преди 49 минути, Just a Stranger написа:

И защо споменаването на даден парадокс да не е за този раздел. И какви изневери, какви еничари, какви изнасилвания те гонят.  В случая това, което пишеш ти не е за този раздел. Но пък как да го видиш

Парадоксите са за философския раздел. 

Изневярата и другите неща са свързани именно с отнемането на дадена свобода ползвайки насилие над личности и/или друго вярващи. 

По този начин може да се види в кои религии се толерира насилието над идентичноста. 

Отделно това, то, може да се види кой живее правено, т.е. по смисъла, по ценностната система в религията, която изповядва. 

При православието наказанимето е анатема, отлъчване и/или разграничение на Църквата от извършителят на насилието. 

Човек бяга, ако някаква степен на свобода му е отнета. Той се премества там, където я има. Остават само вярващите истински. Друг е въпроса,  че губейки някаква ценност се оттеглят в скит или метох. Там той посвещават живота си в името на вярата си. = това са духовно силни люди. 

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Парадоксално, но бягството от свободата, не е ли също търсене на свобода? Примерно, човек иска да се освободи от отговорността за решенията си. В този случай заменя една свобода и право (да избира), които неизбежно са свързани с отговорност, с пасивност. Но дали действително ще избяга от отговорността, е отделен въпрос.

Колкото до отнемането на свободата на другите, то не мисля, че е изкривено желание за свобода. То си е някакво друго желание наложено със сила.

Бих подходил механицистично, което не е научно. Ще оприлича на електрон човека. Когато той придобие повече енергия (доходи, сили, мотиви, храна, подгони го хормона), той напуска орбитата си и има свободата да скита. Когато му падне енергията, хваща го някой атом и там кротува на орбитата на която му позволяват възможностите.

Бягството от свободата се дължи на това. Детето прохожда, има възможност да е свободно, дори извън къщи, обаче тям няма храна. То бяга от свободата и отново се обвързва с мама и тате. Хора емигрират за да намерят Стауята на свободата. Обаче и там няма доходи. Привързват се към някой да изкарват прехрана. Хора се оправят в живота и без бог, обаче в някакъв момент губят ориентация, тогава се привързват към тълкувателите на свещените книги и съответно към бога. Като придобият пак енергия- напускат. 

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Бих подходил механицистич... Като придобият пак енергия- напускат. 

Интересен е случая кога сменят орбитата си около атома. 

Би следвало да знаеш, кои по точ о атоми са свободни.

В действителност електроните са постоянно в движение, а преминаването им от един атом на друг не е бягство, а друго. 

Не е коректно някой да счита, че някой бяга от свобода. По скоро сменя средата. = В даден момент тоя свят му доскучава и се мести в друг. = Това обаче не може да се обяснини механично. С наличното познание на човечество даже. 

Затова и се ползват ирационални способи, било то религиозни, мистични и/или езотерични. 

Вярващите знаят, че другия свят ще е по-добър, затова и не филосовстват, а живеят правено в тоя живот. Друг е въпроса дали ще са в орбита на дадена религия. 

 

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Бих подходил механицистично, което не е научно. Ще оприлича на електрон човека. Когато той придобие повече енергия (доходи, сили, мотиви, храна, подгони го хормона), той напуска орбитата си и има свободата да скита. Когато му падне енергията, хваща го някой атом и там кротува на орбитата на която му позволяват възможностите.

Добра аналогия. Аз я свързвам повече с желанията и привързаностите и едва след това със свободата. Ще я продължа с това, че съвсем свободния електрон започва да се движи хаотично. Привързаността към идея, цел и др. е необходимост за смислен живот. Въпросът е тя да е полезна, особено ако ползата не е само лична 

Аз изобщо не търся свободата в липсата на зависимости. Всяка организирана структура е основана на такива, а без тях ще изчезне. Липсата на организираност е хаос, което е антипод на проявения свят. 

Свободата за мен е в правилното взаимодействие (в съзнателен план - сътрудничество, коопериране, обединение), в синхрона и хармоничното търсене на растеж н развитие от отделните елементи. Индивидът сам по себе си е безсмислен, не може изобщо да живее, нито може да е свободен. Свободата му е в рамките на обществото, на цялото - има я, не е да я няма, но не е нещо независимо и отделено. Тя е въпрос на баланс между индивидуалното и общото, а в по-съвършените общества имаме еднопосочност. Много може би няма да приемат такава свобода. Може изобщо да не разберат в какво се състои. Но постигането на общите цели е основано на индивидуалното развитие, компетентност, решения в рамките на тази компетентност, знания, качества и др.

