Критика. Видове критика и влиянието им върху психиката.

[Just a Stranger]

преди 21 минути, _ramus_ написа:

- Типично за профила ти - тече едно характерно вживяване че ти имаш цел и че поведението ти води някого, нанякъде. Тази ти фантазия заема водещо място сред представата ти за света и рефлектира и сред формите и особеностите на участието ти сред форума.

Снощи написах същото на кипен, сега и на теб: хората не са профили. А и ти не си профайлър. Видно е дори само в горенаписаното. Да, имам цел, но нямам нагласата, че водя някого някъде. Освен себе си. Така и фантазията, която ми вменяваш, всъщност е твоя.  

[_ramus_]

преди 22 минути, Just a Stranger написа:

Така и фантазията, която ми вменяваш, всъщност е твоя.  

виж - можеш да си пишеш, каквото си искаш, на когото си решиш. Това не означава че ще го взема сериозно и че има значение за някого, освен за теб си.

Още на първия абзац - и вече се реши на "отговор", при това отново е "защитен" под формата на обяснителности.

Игрите на "твоя" и "моя" са ти просто защитни. Бягаш от дисонансите в критиките така. Не си сам, това е модел и е разпространен сред масата от хора като елементарна защитна стратегия. Дори не си особено опитен в него и караш на неосъзнати инерции.

--------------

преди 22 минути, Just a Stranger написа:

хората не са профили.

Хората...не са хора. Зад твоят ник само се предполага е стои човек - жив човек. Това не е доказано по никакъв начин и само жива среща между хора може да реализира изход от предположението. Това е елементарно описание на фактическата ситуация през виртуалното общуване.

Информационният аналог на "живият човек' пристига до мен под формата на писмено слово и за да реконструирам "човека" съставям негов "профил" - чрез данни, статистика и анализа им... Аз го правя внимателно, съзнателно и целенасочено... - именно защото най-вече човекът зад словото ме интересува...

Колкото до това дали съм "профайлър"...   Просто не знаеш какво пишеш... но всички сме ти свикнали. Подминавам защитните изблици просто с усмивка и... толкова.

[Just a Stranger]

преди 56 минути, _ramus_ написа:

- Критикуващият няма как да носи отговорност за интерпретирането, възприемането и особеностите в интерпретацията на критикувания. Особено когато се касае за формален информационен обмен и отложен контакт през виртуално анонимно общуване.

Това може да е така до голяма степен, но нека сега да обърна внимание на това, за което критикуващият носи отговорност. Преди всичко критикуващият не е освободен от отговорността свързана с мотивацията му. Това не важи само за критиката, а за всяко действие и критиката не е изключение. В случая точно реакцията на критикувания е без значение за тази отговорност. Ако целта на критикуващия примерно е да предизвика дисонанс, той носи отговорност за намерението си, без значение дали действително ще предизвика дисонанс или няма да предизвика.

После имаме отговорност свързана с истинността и адекватността на критиката. 

Може да се търси отговорност и за това, че критикуващият не е преценил точно реакцията на човека отсреща и е причинил вреда по този начин. Но това изискване е доста строго към момента. В смисъл, че трябва да е налице много високо ниво на осъзнатости познаване на човешката психика и конкретно тази на човека отсреща, за да бъде извършена такава преценка.

Критикуваният от своя страна може не е склонен да приема критика, било поради своята неовладяна емоционалност или поради неспособността да я разбере. Това разбира се са негови слабости, които той би било добре да преодолее с времето. А отговорността в тази връзка наистина си е негова. Няма как да се вменява отговорност само на едната от страните в един процес. 

[_ramus_]

преди 4 минути, Just a Stranger написа:

После имаме отговорност свързана с истинността и адекватността на критиката. 

сигурен ли си че си наясно какво точно пишеш?

Я да видим - как ще "измериш" истинността или адекватността на дадена критика? Ако не си в състояние да го направиш - как ще поемеш отговорност за тия...

Въобще - сигурен ли си че си наясно какво значи "ОТГОВОРНОСТ" и какъв ти е пълнежа на тая думичка?

Интелигентният човек дали не започва от "основните стъпки"...

Дали ти си с представата че 'вече си ги минал'?

Доста въпроси станаха... Имаш ли нещо по "отговорите"?

[Just a Stranger]

преди 1 час, _ramus_ написа:

- Опита на КИПЕН да въведе структура е просто прийом а не негово задължително изискване. За сметка на това ти прилагаш че 'си имал цел' и че държиш някаква посока в реализирането й.  

Не е "за сметка на това". Като иска структура да си я въвежда. Така или иначе въвеждащите въпроси бяха поставени в структурирана последователност и на който му се развива тема, можеше просто да отговори последователно. Така че рамката си я имаше. Само че за мен е безразлично дали тя ще бъде спазена. Всеки е свободен да засегне тази страна от темата и доколкото желае.

[_ramus_]

преди 25 минути, Just a Stranger написа:

без значение дали действително ще предизвика дисонанс или няма да предизвика.

Така - следващият проблем:

Критиката не е насочена нещо да 'предизвика'. Дисонансите се представят във всякаква форма - те може да са информационни, представни, идейни, да изваждат на преден план неточности, несъвместимости, логически или смислови прекъсвания или грешки... Просто се представят в комуникативен план. Нищо не се налага да се 'предизвиква'.

