Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

За или против евтаназията?  

222 гласували потребители

  1. 1. За или против евтаназията?

    • за
      144
    • против
      45
    • не мога да преценя
      25


Препоръчан отговор


п.п. Сега ми хрумна че би било добре наистина приживе и в ясно съзнание да можехме да оставим желание за евтаназия в случай на необходимост, както например се разписваме за дарение на органите си. Против нея съм, но не бих причинила това на близките си, ако зависи от мен.

Но в този случай няма ли да има сериозни злоупотреби... света се нуждае от органи.

Проблемът е, че изборът на ясното съзнание едва ли би се съобразил с нуждите на евентуалните условия... тогава.

Но като стана дума за органи, трябва да споменем, че в България е нужен подпис (декларирне) за отказа от даряване на органи при смърт. Защото в противен случай закона позволява самоволно да ти ги отнемат.

Дарението е много благородно, но нека хората, които знаят, или вярват в съществуването на финоматериални тела да се поинтересуват до какво може да доведе то, както за донора (не е задължително да е починал), така и за реципиента... Или да помислят.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Maat, dimadoctor , прочетохте ли този пост ?

Положението не е само в България такова.То е навсякъде по света.

Съвременната медицина не е в състояние да осигури пълно физическо обезболяване и психична подкрепа.Да не говорим за излекуване на тези пациенти.

И какво става ? От една страна имаме болните, които изпитват мъки и техните близки, които няма финасови средства (а понякога и желание) за да им обезпечат достоен живот, а от друга страна-здравоопазващтите системи , които основно мислят за икономии и пари.

колко струва този болен?

Това е въпросът, който си задават шефовете на здравните фондове.

И се получава , че на фондът излиза в пъти по-евтино убийството на този човек, от колкото да му се осурят психолози, силни обезболяващи и адекватно болнично лечение.

Тази сутрин, гледах по bTV дебата за лечението на едни 7 дечица, болни от мукополизхаридоза.Оказа се, че просто здравното министерство ги обрича на смърт заради това, че не е предвидило в бюджета си пари за лечението им през тази година.

Родителите са ходили в няколко болници в София и навсякъде им и е казвано, че няма смисъл да ги лекуват, защото били безнадежни случаи!

Да ви звучи познато ?

Всички сте втрещени, предполагам, защото става въпрос за деца. А аз питам каква е разликата между едно болно дете и един възрастен човек , та да ги делим ?Болният си е болен.

Имаме цялатема във форума, за събиране на средства за домове на деца.... Половината от тези домове са пълни с деца с физически или умствени недъзи, отписани от лекарите като "безнадежни" и захвърлени в някой дом.

По Вашата логика, yvsot и dimadoctor , тези деца е трябвало да бъдат евтаназирани още при поставянето на диагнозата и когато родителите са казали :"Ами, да, ние не можем да се грижим за него ! "

!!!

dimadoctor, доколкото разбирам, ти работиш или в неврохирургично или в неврологично отделение.Всъщност-няма значение къде работиш.

Обясни ми едно нещо:Защо лекуваме инсултите ? След кото в повечето случаи , болният остава парализиран и негоден за нопрмална човешка дейност?

Не е ли по-добре да обясним на близките колко ще им е трудно да обслужват пациента с квадриплегия, и че е по-добре да го евтаназираме ?

Защо се дават милиони за лечението на такива болни ? !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нека отговоря така - бих дала, не бих приела.

Мисля, че не бих дал. Не и след смъртта си.

Но приживе, макар със същата нагласа, според ситуацията...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Maat, dimadoctor , прочетохте ли този пост ?

Положението не е само в България такова.То е навсякъде по света...

Да прочетах този пост, даже съм го коментирала с едно изречение. Всъщност точно той привлече вниманието ми към тази тема и ме накара да пиша в нея. Виж по-долу. Това, че съм съгласна, не означава, че е безусловно. Когато казвам "ДА", то е последвано от едно голямо "НО".

Всички сте втрещени, предполагам, защото става въпрос за деца. А аз питам каква е разликата между едно болно дете и един възрастен човек , та да ги делим ?Болният си е болен.

Имаме цялатема във форума, за събиране на средства за домове на деца.... Половината от тези домове са пълни с деца с физически или умствени недъзи, отписани от лекарите като "безнадежни" и захвърлени в някой дом.

По Вашата логика, yvsot и dimadoctor , тези деца е трябвало да бъдат евтаназирани още при поставянето на диагнозата и когато родителите са казали :"Ами, да, ние не можем да се грижим за него ! "

!!!

