Думи, думи ... И каква е истината от гледна точка на мравката, мухата и пр. други твари. Самите думи "истина" и "абсолютна" какво означават? Откъде знаем какво означават? Кой ни каза смисъла им? Мен са ме учили , че "истина" означава вид удар с ръка и в моя свят като кажа "истина" хората се дръпват назад уплашени. В моя свят биха те нарекли луд, макар че "луд " означава "красив" и макар че ние нямаме такива думи като луд и красив и не знаем какво означава това - някой трябва да ни научи ....

Истината за мравката е, че тя е мравка - всичко което означава мравка (знайно или не за на нас и нея). И това е истина. Истина е, че и ние сме хора - всичко това което означава хора (знайно или не за нас). Истината за звездите и черните дупки е, че те са това което са. Истината е в милионите вариации на природата - битието/пространството. Съответно неистина е всяка непълна категоризация на мравката, човека, числото, слънцето, думите и т.н. Опита ни за изучаване на битието/истината е истина. Резултатите от този опит не могат да бъдат неистински, защото те вече са се случили. Въпросът е по-скоро дали си са били стойностни. Отоговорът е - били са стойностни щом са оставили дълбоки следи във визията ни за истината. Каква е била и е стойноста им - тука пак истини много. Но като теглим чертата всеки от нас гледа да сложи в коремчето храна/вода и/или да има приятели и/или да остави наследник(ци) и/или да поспинка и/или още куп работи, които ни правят човеци. Дори и новороденото бебе, неговорещо, се стреми да яде, да спи, да се изправи, да ходи, да говори - защото това ще го поведе към истината - че е човек. Нито една религия не отрича човешкото ни начало, същност и истина, напротив набляга на тях и се опитва да ги изложи на показ, дава съвети как да се справи човек със ситуациите. Религията е просто по-ранно известния вид на науката. Т.е. тя е средство за достигане на истината и това, че е имало грешно интерпретирани резултати не означава, че опита е бил проведен погрешно, а че е бил проведен от погрешния анализатор. Религиите са като оръжията, убиват не оръжията, а хората. Промиват мозъците, не религиите, а хората. В днешния свят мозъците се промиват от медиите. Означава ли това, че те (медиите) са зли, неистински и лъжовни? Май всеки излиза и купува вестник и/или отива на форумче и/или пуска телевизора и/или игричката и/или каквото там се сетите. Та с толкова приказки исках да кажа, че не бива с лека ръка да се отхвърлят, опорчават или отричат резултатите, целите и смисъла на живота на цели поколения, само защото в последствие, някой ги и зтълкувал или приложил неправилно. Ами погледнете в съвремието, атомната енергия, за или против нея сте. Това, че атомната бомба е унищожила толкова животи, не ни спира да я ползваме за да си стоплим дома или да се радваме ежедневно на резултатите и под формата на слънчевите лъчи (за никого не е тайна какви процеси протичат в слънцето). Вземете хубавото от религиите и се радвайте, те не забраняват това да сте хора!

Хм, доколко религиите промиват мозъците?Аз мога да говоря от гледната точка на християнин,понеже не познавам в дълбочина другите религии.В християнството специялно не бих казал ,че има промиване на мозъци,ако погледнем в Свещените писания на Библията ,които съвсем не са измислени от човеци както се твърди в по горни постове,ще стане ясно че тази вяра не би могла да ти промие мозъка.Защо? Ами сам Христос казва "Понеже мене гонеха и вас ще гонят" .Ап. Павел в Деяния на апостолите казва "През много мъки и изпитания ще влезнем в Божието царство".Християнството ясно поставя нещата на масата ако мога така да се изразя,и явно говори за ГОЛЕМИ трудности в живота ,които ще бъдат преодолени с Божията сила.Т.е. християнството не е някакво сладникаво учение за 1000 жени и разкош в рая примерно.Така ясно представени нещата ,аз не виждам как на нормален ,трезво мислещ човек може да мусе промие мозъка.Но, че винаги ще има хора които ще изопачават писанията за своя полза или манипулация на простолюдието ,то това отдавна го пише в Библията.