А реагирането - на Реагиращия винаги му се струва че "го предизвикват" да реагира. Реакцията носи информация за РЕАГИРАЩИЯ - по нейните особености, структура, вид, изказ, форма...

 Реагирането на дисонанси е сравнително точен белег за нивото на зрялост на личността, защото се показва по начина по който се реагира на конфликт и противоречия, несъвместимости и несъответствия. Всички тия подтикват към действия и точно те са насочени към повишаването на самороганизираността. Докато бягството, отричането, скриването, маскирането на даден конфликт - са част от инстинктивни посоки на отражение с които психичното търси да възстанови емоционалния баланс.

Емоционалните приоритети в реагирането съвсем ясно насочват в степента на зрялост на даден субект. Докато от негова гледна точка той фантазира колко е зрял, ментален, колко идеи и визии има, колко са му смислени или логическите конструкции и колко мъдрост има в тях...

Стабилността и отработената лична територия, от заварените в нея естествени емоционални и чувствени следи от екзистенцията - влияе на всяка ментална работа, като дори я определя. Хора, които носят в себе си неотработени личностни конфликти... са научени да борят или бягат от дисонанси. В самия си свой свят така постъпват и за да го правят значи че именно Е-дисонансите не са отработени. А това не е инстинктивна работа, а въпрос на някои качества и дадености.

Негативните емоционални сработвания често са именно въз основа на сходство на външния сигнал с този, който отвътре не е отработен. Това говори много за организираността и структурата на психиката на субекта, както и етапа на който са стигнали тия в развитието му.

 

[Just a Stranger]

преди 1 час, _ramus_ написа:

Но ти не си никакъв фактор в това - не ти определяш посоките на интерпретирането - при който и да е, по какъвто и да е начин. Опита да насочваш някак си... е наивен, предвид че самият ти нямаш дори основни положения в психодисциплините, но пък наблягаш на някакви общи размислители упражнения, с фантазията ти че са универсални, за да ги прилагаш към всички аспекти на битието и познанието.

Защо спекулираш? А спекулациите критика ли са? Колко пъти посочих и дадох да се разбере (а и по принцип това е отношението ми във всяка една тема), че нямам никакви претенции към ничии интерпретации. Защо смесваш интерпретациите с това, че пиша мнения и задавам въпроси в определена посока? Но за теб може би и тази твоя подвеждаще и провокативна интерпретация в цитираното по-горе е критика.

Последното изречение си е откровена лъжа по начина по който си го представил. Използвам обобщения също толкова колкото и засягам детайли. Когато както реша. Опитваш се да наложиш някакъв образ за мен (и не само за мен, но и за други участници) за да можеш да използваш в последствие този образ за целите си. Знаеш много добре, че при някои хора веднъж създадената представа трудно се променя и целта ти е да създадеш удобната за теб представа на която някои от четящите да се вържат. Да, такива ще има несъмнено. В случая представяш една своя манипулация като оценка. Пишеш, че нямам "дори основни положения в психодисциплините", което е откровена лъжа, но пък всяка лъжа повтаряна достатъчно дълго за някои се превръща в истина. Ето и кипен даже ми направи забележка, че пиша в този форум, без да е наясно какви дисциплини съм изучавал и дали някаква част от тях не са свързани с психологията.

[_ramus_]

преди 10 минути, Just a Stranger написа:

Пишеш, че нямам "дори основни положения в психодисциплините", което е откровена лъжа

Няма значение какво си изучавал, а как боравиш с него. ученето е само част от процеса по усвояване и разбиране. Това че нещо си чел или учил... не не значи "останалото'.

Колкото до това кое е лъжа...   да ти припомня фактите - какво значи УМ, каква е разликата между управление и контрол, какво значи Воля... Искаш ли да кажеш че досега си изразил "основни психологични знания" в  твоите заявки по дадените три формални примера?

Относно "реагирането" - някои драматични изцепки от рода "долно същество" и "умрял труп"... Колко менталност, зрялост, внимание към детайла, осмисленост и осъзнатост виждаш в тия "два примера" . Дали е зряло отношение към 'дисонансите"? Може би пък да е 'духовно отношение'?

Налице е генерално разминаване между заявките, твоите самооценки и отражение на дадена ситуация и каква е тя отвъд отражението ти. Казано с други думи - сериозна разлика между фантазното и това извън него. Степента на приближение и припокриване между двете може да е коефициент на адекватност и макар да не е точна математика могат да се изведат като "разлики в стойностите"...

Когато някой пише ОТКРОВЕНА ЛЪЖА - носи ли отговорност за изразеното? Понеже настояваш за "отговорности" в горните си думички...

[Just a Stranger]

преди 1 час, _ramus_ написа:

Още веднъж да поясня в посоката на някаква твоя лична заблуда - ти няма как да насочваш дадено общуване. Най-малкото - защото имаш познавателни дефицити. Можеш да си фантазираш какви цели имаш и как вървиш към тях. Това не е работа на никого, а само твои вътрешни движения.

