преди 4 минути, 16562 написа:

че показваш сереозни проблеми в психологически план.

Въх!!! - и бебчовците вече са психолози...

Кофти е така - серЕозните проблеми са сериозна работа. А психологическите планове - още повече. А пък "искрените самооценки" -са най-сериозните работи... и тях ги могат само духовните надувки из виртуала.

Много е весело, когато комплексарчета се напъват да изглеждат начетени, информирани и нахакани, и като няма с какво, с клиширани глупотевини и голи подражателни имитации. И само щото владиката им бил дал духовно самочувствие, пък даже и с него си остават комплексите им.

преди 37 минути, _ramus_ написа:

Въх!!! - и бебчовците вече са психолози

Ами, не. Не съм твърдял подобно нещо. Но пък забелязваш ли, как винаги изместваш фокуса към другите. Особено в неудобни моменти. Все бягаш. Не е нужна много психология за да се забележи. Но пък ти си "разбирача", аз няма как да знам. Нали съм "бебчо" - това ти е достатъчно оправдание за пред себе си. Удобно - няма нужда да се замисляш. "Бебчото няма как да звае. Но пък рамус. Той е нас "примитивите". Елеменнарен си, не че аз съм психолог.

преди 2 часа, 16562 написа:

Ами, не. Не съм твърдял подобно нещо. Но пък забелязваш ли, как винаги изместваш фокуса към другите. Особено в неудобни моменти. Все бягаш. Не е нужна много психология за да се забележи. Но пък ти си "разбирача", аз няма как да знам. Нали съм "бебчо" - това ти е достатъчно оправдание за пред себе си. Удобно - няма нужда да се замисляш. "Бебчото няма как да звае. Но пък рамус. Той е нас "примитивите". Елеменнарен си, не че аз съм психолог.

Защо не му сложиш едно многоточие и не го оставиш да си говори сам!

преди 4 часа, 16562 написа:

Особено в неудобни моменти. Все бягаш.

Бебчо, непрекъснато изпадаш в делюзии как рамус бягал, било му неудобно и това дори го забелязваш и "без психология", някакви драми - ама някой ми бил задавал въпроси... важни въпроси... и рамус бягал от тях и великата "искрена самооценка"...

. И съвсем "без психология" написа как "рамус показвал проблеми в психологически план". Понеже... плановете ги забелязваш и "без психология"...

Делюзиите са ти само в главицата, докато си разиграваш сценарии в комплексарското си театро. Извън всичко това... е тотална щета.

Добре че е духовния виртуален йога, за да обърне внимание на рамус, за който кулата му от карти щяла да се срути... Апропо - ти карти играеш ли и правил ли си кули от тях въобще? Иначе - е отново народно и плоско клише - като за кудкудякане от сивите народни примитиви.

Пийни успокояващо чайче, обади се на розов телефон или на някого/някоя в "гепи.ме". Ако не ти стиска си намери някакъв начин да се облекчиш и да свалиш напрежението... докато си спокоен, осъзнат, духовен  - за някакви планове... дето ги виждаш ясно с повторяемото безлично клише "явно... вижда се"...

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Бебчо

По-добре го наричай 91.  На тази честота може и да схване парадоксалната ти мисъл, че няма Бог Отец, а само и единствено Ти и всички останали.  

Ако не си разбрал: Той е перфектния квадрат и е номер "i".   Всички останали са по-нисши от него. Затова и тук се прави на Бог Отец. 

И, хм ... при такива субекти няма владика!!!  Има властна богиня!!!  

...

Определени ЕИ или ИИ започвам да ги формирам по групи. Ти, си от клас ИИ.  

В един от своите аспекти Духът е неделим. Той не просто присъства във всеки човек, но навсякъде си е все същия, а не различен - от мравката до човека и в Бог. Това е трудно да си го представим - да осъзнаем, че в Духа ние буквално сме едно с всичко останало, въпреки че в същото време сме различни. Изрази като "моят дух" реално принизяват Духа и показват неразбиране.  Единството в разнообразието е в основата и на идеи като идеята за Братство, толкова изопачени в настоящето. 

Трябва да се разбере, че нищо не може да съществува извън Бог. Нищо не е отделно, освен условно.  Бог включва материята (субстанцията), силата и съзнанието; тялото, душата и духа; ума, волята и желанието и др. Посочените нямат смисъл по отделно. Така и с Отец, Светия Дух и Сина. Те изразяват различни аспекти от нещо неделимо, което ние обаче не можем да си представим по друг начин освен разделяйки го.