Хората са странни същества. От една страна превъзнасят героите, жертвата и подвига, но не осъзнават достатъчно, че те са поставяне на личното в услуга на другите. Същото е с Любовта и със Състраданието. Това, което може да се разглежда от някои като липса на свобода, за други може да е израз на истинската свобода, а не на илюзорна такава. Изобщо илюзията дава времено усещане, че си свободен, но само за да ти го вземе след това. После пак ще ти го върне, за да те задържи в обятията си... Истинската свобода нищо външно не може да отнеме от човека.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

не търся свободата в липсата на зависимости. Всяка организирана структура е основана на такива, а без тях ще изчезне. Липсата на организираност е хаос, което е антипод на проявения свят. 

Свободата за мен е в правилното взаимодействие (в съзнателен план - сътрудничество, коопериране, обединение), в синхрона и хармоничното търсене на растеж н развитие от отделните елементи. Индивидът сам по себе си е безсмислен, не може изобщо да живее, нито може да е свободен. Свободата му е в рамките на обществото, на цялото - има я, не е да я няма, но не е нещо независимо и отделено.

Да речем някоя робиня, да я наречем Изаура. Тя взаимодейства "правилно", изкарва си нормата на тръстиката, дава любов на Леонсио, ражда робчета и изобщо правилно функционира. Изведнъжсе появява някой, да речем някой си автор на романчета Гимараеш и казва "Не, тя не е свободна! Може и иначе!". И в какво се състои това "иначе"? Напърво място, да може да се придвижва където й е по- добре. Да си избира работа и съпруг. Т.е. по многоточието от заглавието "Свободен е само този, който се чувства свободен". Изаура може да се чувства свободна и в прегръдките на Леонсио, и на Тоби, а може да предпочете Квазимодо, субективно преживяване.

Като стана дума за роби, Езоп не е функционирал правилно в системата, но се е чувствал свободен, на не зная какво основание. Може би е скъсал задълженията си. Може би "Свободен е само този, който избира сам своите задължения и привързаности". При това за продължителност, която сам избира.

преди 41 минути, Търсещ истини написа:

Да речем някоя робиня, да я наречем Изаура. Тя взаимодейства "правилно", изкарва си нормата на тръстиката, дава любов на Леонсио, ражда робчета и изобщо правилно функционира

Това "правилно" е доста относително. В една система с много слабости и несъвършенства, правилно може да бъде какво ли не. Но с времето те ще започнат да бъдат осъзнавани и ще се появи желание за промяна. Сега тук могат да се направят някои отклонения и да се навлезе в допълнителни подробности. Аз ще обърна внимание на възможността промяната да е инспирирана отгоре. Т.е. истински правилният път да е очертан, а от страна на човека имаме само осъзнаване и разбиране на неговата целесъобразност. При това възможността да греши и учи от грешките си е налична, но съвсем не е най-добрия и кратък, тъй като предполага доста излишни усилия в намирането на най-удачния вариант. При следване възоснова на вяра на вече изпитаното и утвърдено преди хората познание, възможността за напредък е много по-голяма. При това знанията и разбирането не само не се пренебрегват, както обикновено се приписва на вярата, но са задължителна част от прогреса. Реално всяко знание и сила приложени без нужния морал (чистота) и разбиране (вкл. отговорност) води до опорочаване и деградация.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

При следване възоснова на вяра на вече изпитаното и утвърдено преди хората познание, възможността за напредък е много по-голяма.

т.е. "усещането, че си свободен" може да е породено от лични усещания и размишления или от привнесени чрез общуването. Съгласен.

Приемам също, че познанието на възможностите за свобода е свързана с възможностите за напредък, макар да има някои оставащи въпроси. Примерно как се връзва свободата с "правилното взаимодействие". Примерно Асен е добър санитар- познава реда в болницата, административният шеф смята, че функционира добре. Обаче дъщеря му отива в Германия и Асен зарязва работата си, защото е свободен и отива да проси в Германия. Системата ще си намери и друг функциониращ елемент за ад функционира. А сега да си представим завод в Лудогорието през Голямата екскурзия. Масово такива "елементи" спират да функционират добре и избират да търсят свобода. Системата не може да замести липсващите елементи и блокира. Извод: ако човек не се чувства отговорен (обвързан) за системата, за него нейното функциониране не е от значение, не е свързано  с усещане за свобода.

