Колкото и скептично да съм настроен мисля, че Има живот след смъртта!

Сензационните откровения на Владимир Ефремов, участвал в старта на полета на Гагарин,

който в целия си съзнателен живот е бил атеист и неверник в съществуването на задгробен живот.

Конца нет, – прошептал Владимир Григорьевич. –

Там тоже жизнь. Но другая.

Лучше

Конца нет, – прошептал Владимир Григорьевич. –

Там тоже жизнь. Но другая.

Лучше

определено има живот след смъртта.Има много доказателства.

Моето мнение относно това, дали има живот след смъртта е, че няма живот, религиите са измислени за да могат да контролират, чрез тях хората със страха от смъртта и надеждата за "спасението" естествено на хората, тези същества, който могат да мислят, и да осъзнават, не им е лесно да разберат, че един ден те ще умрат, и търсят спасението в тези религии, дори и да не са вярващи, те не искат да повярват, че няма спасение, и са склонни да вярват в нещо, за да се успокоят по някакъв начин от мисълта, че няма начин да им се размине смъртта, истината е, че няма какво да го мислим има или няма, то е явно, просто трябва да се приеме, аз виждам нещата така нашия свят е една аномалия във вселената, зародила се в благоприятна среда за така наречения "живот" и след милиарди години еволюции, ето ни и нас, аномалията човек същество, което има интелект до толкова, че да се уплаши от това, че съществува, и си зададе въпроса "каква ни е мисията, не може да сме тук на този свят за да се родим,цял живот да ни е страх от смъртта, и на края да умрем безмислено" но уви е така, и колкото и да не ни се иска да го приемем то е факт, НЯМА НИЩО НЕРЕАЛНО В ТОЗИ СВЯТ ЗА ВСЯКО НЕЩО СИ ИМА ПРИЧИНА(от голямия взрив до събуждането ти сутрин), НЯМА НИЩО ПАРАНОРМАЛНО ИЛИ СВРЪХЕСТЕСТВЕНО, затова живейте си живота бъдете благодарни, че имате възможността да живеете дайте, и вие живот на някого, и умрете това е ролята на всеки човек, вече всеки сам решава да ли ще си намери успокоението в някой Бог или ще приеме съдбата си.

виждам нещата така нашия свят е една аномалия във вселената, зародила се в благоприятна среда за така наречения "живот" и след милиарди години еволюции, ето ни и нас.

според мен,нашата планета е създадена по изкуствен път,нещо като лаборатория.

отказвам да приема факта,че едно голямо кълбо,представляващо вселената и вътре много камъни,наречени планети и нищо повече не се знае и нищо друго нямало.

това цялото е работещо като машина и ние сме част от нея.

няма нещо което съществува безцелно,дори и нас хората.

по темата,имали живот след смърта?

май е грешна думата живот.

само човек ли живее живот или всичко съществуващо си има живот.

ако всичко има живот,то след смърта си става на друг живот.

отговора е пред очите ни,какво се случва след края на нещо което вече е мъртво.

ако ви интересува,след смърта дали ще мислите и дали ще си задавате още тези въпроси!!

Редактирано 17 юли 201115 г. от nikolela (преглед на промените)

Защото не е дадено.

Може-чрез регресия да се върнеш назад,при себе си в предишните животи-но това не е от полза.

Всеки нов живот,всяко ново прераждане-е нов урок.

Отваряш чисто белия ненаписан тефтер и започваш да пишеш.

И да учиш.

Отново.

Това е.

това е лишено от смисъл,няма полза,няма логика,няма и поука.така се учи едно и също нещо.