Хм, доколко религиите промиват мозъците?Аз мога да говоря от гледната точка на християнин,понеже не познавам в дълбочина другите религии.В християнството специялно не бих казал ,че има промиване на мозъци,ако погледнем в Свещените писания на Библията ,които съвсем не са измислени от човеци както се твърди в по горни постове,ще стане ясно че тази вяра не би могла да ти промие мозъка.Защо? Ами сам Христос казва "Понеже мене гонеха и вас ще гонят" .Ап. Павел в Деяния на апостолите казва "През много мъки и изпитания ще влезнем в Божието царство".Християнството ясно поставя нещата на масата ако мога така да се изразя,и явно говори за ГОЛЕМИ трудности в живота ,които ще бъдат преодолени с Божията сила.Т.е. християнството не е някакво сладникаво учение за 1000 жени и разкош в рая примерно.Така ясно представени нещата ,аз не виждам как на нормален ,трезво мислещ човек може да мусе промие мозъка.Но, че винаги ще има хора които ще изопачават писанията за своя полза или манипулация на простолюдието ,то това отдавна го пише в Библията.

Хайде бре. Не били измислени от човеци светите писания. Кой ги е измислил. Дошли зелените човеци и ни подхвърлили некви си писания, на които пишело, че са свещенни. Хайде де, не растем в саксии.

Светата инквизиции какво е - промиване на мозъци. Зиде комунизъм е било. Който не е с нас, е против нас. Я си припомни що народ е отишъл на кладата. Ами борбите между католици и протестанти на британските острови. От кои векове та до днес. Ми днешните секти.

Същото е и при останалите религии в света.

В някакво измислено божество в съвременния свят може да вярва човек, който няма вяра в собствените си сили и възможности.

Или както бе приказката на Алеко за политиците - "Всички са маскари", то важи с пълна сила за религиите.

А в съвременния свят религиите са страхотно средство за забогатяване. Примери колкото искаш. Я вижте как са се юрнали разни секти, течения и религии за лов на слаби и невярващи в себе си.

Абе в крайна сметка нима вярвате, че като се помолите и оная измишльотина ще слезе и ще ви реши проблемите. Дрън дрън ще реши. Докато сам не си запретне човек ръкавите и не си напъне мозъка няма да стане работата колкото и да се моли пред иконата или блъска главата в джамията.

Rednex, възможно е да си прав за някои неща.Но може би трябва да се съгласиш, че всеки има право на избор, в какво и как да вярва.Не можем да заклеймяваме вярващите като глупави, само защото вярват в нещо, в което ти-не, нали?Всеки би могъл да се изкаже като теб тук, едва ли има човек, уважаващ чуждата религия или разбирани, колкото своите.Негативизма не е начин.

Rednex, възможно е да си прав за някои неща.Но може би трябва да се съгласиш, че всеки има право на избор, в какво и как да вярва.Не можем да заклеймяваме вярващите като глупави, само защото вярват в нещо, в което ти-не, нали?Всеки би могъл да се изкаже като теб тук, едва ли има човек, уважаващ чуждата религия или разбирани, колкото своите.Негативизма не е начин.

Да, има право на избор, но да не парадира с вярата си и да не я натрапва на останалите. А това се прави навсякъде, това правят секти, течения, религии

И разберете, не им пука за каквато и да е вяра на лидерите им.Всичко е бизнес интереси и свързаната с тях политика.

Всеки може да парадира с вярата си! Така както и ти можеш да парадираш, че си невярващ! Никой не ти е натрапил, религията си, всеки е избрал сам.

Познавам много вярващи хора,едни са силно религиозни,други са само вярващи, а трети вярват в някаква висша сила и почитат обичаите на религията.Но не знам някои от тях да са с промити мозъци,луди или фанатизирани.По-скоро някои религии се използват като убежище за болни мозъци.Всички знаем примери за това.

И да вярно е,че човек създава и човек разваля.Ами ако излезнем от контекста на религиите и видим как беше замислен един обществен строй като комунизма(някои от вас сигурно са чели комунистическия манифест).Идеално,перфектно устройство,но кой го развали - пак хората.

Според мен религиите са нещо много относително. Обикновено са свързани пряко с типа раса и произхода на вярващия. Но това няма никакво значение, защото религията е всъщност философия към живота. Наистина човек има правото да гледа както иска на живота, това е свещено правило.

Във всички религии има някаква измишльотина и нещо изопачено. Например аз докато чета библията изникват всякакви несвързани въпроси с историята или просто към света, в който живеем. Най-древната религия са два бога - на злото и доброто. Това според мен е нещо много правилно. Както се каза и в началото - да различаваш зло и добро, може би най-първичното чувство.