Не, моята логика не е такава и не смей да преиначаваш думите ми. ;)

Направо съм възмутена, че си използвал думата "трябвало". От къде ти дойде на ум?

Редактирано от yvsot (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да прочетах този пост, даже съм го коментирала с едно изречение. Всъщност точно той привлече вниманието ми към тази тема и ме накара да пиша в нея. Виж по-долу. Това, че съм съгласна, не означава, че е безусловно. Когато казвам "ДА", то е последвано от едно голямо "НО".

Не, моята логика не е такава и не смей да преиначаваш думите ми. ;)

Направо съм възмутена, че си използвал думата "трябвало". От къде ти дойде на ум?

От този ти пост :

Айде-айде, обожествяване дъра-бъра. Що не посмали малко? Да беше се нарекал ангел на смъртта. Пък знаеш ли, и геноцида и д-р Менгеле дава за пример. Другата крайност. Някой може да очаква чудеса, но от лекаря се иска експертна оценка. Да изтъкваш възможните негативни последствия е едно, но това което правиш ти е съвсем друго.

Ето затова е чудесно, че ти не живееш в реалността. Де всички да бяхме възвишени или по-скоро абстрахирани от нея. Недай си "Боже" да изпадна в такава ситуация, ще си повтарям непрекъснато "всичко е илюзия", дано помогне. Извинявай, че намесвам размисли от други теми. Можеш да ме обориш с тезата "Кой определя тази реалност? Даващите диагнозата!" и тук вече ще бъдем почти на едно мнение. Но не са само те движещата сила. Яно ми е, че всеки бяга от отговорност и от чувство за вина. Различията ни идват главно от абстрактните понятия.

ПП: Фиби, контакти, балкони. Почнах да коментирам и това, но спрях и избрах клавиша "Back Space".

Да-от тези лекарите, убедили родителите да изоставят децата си в домове се е очаквало експертна оценка, и те са я дали : "Безнадежден слкучай.Вие не можете да се грижите за детето си-оставете го в дом."

Ако иим беше дадено правото да убеждават близките за евтаназия-същите тези лекари щяха да кажат- "Безнадежден случай.Вие не можете да се грижите за вашия близък-по-добре е да го евтаназираме."

Разбираш ли-ако се даде възможност на лекарите да решават кой трябва да живее и кой да умира-ще стане страшно, мила.....


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разбираш ли-ако се даде възможност на лекарите да решават кой трябва да живее и кой да умира-ще стане страшно, мила....

Мили, разбирам на къде биеш, но интерпретацията ти е напълно неприемлива.

"Безнадежден случай. Вие не можете да се грижите за детето си - оставете го в дом."

"Безнадежден случай. Вие не можете да се грижите за вашия близък - по-добре е да го евтаназираме."

Като наблягаш на възможността: "ваш близък" = "дете с физическа или уствена изостаналост"

Лекуващия лекар не е нито първа, нито последна инстанция. Те (близките) ако не могат, някой друг може да се грижи. От доста време се каня да изразя писмено становището си относно тази страна на социалната ни политика... ще го направя...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мили, разбирам на къде биеш, но интерпретацията ти е напълно неприемлива.

"Безнадежден случай. Вие не можете да се грижите за детето си - оставете го в дом."

"Безнадежден случай. Вие не можете да се грижите за вашия близък - по-добре е да го евтаназираме."

Като наблягаш на възможността: "ваш близък" = "дете с физическа или уствена изостаналост"

Да-точно на това наблягам, защото случаите са аналогични.Възраста не е от значение при прогнозата на заболяването в случая.

И в двата случая става дума за човешки същества, които са в роднинска връзка (дете или възрастен член от семейството).И в двата случая става дума за заболявания, които са нелечими от медицинска гледна точка.Тоест-и в двата случая каквото и да се прави-заболяването не може да се излекува дефинитивно, и въпросният човек (дете или възрастен) няма да може да стане пълноценен член на обществото.

И в двата случая става дума, че трябва да се полоагат палиативни грижи, които ще продължат с години, струват скъпо и изискват себеотдаване от страна на персонала (или близките) които ще се грижат за нуждаещия се човек (дете или възрастен).

Лекуващия лекар не е нито първа, нито последна инстанция. Те (близките) ако не могат, някой друг може да се грижи. От доста време се каня да изразя писмено становището си относно тази страна на социалната ни политика... ще го направя...