Отново спекулираш. Вменяваш ми цели, които не съм си поставял, нито съм заявявал. И това в поредното ти мнение насочено към участниците и всъщност целящо да отклони фокуса от дискутираната тема. Отново започна да пишеш за дифиците в някой си, в неговите заблуди и т.н. и т.н. Всичко с цел да създадеш един фалшив образ. Е, ще го преживея. Ако някой ти се върже отговорността все пак си е негова, а аз не съм тук за да набирам последователи. За мен е без значение къде вятърът ще отвее думите ми и до кого ще достигнат. 

[_ramus_]

преди 27 минути, Just a Stranger написа:

Всичко с цел да създадеш един фалшив образ.

Можеш да спреш с инерциите... Може и да не. Не че ме интересуват повторенията или цикленето около едно и също.

Но само да ти обърна внимание - виж самия ти как даде "примера за отношение към дисонанса"... За пореден път го даваш - самостоятелно и съвсем доброволно.

Няма как да не го направиш, защото то е част от твоята вътрешна психична тъкан. Не ти харесва разминаването от това как ти виждаш нещо си и онова, което ти посочвам че е изразено в думите ти. Не ти харесва че имаш несъответствия, че са налице логически и смислови проблеми, липса на данни, подбор и нагаждания,,,

На фона на това - отново започна с личните емоционални реагирания и влизането в играта на противопоставяне, привиждането на вражески и негативни действия през рамус... като за пореден път не успя да се справиш с импулса. Ето това са примерите, които пишеш съвсем сам... В собствената си тема написа сам пример за влиянието на психиката за начина на възприемане на критиката, докато в заглавието си формулирал  "как критиката влияела на психиката". Демек - обратното... Може би защото рамус "откровено лъже" относно това че нямаш основни положения в психодисциплините... щото нещо си бил чел.

Но няма значение какво ти харесва - тази тема я направи именно с цел да се забележи нещо, което ти смяташ за важно и според личната ти представа кой си, какво искаш и как го правиш. А написаното от теб е в съвсем друга посока и му поставям контекст в който то не е адекватно и е пример за съвсем други положения в сравнение с твоите думи по същото.

В основни линии навсякъде се повтарят реагирания, поради това че личният план на даден субект, е проблемен и неотработен. В него са налице конфликти които се преживяват негативно. Това дава отражение на цялостната когнитивна дейност. Вече съм ти го показвал толкова ясно, толкова повторяемо - точно с теб ... и за толкова години продължава да няма изменения .

В замяна на това ти вярваш че си съзнателен, че съждаваш, че се развиваш, че имаш път и че вървиш, дори и че си доста изминал по него, че имаш идеи, имаш усещането че са правилни, верни, готов си да ги отстояваш, дори са и покрити с някаква черупка от нагласени "обосновки", в ролята на "причини, аргументи..." Готовите заемки също много са помогнали за маскировката.

Жалко че няма да се насочиш именно към "непреживяното", но без него няма как да "продължиш". Това се отнася до всеки друг и се основава на принципа че "всичко в психичното поле е свързано и всеки аспект е зависим от всеки друг. Че връзката е непрекъсната, безусловна, комплексна и няма начини да се прескочи, анулира или заобиколи това взаимно влияние.

как мислиш - на кое точно "реагирах" аз?

Какво написах по темата, в сравнение с 'твоето написано по нея'?

Нуждата да се изявиш е чудесна, но имат значение средствата, начина и контекста. И най-вече - предварителната самоподготовка и самокритичността в нея е най-важната й част. Заради това вярването си избрал за вектор, начин, средство... Избрал си лесното... и си в положение да носиш и неизбежните му негативи.

[Just a Stranger]

преди 1 час, _ramus_ написа:

Още на първия абзац - и вече се реши на "отговор", при това отново е "защитен" под формата на обяснителности.

Игрите на "твоя" и "моя" са ти просто защитни. Бягаш от дисонансите в критиките така.

Т.е. щом се реша на отговор, това е защитна реакция и бягам от дисонансите. Ако не отговоря вероятно ще е отново бягство, но изразено като пренебрегване. Оставяш ми единствената "правилна" реакция да потвърдя думите ти - удобно, и в трите случая "печелиш". 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Информационният аналог на "живият човек' пристига до мен под формата на писмено слово и за да реконструирам "човека" съставям негов "профил" - чрез данни, статистика и анализа им... Аз го правя внимателно, съзнателно и целенасочено... - именно защото най-вече човекът зад словото ме интересува...

Ти ако разбираше от статистика, нямаше да напишеш тази глупост.

преди 1 час, _ramus_ написа:

сигурен ли си че си наясно какво точно пишеш?

Я да видим - как ще "измериш" истинността или адекватността на дадена критика? Ако не си в състояние да го направиш - как ще поемеш отговорност за тия...

Не е нужно да се измерва нито истинността, нито адекватността. Те или се аргументират, или се изпитват на практика. Отговорността за критиката е същата като отговорността за всяка изречена дума. Отговорността разбира се бива различни видове. Темата обаче не е за отговорността.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Въобще - сигурен ли си че си наясно какво значи "ОТГОВОРНОСТ" и какъв ти е пълнежа на тая думичка?

Интелигентният човек дали не започва от "основните стъпки"...

