Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

За или против евтаназията?  

222 гласували потребители

  1. 1. За или против евтаназията?

    • за
      144
    • против
      45
    • не мога да преценя
      25


Препоръчан отговор


Ами ако човекът е измъчван от нечовешки болки,ако всичко което иска е да спре този кошмар и ако няма лечение за него?Не трябва ли да има начин по-негово желание той сам да прецени дали да живее или да умре?Аз съм за.

Не можеш сам да решаваш-този живот ти е даден от Бог

Животът е училище

Животът не е дискотека или ресторант,от които можеш да си тръгнеш когато не ти харесва

Щом тези болки и страдания са ти дадени-ти трябва да ги изживееш

Това е кармичен урок,през който трябва да се мине-за нещо,сторено преди дори

Ако се спасиш с евтаназия,т.е. със самоубийство,не помагаш изобщо за еволюцията на Душата си

Напротив-ще се върнеш много назад

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами ако човекът е измъчван от нечовешки болки,ако всичко което иска е да спре този кошмар и ако няма лечение за него?Не трябва ли да има начин по-негово желание той сам да прецени дали да живее или да умре?Аз съм за.

Гледах един филм- един мъж остана пълен инвалид, поддържаха го денонощно на системи.

Един ден влетя една муха и започна да го лази...

Очите му бяха пълни с безмерна мъка и страдание.Единствената му мечта беше този кошмар да спре.

Въпросът с евтаназията е въпрос на милосърдие към жестоките и доживотни страдания, на които някой е обречен.

Смятам, че в такива ситуации човек има право да решава за себе си. Филмът май се казваше-"Чий е този живот все пак", ако не греша.

Не бива минавайки покрай чуждите страдания да си измиваме ръцете с "това е неговата карма, трябва да се мъчи".

Според мен всеки път, когато срещаме чуждото страдание- това е нашия урок и нашата карма зависи от това ще го оставим ли в такива жестоки и нечовешки мъки с думите " Ти нямаш избор, ти си длъжен да страдаш така до края,карма".

Специално и единствено в случаите на наистина жестоко и нечовешко страдание, редно е човек сам да реши дали ще си тръгне или не-негова отговорност и избор.Не мисля, че имаме морално право да го лишаваме от избор.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Милосърдие Публикувано изображение - да избавим някого от мъките му

Ти ще го направиш ли-за твой близък,за твой приятел

После как ще заспиваш,как ще се будиш,как ще живееш-че си "помогнал" на някой да си отиде по-бързо

Аз не мога да го направя

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

haidukpikaso, много тежки са такива въпроси. Дано нито на теб нито на мен и на никой от пишещите тук не му се налага да се изправи пред тях било от едната или от другата страна. Би било ценно тук мнението на някой медик. Ако на някой са му останали няколко дни- в жестоки страдания, губещ съзнание от болките ако не е на морфин, ако те моли от сърце и душа да му помогнеш и да спреш това?Когато има смъртоносни рани , отива си и те моли да съкратиш страданията? Нали за тези случаи става дума, има ли човек право на избор за себе си- да си отиде с достойнство преди страданията да осакатят или дори унищожат личността му.Във всеки случай, когато ситуацията е такава, защо трябва да налагаш твоето мнение за неговия живот? Не е ли справедливо той сам да решава? А ако ти си от другата страна? Ако аз съм- бих искала да имам право да кажа дали искам да живея така, и да реша дали ще използвам това право.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Милосърдие Публикувано изображение - да избавим някого от мъките му

Ти ще го направиш ли-за твой близък,за твой приятел

После как ще заспиваш,как ще се будиш,как ще живееш-че си "помогнал" на някой да си отиде по-бързо

Аз не мога да го направя

И аз не бих могла да го сторя. Нямам такова самочувствие, нито пък силата да го направя. Точно тази сила не. Мога само да облекчавам болката, но да го убия - не. Няма да мога, не, това няма да мога.

Ами ако точно в този момент човекът реши да се върне?

Не! - това не бива да се прави от човек. Не бива да се самозабравя така човекът.

