Критика. Видове критика и влиянието им върху психиката.

[Гости mecholari]

 Рамусе, верно ли ветеринарката обича телета и патки, и теле-патка е? Да й прата мислено една патка.  

[Гост]

Аз лично, трудно понасям директната и остра критика. Има и други начини да се разкритикува някой, може да се направи по-тактично. Деструктивната критика я отхвърлям. Като цяло ми се отразява негативно, ако някой ме порицава, но ми е приятно, когато анализират разказите или стиховете, които пиша.

[Just a Stranger]

То остра критика почти никой не понася спокойно. Безразличието не го приемам за понасяне на критика, а по-скоро за бягство от нея. Спокойното приемане предполага да успееш да погледнеш през очите на критикуващия и да прецениш аргументите и намеренията му, оставайки в равновесие. При мен единствено последното - равновесието е проблем при прекомерна агресивност отсреща, дори и да е от познати и с добри намерения. Една от причините е в желанието и очакванията ми към хората, особено от обкръжението ми, да проявяват повече тактичност критикувайки. 

[_ramus_]

преди 18 часа, Just a Stranger написа:

То остра критика почти никой не понася спокойно

Още сте деца, реагиращи с лично отношение.

Това тръгва още от детските години и е част от възпитанието и ролята на родителството, спрямо детето. Тогава най-много се случва критиката да рефлектира върху личността и да вървят двете като 'сплетени'. Цялата работа е че критиката се явява конфликтна на естествения личен фон от самозаблуди, чрез който всяко лично действие, представа, мотив или възприятие - преминава през призма че е "правилно".

Изключително важно за всеки човек е идеята му за "правилното". И за себе си - е много важно да се нагласи така, че да "се резултира до усещане че моето е правилното" - това е почти "задължително' при всеки човек. Обратното веднага го хвърля в объркване, защото борбата за одобрение през детството е свързана с нуждата от грижа спрямо самото дете и това му дава шанса "да оцелее". Или схемата в несъзнаваното е - щом някой ми показва че "не съм добър, не правя добри ( и правилни) неща, значи че "СЪМ ЛОШ" - значи че няма да ме харесва, да ми обръща внимание... и няма да получа нужното за мен... !!! А това поражда страх от който е важно да се избяга и изтласка. 

А "доброто дете" е начина на обратна връзка с онова, което е в "идеалната представа на родителите спрямо техните деца"... В децата - възниква същото спрямо родителите - моите родители са "идеални"... Заблудата е съвсем несъзнателна и естествена - родителите ми са добри с мен, когато аз съм добър и правя и говоря 'добри неща". И несъзнаваният страх - да не покажа с нещо че "не съм добър и НЯМА КАК ДА НЕ СЪМ ДОБЪР и да не ПРАВЯ или МИСЛЯ ПРАВИЛНО". Това преминава като модели след това в "религиозното усещане и отношение към света"...

Между другото - се формира емоционалната подложка и пълнеж на по-късната думичка "ИСТИНА" - правилните и добри неща, според които преживявам сигурност и спокойствие. И ЗНАМ че са добри, защото правя като ДОБРИТЕ и така, както те са ми показали какво значи. Аз съм ДОБЪР, защото правя,мисля и показвам какво е, защото ДОБРИТЕ така са казали, показали, написали... и така съм сигурен какво, кое и как значи "ЧЕ СЪМ ДОБЪР" и кое е "ДОБРОТО".

Това дори се фиксира за цял живот и много често неотработени и травмиращи отношения, стават модел и призма на незрялата личност за цял живот, като й се отразяват върху житейските й избори, бит, култура, образование, целеполагане, ценности... Особено в личния им живот - избора на партньори в живота, като участници в семейство и възпитанието на деца от тях самите...

Всяко лично нещо, действие, възглед... - се възприема от самата личност като "правилното", обосновава се после - като 'единствено възможно" или като "добре че така стана". Деривати на тия самозаблудни версии са също и масовите от рода "така е трябвало да стане", "всяко зло за добро", "така е писано"  - които се ползват често в междуличностния обмен с цел да се внесе успокоение и като хапчета антистрес... 

Голямата част от психичните събития се случва в несъзнаваното и там се кове поведението, уклоните, импулсите и вътрешните процеси от които зависи то. "Желанията" са само проявлението на сложния комплекс от "невидимото несъзнавано" ...

