Критика. Видове критика и влиянието им върху психиката.

[Just a Stranger]

преди 40 минути, Търсещ истини написа:

Че това си е едно добро съждение. Примерно задача "Трима са от различен град- София Пловдив и Варна. Иван е от София, Драган не е от Пловдив. От кой град е третият- Стоян?" Утвърждаваме за Иван, отричаме за Драган и получаваме за Стоян. Агни изтървава нещо добро. 

А пропо. "Ние сме против отричането" не отрича ли отричането? Тези хора го ползват, ако да се преструват, че са против. Хитреци.

В случая самото ти мнение е потвърждение за верността на цитираното от мен. Вместо да потърсиш положителното в него и съответно да разбереш гледната точка на автора, ти започваш с търсене на противоречия и неточности. Разбира се, ще ги намериш. Логическата ти задача не съдържа отричане в този смисъл използван в цитата. Освен това и в цитата целта е различна. Не е констатиране на определен факт, който да се отрече или приеме сам по себе си, а да се потърси и развие положителното. Отрицателното не се отрича, но промяната му се осъществява винаги чрез положителното. Акцентът е върху последното, а фиксацията върху слабостите не може да ги отстрани. 

В "ние сме против отричането" няма отричане. Има неприемане на отричането като метод, т.е. не се прилага. То обаче си е факт, съществува. Ефектът също се знае. Може да се каже, че се отрича ползата от прилагането му като метод, но това ще е просто завъртян начин да се каже, че не се прилага. 

[Търсещ истини]

преди 10 минути, Just a Stranger написа:

В случая самото ти мнение е потвърждение за верността на цитираното от мен.

Ама моля ти се, щедър съм.

[_ramus_]

на 17.02.2022 г. в 20:39, Just a Stranger написа:

самото ти мнение е потвърждение за верността на цитираното от мен.

Мощно дежавю от "потвърждения" залива темата!  Поредното .

на 17.02.2022 г. в 20:39, Just a Stranger написа:

Вместо да потърсиш положителното в него и съответно да разбереш гледната точка на автора,

Не го търси, защото го няма, както няма и автор. Героинята "Пипи" поне си има име авторката й, докато тия фантасмагории са анонимки. Никой не търси вече Зевс на върха на Олимп - при все че за старите гърци е било "положително да вярват че е там".

Всеки използвач може да си намери "положителното за него си", в каквото и да е - както е за Дядо Коледа, примерно.

Сам си цитираш глупости, уж все някой щял да се намери на когото те да му били от полза... Полза няма, няма и такива... но ти си упорит - не може да няма, щом на теб ти е донесло полза и вярваш, че подобни наивни идеализми са "духовна истина".

Освен това - подборката на цитата ти е важна, защото чрез нея подпираш мотивацията си "защо били важни безкрайните ти повторителни утвърждения".

В тема за критика си толкова заслепен и дори не си направи труда да вникнеш какво ти пишат хората, защо и... да разбереш гледната точка на отсрещния, докато пледираш същото но относно другите към повярваното от теб... Но то за това се искат гънки, а не наливане на цитатчета, което може всеки папагал или малоумник.

[Just a Stranger]

"1968 г. 446. (23 август). Самокритиката и самоанализът са добри дотогава, докато дават сила да се борите със своите недостатъци, докато те не гасят огньовете и не лишават от вяра в себе си, както и от желание да се движите по-нататък. Самоанализът може лесно да се превърне в терзание и угризение, да обезсили и да нанесе вреда. Трябва да бъдете много внимателни, за да не преминете тази граница, когато полезността на суровото и критично отношение към своите недостатъци се превръща в нещо твърде неполезно. Всички недостатъци и особено тези, на  които Указва Учителят, подлежат на задължително изкореняване и тези действия не трябва да се заменят с потапяне в мъчения и терзания. И трябва да бъдем благодарни на този, който справедливо ни показва нашите недостатъци. Трябва да се мисли за недостатъците само в процеса на борбата с тях и тяхното преодоляване. Много хора страдат от угризения, самоунижаване, съмнение в своите сили. Тези чувства са далечни от състоянието на борба. Също и анализът и обсъждането на недостатъците на другите хора не трябва да носи печата на осъждането. Справедливата и здрава критика трябва да вдъхновява човека към по-добро. Тъй като критиката може да стане и гвоздей в ковчега. Хората не обичат нито критиката, нито преките указания, даже и учениците. Когато критиката е предизвикана от загриженост, любов и дружелюбие, тя може да бъде възприета безболезнено. Но за да критикуваш трябва да имаш морално право."