ето и малко надежда.

http://www.temura.net/хипнотична-регресия/

Редактирано 17 юли 201115 г. от nikolela (преглед на промените)

Малко да подновя темата.Последно време доста мисля за смъртта и ме съмнява все повече,че след нея няма нищо....просто спираме да съществуваме и това е.Както не знаем къде сме били преди да се родим така няма да знаем и след като умрем.На църква съм ходил няколко месеца(протестантска) интересувах се от библията и вярата,но общо взето престанах след като видях някой сцени на "истерия",които няма да коментирам.Православната и католическата църква пък не следват на 100% библията.Но както и да е....да приемем,че,който не вярва в Исус и не го приема за свой спасител ще отиде в ада.Ако това е вярно излиза,че страшно много хора ще отидат понеже просто не са знаели и чували за него.В началото на християнството след распването на Христос какъв % от хората са чували за него?Дори в момента,когато комуникацията между хората е в пъти по-добре пак има кътчета,където едва ли са чували за него.Та излиза,че много хора ще отидат в ада просто ей така....и това ли е любовта на бог?Та от тая гледна точка много много не се доверявам на библията за живота след смъртта.Другото е разкази и преживявания на хора,които са се "върнали" от там...според мен са плод на мозъка.Верно стой въпроса кой,как и защо ни е създал понеже ми се струва нереално всичко да просто случайност,а и информацията в гена как да се развиват отделните водве би трябвало да е сложена там няма как от самосебе си да дойде.Та ако има бог или друг създател кой е създал тях?Да си призная на моменти ме е страх от смъртта,но тя е единственото сигурно нещо.

Малко да подновя темата.Последно време доста мисля за смъртта и ме съмнява все повече,че след нея няма нищо....просто спираме да съществуваме и това е.Както не знаем къде сме били преди да се родим така няма да знаем и след като умрем.На църква съм ходил няколко месеца(протестантска) интересувах се от библията и вярата,но общо взето престанах след като видях някой сцени на "истерия",които няма да коментирам.Православната и католическата църква пък не следват на 100% библията.Но както и да е....да приемем,че,който не вярва в Исус и не го приема за свой спасител ще отиде в ада.Ако това е вярно излиза,че страшно много хора ще отидат понеже просто не са знаели и чували за него.В началото на християнството след распването на Христос какъв % от хората са чували за него?Дори в момента,когато комуникацията между хората е в пъти по-добре пак има кътчета,където едва ли са чували за него.Та излиза,че много хора ще отидат в ада просто ей така....и това ли е любовта на бог?Та от тая гледна точка много много не се доверявам на библията за живота след смъртта.Другото е разкази и преживявания на хора,които са се "върнали" от там...според мен са плод на мозъка.Верно стой въпроса кой,как и защо ни е създал понеже ми се струва нереално всичко да просто случайност,а и информацията в гена как да се развиват отделните водве би трябвало да е сложена там няма как от самосебе си да дойде.Та ако има бог или друг създател кой е създал тях?Да си призная на моменти ме е страх от смъртта,но тя е единственото сигурно нещо.

Ако възприемеш,че ти не се състоиш само от твоята видима част-Тялото,ще приемеш ,че и със Смъртта на това твое Тяло,ти не умираш.Твоята същност,твоята невидима същност -Душата ти,не умира.

Ти просто събличаш дрехата, в която пребиваваш тук, на Земята.

Мислите ли, че има живот след смъртта?

Не

Бял...кокален червей само! Всички биха се радвали на всичко друго...

Бял...кокален червей само!

Всички биха се радвали на всичко друго...

Не бъди такъв песимист.

Цитат от Библията: Животът на земята е изпитание – подготовка за това, което предстои. За вярващите, това е вечният живот в непосредственото присъствие на Бога. И така, как ставаме праведни и как можем да получим вечен живот? Има един единствен път – чрез вяра и доверие в Божия Син, Исус Христос. Исус казва: “Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века…” (Йоан 11:25-26) Демек,който не вярва в Господ и не спазва 10-те Божи Заповеди няма да живее вечно!

Цитат от Библията:

Животът на земята е изпитание – подготовка за това, което предстои. За вярващите, това е вечният живот в непосредственото присъствие на Бога. И така, как ставаме праведни и как можем да получим вечен живот? Има един единствен път – чрез вяра и доверие в Божия Син, Исус Христос. Исус казва: “Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века…” (Йоан 11:25-26)

Демек,който не вярва в Господ и не спазва 10-те Божи Заповеди няма да живее вечно!

Значи ад няма?

Значи ад няма?

