Потвърждавам, от райския газ е обаче (ефекта).

Не беше райски газ

някаква инжекция беше и за 20 секунди

Редактирано 26 септември 201015 г. от novobranec (преглед на промените)

Така правят, първо венозна упойка, но тя май е с краткотрайно действие към 15 минути. После газа (поне при мен така беше).

Май няма.

Чета тук, чета, чета и си казвам - колко сме жалки, а? Колко ни се иска да има отвъдно, да има нещо, да не зависят нещата само от нас! Някой друг да е виновен, че сами намираме за какво да се блъскаме и да се самозалъгваме. Някой друг да е виновен за решенията, които взимаме, особено, когато не решаваме само собствената си съдба, а и тази на други хора. Белким там успеем да оправим нещата, в отвъдното, защото тук правим пълна каша от малкото време, което ни е отредено да изживеем достойно и подобаващо. Ами няма! И понеже не знаем - сме длъжни да живеем сякаш няма! Сиреч достойно!

Има ли живот след смъртта? Днес бях на гроба на майка ми.Много ми се щеше по някакъв начин да усетя присъствието и.Когато си тръгвах,една катеричка профуча на сантиметри от мен.Знак ли беше това?!Не знам...

Не е възможно пихтиестия ни мозък да се срине и хоп,край ,нищо. Абсурдно е ,поне за мен. Според бибията, ние сме от кал, и там ще отиде и тялото ни,в това се превръща. Но ако не вярваме в духовния свят и в душата, значи не трябва да вярваме и в библията, в Господ,в Коледа.........

Има ли живот след смъртта?

Днес бях на гроба на майка ми.Много ми се щеше по някакъв начин да усетя присъствието и.Когато си тръгвах,една катеричка профуча на сантиметри от мен.Знак ли беше това?!Не знам...

Просто е била мама.

Защото са винаги до нас.

И никога не ни изоставят.

Merryl , аз си мисля, че когато сме под пълна упойка душата ни е точно по онзи път, между едното и другото прострнство... И аз съм била под пълна упойка, точно преди да отворя очи усетих как душата ми е под формата на електричество,дори чух бръмченето като от ток Беше много странно,нямах сомен къде бях, но знам, че бях енергия

Не е възможно пихтиестия ни мозък да се срине и хоп,край ,нищо. Абсурдно е ,поне за мен. Според бибията, ние сме от кал, и там ще отиде и тялото ни,в това се превръща. Но ако не вярваме в духовния свят и в душата, значи не трябва да вярваме и в библията, в Господ,в Коледа.........

Вярвам. Но вярата ми е по-скоро надежда за нещо по-добро или за някакъв възход и оптимално развитие на нещата /каквито и да са те/. Не приемам вярата, както е според християнството като даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.

Не съм убедена за нещата, които не виждам, не чувам и не докосвам. НО... Това не означава, че нямам вяра. Аз и в Дядо Коледа вярвам искрено и от сърце. Никога обаче няма да го пипна, нали?

А що се отнася до отвъдното - за там нямам никаква вяра. Може и да има нещо, но никога няма да го има самосъзнанието, че ние сме това нещо /с чувствата и мислите ни/, ще бъдем енергия или каквото и да е друго - аз те ги разбирам. Аз съм земен човек.

Ето, казваш, че усещането при упойката е било за енергия и електричество, без да знаеш къде си. Без самосъзнание някак си...

Когато баба ми беше тешко болна и вече на предсмъртно легло ни казваше да не се тревожим и да не плачем,че като почине щяла да се върне и да ни каже какво е там горе...Не се върна. Спомням си,когато бях при мой добър приятел да помагам на болната му майка...,бях се облегнала на рамката на отворената врата и вече безпомощно бях навела глава,усетих как нещо невидимо,като полъх премина покрай мен и излетя на вън.Погледнах към нея,беше починала...,още си задавам въпроса,това душата ли й беше. Никой не знае дали има живот след смъртта,дали има прераждане,какво става с душите ни. Може само да гадаем.

Може само да гадаем.

Разбира се, че само гадаем. Моята мисъл е много простичка. На този свят няма човек, който да не е изгубил някого, който го е обичал неистово. Никой обаче не се е върнал да каже за какво става въпрос. Убедена съм, че ако имаше начин, баща ми би се върнал за едно "здрасти". Хората, чели дебелите книги ще кажат, че мисля на много елементарно ниво. Ами да - задавам си тези въпрос като човек, а не като полубожество. Сигурно има енергии, сигурно има по-висши неща, които не проумяваме и някакъв Вселенски разум, защото не може просто всичко да е безсмислен хаос, но този Вселенски разум не е задължително да е материален.