Именно заради това в емоционалните етапи на личността "критиката се възприема ЛИЧНО" - самата личност интерпретира че я 'критикуват', а не нейното производно - действие, мислене, извеждане. Прост пример за това е - че вместо да се възприеме постъпката като "глупава", неправилна и и да се осмисли как, къде и кое е проблемно в нея - се заключава несъзнателно и емоционално АЗ СЪМ ГЛУПАК. ( което емоционално е дериват на "АЗ СЪМ ЛОШ" )

Това остава за цял живот и е особено характерно за някои типове детски характери, при възпитание на прекалено строги и контролиращи родители. Етапно същите процеси определят и последващото сред всяко "тийнерджърство" бунт срещу авторитета - през неговите "образи" от които се задава.

Така, че скъпи "деца" в опаковка на "възрастни тела" - неизраснатите етапи в личностен план, задават силна емоционална компонента и приоритетен фон на същото сред целия психичен свят на личността. Аз имам моя си думичка за прилагателно, когато става въпрос за "силно чувствителните към личностния си профил" хора - наричам ги "мачкани в детството им". "Мачканите хора" често развиват компенсации чрез реакциите си - едни избиват в безразборен бунт, докато объркано търсят "кое е тяхното", други пък драматизират силно мачкането си, като го превръщат в лично обяснение за всяка несполука, проблем и негативно преживяване. Въпрос на характерови особености на самото дете, както и на безкрайните нюанси на начина по който му е въздействала семейната и социалната среда.

Хората с психични травми (които са в емоционален план) са изключително чувствителни на тема "че може по някакъв начин да излезе че "не са прави" (че са ЛОШИ), защото преживяват отново и отново своите страхове в детските им години. Непрекъснатите им настоявания, обяснения, утвърждения и конструирания дори на концептуални форми, всъщност са начина им да се оправдаят и внушат на другите - че "всъщност са добри".

Най-ясно и контрастно това личи от поведението на религиозните хора. И колкото са по-травмирани психично - толкова са повече фанатични във вярванията си и толкова повече реагират защитно и остро на дисонанси. Оттам идва и "проблемът с личното реагиране на критика". Това вече е описано по-горе именно от хората за които критиката е винаги "ЛИЧНА" ( към човека). Няма как емоционално това да не е така - проблемния емоционален план е запечатал негативни "спомени" и само чакат да се "рестартират преживяванията от тях".

[дioiд]

преди 17 часа, Just a Stranger написа:

То остра критика почти никой не понася спокойно.

Това дали е остра или не, не е важно. Макар, че правилно е да се каже пряка. 

Във виртуалното пространство обаче не може да става въпрос за някаква критика, защото имаме споделяне на различни възгледи по отношение какво споделяме или не споделяме.

В тоя случай за каква острота говорим?! И спрямо кое?! Спрямо образа или този който прави проекция на нещо тук?! 

Рамусчуглу дава някакви епитети за оценки. Именно по тях може да се ориентираш до колко му е добър "интелигентния багаж". Това, че ползва определени заучени думи като когнетивност, бадъуей и би следвало да му знаеш езиковия му запас, то в него не виждаш аргументи, а сбор от добре усвоени "матрици". 

Друг е въпроса дали в миналото този негов образ ти е бил близък, т.е. сгоден, а към момента не ти е, защото явно посяга към нещо което смяташ за свое. 

[Just a Stranger]

преди 47 минути, dioib написа:

Това дали е остра или не, не е важно. Макар, че правилно е да се каже пряка. 

Казал съм го, както съм решил, че е правилно що се отнася до мен. Не, не е пряка. А интензивна, настоятелна. Когато съм разбрал нещо, започвам да се дразня когато продължават да ми го повтарят настоятелно, примерно. Причините за това също ги знам. 

[дioiд]

преди 33 минути, Just a Stranger написа:

Когато съм разбрал нещо, започвам да се дразня когато продължават да ми го повтарят настоятелно, примерно.

Тоест тези дразнения са ти неприятни? Обоснови се повече, ако е възможно. 

п.п. Примерно: 

При лечение на туморни образования се налага да се изрязва и част от здрава тъкан. 

Така, че може да си разбрал, но да не си схванал, защото схващанията ти да се базират на някакви предразсъдъци. 

И друго: Това, че си по чувствителен би следвало да го знаеш и избягваш въпросната повторяемост. В тоя случай, т.е. когато си раздразнен не е уместно да проявяваш някаква дързост, а по-скоро въздържане да не ескалира това твое раздразнение и се принизиш към този който те е подразнил. 