Дали ти си с представата че 'вече си ги минал'?

Доста въпроси станаха... Имаш ли нещо по "отговорите"?

Не не са станали доста въпроси. Доста станаха опитите ти да наложиш някакъв лъжлив образ само на базата на подвеждащи предположения. Мога да ти отговоря ясно и точно на въпроса. Знам какво е отговорност и от морална и от правна гледна точка. Защото (вероятно за разлика от теб) съм учил и право.

преди 1 час, _ramus_ написа:

ака - следващият проблем:

Критиката не е насочена нещо да 'предизвика'. Дисонансите се представят във всякаква форма - те може да са информационни, представни, идейни, да изваждат на преден план неточности, несъвместимости, логически или смислови прекъсвания или грешки... Просто се представят в комуникативен план. Нищо не се налага да се 'предизвиква'. А реагирането - на Реагиращия винаги му се струва че "го предизвикват" да реагира. Реакцията носи информация за РЕАГИРАЩИЯ - по нейните особености, структура, вид, изказ, форма...

Визираш някакъв идеален пожелателен вариант. В действителността обаче хората използват критиката изключително с цел да предизвикат нещо. Ти не си изключение. А след първото подвеждащо изречение отново следват обичайните приказки за дисонанси, логически грешки, несъвместимости и какво ли още не от репертоара ти. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Няма значение какво си изучавал, а как боравиш с него. ученето е само част от процеса по усвояване и разбиране. Това че нещо си чел или учил... не не значи "останалото'.

Ама разбира се. Не че отговорът ти не беше предварително ясен. В крайна сметка обаче от думите ти прозира некомпетентност по много от въпросите по които се опитваш да демонстрираш ниво. 

[Just a Stranger]

С няколкото заучени думички, които си усвоил и повтаряш толкова упорито, чак до баналност, не можеш да прикриеш липсата на знания. Но в много случаи се опитваш, включително и днес в тази тема. Умението да пренасяш фокуса далеч от неодобните за теб въпроси не те прави компетентен, а по-скоро говори за наличието на вътрешен страх.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Колкото до това кое е лъжа...   да ти припомня фактите - какво значи УМ, каква е разликата между управление и контрол, какво значи Воля... Искаш ли да кажеш че досега си изразил "основни психологични знания" в  твоите заявки по дадените три формални примера?

Какви факти се опитваш да представиш, след като не разполагаш с такива? Ти случайно да не си останал с впечатлението, че твоите разбирания за ум, воля, управление и контрол, са нещо неуспоримо? А това, че си оспорил нечии възгледи означава непременно, че си ги доказал като несъстоятелни? Отделно, че в случая допускаш основна логическа грешка с извода, че евентуалното непознаване на едно понятие, означава непознаването на друго понятие, което не е свързано с него. Само тази последна твоя неточност показва, че не си на това ниво, на което си се представяш. За теб по-важен е образът, който си създаваш, но пък щом толкова упорито се опитваш да го наложеш из темите, изводът е, че сам не си вярваш. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Можеш да спреш с инерциите... Може и да не. Не че ме интересуват повторенията или цикленето около едно и също.

Но само да ти обърна внимание - виж самия ти как даде "примера за отношение към дисонанса"... За пореден път го даваш - самостоятелно и съвсем доброволно.

Няма как да не го направиш, защото то е част от твоята вътрешна психична тъкан. Не ти харесва разминаването от това как ти виждаш нещо си и онова, което ти посочвам че е изразено в думите ти. Не ти харесва че имаш несъответствия, че са налице логически и смислови проблеми, липса на данни, подбор и нагаждания,,,

Общи приказки, заучени и повтаряни. Зад тях - нищо. Само имитация, параван зад който "царят е гол", както опитваш да повтаряш. Това на сцената няма да направи този зад сцената по-различен.

преди 1 час, _ramus_ написа:

На фона на това - отново започна с личните емоционални реагирания

Да, отново и отново, и отново пишеш за емоционални реагирания без значение дали са налични или не са налични. Важното е да ги споменеш, защото трябва задължително да присъстват за да можеш да представиш себе си като контрапункт. Какво ли обаче се случва в действителност зад сцената?

[dioib]

преди 5 часа, kipen написа:

самият обмен на инфо остава в рамките на посредствени инфантилни его-игрички

Не мисля, че има обмен на инфо. (Принципно защо трябва да има обмен на инфо?!) Има споделяне на информация, която или приемаш или не. Когато приемаш някаква информация, то има начин да потвърдиш разбирането или ако не си съгласен, то да дадеш различно мнение ("контра" информация) с което споделяш вижданията си било то по темата или по твърдението на другия, а не да изкажеш само, че са безумие или малоумие. 

В много случаи само смяташ, че се аргументираш, но не е така. 

За да има обмяна на информация, то трябва да има разбирателство, но се вижда, че едната страна не разбира другата. И в тоя случай какво?! 

Все пак тук е свободен форум. Това означава, че може да има различно мнение било то по темата и/или за съдържание на темата.

В болшинството случаи кой повежда темата към "конструктивна критика" към автора на темата или пък към този който е дръзнал да даде мнение по темата, независимо, че темата според теб е безумна?! 