В този смисъл казвам, че дотолкова, доколкото догматичната вяра проповядва твърда увереност в неща, които не можем да видим и пипнем - това не е най-правилната посока на мислене. Човек съм. Вярвам, но и се съмнявам и анализирам и това няма нищо общо с нещата, за които мога да кажа твърдо ЗНАМ.

Разбира се, че само гадаем. Моята мисъл е много простичка. На този свят няма човек, който да не е изгубил някого, който го е обичал неистово. Никой обаче не се е върнал да каже за какво става въпрос. Убедена съм, че ако имаше начин, баща ми би се върнал за едно "здрасти". Хората, чели дебелите книги ще кажат, че мисля на много елементарно ниво. Ами да - задавам си тези въпрос като човек, а не като полубожество. Сигурно има енергии, сигурно има по-висши неща, които не проумяваме и някакъв Вселенски разум, защото не може просто всичко да е безсмислен хаос, но този Вселенски разум не е задължително да е материален.

В този смисъл казвам, че дотолкова, доколкото догматичната вяра проповядва твърда увереност в неща, които не можем да видим и пипнем - това не е най-правилната посока на мислене. Човек съм.

Не вярваш, но мислиш и това е достатъчно, когато си готова знанието ще дойде неканено, дано не те шокира!

Беше около 5-6ч сутринта - сънувам! На леглото ми седна една жена и започна да ми обяснява нещо. Станах и тръгнахме, стигнахме до един мост. Знаех, че не бива да минавам моста, но тя макар и доста по-дребна от мене, ме водеше твърдо! Попитах я:

- Моят ред ли е?

- Трябва да отведа един 30 години по-млад от мене!

Тогава чухме глас от някаква група вървяща след нас:

- На Митака не му е времето! Викнете Коенчо само той може да излезе на глава с тая въртоглава жена! (Коенчо е съпруга й, а тя се казваше Ирина)

Щом от групата се отдели въпросната лечнот, тя ме пусна е се отдалечи в крайпътмите храсти като звезда. (приличаше на топка за ръгби с цвят на пламък от свещ )

Събудих се целият в пот.

Запалих по една свещ на двата гроба - наистина тя бе 30 години по-стара - зачаках. На обяд научих, че си е отишъл мой набор!

Вярвам, но и се съмнявам и анализирам и това няма нищо общо с нещата, за които мога да кажа твърдо ЗНАМ.

И да дойде баща ти ще кажеж: - Присънило ми се е! Халюцинирам! Бълнувам!

Редактирано 1 ноември 201015 г. от октим (преглед на промените)

И да дойде баща ти ще кажеж: - Присънило ми се е! Халюцинирам! Бълнувам!

Ето тези неща ме плашат. Аз съм земен човек и искам да ЗНАМ, да пипна, да опитам, да вкуся, да РАЗБЕРА и АНАЛИЗИРАМ.

Не искам да гадая по знаци. Всеки знак може да се разтълкува по хиляди начини.

Да, всеки път, когато сънувам мама знам, че ще ми се случи нещо страшно и то се случва. Всеки път когато сънувам татко знам, че ще имам спасение, каквото и да ми се случи. И така и става. Това ли искаш да кажеш? Че те идват и аз не го тълкувам това като идване?

Не мисля така. Не знам. Аз не вярвам, че има нещо оттатък и искам тук да дишам и да бъда!

Ето тези неща ме плашат. Аз съм земен човек и искам да ЗНАМ, да пипна, да опитам, да вкуся, да РАЗБЕРА и АНАЛИЗИРАМ.

Не искам да гадая по знаци. Всеки знак може да се разтълкува по хиляди начини.

Да, всеки път, когато сънувам мама знам, че ще ми се случи нещо страшно и то се случва. Всеки път когато сънувам татко знам, че ще имам спасение, каквото и да ми се случи. И така и става. Това ли искаш да кажеш? Че те идват и аз не го тълкувам това като идване?

Не мисля така. Не знам. Аз не вярвам, че има нещо оттатък и искам тук да дишам и да бъда!

Те са до нас винаги.

Идват-да ни помогнат.

И за да те успокоя-Там,у Дома-също се диша,и то истински.

Определено - Да.

има, има... по-интересно е още приживе да можем да го изследваме и опознаваме... примерно на сън, в спомени за минали животи или научавайки се на телепатична комуникация с онези от оня свят...

Надявам се да има... защото човешкото съществуване е прекалено кратко, колко са 50, 60, та дори и 100 години? Света около нас е дърт, много дърт - на милиони, милиарди години - и ако няма живот след смъртта значи сме егати плюнките сред тази система и целият ни живот е равносилен на едно голямо нищо... предпочитам да вярвам, че има живот след смъртта и не сме чак такава загуба на материя...

