Аз преценявам много лесно и бързо дали си струва да обсъждам даден въпрос с някой. Ако видя, че отсреща отговорите са само някакво лично мнение и думи, неподкрепени с логика, примери или факти, просто преставам да обръщам внимание на този, който говори.

Аз преценявам много лесно и бързо дали си струва да обсъждам даден въпрос с някой. Ако видя, че отсреща отговорите са само някакво лично мнение и думи, неподкрепени с логика, примери или факти, просто преставам да обръщам внимание на този, който говори.

Добре.

А как ще обясниш, че дуализмът е един от възможните начини за обяснение на света измежду много други?

Големите и истински учени и творци обединяват науката с духовното знание:

МАКС ПЛАНК, Нобелов лауреат за физика

Създателят на квантовата теория, немският физик Макс Планк (1858-1947) е

удостоен с Нобеловата награда за 1918 г. “за своите заслуги за развитието на физиката

чрез откриването на енергийния квант”. Планк е професор по физика в университетите в

Мюнхен, Кил и Берлин. Главните му научни приноси са: изследванията на термодинамиката

на необратимите процеси; откриването на кванта на действието, наречен ‘константа на

Планк’; приносът му към развитието на Теорията на относителността на Айнщайн и

създаването на квантовата теория.

7♦ “Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на

трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението,

че мога да бъда фанатик. И затова, след всички мои изследвания на атома, мога да кажа

следното: Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и

съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги

поддържа в движение в миниатюрната ‘слънчева система’ на атома. Тъй като обаче в

цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е удало на

човечеството да открие така горещо желания ‘вечен двигател’), ние трябва да приемем, че

зад тази Сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината

на цялата материя.” (ПЛАНК 1992, 58; виж също Eggenstein 1984).

8♦ В книгата си “Накъде върви науката?” (1932) Планк пише: “Не е възможно да

съществува някакъв конфликт между религията и науката, защото те са взаимно допълващи

се. Аз мисля, че всеки сериозен и мислещ човек разбира, че религиозният елемент в

неговата природа трябва да бъде осъзнат и култивиран, за да могат всички способности на

неговата душа да действат заедно в съвършен баланс и хармония. И наистина, не е

случаен фактът, че най-великите мислители от всички епохи са дълбоко религиозни

личности.” (PLANCK 1977, 168).

2♦ “Религията е израз на връзката между човека и Бога; религията се основава на

почтителното преклонение пред една Свръхестествена Сила, която господства над

човешкия живот и която държи в своята власт нашето щастие и нещастие. Вечният стремеж

и най-висшата цел на религиозния човек е да бъде в постоянен контакт с тази Сила и да се

опитва винаги да спечели нейната благосклонност. Защото само така човек може да се

почувства неуязвим от предвидимите и непредвидимите опасности, които заплашват

живота му. И само така човек може да постигне най-висшето щастие – вътрешно душевно

спокойствие, което би могло да бъде гарантирано единствено чрез здравата му връзка с

Бога и абсолютната му вяра в Божието всемогъщество и благоволение.” (PLANCK 1958, 9).

Редактирано 13 април 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Големите и истински учени и творци обединяват науката с духовното знание:

Това обаче не ги прави дуалисти.

Една много хубава книга с цитати на извести учени и творци, които говорят за своята вяра:

Антология "50 Нобелови Лауреати и други велики учени за вярата си в Бога"

Тихомир Димитров – съставителство, преводи, 2006

Рекламно-издателска агенция “Спектра”, Варна

Петя Манолова – редактор

ISBN-10: 954-90892-5-8

Може да се прочете онлайн или свали оттук: http://nobelisti.tripod.com/

Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци. Тази информация беше събирана в продължение на 11 години предимно от библиотеките в София, Виена, Милано и Кембридж (Харвард), както и чрез лична кореспонденция с учени-нобелисти.

Ето няколко показателни изказвания на Алберт Айнщайн:

8? “Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух

се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и

пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този

начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е

твърде различно от наивната религиозност.”

(АЙНЩАЙН, цитиран в “Albert Einstein: The Human Side” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979, 33).

13? “Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно

възвишения Дух, Който разкрива себе си в онази малка част от реалността, която ние, с

нашия немощен и преходен ум, едва успяваме да опознаем.”

(АЙНЩАЙН, цитиран в Dukas and Hoffmann 1979, 66).

3? “Ако от Юдаизма на пророците и от Християнството, както то беше проповядвано

от Иисус Христос, се премахнат всички по-късни наслоения, светът ще придобие едно

7учение, което е способно да излекува всички социални злини на човечеството. Всеки човек

с добра воля е длъжен постоянно в своя малък свят да се стреми да превърне това чисто

хуманно учение в една жива сила дотолкова, доколкото може.”

(ALBERT EINSTEIN, “Ideas and Opinions”, New York, Bonanza Books, 1954, 184-185).

***

"... The religious geniuses of all ages have been distinguished by this kind of religious feeling, which knows no dogma and no God conceived in man's image; so that there can be no church whose central teachings are based on it. Hence it is precisely among the heretics of every age that we find men who were filled with this highest kind of religious feeling and were in many cases regarded by their contemporaries as atheists, sometimes also as saints. Looked at in this light, men like Democritus, Francis of Assisi, and Spinoza are closely akin to one another.

How can cosmic religious feeling be communicated from one person to another, if it can give rise to no definite notion of a God and no theology? In my view, it is the most important function of art and science to awaken this feeling and keep it alive in those who are receptive to it....

...I maintain that the cosmic religious feeling is the strongest and noblest motive for scientific research..."

from Science and Religion, article by Albert Einstein. Appeared in the New York Times Magazine on November 9, 1930 pp 1-4. It has been reprinted in Ideas and Opinions, Crown Publishers, Inc. 1954, pp 36 - 40. It also appears in Einstein's book The World as I See It, Philosophical Library, New York, 1949, pp. 24 - 28.

Редактирано 15 април 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Великият заговор срещу Христос 1

Великият заговор срещу Христос 3

Великий заговор против Христа и Его народа 1 часть

Великий заговор против Христа и Его народа 2 часть

Русский физик раскрыл тайну Благодатного огня - тук и тук

Смята се, че това става единствено на Велика събота преди православния Великден и се вярва, че Благодатният огън слиза, след като бъде измолен от православния патриарх на Йерусалим в т.нар Кувуклия - т.е. параклисът, издигнат над мястото, където Иисус Христос е погребан и възкръсва след три дни.

Благодатният огън има нетварен небесен произход. Свидетели разказват, че в първите минути след появата си не пари и не изгаря ръцете и лицата на поклонниците.

Най-ранните сведения за него са от II век след Христа. Оттогава досега всеки път на Велика събота, в навечерието на Великден, се загасят всички кандила и свещи в храма в Йерусалим, докато Йерусалимският патриарх не измоли от Бог да изпрати Благодатния огън.

Всички религии в основата си носят ценностите, които Христос е проповядвал... В основата си духовните учения имат общ корен. Няма нужда от институция, която да ги обединява или ръководи (гледам, че има някакви опити за популяризиране на такава в момента). И без нея религиите са единни.

Редактирано 13 април 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

We are a way for the Cosmos to know itself...

