тъй де -тъй

брей -не признаваш правото на магарета на правописни грешки - гледай какво чудо си се пръкнала

Айде стига с офтопиците -разбрахме се

Редактирано 12 декември 200817 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Да не би ти да страдаш от "фебефренна" шизофрения? Това нещо свързано с Феб ли е?

Щото такава форма на шизофрения няма. Има хебефренна шизофрения.

тук

Не си мисли, че ти правиш изключение. Всички сме в кюпа. А като гледам, пък, психиатрите, те са цъфнали направо там.

Лично мое мнение е е, че псхихичните заболявания са дело на паднали духове и наистина са свързани с темата. Моя цел е да подтикна околните си да разсъждават върху причинно-следствените връзки и че "нищо не пада на готово" и всяко нещастие или щастие е породенно от временна причина, която във ВЕДА има ОКЕАНЕН произход- нарича се кармичния океан "КАРАНА", върху който лежи Върховния Бог Вишну.

Още по ведически време, преди абрахамците да се появят от демоничните ведически лунни култове, е имало съзнания, които са били обладани от ИЛЮЗИЯТА. Казваме, че този, който не приема реалността е психично-болен.

Разбира се има симпатично болни в сферата на изкуството, които не са агресивни с маниакалните си идеи на 'фантазьорство', но когато нещата добият религиозни размери, казваме, че заболяването е ДУШЕВНО и го класифицираме за ДЕМОНИЗЪМ.

Ето един пример ТУК!

Редактирано 12 декември 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Лично мое мнение е е, че псхихичните заболявания са дело на паднали духове и наистина са свързани с темата. Моя цел е да подтикна околните си да разсъждават върху причинно-следствените връзки и че "нищо не пада на готово" и всяко нещастие или щастие е породенно от временна причина, която във ВЕДА има ОКЕАНЕН произход- нарича се кармичния океан "КАРАНА", върху който лежи Върховния Бог Вишну.

Още по ведически време, преди абрахамците да се появят от демоничните ведически лунни култове, е имало съзнания, които са били обладани от ИЛЮЗИЯТА. Казваме, че този, който не приема реалността е психично-болен.

Разбира се има симпатично болни в сферата на изкуството, които не са агресивни с маниакалните си идеи на 'фантазьорство', но когато нещата добият религиозни размери, казваме, че заболяването е ДУШЕВНО и го класифицираме за ДЕМОНИЗЪМ.

Ето един пример ТУК!

Затова ли психиатрите не само че не могат да ги лекуват, ами като се опитват няколко години и самите те стават вече за лечение.

Не знаеш ли великите принципи: "С какъвто се събереш, такъв ставаш!"

За да може един психиатър да разбере един психичноболен, той... трябва да го разбере. Как - от личен опит.

"За каквото човек мисли постоянно, това му се случва!" Психиатрите постоянно мислят за психичните болести на своите пациенти и накрая самите те се разболяват. Ъхм.

Дори няма и да споменавам, че след като лекар и пациент по цял ден стоят заедно енергиите им се смесват. Лудите са повече от лекарите в психиатрията, тъй че тяхната енергия доминира и се смесва с тази на лекарите.

Тук става въпрос за психологически и енергийни връзки между лекарите и пациентите.

Ама и ти къф въпрос задаваш! Мислех, че ги знаеш тези неща!

Знам ги тези неща, повече, отколкото си мислиш. Обаче, има и спасение. Винаги има два пътя, по които да тръгнеш. Винаги имаш избор. Има и силни хора, които обръщат играта.

Редактирано 12 декември 200817 г. от Maat (преглед на промените)

Разсъжденията ти се доближават до тези на гностиците.

Между другото, от гностицизма водят началото си теософията, франкмасонството, алхимията, западната езотерична традиция (кабала церемониална магия и прочие).

Богомилството също има за начало гностицизма. То съдържа дълбока психологическа мъдрост.

Смята се, че богомилите са предтечи на първите психиатри. Техните еклезии много напомнят на сеанс при психолог.

