Едно допълнение - със загубата на фалшивия "аз",на егото...

Това е така, но възниква пак въпроса - как? Не мисля, че е възможно отиване отвъд матрицата, чрез индивидуални усилия - дори и самадхи.

Това е така, но възниква пак въпроса - как? Не мисля, че е възможно отиване отвъд матрицата, чрез индивидуални усилия - дори и самадхи.

"Дълбоко в душата, отвъд болката, отвъд разсейващата суета на живота,се намира тишината - необятна и величествена - безмерен притихнал океан, несмущаван от нищо, покой всемогъщ на природата, който умът не може да "проумее"

К.М.К.

"Слушай, потънал в пълна тишина. Бъди неподвижен и отвори ума си... Потопи се дълбоко в покоя, който те чака отвъд необузданите и трескави мисли, отвъд гледките и шумовете на този полудял свят"

Будизма ми е слабост. Доста време отделих на тази блестяща "философия". Ако в психиатричните клиники и училищата се запознават хората с Будизъм - психоаналитиците и лудниците ще останат без пациенти. Но има нещо, което липсва в него и дълго време не усещах - какво е. Мисля, че в Будизма няма възможността за възстановяване на субекта, който следва да "опита" от плода на Дървото на Живота. Този Субект може да отиде отвъд матрицата, но след вкусване на този плод.

Разправяйте се на ЛС или на живо, ако обичате ! Или отново да прибягвам към други мерки ?

Разправяйте се на ЛС или на живо, ако обичате !

Или отново да прибягвам към други мерки ?

Защо? Нищо лошо няма тук. Какво те прихваща пак. Интересно , а и по темата.

modedit : не по темата бяха последните 6 поста на tuksum и neo, в които се разправяха кой е по-луд от другия и които изчезнаха в небитието - явно пак изпитват търпението ми

