Свободата Санчо е на върха на копието.

                                               -  дон Кихот

преди 38 минути, Валсо написа:

Какво искаш да кажеш с тази картинка с кръста?
Каква е връзката й с темата?

преди 13 минути, _Aumi_ написа:

Какво искаш да кажеш с тази картинка с кръста?
Каква е връзката й с темата?

той е анти-всякакви религии

„Свободата, Санчо, е на върха на копието!“

Сервантес

"Свободата е процесът на преодоляване на пречките към свобода" – Станислав Лем.

преди 1 час, ined написа:

Свободата Санчо е на върха на копието.

Тази мисъл, според мен, е доста тъпа! 🤣

Свободата Санчо е в салама!

преди 36 минути, Kiеli написа:

той е анти-всякакви религии

Защо тогава въпросът му е придружен от огромен кръст?

... познава границите на разумното 

Иначе кръстът в едно от значенията си е символ на победата над материята. Т.е. нейното овладяване от, на пръв поглед, прикованият за нея дух. Също и на равновесието, което си е точно да владееш себе си.

преди 2 часа, Валсо написа:

Тогаз Никой не е свободен, не само човек, а и всейи възможен носител на разум/интелект , изклйучай само Абсолйутната Вселена или както е модерно в тея кратки последни хилядолетия- на Това му викате бог.

Не съм съгласна с мисълта, че е свободен само този, който владее себе си.

Да се владееш в определени ситуации, не те прави свободен. Затворникът също може да се владее.

Може да си свободен от много и различни неща, но напълно свободни хора няма, защото хората сме зависими от много обстоятелства, имаме нужди и потребности. А свободен може да бъде единствено мъртвият човек, който няма нужда от нищо.

преди 11 минути, Just a Stranger написа:

... познава границите на разумното 

Иначе кръстът в едно от значенията си е символ на победата над материята. Т.е. нейното овладяване от, на пръв поглед, прикованият за нея дух. Също и на равновесието, което си е точно да владееш себе си.

Кръста е ................ефективен и пропаганден инструмент за мъчения и екзекуции.................питайте онзи............ гимнастика😈

преди 1 минута, _Aumi_ написа:

Не съм съгласна с мисълта, че свободен е само този, който владее себе си.

Да се владееш в определени ситуации, не те прави свободен. Затворникът също може да се владее.

Може да си свободен от много и различни неща, но напълно свободни хора няма, защото хората сме зависими от много обстоятелства, имаме нужди и потребности. А свободен може да бъде единствено мъртвият човек, който няма нужда от нищо.

Който владее себе си, мислите, стремежите и действията си, владее и своята карма. Т.е. той е наясно и контролира последствията в желаната посока. Разбира се, пълна свобода е невъзможна, доколкото всичко съществуващо е взаимозависимо. Практически свободата е винаги в някакви граници, определени от разбиранията, целите и др.

преди 9 минути, Just a Stranger написа:

Който владее себе си, мислите, стремежите и действията си, владее и своята карма. Т.е. той е наясно и контролира последствията в желаната посока. Разбира се, пълна свобода е невъзможна, доколкото всичко съществуващо е взаимозависимо. Практически свободата е винаги в някакви граници, определени от разбиранията, целите и др.

В мисълта, че свободен е само този, който владее себе си, не е уточнено точно в какъв смисъл и в какви граници е тази свобода. 

А ако имаме предвид пълната свобода според Будизма, това е свободата от Самсара. Т.е. докато си в света, няма как да не бъдеш обвързан с обстоятелствата. Трябва да постигнеш Нирвана, за да се освободиш.

преди 1 час, _Aumi_ написа:

Не съм съгласна с мисълта, че е свободен само този, който владее себе си.

Да се владееш в определени ситуации, не те прави свободен. Затворникът също може да се владее.

Може да си свободен от много и различни неща, но напълно свободни хора няма, защото хората сме зависими от много обстоятелства, имаме нужди и потребности. А свободен може да бъде единствено мъртвият човек, който няма нужда от нищо.

Има, има - вместо да говорите глупости си гледайте сметката в банката или кеша!

преди 15 часа, _Aumi_ написа:

В мисълта, че свободен е само този, който владее себе си, не е уточнено точно в какъв смисъл и в какви граници е тази свобода. 

А ако имаме предвид пълната свобода според Будизма, това е свободата от Самсара. Т.е. докато си в света, няма как да не бъдеш обвързан с обстоятелствата. Трябва да постигнеш Нирвана, за да се освободиш.