Знае се и е написано отпреди 10 000 години:

Ние, хората, сме пътя и начина, по който Бог опознава себе си.

Бог обича себе си и любовта, която съществува, е негова. Чрез хората той проявява своята любов към себе си.

Познай себе си и ще познаеш Бог.

One of the central mystical

experiences is the oneness of God,

the realization of the inner truth

that “everything is He” (Hama ?st).

Who knows himself knows his Lord.

HAD?TH

I was a hidden treasure, and I desired to be known,

so I created the world.

HAD?TH

When the mystery—of realizing that the mystic is one

with the Divine—is revealed to you, you will understand

that you are no other than God and that you have contin-

ued and will continue … without when and without times.

Then you will see all your actions to be His actions and all

your attributes to be His attributes and your essence to be

His essence, though you do not thereby become He or He

you, in either the greatest or the least degree. “Everything

is perishing save His Face,” that is, there is nothing except

His Face, “then, whithersoever you turn, there is the Face

of God.”

IBN ‘ARAB?

The Sufi says that there are as many ways to

God as there are human beings, “as many as the breaths

of the children of God.” Within each of us there is the

call to “open your hidden eyes and come, return to the

root of the root of your own self.” This journey of the

soul is mankind’s most primal dream. It is the deepest

purpose of life. On this journey we are in the company

of all those who have gone before us. We are guided

by their footprints.

В капката се съдържа океана, така както в океана се съдържа в капката... По същия начин в човека откриваш Бог и едновременно с това Бог съдържа всички хора и цялата вселена (той Е всички хора и цялата вселена).

Фрактал - обект, който е самоподобен в някакъв смисъл; в който малките части от него са същите като целия обект. Така в малкото се съдържа голямото.

Дърветата и папратите са естествени фрактали и могат да бъдат компютърно моделирани с рекурсивни алгоритми. Рекурсивната им природа проличава от следния пример — ако се вземе отделен клон от дърво или лист от папрат, може да се види, че то е миниатюрно копие на цялото, не идентично, но подобно по същество.

Редактирано 15 април 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Безспорно една от най-красивите фрески върху плафона на Сикстинската капела е "Сътворението на Адам". Облегнато на дясната си ръка, в полулегнало положение, върху земята е е разположено младото и красиво, но все още неживо тяло на първия човек. Летящ в обкръжението на много безкрили ангели Творецът-Саваот е протегнал десница към лявата ръка на Адам. Само миг и пръстите им ще се докоснат, тялото на Адам ще оживее и ще добие живот. Описвайки тази фреска, обикновено изкуствоведите отбелязват, че Саваот и ангелите, обединени в едно цяло, много добре се вписват в картината, уравновесявайки лявата част на стенописа. И толкова.

Вглеждайки се обаче внимателно в творението на художника, изведнъж разбираме, че не Господ съживява Адам, а един огромен мозък, повтарящ в детайли строежа на главния мозък на човека. Това би трябвало да го разберат биолози и лекари, познаващи основите на анатомията. Но едва след половин хилядолетие замисълът на Микеланджело бил прозрян. Майсторът е засекретил в тази фреска една тайна, че актът на творението е бил извършен от Вселенски разум.

Ако вложим малко усилие и се вгледаме внимателно в контурите на плаща не може да не открием, че той е точно графично копие на надлъжен срез на Мозъка – на неговите две естествени полукълба. Дори излизащите из наметалото крайници илюстрират местата на някои от частите на мозъка и на връзката му с гръбначния стълб. Приликата е поразителна и да мислим, че е съвпадение е наивно и недопустимо. Ако тази рисунка вместим в кухината на мозъчния дял на човешкия череп виждаме, че мястото пасва, ръката на Бога излиза извън черепа точно там, където открай време посветените твърдят, че се намира Шеста енергийна зона (чакра) – Третото око. Знаел ли е Микеланджело за шестото сетиво и неговото място като проекция върху черепа? Знаел ли е за психотронните способности на човешкия мозък? Дали по този начин великият художник не е запечатал за поколенията след себе си своето езотерично знание за дара на Твореца – ДУШАТА?! И че истинското знание идва именно чрез дейността на Шеста чакра, на Третото око, на дейността на Дясното полукълбо, защото е нарисувано именно то на фреската. Раджа йога от векове твърди, че е така. За посветените мъже за нашата Коренна Раса, Микеланджело Боунароти е бил посветен в тайните на енергийните процеси на човешкото биополе и мозъка, както и четирите тайнства на Сибилите. За тях той е велик хуманист, защото твори съобразно принципите на Доброто и на Знанието за разлика от изродения интелект на Леонардо да Винчи. Иначе как Папата ще му позволи да изобразява гадатели и езически пророчици, които Християнството категорично отхвърля и жестоко преследва по това време?! не веднъж посветените са говорили за процеса на творчеството като междинен в енергийния процес на мозъчната активност, известна като ясновидство или епилепсия.

Йахве дава тласък на душата и интелекта на Човека, с което наистина го прави ПОДОБИЕ Нему и на другите Творци, за разлика от целия животински свят. Душата е Средният принцип у Човека. Тя е връзката между Сетивността и Разума. Рисунката не е повествователна, а кодова – тя дава същото знание, каквото има и краткият, изпълнен с тайнство 27-ми стих от глава Първа на книгата “Битие”: "27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори."

Още по темата

"...В книгата лесно, просто и интересно се разказва за реални парапсихологични и паранормални факти, цитират се мъдри мисли на изтъкнати хора, съумели да погледант отвъд чертата, към Тънкия Духовен Свят. В книгата убедително се разказва за взаимовръзката на науката с религията, за необходимостта от сливането им в единно развиващо се знание..."

ФИЗИКА на ВЯРАТА

3.5. Научна версия за сътворението на света

Вероятността за случайно образуване на веществото на Вселената е нищожно малка. Освен това, фундаменталните константи на Вселената: скорост на светлината, заряд и маса на електрона, постоянната на Планк и други, се оказаха такива, че даже най-малки­те изменения на повечето от тях би довело до това, че атомите и молекулите просто не биха могли да се образуват. Дори изменението на някои от тях би довело до нищожно съ­държание на въглерода във Вселената, а следователно, не би могло да се образува орга­нично вещество и съответно – живот.

В резултат на огромни изследвания, мнозинството от учените стигна до извода: матери­алната Вселена, пространството, времето, животът и разумните същества на Земята и другите планети са създадени от Свръхразум. Беше провъзгласен антропният принцип, който означава, че Вселената, още преди раждането си, е била програмирана така, че в нея да се появят вещества, жива материя и разумни същества. (63, с. 17)

Антропният принцип, научните концепции за физическия вакуум и торсионните полета, новите практически и теоретични търсения на учените дават основание да се изгради следната научна версия за сътворението на света.