Редактирано 13 декември 200817 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Винсент ван Гог (1853 — 1890) * Какъв би бил животът, ако нямахме куража да променим нищо? * Откакто посетих кланниците на Южна Франция, спрях да ям месо. * Само докато рисувам се чувствам жив. * Можеш да бъдеш учен с учените, но с художника трябва да бъдеш поет. * По-малката част от нашето недоволство произлиза от това, че не сме намерили в живота мечтаното; по-голямата от това, че сме го намерили. Винсент ван Гог е първороден син на пастора от холандската реформирана църква Теодорус ван Гог (1822-1885) и дъщерята на книговезец Анна Корнелия Карбентус (1819-1907). Винсент има двама братя и три сестри: Ана Корнелия, Теодорус (Тео), Елизабет Хуберта, Вилхелмина Якоба и Корнелиус Винсент ван Гог. От 1861 до 1864 г. посещава селското училище в Цундерт и после се премества в интерната на Ян Провили в Цевенберген, където учи основно френски, английски и немски, и прави първите си опити в рисуването. През 1866-68 г. е ученик в интерната в Тилбург. През 1869 г. ван Гог започва обучение в хагския филиал на парижката фирма за търговия с произведения на изкуството Гупил и Сие (Goupil & Cie), в която чичо му Сент е съсобственик. Той живее под наем в Хага и поддържа интензивни отношения с роднините на баща си. Тъй като ръководителят на филиала е много доволен от ученика си, ван Гог е преместен през 1873 г. с отлични препоръки в по-големия Лондонски филиал. След едно посещение при родителите си, междувременно преместили се в Хелворт, Северен Брабант, той заминава за Париж. Поразен е от колекциите картини на Лувъра и от видяното по други изложби. Връща се в Лондон и наема стая в квартал Брикстън в един пансион. Хазяйка му е южнофранцузойката Урсула Лойер, която живее с дъщеря си Йожени и поддържа една ранна форма на детска градина. През свободното си време той посещава музейте в града и изучава картините на Томас Гейнсбъроу (Thomas Gainsborough, 1727-1788), Джошуа Рейнолдс (Sir Joshua Reynolds, 1723-1792), Джон Констабъл (John Constable, 1776-1837) и Джоузеф Търнър (Joseph Mallord William Turner, 1775-1851). Под тяхно влияние ван Гог прави поредица от рисунки с градски мотиви. През лятото на 1874 г. прекарва кратка отпуска при родителите си, на които за пръв път прави впечатление промяната в характера на сина им. Веселата и оптимистична настройка към живота е отстъпила на едно сериозно и вглъбено състояние. Ван Гог разказва на родителите си за нещастното си влюбване в дъщерята на хазяйката си. Връща се в Лондон със сестра си Ана, която иска да си търси работа там. Те сменят квартирата, но настроението на ван Гог не се подобрява. Той започва да се занимава интензивно с Библията и издейства през октомври 1874 г. да бъде преместен в Парижкия филиал на Гупил и Сие. Тъй като преместването не донася промяна, в края на годината той пътува още веднъж до Лондон, а през май 1875 г. се установява окончателно в главната квартира на фирмата. Тук пред клиентите и колегите си прави крайно лошо впечатление с радикалните си виждания за изкуството, които са със силен религиозен оттенък. В началото на 1876 г. се сменя собственика на фирмата. Основните виждания за изкуството на новите собственици и тези на ван Гог се оказват несъвместими и той напуска през април 1876 г. Още веднъж се връща в Англия. В частното училище на пастор Стоукс в Рамсгейт, а по-късно в Айлуърт, той получава място като помощник учител по френски, немски и аритметика срещу безплатна храна и нощувка, но без заплата. Едно зле платено място намира при методисткия свещеник Джоунс като учител и помощник-проповедник. Неговата първа проповед, държана с изключително въодушевление през ноември 1876 г., бележи неговото безкомпромисно обръщане към евангелието. Същевременно се засилва и интересът му към рисуването. След коледната отпуска при родителите му, междувременно преместили се в Етен, те успяват да го склонят да не се връща повече в Англия. Следва едно тримесечно пребиваване в Дордрехт, където ван Гог работи като помощник в една книжарница. През пролетта на 1877 г., след уговорка с родителите си, той заминава за Амстердам, за да се подготви за приемните изпити в теологическия факултет. Живее при чичо си Йоханес и се обучава по латински, гръцки и теология. Тъй като уроците са му много трудни и той е на мнение, че много от теологичните формалности при разпространяването на християнската вяра сред хората са излишни, спира усилията си да следва теология. Вместо това през юли 1878 г. пътува до Брюксел и посещава тримесечен семинар за непрофесионални проповедници, но на заключителния изпит е определен като неподходящ. От декември 1878 г. живее в Боринаж, южнобелгийска област за добиване на каменни въглища, където хората живеят в крайна нищета. В началото се установява в Патюраж до Мон, по-късно живее във Вамс и Кюсмес. Помага на болни и чете на миньорите от Библията. Тъй като е на мнение, че няма право да живее при по-добри условия от тези на неговите довереници, раздава всичко, което има на нуждаещите се и до юли 1880 г. живее в страхотна мизерия. Появяват се много рисунки на миньори и на обстановката, в която работят. Макар брат му Теодорус, междувременно преуспяващ търговец на картини в Париж, да не е съгласен с начина му на живот от лятото на 1880 г. започва да му изпраща пари да живее. Той прави това докато брат му е жив. През есента на 1880 г. Винсент ван Гог решава окончателно, че ще стане художник. Източника е Уикипедия.Видно е че до 1880 е бил по скоро свещенник,това е точно по темата.Теология.И всичко останало.

Редактирано 14 декември 200817 г. от neo2311 (преглед на промените)

Това е така, но възниква пак въпроса - как? Не мисля, че е възможно отиване отвъд матрицата, чрез индивидуални усилия - дори и самадхи.

