преди 5 часа, 16562 написа:

Критикуващият първо трябва да е критичен и безпристрастен към себе си и критиката си, а едва после към критикуваното.

Не бих наблягал на това, макар да ми е известна притчата за камъка, който да хвърли само безгрешния и поговорката за сламката в собственото око.

Има добри, обективни изследвания, от не съвсем наред в личния си живот хора. Все се сещам за действителното лице зад филма "Красив ум". Той като е луд, да се гръмне ли, да мълчи ли? 

На мнение съм, че потребителят на знания трябва да оценява несвързано публикуваната критика и нейния автор. Да не приема, че клюкарстващата пред "как` Сийка“ е образец на съвършенство само защото критикува съседката Тана Папучикна, но и да прецени дали е само хлевоуста или има право. Това, разбира се, ако има досег с Тана. Ако няма, наистина критиката доста губи от това, че е произнесена от клюкарка.

С други думи, да сме предпазливи, когато срещнем непочтено лице да критикува.

преди 18 минути, Търсещ истини написа:

Има добри, обективни изследвания, от не съвсем наред в личния си живот хора. Все се сещам за действителното лице зад филма "Красив ум". Той като е луд, да се гръмне ли, да мълчи ли? 

Това са  обаче изследвания основани на методика изключваща субективизма. В една изведена математическа формула или в резултатите от едно извършено с технически средтва изследване, не виждам защо да се търси изобщо безпристрастност в изследователите. Освен може би интерпретацията им, където субективният фактор отново е налице. Към въпросната интерпретация и избор на подхосяща методика са особено чувствителни статистическите изследвания и съответно изводите от тях (често представяни като резултати). Но в изкуството примерно или философията изключваща субективтия фактор методика няма, а мисля че не може и да има. В изкуството примерно всичко зависи от способността на критика да се абстрахира от собствените си вкусове и нагласи. Критиката зависи също и от специфичните му технически познания и умения, но те не са свързани с безпристрастността, а с компетентността.

преди 39 минути, Търсещ истини написа:

На мнение съм, че потребителят на знания трябва да оценява несвързано публикуваната критика и нейния автор

Това е така, но обратното също е вярно - критикуващият трябва също да се абстрахира от автора на критикуваното съдържание. На това и наблегнах по-рано.

преди 3 часа, 16562 написа:

критикуващият трябва ...

Като потребител, аз не мога да контролирам дали критикуващият прави всичко както трябва и най- малко аз съм този, който ще го накара. Мога само да внимавам с него. 

Твоето е добро, но е само призив. На един двуличник хич не му пука за моралните изисквания. По тази причина, аз не бива да си мисля, че той е съвестен. С което съветите към него се обезсмислят. Виж, ако аз бях декан, а той бе от моя факултет, можех да взисквам, ама не съм.  

на 16.08.2024 г. в 21:36, Търсещ истини написа:

Твоето е добро, но е само призив

Опитвам се до колкото мога да очертая идеалния образ на критика. А да бъде взискателен и безпристрастен към себе си така, както към критикуваното е по-лесната, но важна част. По принцип критиката не трябва да е насочена към личността, примерно на артиста, а към изпълнението. Или пък трябва да е насочена към научната теория, а не към учения. Но ако иска критиката му да е градивна, критикуващият по необходимост трябва да я съобрази с обстоятелствата. Взискателността трябва да е съобразена с възможностите на отсрещната страна. Ако не е, то това според мен е сигурен знак за пристрастие. Подчертавам, че в случая критиката може да е основателна и критикуващият все пак да е пристрастен. Добрата критика би следвало да посочи грешките по такъв начин, че човекът отсреща да може възможно най-лесно да ги разбере, приеме и коригира. Ясно ми е, че много хора ще кажат, че критикът не е длъжен да прави това, но пък не всеки критик е добър критик. Тук мога освен компетентността и уменията на критикуващия,  освен градивността на критиката, да добавя и умението критикуващия да се изразява правилно, намирайки подходящите според ситуацията думи.

Дали всичко написано е пожелание или призив - не знам. Сега идеалът, който съм обрисувал, е доста по-висок спряво преди и е всъщност непосилен почти за всеки. Но пък може би е по-добре умът да привикне от рано с един по-далечен образ.

Да си безпристрастен не означава да си незаинтересован от последствията от своите действия. А критиката е действие 

преди 21 минути, 16562 написа:

Опитвам се до колкото мога да очертая идеалния образ на критика.