Акад. Шипов казва: "Аз твърдя, че има нова физична теория, създадена в резултат от раз­витието на представите на Айнщайн, в която се появи някакво ниво на реалност, сино­ним на което в религията е Бог – някаква реалност, притежаваща всички признаци на Бо­жеството". (129, с. 4) Шипов нарича това ниво на реалност "Абсолютното Нищо" и поясня­ва: "И без всякаква пресиленост, на Абсолютното Нищо може да се даде статут на Творе­ца или Създателя, защото с Него започва всичко ... И това Нищо твори не материя, а пла­нове-идеи". Към подобна гледна точка се придържа и известният американски физик-те­оретик Е. Мертон, който смята, че Абсолютът (същото, което е и Абсолютното Нищо), като безкраен и вечен океан от енергия, даващ живот на всичко истинско, ражда идеи. (42, с. 56)

Когато се казва, че Абсолютът е източник на всичко истинско, се има предвид, че във вся­ка частица материя е заложено "късче" от Абсолюта, който е високоразвита, творяща ин­формация, способна да се самопознава, т.е. Съзнание. Понякога това "късче" наричат "Божия искра". Във всяка елементарна частица, в електромагнитния квант, във всеки атом присъства Съзнанието. Нещо повече, всичко, което поне някак си може да се оха­рактеризира, което има някакво свойство – вече се отличава от небитието и поради това има свое Съзнание. Съществуването на такива обекти, като идея, план, мисъл-форма, емоции и т.н., също не може без санкцията на Абсолюта, даващ на тези обекти живот във вид на Съзнание. Идеята, надарена със Съзнание – това е Духът. Е. Мертон пише по то­зи повод: "Това е чистият Дух, непривързан към никакво живо същество... Той не прави нищо и не се стреми към нищо. Той просто съществува". (42, с. 92)

Учените смятат, че раждането на всеки обект означава придобиването на форма, при то­ва по-плътна, отколкото породилата я субстанция. Например, физическите елементарни частици, притежаващи определена маса, се раждат от по-фини електромагнитни полета, нямащи маса (ефирен план). Мисълта от менталния план поражда емоции – ооекти от по-плътния астрален план, а те на свои ред създават движението на обектите в най-плътния, физически план.

Точно така идеите се раждат от Абсолюта в относително плътния (но и най-финия в срав­нение с останалите) атмичен план.

По този начин се извършва отделяне на идеята от Абсолюта и преминаването й в света на идеите, в света на Духа или атмичния план.

Навремето много философи твърдяха, че съществува свят на идеите. Днес учените от Института по теоретична и приложна физика смятат, че: "Светът на идеите е реалност, която по отношение на материята е по-устойчива, образуваща света на висшата реал­ност. Тя е основа на всичко. Тя е първородна. Тоест, появява се най-напред именно тази част от реалността, а едва след това познатата ни груба материя". (129, с. 2)

Продължение...

Редактирано 16 април 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Светът може всъщност да се развива на цикли - еволюция и инволюция. Първо напускане на рая, на божественото единство; постепенно засилване на егото, разума, дуалността, като надолу се оформят материалните светове и съществуване. Хората загубват лека по-лека спомените и уменията си за работа с духовните сили и енергии, които са използвали в самото начало. Засилва се егоизма, господството на материята, разнообразието на форми и идеи; мисълта и логиката взема превес над духовността и интуицията. След това, при достигане на определена най-ниска точка от еволюцията, започва обратния процес - инволюцията, издигането. Стъпките са същите като при падането, но в обратен ред - постепенно хората си припомнят истинската си същност, научават се да отново да използват духовните сили, и постепенно се сливат с божественото начало - завръщат се при източника си.

Аз Съм Алфа, Аз Съм Омега, Аз Съм Началото, и Аз Съм Краят, казва Господ.

Целият този процес се развива постепенно, но не всички хора са на едно и също ниво на развитие. Някои от тях изпреварват множеството. Те се извисяват и достигат близо до бога. Те са водачите и пророците, които сочат пътя на останалите.

Това е схема на етапите на възникването на света (еволюция) и след това на връщането му към началното състояние (инволюция) от книгата Yantra: The Tantric Symbol of Cosmic Unity на Madhu Khanna:

Така всъщност става ясно и защо е създадена и силата, която ни дърпа надолу - егото, ума и познанията, дявола (ако трябва да използвам християнската терминология ). Без падането няма да има изкачване, без противоположностите добро и лошо, истина и заблуда, минало и бъдеще, мъжко и женско начало и енергии, няма да съществува изобщо и материалния свят като проявление на божественото.

Интересна близост на времетраенето на циклите "ден и нощ на Брахма" според Ведите и Индуизма (които са всъщност еволюция и инволюция на вселената - разширяването й и след това обратния процес), и възрастта на Вселената според науката:

Day and Night of Brahma

Science writers Carl Sagan and Fritjof Capra have pointed out similarities between the latest scientific understanding of the age of the universe, and the Hindu concept of a "day and night of Brahma", which is much closer to the current known age of the universe than other creation myths. The days and nights of Brahma posit a view of the universe that is divinely created, and is not strictly evolutionary, but an ongoing cycle of birth, death, and rebirth of the universe. According to Sagan:

The Hindu religion is the only one of the world's great faiths dedicated to the idea that the Cosmos itself undergoes an immense, indeed an infinite, number of deaths and rebirths. It is the only religion in which time scales correspond to those of modern scientific cosmology. Its cycles run from our ordinary day and night to a day and night of Brahma, 8.64 billion years long, longer than the age of the Earth or the Sun and about half the time since the Big Bang

Capra, in his popular book The Tao of Physics, wrote that:

This idea of a periodically expanding and contracting universe, which involves a scale of time and space of vast proportions, has arisen not only in modern cosmology, but also in ancient Indian mythology. Experiencing the universe as an organic and rhythmically moving cosmos, the Hindus were able to develop evolutionary cosmologies which come very close to our modern scientific models.

Редактирано 16 април 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Вглеждайки се обаче внимателно в творението на художника, изведнъж разбираме, че не Господ съживява Адам, а един огромен мозък, повтарящ в детайли строежа на главния мозък на човека. Това би трябвало да го разберат биолози и лекари, познаващи основите на анатомията. Но едва след половин хилядолетие замисълът на Микеланджело бил прозрян. Майсторът е засекретил в тази фреска една тайна, че актът на творението е бил извършен от Вселенски разум.

Това е един доста несериозен аргумент.

В резултат на огромни изследвания, мнозинството от учените стигна до извода: матери­алната Вселена, пространството, времето, животът и разумните същества на Земята и другите планети са създадени от Свръхразум. Беше провъзгласен антропният принцип, който означава, че Вселената, още преди раждането си, е била програмирана така, че в нея да се появят вещества, жива материя и разумни същества. (63, с. 17)

Антропният принцип, научните концепции за физическия вакуум и торсионните полета, новите практически и теоретични търсения на учените дават основание да се изгради следната научна версия за сътворението на света.

[...]

Учените смятат, че раждането на всеки обект означава придобиването на форма, при то­ва по-плътна, отколкото породилата я субстанция. Например, физическите елементарни частици, притежаващи определена маса, се раждат от по-фини електромагнитни полета, нямащи маса (ефирен план). Мисълта от менталния план поражда емоции – ооекти от по-плътния астрален план, а те на свои ред създават движението на обектите в най-плътния, физически план.

[...]

По този начин се извършва отделяне на идеята от Абсолюта и преминаването й в света на идеите, в света на Духа или атмичния план.