И после се появяват еврейте, след това почват какви ли не други политеични религии. И най-накрая - кръстопътя на три религии: Юдеизмът, Християнството и Ислямът. Както пише в стария завет, Бог се явява на Авраам и му казва, че ще му се роди син, божии наследник. Да ама жена му немогла да роди и първия му син е от една от прислужниците му. Родило му се момче - Исмаил. След това пък жена му родила второ момче - Израил. И се породил спорът: Кой е наследникът? . Исмаил бил много буен и впоследствие се батисал в разбойническа банда, езическа по религия. Разпространила се, години след това се появил и Мохамед и тръгнало мюсюлманството. Израил бил много спокоен човек, земевладелец. С него продължили другите две религии. После се появил и Иисус Христос и така и така нататък.

И изводът: Да промиване има, въпрос на предпочитание кое от всички ще си избереш. Лошото е, че си зле настроен към другата страна от Авраамовия потомък(има много ярък пример за това тези дни, Израел (на страната на Израил) и Ливан (Исмаил)). Затова според мен са вредни тези различия в религията. Човек трябва лека полека да се абстахира от религията си.

Според мен религиите са нещо много относително. Обикновено са свързани пряко с типа раса и произхода на вярващия. Но това няма никакво значение, защото религията е всъщност философия към живота. Наистина човек има правото да гледа както иска на живота, това е свещено правило.

Във всички религии има някаква измишльотина и нещо изопачено. Например аз докато чета библията изникват всякакви несвързани въпроси с историята или просто към света, в който живеем. Най-древната религия са два бога - на злото и доброто. Това според мен е нещо много правилно. Както се каза и в началото - да различаваш зло и добро, може би най-първичното чувство.

И после се появяват еврейте, след това почват какви ли не други политеични религии. И най-накрая - кръстопътя на три религии: Юдеизмът, Християнството и Ислямът. Както пише в стария завет, Бог се явява на Авраам и му казва, че ще му се роди син, божии наследник. Да ама жена му немогла да роди и първия му син е от една от прислужниците му. Родило му се момче - Исмаил. След това пък жена му родила второ момче - Израил. И се породил спорът: Кой е наследникът? . Исмаил бил много буен и впоследствие се батисал в разбойническа банда, езическа по религия. Разпространила се, години след това се появил и Мохамед и тръгнало мюсюлманството. Израил бил много спокоен човек, земевладелец. С него продължили другите две религии. После се появил и Иисус Христос и така и така нататък.

И изводът: Да промиване има, въпрос на предпочитание кое от всички ще си избереш. Лошото е, че си зле настроен към другата страна от Авраамовия потомък(има много ярък пример за това тези дни, Израел (на страната на Израил) и Ливан (Исмаил)). Затова според мен са вредни тези различия в религията. Човек трябва лека полека да се абстахира от религията си.

Ще те помоля да прочетеш за тези неща, които разказа, и тогава да ги пишеш тук.Нищо не е така, както го представи.И човек има право на избор, да, но не за избор на нещо, което да му промие мозъка.Религиите нямат общо с типа раса-има християни, мюсулмани и еврей от всички раси.А за Библията...това е философска книга, която едва ли би могъл да разбереш от едно прочитане.

Според мен религиите са нещо много относително. Обикновено са свързани пряко с типа раса и произхода на вярващия. Но това няма никакво значение, защото религията е всъщност философия към живота. Наистина човек има правото да гледа както иска на живота, това е свещено правило.

Във всички религии има някаква измишльотина и нещо изопачено. Например аз докато чета библията изникват всякакви несвързани въпроси с историята или просто към света, в който живеем. Най-древната религия са два бога - на злото и доброто. Това според мен е нещо много правилно. Както се каза и в началото - да различаваш зло и добро, може би най-първичното чувство.

И после се появяват еврейте, след това почват какви ли не други политеични религии. И най-накрая - кръстопътя на три религии: Юдеизмът, Християнството и Ислямът. Както пише в стария завет, Бог се явява на Авраам и му казва, че ще му се роди син, божии наследник. Да ама жена му немогла да роди и първия му син е от една от прислужниците му. Родило му се момче - Исмаил. След това пък жена му родила второ момче - Израил. И се породил спорът: Кой е наследникът? . Исмаил бил много буен и впоследствие се батисал в разбойническа банда, езическа по религия. Разпространила се, години след това се появил и Мохамед и тръгнало мюсюлманството. Израил бил много спокоен човек, земевладелец. С него продължили другите две религии. После се появил и Иисус Христос и така и така нататък.

И изводът: Да промиване има, въпрос на предпочитание кое от всички ще си избереш. Лошото е, че си зле настроен към другата страна от Авраамовия потомък(има много ярък пример за това тези дни, Израел (на страната на Израил) и Ливан (Исмаил)). Затова според мен са вредни тези различия в религията. Човек трябва лека полека да се абстахира от религията си.