Кажете ми - има ли приятно убийство. За мен не.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Приятели, аз гласувах ЗА .....Работя като лекар вече над 10 години, първо като общ хирург, после като неврохирург. Това значи, че съм се нагледал на всякакъв вид неизлечима патология - напреднали тумори, масивни инсулти с тежък невъзстановим неврологичен дефицит, дегенеративни заболявания, травми с изход трайна инвалидизация или напълно заличаване на дадена индивидуалност и психика. Повярвайте ми, за голяма част от пациентите / тези, които осъзнават заболяването си и състоянието си / и техните най- близки роднини и приятели е непоносимо да наблюдават и обслужват същество, което по никакви критерии вече не се вмества в категорията "разумен човек ". Голяма част от всички заболели се оказват в т. нар. " вегетативно състояние " , което означава пълна липса на осъзната мисловно- емоционална дейност. Това се доказва с редица тестове и инструментални изследвания / образна диагностика, ЕЕГ и пр./ , вероятността за грешка е много малка. След няколко дни или седмици постоянно обгрижване на такъв пациент самите му близки вече не го усещат като техен любим или приятел, а като тежко задължение. Защото грижите са наистина напълно обсебващи, неговоря само за най- елементарното санитарно обслужване. С течение на времето се появяват неизбежни усложнения от възпалително естество- пневмонии, уроинфекции, рани от залежаване и т.н. Освен емоционалната страна на нещата се прибавя и финансовата, защото всяко лечение в домашни условия / не винаги всичко става в болница / е много- много скъпо. И при това всички осъзнават, че фаталният край е неминуем и дори искат да настъпи по- бързо. Не мислете, че съмнякакъв безсърдечен изверг, професионално деформиран, напротив! Просто в такъв момент много повече съжалявам здравите и работоспособни роднини, които покрай подобни грижи сами се разболяват или рухват психически. Аз лично приживе и в ясно съзнание бих се разписал , че не бих желал да съществувам по подобен начин, ако случайно ме сполети подобна участ. Просто прекалено много обичам моето семействи и приятели, за да искам да им налагам тези физически и емоционални страдания. Отделно за хората с нетърпими болки, но със запазено съзнание и мисловна дейност- всеки да решава за себе си! Който иска да удължава агонията за себе си и околните- това е негов избор. Всеки човек си има собствени прагове за болка и съответно преценката е индивидуална. Но все- пак се съгласете, че всичко това е някакво ПРАВО НА ИЗБОР ! С уважение към всички !

Редактирано от dimadoctor (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

при силна болка и липса на шанс за оздравяване-да

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не съм съгласен с тезата на dimadoctor.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Помниш ли това ?

А думите на Desegenette-лекарят от Наполеоновата армия, който се опълчва на имератора с : "Моята роля е да запазвам!", когато Наполеон му заповядва да съкрати с опий живота и страданията на заболелите от чума войноци в Яфа.

Евтаназията е една страшна власт, ако се позволи на лекарите да я упражняват ! Независимо какво твърди болният и близките му-животът е най-ценният дар, който притежаваме.Болният е фиксиран върху своята болка и иска всичко, дори и да умре, само и само да се оттърве от нея.Той не гледа обективно на света и на собственото си заболяване.Не гледа в перспектива.Фиксиран е в настоящия момент и върху болката си.Близките-в повечето случаи-също.

Повярвайте ми, за голяма част от пациентите / тези, които осъзнават заболяването си и състоянието си / и техните най- близки роднини и приятели е непоносимо да наблюдават и обслужват същество, което по никакви критерии вече не се вмества в категорията "разумен човек "

Вярваме ти-но това, което казваш е показателно за пълното бездушие на близките и липсата на елементарно съчувствие към човека -дори само по това можем да съдим за морала на тези хора......

Голяма част от всички заболели се оказват в т. нар. " вегетативно състояние " , което означава пълна липса на осъзната мисловно- емоционална дейност. Това се доказва с редица тестове и инструментални изследвания / образна диагностика, ЕЕГ и пр./ , вероятността за грешка е много малка.

Първо-вероятност за грешка винаги съществува.Второ-ако говориш за пациенти в кома-знаеш много добре , че има случаи за възтановяване дори и след години (даже имахме и тема някъде тук във форума);

А ако говориш за случаите с констатирана мозъчна смърт-там не говорим за евтаназия .

Аз лично приживе и в ясно съзнание бих се разписал , че не бих желал да съществувам по подобен начин, ако случайно ме сполети подобна участ.

А това си е чиста йезуистика-понеже няма да ти стиска да поемеш отговорността да се самоубиеш-искаш да прехвърлиш отговорността на някой друг-т.е. той да те убие.