А сега моментът, свързан с темата "Свободен е този, който ... е намерил своята религия, своя бог и му се е отдал". Приемам такава възможност, защото тя опростява живота. Човек има по- малко свобода, но е приел, че изискваното от него е най- важно. Прави метани еди колко си пъти на ден, пости в определените дни, слага си шапка или я сваля като влиза в храма и с това смята, че се е отчел. Може друго да не прави, особено ако си е осигурил покрив и прехрана. Има много възможна свобода , но използва малко. Щастлив е като си помисли, колко много възможности и рискове има в света, а той си е запалил кандилцето в килията и се моли за душата си.

преди 26 минути, Търсещ истини написа:

А сега моментът, свързан с темата "Свободен е този, който ... е намерил своята религия, своя бог и му се е отдал". Приемам такава възможност, защото тя опростява живота. Човек има по- малко свобода, но е приел, че изискваното от него е най- важно. Прави метани еди колко си пъти на ден, пости в определените дни, слага си шапка или я сваля като влиза в храма и с това смята, че се е отчел

В написаното има доста проблемни моменти. Доста произволно се предполага какво точно иска Бог и какво поведение от страна на вярващия е правилно и достатъчно. Всъщност подобни вярвания са доста наивни и егоистични. Търси се някакво лично щастие, а не развитие и полезност. А те единствено могат да изведат щастието до едно по-високо ниво. Без разбиране, без положен труд, без нравствена чистота, щастието е просто сянка. Лесно могат да се дадат примери. Религията и вярата са безсмислени, ако не изведат човека на едно по-високо равнище на мислене и морал. Но те са принизени до: не съм чак толкова лош и ще получа вечен живот изпълнен с щастие в рая. Но да си вечно невеж, пък било то и в някакъв рай, не е нито щастие, нито свобода. А предвид безкрайността на знанието всички сме невежи. Разбиранията ни, както за щастие, така и за свобода кореспондират с нивото ни на съзнание и това следва да се отчете. Но хората, дори и вярващите във вечния живот, не допускат в пълна степен мисълта за постоянен растеж 

преди 19 минути, Just a Stranger написа:

Доста произволно се предполага какво точно иска Бог и какво поведение от страна на вярващия е правилно и достатъчно.

Възможно. Обаче аз гледам от позиция, че бог няма, а нормите са съставени от вдъхновени хора. Така че  "правилно и достатъчно" са си хорски изобретения. Не е случайна поговорката "Всеки манастир има свой ред". 

По въпроса с усъвършенстването и напредъка, за мен е неясен момента с усложняването. По- простия живот е по- свободен. Колкото по- голям е напредъка, толкова повече ограничения на свободата си налагаме. Дивакът може да уринира незабавно щом усети позиви, осъзнатият човек- по по- сдържан и регулиран начин. Простакът може да ръси глупостите си, осъзнатият човек се съобразява с изискванията на средата, с познанието и логиката, като начало не псува и не ругае. Така развитието се съпровожда от ограничения на свободата.

 

преди 17 часа, Търсещ истини написа:

По въпроса с усъвършенстването и напредъка, за мен е неясен момента с усложняването. По- простия живот е по- свободен. Колкото по- голям е напредъка, толкова повече ограничения на свободата си налагаме. Дивакът може да уринира незабавно щом усети позиви, осъзнатият човек- по по- сдържан и регулиран начин. Простакът може да ръси глупостите си, осъзнатият човек се съобразява с изискванията на средата, с познанието и логиката, като начало не псува и не ругае. Така развитието се съпровожда от ограничения на свободата.

Както споменах, ако умният човек не иска да ръси глупости, той е свободен когато не ги ръси, а не като простака - когато ги ръси. Въпрос на нагласа.

Но по-същественото е, че ти разглеждаш едно конкретно отделно действие и разсъжденията ти са основани върху него. Цивилизованият човек е свободен в много други отношения, които дивакът изобщо не може да си представи. Отделно, че животът му е много по-наситен и смислен и има много повече възможности за избор.

преди 1 минута, Just a Stranger написа:

Както споменах, ако умният човек не иска да ръси глупости, , а не като простака - когато ги ръси. Въпрос на нагласа.

