изтъкват като християнска традиция, да не говорим) няма нищо общо с християнството. 

Я придорожную славлю Гекату пустых перекрестков,

Сущую в море, на суше и в небе, в шафранном наряде,

Ту, примогильную, славлю, что буйствует с душами мертвых,

Ту нелюдимку Персею, что ланьей гордится упряжкой,

Буйную славлю царицу ночную со свитой собачьей.

Не опоясана, с рыком звериным, на вид неподступна,

О Тавропола, о ты, что ключами от целого мира

Мощно владеешь, кормилица юношей, нимфа-вождиня,

Горных жилица высот, безбрачная — я умоляю,

Вняв моленью, гряди на таинства чистые наши

С лаской к тому волопасу, что вечно душою приветен!

Покрай другото разбрах, че Статуята на Свободата представлявала Хеката, кажи речи едно към едно. Без майтап )

Всъщност Хеката е известна също като Хеката-Артемида. 

 

 

преди 6 минути, haidukpikaso написа:

 

Т. нар. "Бермудски триъгълник" е една от най-емблематичните мистификации. Никога не е бил загадка. Още 1975 г. един библиотекар прави изключително детайлно разследване (публикувано и на български език) и разобличава изфабрикуването на този мит. Инак и до ден днешен разни блудкави канали като "Дискавъри" и "Нешънъл джиографик" харчат пари за експедиции и разни псевдо експерти, опитвайки се да разнищят тази "загадка". Ама тъй де - от всичко трябва да се прави бизнес.

преди 5 минути, Нора Недкова написа:

Т. нар. "Бермудски триъгълник" е една от най-емблематичните мистификации. Никога не е бил загадка. Още 1975 г. един библиотекар прави изключително детайлно разследване (публикувано и на български език) и разобличава изфабрикуването на този мит. Инак и до ден днешен разни блудкави канали като "Дискавъри" и "Нешънъл джиографик" харчат пари за експедиции и разни псевдо експерти, опитвайки се да разнищят тази "загадка". Ама тъй де - от всичко трябва да се прави бизнес.

дъръбъръ сто чадъръ

по-нататък да чуем - за Вратата, или и тя е дъръбъръ

„Окото на Сахара“ остава мистерия

Окото на Сахара, заснето от сателита Landsat. Eлементи на изображението са обработени от NASA.

Структурата Ришат, известна като „Окото на Сахара“, се намира в западната част на пустинята, в Мавритания. Диаметърът ѝ е 40 км. Това гигантско и загадъчно геоложко образувание трудно може да се види от равнището на земята. Открито е чак тогава, когато сме започнали да наблюдаваме Земята от Космоса, но дори и днес учените не са разкрили всичките му тайни.

Когато през 1965 мисията Джемини IV била изпратена на четиридневна обиколка около земното кълбо, астронавтите тря­бвало да направят снимки на земната повърхност.

По-специално, те получили задачата да гледат за „всякакви големи кръгови елементи, които могат да са част от структури, предизвикани от сблъсъци“.

Метеоритните кратери имат важно геологично значение, защото разказват за историята на Земята. А като знаят колко пъти космически скали са се удряли в планетата ни, учените могат по-добре да прогнозират такава вероятност в бъдеще.

Известно време учените смятат, че окото на Сахара също е кратер. Но не са били открити достатъчно разтопени скали в подкрепа на това предположение.

Съвременните тероии предполагат, че историята на това природно образувание е много по-сложна.

Eдна съвременна теория за произхода на Окото

Учените имат още въпроси, свързани с Окото на Сахара. Но двама канадски геолози имат работеща теория за неговия произход. Според тях Окото е започнало да се формира преди повече от 100 милиона години, когато суперконтинентът Пангея е разкъсан от тектониката на плочите и това, което сега са Африка и Южна Америка, са били откъснати едно от друго.

Разтопените скали са били избутани нагоре към повърхността, но тъй като не са успели да стигнат чак догоре, са образували купол от скални пластове, като гигантска пъпка върху кожата на Земята. Те са създали и разломни линии, които ограждат Окото и го пресичат. Разтопената скала освен това е разтворила варовика в близост до центъра на окото, образувайки специален вид скали, известни като брекчи.

Преди малко по-малко от 100 милиона години, Окото изригва мощно. Това свива купола до средата, а ерозията свършва останалата част от работата, за да създаде „Окото на Сахара“ такова, каквото е днес. Пръстените са направени от различен вид скали, които ерозират с различна скорост. По-бледият кръг близо до центъра е вулканична скала, създадена по време на експлозията.