Ами от написаното в Библията подразбирам,че ад няма.Но мисля,че в Стария Завет пишеше,че всички грешници ще са в ада....

Ами от написаното в Библията подразбирам,че ад няма.Но мисля,че в Стария Завет пишеше,че всички грешници ще са в ада....

Доколкото помня в "Откровение" се споменаваше за огненото езеро,но съм чел новия завет преди няколко години и нямам ясен спомен.А за смъртта пише,че мътвите са си просто мърти докато не дойде съдния ден,което е в противоречие с теориите за тунели,светлини и така нататък.

това е лишено от смисъл,няма полза,няма логика,няма и поука.така се учи едно и също нещо.

Не четеш добре, или не мислиш.

Едно от двете.

Грешен отговор.

Не четеш добре, или не мислиш.

Едно от двете.

Грешен отговор.

вече знам,защо не помним!

радвам се,че има хора като теб,които те карат да спреш и да помислиш.

признавам,отговора беше грешен.вече знам защо не помним.

Доколкото помня в "Откровение" се споменаваше за огненото езеро,но съм чел новия завет преди няколко години и нямам ясен спомен.А за смъртта пише,че мътвите са си просто мърти докато не дойде съдния ден,което е в противоречие с теориите за тунели,светлини и така нататък.

Напълно прав си ,но

haidukpikaso е на друго мнение......

Живот след смъртта има! Примерно ако ти умреш, аз ще продължа да живея. После когато аз умра, ще продължи някой друг...Ама няма друг свят, т.е. няма го "оня" свят, иначе други планети, евентуално населени, вероятно има.

А можем ли да си представим "нищото"? Във въображението на хората най-често това е просто безкрайна черна дупка. Щом разглеждаме като отделен елемент, назовавме, а освен това си и представяме "нищото", значи то пак е... "нещо". Страхът от смъртта е просто страх пред неизвестното. Нещо ни очаква, но не може да сме сигурни какво. "Животът е кратък — това е разбираемо, но в сравнение с кое?” – Андре Мороа

Има една прикъзка,която често повтаряме- "няма нищо вечно" ако е така значи и смъртта не е вечна.

Има една прикъзка,която често повтаряме- "няма нищо вечно" ако е така значи и смъртта не е вечна.

ПрикАзката гласи следното :

Няма нищо вечно, освен смъртта.

А тя е Вечността на Душата.

Редактирано 8 септември 201115 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

Повече от всичко ми се иска да вярвам, че има някакво съществуване след смъртта, но без доказателства ми е трудно По-склонна съм да вярвам в прераждането, отколкото в Христос, но и аз не знам дали има смисъл, а се моля всеки ден Не мислите ли, че може по някакъв начин да се докаже нещо? Например чрез хипноза да се събудат спомените ти от минал живот или по някакъв начин душата ти да се отдели от тялото или с помощта на т.нар. медиуми да призовеш душата на някой мъртвец? Нима няма начин, по който да се намери истината? След 2 месеца ще навърша 20, но изпаднах в сериозна депресия. Мисля си, че именно сега трябва да се наслаждавам на живота, но не мога да спра да си представям, че някой ден мога да се превърна в нищо и тази мисъл се върти като най-ужасния кошмар в главата ми, толкова ми е трудно! ;( Съжалявам за глупостите, които изприказвах, просто съм отчаяна...

Повече от всичко ми се иска да вярвам, че има някакво съществуване след смъртта, но без доказателства ми е трудно По-склонна съм да вярвам в прераждането, отколкото в Христос, но и аз не знам дали има смисъл, а се моля всеки ден Не мислите ли, че може по някакъв начин да се докаже нещо? Например чрез хипноза да се събудат спомените ти от минал живот или по някакъв начин душата ти да се отдели от тялото или с помощта на т.нар. медиуми да призовеш душата на някой мъртвец? Нима няма начин, по който да се намери истината? След 2 месеца ще навърша 20, но изпаднах в сериозна депресия. Мисля си, че именно сега трябва да се наслаждавам на живота, но не мога да спра да си представям, че някой ден мога да се превърна в нищо и тази мисъл се върти като най-ужасния кошмар в главата ми, толкова ми е трудно! ;( Съжалявам за глупостите, които изприказвах, просто съм отчаяна...