Ами... това е фейк. Ти няма и да се усетиш за нелепостта в цитираното - толкова си погълнат от филма си...

Всъщност и двамата си ръсите елементаризми, но пък важното е имитация на благ моабет. Некво чаткане там - да минава и заминава...

преди 3 минути, Just a Stranger написа:

Цивилизованият човек е свободен в много други отношения

Само че е "свободен" след като протече процес по "ограничаване"... Така че си приказвате глупости...

Кое е свободно и кое е ограничено, в какви "отношения" е толкова условен казус, изпълнен с толкова относителност и именно заради това при моабета си личи кой, колко му "свободно" пипето...

преди 1 час, Just a Stranger написа:

ако умният човек не иска да ръси глупости, той е свободен когато не ги ръси, а не като простака - когато ги ръси. Въпрос на нагласа.

Вече срещам затруднения в осмислянето. Обаче ще опитам

Когато в главата на умния се случи да се роди глупост, а то се случва, той я сравнява с еталона, какво може за пред хора и включва задръжка, т.е. ограничава свободата си в името на честта, положението което си е изградил. Ограничава свободата си, за да се чувства на ниво. Да остане на висота, а не да се отърколи по стръмното. Несвободен е да се придвижва надолу, заради нещо друго.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Цивилизованият човек е свободен в много други отношения, които дивакът изобщо не може да си представи.

Да. Идва ми на ум, че цивилизованият човек с кола може щом поиска да отиде до с. Трап, например, или със самолет до Трап Пенсилвания, а дивакът е ограничен от способността да ходи. Поради това ареалът му е по- малък и е несвободен. Наистина, цивилизованият ограничава свободата си с това, да работи за винетка, застраховка, гориво, десен мигач и пр., но пък трудът му не е по- интензивен отколкото на дивака за кило маниока и три риби. В този смисъл техниката и науката определено дават повече свобода на хората. Героите на Ж. Верн и прословутият Робинзон са примери за предимството на цивилизацията.

ИЗВОД: Свободен е само този, който познава и може да приложи достиженията на науката и се ползва от постиженията на техниката.  

Сесия с ChatGPT по темата

Разкажи накратко, моля известното ти за книгата "Бягство от свободата" на Ерих Фром

 

ChatGPT

"Бягство от свободата" (Escape from Freedom) е книга написана от немския психоаналитик и философ Ерих Фром през 1941 година. Книгата изследва въпроси свързани с индивидуалната свобода, обществото и човешката психология, особено по време на кризисни периоди като Втората световна война.

Фром анализира как индивидите реагират на свободата и отговорността, които идват с нея. Той обяснява, че свободата може да бъде ужасяващо бреме за мнозина, и че хората често търсят убежище в авторитарни системи или масово съпротивление, за да избегнат това бреме. Книгата разглежда и влиянието на социалните и исторически фактори върху човешката психология и поведение.

"Бягство от свободата" е важно произведение в областта на социалната психология и философията, което предлага дълбоки размисли за индивидуалната и колективната свобода, както и за взаимодействието между човека и обществото.

Какво "бреме" е например свободата?

 

ChatGPT

Идеята, че свободата може да бъде "бреме", се основава на предположението, че свободата носи със себе си определени отговорности и предизвикателства, които някои хора може да намират трудни или дори страшни. Ето някои начини, по които свободата може да се разглежда като "бреме":

1. Отговорност: Със свободата идва и отговорността за собствените си решения и действия. Някои хора могат да се чувстват натоварени от тази отговорност и да се борят да вземат решения.

2. Неопределеност: Свободата често със себе си носи неопределеност и непредсказуемост. Хората, които се нуждаят от структура и сигурност, може да намират тази неопределеност трудна за управление.

3. Избори: Свободата дава на хората възможността да избират от множество варианти. Това може да бъде напрежение, особено ако човек е изправен пред сложни решения.

4. Социално влияние: Свободата позволява на хората да се противопоставят на обществените норми и структури. Този вид "борба" за свобода може да бъде изтощителен.

5. Отделност: Индивидите в свободното общество често се чувстват по-самотни и изолирани, тъй като нямат автоматично груповата идентичност, която идва с ограничаващите обществени системи.