Навремето много философи твърдяха, че съществува свят на идеите. Днес учените от Института по теоретична и приложна физика смятат, че: "Светът на идеите е реалност, която по отношение на материята е по-устойчива, образуваща света на висшата реал­ност. Тя е основа на всичко. Тя е първородна. Тоест, появява се най-напред именно тази част от реалността, а едва след това познатата ни груба материя". (129, с. 2)

Това е част от митологичното мислене за сътворението на света, което идва от най-дълбинните пластове на човешката психика и на него се дължат идеите за сътворението на света в митологиите и релогиите. Такъв тип теории в науката обаче показват регрес към един архаичен тип мислене, което е доста далеч от научното мислене.

Интересна близост на времетраенето на циклите "ден и нощ на Брахма" според Ведите и Индуизма (които са всъщност еволюция и инволюция на вселената - разширяването й и след това обратния процес), и възрастта на Вселената според науката:

Това твърдение илюстрира много добре как митологичното мислене може да пречи на научното мислене.

Редактирано 16 април 201214 г. от gothicrock (преглед на промените)

Преди да говориш за науката И религията, прочети поне това: 50 Нобелови Лауреати и други велики учени за вярата си в Бога

Алберт АЙНЩАЙН, Нобелов лауреат за физика

"Колкото повече изучавам природата, толкова повече се удивлявам от творенията на Бога. Науката отвежда хората по-близо до Бога."

МАКС ПЛАНК, Нобелов лауреат за физика

Планк завършва лекцията си “Религия и наука” с думите: “Религията и науката заедно водят непоколебима и непрестанна борба срещу скептицизма и догматизма, срещу неверието и суеверието. Водещият принцип в тази борба винаги е бил и ще бъде: Напред към Бога!”

Чарлз ДАРВИН, създател на еволюционната теория

"Аз не мисля, че съм просто продукт на случайността, че съм само една частица прах във Вселената; аз чувствам, че съм някой, който е бил очакван, създаден, планиран. Накратко, аз съм едно същество, което само един Творец би могъл да постави тук; и тази идея за творческа ръка се отнася до Бога."

Жан-Пол САРТР, Нобелов лауреат за литература

"Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.

Ето думите на мнозинството известни учени (физици и всякакви други), творци и изобщо хора, които са постигнали нещо в живота си.

Не виждам никой, който има техните знания и постижения, да им противоречи

Редактирано 16 април 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Преди да говориш за науката И религията, прочети поне това: 50 Нобелови Лауреати и други велики учени за вярата си в Бога

Е и?

Например, класическият рационализъм разглежда Бога като някаква скрита причина за нещата в света. Само че учените, които мислят така, се придържат към фактите, чрез които може да се установят определени каузални връзки - точно по това науката се различава от религията, както и научното от митологичното мислене, за което споменах по-горе.

Състоянието на пълно блаженство (http://en.wikipedia....ki/Satcitananda), е моментът/мигът/, в който човек се слива с Бог/става Бог, да речем.. Сиреч добива моментното съзнание на завършеност, пълнота, сливане и разливане в Безкрая.

Понятието Безусловна Любов също съвпада с понятието Бог. Щото така или иначе всяка дума/понятие/.. е проекция на усещане/чувстване/осъзнаване. Това, което човек изпитва, го изпитва с душата си, а не с мислите/разума си. Те са за интерпретация, доколкото е възможно, да имаме как да се разбираме, ако не можем без думи (=.

Якото е, че може да усетиш божественото във всичко (=. Зависи до колко е култивирано това знание за Бога.

Satcitananda, (Sanskrit: ???????????, "eternal bliss consciousness") is a description of the subjective experience of Brahman (the infinite, supreme soul), or of the universal mind. This sublimely blissful experience of the boundless, pure consciousness is a glimpse of ultimate reality.

Казано с думите на поета мистик:

Мевляна Джалялеттин Руми

Разсякох вълните на ума, докато

не се препънах в Мистерията.

И знаех, докато там стоях

слисан пред Твоя тъмен огън,

че само още крачка

...и завинаги ще бъда заличен –

Ти направи тази крачка в мен

и двата свята стопиха се в един.

Какво съм аз

Аз не съм християнин

Нито евреин

Нито парси

Нито мюсюлманин.

Не съм нито от Изтока

Нито от Запада

Нито от сушата

Нито от морето

Нито от пръстта

Нито от водата

Нито от въздуха

Нито от огъня

Нито от небесата

Нито от земята

Нито от съществуването

Нито от същностното

Аз не съм от Индия

Нито от Китай

Нито от България

Нито от Арабия.

Аз не съм нито от този свят

Нито от следващия

Нито от рая

Нито от ада

Аз не съм от Адам

Нито от Ева

Нито от Eдем

Нито от градини

Моето място е Безместното

Моята следа е Безследното

Не съм нито в душа, нито в тяло,

защото принадлежа на душата на моя Възлюблен.

Казано с думите на поета мистик:

Хайде когато говорим за научни проблеми, да не се опираме на поезията и мистиката.

Големите и истински учени и творци обединяват науката с духовното знание.

Музика на Сферите

Музика на сферите, музика универсалис (на латински: musica universalis, музика на вселената) или хармония на сферите е древно философско понятие, което разглежда пропорции в дижението на небесните тела – слънцето, луната и планетите – като форма на музика. Тази музика не се чува буквално, а е хармонично и/или математично и/или религиозно понятие. Древногръцкият математик и философ Питагор често се сочи като основоположител на понятието, което произлиза от неговата полумистична, полуматематическа философия и е свързана със системата нумерология на питагорейството. Според Йохан Кеплер, връзката между геометрията (и сакралната геометрия), космологията, астрологията, хармонията и музиката е чрез музиката на сферите.

Хазрат Инаят Хан

Има още един въпрос, който трябва да се разбере. Това, което човек обикновено възприема, е светът, който вижда около себе си. Много малко хора си правят труда да помислят,че съществува нещо, стоящо зад видимия за тях свят. Повечето хора когато чуят, че съществуват два свята, го възприемат като измислица. Но ако човек погледне дълбоко в себе си, ще открие, че не съществуват само два свята, а безброй много светове.

Възприемащата част на човешкто същество в преобладаващата част от хората е почти затворена. Повечето хора получават впечатления от външната сфера. Разликата между обикновения човек и мислещата личност е следната - когато обикновеният човек чуе дума или звук, той слуша с ушите си, докато мислещият човек възприема същата тази дума със своя ум. Една и съща дума достига до ушите на единия и до сърцето на другия.

Този прост пример показва, че единият човек живее само във външния свят, другият живее в два свята, а трети може да пребивава едновременно в много светове. Когато някой пита : "Къде са тези светове? На небесата ли или под земята?" Отговорът е, че тези светове са там, където е и самият човек. Както е казал поетът: "Сърцето на човека, веднъж разширило се, става по-голямо от небесата". Затова великите мислители от всички епохи са считали, че единственият принцип за пробуждане към живот е принципа на опустошението на себе си.

С други думи да правим себе си по-чисти и обемни, за да вместим всички преживявания по-ясно и пълно. Трагедията на живота, всички нейни мъки и болки в основата си принадлежат на повърхността на живота. Ако някой напълно се е пробудил за живот, ако може да възприема живота, на него не му трябва да търси чудеса, не му е необходимо да общува с духове, защото всеки атом в този свят е едно чудо, когато гледаш на него с отворени очи.