Отново се върни на примерите, които дадох относно законите в страните, в които е разрешена евтаназията . Виж преценката на кого е оставена и кой се подписва.Повярвай ми-близките се убеждават много лесно , когато срещу тях е застанал безкрупулен търгаш в бяла престилка.

Има нещо, което не исках да пиша..

Ние няма как да знаем какво мисли и чувства някой, за който си мислим, че иска иглата...

Допира ми до умиращи... и моята преценка е че те не желаят някой да се меси...

Но не знам.

Какво прави когато изпитва болка, какво мисли... как преминава в смъртта, как се подготвя за нея... дали иска тя да настъпи бързо или да кажем - иска да усеща... защото, например, завършва карма... - все неща, които дори един атеист не бива да изключва и игнорира напълно, защото може пък и да са верни. А може и да не са. Не знаем, няма как, преди сами да преживеем...

Никой не знае със сигурност.Психологията дава обяснение чрез фиксацията към болката и акцентурането на псхихиката върху това-болката да изчезне на всяка цена.(по-късно, от къщи ще се включа с пълно обяснение на процесите от психологическа гледна точка)

Наблюденията ми обаче сочат че умиращите се вкопчват във всеки един дъх... дори болезнен.

Повечето от тях-да. Някои се "предават" лесно-особенно, ако някой, в бяла престилка, се направи на бог, и им отнеме надеждата..... :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Ще разменя малко поредността на пасажите...

И в двата случая става дума за човешки същества, които са в роднинска връзка (дете или възрастен член от семейството).И в двата случая става дума за заболявания, които са нелечими от медицинска гледна точка.Тоест-и в двата случая каквото и да се прави-заболяването не може да се излекува дефинитивно, и въпросният човек (дете или възрастен) няма да може да стане пълноценен член на обществото.

И в двата случая става дума, че трябва да се полоагат палиативни грижи, които ще продължат с години, струват скъпо и изискват себеотдаване от страна на персонала (или близките) които ще се грижат за нуждаещия се човек (дете или възрастен).

С приликите приключихме, а не виждаш ли разликите?

Отново се върни на примерите, които дадох относно законите в страните, в които е разрешена евтаназията . Виж преценката на кого е оставена и кой се подписва. Повярвай ми-близките се убеждават много лесно, когато срещу тях е застанал безкрупулен търгаш в бяла престилка.

При прогнозата на заболяването няма значение възраста, и при лечението (липсата на такова) няма. Но и никой не твърди обратното. Знам силата на убеждението... но пак се пропуска варианта с волеизявлението на пациента и многото други фактори. Като трето, пето, енто експертно мнение. Като съгласие със становището и приемане на решението от няколко човека. Като споменатото от Инфи... желанието за живот, за всяка глътка въздух... отрицанието. Като комбинацията от точки в първия ти пост.

Не съди прекалено колегите си...

Всъщност тук съм съгласна с Tricho, евентуалната липса на достатъчно строгост е част от голямото ми "НО".

ПП1: Чувствам, че тръгваме в тази насока... Този изход изключение ли ще бъде или е възможно да се превърне в порочна практика?

ПП2: Лео е прав, изнасям се и отивам да спамя...

Редактирано от yvsot (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Изписахте мнения за цяла книга а в крайна сметка законово (дори и с присъствието на медици в комисиите) ще се решат от законотворците в парламента. Ясно е че всеки има своята гледна точка и позиция. Аз също наскоро се сблъсках с тази болка(близък), но и през ум не ни е минало да направим нещо такова. Животът е скъп за всеки човек.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не съди прекалено колегите си... всеки един е убеден за себе си, че е прав. Просто мисля че не бива да бъдат категорични, а да допускат... че е допустимо и друго.

Но хората наистина са доверчиви, особено когато насреща им квалифицирано лице излъчва убеденост. И има спекулации... да...

познавам си стоката, инфи, познавам си стоката и не храня илюзии.....

Ще разменя малко поредността на пасажите...

С приликите приключихме, а не виждаш ли разликите?

Виждам ги.

Още докато писах поста си, знаех, че някой който мисли, ще обърне внимание на това.Примерите ми са груби-да, но и смятам, че са достатъчно показателни за принципа на активната евтаназия.

Защото крайния резултат-убиването (ако не ви харесва термина-смъртта на човека е факт).

При прогнозата на заболяването няма значение възраста, и при лечението (липсата на такова) няма. Но и никой не твърди обратното. Знам силата на убеждението... но пак се пропуска варианта с волеизявлението на пациента и многото други фактори. Като трето, пето, енто експертно мнение. Като съгласие със становището и приемане на решението от няколко човека. Като споменатото от Инфи... желанието за живот, за всяка глътка въздух... отрицанието. Като комбинацията от точки в първия ти пост.