[Гости mecholari]

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Казал съм го, както съм решил, че е правилно що се отнася до мен. Не, не е пряка. А интензивна, настоятелна. Когато съм разбрал нещо, започвам да се дразня когато продължават да ми го повтарят настоятелно, примерно. Причините за това също ги знам. 

Многократното повторение цели внушаване и с отрицателни съждения е злоупотреба. Това е деструктивната критика и истинска черна магия, защото думите пускат корени, това са плевели и кукувичи яйца. Хипноза. Няма как да харесваш нещо, което ти е чуждо.

[дioiд]

преди 55 минути, mecholari написа:

Многократното повторение цели внушаване и с отрицателни съждения е злоупотреба. Това е деструктивната критика и истинска черна магия, защото думите пускат корени, това са плевели и кукувичи яйца. Хипноза. Няма как да харесваш нещо, което ти е чуждо.

Многократните повторения в действителността само показват до колко има някаква зависимост. Чрез тях не може да се получи хипноза. Да, може да се установи такава в другия, но не и кой е предизвикал въпросната, която на определена дума довежда до "цикличност".

Що се касае до виртуалното пространство, то не може да се твърди, че е злоупотреба, защото все пак има съзнателност при четене. О, да, може да се "задействат" определени хора, чрез ключови думи, но в случая не говорим за злоупотреба, а за манипулиране.

Такова обаче е при положение, че преди това е имало някакъв физически контакт между манипулатора, манипулиращия и манипулирания.

Принципно, за да се хипнотизира някой е необходимо да се предразположи към спокойствие.

В конкретизация с Рамусчугу е, че той с остра критика се опитва да изведе другия от някаква си хипноза (това е неговата илюзия), която обаче той е възприема посредством видяното и прочетеното, но не забелязва, че другият може  да е вещ и вместо желания ефект, то в него да се отключи някаква хипноза  от друг.

Кратко: За мен не е изненада двама хипнотизирани да се доведат до взаимна цикличност. Ако с една цикличност може да се справи психолог, то с групова психоза определено не може. Ако има кой да му помогне и раздели групата, то в последствие може по отделно да проведе терапия.

[Гости mecholari]

Много добро мнение.

 

[Гости mecholari]

.

[Just a Stranger]

на 21.10.2021 г. в 15:42, _ramus_ написа:

Това отново не е вярно извън повярваните ти фантазии. Самокритиката не е за всеки. За нея се иска достатъчно зрялост, а не да се фантазира сред "идеали". За самокритиката нямаш никакъв шанс да гледаш идеалното кое е. Идеалистите са просто фантазьори, които си нагаждат идеи, и им придават значението на цели. ИДЕАЛНИТЕ ЦЕЛИ никога не могат да бъдат постигнати, а още повече - високите идеали преднамерено се отдалечават от човека за да ги запълни с религиозна приказка, как ще си "заслужи наградата", ако бъде или прави...

Когато другите смесват понятия, обръщаш внимание, но не и когато ти го правиш. Идеал и фантазия не са едно и също, а идеалист не е еднозначно с фантазьор. Да, в определени случаи би могъл да е, но това са две различни понятия. Идеалът може да е постижим; всъщност за идеал може да бъде взето нещо вече реализирано от някой друг. Идеалът може и да не е постижим, но идеалистът да е наясно с това и стремежът да е приближаване, а не в крайно постигане.

А идеалът в случая със самокритиката е нужен за сравнение. Човек за да се развива трябва или да вземе пример от някой, който вече е осъществил нещо желано, или сам да си изгради представа за това към което се стреми, ако няма наличен пример. Съответно и критиката изразяваща разминаванията между себе си и стремежа (идеала).

преди 20 часа, _ramus_ написа:

Още сте деца, реагиращи с лично отношение.

Това тръгва още от детските години и е част от възпитанието и ролята на родителството, спрямо детето. Тогава най-много се случва критиката да рефлектира върху личността и да вървят двете като 'сплетени'. Цялата работа е че критиката се явява конфликтна на естествения личен фон от самозаблуди, чрез който всяко лично действие, представа, мотив или възприятие - преминава през призма че е "правилно".

...

Кого описваш всъщност? И доколко написаното е правило или само някакъв възможен сценарий?