Малко си пообъркал фактологията

Първия син на Авраам (Аврахам, Ибрахим), е Исмаил (Ишмаил, Исмаил) признат за родоначалник на арабските племена (също семити). Втоият син на Авраам е Исаак (Ицхак, Исхак) е родоначалникът на израилевото коляно (израил е името на народа - дори понякога носи по-абстрактния смисъл на "избрания" народ). Около 13 или повече века след това е Исус (Йешу, Исах). И около 600 години след Исус е и Мохамед (..., Муххамад). Конспектно, първо е юдеизма, после християнството и на кръстопътя на двете се ражда ислямът. Имената съм дал в 3 вариянта, така като би трябвало да се произнесат на Български, Иврит и Арабски (извинявам се ако не съм уцелил записите на другите езици) - за Mохамед нямам запис на иврит но такъв персонаж така или иначе няма в юдеизма, докато другите са свeщенни и за 3те религии. Колкото и странно да е, Исус (Иса Разпнатия) е персонаж от корана.

После до преди евреите е имало политеизъм, израилевия бог минава в библията през образа на хенотеистичен бог (присъстват и други племенни божества, но този бог е на-силен - нека си спомним идолитие зарити в камилска тор от стария завет), минава през образа на бога водител през пустинята, на бога искащ подчинение (похода на Мойсей на Синайската планина и времото на съдиите и царствата) и най-накрая се сблъскваме с един носителя на етичния монотеизъм бог по време на късните пророци, както по време и след изнанието на евреите. По късно този бог единествен но триединен (полиморфична - трансубстанция) става християнския бог. И най-накрая се стига и до Аллах.

Като се абстрахираме от малките неточности, според мен си добил вярна представа за значението на религиите в човешкия живот, нека те цитирам :

Според мен религиите са нещо много относително. Обикновено са свързани пряко с типа раса и произхода на вярващия. Но това няма никакво значение, защото религията е всъщност философия към живота. Наистина човек има правото да гледа както иска на живота, това е свещено правило.

Хубаво и стойностно изказване

Поздрав

Редактирано 17 юли 200619 г. от darkterminal (преглед на промените)

После до преди евреите е имало политеизъм, израилевия бог минава в библията през образа на хенотеистичен бог (присъстват и други племенни божества, но този бог е на-силен - нека си спомним идолитие зарити в камилска тор от стария завет), минава през образа на бога водител през пустинята, на бога искащ подчинение (похода на Мойсей на Синайската планина и времото на съдиите и царствата) и най-накрая се сблъскваме с един носителя на етичния монотеизъм бог по време на късните пророци, както по време и след изнанието на евреите. По късно този бог единествен но триединен (полиморфична - трансубстанция) става християнския бог. И най-накрая се стига и до Аллах.

И за да не висим просто с "и най-накрая се стига до Аллах" аз ще допълня тук с информация от една моя кратка статия.

В древноарабската митология Аллах (от нарицателното

ʾilāh, ‚бог‘

) е върховно божество, бог праотец, демиург, създател на човека, бог на небето и дъжда. Той се явява глава и баща на боговете. Като отдалечено от човека божество не покровителства никоя конкретна етническа група. Не е известно да е имал светилища.

Според арабите в Сирийската пустиня Аллах имал съпруга на име Аллат, известна в централните части на Централна Арабия като Уза. В други райони Аллат-Уза била почитана заедно с Манат като дъщеря на Аллах.

Предполага се, че тъй като името е нарицателно за божество, то е име, използвано за замяна на свещеното (вж. Елохим и Адонай) на неизвестно ни по име божество, а по-късно е използвано и за отъждествяване с различни локални богове (вж. Хубал и Душар).

Аллах има различни от Яхве корени в културната традиция. Но се отъждествява с него в ролята си на върховно божество.

И за да не висим просто с "и най-накрая се стига до Аллах" аз ще допълня тук с информация от една моя кратка статия.

В древноарабската митология Аллах (от нарицателното

ʾilāh, ‚бог‘

) е върховно божество, бог праотец, демиург, създател на човека, бог на небето и дъжда. Той се явява глава и баща на боговете. Като отдалечено от човека божество не покровителства никоя конкретна етническа група. Не е известно да е имал светилища.

Според арабите в Сирийската пустиня Аллах имал съпруга на име Аллат, известна в централните части на Централна Арабия като Уза. В други райони Аллат-Уза била почитана заедно с Манат като дъщеря на Аллах.