Може би, но стремежът към идеалното, не носи никаква практическа полза. А сам написа че "критиката е действие".

ДЕЙСТВИЯТА се съотнасят до взаимодействие между субект и ДЕЙСТВИтелността. Схващаш ли или да обясня като за начинаещ...

А чопленето и заиграването с поредните 'добри и лоши" критици, какво 'би следвало', как "трябвало", какво си "подчертавал" са точно както е и всичко останало - чоплене на думички като пред огледалото си.

Като знак за същото, придружено с присъщата безкритичност и ментална ограниченост, е и поредния фейк:

преди 21 минути, 16562 написа:

Взискателността трябва да е съобразена с възможностите на отсрещната страна. Ако не е, то това според мен е сигурен знак за пристрастие.

Ето това е "знак за пристрастие" - свеждането на един чисто ментален подход, до реактивността и чувствителността на някого си, за който това било израз и на "лично отношение".

Всичко това изразява една личностна незрялост. Идентифицирането с дадени схващания, представи, описания... подава резултати като тия, при които критичното им ментално разглеждане да се преживее като "лично негативно отношение". Това се случва на всеки още от дете и въпросът е, че това е белег че даден субект не ги израства. Всъщност - при прекалена форма на идентифициране с нещо, всяка конотация може да се интерпретира и като "лична негативност", без обективно да е налице такава.

Личните отношения нямат общо с менталността. Който е с личностни дефицити винаги преобръща всичко до "него си и това как се чувствал", освен че всичко това говори и за себичност ( вкл и от потиснати нарцистични наклонности )

Най-важното за степента на зрялост за една личност е... да намира непрекъснато границата на различимост между "субективния си свят" и "извън него". Няма значение кой какви качества има, дори и да е гениален, потъването сред субективната реалност е капан, на който векторът е само в една посока... Не може и няма как да е налице развитие, защото потъването сред субективна реалност е процес, който изисква непрекъснатото й утвърждаване. Това винаги става за сметка на "деятелността сред действителността".

Склонността към идеализация и непрекъснатост към изискванията към себе си, са симптоми за личностни дефицити и винаги са пряко свързани с възпитанието и семейната среда, в която най-често "изискването за повече" е била основно послание и "отношение", защото става условие за 'одобрение'. Така това се превръща в модел и към "себе си"..., но неодобрението винаги остава като неудовлетвореност и "винаги за още"... от типа 'мога/може повече'...

Не е трудно да се види, колко често "критиката" е просто маскирана претенциозност. Начин да се изрази нечия прищявка във връзка с това, което на него лично му изглежда правилно и вярно. 

Няма как една критика да е безпристрастна.  Всеки запознат с психическите особености ще обясни, че критиката възниква когато даден човек е привързан към определен обект. А това е пристрастие.  

В случая, че имаме критикуващ и критикуван, то страстта е винаги в критикуващия, защото иначе не би възникнала критика. 

 

на 29.10.2024 г. в 11:06, Theros написа:

Не е трудно да се види, колко често "критиката" е просто маскирана претенциозност.

Може би. Но и никак не е трудно да бъдеш забелязан колко често Критикувания е просто маскиран претенциозник.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Може би. Но и никак не е трудно да бъдеш забелязан колко често Критикувания е просто маскиран претенциозник.

Е, други пък забелязват претенциозната и из критикувания и критикуващия.    

Обичащите да критикуват явно не търпят критика. Но в самата тенденция някой да критикува има нещо сбъркано - не в това, че се критикува, а в привързаността към процеса. Това показва егоцентризъм, надменност и комплексираност. В тези случаи критиката е инструмент чрез който критикуващият защитава себе си. В тези случаи критиката рядко е необходима, нито има за цел промяна. Последното всъщност би било "самоубийство" за критикуващия - за него е много по-удобно критикуваният да си е все същия, а той да си избива комплексите критикувайки го.

преди 1 час, Theros написа:

Това показва егоцентризъм, надменност и комплексираност.

Така критикувания чрез реактивностите си изрязява своят егоцентризъм, себичност и комплекси.

Колкото до надменността - тя е любимото и удобно оправдание на всеки комплексар. Това не е заяждане - само при условния профил "КОМПЛЕКСАР" е налице остра форма на реактивност спрямо някой, който се "има за повече от него" и това върви непрекъснато само за няколко човека, които мечтата им е да са "равни и уважавани и приети като значими, нужни и важни - колкото всеки друг".  За тях е абсолютно неприемливо че в действителност те не са равни на друг, докато за субекти, които вече са преживели тия етапи в личностното израстване и са преминали през предизвикателствата им, такива проблеми въобще не се появяват, нито се налага да ги решават.