Та, правете смислени теми тогава! И не обръщайте внимание на "без ум" хора които ще дадат мнение по ваша тема. Или си направете затворена група и си обменяйте инфо на воля, без да ви се межделявят някакви малоумници сред вашата комуникация. 

Проблема Ви е чисто и просто = ревност!!! 

[kipen]

преди 9 часа, dioib написа:

на 5.10.2021 г. в 11:14, kipen написа:

Ми написал съм с какво спекулираш

Дори да предположим, че спекулирам, то тази спекула до какво води?! Какви блага получавам?!

Първо темата не е за теб и ти кво получаваш, бай Ганьовия ми той! Още по-малко какво ще декларираш, че си получил   и поредните ти "усукани" самовнушения, че си жертва на "зли критикуващи", които "не зачитат ненормалното"....

Второ. Не "да предположим", ами това правиш - спекулираш с думите "добро/лошо" и "правилно"! И съм се аргументирал кратко, ама ти не го четеш това...па и да си го прочел, в прочита ти липсва установен тоя факт, при положение че "предполагаш".... Ще ти се аргументирам още малко по-подробно. Да използваш думички отразяващи "оценки", без да си уточнил с какво сравняваш е най-малкото нарушаване на правото за информирано съгласие на четящия, което е злоупотреба с правото му да знае в детайли. Да не описвам пък и че е опит за индоктриниране, чрез въвеждане на оценка кое е "правилно" и "добро", без да си уточнил спрямо коя догма произтича тази оценка, еле па споменаване на коя/кои противоречи. ...и понеже се държиш като простак често, ще доуточня, че става въпрос за казус писане в тема, а не възпитаване на малки деца...за да не изпишеш поредната си глупост, хващайки се за сламка, а не виждайки гредата в твоето...

А пък подобни спекулации отвеждат винаги до предизвикателството "Морален релативизъм" и конфликтуването на това етическо схващане с антипода му - "Морален универсализъм" и почти сигурното (спрямо нагласите и способността да различават на болшинството от хора) въвличане на "гледната точка" в "полето" на "религиозните войни между доктрините", щото основно там хората търсят и "намират отговори" по отношение на "доброто и злото"....Едва ли си запознат с Унитаризма като политическа доктрина, който към момента уж е водещата, но пък би трябвало да ти е познато "На вкус и цвет таварищ нет", към което да добавиш, нема значение малцинството, важен е интереса на мнозинството. А какво става с тези от малцинството, зависи от мнозинството, което пък е формирано от множеството на малцинствата, на които им съвпадат груповите интереси. Така се оформя и "диктатът на Стадото", ако в мнозинството не вземе превес "малцинството на разумните"(към което често се самопричисляват и членовете на групата "възползващи се от невежеството на Тълпата"). "Малцинство" е тази група, защото количеството на членовете й се подчинява на естествен принцип, описан в теоремата на Гаус за нормалното разпределение и чиято производна е Закона за големите числа (а за "по-объркващо" пък, поименните членове на тази група варират при формирането на социалните групи съобразно разглеждани проблематики в обществото). Така, че използването на думички като "правилно" и "добро" по отношение на действия на човек и моралната им оценка, е чиста спекулация, защото не можеш да се обосновеш кое е "правилно" и "добро", без да знаеш интересът на мнозинството (за това са борбите за власт - за формиране на мнозинства по интереси), еле пък развитието на ситуацията като цяло след извършеното и "оценено" действие на човека. За това адекватното използване на "правилно" е ориентирано към оценка на съждения и тяхната подредба, изграждането и съответствието с възприети еталони на построено и все такива лесно проследими като съответствие на еталони в материалните дейности по обезпечаването на екзистенцията на вида ни. А дали е "добро" нещо, не го решаваш нито ти, нито който и да е, а резултатите във времето го показват...

Или накратко - спекулирането с "правилно" и "добро" от даден човек е самопоставянето му като съдник, наместо Времето...ма това да го обяснявам на хора, дето вярват, че са "хванали Бог за шлифера" няма смисъл, щото по-презумпция те си вярват, че са "прави" и не са склонни да приемат критика. Еле па такива, дето се самопричисляват към "манипулаторите", а това го бил направил "лошия" друг. Ми тъп ли си или и на "манипулирам" не й знаеш значението?! Означава "собственоръчно", а не "подвеждам", но и с тая думичка е като с "критика", която не е "оценка на другия", а на действията му. Пък това как се "чувствал" критикувания е "по-важно" от това как допринася за общото....мамин сладък, до там ли опря - да се заиграваш пак с "дечицата", дето са ги пазили като "писани яйца" и за тва не им се пораства?!?  ....та и малоумното изказване с "полицейските "обекти"

преди 9 часа, dioib написа:

От гледна точка на психологията обаче такива съждения не се правят към обекта, защото довежда до негативни реакции.

От гледна точка на психологията твоя "обект" може да е много неща, но не и обект. Индивидът, индивидуалността и други могат да са обекти на изследване. А това, че бъркаш "психология" с "психотерапевтиране" е малък проблем, по тъпото е, че не знаеш, ама коментираш като "знаещ", изказваш глупости и оспорваш качествата на хора, които ти оценяваш, а се вижда колко ти е акъла...