Още Волтер е казал :"Надеждата за оздравяване е половина оздравяване".

Нека не отнемаме надеждата на болните хора.

Защото заплахата от евтаназия ще хвърля в тревога всеки сериозно болен и неговите близки, допускащи, че може да се изтръгне съгласието на болния или по преценка на лекарите-тя да бъде извършена.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Защото заплахата от евтаназия ще хвърля в тревога всеки сериозно болен и неговите близки, допускащи, че може да се изтръгне съгласието на болния или по преценка на лекарите - тя да бъде извършена.

Може да има споделяне на отговорността, но не и прехвърляне. С тази част обаче съм съгласна. Най-малкото защото всяка промяна е свързана със страхове (основателни или не), а такава би довела до параноя. Редактирано от yvsot (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Trichocephalus, доколкото разбирам , и ти си лекар, нали? Каква точно специалност практикуваш? Питам , защото искам да съм сигурен , че си се сблъсквал с подобни случаи. И си разговарял очи в очи с роднини/ не непременно бездушни и непукисти, напротив / , които са вече убедени, че НИЩО не може да спаси или подобри състоянието на техния брат, съпруг , син, дъщеря и т.н. Хора, у които надеждата в погледа вече е сменена с непоносима мъка и обреченост. И на устните им виси въпросът " Не може ли да направите нещо, така... Да не се мъчи повече, милият..." А аз само мълча и клатя глава...Но не защото съм като високомерния и откъснат от хорското страдание Наполеонов лекар. Какво е запазвал той, гледката на агонизиращи и обречени хора? Аз просто НЯМАМ ЗАКОННО ПРАВО да направя това, което искат и роднини, и пациент, честно казано, и аз... Не съди морала на тези хора! Много по-бездушно е с отсъстващо изражение на лицето да сменяш пълни памперси, да се опитваш да натикаш някаква храна в устата на този болен или със запушен нос да почистваш декубитална рана, която секретира да не споменавам какво. И ако болният е в съзнание и с мисълта си- знаеш ли какво му струва да гледа на какво се подлагат близките му? Такива болни са ми казвали " Защо не мога сам да се добера до балкона, защо..." И не наричай позицията ми йезуистика, аз мисля точно това, което казвам. И ако САМ мога да се добера до балкона- повярвай ми, знам какво ще направя !

Редактирано от dimadoctor (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Trichocephalus, доколкото разбирам , и ти си лекар, нали? Каква точно специалност практикуваш? Питам , защото искам да съм сигурен , че си се сблъсквал с подобни случаи. И си разговарял очи в очи с роднини/ не непременно бездушни и непукисти, напротив / , които са вече убедени, че НИЩО не може да спаси или подобри състоянието на техния брат, съпруг , син, дъщеря и т.н. Хора, у които надеждата в погледа вече е сменена с непоносима мъка и обреченост. И на устните им виси въпросът " Не може ли да направите нещо, така... Да не се мъчи повече, милият..." А аз само мълча и клатя глава...Но не защото съм като високомерния и откъснат от хорското страдание Наполеонов лекар. Какво е запазвал той, гледката на агонизиращи и обречени хора? Аз просто НЯМАМ ЗАКОННО ПРАВО да направя това, което искат и роднини, и пациент, честно казано, и аз...

Не съди морала на тези хора! Много по-бездушно е с отсъстващо изражение на лицето да сменяш пълни памперси, да се опитваш да натикаш някаква храна в устата на този болен или със запушен нос да почистваш декубитална рана, която секретира да не споменавам какво. И ако болният е в съзнание и с мисълта си- знаеш ли какво му струва да гледа на какво се подлагат близките му? Такива болни са ми казвали " Защо не мога сам да се добера до балкона, защо..."

И не наричай позицията ми йезуистика, аз мисля точно това, което казвам. И ако САМ мога да се добера до балкона- повярвай ми, знам какво ще направя !

Мисля, че няма да ти се наложи да го направиш.

Но да кажем имаме пред себе си един хипотетичен казус. Виждам сила в твоите думи. По дяволите, ти си лекар! А не самоубиец и беглец, нали. Още по-малко убиец.

Системата е страшна, брато. Не виждаш ли, че в момента се вихри общонационална евтаназия... наркотици, проституция, политици, мутри, латиносериали и песнопойци убиват бавно и сладко де що има още нормален човек в Бг. Остава и да се озакони нежната смърт.