Карл Густав Юнг и неговата психоаналитична школа са основани също на гностицизма. Юнг е ученик и последовател на Фройд и е баща на втората по големина психоаналитична школа. Но, докато Фройд си пада материалист и прагматик, Юнг излиза далеч извън пределите на тези рамки. Той хвърля такива мостове, на които краят им не се вижда - навлиза в неясните области на колективното несъзнавано и се опитва да изследва дори същността на парапсихичните проявления у човека.

Прочети книгата му Еон - изследвания върху символите на цялостната личност.

Ето ти накратко една гностична интерпретация на образа на змията:

В началото бяха София - Мъдростта и Нероденият Баща. Те живели в едно високо измерение на реалността, наречено Плерома. Имали един син на име Йехешуа - Първороденият. Но по-късно София родила и втори - Ялбодабот - дете на Хаоса. Той бил ревнив, отмъстителен, егоистичен, нарцистичен. Видяла София,че от Ялбодабот няма да дойде нищо добро и се отрекла от него.

Изгонила го от Плерома, да не се срами с него. Ялбодабот не се предал и сътворил материалната вселена. След това се понесъл към едно друго измерение, наречено Едем. То се намирало под Плерома. Там видял едно огледало. Погледнал се в него, харесал се до такава степен, че решил, че непременно ще създаде още някого по свой образ и подобие. И създал първият човек Адам.

Оставил го сам да живее в Едем. На Адам му било много трудно сам. Ялбодабот му пратил дълбок сън и създал Ева от реброто му. Видели Нероденият Баща и София какви ги върши Ялбодабот, дълбоко се възмутили, защото той бил създал Човека, за да паразитира от него. Искал да има някой, който да му се възхищава, да му се прекланя, а той просто да експлоатира хората.

И тъй като Ялбодабот е, все пак, син На София, а чрез нея наследява и искрата от божественото начало, той съумява да я вложи и в човека, София и Нероденият баща не поискали по никакъв начин да ги оставят божествената искра в ръцете му. София първа решила какво да направи. Тя заема формата на Змията и влиза в Едем като им носи Познанието, по този начин желае да накара хората да се осъзнаят, като опитат от плодовете на Дървото на Мъдростта - ако разберат истината за себе си, това от къде са дошли, какви са, кои са, къде се намират и че трябва да се изкачат едно измерение по-нагоре, т.е. да станат нещо повече от своят "създател" и експлоататор.

Но понеже хората били доста неопитни, макар че опитали глътка от познанието, оплескали

работата - дали на Ялбодабот да разбере какво са замислили. Ялбодабот побеснял. Извадил навън цялата си злина. Крещял, блъскал, викал, проклинал Земята и Змията да пълзи по Земята и да се храни с пръст. След това проклел и хората. Взел ги в измерението, което създал - Материалната Вселена и ги заточил там с кървав труд да си вадят хляба, жената да ражда в болка, да боледуват и да умират. Така можел със сигурност да не ги изпусне от очи, да се храни с тяхната енергия и съзнание. Той създава класическите религиозни източници и фундаменталната религия.Той е и "богът",на когото се кланят евреи, мюсюлмани и християнските фундаменталисти.

Ялбодабот нарекъл себе си Йехова и така го знаем до ден днешен. Той е старозаветният ревнив и зъл бог. София и Нероденият не се отказали и този път. Те обичали хората и изпратили своя първороден син Йехешуа като техен Спасител. Христос дал на хората Гнозисът - познанието, което е нужно, за да се разшири съзнанието им и да се изкачат до Плерома. Това познание не е по пътя на конкретно-образното мислене и формалната логика, базираща се на видимото. Това познание е интуитивно и именно това е Логосът. Тъй като е твърде опасно и неудобно за онези, които служат

на Ялбодабот, Христос бива разпънат. Той жертва себе си и пролива кръвта си за да дари Път към освобождение на човека. Христос учи най-вече на това,че не бива да се опираш на никакви

авторитети, а сам трябва да се стремиш да постигнеш Гнозиса.

Нищо не може да се сравни с това познание, до което човек стига сам. То е истинската мъдрост.

Тази гностична легенда съвсем накратко фигурира и в Библията като притчата за Блудния син.

Ако не е вярно, поне е интересно и си струва да се замисли човек.