Е тва е най-кофтито за развитието на сериозна тема в "свободен форум" по отношение на качеството на споделяното в нея, което пък се отразява и на потенциалното наличие на интелигентни хора, които да коментират. Когато един посредствен тип започне да се изказва от "висотата на знаещ", а да дрънка определено - глупости, а друг не си изкаже изкритика за тези му действия. Това е наличен пример, че дрънканиците нямат последствия и значение. И така започват да растат глупавите постове и съвсем резонно скоро се "отприщва" растяща вълна от простотии и....темата се превръща в пародия на "сериозна"... А пък количеството на подобни теми, еле пък в по-сериозните подфоруми, става показател за нивото на раздела, а донякъде и на целия форум.   

За това се критикува, та белким се вдене до какво се стига, за вдяване и на личната отговорност! За това и написах "малоумното трябва да се критикува", защото целта да има качествени теми, а не само техни пародии, поне според мен е смислена и си заслужава да се работи за постигането й. Че форумът е "свободен" и дай ся да го превърнем в "клоака"?!?

А значението на "Критика" не включва оценки. Последните се наричат "критични бележки" и са следствие на "критика", но не и критика. Критиката е процесът на анализ и откриването на несъответствия с еталони, поверени в практиката. Ако е примерно в сферата на изкуството съпоставянето при анализа и самото откриване на несъответствия е между образци на високо майсторство . А в логиката е откриване на логически грешки в логическа подредба на съжденията, които най-често водят до противоречия в процеса на изказването на съжденията. При строителството пък критиката се изказва от оценителни комисии от вещи лица. Вещи лица има и в експертизите и те си изказват резултатите от критиката в критическия анализ за обосновка на причини, което служи за последващи оценки или присъди...

Като цяло критиката е процес, чието качество доста зависи от познанието на критикуващия. За тва има качествена и некачествена критика. За тва има градивна и деструктивна критика. А, че некой си решил, че "градивна критика" е такава, която като ти я изкажат и не "наранява" психиката е окровен демагог "зовящ стадото си". Щото психиката не са "наранява" от споделяне на критика, а Егото. Егото се подчинява на разумната воля реализирана от Аз-а за постигане на-покачествена промяна в степента на осмисляне на света или пък за постигане и надвишаване на все по-високи стандарти за придобити умения и способности. Ама когато това не е постигнато от индивида и става доста "докачлив на критика"...

...Но това се учи или възпитава като малък и в младежките години, когато се създават навиците. А при възрастните физически индивиди, убежденията често вече са закостенели и воля за промяна няма, да не кажа че даже има отрицателна воля към промяна и ирационално инатене и неприемане на факти, което обаче в отношенията с други хора, с различно мнение, често избива в настойчиво индоктриниране с техните си "закрепени здраво" убеждения и некви посредствени его-игрички за надмощие, целящи "завоалиране" пред тях си на липсата на воля за промяна, но това няма и да го осъзнаят или е доста рядко срещано. 

 

[dioib]

преди 23 минути, kipen написа:

Първо темата не е за теб и ти кво получаваш, бай Ганьовия ми той!

Първо: Очаквана реакция ...   ...  Пак ли търся твое внимание?!  

п.п., Бай Ганю не търси внимание, а привлича внимание!!! Що ти привлече вниманието?! = Щото не ти е сгодно!!!  

Явно не ти се нрави скуката в действителността ... мда ... и те ... нещо нетипично.  И що те привлича нетипичното, пардон малоумието?! Щото това ти е интереса. Иначе, би игнорирал и би дал качество!!!   

[_ramus_]

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

удобно, и в трите случая "печелиш". 

самата представа че влизаш в някаква игра на битка е грешна и те издава как възприемаш критиката. Именно това исках да фокусирам - възприемането на критиката като лична атака, което пък отваря реагирането да е защитно.

Досещаш ли се колко уязвимост носиш в себе си, в чисто личен план - за да реализираш такова ситуативно възприемане и да се стартират толкова защитни фантазии?

За какви битки фантазираш, параноясваш с някакви привиждания на конфликти, домогвания... все насочени към теб. За какво са ти, за какво са ми на мен тия глупости?

Днес ме има, утре - може би не. Какво точно ми е нужно от теб, за да водя битки... ???

Или пък ми пречиш с нещо... или си ми нужен "победен"...??? В някакъв смисъл е точно обратното - ще е чудесно ако си ПОБЕДИТЕЛ. Не за мен - за теб. Мен ме няма в тая схема, аз съм никой - някакви знаци от монитора които ти оживяваш в главата си и ги слагаш сред фантазния си свят.

За какво ми е някаква си "печалба"... която спрягаш, за нещо си...? Да не сме в казино, да не се състезаваме за нещо, за някого... Да не ми трябва одобрение, внимание или...? Дори не се сещам какво още ти се върти сред "главата"...

Никога не съм ти бил враг... нито противник. Проумяваш ли какво ти пиша - въобще стига ли до теб нещо от това или отново си някъде "на фронта"?

Някакви лични битки преживяваш и си намерил образа на противника или врага - не знам и не ме интересува. Ако толкова ти трябва - играй си ги, не ми пречат, но това няма нищо общо с този, който съм отвъд фантазните ти полета. Нищо общо няма!