Грани Агни Йоги 1968 г. Превод Н. Берчев

[dioib]

Цитат

Но за да критикуваш трябва да имаш морално право.

Всеки може да критикува. Не е необходимо някой да ти казва дали ще е морално или не. 

[Just a Stranger]

преди 41 минути, dioib написа:

Всеки може да критикува. Не е необходимо някой да ти казва дали ще е морално или не. 

Ами то всеки може да излезе с пистолет на улицата и да започне да стреля наред по хората. Може и всякакви други неща. Това оправдано ли е според теб? За нен не е, също както е неправилно некомпетентен и незапознат да критикува, както и да изискваме от други неща, което ние самите не можем и не сме постигнали. 

[dioib]

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Ами то всеки може да излезе с пистолет на улицата и да започне да стреля наред по хората. Може и всякакви други неща. Това оправдано ли е според теб? За нен не е, също както е неправилно некомпетентен и незапознат да критикува, както и да изискваме от други неща, което ние самите не можем и не сме постигнали. 

Не всеки!!! Защо лъжеш??? От там на сетне тезата ти увисва!!! = Не започвай изречение с ами, ако и т.н. За кое общество става въпрос??? 

Що се касае, какво е оправдано и кое не, е спрямо какво???  Спрямо всеки или теб??? Някои ще го оправдаят, а други не. -> Дефинирай целта (смисъла да имаш пистолет)!!! Отгоре на това кои имат пистолет??? Определено не всеки!!! Така, че попитай някой американец, където му е позволено да стреля насред хората!? Защо питаш мен българина??? Провокираш ли ме??? Защо??? 

Защо изобщо насаждаш с такива ами, ако и т.н. страх??? Да, това правиш!!! 

В България, за да имаш оръжие, то трябва да отговаряш на определени условия. Всеки друг начин на притежание на оръжие се счита за незаконен и според действащата ни Конституция, то не се допуска да нарушиш чл. 57 ал. 2-ра. За другите случаи си има Наказателен кодекс!!! 

Драги ми "страннико", след като не си запознат с Конституцията на България, след като си невеж по много въпроси, то твоите тези представляват пропаганда и дано не са волеви (съзнателни деяния), че определено може да се счете, че провокираш другия да прояви насилие, само и само да докажеш, че ти си прав като твърдиш, че истината е в страданието. -> Това твоето определено е нисък морал!!!

Аз казах!!! 

[Търсещ истини]

Една особеност. Критиката мобилизира екстравертите, но потиска интровертите. 

[_ramus_]

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Критиката мобилизира екстравертите, но потиска интровертите. 

Няма такава особеност. Заявеното е дилетантщина и е просто наивно в обобщението си.

Субекти с емоционални травми, които са подтиснати са най-чувствителни към критиката, именно защото тя взаимодейства с травмиращите им записи. Няма никакво значение дали ще са интровертни или екстравертни типологии, като и в двата условни типа е налично в еднакво значим план.

Емоционалното мачкане в детски години, в комбинация с някои социални и екзистенциални условия, са чудесен микс, който оставя "рана" и с нея - паметови записи от това "мачкане". След това през целият им живот то кореспондира и стои във "фон" определящ острото им, често е направо "БОЛЕЗНЕНО", отношение към критичните бележки. Използвам този лакмус за в опит да определя типологиите - по реакциите на критика.

Или - като за двойкаджии: емоционалното влияние на възприятието, обагря интерпретацията да бъде "критична" и оттам - й се реагира негативно, като такава. Това е точно по модела на който са реагирали години наред като деца и още не е отработен и израснат.

