Всяко живо същество лично ще има възможност да провери.

Всяко живо същество лично ще има възможност да провери.

Шегуваш се...

Шегуваш се...

е сигурно има предвид когато житейският му път свърши..

А аз лично се надявам да има, та кой не би желал това, но истина или блян незнам незнам.

е сигурно има предвид когато житейският му път свърши..

Thank you Captain Obvious!

Thank you Captain Obvious!

You are welcome "Furious Angel"...

Раждането е сливането да душата с тялото, а това става още преди първата глътка въздух! Смъртта е разделянето на двете същности! Живот е съвместното съшествуване на двете същности! Има ли живот след смъртта, не няма, има съществуване, до следващият живот!!!! Има ли прераждане не няма, има въплътяване в ново тяло! Има ли живот след...? Две бебета си говорят в корема на бременна жена. Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането? Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота. Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това? Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си. Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса. Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само. Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака. Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас. Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя? Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме. Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува. Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Раждането е сливането да душата с тялото, а това става още преди първата глътка въздух! Смъртта е разделянето на двете същности! Живот е съвместното съшествуване на двете същности!

Всички дуални представи, които са изградени на хипотезата,че материята и съзнанието са две отделни, независимо съществуващи същности са вътрешно противоречиви. Защо? Защото, физическият свят притежава затворена каузалност и кохерентност, т.е. всяка физическа причина произвежда физическо следствие. Ако приемем, че съзнанието не е свойство на материята или обратно, то допускаме, че има причини, които са извън физическата реалност, но и въздействат като предизвикват ефекти в нея.

Хмхмх тук е вече до избор на човек и в какво вярва той, религия или наука... Аз съм избрал живота на науката и това със съществуването на Бог не го много много вярвам. Според мен той е измислен за да има в какво да вярват простите хора, не ме разбирайте погрешно,но имам в предвид хората, които са на полето и тн. защото те нямат /повечето/ никаква представа от науката и нейните постижения и научните и логичните обяснения. Не ги виня, че са избрали пътя на религията... Не мисля, че има нещо като след гробен живот и отделянето на душата от тялото... Дори самия термин "душа" е мн съмнителен, защото ни е се развиваме като личност според гените които имаме. ЗА ВСЯКО НЕЩО СИ ИМА ЛОГИЧНО ОБЯСНЕНИЕ!!!! След като умреш преставаш да съществуваш, това че ни е по-лесно да вярваме че има нещо след смъртта си е човешка му работа... ПП:. На света няма по-голяма ненавист от ненавистта на невежия към знанието! Галилео Галилей (1564 - 1642) Лично мнение!!!

Редактирано 1 септември 201016 г. от westony (преглед на промените)

В тези две книги по долу се доказва уж научно чрез физика и математика, че съществува прераждане и сътворител на света, паралелни светове и други подобни. Според едната книга до 5-10 години ще стават чудеса....

Какво мислите?

1. Васил Манев, Единството на вселената

http://www.tour-kv.hit.bg/unity_of_universe.html

2. "Физика на вярата"

http://abritus.info/iztochen-okultizym/fizika-na-viarata

Редактирано 5 септември 201016 г. от Ивет (преглед на промените)

Не знам дали има такъв, защото никой не се е върнал да каже ...

Не знам дали има такъв, защото никой не се е върнал да каже ...

Ах ... Това е несериозно. Това предполага, че сме съвсем наясно с това - какво наричаме живот, какво наричаме смърт. Разбира се, всеки си е наясно със своите представи. Но те нямат нищо общо с това, което се случва. Та ако човек е "изпил Питието на забравата" и се е върнал, нищо няма да може да каже, но това не доказва абсолютно нищо, освен, че не може да каже.

Едва ли има живот след смърта,човек умира,тялото се разлага в почвата и с това се приключва, какво е мисълта,функция на мозъка,какво е дущата...вяра на хората да си обясняват някои неща... не е материя,не може да се пипне,следователно...? не съм невярваща..по скоро реалист

Едва ли има живот след смърта,човек умира,тялото се разлага в почвата и с това се приключва,

какво е мисълта,функция на мозъка,какво е дущата...вяра на хората да си обясняват някои неща...

не е материя,не може да се пипне,следователно...?

не съм невярваща..по скоро реалист

Мда,ти и въздуха не можеш да пипнеш,нали?

Нито можеш да го нарисуваш

не поглеждай нещата от ироничната им страна,..въздуха си е друга наука

не поглеждай нещата от ироничната им страна,..въздуха си е друга наука

Аз те питах дали можеш да го пипнеш,ти цяла наука ми изкара

въздухология може би а

Едва ли има живот след смърта,човек умира,тялото се разлага в почвата и с това се приключва,

какво е мисълта,функция на мозъка,какво е дущата...вяра на хората да си обясняват някои неща...

не е материя,не може да се пипне,следователно...?

... всичко е енергия и тя преминава от една в друга форма.

Нещо като хранителна верига, кръговрат на веществата (енергията).

не поглеждай нещата от ироничната им страна,..въздуха си е друга наука

Мда и сигурно в основата на науката сигурно се мярка някой атом.