Редактирано 28 януари 201115 г. от ImMortsSis (преглед на промените)

Май няма.Гътваме се и всичко свършва.

Май няма.Гътваме се и всичко свършва.

Има ни отново.

Нищо не свършва-освен тялото ни тук.

Последните доказателства,които имам от Там,са от дядо.

И за разлика от мен майка ми не вярваше че живота продължава пак и пак,дядо й даде достатъчно такива - за да разбере че е жив повече отвсякога.

Силно се надявам и по-скоро вярвам, че наистина има живот след смъртта. Съгласен съм, че има в определени случи връзка с впечатления от минали животи.

Има разбира се. Ние, живите сме доказателството, един умира друг се ражда, живота продължава. И след нашата смърт ще има живот, споко.

Тва е все едно да питаш дали има живот извън Земята

някъде четох че човек се е научил да използва много малка част от своя мозък. тази тема май надхвърля тази малка част. имаше предаване по дискавъри по тази тема. два от епизодите ще ги спомена и тук,защото оставиха сериозна следа в съзнанието ми. на високо скоростен аутобан,жена заспала зад волана и излязла от пътя. колата се е търкаляла под пътя и се спряла в дърво. неможела да излезе от колата защото имала щупени кости. дълго време викала,но горе бързо преминаващите коли не я чували. появил се починал роднина,чичо или родител,непомня. казал и че няма смисъл да вика,никой нямало да я чуе.ще се кача горе и ще ти спра една гола а ти викай тогава. след няколко минутки спряла кола горе на пътя.тя се развикала и така я намерили. на жената май никой не повярвал, а версията на спрелият шофьор е,че спукал гума. другата подобна серия беше. пожарникар във горяща зграда,търсел хора който да спасява. бързо разрасналият се пожар блокирал изходът му за на вън. видял жена която му посочила стената и казала,че там има стара зазидана врата.жената се изпарила пред очите му. според описанието на пожарникара съседи подвърдили че познават тази жена и че там е живеела,а стари планове на зградата потвърдили за вратата. това са интересни двърдения,но щом този дух може да каже за вратата,защо не разказва и за задгробният живот? защо другият дух е казал,че няма смисъл да вика, а неказва за голямата загадка;имали живот след смърта? можеби в екстремните ситоации човек използва непозната част от мозакъ си. другият интересен въпрос е. щом душата е вечна а тялото ни е дадено временно,защо нищо не помним от времето преди да сме се родили?

щом душата е вечна а тялото ни е дадено временно,защо нищо не помним от времето преди да сме се родили?

Защото не е дадено.

Може-чрез регресия да се върнеш назад,при себе си в предишните животи-но това не е от полза.

Всеки нов живот,всяко ново прераждане-е нов урок.

Отваряш чисто белия ненаписан тефтер и започваш да пишеш.

И да учиш.

Отново.

Това е.

Моето мнение относно това, дали има живот след смъртта е, че няма живот, религиите са измислени за да могат да контролират, чрез тях хората със страха от смъртта и надеждата за "спасението" естествено на хората, тези същества, който могат да мислят, и да осъзнават, не им е лесно да разберат, че един ден те ще умрат, и търсят спасението в тези религии, дори и да не са вярващи, те не искат да повярват, че няма спасение, и са склонни да вярват в нещо, за да се успокоят по някакъв начин от мисълта, че няма начин да им се размине смъртта, истината е, че няма какво да го мислим има или няма, то е явно, просто трябва да се приеме, аз виждам нещата така нашия свят е една аномалия във вселената, зародила се в благоприятна среда за така наречения "живот" и след милиарди години еволюции, ето ни и нас, аномалията човек същество, което има интелект до толкова, че да се уплаши от това, че съществува, и си зададе въпроса "каква ни е мисията, не може да сме тук на този свят за да се родим,цял живот да ни е страх от смъртта, и на края да умрем безмислено" но уви е така, и колкото и да не ни се иска да го приемем то е факт, НЯМА НИЩО НЕРЕАЛНО В ТОЗИ СВЯТ ЗА ВСЯКО НЕЩО СИ ИМА ПРИЧИНА(от голямия взрив до събуждането ти сутрин), НЯМА НИЩО ПАРАНОРМАЛНО ИЛИ СВРЪХЕСТЕСТВЕНО, затова живейте си живота бъдете благодарни, че имате възможността да живеете дайте, и вие живот на някого, и умрете това е ролята на всеки човек, вече всеки сам решава да ли ще си намери успокоението в някой Бог или ще приеме съдбата си.