И аз съм на подобно мнение:

Абсолютна свобода не съществува.
Човек винаги е бил и завинаги ще е зависим от нещо, следователно никога няма да е абсолютно свободен.
Основният въпрос е: какви са приемливите граници на относителната свобода, за да се чувства човек свободен.

преди 1 минута, MZ/X написа:

....
Основният въпрос е: какви са приемливите граници на относителната свобода, за да се чувства човек свободен.

Защо ти е това , да се чувстваш свободен, но знаеш , че не си. Ще ти помогне ли да събориш игото, подтисника, поробителя.................. защо ти е това бягство от полето на Играта.

преди 25 минути, laplandetza написа:

Защо ти е това , да се чувстваш свободен, но знаеш , че не си. Ще ти помогне ли да събориш игото, подтисника, поробителя.................. защо ти е това бягство от полето на Играта.

Виждам, че обвързваш понятието свобода най-вече в исторически контекст.
Разшири обхвата и разгледай понятието свобода и в социален, икономически, финансов, физичен и метафизичен контекст. Други контексти, ако се сещаш - също.
И ще разбереш, че свободата не само не е бяло-черна бинарна двойка свобода-несвобода, нито даже сивите нюанси между тях, е мултидименсионна -  или на бг  многоизмерна и няма един единствен сингулярен момент на съществуване.

преди 6 минути, MZ/X написа:

Виждам, че обвързваш понятието свобода най-вече в исторически контекст.
Разшири обхвата и разгледай понятието свобода и в социален, икономически, финансов, физичен и метафизичен контекст. Други контексти, ако се сещаш - също.
И ще разбереш, че свободата не само не е бяло-черна бинарна двойка свобода-несвобода, нито даже сивите нюанси между тях, е мултидименсионна -  или на бг  многокоординатна и няма един единствен сингулярен момент на съществуване.

Невиждаш, но не съм важен аз.
Акцента е върху Защо ти е нужно да се чувстваш Свободен във всеки смисъл  който влагаш. Защо............. след като знаеш , че не си такъв. Какво би ти било ако не търсиш такова чувство , но оперираш, съществуваш  максимално степените  си на Свобода.

преди 1 час, laplandetza написа:

Невиждаш, но не съм важен аз.
Акцента е върху Защо ти е нужно да се чувстваш Свободен във всеки смисъл  който влагаш. Защо............. след като знаеш , че не си такъв. Какво би ти било ако не търсиш такова чувство , но оперираш, съществуваш  максимално степените  си на Свобода.

В случая и ти абсолютизираш - "знаеш, че не си такъв", т.е. свободен, е крайно твърдение. Човек винаги е свободен в някакви граници и разполага с редица възможности да контролира посоката на живота си. Ако би имал абсолютна свобода, всеки невежа би унищожил света. Не, не е преувеличено - може би неумишлено, но неминуемо накрая ще се стигне до това, в резултат от неразбирането отговорността на свободата (която е и власт) и търсейки предимно лична изгода. 

А отговорността на свободата (и познанието) е доста сложна тема, който засега само ще загатна. 

Чувството за свобода за мен е това да осъзнаваш възможностите си. В същото време винаги са налични ограничения, които следва да се приемат и когато е възможно и целесъобразно, да се преодолеят. Не всички ограничения са вредни. Всъщност без някои изобщо не би могъл да съществува светът. 

Защо ми е да се чувствам свободен? Защото само осъзнаването на възможността ти дава възможност да я реализираш. Разбира се осъзнаването само по себе си не гарантира успеха, нито означава че ще се получи нещо полезно и красиво. Но свободата е едно от необходимите условия. 

 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Защо ми е да се чувствам свободен?

Защото само..... осъзнаването..... на възможността ти дава възможност да я реализираш.

Има 2 проблема и несъответствия, едновременно.

Проблем е - цялото второ цитирано изречение. Съдържа абсолютизиране с думичката САМО, което представлява смислово ограничение на вариативност. В контекста на понятието СВОБОДА , както и ВЪЗМОЖНОСТИ - е най-малкото нелепо, защото смислово конфликтират.

Второто е НЕСЪОТВЕТСТВИЕ - става въпрос за сравнение между двете изречения. В тях се споменава за едно и също две напълно различни и понятия, от различни "нива" на битието - ЧУВСТВОТО и ОСЪЗНАВАНЕТО.