Тези аспекти могат да правят свободата сложна за някои хора, особено ако не са свикнали с такава степен на лична свобода и отговорност. Въпреки това, мнозина считат свободата за ценен аспект на човешкия живот и са готови да се справят с предизвикателствата, свързани с нея, в името на самоопределяне и лично развитие.

От какво са се бояли, например, негрите-роби, в южните щати след освобождаването им.

 

ChatGPT

След освобождението на негрите-роби в южните щати на САЩ през периода на Реконструкция (след Гражданската война, приключила през 1865 г.), те се сблъскваха с множество предизвикателства и опасности. Важно е да се разбере, че освобождението им не означава автоматично интеграция и равни права в обществото. Ето някои от нещата, от които негрите-роби се страхуваха след освобождението:

1. Расизъм и Дискриминация: Въпреки новите закони, които гарантираха равни права за всички граждани, много бели южняци продължаваха да се отнасят към негрите с враждебност и дискриминация. Те се страхуваха от расистки насилия и ограничения в достъпа до образование, заетост и граждански права.

2. Липса на Средства и Образование: Негрите-роби често бяха освобождавани без значителни ресурси или образование. Този беден старт ги принуждаваше да се справят с икономическа несигурност и затруднения в намирането на работа.

3. Ку Клукс Клан и Други Расистки Организации: Расистки групи като Ку Клукс Клан активно заплашваха и извършваха насилие срещу афроамериканците и техните поддръжници. Този тероризъм създаваше опасности за живота и безопасността на негрите.

4. Политически и Гласови Ограничения: Много южни щати въвеждаха законодателни и практически мерки, които ограничаваха правото на глас на негрите и им предотвратяваха участието в политическия процес.

5. Економически Експлоатация: Някои работодатели използваха икономическата уязвимост на негрите, плащайки им минимални заплати и ги експлоатираха в селското стопанство и индустриалния сектор.

Тези предизвикателства и страхове бяха част от периода на Реконструкция и дълго след този период. Стойността и важността на Гражданските права движения през 20-ти век, които се бореха за равноправие и справедливост за афроамериканците, не могат да бъдат надценени в разбирането на тази история.

Добре,благодаря А от какво би се страхувал един мениджър на висок ранг, когато бъде освободен? Неговите отговорности намаляват, а ресулсите му са високи за да посреща предизвикателствата?

 

ChatGPT

Когато мениджър на висок ранг бъде освободен или напусне текущата си позиция, може да изпитва различни страхове и предизвикателства, въпреки че тези страхове са обикновено различни от тези на освободените роби след Гражданската война в САЩ. Ето някои общи страхове и предизвикателства, които би могъл да изпитва мениджър на висок ранг:

1. Икономическа Несигурност: Освобождаването на работа може да предизвика икономическа несигурност, особено ако мениджърът не е осигурил достатъчно финансова стабилност за бъдещето си след напускането на позицията.

2. Идентитет и Професионална Личност: Мениджърите на висок ранг обикновено силно свързват своята идентичност и самочувствие със своята професионална позиция. Освобождаването може да предизвика чувство на загуба на самоценност и напрежение във връзка с липсата на професионална роля.

3. Социални Отношения: Мениджърите на висок ранг често имат богати социални мрежи и контакти в бизнес средата. Освобождаването може да повлияе на тези отношения и да създаде изолация или несигурност в социалния план.

4. Наличност на Умения и Усъвършенстване: След освобождаване, мениджърът може да се страхува, че неговите умения и знания може да станат остарели или неприложими на новите условия на работа. Той може да се нуждае от преквалификация или обучение.

5. Грижи за Бъдещето: Освобождаването от висока позиция може да повдигне въпроси за бъдещето, пенсионирането и здравното осигуряване. Мениджърът може да се тревожи за финансовата си сигурност след този период.

6. Липса на Власт и Влияние: Мениджърът на висок ранг обикновено притежава значителна власт и влияние в организацията. Освобождаването може да предизвика чувство на загуба на тази власт и статус.

Зависи от индивидуалните обстоятелства и личността на мениджъра как точно ще изпитва тези страхове и как ще се справи с тях. Някои може да видят освобождаването като възможност за нови начинания и лично развитие, докато други могат да изпитват по-голяма несигурност и стрес.

Ще се възползвам от сходството на думите за да попитам "Един освободен от длъжност мениджър по- свободен ли е?