преди 20 часа, _ramus_ написа:

А "доброто дете" е начина на обратна връзка с онова, което е в "идеалната представа на родителите спрямо техните деца"... В децата - възниква същото спрямо родителите - моите родители са "идеални"... Заблудата е съвсем несъзнателна и естествена - родителите ми са добри с мен, когато аз съм добър и правя и говоря 'добри неща". И несъзнаваният страх - да не покажа с нещо че "не съм добър и НЯМА КАК ДА НЕ СЪМ ДОБЪР и да не ПРАВЯ или МИСЛЯ ПРАВИЛНО". Това преминава като модели след това в "религиозното усещане и отношение към света"...

Между другото - се формира емоционалната подложка и пълнеж на по-късната думичка "ИСТИНА" - правилните и добри неща, според които преживявам сигурност и спокойствие. И ЗНАМ че са добри, защото правя като ДОБРИТЕ и така, както те са ми показали какво значи. Аз съм ДОБЪР, защото правя,мисля и показвам какво е, защото ДОБРИТЕ така са казали, показали, написали... и така съм сигурен какво, кое и как значи "ЧЕ СЪМ ДОБЪР" и кое е "ДОБРОТО".

Тези подчертани думички, а и целия текст много точно описват как най-вероятно проектираш собственото си минало върху представата си за другите, за които си мислиш, че се намират в аналогично положение на твоето в миналото.

[_ramus_]

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Да, в определени случаи би могъл да е, но това са две различни понятия.

и някак си рамус ги "смесва ли"?

Това е защото рамус така е написал, или защото ти така го прочиташ? Или за да го ползваш за да можеш ти самия да си вмъкнеш рецитацията.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

А идеалът в случая със самокритиката е нужен за сравнение.

за теб - сигурно. Но и това е лъжа - ти нарече личната си версия на критика като "когато критикувам някого". При това - сред форум. Няма ментален човек, който да приеме критика към личността си. Това са детинщини, ехо от детството, което така и не е израснато.

Менталните и зрелите хора ползва за "самокритика" друга думичка - САМОАНАЛИЗ. Сериозните хора ползват КРИТИЧЕН (само)АНАЛИЗ - това е тогава, когато са зрели достатъчно за да могат да "отделят" личното от "всичко останало". Така се реализира намаляване на личната реакция, като производно на личното отношение. Намалява, до нейното самоотпадане, защото самата личност спира да е "чувствителна" към отношението на другите към нея, чрез което приема "КРИТИКАТА" като отношение на негативизъм.

Ти така и не разбра, че в главата си всеки наранен емоционар не може да направи разлика между онова, което го критикуват и "себе си'. Той самия го прави, когато възприема нещо като критика, го насочва към "себе си" и така става "човека". Ползвам това непрекъснато за да ви разпознавам и то ми показва невъзможността за различаване и проблемите в идентификацията.

Ти ми го показваш непрекъснато, с всяко написано - и емоционалните реакции и проблемните идентификации. Ама незрелите също могат да си имат идеали - да, нека си ги имат, нека си е за тях каквото те си имали нужда, според тях си. Но ти пишеш от името на "всички" а си невеж кои са те. Невеж си и това е - но не, ти си злобен, аз виждам, наясно съм, знам това или онова... Комплекси, компенсирани с фантазии... сигурно са страшно "духовни" и възвишени. Но само когато си сам пред огледалото. Когато има друг контекст, различен от фантазния - и настават проблемите и се стига до детинщините на които си проводник, при това - сам си го признаваш. РАзбира се - това не пречи с нищо ти да си имал идеали, като че ме интересува ти какви идеали си имал, защо са ти и какво ти носят.

Имаме огромна разлика между мен и теб, за теб - все едно че си говориш някъде на пазара и се напъваш със "сравненията". Идеалните примери, избрани за следване са нужни само на теб, а на мен вече не са ми нужни. няма практик, който да е идеалист. Идеализмът има фантазно лично значение докато практическия опит не стане приоритетен.

======

Всеки идеал е фантазия - без никакво изключение. Няма значение кой, какво и дали е направил - друг взима Направеното и изминатото на първия и стъкмява идеална фантазия от това. Той никога няма да включи в нея начина, постигането, пътя, проблемите и екстракта от опитността и особеностите на самия "Постигнал" - той фантазира само "направеното от друг" и неговото отражение на "крайния резултат". А същността на постигането не е следването, защото няма двама изминали "един и същ път". Както и да фантазираш "как вървиш нанякъде", не е едно и също като да вървиш по пътя си.