Предполага се, че тъй като името е нарицателно за божество, то е име, използвано за замяна на свещеното (вж. Елохим и Адонай) на неизвестно ни по име божество, а по-късно е използвано и за отъждествяване с различни локални богове (вж. Хубал и Душар).

Аллах има различни от Яхве корени в културната традиция. Но се отъждествява с него в ролята си на върховно божество.

Нарочно пропуснах този аспект, тъй като го бях дал в един друг пост, но виждам интерес.

Ел е дума за бог, божество в древните семитски езици, израилевия, моавитския, арамейския, акадийския, древния арабски, етиопския и др., и прозхожда от думата Илу бог/могъщ/висок. За примери :

Ел Елион (Най-високия (главния) бог - Господ),

Ел Шадай (Господ Всемогъщ),

Ел, Елохе Исраел (Господ, Бог на Израил),

Елохим (така Авраам е нарекъл Господ),

Елоах (Единния Господ),

Елаха (на по-късно арамейско наречие)

Сравнете с по-долните имена с по-съвременните арабски :

Илах (общо понятие за бог)

Аллах (Господ)

Приликата в имената е очевидна, така както и в същината - единен и всемогъщ творец, господар на всичко земно и духовно.

Извинявам се за неточностите, явно съм бил много заспал. Както и да е, целта ми беше да докажа крайния си извод, а и увода в поста ми.

Колкото до израза "промиване на мозъка", мисля че е малко силен. Както казах, човек сам си избира. Може да се повлиае от нещо, но ако е достатъчно съзнателен може да се усети. Ако не е, има два варианта: или да е влюбен, или да е загубен. Религията е вяра, всеки да вярва в каквото си ще.

Извинявам се за неточностите, явно съм бил много заспал. Както и да е, целта ми беше да докажа крайния си извод, а и увода в поста ми.

Колкото до израза "промиване на мозъка", мисля че е малко силен. Както казах, човек сам си избира. Може да се повлиае от нещо, но ако е достатъчно съзнателен може да се усети. Ако не е, има два варианта: или да е влюбен, или да е загубен. Религията е вяра, всеки да вярва в каквото си ще.

Да но религията има и такива канони , които са като окови, ако не направиш това или онова ще стане така и така, това се използва за "промиване" иначе като цяло на човека му е нужна религията за да си обясни нещата , които не разбира

Мозъци промива този който твърди че религията промива мозъци и постоянно го повтаря!

Често хората които вярват не говорят за вярата и не се опитват да промиват на никого мозъка!

Доста от световните личности и гении са се уповавали на вярата си в Бог!

Хората, които не вярват често се опитват да налагат мнението си на атеисти и искат да накарат хората да не вярват!! Много по - често се случва точно това че се проповядва че религията промива мозъци от масмедиите и всички средства за масово разпространение!!!

Хората, които не вярват често се опитват да налагат мнението си на атеисти и искат да накарат хората да не вярват!

Да, мисля че си прав в това си твърдение. Дали е често, не мисля че е толкова често, но е факт че има и такива атеисти - воинстващи атеисти. Обаче, аз приемам че това е тяхната религия - т.е. те се опитват да заменят Бог с "Няма Бог". А това е религия и няма никакво значение как я наричаш, нали

Мозъци промива този който твърди че религията промива мозъци и постоянно го повтаря!

Често хората които вярват не говорят за вярата и не се опитват да промиват на никого мозъка!

Доста от световните личности и гении са се уповавали на вярата си в Бог!

Хората, които не вярват често се опитват да налагат мнението си на атеисти и искат да накарат хората да не вярват!! Много по - често се случва точно това че се проповядва че религията промива мозъци от масмедиите и всички средства за масово разпространение!!!

Поздравления на 100% те подкрепям

Да, мисля че си прав в това си твърдение. Дали е често, не мисля че е толкова често, но е факт че има и такива атеисти - воинстващи атеисти. Обаче, аз приемам че това е тяхната религия - т.е. те се опитват да заменят Бог с "Няма Бог". А това е религия и няма никакво значение как я наричаш, нали

@ohubohu

По вярно от това няма накъде.

@ohubohu

По вярно от това няма накъде.

Явно почнахме да стигаме до един извод, религия има , но заввиси как се използва от някой. Или греша?