 

ChatGPT

Един освободен от длъжност мениджър може да се чувства по-свободен в определени аспекти на живота си, но този въпрос зависи от конкретните обстоятелства и индивидуалните предпочитания на човека. Ето някои аспекти, в които един освободен мениджър може да се чувства по-свободен:

1. Време: Освободеният мениджър обикновено има повече свободно време, след като не се ангажира със задачите и отговорностите, които са били свързани с мениджмънта на организация. Това му позволява да разполага с повече време за себе си, семейството си или лични интереси.

2. Финансова Независимост: Ако мениджърът е спестявал и инвестиран пари по време на кариерата си, той може да се чувства по-финансово независим след освобождаването си, което му предоставя по-голяма свобода при финансовите решения.

3. Избор: Мениджърът може да се чувства по-свободен да избира нови професионални пътища или да се ангажира с нови проекти, които съответстват на неговите интереси и цели.

4. Стрес и Отговорности: Освобождаването от ръководна позиция може да намали нивото на стрес и отговорности, свързани с ръководството на организация. Този по-малък стрес може да допринесе за по-голямо чувство на свобода.

Въпреки тези предимства, е важно да се отбележи, че освободеният мениджър може също така да изпитва и предизвикателства и несигурност във връзка с промените в кариерата си и личния живот. Този преход може да изисква приспособяване и планиране. Някои мениджъри може да търсят нови възможности за професионален растеж, докато други могат да наслаждават на повече свободно време и лични удоволствия.

Някои смятат, че "само Бог може да ви направи свободни". Какво имат предвид?

 

ChatGPT

Фразата "само Бог може да ви направи свободни" е религиозно изразът, който често се използва в религиозни и духовни контексти. Тя има различни тълкувания в зависимост от религиозната или философската традиция, към която принадлежи говорещият. В общи линии, тази фраза обикновено изразява следните идеи:

1. Божествена свобода: В някои религиозни убеждения, вярва се, че истинската свобода и освобождение идват от духовната или божествена сила. Това може да бъде тълкувано като освобождаване от грехове, възпитание и духовно преображение, които се вярва, че само Бог може да предостави.

2. Изкупление и Отпускане: В някои религии, особено в християнството, се преподава, че чрез вяра и промяна на сърцето, Бог може да изкупи и отпусне греховете на човека, което води до духовно освобождение.

3. Свобода от Страх и Съмнение: Фразата може също да се отнася до свободата от страхове и съмнения, която дойде от духовната вяра и увереност в Бог.

Това са само някои от възможните тълкувания на тази фраза. Важно е да се отбележи, че тя има различно значение за различни религии и духовни учения. За мнозина, тя изразява убеждението, че истинската свобода и освобождение са връзка със съществената духовна същност и вяра в Божествената сила.

Какво, според теб, може да означава "Само вярата може да ви направи свободни"

 

ChatGPT

Фразата "Само вярата може да ви направи свободни" подчертава вярата като сила, която може да осигури духовна свобода и освобождение. В различни контексти това може да има различни тълкувания:

1. Духовна Свобода: Фразата може да изразява идеята, че вярата в духовни или религиозни принципи може да доведе до освобождение от духовни окови, включително страхове, съмнения, грехове или негативни емоции.

2. Духовно Разбирателство: Вярата може да помогне на хората да разберат по-дълбоки истини за живота и смисъла му, което може да им даде усещане за свобода и цел в живота.

3. Смелост и Действие: Вярата може да насърчи хората да действат смело и решително, освобождавайки се от ограниченията на страха или съмнението.

4. Морал и Управление: Вярата може да утвърди морални стойности и принципи, които водят до по-етично поведение и чувство за отговорност, което някои хора възприемат като вид на свобода.

5. Надежда и Увереност: Вярата може да подпомогне чувството на надежда и увереност в бъдещето, което може да се разглежда като свобода от безпокойство и несигурност.

Всъщност този израз може да има различни тълкувания в зависимост от вярата, философията или убежденията на конкретната личност. Той подчертава силата на вярата и духовността като средство за постигане на свобода и духовно усъвършенстване.

Съждението "Само бирата/дрогата може да ви направи свободни" изтъква, че чрез алкохола/ наркотиците, човек изпитва лично чувство на свобода. Така ли е?

 

ChatGPT

Съждението "Само бирата/дрогата може да ви направи свободни" не изразява реална свобода, а по-скоро илюзията за свобода, която алкохолът и наркотиците могат временно да създадат. Тези вещества могат да променят съзнанието и възприятието на човека и да му предоставят усещане за разблокиране на инхибициите и безгрижност. Тази "свобода" обаче често е илюзорна и временна.