А модела - негативна реакция е, защото в детската психика всичко, което носи неодобрителни форми на сигнали отвън, се интерпретира е емоционално като заплаха от отхвърляне, неодобрение... Това при много хора остава отпечатано за цял живот, заради повторенията си, особено когато паметовият запис е многократно затвърден от 'повторения'. От елементарни детски страхове, случките запечатват повторенията от негативните преживявания и после минават в стабилна схема през която минава интерпретацията на постъпващата нова информация. Всяко преповторение на схемата я съхранява и наново презатвърждава и стабилизира. Ако това не се отработи и преодолее - то остава, за цял живот и се отпечатва в модела и схемата на личността.

А когато личността премине през етапите си на формиране, такъв емоционален отпечатък остава в идентификацията на такава личност и преминава през схемите за самосъхраняване. Така я прави изключително трудна за промяна защото се защитава чрез съпротива.

[Just a Stranger]

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Една особеност. Критиката мобилизира екстравертите, но потиска интровертите. 

Като се замисля, май често се случва така. Но в какъв смисъл "мобилизира" също е от значение. Екстравертът ако е загрижен предимно как ще изглежда в очите на другите, ще се противопостави, може би дори яростно. Друг фокусиран върху целите си, може и да пренебрегне егото си, обсъждайки или приемайки критиката или поне обмисляйки я по-сериозно. 

Интровертът дори и да не е съгласен с критиката, няма да подложи това на обсъждане. И тук може да се направи едно уточнение. Интровертът може да замълчи от страх или нежелание да посрещне очакваното противопоставяне и конфликт. Но липса на реакция може да е продиктувана и от осъзнаването, че тя в случая е безсмислена. Примерно има хора склонни да критикуват всичко с което не са съгласни. Те не само обичат да спорят, но това за тях е станало навик и рутина. И те като че ли често държат не само да критикуват, но и да получат потвърждение отсреща, че са прави. Т.е. търсят признание. 

Хората като цяло не обичат да бъдат критикувани, но още по-малко обичат да изглеждат слаби. Така те дори и да разбират, че критиката срещу тях има някакво основание, ще продължат да спорят за да защитят имиджа ои. По-късно може и да променят нещо в себе си, но на думи няма да го признаят и дори ще отричат, настоявайки, че са били прави.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Няма такава особеност.

Или ти не я виждаш. Изобщо всичко, което не кореспондира с представите ти е ,лаишко".

Иначе, написаното след това има основания, то обаче не е правило. То покрива само една част от случаите на хора нетърпящи критика, но тя не мисля, че е преобладаваща. Тези "травми от детството" иначе са много популярни в някои школи. В същото време са и ограничение, ако винаги се търсят обяснения в тази посока.

[_ramus_]

преди 1 час, Just a Stranger написа:

иначе са много популярни в някои школи.

Не ги търси в школите, първо ги погледни при себе си, защото си сред най-типичните примери във форума.

Въпросите за емоционалните детски травми не са думички за дъвкане и знаене, не са философии или концептуални еквилибристики... Не са и да си чешеш фантазиите колко ги разбираш работите, щото си над тия неща...

Всичко това довежда до комплексите ти и така ги маскираш цял живот - с тия фалшиви образи, игри и сценарии, които играеш сред виртуала.

Всичко това може и да е било "единствено" хапче за болка и психично преживяване през хилядолетията, но в днешно време са налични и много други подходи. Още повече че поне си достатъчно интелигентен - като едно от условията. Да, другите подходи са трудни и отнемат ресурси, но лечението винаги има по-голямо значение от маскирането на симптомите и фантазирането и имитацията колко си "голям".

[Търсещ истини]

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Като се замисля, май често се случва така. Но в какъв смисъл "мобилизира" също е от значение. Екстравертът ако е загрижен предимно как ще изглежда в очите на другите, ще се противопостави, може би дори яростно.