Не! Животът е нещо много повече от смъртта на тялото. Силният дух не бяга от съдбата си, той я променя.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...... Хора, у които надеждата в погледа вече е сменена с непоносима мъка и обреченост. И на устните им виси въпросът " Не може ли да направите нещо, така... Да не се мъчи повече, милият..."

Така казват-защото не им е останала надежда, човече.И ние, лекарите им я отнемаме, като им казваме, че нищо не може да се направи .

Това, че ние не можем да направим нещо повече, не означава, че сме прави!Разбираш ли? Не сме богове.Дадат ли възможност преценка за евтаназия - още повече ще се правим на такива.

Заради това и не трябва да ни се дава.

Защото сме хора-обикновенни хора.И ако убиеш един човек ти си го убиваш.Независимо от подбудите ти.

И д-р Менгеле е имал благородни подбуди.Не се съмнявай в това.Занеш ли , че напредъка на съвременната медицина до голяма степен се дължи на опитите на нацистките лекари в концлагерите и домовете за безнадежно болни ?

А аз само мълча и клатя глава...Но не защото съм като високомерния и откъснат от хорското страдание Наполеонов лекар. Какво е запазвал той, гледката на агонизиращи и обречени хора?

Запазил е душата си.Запазил е ръцете си чисти.Запазил е правото на хората да умрат от каквото са се разболели.

Не се е правил на божество в бяла престилка.

Аз просто НЯМАМ ЗАКОННО ПРАВО да направя това, което искат и роднини, и пациент, честно казано, и аз...

Според мен нямаш и моралното право .

Не съди морала на тези хора! Много по-бездушно е с отсъстващо изражение на лицето да сменяш пълни памперси, да се опитваш да натикаш някаква храна в устата на този болен или със запушен нос да почистваш декубитална рана, която секретира да не споменавам какво. И ако болният е в съзнание и с мисълта си- знаеш ли какво му струва да гледа на какво се подлагат близките му? Такива болни са ми казвали " Защо не мога сам да се добера до балкона, защо..."

Точно при такива ситуации се разбира кой обича близкия си воек, изпаднал в нужда.Защото лесно е да казваш "Аз обичам баща си" (баба си, лелял си, жена си), когато той (те) си е жив и здрав ...

А се опитай да го обичаш и да се грижиш за него, когато изпадне в такава нужда!

В тези моменти си проличава морала, жертвоготовността и всички останали добродетели, които възпяваме и им се възхищаваме.

И не наричай позицията ми йезуистика, аз мисля точно това, което казвам. И ако САМ мога да се добера до балкона- повярвай ми, знам какво ще направя !

както ти си казваш това, което мислиш-така правя и аз :) лично аз няма да ходя до балкона-контактът на стената е по-близо.Две фиби за коса-и voala Публикувано изображение

p.s.да-и аз съм лекар.Къде работя и какво правя няма никакво значение-сблъсквам се с такива болни постоянно, но си спомням за думите от клетвата, която съм положил.

p.p.s -maat- права си за геноцида, който се провежда в България-знаеш това, нали ? Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Айде-айде, обожествяване дъра-бъра. Що не посмали малко? Да беше се нарекал ангел на смъртта. Пък знаеш ли, и геноцида и д-р Менгеле дава за пример. Другата крайност. Някой може да очаква чудеса, но от лекаря се иска експертна оценка. Да изтъкваш възможните негативни последствия е едно, но това което правиш ти е съвсем друго.

В тези моменти си проличава морала, жертвоготовността и всички останали добродетели, които възпяваме и им се възхищаваме.

Ето затова е чудесно, че ти не живееш в реалността. Де всички да бяхме възвишени или по-скоро абстрахирани от нея. Недай си "Боже" да изпадна в такава ситуация, ще си повтарям непрекъснато "всичко е илюзия", дано помогне. Извинявай, че намесвам размисли от други теми. Можеш да ме обориш с тезата "Кой определя тази реалност? Даващите диагнозата!" и тук вече ще бъдем почти на едно мнение. Но не са само те движещата сила. Яно ми е, че всеки бяга от отговорност и от чувство за вина. Различията ни идват главно от абстрактните понятия.

ПП: Фиби, контакти, балкони. Почнах да коментирам и това, но спрях и избрах клавиша "Back Space".