С колективни усилия,ще е още по-невъзможно.Даже си мисля ,че това е възможно само за малцина,които по една или друга причина са успели да запазят спомена от там.а всичко останало си е просто "духовен"наркотик,който те изпраща от една илюзия в друга.

Абе той Виктор има предвид, че някой извън матрицата трябва да ни изкара, обаче пак са нужни индивидуални усилия защото извън матрицата може да бъде привлечено само това, което съответства на това, което е там. Т.е. ние трябва да проявим това което е отвъд матрицата вътре в самата матрица. Ами докато си мислим, че това което е отвъд няма как да бъде познато, въпросното проявяване ще е проблем, обаче нещата в действителност не стоят така.

Тъп въпрос. По-важно е първо да се разграничиш от мисълта си. Ти си този който мисли; мисълта е просто инструмент, средство да изразиш себе си (в добрия случаи) или това, което смяташ за себе си (в лошия случай). Във втория случай (лошия) не може да се каже, че точно ние мислим, а мисълта отразява нашите заблуди и илюзии. Сега остава да питаш, как разбираме, че изразяваме себе си, а не това, което мислим за себе си.

Редактирано 15 декември 200817 г. от Shiniasu (преглед на промените)

И как разбираш, че не се заблуждаваш? ...

За това готови формули едва ли могат да се дадат. Самият живот те учи. Почти сигурно е, че всеки ще мине, минава или вече е преминал през етапа на заблудите. Те всъщност и самите заблуди са най-разнообразни и си имат различни нива, затова че може да си осъзнал едни, но все още да ти предстои да осъзнаеш други.

За това готови формули едва ли могат да се дадат. Самият живот те учи. Почти сигурно е, че всеки ще мине, минава или вече е преминал през етапа на заблудите. Те всъщност и самите заблуди са най-разнообразни и си имат различни нива, затова че може да си осъзнал едни, но все още да ти предстои да осъзнаеш други.

Има обаче хора на които някои заблуди са им много удобни и които вече за нищо на света не желаят да излязат от тях.И единствения довод ,който дават е: много сме -не може да грешим!

С колективни усилия,ще е още по-невъзможно.Даже си мисля ,че това е възможно само за малцина,които по една или друга причина са успели да запазят спомена от там.а всичко останало си е просто "духовен"наркотик,който те изпраща от една илюзия в друга.

Мисля, че запазен спомен от там току-така в диалектичния човек едва ли ще го има. В нашата капсула чудеса не стават. Въпроса с усилията е доста сложен. От съществено значение за мен е - какво се говори в някакъв "колектив", каква е насоката на мисълта. Духовните наркотици много.

Абе той Виктор има предвид, че някой извън матрицата трябва да ни изкара, обаче пак са нужни индивидуални усилия защото извън матрицата може да бъде привлечено само това, което съответства на това, което е там. Т.е. ние трябва да проявим това което е отвъд матрицата вътре в самата матрица. Ами докато си мислим, че това което е отвъд няма как да бъде познато, въпросното проявяване ще е проблем, обаче нещата в действителност не стоят така.

Първото ти изречение съвпада с моето мнение.

Мисля, че запазен спомен от там току-така в диалектичния човек едва ли ще го има. В нашата капсула чудеса не стават. Въпроса с усилията е доста сложен. От съществено значение за мен е - какво се говори в някакъв "колектив", каква е насоката на мисълта. Духовните наркотици много.

Първото ти изречение съвпада с моето мнение.

Добре,съгласен съм.Но колко е критичната маса,колко хора трябва да мислят за едно и също нещо,за да го превърнат в реален факт?Минимално колко са достатъчни?

Добре,съгласен съм.Но колко е критичната маса,колко хора трябва да мислят за едно и също нещо,за да го превърнат в реален факт?Минимално колко са достатъчни?

Не разбирам какво точно ме питаш. Но по принцип, човек, който има стремежи във вертикална насока, не знае какво ще му се случи. Единственият ориентир е - какво се говори. Живеем в сляп за духа свят.