Има множество твърдения на медиуми и призовавания на медиумистични сеанси; има множество регресивни хипнози, при които хипнотизираните са отвеждани столетия назад в миналото; има множество свидетлества за излизане на хора извън тялото – както съзнателно, така и несъзнателно. Разбирам страха ти. Търсиш доказателства за да се пребориш със страха от смъртта, но така няма да откриеш достатъчно убедителни доказателства. А и не се нуждаеш от тях. Всичко от което имаш нужда е в теб. Всички твои положителни страни, всички твои отрицателни страни, всичките ти желания, предразположения, интереси – ако се запиташ искренно ще откриеш, че присъствието на много от тях е необяснимо. Запитай се откъде идват. Ще откриеш неща, които няма да можеш да си обясниш нито с наследствеността, нито с твоето минало през 19-те години на този живот. Какво друго свидетелство очакваш? Спри да търсиш доказателства, а започни да търсиш информация, която да превърнеш в знание и мъдрост. Ако продължиш да търсиш доказателства, страховете ти само ще се увеличават. Истината няма нужда от доказване, а от разбиране. За да разбереш истината трябва да я обичаш, а не да я преследваш водена от отчаяние.

Това фактически е невъзможно, ако не стане чудо.... гледайте "The Knowing" може да стане както при филма

Всяка история съдържа част истина, част лъжа и как да разбереш какво е всъщност – истина или лъжа? Дали пък не зависи от съдещия?

Въпросът на тази тема е типично зададен – сякаш се подразбира за какво става дума. Най-нелепото е, че сякаш повечето го разбират по един и същи начин, само че са на различни мнения. Дали мисля, че има живот след смъртта? Живот на кое след смъртта на кое? Утвърдителният отговор е безсмислица, ако става въпрос за живота и смъртта на едно и също. Ако говорим за промяна или трансформация на нещо, то трансформацията е смърт на предишната форма, била тя плътна или ефирна, безкрайна поредица от трансформации (от друга страна такова нещо като „поредица” не е възможно да има, има поток, но това е единственият начин, по който умът е способен да възприема света - като „неща” и може би пространството и времето са си негова направа), но все пак същността на променящото се остава тъмна, но както и да е. Разделяйки, умът би казал: в света на промяната, промяната, промяната, животът и смъртта са две страни на нещо-си. Би казал още, че при това положение животът и смъртта не могат да бъдат последователни, а само едновременни и други, и още безсмислици.

Друго: виждам, че някои от нас се чувстват нещастни, че нямат доказателства за безсмъртието на индивидуалността, да я наречем така. И им се струва, че ако ги намерят, всичко ще бъде наред. Да предположим, че ако аспирацията е достатъчно силна и съдбата благоприятства, доказателствата един ден са налични – тогава какво? Човекът става ли по-щастлив и бъркотията намалява ли? Напротив, поразширява се полето на илюзията, което не може да се възприема като лошо, щом е неизбежно, но просто прибавя нови и нови нюанси на цветовете в нещо като калейдоскоп. Това, което трепери за себе си е останало, прибавят се още правила, които трябва да следваш, ако не искаш да ослепееш съвсем. Така че човекът, казват, се озовава насред блестящото, ослепително поле на постоянната битка и в тази битка „ако житното зърно, паднало в земята,не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” – думи, в настоящия момент прекалено много олигавени от отделни личности и цели организации. Както и следните, попрехвърляни лекомислено от същите светлооблечени братства:

"Дръж се твърдо за онова, в което няма личност, което е извън съществуванието.

Вслушвай се само в оня глас, който говори без звук.

Гледай единствено онова, което е еднакво незримо както за външното, така и за вътрешното чувство."

Понякога и аз не мога без да си побърборя малко. И, от съществена важност е по време на бърборенето да се вземаш на сериозно.

Редактирано 16 януари 201214 г. от witness (преглед на промените)