Имам предвид критика от безспорен авторитет. Примерно родител, учител, треньор. Грижата за това как ще изглежда пред НЕГО е по- важна от това как ще изглежда на другите. В този смисъл, екстравертът се съобразява с критиката. Загрижен е да не го помислят за ... това което бива критикувано и се амбицира да го промени. Интровертът (има и един термин локус- контрол, ама да не го зачекваме) има други авторитети, които са вътре в него. Критиката го кара да мисли "Има нещо В МЕН, което вън не приемат. Какво ли е то?" И започва с едни самонаблюдение и самокритика, които пречат на реализацията.
Това му пречи да се стимулира и от похвалите. Те не пречат на реализацията, но и не помагат. Приемат се с радост, но не подобряват работата.

А пък противопоставянето на критиката, отговорът чрез  ярост отнасям съм защита на самооценката. Последователността е следната

• Лицето възприема критиката като послание "ТИ не можеш, ТИ не си кадърен да ...ТИ не можеш да се промениш". 
• То се познава и намира това за агресия, а не за полезна критика.
• Изживява когнитивен дисонанс
• Реагира с агресия

Т.е. критиката да е освен от авторитет, но и да е насочена към промяна "ТИ можеш" за да не предизвиква противопоставяне, при това яростно.

[Just a Stranger]

преди 57 минути, _ramus_ написа:

Не ги търси в школите, първо ги погледни при себе си, защото си сред най-типичните примери във форума.

При мен ги няма. Но фактът, че ги "намираш", без да знаеш нищо за семейството ми, детсво, възпитание, среда... какво говори за теб? Нещо доста си се надценил и си си повярвал.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Всичко това довежда до комплексите ти и така ги маскираш цял живот - с тия фалшиви образи, игри и сценарии, които играеш сред виртуала

Хайде сега остави общите приказки и кажи какви точно комплекси визираш и в какво се изразяват.

преди 10 минути, Търсещ истини написа:

Имам предвид критика от безспорен авторитет. Примерно родител, учител, треньор. Грижата за това как ще изглежда пред НЕГО е по- важна от това как ще изглежда на другите. В този смисъл, екстравертът се съобразява с критиката. Загрижен е да не го помислят за ... това което бива критикувано и се амбицира да го промени. Интровертът (има и един термин локус- контрол, ама да не го зачекваме) има други авторитети, които са вътре в него. Критиката го кара да мисли "Има нещо В МЕН, което вън не приемат. Какво ли е то?" И започва с едни самонаблюдение и самокритика, които пречат на реализацията.
Това му пречи да се стимулира и от похвалите. Те не пречат на реализацията, но и не помагат. Приемат се с радост, но не подобряват работата

Тук аз отдавам по-голяма роля на амбицията. Щом човек вече е приел някого за авторитет, то думите му ще се приемат доста на сериозно. И двата типа хора ще потърсят промяна, като екстровертният вероятно ще афишира това (като израз на екстровертността си). Това "има нещо в мен" може би се среща по-често при интровертите, заради склонността да се вглеждат в себе си. В действителност всеки  има доста "трески за дялане", но това не трябва да води до неувереност. Но интровертът ще види проблеми в себе си и без да е критикуван. За съжаление често дори и тях да ги няма или не са съществени.

Мога да засегна още някои аспекти, но те са свързани със закона за кармата и самскарите (тенденциите и предразположенията) възоснова на които се определя в какви условия и среда ще се роди човек. Но засега не виждам основание да го направя.

[_ramus_]

преди 1 час, Just a Stranger написа:

и кажи какви точно комплекси визираш и в какво се изразяват.

заедно с

преди 1 час, Just a Stranger написа:

При мен ги няма.

ама как 'ще ги има'... глупости.

Какво било 'семейството или детството ти' - без всякакво значение е "фактическото" положение, защото само преживяванията имат значение за децата. Фактическото положение погледнато отстрани може да е всякакво, но неговото емоционално значение е основното, а там 'фактите' са без всякаква стойност. А още повече че от спомените са останали само вече префасонирани паметови "записи", маскирани отдавна като "нормално е, всичко МИ е ок".