В отговор на въпроса, какъв е опитът на тези, които са се потопили дълбоко в живота и са се докоснали до самите дълбини в него, Хафиз отвърнал: "Не е известно колко дачеч е краят на пътя, но всичко, което аз познавам, е музиката, идваща отдалеч до моите уши”. Музиката на сферите, в съответствие с гледната точка на мистика, е подобна на маяка на пристанището, който се вижда от морето и сочи на моряка, че приближава към своята цел.

Що за музика може да бъде това? Ако самата същност на живота не бе изтъкана от хармония, животът никога не би създал хармония в този свят на многообразие. Човек не би се стремил към нещо, което го няма в неговия дух.

Всичко в окръжаващия свят изглежда лишено от хармония. Но в действителност, така го вижда ограничения човешки ум. Колкото по-широк става хоризонтът на нашето обозрение, на толкова повече хармония в живота си се наслаждаваме. В самите дълбини на човешкото същество хармонията на Вселената живее като съвършена музика.

Затова музиката на сферите е музика, която е източник на творчество, музика, която обгръща пътуването към целта на творението. Умеят да я чуят и да й се наслаждават тези, които са се докоснали до най-съкровените дълбини на собствения си живот.

Пещерата Магура

Пещерата Магура се намира до село Рабиша, на 25 км северозападно от Белоградчик и на 35 км от Видин.

• Магурата пази снимки на 7000 години. Най-старата рисунка в пещерата е на 9500 години - след края на последния ледников период. Тя не е нарисувана с тор от прилепи (както повечето рисунки там), а с охра (глина, оцветена с железен окис), и представлява галопиращ кон.

• Има сигурни данни, че хората там са разполагали с календар още преди 5000 години. Това е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дена. Праисторическите хора дори са използвали високосна година.

• Почитани са били Богинята майка (Земята) и Слънцето. Тодор Стойчев е убеден, че освен Богинята праисторическите хора са почитали като бог и Слънцето. То е нарисувано с човешко лице, което го отличава от другите астрономически тела. Това не може да е детска рисунка, защото мястото има специфично значение. Дори и днес там е трудно да се стигне без осветление и екипировка, а за суеверните хора това е било невероятно усилие. Те разполагали само с факли и светилници, за да нарисуват нещо в човешки размери на 300 метра от входа на пещерата, трябва да са имали наистина сериозна причина. Много от женските фигури в Магура са с човешки размери. Възможно е първобитните хора да са обожествявали и Луната, защото и тя е представена с човешко лице точно вдясно от Слънцето.

• „Това е много по-ценно от всичкото злато намерено изобщо някога при всички археологически разкопки в България", казва Тодор Стойчев за рисунките в Магура. Според него те ни позволяват да видим самите корени на европейската цивилизация.

• Познавате ли българската азбука? Вижте единадесет (не една или две) букви от съвременната българска азбука, които са изобразени в Магура още преди 12 хиляди години: БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ ОТ МАГУРА

Съгласен съм, че много от рисунките в Магура-та изобразяват и сцени от живота на хората по онова време. Но във всичко писано по темата, което съм чел до сега, не се споменават дори, да не говорим за тълкуване, повече от половината от рисунките. Искам да попитам, те неудобни ли са за тълкуване? Може би заплашват да сринат тези теоретични построения на съвременната наука? Със сигурност. АКО рисунките изобразяваха сцени от живота, те не биха били толкова схематични и символични. Как се тълкуват трите "извънземни фигури", които седят в позата на сомати? Защо изобщо не ги показват? Как се тълкуват символите, подобни на камертони, съдържащи по три точки в себе си, които много добре отговарят на съвременните теории за елементарните частици? Как се тълкуват полетата, съставени от редуващи се бели и черни квадратчета? Направи ли на някого впечалтление че тези полета винаги вървят по две - с противоположно разпределение на квадратчетата? Изобщо, изтрили сте си задника с вашите изследвания, целящи да докажат догмите в науката. Нарочно, или поради ограниченост, сте пропуснали всичко останало, а то е по-съществената част. Изследвам рисунките сам, без да пропускам която и да било от тях!!! Трябва да знаете, Вие от научната общност, че тези рисунки говорят за древна наука, чиито мащаб далеч надхвърля този на Вашите тези. Наистина величаете значението на рисунките, но дори това е няма и процент от действителната им стойност. Ако ги разучим както му е ред, без предразсъдъци и без страх, ще държим в ръцете си неимоверна мощ, с която бихме могли да доминираме и в световен мащаб. Затова, спрете с осакатените си изследвания и се постарайте да видите, че там има и други рисунки, и се опитайте да ги обясните! Вижте тогава как историята ще се окаже съвсем друга!

Още за хората, които са рисували в пещерата Магура:

В началото на месец юли по Грегорианския календар праисторическите хора са празнували плодородието и плодовитостта. От рисунките по стените имаме сведения, че на 1 юли са се провеждали мистерии, които много наподобяват древногръцките в Елевзина, само че 2700 години преди тях. Според Тодор Стойчев това са най-старите данни за мистерии от този тип.

Те се провеждали с употребата на отровната Дяволска гъба (двойника на манатарката). В ограничени количества тя предизвиква халюцинации и полова възбуда и вероятно е издигала участниците в мистерията на друго равнище на съзнанието. Нарисуваният в пещерата процес е предшественик на елевзинските мистерии, които според специалисти са променили хода на историята. В древногръцкия град Елевзина през мистериите с гъби и храмов секс са преминали почти всички известни учени, философи и прочути войни на Елада.

Редактирано 16 април 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Алберт Швайцер (на немски: Albert Schweitzer) е немски лекар, философ, теолог, органист, музиколог и общественик. Носител на Нобелова награда за мир за 1952 г.

Най-удивителната идея в Християнството – в това Християнство, което е проповядвано от Иисус и е разбираемо за разума – е идеята, че единствено чрез любовта ние можем да постигнем духовна връзка с Бога. Всяко живо знание за Бога почива върху фундаменталната истина, че в нашия живот ние преживяваме Бога като Воля-за-Любов.

Като добавка, в дните преди ватиканското Християнство (т.е. преди III-IV век) в някои еретически религии (а и в първоначалното Християнство такова, каквото Христос е изповядвал) жената е била издигана в култ и се е смятало, че чрез секса човек се докосва до Бог. Разбира се, не става въпрос за секс, практикуван безразборно и изцяло за удоволствие. Не е чудно тогава, че в изследването си на някои от най-успелите американци, Наполен Хил открива, че те са, цитирам, "highly sexed" личности и веднага добавя, че те използват секса като проводник за своите материални желания и най-висши цели в живота.

В Индия и в индийските религии:

"...В Индия най-широко разпространеният символ е фалосът, така наречената линга на бога оплодител, който прониква във вагината или в йони, както те я наричат на Богинята. Фалосът е оплодителното начало в живота. Цялото тайнство на зачатието на живота, на създаването му се представя и възприема символично чрез този образ. Така че сексуалното тайнство в Индия, както и в целия останал свят, е свято тайнство. Това е мистерията на създаване на живота. Актът на зачеване на едно дете е космически акт и трябва да се разбира като свещен. А символите, които най-непосредствено представят тази мистерия на изливането на енергията на живота вътре в полето на времето, са линга и йони, тоест мъжкото и женското начало в зачатъчно съприкосновение ..."