Редактирано 13 септември 201016 г. от novobranec (преглед на промените)

Всяко живо същество лично ще има възможност да провери.

-Подкрепям А и още нещо от мен,и от добрите,стари Братушки :

Как искам да има... И как никой не ми се е обадил от там. И как съм сигурна, че няма. А къде отива душата ни докато спим или сме под упойка за операция? И това място различно ли е от там, където отива след смъртта? И защо душата ми не би отишла при този, когото обичам, а би се лутала безпътна? Ох, ужасяващи тръпки. Който може да повярва, че има живот след смъртта, сигурно ще е готов да я приеме. Оу, колко въпроси. Как бягам от тази тема, а как ме привлече?!!

Редактирано 24 септември 201015 г. от Merryl (преглед на промените)

Как искам да има...

И как никой не ми се е обадил от там.

Просто повикай-

ще дойде-

който не е зает ще дойде.

Там няма почивка,там се работи,учи.

И хич не им е до нас.

Да се връщат тук.

Но идват.

А къде отива душата ни докато спим или сме под упойка за операция?

Докато сме под упойка душата отива някъде и после неще да се върне.

На някое хубаво място отива.

Редактирано 25 септември 201015 г. от novobranec (преглед на промените)

Докато сме под упойка душата отива някъде и после неще да се върне.

Това го знам. АБСОЛЮТНО! Не мога да си спомня обаче къде бях. Един час се връщах, и се връщах, и се връщах и чувствах, че се връщам... Настоявах да се върна. Крещях, че ще се върна. С целия си упоен и мъртъв ум РАЗБИРАХ, че в този момент се боря, за да живея.

Не помня обаче къде бях. Още спя по четири часа в денонощие, защото се плаша да заспя. Не помня къде бях! И съм сериозна като смъртта...

На някое хубаво място отива.

Имах предвид, че не е била на хубаво място щом беше такава съзнателно-несъзнателна битка за връщане.

Това го знам. АБСОЛЮТНО! Не мога да си спомня обаче къде бях. Един час се връщах, и се връщах, и се връщах и чувствах, че се връщам... Настоявах да се върна. Крещях, че ще се върна. С целия си упоен и мъртъв ум РАЗБИРАХ, че в този момент се боря, за да живея.

Не помня обаче къде бях. Още спя по четири часа в денонощие, защото се плаша да заспя. Не помня къде бях! И съм сериозна като смъртта...

Мда ъмъ спи си спокойно и да не ти пука

Имах предвид, че не е била на хубаво място щом беше такава съзнателно-несъзнателна битка за връщане.

Ааа при мен много хубаво беше, при различните хора сигурно е различно.

Само 1 път съм бил под пълна упойка.

Редактирано 25 септември 201015 г. от novobranec (преглед на промените)

Само 1 път съм бил под пълна упойка.

Заради това преживяване съм убедена, че няма задгробен живот и това е - тук каквото е - това е всичко.

Била съм под пълна упойка четири пъти. За първи път имах пресантиман, че няма да се върна. Казах на доктора, че оставям душата си при него, за да съм сигурна, че ще ме събуди... И го направи! Явно още имам да плащам по тази земя?!! Знам ли? Не знам!

Радвам се, че поне при теб е била на хубаво място. Травмата остава в човека, а не може да си каже, защото отстрани е смешно.

Това го знам. АБСОЛЮТНО! Не мога да си спомня обаче къде бях. Един час се връщах, и се връщах, и се връщах и чувствах, че се връщам... Настоявах да се върна. Крещях, че ще се върна. С целия си упоен и мъртъв ум РАЗБИРАХ, че в този момент се боря, за да живея.

Не помня обаче къде бях. Още спя по четири часа в денонощие, защото се плаша да заспя. Не помня къде бях! И съм сериозна като смъртта...

Имах предвид, че не е била на хубаво място щом беше такава съзнателно-несъзнателна битка за връщане.

Не се страхувай,недей.

Заспи спокойно-тя,Душата,си знае.

Това-че не си отишла до Дома-

значи че не ти е дошло Времето.

Ти не го знаеш,да-но Тя го знае.

И затова се е борила.

За теб е водила тази битка.

Заради това преживяване съм убедена, че няма задгробен живот и това е - тук каквото е - това е всичко.

Била съм под пълна упойка четири пъти. За първи път имах пресантиман, че няма да се върна. Казах на доктора, че оставям душата си при него, за да съм сигурна, че ще ме събуди... И го направи! Явно още имам да плащам по тази земя?!! Знам ли? Не знам!

Радвам се, че поне при теб е била на хубаво място. Травмата остава в човека, а не може да си каже, защото отстрани е смешно.

Никога не съм била под пълна упойка,но се учих близо 3 месеца отново да ходя.

Бях като бебе.

И да,смешно е за много-

но аз не искам никого да убеждавам.

Няма какво да плащаме-

освен с уроците,които ни трябват за да стане по-добра,по-светла,по-близо до Бог Душата ни.

Защото Той на кантар не мери никого.

Ааа при мен много хубаво беше, при различните хора сигурно е различно

Потвърждавам, от райския газ е обаче (ефекта).