Толкова си прегрял че ти падат завесите и се стига до тия емоционалщини, като част от някакви сценарии и военни филми.

Всяко емоционално изтрещяване печели маймунката - не битката с рамус, а битката на Хомо със Сапиенса , защото в тия мигове си Хомо, за когото войната и битките са оцеляване са основна тъкан някъде сред "програмите му". Това е провал за Сапиенса, за когото битките не са решение на нищо...

И Хомо и Сапиенса - са някъде в теб и борбата за живот на едното е опит да предреши хода на времето. Помисли си на чия страна си и защо, вместо да си губиш времето да ме вкарваш в игрите на маймунките в нас.

[dioib]

преди 26 минути, _ramus_ написа:

И Хомо и Сапиенса - са някъде в теб

В теб няма Хомо, нито Са пи енс, та затова и се гордееш. = Ти си просто "плод" на някакви страсти проявени от твоите родители, за това и не си човек, а био-робот. Няма лошо, но докато стигнеш развитието на човек, то явно ти трябва повечко време ... мда ... някои имаме доволно търпение ... = пенсионери сме .. :) 

п.п. Друга работа освен да строим къщи немаме ...  

[Just a Stranger]

преди 25 минути, _ramus_ написа:

самата представа че влизаш в някаква игра на битка е грешна и те издава как възприемаш критиката. Именно това исках да фокусирам - възприемането на критиката като лична атака, което пък отваря реагирането да е защитно

Отново манипулираш, вменявайки ми определена представа. Написаното се отнасяше към теб, а думата "печелиш" в кавички. Аз в случая не присъствам нито като печелещ, нито като губещ. Но ти удобно ме "вкара в играта" за да отклониш вниманието към мен. Хитра манипулация, но не достатъчно. А и безсмислена. Не можеш да избягаш от човека зад кулисите, нито да се скриеш. 

[_ramus_]

преди 16 минути, Just a Stranger написа:

Но ти удобно ме "вкара в играта" за да отклониш вниманието към мен. Хитра манипулация, но не достатъчно. А и безсмислена. Не можеш да избягаш от човека зад кулисите, нито да се скриеш. 

❓ Айде поиграй си сам на война, че почна да ми втръсва.

Ако сам нямаш начини да стопираш маймунката си... защо друг да опитва и негова работа ли е?

Понеже и за някаква "отговорност", че и "осъзнаване"... или пък натруфената изцепка "със всяко написано си правя самоанализ"...  Може би - "маймунски"...

Сам си - в главата си. Като ти свърши тоя филм, пиши нещо друго - евентуално да видим какво е "другото". Когато сапиенса протегне ръка - е лесно да се "срещнем". 

[Just a Stranger]

преди 1 час, _ramus_ написа:

❓ Айде поиграй си сам на война, че почна да ми втръсва.

Ако сам нямаш начини да стопираш маймунката си... защо друг да опитва и негова работа ли е?

Понеже и за някаква "отговорност", че и "осъзнаване"... или пък натруфената изцепка "със всяко написано си правя самоанализ"...  Може би - "маймунски"...

Сам си - в главата си. Като ти свърши тоя филм, пиши нещо друго - евентуално да видим какво е "другото". Когато сапиенса протегне ръка - е лесно да се "срещнем". 

 Ако сме на един път ще се срещнем; ако не сме - няма. 

[_ramus_]

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Ако сме на един път ще се срещнем; ако не сме - няма. 

това не е така.

Няма индивидуалист, който да върви на еднакъв път с друг. Срещата не е 'по пътя', защото  няма два еднакви. Именно това е индивдуалиста, пътя му е израз на него самия - индивидуален. РАзликата със "социалните групови пътища' са качествени и разминаването с индивидуалните е "вертикално"... Почти изключено е да се образува адекватност в контакта. А и е излишно и най-често води до опорочаване на преминалото през обмена.

Срещите между Индивидуалисти не са 'по пътя', другаде са и има ... нещо като "технология" за това. Наричам го "комуникационен мост", примерно двама участника, изгражда се протокол  и той следва различията между участниците в контакта и особеностите в обмена... Ако разликите са значителни, а нуждата от обмен наложителна - се изгражда протокол "от нулата" и този, който е повече подготвен, опитен и на по-високо ниво поема първи изграждането на "моста/канала". Това имах предвид с фразата "ако Сапиенса протегне ръка"...

Когато ми се случи за първи път - "другия" построи "моста" и предложи "почти наготово" протокола... Всъщност - това беше преди доста години. Голямото предизвикателство е мост между повече от "двама". Осъзнатото участие и действия за реализация на "канал" задължително са от всяка страна в обмена - иначе няма как...

Може би би било любопитно да отбележа - че всичко това тече с часове, изисква сериозен ресурс от внимание, опит, осъзнаване и гъвкавост... Често не става "от първи път",  но пък - когато "стане" е изключително...

Излишно е да споменавам че всички тия действия и практики са ментални, а разни емоционални подскоци нямат никакво значение, макар че няма никакъв проблем да са 'спътници' на случващото се, докато то протича. Просто примерните "две страни" вече са решили въпроса за емоционалното в себе си и то вече има незначителна роля и не пречи на "основното"...