Джоузеф Камбъл

Shiva Linga

Shiva Linga is a wide spread Indian Phallic figure. It consists of a feminine base ‘Yoni’ or ‘vagina’ and a rising masculine portion ‘the Phallus’ or ‘penis.’ The Linga artifacts, dating from the first century BC to the third century AD, are shaped like realistic ‘Phalli’. Thereafter the shape becomes progressively more abstract. By medieval times, its observable portion, rising from the Yoni, forms a round block with domed apex.

Shiva, the lord of erect Phallus (urdhvalinga), is traced to the ithyphallic figure of Indus Valley civilization or to the phallic images found more generally in prehistoric India. The epics and Puranas tell how a great fire appeared from the cosmic waters, and from this flame Linga Shiva emerged to claim supremacy and worship over Brahma and Vishnu, when he was castrated because he seduced sages’ wives in the pine forests of Himalayas. He castrated himself because no one could castrate the Supreme Lord. Thus fallen phallus of the Supreme Lord destroyed all the worlds until it reached the Yoni of Uma/Parvati and cooled down. All procreation of worlds started after the worship of Yoni-Linga was restored and all Gods, including Vishnu and Brahma accepted supremacy of Lord Shiva.

Lord Shiva’s other form is ‘Ardhanariswara’, half man and half woman. Lord Shiva, with his consort Parvati, is always in a celestial dance of procreation and destruction of the worlds. He is not only the embodiment of ‘Kama’ (the sexual lust, desire or pleasure, the force that is the basis for the evolution of diverse life forms and Humans on earth) in the forms of Phallus and androgynous Ardhanarishwara, but also the destroyer of ‘Kama’ when he destroyed ‘Kamadeva’ only to restore his life at the request of Kama’s wife Rati, ‘the coitus or the sexual intercourse.’ Without the sexual desire (Kama) there is no sexual intercourse (Rati) and no procreation. Lord Shiva’s manifestations are memorialized in the local texts of great shrines ranging from temple complexes of Khajuraho in the north to Madhurai in the south.

Сексът и енергията, която се събужда докато го правим, може да се насочва към постигане на дадени цели в живота, както и за вътрешно пречистване и свързване с единното начало, бог. Тантрическата и даоистката йога са част от духовните учения, които разкриват начините, по които се постига това.

Хафиз

Шамс ед-Дин Мохамад Хафез-е Ширази (на фарси: ????? ????????? ???? ???? ??????) е персийски мистик и поет. Наричан е Лизан ал-Гаиб, "Гласът от Външния свят" или "Език на съкровеното" (откъдето идва и прозвището на един любим фантастичен герой - Пол Атреидски от романа "Дюн" на Франк Хърбърт ). Мавзолеят (гробницата) на Хафиз е в градината Мусала в гр. Шираз, днешен Иран.

Приседни тук.

Нищо не прави.

Почивай.

Защото разделението ти от Бог, от любовта,

е най-тежкият труд на тази земя.

Позволи ми да ти донеса подноси с храна

и питиета, за да се освежиш.

Нека благите ми думи бъдат възглавница,

на която да положиш уморената си глава.

***

Изпълнен съм с любов към всяка църква и джамия,

към храмове и към параклиси, защото знам, че там

човеците с различни имена наричат

Единия Бог.

Редактирано 22 април 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Орфей. Орфизъм. Орфически мистерии. Религията на траките.

Любовта... Мой бог е любовта… Отдай пламъка на сърцето, за да светиш… Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете…”

"Светът може да бъде завладян с лира, но не и с меч."

Орфей

Орфей, великият поет и певец, произхожда от тракийската аристокрация. Родопите са мястото, където е живял и творил Орфей. Музиката на Орфей омагьосвала всичко живо, а той призовавал „помощ за слабите, утешение за страдащите, надежда за всички”. Орфей, богът, царят, жрецът на траките, който прорицал „моят гроб ще е единственият, който пее”. Орфей, магьосникът, надарен със свръхестествени способности. Мъдрецът, който вярвал, че „Светът може да бъде завладян с лира, не с меч”.

Той бил против жертвоприношенията, насилието и войните. Вярвал, че бог е дал на хората пет важни дара: огънят, любовта, словото, музиката и пшеницата. Знаел, че любовта е единствената енергия, която движи света.

Орфизъм

Орфизмът променя обществото на древния свят. Мнозина тръгват по стъпките на Орфей. Великият тракиец събужда света. Мъдростта му се предава в питагоризма, във вярванията на келтските друиди. Цялата елинска теология е рожба на орфизма. Доктрината на Орфей става основа не само на елинизма, но продължава да оказва силно влияние в ранните векове на християнството. Ранните Християни са наричали Христос вторият Орфей. Основният принцип на орфизма е вярата във възкресението и безсмъртието на душата.

Орфически мистерии

Орфически мистерии - тайни, религиозни обреди, свързани с култа към Орфей и системата от философски възгледи, наричана по неговото име Орфизъм. При мистериите е ставало издигане от едно стъпало на друго по-високо чрез обучение. Светилището не е било място за служене на боговете, а за контакт с висшите същества от духовния свят. Митологиите не са детски приказки, а са имали скрит дълбок смисъл за принципите на посвещението. Налагало се е да се ползват в този вид, за да не бъдат подложени на гонение хората с духовни интереси. Митологиите са разигравани като театрални постановки с музика, поезия и танци на мистериите. Театралните представления са били вид езотерични посвещения. Изкуството е засилвало въздействието. Мистериите са траяли по цял месец, за да могат да се запомнят и да въздействат по-пълно.

Мистериите са били на два кръга. Външният кръг е бил представление за всички,но малцина са разбирали скрития му смисъл. Те са били кандидатите за вътрешния кръг от посветени. След необходимата проверка за психическа и физическа издържливост, както и за нравственост и вярност към учението, на следващата година кандидатът е можел да бъде посветен в мист (участник в мистериите). Най-напред са се провеждали 4 пъти в годината, на всеки сезон. После се разредили през 1, 2 и повече години. Видимата цел е била получаване на изцеление, а тайната - посвещение в законите на невидимия свят.

Първите школи за посвещение в Европа са били неговите, създадени в нашите Родопи. Знанията се пазят в устни предания, които са засекретени. По време на изпълнение на мистериите се свири, пее, танцува. Но в тях се показват и петте принципа на управление на живота:

Петте принципа на управление на живота

1. Принцип на духоматерията. Всичко е енергия в различни вибрации. Материя и дух са едно. Цялото пространство е наситено с дух и материя взаимно свързани и взаимно проникнати.

2. Принцип на съответствието. Каквото е в невидимия свят, такова е и във видимия.

3. Принцип на противоположностите. Всяко знание има две страни: положителна и отрицателна. Змията като символ на мисълта може да не те ухапе, но може и да те погуби.

4. Принцип на движението. Всичко е във движение. Всичко е във вибрации. Времето тече.