Редактирано 12 декември 200817 г. от Maat (преглед на промените)

Хммм. И други работи не знаеш tuksum - погледни например книгата на Мартин Бубер "Аз и Ти", издадена в София, 1992 Там става дума за това, че Мартин Бубер обвинява Юнг, че е всъщност гностик, а Юнг защитава като твърди, че няма нищо общо с гностицизма, а е само един психолог-изследовател, воден от изцяло емпиристки принципи. Интересно четиво. Гностиците с техният Демиург (Ялбодабот) имат и други интересни историйки .

И все пак... не е ли жестоко от страна на София да родиш нещо и после да се отречеш от него... Според мен, отрицанието е бащата на нещастието. Отритнатото зло се превръща в още по-голямо зло. Най-лесният начин да победиш злото е да не го охарактеризираш като такова. Злото се състои в самото му етикиране като такова. Затова и Блудният син е приет в обятията на бащата с прегръдка.

И все пак... не е ли жестоко от страна на София да родиш нещо и после да се отречеш от него...

Според мен, отрицанието е бащата на нещастието. Отритнатото зло се превръща в още по-голямо зло. Най-лесният начин да победиш злото е да не го охарактеризираш като такова. Злото се състои в самото му етикиране като такова. Затова и Блудният син е приет в обятията на бащата с прегръдка.

Да - и аз така тълкувам притчата, но все пак и не я приемам за истина, а просто за история -и знаеш ли защо ?

Заради проклетия дуализъм , който ярко е провен тук.

Занеш какво е казал св.Августин Велики, нали ? Не трябва да търсим Бог отвъд вещите в света, а вътре в нас.

Това отхврърля всякаква идея за изконен Врага, Демиург, и т.н. , като творец на материалното, на матрицата, за която все говори U.Ra.

Да - и аз така тълкувам притчата, но все пак и не я приемам за истина, а просто за история -и знаеш ли защо ?

Заради проклетия дуализъм , който ярко е провен тук.

Занеш какво е казал св.Августин Велики, нали ? Не трябва да търсим Бог отвъд вещите в света, а вътре в нас.

Това отхврърля всякаква идея за изконен Врага, Демиург, и т.н. , като творец на материалното, на матрицата...

Да, аз също мисля по този начин. Но, мъъъничко се различавам от теб - по-конкретно от думата "проклет", която си употребил. Приеми, че хората са на различни нива на съзнание. Някои - повечето, стоят на стъпалото на дуалността. Те точно са тези, които отричат. Когато си на по-високото стъпало, виждаш колко е смешно това да сочиш врага в другия с пръст, защото, всъщност, така сочиш себе си и оставаш да се въртиш в плоскостта на дуализма "добро-зло", като разбира се, себе си считаш за добро. Да, врагът е отвън, докато стоиш на това стъпало. Както и това стъпало, ако наричаш зло или проклето, говори, че още си на него. Докато не порастнеш... на следващото. Стълбата към небето наистина се купува. За всичко се плаща. За всяко познание.

tuksum, все си мисля, че София=Мъдрост=Страдание, понеже е отритнала сина си. Който също страда, дори повече. Страданието само по себе си не е пътя. То става път, когато е осмислено. А го осмисля единствено любовта. Която, пък, хич и не сеща, че страда. И затова се казва, че при любовта всяко страдание изчезва. Разбираш ли - огънят не може да опари сам себе си...

Редактирано 12 декември 200817 г. от Maat (преглед на промените)

Пак се ловиш за думата - като рибка си

p.s. Забелязваш ли, че в притчата нито София, нито Нероденият обещават да хвърлят в тъмница или да да осъдят на вечни мъки Демиурга ?

Пак се ловиш за думата - като рибка си

p.s. Забелязваш ли, че в притчата нито София, нито Нероденият обещават да хвърлят в тъмница или да да осъдят на вечни мъки Демиурга ?

И все пък... там злото е посочено в нечие лице. А за мен злото се състои в акта на самото определяне на нещо си като зло и най-вече в разграничението от него. На неприемането на сянката, се дължи и нейното растене. Интеграцията й започва с приемането й. Тогава, при процеса на топенето й и накрая при пълното й интегриране, няма и вече какво човек да надскача.

И все пък... там злото е посочено в нечие лице.