Всъщност тук съм съгласна с Tricho, евентуалната липса на достатъчно строгост е част от голямото ми "НО".

ПП1: Чувствам, че тръгваме в тази насока... Този изход изключение ли ще бъде или е възможно да се превърне в порочна практика?

ПП2: Лео е прав, изнасям се и отивам да спамя...

Ще се превърне-сигурен съм в това.В Холандия се системата се изроди.Ако ви е интересно-ще ви публикувам материали и разултатите от два съдебни процеса там, които са доста показателни по въпроса.

Изписахте мнения за цяла книга а в крайна сметка законово (дори и с присъствието на медици в комисиите) ще се решат от законотворците в парламента.

Точно те ще разрешат евтаназията-за това не се притеснявай.И колкото и морални подбуди да изтъкнат и колкото и дабетират за правата на всеки човек да си решава съдбата, основната причина да разрешат евтаназията, ще бъдат парите.Защото в пъти е по-евтино да убиеш болния човек, от колкото да се грижиш за него.

И когато това нещо се превърне в официална държавна политика-ще стане страшно.

В момента е неофициална.Маат и dimatdoctor знаят това.Всеки един ,който работи в болница в България го знае.

p.s.наистина, Лео е прав-и аз се изнасям, и отивам да спамя.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Tricho, не ме разбираш правилно. Аз лекувам / или поне се опитвам / всеки и не отказвам помощ на никого. Да, работя като неврохирург, споменах го вече. Но НИКОГА не съм казвал на близките или на пациента, че искам да му съкратя мъките. Защото подчертавам- това решение е редно да се взима от самия пациент или неговите най-близки хора, когато самият пациент не е в състояние да преценява / например с корова смърт /. Не искам думите ми да се изопачават! Моята позиция е - аз съм ЗА евтаназия при желание от другата страна, но съм против самите лекари да я предлагат. Нали разбираш тънката разлика? Нашето общество / а и лекарите, за съжаление.../ още далеч не са узрели за подобни взаимоотношения. Неизбежно, дори и на първо място ще има подозрения за умишлена увреда с цел или търговия на органи ,или преследване на някаква корист от нечия смърт. И накрая , естествено, ще е виновен лекарят... Да, лекуваме инсулти, хидроцефалии, малформации на ЦНС, злокачествени заболявания т.нат. И пак ти повтарям- никога не съм предлагал на никой да го " оттървам " от страданията му. Макар че е много тежко на контактуваш с родители на детенце с полималформативен синдром / след операция по повод например спина бифида с менингорадикулоцеле или поставяне на клапа по повод екстремна хидроцефалия / и да се стараеш да не убиваш съвсем надеждата им. И като ни попитат за прогнозата- не знаем как да го кажем по-тактично. А относно инсултите- темата е много обширна. Не малко хора се възстановяват до степен да се обслужват сами и са си съвсем с ума. За каква евтаназия може да става реч тук ? Надявам се, че съм внесъл още яснота относно позицията си. До скоро!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Trichocephalus

Разбираш ли-ако се даде възможност на лекарите да решават кой трябва да живее и кой да умира-ще стане страшно, мила.....

Да. Именно тук е щекотливото... Не че и сега не е достатъчно страшно - знаеш как се промиват мозъци на лекари още от Института, нали... после от други здравни учреждения и изобщо от системата.

Колегата горе изказва своето мнение "да" с напълно хуманни подбуди и аз оценявам това, но колцина са като него...

Представям си какво би последвало с озаконяването на евтаназията.

Защото както сега се лекуват едни с предимство и скъпи лекарства, така и тогава с предимство тези ще живеят и няма да се щадят средства за тях за сметка на живота на някой несретник например.

Да, всеки с мнението си. Моето е, че не аз решавам кога да спре нечий живот, аз само мога да помогна той да продължи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обещах на Инфи няколко материала :

1.) Защо на тежко болните не трябва да се взимат желанията на сериозно-при тях , вниманието е фиксирано върху един единствен вариант за дадено събитие-желанието да им се облекчат страданията.Това, че те изказват желание това да стане чрез съкращаване на живота им не всякога е искренно.В тези случаи трудно може да се приеме, че те са напълно дееспособни.Тяхното желание е не да умрат, а да не страдат.