Важно е да се разбере, че консумацията на алкохол и наркотици може да има сериозни негативни последици за здравето и живота на човека. Те могат да доведат до зависимост, физически и психически проблеми, социални проблеми и дори смърт.

В действителност, когато хората се спасяват в алкохол или наркотици, те често губят контрол над действията си и вземат рисковани решения. След време, този вид убеждение в илюзорната "свобода" може да доведе до сериозни проблеми и зависимости, които по-късно създават още по-големи ограничения на личната свобода.

Истинската свобода и удовлетворението идват чрез здравословни и устойчиви решения, които насърчават физическото и душевното благополучие, а не чрез убягване и отегчаване с вещества.

За нерелигиозните, фразата "Само Бог може да ви направи свободни" също предрича илюзорна свобода. Някои смятат, че "Религията е опиум за народа", вероятно защото е нещо, което дава неистински възприятия за света. Кое от фразите в кавички е по- близо до истината?

 

ChatGPT

Този въпрос е становище и философски въпрос, който може да бъде различно тълкуван в зависимост от индивидуалните убеждения и виждания. Разгледайме ги:

1. "Само Бог може да ви направи свободни" - Това е религиозен израз, който изразява вярата, че духовната връзка с божественото може да донесе истинска свобода и спасение. Този израз е близък до вярата в духовната свобода и освобождение чрез религиозна практика и вера в Бога.

2. "Религията е опиум за народа" - Този цитат често се приписва на Карл Маркс и изразява идеята, че религията може да се използва като средство за укротяване и утеха на масите, които се справят с трудни условия и лишения. Това мнение вижда религията като нещо, което предлага илюзорна утеха, но не реални решения на проблемите на обществото.

Кое от тези мнения е по-близо до истината зависи от личните убеждения и виждания на конкретния човек. Религията има разнообразно влияние върху хората и обществата, и тълкуването на нейната роля може да варира значително. Някои хора намират истинска духовна свобода и утеха в религиозната практика, докато други видят религията като форма на илюзия или средство за контрол. Така че, няма едно универсално правилно или грешно мнение в този контекст.

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

а дивакът е ограничен от способността да ходи. П

Да, но диваците могат да бъдат много по-свободни от хората живеещи в цивилизацията. Ние не можем без много неща, които изобщо не са нужни на дивака, защото той е свикнал да живее без тях.

Така че, колкото си по-зависим от материалните неща, толкова си по-ограничен и несвободен.

преди 58 минути, _Aumi_ написа:

Да, но диваците могат да бъдат много по-свободни от хората живеещи в цивилизацията. Ние не можем без много неща, които изобщо не са нужни на дивака, защото той е свикнал да живее без тях.

Така че, колкото си по-зависим от материалните неща, толкова си по-ограничен и несвободен.

Да питам ли в ChatGPT за мнение?  

Защото и аз се чудя защо индианците са представяни като волни, свободни и достойни хора. Може би Карл Май и Лизелоте Велскопф са клоняли към русоистката идея за връщане към природата. Пък може и така да мислят хора, когато нямат сили да осмислят съвремието си и се чувстват объркани в него. Романтичната представа за циганите, също. Объркани богаташи им завиждат, а литераторите ги описват като свободни... ех тази свободна любов. Хипитата също искат да са свободни. ... а "Коса" е страхотен. Там Джордж е свободен да скъса призовка, да провали аристократично парти, да скита. Романтика. Обаче сега, тогавашните хипита се срамуват от постъпките си. Аз също имам постъпки от първите години след Десети с които не се гордея. Нещо хаотично, без яснота на това кое е доброто. Може би е както пише колегата Just a Stranger, тогава не съм функционирал в системата, а сега- да и това ме прави, ако не по- свободен, то поне по- спокоен, че не правя глупости.

Нирвана и свобода. Представата ми за нирвана е абсолютна откъснатост, безвремие и медитация с чувство за всезнание, а то е несмущавана неподвижност и безделие. Това е висша цел- щастие, а преживяващите го са освободени.

Колко пък да са свободни? Те просто са се освободили от грижи и тревоги. Имат си поза и поведение, които ги карат да не мислят за грижите. Две големи мастики вършат същата работа, но както стана дума, това е илюзорно. Както казва един велик мислител, наслаждавайки се на безделие, обикват своето мизерно положение.