Съвременните астронавти обичат Окото, защото е важен ориентир сред монотонното море от пясък на Сахара. Има и хора, които вярват, че Окото представлява всъщност останките на легендарната Атлантида, която Платон описва като концентрични кръгове от вода и суша. Но ако питате нас, пишат авторите от Science Alert, геоложката история, която разкрива това образувание, е далеч по-интересна.

obekti.bg

Редактирано 17 април 20188 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

 

Екстрасенската Логинова: Президентът Желю Желев ни повярва за контакта с извънземните в Царичина и разреши експериментът да продължи

Новата книга “Царичина – съдбовен контакт” на феномена Елисавета Логинова (издателство “Кибеа”) разказва за загадъчната подземна експедиция на военните, която тя води до внезапното й закриване през 1992 г.

През годините оттогава случилото се около Царичина си остава едно от най-вълнуващите и необясними неща в съвременната ни история. Днес ви предлагаме със съкращения откъса “При президента Желю Желев”, пише "Труд".

Докато течеше работата в Царичина, често трябваше да присъствам на срещи с представители на властта от различно ниво. Сред най-запомнящите се беше разговорът с президента Желю Желев. На 30 септември 1991 година, насред работния ден получих от своите Учители информацията, че ще бъда извикана на среща с него. Докато чаках хората да излязат от тунела, за да споделя с тях новината, препрочетох написаното няколко пъти. Да вярвам или не? Аз – при президента на България? Ами ако е истина?! По това време на мястото на генерал Минчев като началник на Генералния щаб беше назначен генерал-полковник Любен Петров, но нашата работа продължи по същия начин. Новият началник на генщаба подкрепяше нашата работа, дойде на обекта няколко пъти. Правеше впечатление на ерудирана личност с широки интереси. С него сме водили множество разговори по най-различни въпроси, свързани с политика, физика, космос, история и т. н. Мисля, че доверието ни беше взаимно. Едва изчаках екипа да излезе от тунела. Събрахме се в канцеларията и аз им прочетох съобщението “отгоре”. Лицата на хората светнаха от въодушевление. Започнаха оживено да се надпреварват с различни предположения как ще мине бъдещият разговор с президента. Както винаги, всички приеха информацията като безспорен факт, докато аз и вярвах, и не вярвах. Защо се съмнявах, когато информацията от Учителите винаги беше точна?! На сутринта се обадиха от кабинета на генерал Любен Петров. Двамата с генерал Динев трябваше да се приберем в София и да отидем в Генералния щаб, защото на другия ден беше срещата с Президента. Нападна ме старата тревога, върнаха се притесненията какво ще трябва да направя, за да убедя самия държавен глава в способностите си и в истинността на контактите ми с Водачите от другите светове? Ще повярва ли той в новата реалност, която се откриваше пред нас? Хората от екипа се вълнуваха не по-малко от мен, макар че бяха убедени в успешния изход на срещата и не се съмняваха нито за миг, че ще съумея да защитя проекта. Първо, двамата с генерал Динев трябваше да отидем при генерал Любен Петров. Говорихме дълго, направихме обобщение на цялата досегашна работа и преценихме заедно какво да покажем на президента. Моите Учители ме увериха, че няма повод за притеснение, защото срещата ще мине чудесно, а и Те самите ще се представят на ниво пред най-важната личност в България. Вдъхнаха ми кураж, че човекът бил спокоен, уравновесен и с аналитично мислене и че щял да продължи експеримента. Срещата [при Л. Петров] приключи и аз се прибрах вкъщи, където ме чакаха моите две малки момченца. Със свито сърце ги бях оставила на грижите на бабите. Аз им липсвах, както и те на мен. Едва прекрачих прага на дома ни, когато децата се хвърлиха към мен и… притесненията за бъдещата среща се изпариха. Останахме будни до късно и те поискаха да им разкажа за звездите. Започнах да съчинявам на глас нова приказка и не спрях, докато децата не притихнаха и заспаха. Погледах известно време блажените им личица, озарени от обич, и леката усмивка, стаена в извивката на устните им. Аз също си легнах без помен от тревога за предстоящата среща. […] Около обед на другия ден пред нас спря черната волга на началника на Генералния щаб. За миг си спомних деня, когато за пръв път отидох в Министерство на отбраната. Сякаш всичко отново се повтаряше. Уж бяха изминали десет месеца от началото на работата ми в Царичина и трябваше да съм събрала опит, да съм се научила да вярвам на моите извънземни Водачи и да не се стряскам от срещи с високопоставени личности… Увереността ми от предишната вечер се беше изпарила. Докато се измъчвах от догадки и опити да се успокоя, неусетно стигнахме пред Президентството, пред което вече ме чакаха генералите Любен Петров и Динев. Влязохме в огромната сграда и тръгнахме по застланите с червен килим коридори. Сърцето ми се сви още повече. “Къде си тръгнала, Елисавето? Какво ще правиш при първия човек в държавата? Ще ти стигнат ли силиците да го убедиш колко е важно това дело? Толкова много хора ти вярват, ще се справиш ли?” Отговорността вече ми се струваше непосилно тежка, защото от тази среща зависеше дали работата ще продължи. Поканиха ни да влезем при началника на кабинета на президента. Седнахме, за да изчакаме Желю Желев, който щеше да дойде всеки момент. Десетина минути по-късно той влезе и се ръкува приятелски с нас. Вдъхваше спокойствие и респект, предразполагаше с непринуденост и непресторена топлота. Успях да се взема в ръце и да си събера мислите. Той ни покани да седнем около масичката за гости и разговорът започна. На срещата присъстваше и съветникът му по националната сигурност генерал Стоян Андреев. След краткото въведение на Любен Петров думата взе генерал Динев, за да разкаже подробно за работа в Царичина: какво е направено до момента, как виждаме нещата по-нататък и т. н. Президентът се обърна към мен и поиска да зададе няколко въпроса на моите извънземни Водачи. Въпросите бяха свързани с физиката. Отговорите видимо го изненадаха. После ме помоли да покажа текстовете и как ги изписвам. Гледаше с нескрито удивление как символите бързо запълват белия лист. Оттам разговорът се прехвърли върху темата за древни езици и писмености. За срещата беше предвиден един час, но разговорът продължи неочаквано дълго. От сутрешното ми напрежение нямаше и следа, изпитвах истинско удоволствие от увлекателния разговор. Накрая, тъй като времето беше напреднало, президентът Желю Желев стана и заяви: “Много мислих върху този експеримент и не съм против. Нека да продължи колкото трябва. Аз вярвам във вашата работа, а това, което видях и чух сега, ми е достатъчно да дам съгласието си”. Спогледахме се с генералите – те изглеждаха доволни, а аз усетих как ме изпълва удовлетворение от добре свършената работа. Мислено благодарих на моите космични Водачи за това, което правят за мен, за нас. Че не ме подвеждат нито за миг, че са винаги точен и неизчерпаем източник на знание и интелект, че притежават способността да излъчват информация на различни нива и по различни теми, която напасват спрямо човека, с когото контактуват. Бях им признателна, че са избрали мен. За кой ли вече път получавах неоспоримо доказателство, че Те виждат и знаят това, което ние узнаваме по-късно. От тях научих, че всичко се проектира и се случва, преди ние да го видим и усетим, а и далече преди изобщо да излезем на житейската сцена. Те ми дадоха знанието, че всичко е вибрация и енергия, на чиято основа се разгръща целият ни живот. Но повече за това – във втората част на книгата.