Всъщност казусът е съвсем прост и елементарен - всичко се върти около силната привързаност и идентификация на даден субект с убежденията и вярванията си.

В чисто ментален аспект въобще не съществува какъвто и да е проблем, поради естественото ниво на вникване и разбиране на условността и относителността, както и на склонностите към самозаблуда. Но привързаността дава специфична лична идентификация със система от описания и убеждения само заради избора да бъдат опора и патеричка на субекти с личностни дефицити. Именно при тях се пораждат личностни дисонанси и това ги кара да навлизат в защитен режим, вкл и до яростни и отчаяни форми от типа "на всяка цена"...

Това са елементарни положения - като зачитам какви завъртулки се измислят от Пристрастниците и комплексарчетата които живеят и "дишат" така.

Всъщност пристрастията и вкопчеността са израз проблеми с идентичността, а тя е набор от личностни дефицити. Събрани заедно с характерови особености дават тази весела народна картина - сред която в главиците на психичните "дечица" се разиграват някакви защитни драми, битки за отстояване от типа "на всяка цена" и "на мен никой не може да ми отнеме вярата" и всякакви измишльотинки и фантазии относно "кой и кое какво било, но да е такова, че да е според вярванията и щенията ми"

Именно заради пристрастията и силата на вкопчеността на даден субект в тях, прозират тежестта и нивото на дефицитите, защото пристрастията и вкопчеността ( до мании и обсесии ) са компенсатор на дефицитите и са в пряка корелация и завимости. Така - субектите си съставят сами картината от елементи и особености на психичния си профил. На дефицитите си - също.

преди 50 минути, _ramus_ написа:

Така критикувания чрез реактивностите си изрязява своят егоцентризъм, себичност и комплекси

Защо да е така? Не е така. А и в случая аз не съм критикуван. Крайно некоректна асоциация правиш, но това си е типично за теб.

преди 53 минути, _ramus_ написа:

Колкото до надменността - тя е любимото и удобно оправдание на всеки комплексар

Ами не е. И защо да е оправдание? То предполага някаква вина, погрешност. И тук се вижда, че "критиката" в конкретния случай всъщност е само параван, зад която стои другото, вменяването на определени оценки. Целта е главно да се наложи определена представа - тази на автора.

преди 14 минути, Theros написа:

Крайно некоректна асоциация

ти въобще имаш ли представа какво означава "асоциация" и че в този контекст е напълно погрешно значението й? Ей така си проличава когнитивното изкривяване и дефицитите. Особено когато са "притиснати" от реактивностите.

преди 14 минути, Theros написа:

И тук се вижда

Пише се "виждаМ" и пак си вървят примерите на реактивността и дефицитите.

А освен дефицити, типа на реактивността, както и нейните особености, са наследство от детски травми... Както си е по схема за всеки с условния профил "комплексар". В конкретиката на твоят контекст от "следи" това го обобщавам условно с "мачкане" в детските години... откъдето идват и основните компенсации и сред форума.

За редовните дози афирмации - въобще няма смисъл да коментираМ, защото е толкова показателно...

преди 14 минути, Theros написа:

Целта е главно да се наложи

Да, така го възприема всеки комплексар и си е типология.

преди 14 минути, Theros написа:

И защо да е оправдание? То предполага някаква вина, погрешност.

Но субектът не може да допусне тия да ги има, защото от тях настъпват "драма за него" ( най-общо).

А оправдание е, защото се измислят псевдоаргументи и подходящи описания, които обаче нямат когнитивна основна цел, а ги води острата необходимост да се представи "удобна лична картина". Така всяко "обяснение" всъщност е насочено към намаляване на тревожността и безпокойството и трябва да съдържа, и да е в посока, на предварително избраната лична приказка, сред която всичко нужно е проектирано.

преди 45 минути, _ramus_ написа:

А оправдание е, защото се измислят псевдоаргументи и подходящи описания, които обаче нямат когнитивна основна цел

Това не може да е нито повод, нито причина за оправдание. Но пък ти послужи удобно да вмъкнеш  оценката си на мястото на рипсващите аргументи. 

Ще ти го кажа директно: много си тъп. Постарай се малко повече. 