========================================================

ЧУВСТВО :

Това е сложен микс от отражения и емоционални паметови многокомпонентни рефлексии, които провокират преживяване. СВОБОДАТА първо е налице като комбинация от възприятия и интерпретации, и чак тогава може да възникне ЧУВСТВО " за нея".

ОСЪЗНАВАНЕ:

 е много по-сложно съставно понятие, което е невъзможно да се дефинира еднозначно, вкл и да се характеризира дори принципно. В най-общ смисъл - представлява ДОСТИГАНЕ ДО СЪЗНАНИЕТО. Също така - мигът на това достигане подава "букет от чувства, които могат да са твърде различни".

Защо по принцип това е толкова важно и интересно - главно защото в мозъка основните и най-мащабни процеси, се пораждат и обработват в т.н. "НЕСЪЗНАВАНО". Преминаването на несъзнаваните процеси, в зоната на СЪЗНАНИЕ доставя възможност за тяхното разглеждане, дефиниране... и проясняване. Това се отбелязва и е важно като събитие, защото в зоната на НЕСЪЗНАВАНОТО съзнанието няма достъп по дифоулт, събитията и процесите там са 'скрити' за мониторинг, различаване, дефиниции и съпоставки. Мозъка разделя тия "две зони" поради причини, които не са дискусионни в този контекст и тема.

В контекста на изказа във второто цитирано изречение - осъзнаването на нещо... не е единственият механизъм за да се задвижи систематична и подредена човешка деятелност, наречена с думата "реализация". Също така - такава деятелност, е най-малкото нелепо да се предпоставя Желанието ( искането) като задължително условие, колкото и това да е популярно сред плебса. Нещата които се "желаят/искат", колкото и да е силно, не могат да понесат динамиката на промените, и с това са характерни всички емоционално-чувствени движения. Ето защо мотивация и ценности, основани на "ИСКАМ/ЖЕЛАЯ" са най-елементарните, най-първичните, но и най-нестабилните мотивационни стимули.

-----------------------

СВОБОДА - е сложно съставно понятие.

Отново са налице най-общо две форми на призма относно СВОБОДА

1 . какво значи ОТВЪТРЕ за даден субект и това включва неговите лични съзнавани или несъзнавани процеси по възприятието и отражението.

Най-общо - всички субективни събития, свързани с понятието СВОБОДА, касаят преодоляването на "границите" от страховете, което е характерно за етапите в психичното и личностно развитие и до голяма степен ги бележи. Миговете при които се преодолява дадена страхова бариера, се бележат с еуфоричен комплекс от преживявания, който е "награда", запомня се и това е част от начините по които алгоритмите в невронните връзки стимулират мотивация за следващото преодоляване на страхова граница...

Еволюционно това е адаптивно и оцеляващо поведение, с което се реализира разширяване на видовия ареал на владение, доминация и контрол. Допълнителен особен психичен механизъм за същото, е т.н. "любопитство" - склонност да се изучават и така разширяват нови елементи и фрагменти от ареала... По-късно, при развитието на когнитивните процеси и умения, любопитството се развива в т.н. "любознание"... и напуска по този начин зоната на управление от "несъзнавания си корен".

2. Каква е фактическата обективна обстановка и условия сред които се преживява от същия субект.

Двете форми на отражение може да са, но може и да не са свързани, ако е налице силна склонност на даден субект да се увлича и потапя в преживявания, до степен че да изключва сигналите за "фактическата действителност", защото са му проблемни.

Ярък и популярен пример за това е пресъздаден художествено от Джек Лондон, в произведението "Скитникът между звездите". Фантазното спасение от някакви фактически условия и обстоятелства е по принцип спасителна психична възможност, защитаваща от шок, даваща възможност за адаптация, за временно прекъсване на конфликтиращите възприятия и отражения. Но в книгата е описан варианта на крайно и окончателно потапяне във фантастичния измислен спектакъл на един затворник, който се "скита между звездите", докато е в затвора... 

Налице са и обратните на горния пример - хора сред обективни условия на възможности, но преживяващи непрекъснато " ограниченост", която се заиграват несъзнателно да проектират навън, през обекти през които да привиждат като "причини".

преди 1 час, _ramus_ написа:

ЧУВСТВО :

Това е сложен микс от отражения и емоционални паметови многокомпонентни рефлексии, които провокират преживяване. СВОБОДАТА първо е налице като комбинация от възприятия и интерпретации, и чак тогава може да възникне ЧУВСТВО " за нея".