Относно историята,Авраам(Ибрахим) е бил пророк и изповядвал монотеистичната религия-вярата в единствения Бог.Свещения храм Кааба в Мека е построен именно от него за богослужение относно синовете му никой не е бил бандит или езичник.Бог винаги е проповядвал една и съща вяра,но хората са променяли писанията и толкова явно и нелепо,че се вижда с просто око.Някои говорят,че религията промива мозъците,то аналогично следва,че атеизма също промива мозъците.Много от хората тук нямат почти никакви знания за религиийте,освен това,което са чули от други хора или телевизията.Относно исляма и камикадзетата,питам тези,които ги дават за пример чели ли са Корана и сунната?Отговора е повече от ясен.Да се свързва исляма с тероризма е дело само на ниско образовани хора,които явно имат ясната цел пропаганда.Според исляма всяко избиване на мирно население(камикадзета,терористични актове и т.н.)са тежък грях и съответно,извършителя по никакъв начин неможе да претендира,че е мюсюлманин.Думата джихад в превод означава устрем,стремеж към Бога.Това може да се осъществи,чрез науката,изучаването на религията и т.н.Джихад под формата на военни действия може да се обяви САМО при самозащита.Когато Америка нападна Ирак в тази ситуация се обявява джихад,свещеното право да се защитиш от агресора.В Корана се споменава как праведните еврей,християни и мюсюлманин ще бъдат в рая,което в рязко противоречие и с други обвинения.Проблема с исляма е най-вече икономически и засяга атеистите,защо ли?Първо освен омразата към исляма,която се подклажда непрекъснато е породена от факта,че днес по данни на ООН е на първо място в света и всяка година се увеличава значително.Исляма забранява проституция,хазарт,алкохол,лихва, и др. които е изключително доходоносен,една огрома индустрия.Дали биха се примирили тези,които владеят този бизнес да гледат как клиентите с всеки ден се стопяват?Исляма няма църковни структури и организация,като тази при християнството.Не е податлив на манипулаций и ислямското право се гради върху Корана и сунната(житие на пророка)Призив и стремеж към обединяване с християнство,юдаизма свързано с взаимна толератност,приятелство и подпомагане.Пророка е казал,че един мюсюлманин е длъжен да подкрепи строежа на една църква или синагога.Липсата на религиозна омраза и неразбирателство между народите,ще попречат на жадните за власт хора да изпълнят целите си.Това,което написах е обща информация,която всеки трябва да знае.Нима можеш да наречеш някого,който изпълнява законите на вярата си стриктно фанатик?Фанатици не сме ли всички тогава след като се придържаме към всички закони било и държавни?Нито християнството има нещо общо с тероризма нито исляма и всеки който е прочел Библията и Корана го знае.Ако има "религия",която да промива мозъците то това е материализма,изличава човешкото у човека превръщайки го в робот подчинен единствено на собствените си нужди.Историята ясно показва,че това е погубвало цели народи.

Религия - това е пътуващ плевел. Нима религията която изповядваме е наша. Наложена ни е с меч и заради икономически интереси. Може би затова и не прихваща. Май най-чистата религия е вярата в Буда. Защото хората там казват - "Ако видиш Буда - убий го! Защото ще е лъжец!" Буда си е отишъл там където трябва и толкоз. Няма такова нещо като второ пришествие в смисъла който е заложен в останалите религии. А за исляма изобщо не си заслужава да се приказва. Нова религия и затова е намерила почва. Доста агресивна и покълва в мизерията стига да има умник който да я посади.

И все пак благородно е да се вярва в нещо истински без да се губи връзката с човешкото начало. Не бива да се отнема вярата на народа. Но кагото е прекрачена и етиката и моралът - за какво говорим? Когато вярата излезе от дома и отиде на улицата или в ръцете на проповедници се получава изкривяване.

Религия - това е пътуващ плевел. Нима религията която изповядваме е наша. Наложена ни е с меч и заради икономически интереси. Може би затова и не прихваща. Май най-чистата религия е вярата в Буда. Защото хората там казват - "Ако видиш Буда - убий го! Защото ще е лъжец!" Буда си е отишъл там където трябва и толкоз. Няма такова нещо като второ пришествие в смисъла който е заложен в останалите религии. А за исляма изобщо не си заслужава да се приказва. Нова религия и затова е намерила почва. Доста агресивна и покълва в мизерията стига да има умник който да я посади.

И все пак благородно е да се вярва в нещо истински без да се губи връзката с човешкото начало. Не бива да се отнема вярата на народа. Но кагото е прекрачена и етиката и моралът - за какво говорим? Когато вярата излезе от дома и отиде на улицата или в ръцете на проповедници се получава изкривяване.

До ден днешен никой не ми е обяснил агресивното в исляма. Не знам от къде си ги фантазирате тези неща, но това май ще добие мащабите на някогашния мит, че от системно мастурбиране се ослепява.

Колкото до второто пришествие и спасителя - това е т.нар. сотериология и има не просто религиозни, но и философски и окултни аспекти.