преди 2 часа, Theros написа:

Ще ти го кажа директно: много си тъп.

дори и няма да прочетеш, нали? Заради комплексите и незрялостта си и понеже "ти прочете и осмисли аргументите"...

И се фантазираш че с тия защитни изблици нещо от тия двете ще се промени ли? Вече толкова години нищо не се е променило в теб и няма как и какво да се променя. Ден да мине, да си пишеш афирмациите и проповедния театър с който си докарваш колко си "духовен и възвишен" и как "мисълта довеждала енергия Което е куриозно, при положение че простотийките дето ги лепиш периодично какво толкова те "изчистиха" и ги рационализираш периодично в сценката - бореца за красота и духовност, срещу лошия, злия, деструктивния ... и "тъп" рамус!

Вярваш си в в някакви си духовни романтики, но за теб те са си спасителни, важни и екстремно нужни като афирмации, за да държиш  буламача от "тежести", които си носиш от дете и така и не си намерил куража да ги оставиш и продължиш свободно в развитието си.

Все ми е едно - чудесен си за пример точно така, както си сега, и преди и както ще си и занапред. няколкото като теб са събрани заедно и това прави този форумен виртуал чудесно място да ви гледам сеира... ( и някои други работи). По сходния си един и същ модел всеки от комплексарчетата упорито си играе личния театър, с подготвена лична версия на "герой" който да си преживеят като 'истински'.

преди 17 часа, _ramus_ написа:

... когнитивна основна цел...

Не считам, че @Theros e с тази цел тука, т.е. познавателна. 

Отделно това, то темата му е по скоро да изрази как на него му влияе критиката и в частност на психиката му. 

Цялото му поведение е: Вижте ме, харесайте ме и ще спечелите. 

Въпроса е, че е същество което не му е необходимо някакви познавателни способности, а платформа за изява, където да събере последователи. 

Сега ти @_ramus_ дай аргументи, защо му обръщаш внимание и "критикуваш"?! Едва ли и за теб това е когнитивна основна цел.  

Думи на хора от типа "на всяка манджа меродия" трудно могаг да се нарекат "критика". А и въпросните от друга страна не носят на такава.

Реакцията на нечии думи всъщност съвсем не е показател за тяхната истинност. Нито пък носи достатъчна информация за това, което се случва под повърхността на съзнанието. Но пък хората са много склонни да попълват липсващага им информация както им е удобно и според пристрастията си, и да правят прибързани изводи. Това, разбира се, също не е критика.

 

 

преди 3 часа, Theros написа:

Но пък хората са

понеже за когнитивна немощ става въпрос - да ти поясня като за начинаещ, че се пише "Но пък хората СМЕ...". Че си списваш така един от начините за спасяване от дисонанси, типично е, особено за определени психични профили, и е описано чудесно и задълбочено.

Не че някога би учил или вникнал - проповедния театър тук ти е основния фокус, а и ясно и сред живота принципно, защото ако извън виртуала имаше сериозни занимания, те щяха да се отразят тук при всички положения. Щяха, но ги няма... И други сериозни работи ги няма, щото на духовния ти герой тия работи не са му нужни.

на 31.10.2024 г. в 13:59, Nikolay Velev написа:

"... Не можем да кажем, че ..."
Кунга Тензин

 

на 31.10.2024 г. в 14:04, _ramus_ написа:

и защо да не можеМ?

 

 

преди 4 часа, Theros написа:

Но пък хората са

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

да ти поясня като за начинаещ, че се пише "Но пък хората СМЕ...".

Повърхностен си, много повърхностен. Само имитираш някаква дълбочина и разбиране. И точно с тези постоянти и настоятелни провокацийки показваш колко си комплексиран и неспособен на адекватна оценка. За безпристрастна самооценка пък изобщо не може да се говори.

на 1.11.2024 г. в 10:15, Theros написа:

Думи на хора от типа "на всяка манджа меродия" трудно могаг да се нарекат "критика".

Психолог съветва как да приемаме по-лесно критика ᐉ Новини от Fakti.bg - Любопитно | ФАКТИ.БГ

Цитат

„Критиката обикновено наранява човек. Това засяга едно от основните ни чувства - срам ”, обяснява психологът и главен изпълнителен директор на Sveapsykologerna Давид Васкури.

И считаш, че като слагаш "на всяка манджа меродия" (Видно в този форум) не "критикуваш" другите ли? 