Писал съм вече за тия работи в друга тема, преди... Няма връзка с темата тук, а с етапите в развитието и особеностите им. 

[dioib]

преди 13 часа, kipen написа:

Да използваш думички отразяващи "оценки", без да си уточнил с какво сравняваш е най-малкото нарушаване на правото за информирано съгласие на четящия, което е злоупотреба с правото му да знае в детайли.

И за какво му са детайлите?! За какво му е да знае кой съм и какъв ми е собствения критерий по който го оценявам?! 

В действителност, вторО:

Виждаш ли в момента кой отклонява темата и на някъде?! Аз или ти?! За какво обръщаш и в тая тема "прожектора" към мен?! 

Не аз повличам темата към някакво "индоктриниране", а ти!

...

преди 13 часа, kipen написа:

От гледна точка на психологията твоя "обект" може да е много неща, но не и обект. Индивидът, индивидуалността и други могат да са обекти на изследване. А това, че бъркаш "психология" с "психотерапевтиране" е малък проблем, по тъпото е, че не знаеш, ама коментираш като "знаещ", изказваш глупости и оспорваш качествата на хора, които ти оценяваш, а се вижда колко ти е акъла...

Ето поредното индоктриниране от твоя страна. 

Коментирам спрямо моите знания в темата, а дали съм "знаещ", то не аз мога да твърдя, а другия би следвало да разбере. 

Или, какво, очакваш в свободен форум всички да са специалисти и нивото да е на научно ниво ли?! За тази цел си има специализирани форуми. 

Да ти напомня: Не считам, че даден форум е място за придобиване на знания, а място за споделяне на опит. Този опит може да не е в следствие на теория, а на лични похвати, и, о, да, в някои отношения един аматьор може да даде по-добро решение, отколкото професионалист, защото всеки уважаващ себе си професионалист от това си изкарва прехраната и би следвало да му платиш за получената информация. 

Твоята дискриминация спрямо моя образ тук се състои в това: Втълпяваш на другите, че съм измамник. Което не е етично ... спрямо която и да е догма. = Как точно ще докажеш, че съм измамник?! О, като ми сложиш етикет тъпак, простак ...  Егати аргумента в полза на тезата, че ти си вещ в психологията ...   

п.п. Забравяш драги за доброволността да четеш. Може да не четеш даден простак ... Друг е въпроса когато четеш какво си разбрал. Не очаквам тук разбиране, нито пък последователи. Споделям само и единствено някакъв личен опит, а дали е на "знаещ" или не, то другият преценя ... 

Или какво, мислиш, че тук повечето са наивни ли?! Не мисля така, повечето са тарикати.  

[dioib]

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Срещата не е 'по пътя', защото  няма два еднакви.

Срещата е на "кръстопътя" ... Друг е въпроса кой въвежда "протокола" кой е с предимство. Един добър протокол трябва да гарантира, някакви правила при положение, че никой от участниците не е с предимство. Това определено не зависи нито от един от пътуващите срещнали се на "кръстопътя". 

Има една максима: По-културният отстъпва и дава път на другия. 

За "комуникационния мост" ...  интересна интерпретация на преводач.  Знае се, че английския език е беден от към думи и затова при четене от него трябва да се знае контекста. Да, трудно се изгражда "комуникационен мост' между английско говорещи и български говорещи, но не мисля, че латинския би следвало да се ползва, ако и двамата участника говорят български. 

След като 

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Писал съм вече за тия работи в друга тема, преди... Няма връзка с темата тук, а с етапите в развитието и особеностите им. 

Що го коментираш тук?! Нима не може да си го прехвърлиш въпросното съждение (въпросната комуникация с другия) в съответната тема?! 

Ето къде бъркаш драги. После другите разводнявали темата. ОК, сам констатираш, че няма връзка с темата, но я дай нещо по темата или какво?! 

[Just a Stranger]

преди 8 часа, _ramus_ написа:

това не е така.

Това е така. Докато се движиш в противоположна посока среща не може да има. Но това си е твоя избор. Използваш думата "индивидуалист"... Всеки в действителност върви по свой различен път, изключително с индивидуални усилия, и това го прави различен. Това обаче не означава "индивидуалист". Аз много неща обичам да правя сам, но не съм индивидуалист. Това не можеш дабго разбереш с ума, не и с този ум. Нужно е да излезеш от себе си, от черупката на аурата си. Ти обаче утвърждаваш себе си именно в тази черупка. Така посоките ни са противоположни. 

[Just a Stranger]

преди 2 часа, dioib написа:

Да ти напомня: Не считам, че даден форум е място за придобиване на знания, а място за споделяне на опит.

Да, споделяне. А целта е то да провокира размисъл по съответните теми от страна на четящите. Само това: да предизвикат размисъл, без очаквания до какъв резултат ще доведе той. Какъвто такъв - това си зависи главно от четящия. Да, изразяването на контрапозиция също е част от една дискусия, но акцентът би следвало да е върху знанието, защото то може да послужи като ядро за развитие. Критиката не може да послужи за ядро, а за коректор евентуално.