2.)Психологични причини, водещи хората до желание за евтанази: отчаяние по причина на естествена непоносимост, боязън от физическа болка, разочарование от отслабването на физическите сили и страх да не се превърнат в тежест за близките си.

4.)Желанието за евтаназия обикновено се появява в лица, намиращи се в състояние на тежка депресия, което означава: първо, че условията, при които се изразява това желание, са такива, че те не гарантират трезвия разсъдък на желаещия; второ, че с подходяща подкрепа, съчувствие, помощ и евентуална психотерапевтична инвазия същите лица биха могли да изразят различен избор за своето бъдеще.

5.) http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.asp...97-43ea9cdea1d2

http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.asp...ec-e13424eaa5fa

dimadoctor-не те разбирам погрешно-Боже мой-та и аз съм ги мислил и премятал същите аргументи почти всеки ден през магарешката си глава.....

А занеш ли, че още през 2006 година, нашият мил парламент прие поправки в закона, с които de facto разреши пасивната евтаназия ?Поправката в Закона за правата на пациентите гласи следното :

"Персоналът е длъжен да зачете желанието на пациента дори когато това може да доведе до смърт, в случаите на гладна стачка, отказ от кръвопреливане, лечение на терминален пациент или когато в личния си здравноосигурителен документ пациентът е наредил да не се предприемат мерки за поддържане на живота, когато той не е в състояние да упражни своето право на самоопределение".

Слава богу, че това е само на първо четене, и този закон все още не е излязъл в Държавен вестник.

Защото това си е чиста форма на пасивна евтаназия.Аз съм противник и на нея, като тук основният ми аргумент е, че по този начин се снема отговорността на лекаря за живота на пациента, като се освобождава неговата съвест да търси пътища за удължаване и възвръщане на пациента към живота.

както казва Маат - ще се получи така, че ще се лекуват само богатите и тези, които могат да си позволят грижите за болния.Останалите-още на портала в болницата ще им се казва, че техният човек е неизлечимо заболяване и ще се мъчи дълго и безрезултатно.....

Да-няма лекарят да забие иглата със свръхдозата опиат, ами просто чисто, тихо и спокойно, ще накара близките да се разпишат под хиляда документа, които ще го оправдаят пред адвокатите, и ще отиде в залата да изключи апаратите.

Чиста работа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Никога няма да мога да разбера това.

Благодаря за информацията...

Защо да не можеш? Лесно ще ти обясня.

То е като предимството при писането във форумите - едни се модерират и мненията им се трият, а други се толерират и техните постове се оставят...

То е същото, Инфи, пак вид живот... и пак вид скривани комплекси, облечени във власт.

trichocephalus: моля, придържайте се към темата и не излизайте от рамките на добрия тон !

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само дето никой не е умрял че му е бил модериран пост, или изтрита глупост.

Хайде без спам в тази тема, моля.

Не е спам - обяснение е. Явно доста удачно.

Хората се поддават, Инфи, на самозабрава...

Лекарите не правят изключение, също като модераторите и те са хора.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"....ще се получи така, че ще се лекуват само богатите и тези, които могат да си позволят грижите за болния.Останалите-още на портала в болницата ще им се казва, че техният човек е неизлечимо заболяване и ще се мъчи дълго и безрезултатно....." . Ще ми се да вярвам, че чак дотам няма да я докараме. Какви лекари ще сме тогава ? Maat, нали се майтапиш?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

не.... не се майтапя, dimadoctor.... съвсем не.Говоря от опита си и от това, което съм видял и чел в другите страни Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Твърдо съм против, защото човек страдащ от болка е предубеден и не може да прецени трезво, какво иска, да не говорим, че някой друг може да го манипулира и предразположи към самоубийство. Евтаназията не може да бъде разрешена. Това си е самоубийство.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Веселяк, говорм за хора с нелечимо заболяване и без възможност за повлияване на симптомите, един от които е силна и нетърпима болка. Не става дума за хора с хронични болеви страдания от неонкологично етстество/ пример- невралгии, ставни заболявания и пр./ .

Редактирано от dimadoctor (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Твърдо ''ЗА'' , не виждам наистина важна причина заради която трябва да се гърча в агония . Не дай боже да ми се наложи де .

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Твърдо ''ЗА'' , не виждам наистина важна причина заради която трябва да се гърча в агония .

Не дай боже да ми се наложи де .