До ден днешен никой не ми е обяснил агресивното в исляма. Не знам от къде си ги фантазирате тези неща, но това май ще добие мащабите на някогашния мит, че от системно мастурбиране се ослепява.

Колкото до второто пришествие и спасителя - това е т.нар. сотериология и има не просто религиозни, но и философски и окултни аспекти.

.....................

24. Но не го ли направите ­ а никога не ще [го] направите ­ бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците.

................

256. Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ

...............

Това е от самото начало. А пък то всичко наопаки става.

Агресията не е само в тази религия разбира се. Но разликата е, че това става в настоящето. Християнството също е прокарвало вярата си с кръв, а чак след това с миловидни мисии. Не се засягай, нямам нищо против Исляма, както и написаното в Свещенния Коран. Имам семейство и ме вълнуват доста по-реални неща обаче. Това отрезвява погледа ми.

.....................

24. Но не го ли направите ­ а никога не ще [го] направите ­ бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците.

................

256. Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ

...............

Това е от самото начало. А пък то всичко наопаки става.

Не разбрах смисъла на цитатите. Първия се отнася до лъжепророците, които твърдят, че са способни да сътворят слово с величието на сурите на Корана. Те са онези, които лъжат народа и трябва да се боят от възмездието (Огъня).

Втория пък съвсем не виждам да съдържа нещо насилническо. Той постановява принципа, че принуда в религията няма.

Съжалявам ако нещо недоглеждам.

Моето лично мнение е е че трябва да бъде изкоренена религията изцяло.

Вярно е че в миналото е служила за обедияване на народа, и дори се споменава в конституцията.

Но в реалност е безполезна и разделяща хората.

според мен началото и е още от праисторически времена когато хомосапиенса е станал хомо сапиенс еректус (изправен човек) и взел да се обединява на племена. Както се знае племената си имат вождове, а вождовете трябва да НАЛАГАТ мнението си.

Евентуално и тогава е открито паленето на огън, я с триене на пръчки, я от дялкане на креда върху слама. Та които запали огъня е "просветен" демек е повече от другите, да не кажеме че за момент е имал по голям вот на доверие от вожда дето е хапвал с племенните хубавици, така стават и шаманите.

Вероятно тогава е създадех джойнвенчера власта с религията, шамана и той е човек и иска хапване и жени.

Натам можете да се досетите как са се развили нещата до днешно време.

Инквизицията, която е погубила интелектуалците на онова време като една друга идеология от близкото минало.

Да спомена голямия враг на религията Чарлс Дарвин.

Знания трябват на хората не религия

Аз съм атеист, и който иска да ме разобеди да се пробва няма да е първия.

Атеист, атеистичност, атеизъм

Атеист е този, който:

- не признава общо почитаните богове и следователно е смятан за човек “без бог(ове)”, тоест за атеист.

Подобно обвинение например е било отправяно към Сократ (той не се прекланя пред небесните богове, а призовава своя вътрешен “демон”) и по-късно към християните (те не почитат общопризнатите богове, а благоговеят пред един разпънат на кръст “злосторник”, за когото твърдят, че е истинският Бог);

- не признава истинския Бог и всъщност е човек без Бог (атеист), тъй като неговите богове не са нищо друго освен идоли, илюзии, лъжи.

Обвинение, отправяно например от християните към тези, които те наричали идолопоклонници (да добавим също така, че всеки триумфиращ теизъм, сигурен в себе си и в догматичните си формулировки, не само “атеизира” несправедливо тези, които не са в състояние да се присъединят към така определения Бог, въпреки че изживяват в сърцето си не по-малко мистерията на Божието присъствие и слово, а и предизвиква по някакъв начин онези, които не могат да познаят Бога на своята вяра в “теологичния” Бог, да се обявят за “атеисти” спрямо него);

- твърди, че не съществува нито Бог, нито божественост и следователно няма нито Съзидание, нито Божии закони, нито Божествено спасение, на което да се надяваме. Това е атеист (“без бог(ове)”) в идеологическия смисъл на думата (съвременен или античен материализъм). Следователно за един атеист в идеологически план, често дори войнстващ, Бог не е нито въпрос за основно изследване, нито отговор за доуточняване, а изпразнен от съдържание термин, който човекът пълни с измамливи надежди и с не по-малко измамна “сигурност”.

Атеистичност и атеизъм.