ОСЪЗНАВАНЕ:

 е много по-сложно съставно понятие, което е невъзможно да се дефинира еднозначно, вкл и да се характеризира дори принципно. В най-общ смисъл - представлява ДОСТИГАНЕ ДО СЪЗНАНИЕТО. Също така - мигът на това достигане подава "букет от чувства, които могат да са твърде различни".

Защо по принцип това е толкова важно и интересно - главно защото в мозъка основните и най-мащабни процеси, се пораждат и обработват в т.н. "НЕСЪЗНАВАНО". Преминаването на несъзнаваните процеси, в зоната на СЪЗНАНИЕ доставя възможност за тяхното разглеждане, дефиниране... и проясняване. Това се отбелязва и е важно като събитие, защото в зоната на НЕСЪЗНАВАНОТО съзнанието няма достъп по дифоулт, събитията и процесите там са 'скрити' за мониторинг, различаване, дефиниции и съпоставки. Мозъка разделя тия "две зони" поради причини, които не са дискусионни в този контекст и тема.

В контекста на изказа във второто цитирано изречение - осъзнаването на нещо... не е единственият механизъм за да се задвижи систематична и подредена човешка деятелност, наречена с думата "реализация". Също така - такава деятелност, е най-малкото нелепо да се предпоставя Желанието ( искането) като задължително условие, колкото и това да е популярно сред плебса. Нещата които се "желаят/искат", колкото и да е силно, не могат да понесат динамиката на промените, и с това са характерни всички емоционално-чувствени движения. Ето защо мотивация и ценности, основани на "ИСКАМ/ЖЕЛАЯ" са най-елементарните, най-първичните, но и най-нестабилните мотивационни стимули.

-----------------------

СВОБОДА - е сложно съставно понятие.

Отново са налице най-общо две форми на призма относно СВОБОДА

1 . какво значи ОТВЪТРЕ за даден субект и това включва неговите лични съзнавани или несъзнавани процеси по възприятието и отражението. Най-общо - всички субективни събития, свързани с понятието СВОБОДА, касаят преодоляването на "границите" от страховете, което е характерно за етапите в психичното и личностно развитие и до голяма степен ги бележи.

2. Каква е фактическата обективна обстановка и условия сред които се преживява от същия субект.

Двете форми на отражение може да са, но може и да не са свързани, ако е налице силна склонност на даден субект да се увлича и потапя в преживявания, до степен че да изключва сигналите за "фактическата действителност", защото са му проблемни.

Ярък и популярен пример за това е пресъздаден художествено от Джек Лондон, в произведението "Скитникът между звездите". Фантазното спасение от някакви фактически условия и обстоятелства е по принцип спасителна психична възможност, защитаваща от шок, даваща възможност за адаптация, за временно прекъсване на конфликтиращите възприятия и отражения. Но в книгата е описан варианта на крайно и окончателно потапяне във фантастичния измислен спектакъл на един затворник, който се "скита между звездите", докато е в затвора... 

Налице са и обратните на горния пример - хора сред обективни условия на възможности, но преживяващи непрекъснато " ограниченост", която се заиграват несъзнателно да проектират навън, през обекти през които да привиждат като "причини".

"великият" психолог _ramus_ е тотално  изкукуригал

То не случайно Гьоте го е убеждавал да не се занимава с Кант и философия, ами да си гледа драматургията. А приятелски съвет - бъдете бдителни с драматурзите, защото са особено енигматични, но и безкрайно суетни, което не винаги се забелязва предвид чара на гениалността им. Инак не крия, че би ми било интересно как ли ще реагира, като му отвърна, че свободен е този, който е свободен от себе си. А впрочем и в богословието съм намирал, че свободен е, който е свободен от свободата. И т.н. цели библиотеки по темата, богатството на философията, но все пак бива да се внимава - неписаната закономерност, че най- често се давят най- добрите плувци, не се отнася само за плуването. А водата е в основата на всичко - и на философията.

преди 21 часа, _Aumi_ написа:

Тази мисъл, според мен, е доста тъпа! 🤣

Най-често несвободата идва от други хора, от желанието и способността им да ти ограничат свободата.

Причините са различни, но ако ги подбоцнеш с върха на копието по гръцмуля със заплаха за по-нататъшно пробождане – отказват се да те притесняват.

Така че фразата на Дон Кихот има много/доста смисъл.