actualno.com

 

току-що, haidukpikaso написа:

 

В първите 10 секунди мистериозно земята е прозрачна, а континентите са зелени! После пак без компютърна графика има два канала в режим "добавяне". Направо ти се чудя как гледаш телевизия или кино. Почти във всичко ще виждаш загадка и мистерия.

 

 

https://play.nova.bg/programi/nichiya-zemya

Светилището на богинята Бастет е в Странджа

още по темата - проклятието

http://epicenter.bg/article/Drevno-egipetsko-proklyatie-na-boginyata-Bastet-tegne-nad-Strandzha-/108172/11/61

 

Мистериозната торбичка на боговете: изобразена в Шумер, Америка и Гьобекли Тепе

 

 

 

 

 

Как е възможно хилядогодишни изображения на Анунаките да показват боговете, държащи мистериозна торбичка, и на другия край на света да октриваме същото нещо, изобразено от древните мезоамерикански цивилизации? Изобразена от древните шумерски репрезентации на Анунаките, мистериозната „торбичка” на боговете се среща при няколко култури в Америка и Гьобекли Тепе. Съвпадение?

Убедително доказателство – намерено през последните две-три десетилетия – доказва, че човечеството е вид с амнезия. Безбройните открития по цялото земно кълбо ни карат да поставим под въпрос всичко, отнасящо се до произхода на човечеството, древните култури и историята като цяло.