Не само да се гърчиш в агония .ами и това ако се налага близките ти да те гледат и ти си тоооолкова малко човек вече Публикувано изображениеПубликувано изображение.Така че и аз съм твърдо "За" естествено със съответните законови разпоредби за да не се прежърне в нещо далеч от основната идея.Ама като си ги знм нашите политици какви ще ги измъдрят...направо се плаша :P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
;) Ако човек е поне средно интелигентен и има опита на живота знае макар и без да го е доказал с тялото си че един ден ще умре, не само това, той знае че и близките му ще умрат дори да не иска да мисли за това. И така ако сме били поне малко в досег с болнични заведения, старчески домове, домове за психично болни, знаем едно - човек умира естествено много унизен - в ла**а с извинение, без крайници или без мозък, с едно око или напълно сляп, без да говори или като спре да пикае и корема му се напълни с урина....Лекарите могат още доста да изброяват какво са видели и негласно знаят че смъртта идва по жесток начин дори и у най-здравите и великите. Това е едно от малкото неща които човечеството е доказало и продължава да доказва, ходим върху гробове и живота ни е един миг. А онова за което няма доказателства колкото и да се опитват разни да си измилят това са суеверията че или сме се били прераждали или че имало карма и тем подобни глупости. Най-хубавото на смъртта е че тогава не усещаш нищо защото мозъкът ти умира и вече не регистрира болката, нито студ нито огън, нито дори душевна мъка - изгниваме. Защо тогава да не може един човечец за който лекарите нямат лек и сам е избрал да си отиде да не го пуснем? Защо да не помогнем ако той го иска с цяло сърце а просто физически не може? Всеки пада един ден, помислете. Живеем във време в което силния побеждава взима всичко и на слабия може би му остава просто да си отиде. Срещала съм хора които това искат, чували сме в новните за тях - един се хвълил от високо, друг се обесил...Евтаназията е дълбоко хуманен акт на милосърдие, морала при нея е тънък като лед но го има точно за този който се нуждае и заслужава.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Твърдо ЗА евтаназията. Когато всичко е безнадеждно,когато няма лек а на човека последните дни са изпълнени с болка,защо трябва да продължава агонията? Най-добрата ми приятелка почина от рак на лимфите и живота й в последните й дни беше безкрайна агония и болка.Не искам да обяснявам как умря защото беше ужасно,но почина в пълно съзнание и се молеше да й помогна да умре.Честно казано,ако беше възможно щях да й помогна. Който не е изпитал подобно нещо не може да разбере какво е. Във всеки случай не бих искала да умра по подобен начин.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз бих искала да постъпят така с мен, когато е ясно че сънанието ми е напуснало тялото ми и в мен не е останала сила да се бори за живот.Когато е ясно, че края е неизбежен. Ужасно е за мен да знам, че съм в тежест на хората, които обичам. Бих искала да си жевят живота, вместо да се ангажират с едно агонизиращо тяло. За това и ако мога да подпиша някакъв официален документ с който да ги исвободя от подобна тежест и отговорност бих го направила докато съм в ясно съзнание и избора си е мой. Сложно е да се взима решение от името на друг. Не бих могла да поема такава отговорност.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Баба ми получи поне три пъти инсулт преди да се помине, храних я лично и аз като се редувах с майка ми, в повечето време бях предимно аз с нея, защото тогава бях студент и беше сесийно време, обслужвахме я напълно от до, защото при различните удари губеше различни мускули, играех си с нея с топчета и мозайки да редим, за да възстановяваме уменията й, подхвърляхме си топка, докато още можеше, храних я, понякога тя го поврщаше, понякога се напикаваше и наакваше. Не бих искал сега да разказвам цялата картинка, но мога да кажа най-отговорно, че не ми е било неприятно да се грижа за нея. Даже ми беше драго, че мога да съм й полезен. Като малък ме е гледала много и много си ме обичаше, залъка от устата си беше готова да даде за мен. Не знам как я е боляло от болестта й, но знам, че поне мъничко я направих щастлива, че не се почувства излишна у дома. Говорехме си и правехме планове какво да садим в градината, планирахме ден рпеди да умре за следващото лято. Почина на 20 януари 1998 сутринта, беше студено. Беше ми тъжно, ужасно тъжно, защото обичах баба си и не исках да се разделям с нея. Още помня нещата, на които ме е учила и предпалагам съм станал човек и благодарение на нея. Не мога да си представя в отношенията ми с баба ми, да беше дошъл момент, в който да я евтаназирам или дори да дам съгласието си за това. Вярвам, че човек може да живее щастливо и в болката си и да се чувства все пак жив. Обичам живота, пожелавам на всеки да го живее пълноценно, заобиколен от любещи го хора!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...