Редактирано от yvsot (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЗА евтаназията (и при хората, и при животните) пред болките, мъките и агонията....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вероятно... е лесно да кажем - Да, нека се случи - когато всичко това оставяме в ръцете на други.

Ако трябва да дръпна кабел, да изключа апарат, да забода игла... няма да имам сили.

за друг не знам дали бих го направила, но за себе си няма да поколебая нито за миг, ако това е единственият начин да се спася от страданията...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мaat, това НЕ Е ЕВТАНАЗИЯ, а си е живо бавно умъртвяване, с една дума- никакви благородни подбуди, нали?

Tricho, хайде да започнем оттук- в какъв контекст употребяваме думите "убийство" и "евтаназия". За мен лично евтаназията е далеч извън рамките на категорията "убийство", въпреки че на практика прекъсва нечие биологично съществуване.

Относно надеждата- не съм съгласен, дори осъждам вдъхването на напразни надежди. Защото колкото по-дълго се подхранват те, толкова по- трудно се изживява тяхното разбиване. Вече съм се нагледал на много надеждни и безнадеждни случаи, имам представа, кога надеждата е вече нулева. И какво да направя- да лъжа хората в очите и да ги тупам ухилен по раменете " Абе няма страшно, той вашият човек е на практика мъртъв и само дето апаратурата и допаминът поддържат някакво дишане и сърдечена дейност, ама вие не губете надежда, то такива чудеса стават ! " Това ли имаш предвид? Или да убеждавам пациент с жестоки болки от неотстраним тумор, неповлияващи се от каквито и да било наркотични аналгетици, че само леееекичко го насърбява, а? Никога не съм имал желание да се правя на бог, в случая става дума за нормално състрадание и съпричастие. Затова не осъждам роднините, на които им се налага дълго и мъчително да се грижат за такъв болен. Всеки / да де, има хора разни.../ обича баща си и майка си, но това е любов към човешко съшество, което мисли, говори, смее се, плаче- изобщо демонстрира проява на разум и емоции. Ами ако от тази личност не е останало нищичко, има само неподвижна маса от бавно загиващи тъкани? Кой от нас обича тленните останки на погребаните? Има една такава категория хора, да не уточнявам....А щом мисълта за фибите и контакта не ти е чужда- защо ме убеждаваш, че не си на моята позиция Публикувано изображение ? И остави го този Наполеонов лекар, той само се е направил на интересен пред малкия комплексар :) !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вероятно... е лесно да кажем - Да, нека се случи - когато всичко това оставяме в ръцете на други.

Ако трябва да дръпна кабел, да изключа апарат, да забода игла... няма да имам сили.

да, ще я забождаш в собственото си сърце

но има и по-страшни неща от смъртта

за сърцето... не знам

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мaat, това НЕ Е ЕВТАНАЗИЯ, а си е живо бавно умъртвяване, с една дума- никакви благородни подбуди, нали?

Tricho, хайде да започнем оттук- в какъв контекст употребяваме думите "убийство" и "евтаназия". За мен лично евтаназията е далеч извън рамките на категорията "убийство", въпреки че на практика прекъсва нечие биологично съществуване.

Относно надеждата- не съм съгласен, дори осъждам вдъхването на напразни надежди. Защото колкото по-дълго се подхранват те, толкова по- трудно се изживява тяхното разбиване. Вече съм се нагледал на много надеждни и безнадеждни случаи, имам представа, кога надеждата е вече нулева. И какво да направя- да лъжа хората в очите и да ги тупам ухилен по раменете " Абе няма страшно, той вашият човек е на практика мъртъв и само дето апаратурата и допаминът поддържат някакво дишане и сърдечена дейност, ама вие не губете надежда, то такива чудеса стават ! " Това ли имаш предвид? Или да убеждавам пациент с жестоки болки от неотстраним тумор, неповлияващи се от каквито и да било наркотични аналгетици, че само леееекичко го насърбява, а? Никога не съм имал желание да се правя на бог, в случая става дума за нормално състрадание и съпричастие.

Да - не е евтаназия само поради разлика в подбудите. Казваш тук са благородни. И кое е благородството - къде е то, ако не е тайна - в безсилието ли?

Евтаназията е лесното решение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Вероятно... е лесно да кажем - Да, нека се случи - когато всичко това оставяме в ръцете на други.

Ако трябва да дръпна кабел, да изключа апарат, да забода игла... няма да имам сили.