Бавно и парче по парче събираме парченца от МАСИВНИЯ пъзел, които ни насочват в правилната посока, когато търсим отговори, на чиито въпроси конвенционалните учени не могат да напълно да отговорят.

Как ще обясните безбройните прилики сред цивилизациите, населявали Земята преди хиляди години, които били разделени от десетки хиляди километри?

Защо почти всички древни култури по Земята решават да строят пирамиди? И защо толкова много пирамиди така странно си приличат?

Сякаш почти всички древни цивилизации са следвали един и същи план. Сякаш някак древните култури са били свързани помежду си преди хиляди години.

Една от най-интересните и удивителни енигми може да се проследи до древна Месопотамия – обичайно наричана Люлка на цивилизацията – където мистериозен мотив кара множество автори да поставят под въпрос историята, на която са ни учили.

Древните шумери изобразявали древните Анунаки с любопитни предмети. Два от най-интересните обекти, срещани при древните шумерски божества, са „ръчният часовник”, срещан по почти всички изображения, и мистериозната „торбичка”, носена от боговете.

Любопитно, ако пропътуваме хиляди километри по земното кълбо от Месопотамия до Америките, ще открием, че древните Маи, Ацтеки и други древни цивилизации използвали същия мотив, когато изобразявали божествата си.

Освен това, ако отидем до Египет, ще видим символа Анкх, също разнасян наоколо от боговете, също като мистериозната торбичка в древна Месопотамия и Америките.

Защо древните цивилизации в Америка, Египет и древна Месопотамия изобразявали божествата си с мистериозен обект в ръка? Възможно ли е всички древни култури в Америка, Египет и Месопотамия да са били посетени от едни и същи богове?

Интересно, древните Анунаки почти винаги били представяни в хуманоидна форма, макар и множество характеристики да показват ясни разлики между Анунаките и обикновените човеци, чертите на лицето на древните Анунаки-богове винаги били добре скрити благодарение на големите бради.

Също както древните шумери изобразявали божествата си в хуманоидна форма, така и древните египтяни и различните култури в Америките правели същото.

Очевидният въпрос тук е защо? Защо древните култури – разделени на хиляди километри една от друга – изобразяват божествата си по почти идентичен начин? Освен това, как изобщо е възможно древните шумери да са изобразявали боговете си, носещи мистериозна торбичка, и хората на другия край на света да правят същото?

На археологическия обект Ла Вента намираме каменна стела, изобразяваща древния мезоамерикански бог Кетцалкоатъл, който държи в ръка същата „торбичка”, която виждаме в древните шумерски изображения.

Ако отидем до Гьобекли Тепе, намиращо се на отдалечен хълм в южна Турция, ще открием същото НЕЩО.

Гьобекли Тепе е един от най-старите (ако не и най-старият) древни мегалитни храмове на нашата планета. Там, преплетени масивни каменни стълбове, подредени в низ от пръстени, се извисяват гордо и разказват хилядолетна история, когато различни цивилизации са властвали над планетата.

Мистериозният храм, който се състои от три огромни каменни кръга, е бил умишлено заровен поради неизвестна причина в далечното минало. След 13 годишни разкопки арехеолозите, изследващи древния обект, не успяват да наерят и едно каменоделно сечиво. Никой не може да разбере как древното човечество, за което се вярва, че е било неспособно на такива подвизи, е успяло да издигне някои от най-големите каменни конструкции на планетата.

http://posledenvek.info/entries/cryptohistory/mstrsbg

 

на 12.09.2018 г. в 7:16, Aumi написа:

 Защо древните култури – разделени на хиляди километри една от друга – изобразяват божествата си по почти идентичен начин?

За да ги открием и видим.

Но ние още нямаме очи.

 

https://www.24chasa.bg/novini/article/7156077

Елисавета Логинова за Царичина

https://www.btv.bg/video/shows/paparaci/videos/eli-loginova-za-carichina-sled-kato-se-varnah-ot-sreshtata-si-na-kosmicheskija-korab-veche-bjah-pridobila-mnogo-poveche-sposobnosti.html

преди 2 часа, haidukpikaso написа:

Елисавета Логинова за Царичина

https://www.btv.bg/video/shows/paparaci/videos/eli-loginova-za-carichina-sled-kato-se-varnah-ot-sreshtata-si-na-kosmicheskija-korab-veche-bjah-pridobila-mnogo-poveche-sposobnosti.html

Райкова кой я е бил през устата?

преди 1 час, haidukpikaso написа:

Дойде време и пари да се изкарват.