5. Принцип на еволюцията. Пътят на еволюцията е в спирала и тя се движи към все по-разширяващо се съзнание.

http://www.youtube.com/watch?v=vZlescIxNYA

Откъс от филма,,Траките'',в който се разказва за Боговете на траките и тяхната религия.При траките има специфични мистерии на общуване с Боговете. Това са така наречените Дионисовите вакханалии, описани от гръцкия трагик Еврипид.За разлика от гърците траките вярват в безсмъртието.Култът към Бог Дионис намира израз в строежа на Перперикон в Родопите-прочутото светилище на племето,,сатри''.

Траките почитат и Богинята-Майка.Този култ е отразен в пещерата,,Утробата'' в Родопите.

Редактирано 19 април 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

"...Суфизмът няма нищо общо със знанията. Той не е свързан с тях, той е свързан с Любовта. Защото според суфи Любовта е, която унищожава разстоянието между Бога и човека, не е знанието. Любовта е, която унищожава, която премахва това разстояние. Знанието според тях е раздяла с Бога...

Знанието е раздяла с Бога, а Любовта е сливане. Това води до друг подход, до друго разбиране. Когато има сливане, нещата се променят; суфи е избрал сливането.

Според суфи има два вида любов: първата се казва мохабба-това е обикновената човешка любов, наречена е още смътната, объркващата живота. Дали по-бързо или по-бавно, човешката любов постепенно обърква нещата; понякога действа и бързо като объркване. Днес я има, казват суфите, утре е в отпуска. В мохабба няма нито дух, нито душа, казват суфите, нито дълбочина. Какво има? Има само някакви уши, някакъв ум, някакво сърце-това е мохабба, или сянката на Любовта. Но има и друга Любов, тя е наречена Ишк-истинската, дълбоката, преданата, неизменната Любов. При нея също нямаш уши, нямаш ум и нямаш сърце, защото си ги изгубил по Бога, т.е. по една свещена идея, по нещо Божествено, нещо дълбоко. Ще обясня: Любовта за суфи означава храма на безумието. Ще трябва да обясня тази дума, защото тя е много хубава, въобще при суфи всичко е хубаво, но има други обяснения. Думата безумие тук просто означава-абсолютната радост и затова суфите ги наричат -мъдрите глупци.Такъв човек има такава пълнота, че ако някой учен отиде да му обяснява, той може да се смее от сърце до полудяване, до безумие. Но това безумие е по-дълбоко от знанията на света...

Безумието на езика на суфи означава неизчерпаема радост, те го наричат още вино. Това безумие надминава всички знания на света, всички проповеди, всички речи, защото това е огромна радост, огромна препълненост. Те я наричат безумие. Безумието на суфи е изпълнено с невероятна красота.

Суфизмът е един тайнствен опит върху човешкото съзнание. Това е опит, при който човешкото съзнание изчезва и остава само Ишк, т.е. истинската Любов. Суфи е едно друго учение на Мъдростта, което търси начини за някои съзнания да им помогне пак по същият път, който е всъщност пътят на тази велика Любов. Суфите казват на учените, които не ги разбират: "Напълно излишно е да мислиш за Бога, Бог трябва да го живееш, Бог трябва да го любиш..."

Суфи е разбрал таоил. Таоил на техния език означава изначалния смисъл, т.е. истинския смисъл. Ще обясня - суфи не се занимава с глупави филосовски анализи за Бога, никакви философий за Бога, никакви анализи. Него словото "Бог" въобще не го интересува като дума, все едно да анализираш думата "хляб". Никакви анализи, никакви размишления: суфи го яде, т.е.суфи го живее. Няма нужда от думи, от разсъждения, от философия; суфи го живее.

Суфи има ясно зрение и то принадлежи на чистото сърце. "В това сърце се отваря, казват суфите, едно особено око, т.е.едно особено възприятие за хакика" . Хакика означава Истината. Това възприятие е недостъпно за интелекта, това е окото което разбулва нещата. Суфите го наричат "аин джадида" - новото око. То съзира отвъдностите, но не може да сподели своя опит с интелекта, с хората. Новото око говори по особен начин. Те казват: "Новото око говори чрез ишарад". Ишарад означава намеци, тънки намеци. Това е новото око, така говори то. Това е истинското знание, което е отвъд булото, т.е. отвъд неразбирането."

Сияещата мъдрост, Лекции, 15-ти том, Елеазар Хараш

Ибн Араби

Ибн Араби (на арабски: ??? ????) е арабски суфи-мистик, философ и богослов. В суфизма е почитан като Шейх Ал-Акбар (Най-великия шейх).

"Сърцето ми вече е способно да приеме всякаква форма - то е пасище за газели и манастир за християнски монаси, храм за идоли и Кааба за поклонниците, на Тората скрижалите и Корана. Аз изповядвам религията на Любовта, който и път да поемат камилите й. Любовта е моята религия и моята вяра." Ибн Араби

Хермес Трисмегист го е казал още преди 6000 години - Първият принцип: “Вселената е ментална”. В индуизма същото е известно от поне 10 000 години - Мая е ограничена физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото съзнание. Мая се счита за илюзия, забулване на истинския единен Аз – космическият дух известен като Брахман. Мая не е нито истинна, нито неистинна. Тъй като Брахман е единствената реалност, Мая не е реалност.

Бог създава илюзията за света, Мая, за да скрие себе си от себе си . В илюзията Мая той живее чрез всеки един човек, като използва Мая за да скрива реалността от самия себе си (реалността е, че има само едно цяло, бог). В Мая чрез стремежа на хората да достигнат и познаят бог той опознава и преоткрива сам себе си (при идването си в света на Мая бог под формата на човек забравя същността си, забравя кой е - за да оцениш нещо и да го опознаеш, първо трябва да го загубиш и да изпиташ усещането от липсата му ). В Мая бог обича себе си (когато човек обича бог или каквото и да било друго, това е любовта на бог към самия себе си - защото бог е всичко, което съществува). В Мая бог във въплъщението си като човек се стреми да възстанови божественото съвършенство, от което е се е отделил сам при влизането в Мая, света на илюзията (съвършенството е същността на бог и всеки човек дълбоко в себе си изпитва стремеж към съвършенството, към бог). Освен всичко друго бог е дал свободен избор на човек (тоест на себе си под формата на човека) - да продължи да следва илюзията на Мая (и така да бъде отделен от себе си, от рая, поддавайки се напълно на егото си), или да преоткрие истинската си същност (и така да попадне в рая докато е още на земята)...

Вселената на Мая е начин за бог да се почуства отделен от самия себе си. Това именно се постига чрез илюзията около нас. Бог е скрит от ума. Умът, мислите, мозъка, егото - те са създадени от бог и поддържат илюзията, привидната отделеност от цялото, от бог. Чак когато човек премине отвъд илюзията на ума, той осъзнава истинската си същност; тогава усеща единството, усеща вечността, усеща божествената светлина, усеща божествената любов - blissful oneness, любов, бог.

Мевляна Джалялеттин Руми

Разсякох вълните на ума, докато
не се препънах в Мистерията.
И знаех, докато там стоях
слисан пред Твоя тъмен огън,
че само още крачка
...и завинаги ще бъда заличен –
Ти направи тази крачка в мен
и двата свята стопиха се в един.