Следването - е само фантазен елемент. Хора, които си нямат друг начин, си взимат цели, правят ги в посоки... но тях ги няма сред всичко това. Нито една практическа стъпка не минава през фантазията и въображаемости. Те отразяват, понеже нямат разбиране, а и няма как да имат такова - просто се фантазират чрез следване, подражаване и имитации.

За примери - ако знаеш колко фантазьорчета се вживяват като гледат филми, предавания, състезания... И после - се пробват да подражават на онова, чрез което преживяват. Да гледаш и да фантазираш как се плува, колко е красива водата...  няма нищо общо с плуването, с проблемите през които се минава - просто си гледат и се вдъхновяват от нечие постигане. И като влезнат във водата - и е голямото фиаско... на фантазното - не било точно както е по фантазията.

И точно това правиш и ти и затова са само празните приказки и проповедите "колко е велико да си идеалист, защото вярваш че е велико". И заради това измислиците минаващи при теб за "аргументи" са толкова нелепи - просто си вярващ фантазьор, който фантазира как прави, мисли, работи, сигурен е, той решава, избира, даже и знае "какво е свободна воля и свободен избор', защото за да дърдоркаш по форуми се искат само думички, а за правенето на нещо фантазията е проблем, защото чрез нея се проектират и фантазират напълно нереалистични положения. И само защото тия са написани сред любимите ти за фантазиране контактьорски послания.

А следващите ти нелепи думички

преди 1 час, Just a Stranger написа:

много точно описват

невежеството и безпомощността.

И сега да ти покажа простия пример с поредното написано от теб - имитацията и подражанието на провокация... няма как да е като от оня, дето ги разбира тия неща. Отгоре на всичко - опитваш провокации чрез готови шаблони, които взимаш от собствените ми думички. Идея си нямаш колко е нелепо... и именно това го прави смешно.

[Гости mecholari]

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Кого описваш всъщност? И доколко написаното е правило или само някакъв възможен сценарий?

Тези подчертани думички, а и целия текст много точно описват как най-вероятно проектираш собственото си минало върху представата си за другите, за които си мислиш, че се намират в аналогично положение на твоето в миналото.

Освен това може да означава също, че като строг родител си е мачкал децата. Жертва на друга жертва. Затова и използва в следващия си пост "безпомощността". И  през цялото време му е било смешно. 

[Just a Stranger]

преди 19 минути, mecholari написа:

Освен това може да означава също, че като строг родител си е мачкал децата. Жертва на друга жертва. Затова и използва в следващия си пост "безпомощността". И  през цялото време му е било смешно. 

Може би той така се е "справил с проблема", когато отсреща са го подложили на безжалостна критика и са го докарали до състояние на пълен емоционален колапс. В неговите очи, той се е справил успешно, а миналото, което е изоставил смята за напълно ненужно и неприемливо за порастналия (т.е. за себе си). 

[Гости mecholari]

Смятам също, когато говори за периодично приемане на дрога, неговото болкоуспокояващо е разговор с непораснали. Начинаещи, в която и да е област.  

Деца, биберони.

[дioiд]

Все пак трябва да се отбележи и това: Каква връзка има критикуващият с критикувания?! Връзката от своя страна пък зависи от наличие на някаква зависимост между участващите в критичността по-общо. Няма ли зависимост, то не може да се говори за критика и в тоя случай определено има отрицателно влияние по отношение на психиката. 

Един човек със слаба психика определено не умее да критикува, а по му се удава да се прикрива зад запаметени модели на поведение. В последствие той започва да е зависим от поведението на другия, а не да изгради в себе си поведение което да укрепи психиката му до степен адекватност във отношенията си с другите, т.е. да е личност, а не механичен сбор на личности. 

Психологията психотерапията и т.н. не разглеждат патологичния случай на шизофрения, а помагат на човек да разбере какви страхове, мании, зависимости и т.н. са довели човек/пациент до това той да постъпва по някакъв начин. 

И ако психологията пряко се занимава с това даден човек с определени психически процеси дали е подходящ за дадена сфера в която се изисква определено поведение, то при психотерапията е различно. Тя се занимава с това, как да помогне на човек да се справя с обществото в което живее въпросния. 