Както вече установихме, уместно е до известна степен да разграничаваме лаичността, разбирана като автономия на разума и на обществения ред, невключваща отхвърлянето или маргинализацията на религиозното, от лаицизма, в смисъл на същата тази автономия, но предполагаща и отхвърлянето или маргинализацията на религиозното. Освен това констатирахме, че прилагателното “светски” определя едновременно това, което е от порядъка на личността, както и онова, което е от порядъка на лаицизма. Единствено контекстът позволява съответното нюансиране или разграничаване.

Процедирахме по същия начин, за да уточним различаващите се значения на двойките категории религиозност/религия, секуларност/секуларизъм, юдейство/юдаизъм, като всеки –изъм (или еквивалентен суфикс) идва да придаде закостенялост и да идеологизира нещо, което е било изживяно съвсем естествено, в унисон със спецификата на дадена сложна социална действителност.

Ако общността, лаичността, секуларността, религиозността, както и националността или юдейството са непосредствени дадености на една изживяна социалност, тяхната идеологизация, превръщането им в па-малко или повече полемични доктрини (комунизъм, лаицизъм, секуларизъм, религия, национализъм, юдаизъм) принадлежи вече към друга област и трябва да се разглежда от друг ъгъл.

Прилагайки всичко това към прилагателното атеистичен не от прекалено желание да играем на думи или да измисляме нови заради самото удоволствие да разсъждаваме, бихме могли да различим атеистичността от атеизма. Така ще разграничим фактическата атеистичност, основата на отговорността на човека, която изобщо не включва несъществуването и/или ненамесата на Господ, от атеизма, който изцяло отрича съществуването на Бог.

И наистина, ако за вярващия връзката, която ни единява с Бог, е неразривна, тъй както е неразривна например връзката между детето и майката, от това не следва, че в ежедневните си дела ние не сме лично отговорни и свободни. Господ не действа вместо нас, не ни замества, не изправя нашите груби грешки или престъпления. Казано по друг начин, трябва да постъпваме така, сякаш Господ не съществува, защото ние сме, независимо дали го искаме или не, отговорни за своите действия.

Ако сме носители на една зряла вяра, би трябвало да си даваме сметка за атеистичността на своята участ, тоест за това, че Бог не е на всяка крачка с нас, без същевременно да изпадаме в атеизъм. Човекът е отговорен както за доброто, така и за злото, което извършва, и е добре, че Господ, за да му остави поле за действие, а не картбланш, си почива и стои в сянка, като същевременно разчита на това, че хората ще славят и възвеличават неговото творение. Бог и човекът в условията на така създадения свят са един вид “сираци”, докато според вярващия Господ ни призовава да признаем неговото бащинство, което ни прави “Божии синове” и ни дава надежда, че това осиновяване е залог за “възкресяване”.

Ако при индуизма поставената цел е тоталното освобождение на човека, единяващ личния аз (атман) с първичния, висшия Аз, Абсолюта (брахман), и осъзнаващ тяхната фундаментална идентичност, то образът на Бог или на боговете е само друг начин да не се изпадне в атеизъм, като същевременно не се изоставя атеистичността.

Що се отнася до ранния будизъм, това, разбира се, е атеизъм, но атеизъм, който, колкото и да е парадоксално, визира не несъществуването на боговете, а на тяхната спасителна сила. Боговете съществуват, също както и хората, но бидейки подчинени като тях на дълга да се прераждат, те не са нищо друго освен начин на съществуване, а не състояние на пълно освобождаване (нирвана), присъщо на онзи, който не трябва повече да се преражда.

И анимизмът най-често установява, че Бог, Върховното същество, си почива, че е далеч или се е отдалечил от човека, останал следователно в положение на атеистичност, “без Бог”, който да му помага. Но тъй като светът на анимизма е изпълнен с божественост, с невидими, ала активни сили – върху чиято същност се гради митът, - тъкмо тях човекът трябва да опитоми, да ги накара да му служат, за да умножи собствената си мощ, да оцелее, но също и да пребъде.

В тези наченки на размисъл върху атеистичността на нашата човешка участ, или, казано по друг начин, върху нашата свобода и отговорност, има с какво да сближим “вярващите” и “невярващите”, ако не за друго, то поне, за да издигнем ролята на етиката и да избегнем идеологизацията на атеизма, но също и за да устоим, струва ми се, на изкушението на индуизма или на будизма за цялостно освобождаване. Защото това освобождаване, съдържащо категоричното отричане на личния аз, е по същество “антихуманизъм” и следователно отхвърля както атеистичния, така и религиозния хуманизъм, според който човекът става човек заради любовта на Бог и като резултат от неговото милосърдие, ползвано от всяко човешко същество за себе си и за другите.