Безсрамник!  => Това ли си ти???  

Това е просто един форум и аз правя това, което е нормално да се прави в един форум. Така че не се срамувам. Ако някой иска и очаква нещо друго, ... ами да си иска. Ако представи разумни основания и ги изрази възпитано, ще им обърна нужното внимание. Това всъщност е максимумът, който може да се очаква от който и да е участник в един форум по отношение на мненията му.

 

преди 8 часа, Theros написа:

Това е просто един форум и аз правя това, което е нормално да се прави в един форум.

Някои твои публикации не са нормални, т.е. да запълваш теми с писания на Агни Йога -> Примерно.

Цитат

2.5 Не са желателни прекомерните off-topic – мнения, които не са свързани с темата.

2.6 Не се толерира практиката на flood – публикуване на едно и също нещо многократно, както и публикуването на голям брой мнения от един потребител едно след друго. За добавяне на информация към предишен пост има бутон "Редактирай" на всеки ваш пост.

Отделно това: Заедно с @_ramus_ правите доволно off-topic из темите където вземате участие. => Това те прави съпричастен към ненормално поведение из свободен форум. ОК, за теб този форум е "просто" форум в който да си изливаш мислите, вълненията и прочие, но превръщате всяка тема във всичко друго, но не и в дискусия по темата. = В повечето случаи превръщате темите в личен спор. = Това не е нормално!

И считаш (по-точно правиш, всяка тема в която участваш, за да я превърнеш в своя мизансцена в която актьорите сте вие), че това е нормално? 

ОК, разбирам защо не се срамуваш от това, но съвестта ти е омърсена, след като си подвластен на всяко изявление на @_ramus_. 

Разбирам и друго: След като други го правят, то защо и аз да не го правя!? -> Но, именно в съвестта е "ключа" към свободен форум и свободия из "просто" форум. Ни на йото поведението ти не помага из този свободен форум да се изнамери истината по дадена тема или проблем, след като заедно с @_ramus_ привличате поглед към себе си. И, ОК, ако нарцисизъма при @_ramus_ е ясно изразен, то водейки се по него и ти се "превръщаш" в нарцис. 

Цитат

Всъщност на всеки може да бъде приписано притежанието в някаква степен на нарцистични черти, но определени форми на нарцисизма могат да бъдат много ограничаващи и се класифицират като патологични – например нарцистичното личностно разстройство и зловредния нарцисизъм. Психопатията, дефинирана от „Пълният списък на психопатиите на Хейър“, също съдържа нарцистичен фактор.

Цитат

Психопатията се характеризира с нарушена способност за емпатия (съпричастие, съчувствие) и угризения на съвестта, както и с импулсивност и егоцентричност, често маскирани от повърхностен чар и привидна нормалност.

на 2.11.2024 г. в 22:59, Theros написа:

Това е просто един форум и аз правя това, което е нормално да се прави в един форум.

бебчо... това изречение направо кърти с инфантилността си.

И не е само това - "...ако някой представил разумни основания... и той щял да им обърне внимание..." В инфантилността бебчото се фантазира с имитация на "разумности и основания"... и чак тогава той щял да обърне внимание...

Защо именно възвишените виртуални герои са никове на толкова въздухарски и инфантилни авторчета? Каква разлика да има, освен във филма дето си сънуват, с малкия шестокласник, вживян в комикси и сънуващ че е тайна бяла нинджа, че е безсмъртен и можело да го убият само със сребърен меч, и то само в Япония... И е потънал и рисува само такива картинки, да говори си колко велики дела е свършил като нинджа, а извън филма е един обикновен изгубен лигльо.

 

на 1.11.2024 г. в 15:10, Theros написа:

Повърхностен си, много повърхностен.

дооооо'ре!

Добре че го пише бебчото, докато скърца със залъгалката, дето е вече изтъркана и иска замяна... Уж да порасне, пък той даже и оценки имитира... щото е научил да папагали глупости...

Радвам се, че има кой да даде пример за зряло поведение. Млъквам унижен и засрамен.

преди 5 часа, Theros написа:

Радвам се

естествено, рамус живее за да ти носи радост. И е чудесно че успява... , което означава че много го бива и в това.

Всъщност ти се радваш... защото именно това е "нормалното в този форум" и ти си изцяло нормален, с нормално писане, поведение, възприятие и отражение. Просто... не се сещам за нищо по-"нормално" от авторът зад ника ти...