 

[Just a Stranger]

преди 28 минути, _ramus_ написа:

ама как 'ще ги има'... глупости.

И защо трябва да ги има? Отново общи приказки. Твърдя, че пре мен проблеми възникнали на базата на коментирания сценарий няма. И ти няма с какво да се аргументираш. Иначе предположения можеш да си правиш всякакви, но само толкова. 

преди 50 минути, _ramus_ написа:

Какво било 'семейството или детството ти' - без всякакво значение е "фактическото" положение, защото само преживяванията имат значение за децата. Фактическото положение погледнато отстрани може да е всякакво, но неговото емоционално значение е основното, а там 'фактите' са без всякаква стойност

Ти толкова често правиш предположения за емоционалното ми състояние, които винаги да едни и същи. Но те доста често са погрешни, израз единствено на желаното от теб. Но пък правиш "смели" заключения на тази база. 

А и самите обяснения, че емоциите са някакъв показател, че вярващият всъщност вярва във фантазии, е просто израз на собственото ти повярвано. Да, би могло и често е. Но за конкретни оценки е нужна доста повече информация. 

Хората масово не владеем мислите и емоциите си и това, че някой реагира на дадена провокация емоционално, може да е показател, че той държи на възгледа си, но изобщо не означава, че търси някакво себеутвърждаване чрез него или утвърждаване на възгледа сред другите. За връзка с истинността на този възглед, изобщо пък не може да се говори. 

[Търсещ истини]

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Тук аз отдавам по-голяма роля на амбицията. Щом човек вече е приел някого за авторитет, то думите му ще се приемат доста на сериозно. И двата типа хора ще потърсят промяна, като екстровертният вероятно ще афишира това (като израз на екстровертността си).

Едно възможно решение на поведение при несправедлива критика е чрез използването на идеята за темпераментите.

Да речем, някой по просташки начин се отнася критично към лица с различните темпераменти. Тогава сангвиникът би възразил, холерикът би избухнал от възмущение, флегматикът би се отстранил, а меланхоликът би се свил унизен на място. Примерно.

[dioib]

преди 8 часа, _ramus_ написа:

След това през целият им живот то кореспондира и стои във "фон" определящ острото им, често е направо "БОЛЕЗНЕНО", отношение към критичните бележки.

Но, с това даваш еквивалент на лаика.  Да считаш, че е през целия им живот е така е ... смешно ...  

Да, няма значение дали човек е интровертен или екстровертен, но да не допускаш възможността човек да превъзмогне своя "болезненост" е некоректно!!! 

Да, определени субекти имат проблема с авторитета, но да смяташ, че не ще срещан авторитет до края на живота си е признак на невежество. 

Ще ползвам клише: Рано или късно всеки си намира майстора!!!  

Рамусчуглу, видно е, че не разбираш от психология, но поне не проявявай абсолютизъм!!!  

[_sirena_]

Несправедливата критика се наказва с шамари.

[dioib]

преди 29 минути, Търсещ истини написа:

флегматикът би се отстранил

Цъ ... би възразил след време ...  

Принципно е важно до колко възприемаш критика като от авторитет. 

Тук на село едно момче има проблем с авторитета. То е в следствие на това, че баща му в миналото не е могъл по един или друг начин да го възпита, но въпреки това благодарение на тогавашния кмет е получил възпитание и прочие от друго място, т.е. изградило си е само какво представлява авторитет и на кой да приема критиката, а на кой не. 

Определено е екстровертен, но критиката не го "мобилизира", а напротив!!! 

[_ramus_]

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

И защо трябва да ги има?

Ми не съм писал че ТРЯБВА да ги има, ако да - покажи ми тая думичка или дори изразяването й по друг начин сред написаното от мен.

Намирам основание в обобщението си навсякъде сред писаното от теб - в елементите на емоционалния и менталния статус и динамика. И особено на реакциите ти към провокираните дразнения, в които преднамерено изразявам сигналите, които те задействат.

Тия сигнали не са случайни, а са част от аналитичната ми практика през думичките ти. започнаха още от първите ти остри негативни реакции и видях че има адекватност между теоретичния модел и автора на думите .