"Песента на тръстиката"

Чуйте тръстиковата флейта и историята, която тя разказва - как пее за
раздялата:
"Откакто отрязоха ме от стъблото, моят плач сълзи докара на жени и
мъже. Сега търся сърце, от копнеж отворено с разкъсване, болката да
сподели на тази ми любов.
Всеки, който бил е отделен от своя източник, копнее да се завърне в
този съюз.

На всяко събиране аз, плачейки, свиря. Приятелка съм на тъжни и

щастливи. Всеки ме обича по свои си причини, но никой тайната не
търси, която аз съдържам.
Тайната ми не е по-различна от плача ми, но това от сетивата е укрито.
Тялото не е скрито за душата, нито пък душата е скрита за него - и все
пак душата не показва се на всеки."
Тази флейта свири с огън, не с въздух и без този огън ти не би могъл
да съществуваш.
Флейтата от огъня на любовта се вдъхновява. Подквасата на любовта
прави виното завършено.
Тръстиката е райски кът за всички отчуждени влюбени. Музиката й
разкъсва нашите воали. Кога сте виждали отрова или лекарство, на
тръстиката подобно? Виждал ли си някога по-близък приятел и любим? Тя
пее за пътя на кръвта и свързана е с на Маджнун страстта. Само на
безумния е това чувство поверено.
Има ли езикът приятел друг, освен ухото? Дните ни са все по-неспирни,
тези дни, изпълнени с мъка и болка... И ако дните, които остават, са
малко, нека си отидат! Това не е от значение. Но Ти, Ти оставаш,
понеже нищо не е толкова чисто, колкото си Ти.
От водата му бързо всички отпиват, без рибите, и дълъг е денят без
ежедневния му хляб.
Суровите на узрелия нивото не разбират, така че думите ми ще са кратки.
Строши своите окови, бъди свободно, дете мое! Докога злато и сребро ще
те поробват? Ако ще и цялото море в делва да излееш, дали ще побере тя
повече от дажбата за ден? Алчното око, подобно на делвата, никога не е
доволно. А мидата перла не съдържа, докато не се удовлетвори. Само
този, когото любовта е съблекла, свободен е от недостатък и желание.
О, доволство, о, любов, наш съдружник в търговията, лечителка на
нашите болки, наш Платон и Гален, лекарство за нашата гордост и нашата
суета!
Чрез любов това земно тяло ще се носи в ефира, планината ще се вдигне
и пъргаво ще затанцува. Любовта вдъхна живот на Синай, планината. О,
влюбенико, Синай бе пияна, а Мойсей съзнание изгуби.
Докоснат от устните на някой в хармония с мен, аз също бих изрекъл
всичко, което може да се изрече. Но без общ език скован стоя, дори да
мога сто песни да запея.
Когато розата отиде си и градината увехне, ти не ще чуваш вече славея
да пее. Възлюбеният е всичко, а влюбеният е само воал. Възлюбеният е
жив, влюбеният - мъртво нещо. Ако любовта оттегли своята нежна грижа,
влюбеният е оставен като птица без криле. Как да бъда аз съзнателен и
буден, щом на възлюбения светлината не е тук?
Любовта желае тези думи изречени да бъдат.
Ако огледалото в сърцето мътно ти откриеш, то ръждата от лицето му не
е била почиствана.
О, приятели, вслушайте се в тази история - същността на вътрешния ни
живот.

"Интелектът говори, любовта знае"

Нека ти кажа какво е да си влюбен.
Ти вървиш през водопад, а той се състои от кръв, повече прилича на
завеса от кръв.
Преборваш пътя си през нея. Понякога затваряш очите си, затваряш
устата си и задържаш дъха си. Накрая, когато достигнеш другата страна,
виждаш поле от цветя, чуваш пеещи птички, лек ветрец си играе с косите
ти, усещаш крилете на пеперудите как пърхат срещу теб.
Тази градина, приятелю мой, е любовта. Сега вече знаеш защо
казваме: "За тези, които търсят любовта, има много работа за вършене".
Засмях се, когато чух интелектът да казва: "Има само шест посоки и
извън тях няма нищо. Това е границата, няма нищо отвъд това, което
виждаме".
Любовта каза: "О, мой приятелю, има пространство отвъд и аз съм ходила
там много пъти."

Интелектът видя пазар и започна да се пазари. Любовта видя същия пазар

и видя също и сто други удивителни места отвъд това.
Помнете Мансур, той вярваше в същността на любовта и държеше своята
проповед, като заявяваше своята любов към Любовта. Но все пак хората
на ума го разпнаха.
Влюбените може да изглеждат в беда голяма, но те вътрешно празнуват.
Коравосърдечните хора на ума са вътрешно в огромно опустошение.
Интелектът каза: "Не прави оше една крачка към унищожение, там има
само тръни".
Любовта каза на интелекта: "Всички тези тръни са вътре в теб самия."
Бъди тих и издърпай тръна на живота вън от стъпалото на сърцето,
докато не видиш вътре в тебе това поле от цветя.
Шамс от Табриз, ти си като слънцето за облака на речта. Когато се
появиш, ликът ти изпарява всеки диалог.

Редактирано 22 април 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Съществува ли Бог? Да, отговаря науката

http://sanovnik.bg/n...%B0%D1%82%D0%B0

http://www.chudesa.net/p2200/

Има ли Бог? А къде живее? Основателна ли е вярата в Бог? Това са въпроси, които занимават не само обикновените хора, а и учените. Но и великите умове не само не се отказват от вярата в Бог, дори по всякакъв начин се опитват да докажат съществуването му.

Редактирано 23 април 201214 г. от agr (преглед на промените)

Ведите

Ведите (множествено число от Веда, на санскрит ???, знание, от същия корен, от който произлизат думите ведение, неведение) са четири индуистки текста, смятани за основните писмени паметници на индуизма. Свещената книга на индоарийците се е състояла от четири части: Риг Веда (Знание за химните и стиховете), Яджур Веда (Знание за жертвоприношенията и жертвените молитви), Сама Веда (Знание за мелодиите и песнопенията) и Атхарва Веда (Знание на жреците, сборник от заклинания и магически формули). Древното ведическо познание разглежда Вселената и нейните обитатели като хармонично цяло, намиращо се в постоянно динамично равновесие.

Риг Веда е сред най-древните текстове в света. Векове наред преди да бъдат записани, Ведите са препредавани от поколение на поколение устно. Сакралността на чутото слово следва да бъде пазена, а това е възможно само ако то се препредава устно от учител на ученик (записването му накърнява неговата свещеност). Устното препредаване на шрути поддържа витална ведическата традиция. Подобен възглед за свещеното неписано слово откриваме по правило във всички древни култури.

Общият корен и връзката между различните религии, науката и философията

Схемата е рисувана още през 19 век, така че принципът за единство на познанията и гледните точки към света не е от вчера. Ведите се показани като най-древните преносители на познанието на първоначалната истинска религия и мъдрост:

[

Ведите - Космически Разум? - http://selenabg.com/...6-16-34-42.html

http://veda-center.org/articles/2-veda - Vbox7

ВЕДИТЕ - още смайваща днешния човек информация - YouTube

http-~~-//youtu.be/LiY1nbWHtLY

http://www.youtube.c...Center/featured , http://vedacenter.rutube.ru/

Редактирано 24 април 201214 г. от agr (преглед на промените)