....

да- и заради това и аз не възприемам насериозно гностицизма, защото при всички гноститци злото е персонифицирано - като в детска приказка (или в холивоудска продукция) - лошите са в черно, добрите- в бяло и се бият през цялото време.

(и не ми се хващайте пак за думите - знам, че звучи много опростенчески, но грубо казано- до това се свежда идеята)

И все пък... там злото е посочено в нечие лице. А за мен злото се състои в акта на самото определяне на нещо си като зло и най-вече в разграничението от него. На неприемането на сянката, се дължи и нейното растене. Интеграцията й започва с приемането й. Тогава, при процеса на топенето й и накрая при пълното й интегриране, няма и вече какво човек да надскача.

"Злото" във ВЕДА е дефинирано, като най-затягащата примка('гуна' в буквален смисъл-'въженце' към материалния, ЦИКЛИЧЕН свят, както на гру-материално, така и на астрално(финомат. ниво). Тази гуна се нарича ТАМАС"(от тук идат славянските думи 'Тъмнина'). В славянските езици думата 'Бог' е навлязла ДИРЕКТНО от санскритския, като 'Багаван'(Върховен).

Значи оттука разбираме, че злото НЕ Е ЛИЧНОСТ, а злото е материална гуна, най-низшата. ТАКА, ЧЕ- БОГ Е ЛИЧНОСТ, а злото НЕ Е!

Общо казано -злото е НЕВЕЖЕСТВО, мрак, инерция.

А 3-те порти към адхо-локас не са 'самото зло', а в следствие на него- алчност, похот и гняв(градирани по степен на илюзорност).

Общо взето- злото е най-голямата илюзия на Бога(Маха-Майа) или както казваш "сянката на Бога". Сянката не е субстанция, а само превенция към откриването на Субстанцията.

София(Мъдростта) е 'САТва' гуна, гуната на светлината, тя е и на доброто и знанието. Тя е 'трамплин' към Трансцедентът. САТ-ва гуна има най-малко задържащи въженца към материята от другите 2 гуни.

Междинната гуна е на енергията в ЧИСТ материален аспект -РАДЖАС(царска гуна).

Знанието е необходимо да стигнем Бога, НО НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО. Важното е ЛЮБОВ И ПРЕДАНОСТ на доброволно, САМОосъзнато ниво. Както и това, що Бог предписва да Го стигнем. Не може да стигнем до Бога след като си фантазираме за духове, като 'сурогат на Бога'('яхве', 'алла' и тем подобни-ТОВА Е СЯНКАТА НА БОГА! )

Знанието и мъдростта НЕ СА ЗА ПРЕНЕБРЕГВАНЕ, но ни трябват ЗА ДА ДИСКРИМИНИРАМЕ, ОТДЕЛИМ нещата в съзнанието си. както казва гуруто на семитите -Исус Христос- "да отделим зърното от плявата". Значи Е НУЖНО!

http://www.youtube.com/watch?v=9juak726e5s

Редактирано 12 декември 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Какво означава Любов? Към какво, кого? Какво е това чудо, за което се говори в религиите? Не мога да го разбера!

Да, правилно забелязваш, че любовта има нива(степени). Има Любов в гуната на страстта, която е е насоечена към Нищото е фактически фанатизъм.

Любовта към Бога в Слънчевите култове е ЛЮБОв КЪМ Бог, като Персона.

За това често езотериците отнасят Християнството към "Слънчев култ", ТЪЙ КАТО БОГЪТ Е ЛИЧНОСТ.

Обратно- още от ведически времена е пълно с гуру-та и риши(пророци), които говорят за Бога, КАТО НЕЩО ХИПОТЕТИЧНО, НЕКОНКРЕТНО И ФАНТАЗЬОРСКО.

Тогава, казваме, че те се водят не от Бога а от духове. Любовта към духа често е поставена на изпитания, тъй като тя е НЕПЪЛНА и доста често се трансформира в омраза поради илюзорния Обект на Обичта. "Ти си мислел едно, а то е -друго." Това е поражда гнева, казахме, че е ПОСЛЕДНА ВРАТА към адхо-локас, където душата е потопена до гуша в материалното блато и не може да изтъне оттам.