Трябва да отбележа, че един добре запознат с психологията не ползва критика при лечение на психично обременени хора. Добре му е известно, че другият не се нуждае от критика, а от някакво съчувствие (разбиране). Да, има изградена методология за групова терапия, но тя се прилага спрямо хора с еднакви зависимости. Когато е индивидуална зависимостта, то терапията е индивидуална.  

п.п. Определено имам усещането, че някои тук се опитват да прилагат психотерапия на Рамусчуглу ... мда ... уви = след като нямате физическа връзка с него, то резултатността ви ще е нулева. Безсмислено е проява на някаква критичност спрямо поведението му. Определено това може да доведе до негативизъм в неговата психика и вместо да му помогнете да му навредите. Помислете!!!

 

[_ramus_]

на 24.10.2021 г. в 14:23, Just a Stranger написа:

безжалостна критика и са го докарали до състояние на пълен емоционален колапс

Вярно е. Мъчи се рамус цял живот да излезне от колапса 

Как става възможно толкова примитиви на едно място да се съберат? Просто е - поредната тема!    Мизерията отвътре колкото и да се спотайва все някак се изплъзва издайнически... И това не е никаква критика. Излишно е мизерията да се критикува, а не си и заслужава.

[Гости mecholari]

Горния пост е идеален пример за това как се снасят кукувичи яйца. Т.е качества, които субектите не притежават, отрицателни съждения.

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Съждение

http://sinonimen.onlinerechnik.com/duma/мизерия

https://bg.m.wiktionary.org/wiki/признак

https://rechnik.chitanka.info/w/примитивизъм

[kipen]

на 26.10.2021 г. в 8:47, _ramus_ написа:

Как става възможно толкова примитиви на едно място да се съберат? Просто е - поредната тема! 

Определено още в началото описах, че ще се случи!

Кво се вживяваш и ти? Нима не очакваше, че и "асистентчето" ще "издишне" по пътя към ползотворната дискусия, убоден от игличката на преекспонирането към "личното", заразен от песните у тимбите на двете баби?!?

Кофтито е, че моделът на опошляването е производен, резултира от комбинацията между ниското ниво на образованието на доста хора, паралелно на предоставянето на "свободна сцена" за изява, и неизбежната проява като факт, че има и простаци с "прекалено високо самочувствие" - нереалистична самооценка(елементарно следствие от ефектът на Дънинг-Крюгер, че тъпанарът никога няма да има реалистична самооценка за способностите си за разбиране по отношение на неща, които не разбира, но пък ще вярва, че мнението му е значимо).

Всъщност, да спориш с простак е не само загуба на време, ами и може да доведе и до собственото ти опростачване.

Социологическите изследвания ясно показват, че няма как, при зададена императивно "свобода да се изказват мнения", да не се появят и "простаци" във формата на неосъзнати "проповедници", особено в някои раздели. Това е толкова блазнещо за типажа "докоснал" се до "дълбоките колективни слоеве" на страха, които са "изринати" от "тинята по дъното", като следствие на неосъзнаваната мегаломания, рееща се във "висините" или "безкрайните ширини" на фантазните светове. Блазнещото е от възможността несъзнаваното да се "разтовари", но за сметка на "изливането" в "казана" на общественото говорене, да се "сподели товара"... типичен модел на комуникация сред хора с ниско ниво на образование(сред по млади индивиди) или сред незрели емоционално хора(тука няма възрастови ограничения).

Така един добродетел в обществото, залегнал в идеята за същността на форума - възможността всякакви хора да си споделят мненията, се опошлява, чрез неизбежното включване на типични простаци и както се вижда - личната им невъзможност за осъзнаване, в уж дискусиите.

Ма то не са "наранени душици", то не са "праведни защитници", то не са интриганти-пенсионери, то не са секви малоумници, дето не могат да вденат значението на думичките и си папагялят пре-"заредената" им форма, циркулираща безкритично сред масовката. Така и не се разбра, че "критика" може и да води до "осъждане", но последното не е част от значението на "критика"! .....поне да беше в "религиозния" подраздел, ама то "шило в торба не стои"...

А последващото "кофти" на модела на опошляването е точно тази "инвазия". Все повече теми, в които взимат участие неосъзнаващите "простака", толкова по-малко интелигентни хора ще пишат в тези теми. А не е като да не са супер активни предпоследните, щото требе да се "излива"...толко, че да задръстят с присъствието си всяка набелязана тема, резонираща на "болките" им....съвсем естествена е посоката на "инвазията" към настоящия подраздел!