преди 18 часа, 16562 написа:

Той не просто присъства във всеки човек, но навсякъде си е все същия, а не различен - от мравката до човека и в Бог.

Духът е само при човек! Той не е навсякъде! Навсякъде е божественото, което е сътворено от Бог! Което ще рече, че което е направено от Бог, то е добро. Дори грозният ум е добро!!! 

Антропоморфната представа за Бог  пречи да се разбере, че всичко в проявения свят, до атома включително изразява определени отделни аспекти от Абсолюта с техните взаимоотношения, а Абсолютът сам по себе си е неделим и в действителност това, че виждаме отделни неща, разположени в пространство и време, е илюзия. Това е трудно са се осъзнае, но е необходимо за по-пълно разбиране на Бог и триединството, както и за разбирането какво е човекът.  Принципите, които се проявяват в трите лица на Бог имат множество значения и могат да се видят навсякъде. В психологически аспект това са желанието, мотивът (целта) и воляга.  Желанието инициира действието, целта му придава смисъл и значение, а волята поддържа процеса на осъществяване на желаното. Тук някой може би ще забележи трите форми на Бог от индуизма - Брама, Шива и Вишну. Това са Бащата, Майкага и Сина взети като принципи, чийто аналогии в семейството са само бледо отражение. Това са Духът, душата и тялото; огънят, топлината и светлината...

 

ВЕЧНИЯТ ВЪПРОС

НАСТАВЛЕНИЕ 69

Извечният въпрос: ако Бог, Доброто, пребивава навсякъде и във всичко, то как тогава може злото да съществува едновременно с Бога? Твърди се, че по закона на физиката два предмета не могат да заемат едно и също място в едно и също време; и заедно с това ни внушават, че макар Бог да пребивава във всички неща и сам да пронизва цялата реалност, но Неговата антитеза, злото, също съществува, при това не само като самосъщна реалност, но и като причина за извечната борба между творенията на този Бог, създадени от Неговата собствена субстанция.

Това би било наистина парадокса на всички парадокси, ако представляваше буквална истина.

Двойствеността на целия проявен живот представлява дотолкова очевиден факт, че едва ли е необходимо да се позоваваме на него като основа за аргументация. Позитивното и негативното, денят и нощта, доброто и злото - осъзнаването на едното предполага и осъзнаването на другото.

Картината на някой предмет не е самият предмет. Тя е единствено само илюзия, отражение, уловено и временно зафиксирано върху субстанция от друго качество. Заедно с това тя е инверсия на изходния предмет. Застанете на брега на водоема и погледнете своето отражение във водата; то ще се окаже обърнато с краката нагоре, тоест главата ще бъде там, където трябва да бъдат краката.

Тази проста илюстрация може да ви помогне да разберете методите, посредством които определени фази на духовния живот стават фази на астралния живот.

За да се облече в конкретна форма и по този начин да познае Себе Си, в началото на Великия век, Маха-Юга, Бог отразява Себе Си, тоест своите собствени потенциални атрибути и качества в това, което ние наричаме пространство, което в действителност е вечна, винаги съществуваща субстанция. Тази субстанция – Акаша – е основният принцип на електрическата енергия, първата манифестация на която е ефирът.

Тъмнината няма реално съществуване: достатъчно е светлината да засияе и тя изчезва. Същото е и с отражението на Вселената: докато Светлината на Бога – Волята за творене е активна и твори, живото отражение на този Бог има своето временно съществуване, предела на който се определя от същата тази Воля.

Едно от най-сериозните затруднения в нашето разбиране на това отражение на Бога се заключава в това, че ние налагаме определени ограничения на нашите идеални представи, стремейки се да обхванем проявата на отражението в цялост, вместо това да отделим повече време и внимание на неговите съставни части, малките отражения. В резултат тази задача се оказва твърде сложна за нашето мислене. Ако ние можехме да си изясним, че са отразени не само всички форми и степени на субстанцията, но и всички възможни видове разум, всички възможни атрибути, качества и свойства на всички форми и степени на сила и енергия, ако можехме да разберем, че всички те представляват не само отражение, но също и напълно независими и обособени инверсии, обърнатите образи на тези отражения, а следователно и лъжливи в сравнение с истинските, - то задачата би се опростила много. Единствената истинна, вечна форма на живот в този свят на сенки представлява егото – Божествената Искра или основата на всяко същество. И бидейки, така да се каже, уловена и закрепена във Вселената на отраженията, тази Божествена Искра е натоварена с мисията да трансмутира това отражение по такъв начин, че да го върне при Бога с натрупания сред сенките опит. За пример си представете, че вашият отразен в езерото образ е снабден от вас с разум и сила на движение, а също с вдъхновение и устременост да намери и познае всичко, което това езеро съдържа и на което то може да научи; и че вие, наблюдаващият всичко това отгоре, в някакъв момент разберете, че това отражение е изпълнило своята мисия, придобивайки целия възможен опит. Като знаете, че формата и субстанцията на този отразен образ не са нужни за неговия реален живот, вие можете просто да ги разложите и да освободите съдържащия се в тях разум, който сега е облечен във форма от чиста енергия, придобита от него чрез получения опит. Вие можете също да призовете тази тънка форма при себе си, на повърхността на езерото, като ваше собствено дете, част от вас самите. А сега си представете, че със силата на вашата собствена воля, която е отразила и вашия собствен образ, и самото това езеро, вие призовавате назад и светлината, с помощта на която е било хвърлено отражението, оставяйки само тъмнината и небитието там, където е било езерото.