Редактирано 12 декември 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Занеш какво е казал св.Августин Велики, нали ? Не трябва да търсим Бог отвъд вещите в света, а вътре в нас.

И според мен е така, но възниква въпросът - как?

И според мен е така, но възниква въпросът - как?

Чрез бездействие (вътрешно)

Чрез бездействие (вътрешно)

Бездействието! Едва ли. Намирането е продукт на егото.

И туй би помогнало. Това е първа стъпка.

Ти ги знаеш стъпка по стъпка ли?

Би ли споделил с нас, непросветлените?

Бездействието! Едва ли. Намирането е продукт на егото.

Ако бездействаш,за да намериш - така е. Желанието за постигане става пречка.

Но истинската медитация не се прави с цел. Тя е целта сама по себе си...

Намирането е свързано с доброволна личностна загуба.

И според мен е така, но възниква въпросът - как?

Докато човек е в матриалния свят Бог се намира с Сърцето му.

Но това не изключва това, че резиденцията на Бога е отвъд материята и 'вещите', тъй като ако кажем, само, че 'Бог е само в нас' това е чудесно оправдание да не се връщаме при него отвъд вещите.

След биологичната смърт душата или мигрира в друго грубо-мат. тяло или трансмигрира ОТВЪДматрицата, при Бога.

Във ВЕДа се казва, че Бог пристсъства редом до индивид.душа, когато тя пребивава в матрицата, но Царството на Бога е ОТВЪД МАТРИЦАТА. Разбира се там не се ходи, като мюсли или друг абрахамцец, който коли и беси.

-Това е ново пребиваване в "по-закопчана" матрица с по-ниско съзнаване.

Дори само, ако се замисли човек сам ще си отговори, че 'ако Бог е САМО вътре в нас' то след биологичната смърт не НЕ МОЖЕ ДА СИ "ХОДИМ ВЪВ СЕБЕ СИ". Нонсенс.

Редактирано 12 декември 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Намирането е свързано с доброволна личностна загуба.

Едно допълнение - със загубата на фалшивия "аз",на егото...

Целите и стремежите ми са изоставени. Ъхъ.

Това си го чел някъде,нали...

Не мисля,че си успял да го осъществиш все още...

Какво по-точно имаш предвид?

Сигурно си мислиш, че имам за цел да дразня някои хора. Не е съвсем така, ама може и да е така. Забавляваме се, за да ни е по-интересно.

Абе, като се замисля, целите и стремежите ми може да са изоставени, защото ме мързи. Иначе, духом и в мислите си съм със стремежите и целите си.

И мен ме мързи,но това не значи,че съм просветлен... И как така хем нямаш стремежи и цели,хем духом си с тях? Явно все още имаш...

Занеш какво е казал св.Августин Велики, нали ? Не трябва да търсим Бог отвъд вещите в света, а вътре в нас.

И според мен е така, но възниква въпросът - как?

Чрез бездействие (вътрешно)

Ако си желязо, магнитът ще те привлече; ако си камък ще трябва първо да станеш желязо.

Trichocephalus, питай приятеля си психиатър дали ще се излекувам от хебефренната шизофрения, че много се безпокоя!

Ъхъ

Ми са ко ши прая, ако не се излекувам, а?!

Питай го психиатъра!

Ще чакам!!! Аха!

Ще си отрежеш ухото ,ако не се излекуваш...

Братче, ти ме успокои! Може пък заболяването ми да не е толкова сериозно. Ама от друга страна нали е още в начална фаза! :

Обаче тенденцията му на развитие и прогнозите са неблагоприятни. Хм. Са ко ши прая, бе?!

Както обаче казват някой съфорумци , лудите (имат предвид Ван Гог) всъщност били гениални и чисти божии създания. Сега кво, аз гениално същаство ли съм според съфорумците? По-добре не отговаряйте.

Вие не сте достоверен източник на информация, пък и някой от вас не са ми на нивото. Тъй де!

Като пораснеш,ще разбереш....Казах ти го още в началото.А за Ван Гог си има достатъчно инфо в нета,образовай се.Той наистина има голяма връзка с темата,ама сега ме мързи да пиша.