Опитах, и описах варианти на заглавия на теми, за да има по ползотворен ефект от темите по отношение на комуникиране, без да е "минирано" с предпоставки за спорове. Ама не можа да се включи от автора, пък и от който и да е. "Високото самочувствие" е "капан"! А "капанът" е, че като следствие се бърка "гордостта" с "горделивостта". Отново две различни думи, чието значение за доста хора е като синоними... таман както "критика" и "осъждане"...

[_ramus_]

преди 13 часа, kipen написа:

без да е "минирано" с предпоставки за спорове.

Хм, всъщност не това е проблемът, поне според мен. Свободният достъп подава възможност за широко поле от цветове на гледните точки, но не това е проблема, защото спорове между 'сходни' са "малки конфликти".

Основното е, че разнообразието се пресича в контактни точки между хора с огромни разлики в когнитивното и личностно развитие. А това си има някои нерешими проблеми по отношение на комуникацията и междуличностния обмен.

[Гости mecholari]

Грубата реч разрушава човека отвътре  

В будистката психология се казва, че основният източник на загубата на  енергия е речта. Християнството казва, че не е важно какво влиза в  устата на човека, а какво излиза. Много светци и аскети се изолирали от  хората, за да не участват в празни разговори. Във ведите празните  разговори се наричат „праджалпа“ и те са едно от главните препятствия на  пътя да духовния и материалния прогрес. Речта определя човека.

Всеки човек трябва първо да лекува тялото си, второ – да бъде специалист  по граматика и да следи речта си, трето – да бъде философ, който  очиства съзнанието си и постига абсолютната истина.

От речта на човека зависят здравето и материалното му благополучие. Умението да се говори и слуша сериозно се изучава във всичките  бизнесшколи. Буда твърди, че с дума може да се убие човек.

Ведическата  астрология разказва, че сенчестата планета Кету отговаря за  оскърбленията, тя реагира бързо, често за един миг; Кету дори дава  освобождение, но в отрицателен аспект. Тя наказва за оскърбленията и  непочтителната реч, бързо лишава човека от всичко, което е постигнал в  духовен и материален план.

Във ведическата цивилизация всеки човек се  учи внимателно да следи речта си.

Глупакът се отличава от мъдреца, когато заговори. Речта има много силна  енергия. Хората, които общуват с ругатни, грубо и оскърбително, в определен момент получават тъмно петно на тънкото си тяло, което след  година-две може да прерасне в раков тумор.

Речта е проява на жизнената сила. Според Аюрведа тя е Вселенска енергия. Нейната цел е да доближи човека до Божественото. С нея той може да  обсъжда практически дела, да общува с близките си. Но тя е и проява на Прана.

Колкото повече Прана притежава човек, толкова е по-здрав,  успешен, харизматичен и хармоничен човек. Праната се изразходва  най-напред, когато човекът говори, особено когато критикува някого, осъжда, предявява претенции, псува.

Най-успешните хора говорят приятно и  умеят да контролират речта си. Хората, които говорят лошо, заемат в различните йерархии последните  места.

На Изток човекът, който не може елементарно да контролира речта  си, се смята за много примитивен, дори да е професор на Запад.

Нашата карма се определя от речта ни. Когато критикуваме някого, ние  поемаме върху себе си негативната му карма и лошите качества на този  човек; така действа законът за кармата. Ние вземаме качествата на  човека, когото възхваляваме; така придобиваме божествени качества.

Западната философия съветва да мислим и говорим за успешни и хармонични  хора.

Колкото повече са егоизмът и завистта, толкова по-тежко е на човек да  говори добро за някого. Трябва да се учим никого да не критикуваме.

Онзи, който ни критикува, ни отдава положителната си карма и взема  нашата лоша карма. Затова във Ведите се казва, че е добре да ни  критикуват.

В „Махабхарата“ се говори, че ако искаме нещо да свършим, вероятността  да се случи е да мълчим и на никого да не казваме за него; ако сте  казали дори на един човек, с 80% намалява вероятността да свършите  работата си, особено ако сте споделили със завистлив и алчен човек.

Хората, които говорят малко и обмислено, постигат повече. Те не губят енергията си.

Речта на невежите е пълна с оскърбления, претенции, осъждания, заплахи,  нецензурни думи, които са пропити от гняв и ненавист. Ако на такъв човек  му се каже нещо хубаво за някой друг, той може да се разболее. Такива  хора, осъзнато или неосъзнато провокират другите, опитвайки се да  предизвикат у тях енергията на гнева, раздразнението, обидата, завистта, тъй като на тази вълна те са настроени и се хранят с тези нисши  разрушителни емоции.