Не си сам - няколко "духовни" артиста сте "колеги" в това отношение... А играта на "лошия рамус'' е твърде удобна, защото рамус се явява проекция на дразнителя през който се реагира. И така дисонанса се извежда от вас си.

 

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

е просто израз на собственото ти повярвано. Да, би могло и често е.

Виж си изразите - отново не се четеш и си редиш каквото ти е в главата. После - "ми не съм писал това, а ти си фантазираш. Не са нужни конкретни оценки. Емоционалните залитания не се нуждаят от конкретика в описанията. Общата им насоченост е напълно достатъчна за лакмус. Още повече че доста елементи  сам си ги списваш. 

Колкото до емоционалните стойности в думите ти е невидимо само за теб.

И нещо друго:

Възгледите и убежденията нищо не са. Идеята им е автора за когото служат да се изрази и идентифицира. Когато са придружени с емоционални реакции - и възгледите и убежденията са продиктувани като избор и интерпретация именно заради емоционалните стойности, на които служат.

Има толкова много автори дори и сред форума, които нямат толкова изразени емоционални реакции при проблем със защитата на убежденията си. Аз създавам такъв проблем - със защитата и отстояването и виждам после по реакцията докъде и колко е важността им за дадена личност. Налице са корелации - колкото повече е важно, толкова по-голяма е нуждата от тях. А толкова изразена нужда имат само хората, за които тя е компенсация... и т.н.

Разбира се - има предположителни елементи, като всеки анализ. Не са проблем че ги има, а да се държат "пред очите" и да се проверяват чрез релациите и взаимовръзките си. Между другото - нещо подобно се прави в математиката и сред всеки друг рационален подход.

[Just a Stranger]

преди 1 час, _ramus_ написа:

Намирам основание в обобщението си навсякъде сред писаното от теб - в елементите на емоционалния и менталния статус и динамика. И особено на реакциите ти към провокираните дразнения, в които преднамерено изразявам сигналите, които те задействат.

Фантазираш. Днес например нито за миг не си успял. Но пък за теб това е без значение. Важното е да си повяряаш, че успяваш и така поддържаш илюзията си жива. 

[dioib]

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Разбира се - има предположителни елементи, като всеки анализ. Не са проблем че ги има, а да се държат "пред очите" и да се проверяват чрез релациите и взаимовръзките си. Между другото - нещо подобно се прави в математиката и сред всеки друг рационален подход.

Само където ти не умееш да правиш анализ.  

Един психологически анализ не се базира само на вербалното и менталното, защото за психологическото състояние се съди не само по словесната конотация или детонация, а и "прякото" невербалното поведение.

Както и да е ...  

Математически модел на критиката от вашите ежби не може да се направи, защото и двамата не подхождате рационално, а личностно.  От което следва, че въпросният модел е комплексен. Там съществува друга логика базирана на три компонента: рационално, ирационално и общоприето. Докато не се установи общото между двата (или повечето) субекта, то няма как да се намери решението.  

[Търсещ истини]

преди 4 часа, dioib написа:

Само където ти не умееш да правиш анализ.  

Един психологически анализ не се базира само на вербалното и менталното, защото за психологическото състояние се съди не само по словесната конотация или детонация, а и "прякото" невербалното поведение.

Както и да е ...  

Математически модел на критиката от вашите ежби не може да се направи, защото и двамата не подхождате рационално, а личностно.  От което следва, че въпросният модел е комплексен. Там съществува друга логика базирана на три компонента: рационално, ирационално и общоприето. Докато не се установи общото между двата (или повечето) субекта, то няма как да се намери решението.  

Много ми хареса текста. Смях се с удоволствие. Сбито, пълно с хумор и ирония към псевдонаучността и ползването на термини не на място. Продължавай!

[_ramus_]

преди 22 часа, Търсещ истини написа:

Много ми хареса текста. Смях се с удоволствие.

И аз Пак е летяла алкохолната метла и старшината я е спрял на стоп.