Ние вземаме решение, но се налага да убиват... лекарите. Съпричастни сме, но не докосваме.

Вероятно никак не е лесно да го кажем, защото е равносилно на това да го направим. Осъзнаваш, че нямаш сили да го направиш, а имаш ли сили да го изречеш на глас и да се разпишеш за решението си черно на бяло?

[Edit] Нямам намерение да пускам нов пост. Доуточнявам въпроса си...

С думите си горе твърдиш, че има огромна ралика между:

1. Вземането на решението, изказването му на глас и на лист и подписването под него.

2. Реалното действие освободено от правна отговорност.

Според теб първото вероятно било лесно. Признаваш, че нямаш сила за второто. Питам: Имаш ли сила за първото?

Редактирано от yvsot (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Въпреки, че не бях чела първите постове, знаех отговора ти.

По - назад в темата съм писала за това.

Не бих могла да отнема нечии живот с подписа си...

Едно и също и в двата случая. Тогава защо се прави от теб това разделение посочено горе, не разбирам. Боиш се, че с лека ръка ще се драскат смъртни присъди или какво? Легализирането на евтаназята би могло да има и негативни последици, не отричам, но защо противниците му са хора които използват словосъчетанието "свещен живот". Разбирам аргумента "убийство е и точка", но той не ми е достатъчен. Ако съм здрава и права, мога да се самоубия и никой не може да ме спре, но няма да искам... или да ми стиска. Ако съм агонизираща и умираща обаче - НЕ, нямам право да си спестя дори една секунда от болката. Това ми напомя за едно филмче. Имаше сценка в която една мадама щяха да я убиват. Предоставиха и избор. Бързо и безболезнено или бавно и мъчително. Тя се спря на второто с думите "искам да запомня какво е да си жив". Трогателно, ама не всички сме толкова смели. Поставям се на мястото на човека на легло и казвам "ДА". Поставям се на мястото на човека до леглото и казвам "Не знам, но най-вероятно не." Твоята лична позиция е "ПРОТИВ", но тя е и против мен, егоистична е.

Става същото като темата с абортите...

Редактирано от yvsot (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Maat - "....в момента се вихри общонационална евтаназия... наркотици, проституция, политици, мутри, латиносериали и песнопойци убиват бавно и сладко де що има още нормален човек в Бг. Остава и да се озакони нежната смърт....." Този твой пример за евтаназията имах предвид, че си е бавно умъртвяване на обществото. Относно генералното схващане за евтаназията- вече изразих позицията си.

Редактирано от dimadoctor (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Maat - "....в момента се вихри общонационална евтаназия... наркотици, проституция, политици, мутри, латиносериали и песнопойци убиват бавно и сладко де що има още нормален човек в Бг. Остава и да се озакони нежната смърт....." Този твой пример за евтаназията имах предвид, че си е бавно умъртвяване на обществото. Относно генералното схващане за евтаназията- вече изразих позицията си.

Да, аз те разбрах прекрасно, братко, но ти мен не успя... Къде е благородството в това да убиваш, братко, дори и "приятно", когато не можеш да помогнеш повече. Твоята позиция я зная, много добре я зная.

И аз я уважавам точно колкото моята. Нито повече, нито по-малко.

Опитвам се само да ти кажа, че има и други, различни от твоята.

Представи си, че те са също толкова изстрадани, ако не и повече... защото са лично изстрадани.

Ще се повторя - никак не го правя често:

ЖИВОТЪТ Е МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ СМЪРТТА НА ТЯЛОТО.

СИЛНИЯТ ДУХ НЕ БЯГА ОТ СЪДБАТА СИ. ТОЙ Я ПРОМЕНЯ.

Редактирано от Maat (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съчувствам... знаеш. Никой не е безучастен, но аз непрекъснато се подтиквам мислите ми да бъдат насочени от позицията на желаещия... иглата. Има две гледни точки и съпреживявам твоята, но ми се струва, че си се вкопчила в частния случай. - Да взема решение за някой друг. - Да взема решение за себе си. Защо никой не каза: "Аз съм против, никога няма да го направя, но всеки решава за себе си". Вместо това чувам: "Аз съм против и щом моите възгледи са такива, то останалите ще се съобразяват с тях." Може да е индиректно това внушение, но го има.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Точно това казах и аз...

Да, ама закона е друг, на страната на будистите. Благодаря за моралната подкрепа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...