Хуморът им е „черен“, пълен с издевателства и  радост от чуждата мъка. Те са в илюзиите от началото до край. Такива  хора Вселената ги лекува с тежки удари на съдбата и болести. Те бързо  развиват психически болести. С тях не бива да се общува.

Когато имаме претенции, нашият съречен център се блокира. Най-честите  претенции са срещу съдбата, срещу заобикалящите хора, недоволството от  себе си и света. Претенциите се проявяват не само в думите, но и в  мислите, тона, стила на общуване и отношението към живота.

Всичките претенции имат деструктивна природа; те отнемат енергията на човека и затварят сърцето му.

По материали от Интернет

https://dolap.bg/2021/02/08/грубата-реч-разрушава-човека-отвътре/

П.п. Малко инвазия....

 

[Just a Stranger]

За мен критиката е на първо място действие и едва след това е критика. С това искам да кажа, че разглеждайки и давайки оценка за дадена критика, първо я разглеждам общо като действие. Опитвам се да открия мотивацията, причините, влиянието й, възможните последствия. След това е моментът на съпоставка между съдържанието на критиката и моята позиция по засягнатия въпрос. Тук разбира се, някои ще възразят, че това дали критикуващият е добронамерен или не, дали правилно е преценил способността на отсрещната страна да разбере казаното, дали в критиката му не е скрита нотка на стремеж към себеизтъкване и демонстрация на превъзходство и т.н., са неща, които нямат отношение към издържаността на критиката. И наистина за човек, който разглежда критиката само като критика, това е така. Придържайки се към буквата на определението за критика, това може и да е така, тъй като мотивацията и целите не са част от дефиницията. Но както споменах, критиката е и действие и няма как да се избегнат общите принципи отнасящи се до всяко едно действие. 

Когато имаме някаква реакция изглеждаща така, сякаш е насочена срещу отправена към лицето критика, то би следвало да се запитаме, дали наистина е така. Дали реакцията не е към самото действие, мотивите и целите му, или е към съдържанието (или и към двете). Иначе рискуваме изводите ни да са погрешни. 

Освен горното искам да обърна внимание и на това, че критикуващите често реагират също толкова незряло към ответната реакция спрябо отправената от тях критика, както и самите критикувани, когато не са съгласни със нейното съдържание. Някак си приоритетно се набляга на това, че критикуваните често реагират остро, когато им се каже нещо, което те не искат и не могат да приемат. Но критикуващите често са толкова уверени в себе си, че не приемат възможността критиката им да не бъде оценена "подобаващо" и да бъде отхвърлена. Те разбира се, веднага могат да намерят "обяснение" в психиката на човека отсреща и в някои добре известни модели на реакция при хората, изключвайки обаче възможността техните собствени очаквания и реакции да са проблемни.

[Just a Stranger]

"1961 г. 531. Има също и такива, които внимателно и придирчиво оглеждат всичко, за да отбележат всеки, по тяхно мнение, недостатък и да поставят на мястото ѝ всяка объркана нишка. Те са много внимателни, за да открият колкото може повече неща, които не удовлетворяват техните идеали и да ги запишат също на вашата сметка. Те са много заети с това, заети са така, че да се заемат със себе си вече не им стига време и колкото по-далеч са те вътрешно от вас, толкова повече е несправедливата критика и осъждането. Понякога дори се стига до неистовост,  стига само да унижат и да осъдят. Това не им пречи да смятат за себе си, че служат  на Светлината и да изискват от вас любов, внимание и грижа за тях. Много несъобразности има в човека. Можем да се порадваме на това, че реакцията на лакмус се получава безотказно и всеки е принуден да прояви своя лик, тъй като зад вас е Учителят."

/Грани Агни Йоги 1961 г./

[_ramus_]

преди 7 минути, Just a Stranger написа:

Можем да се порадваме на това, че реакцията на лакмус се получава безотказно и всеки е принуден да прояви своя лик, тъй като зад вас е Учителят."

Чакаме да "мръднеш малко", за да ни представиш "Учителя си", дето " е зад теб".

Така и така сте му толкова много говорители... докато той се спотайва "някъде сред тънките светове", докато си играе с вас на "мислене".