Ние мислим ли или само си мислим, че мислим?

Между другото, да вметна само, че това е най-умното разсъждение, което прочетох от последните няколко. Много ме развесели, щото и останах с подобно впечатление, особено четейки това:

Мисля, че запазен спомен от там току-така в диалектичния човек едва ли ще го има. В нашата капсула чудеса не стават. Въпроса с усилията е доста сложен.

И правилно мислиш, Вики - алкохолът и наркотиците убиват безвъзвратно голямо количество неврони и после няма и спомен от мислене, каквито и усилия да се правят насетне в тази посока...

Не разбирам какво точно ме питаш. Но по принцип, човек, който има стремежи във вертикална насока, не знае какво ще му се случи. Единственият ориентир е - какво се говори. Живеем в сляп за духа свят.

Много добре разбираш. Не знае какво ще му се случи само човек, който не владее себе си и мисленето си.

А ти защо казваш и то в множествено число - "живеем" в сляп за духа свят? Така ти виждаш света ли или някои с колективно затихващо мислене ти го казаха?

Между другото, да вметна само, че това е най-умното разсъждение, което прочетох от последните няколко. Много ме развесели, щото и останах с подобно впечатление, особено четейки това:

И правилно мислиш, Вики - алкохолът и наркотиците убиват безвъзвратно голямо количество неврони и после няма и спомен от мислене, каквито и усилия да се правят насетне в тази посока...

Много добре разбираш. Не знае какво ще му се случи само човек, който не владее себе си и мисленето си.

А ти защо казваш и то в множествено число - "живеем" в сляп за духа свят? Така ти виждаш света ли или някои с колективно затихващо мислене ти го казаха?

Всъщност мисленето не е нещо много важно.Забелязал съм ,че хората които използват мозъка си по предназначение/да охлажда главата / и не си дават особен зор да мислят,са значително по доволни от себе си и от живота.А особено като говорим за боговете и религията.....ние си говорим,кервана си върви.....

А ти защо казваш и то в множествено число - "живеем" в сляп за духа свят? Така ти виждаш света ли или някои с колективно затихващо мислене ти го казаха?

Очевидно е, че аз живея в сляп за духа свят, твоят вероятно е друг. В различни светове сме Маат.

Очевидно е, че аз живея в сляп за духа свят, твоят вероятно е друг. В различни светове сме Маат.

религиите са хубаво нещо за тези, които имат нужда от тях,

лошо нещо за тези, които не са били с тях

е, сега барем не изгарят за това за което сме им мноооого благодарни...

Редактирано 16 декември 200817 г. от valentinus (преглед на промените)

религиите са хубаво нещо за тези, които имат нужда от тях,

лошо нещо за тези, които не са били с тях

е, сега барем не изгарят за това за което сме им мноооого благодарни...

Имаше едно интересно изречение,което прочетох по времето когато религията беше смятана за отживелица:

"Религията е опиум за народа!" Пък и доста духовни люде все ги влече да сравняват вярата с вино,защо мислиш е така?

Имаше едно интересно изречение,което прочетох по времето когато религията беше смятана за отживелица:

"Религията е опиум за народа!" Пък и доста духовни люде все ги влече да сравняват вярата с вино,защо мислиш е така?

Религията не е отживелица. Тя е актуална, но не за Този, когото не познаваме. До него се стига, когато има отказ от религийте, които са продукт на егото. Когато в един човек се роди Този когото не познаваме и той се опита да обясни това раждане писмено или устно, в тези които не се е родил Оня - превръщат казаното и написаното в религия.

Колкото и да не вярват в Бог, доста хора все още изпитват страхопочитание и това до някъде ги спира да вършат престъпления. Религията все още може да се използва за контрол, манипулиране и озаптяване на народа.