"Свободен е само този, който"... е добре адаптиран, справя се с максимален брой от възможните негативни влияния. Той има решения, даващи резултат, а не илюзорни.

 

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

Вече срещам затруднения в осмислянето. Обаче ще опитам

Когато в главата на умния се случи да се роди глупост, а то се случва, той я сравнява с еталона, какво може за пред хора и включва задръжка, т.е. ограничава свободата си в името на честта, положението което си е изградил. Ограничава свободата си, за да се чувства на ниво. Да остане на висота, а не да се отърколи по стръмното. Несвободен е да се придвижва надолу, заради нещо друго

А защо не смениш посоката на разсъжденията си към възможностите. Умният има възможност да се ограничи и да не изръси някоя глупост. Може и да я изръси, но със съответните последствия. Но умният може да каже редица умни неща, извън възможностите на дивака. Да, дивакът няма да осъзнае тази свобода, която няма. Може и умният да не осъзнае свободата, която му дава ума му, защото тя за него е даденост, нещо обичайно..

Нюансите в темата са изключително много.

Ето и ти и Ауми видяхте свобода в определен адпект - при индианците свободни от нормите и порядките на белите. После са ги приели де. Защо? (Въпросът е само за насока, причините са много и едва ли ще можем да ги обхванем). Индианците дали са се чувствали толкова свободни? Действията са били нещо обичайно и нормално за тях. Сравнението в случая, което ти и Ауми правите със себе си това, че и виждате някаква свобода, която вие нямате, ви кара да мислите, че индианците са били по-свободни. Но както споменах, дали в живота си индианците не са имали други ограничения?

преди 3 минути, Just a Stranger написа:

А защо не смениш посоката на разсъжденията си към възможностите.

Защото възможностите са еднакъв брой и за свободния и за несвободния. Различава ги реализацията. 

 

 

преди 16 часа, _Aumi_ написа:

Ние не можем без много неща, които изобщо не са нужни на дивака, защото той е свикнал да живее без тях.

Това е наивистично клише. Разни романтични наивизми бродят из романтичните идеалисти.

Всъщност "дивака" е зависим и твърде 'ограничен' от движенията на случайни фактори, като дъждове, наводнения, урагани, мълнии, изменения в екосистемите... на които той е просто "прашинката развявана от вятъра" и хилядолетия е опитвал да си обясни това с "божествени и велики вселенски сили и абсолютен творец, дето е направил всичко и да му се молят за да са живи, здрави... и щастливи".

Проблемът е, че "дивака" е зависим в оцеляването си именно от такива фактори в природата и това не му дава "никаква свобода", нито е имал време за 'романтични фантазии', докато си чатка по клавиатурата пред "заробващите технически постижения" от които те иначе се фантазират колко са "роби".

Също така - това вече са отминали етапи в човешкото развитие и те не са чак такава дълбока "история"...

Така, че мили деца - не бъдете роби на техническите постижения, ами се върнете сред джунглата и си  бъдете "деца на природата"... Празното бърборене и произволни фантазирания са просто игри за деца, които не могат да пораснат.

 

Е, да, но ние също сме зависими например от електричеството, което ако бъде прекъснато, край със свободното сърфиране в мрежата. Отделно всичко ни е зависимо от това електричество. Като спре - не можем да готвим, да се къпем, защото няма да има топла вода. Храната ни в хладилника ще се развали. .. и т.н. Ако ни спрат водата - пак същото. Ограничени сме отвсякъде.

Не че съм против екстрите на съвременния свят,  но нашата свобода е много ограничена и зависима от много фактори.

преди 59 минути, _Aumi_ написа:

но нашата свобода е много ограничена и зависима от много фактори.

Като спре тока, грамотните хора имат начини да си измислят как да си направят "ток".

Топла вода - също, готвене , къпане, "водата", хладилника - пак така.

Грамотният и компетентният човек има начини да създава и замества, да измисля нови , да е креативен и комбинативен без да са му нужни божества...

Потребителчетата, дето просто ползват и играят по форуми на 'романтични фантазии' са зависимите, докато парадоксално се фантазират колко били "свободни диваците", гладни негърчетата и колко им е велик техния си бог, задето е измислил вселената, бръмбарите и рационалните вярвания.