Ако изходиме от позицията, че Този когото не познаваме, не знае какво е зло - по простат причина, че не го е вършил или помислял, то как Той ще съди човешки действия, квалифицирани от нас за грях. Той не различава греха, който е в друга плоскост на съществуване. В човешкото същество, има вложена една частица от Този непознаващ злото, която също не познава греха, а и не може да върши злини. Тази частица, не е от този свят и като такава, не може да се изяви в него.

Религията не е отживелица. Тя е актуална, но не за Този, когото не познаваме. До него се стига, когато има отказ от религийте, които са продукт на егото. Когато в един човек се роди Този когото не познаваме и той се опита да обясни това раждане писмено или устно, в тези които не се е родил Оня - превръщат казаното и написаното в религия.

Много интересна гледна точка!

Ако изходиме от позицията, че Този когото не познаваме, не знае какво е зло - по простат причина, че не го е вършил или помислял, то как Той ще съди човешки действия, квалифицирани от нас за грях. Той не различава греха, който е в друга плоскост на съществуване. В човешкото същество, има вложена една частица от Този непознаващ злото, която също не познава греха, а и не може да върши злини. Тази частица, не е от този свят и като такава, не може да се изяви в него.

И това е доста интригуващо,но искам да го конкретизираш малко.

Ти да не си завършил философия? Прекалено много философстваш! И то разни абстрактни неща. Дай да си говориш за нещо по-конкретно като Бог, магии, архетипи, извънземни-влечуги, инвокиране и евокиране и други подобни.

Айде да ходиш да си говориш глупости някъде другаде,много ще сме ти благодарни.

Аз говоря за:

Бог

Не употребявам тази дума, защото е очовечена (обезсилена).

Абстрактното мислене изключва философията, то е следствие от докосването на съзнанието с Гносиса.

Какво се крие зад действащите лица в "Цар Едип" от Софокъл: Едип; Жрец; Креон; Терезий; Йокаста; Вестител.

Ако се прочете от гностична гледна точка се разпознава - Едип=егото; града=човешкия микрокосмос; Терезий=Праатома на духовната искра и т.н.

Повече от 80 години в Нова Гвинея съществува култ към Иисус Христос - папуас. Последователите на култа утвърждават, че белите са откъснали първата страница на Евангелието, която съобщавала, че Христос е бил папуас. Все някога ще се върне и ще направи пауасите господари, а белите - техни роби.

По тази логика би следвало да има папуаси - евреи или поне папуаси- арамейци.

религиите са хубаво нещо за тези, които имат нужда от тях,

лошо нещо за тези, които не са били с тях

е, сега барем не изгарят за това за което сме им мноооого благодарни...

Ма Бог е ОТВЪД религиите, не че е атеист.

Религиите са създадени съобразни гуните на материалната природа, която е циклична и комбинация от гуните.

Видиш ли, че някой ти казва, че 'вярва в Бог, но 'вярвал и на пророчества', които са САМО за матрицата, без да се отчита факта дали са верни или не- значи този човек е 'религиозен', т.е. вярва в това, че Бог ще го запази в матрицата, .....която е разрушима ахахахаха.

Очевидно е, че религиите не водят до Бога...

Виж какво казва Кришна за тогавашните религии:

"Abandon all varieties of religion and just surrender unto Me. I shall deliver you from all sinful reaction. Do not fear. "

Chapter 18. Conclusion--The Perfection of Renunciation,TEXT 66

Най-елементария извод, който си правим е, че религията НЕ ВОДИ до Бога! Религията е начин да се запази тялото и гените в социума за определен временен период. В християнството има обещан 'Милениум" в ислямът- 100 години. ВРЕМЕННИ НАГРАДИ. Обикновено всички религии НЕ завършват с 'хепи енд', а с доста ужасни сцени на страдания и апокалипсиси. Това нещо не е Бога! То е очеизвадно, че някой манипулира тези бедни заблудени душици от името на Бога...

Редактирано 16 декември 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)