И макар че това не може точно да се нарече илюстрация на манифестацията и инволюцията на материята, все пак този пример може в известна степен да хвърли светлина върху този процес.

Притчата за десетте таланта се отнася именно към тези усилия на егото. Недостойният ученик, заровил своя талант, тоест не употребил даденото му и върнал го на Учителя, илюстрира действието на егото, егоистично отказало се да използва своя духовен живот за трансмутация на низшите форми на сила, които трябва периодично да се завръщат в Абсолюта за получаване на по-силен импулс. Друг ученик, който е употребил своя талант за блага цел, е бил възнаграден с таланта, върнат от недостойния ученик. С други думи, субстанцията на постоянно изтънчения проводник на его-то представлява награда за неговото собствено усърдие, заедно с тази неизползвана субстанция, която е била върната на Дарителя.

/ТТ, 1/

ПЪТЯТ

НАСТАВЛЕНИЕ 73

„Никой не идва при Отца, освен чрез Мен“. Странни, неразбираеми думи за всички, освен за тези немного, които са преминали или сега вървят по пътя на Христос, по пътя на Спасителите и, следователно, имат известна представа за крайната цел, тоест за Отец.

Човекът се стреми да утвърди в своето съзнание нещо като работна хипотеза за тайната на неосезаемия, вездесъщ и непостижим Бог, в когото „ние живеем, движим се и имаме нашето битие“. Но той е безсилен да си представи какъвто и да било удовлетворяващ го идеал, нямащ форма, с безусловно и безпределно битие, в което всички вещи и създания съществуват потенциално или проявено. И докато той не достигне известно стъпало на развитие, най-краткият път към истината за него ще бъде създаването на вечно отдалечаващ се от него идеал, който вследствие на своята неосезаемост и изменчивост го удовлетворява само за кратко. При това той не осъзнава, че даже тази неудовлетвореност вече свидетелства за това, че той се придвижва напред много по-успешно, отколкото в случай на своята вярност към по-малко изменящи се идеали. В прекомерния стремеж да запази някаква ограничена представа за Бога, както това се е вършело в миналото и се случва и сега в ортодоксалната религия, а също и сред някои последователи на така нареченото движение на Новата Мисъл, - иначе казано, в стремежа да се ограничи безграничното се заключава огромната грешка на устремената душа. Сериозна пречка за човека представлява и това, че той се заловил жадно и продължава упорито да се държи за овехтелия или отживял идеал за Бога в жалкия страх да не би този Бог да изчезне или да забрави за него, ако той престане да се държи за този идеал. Но в действителност обитаващите в неговата душа Баща-Майка зоват за по- величественото си изразяване.

Човекът започва да ограничава Бога поради страх. Ако вместо любов него го управлява страхът, той си създава личен обект на почитание или плашене, който държи като в наочници неговия собствен разсъдък и разбиране. Ние охотно създаваме ограничен идеал на великата реалност в това, което се отнася или което действа в пределите на нашите собствени индивидуални форми, на нашето обкръжение или на нашата малка планета. Но веднага щом ние се опитаме да обединим две или повече подобни сфери на действие, тутакси губим връзката между тях (а едно единствено празно пространство е немислимо) и не можем да видим, че в създадената по този път пропаст Бог е също толкова активен, както и във видимите форми, а вероятно дори и повече от това. По такъв начин ние стигаме до заключението, че можем да вместим в своето съзнание само последователността на отделните раздробени отражения, вместо единното многостранно отражение на единната Божествена Реалност. Осъзнаването и приемането на тази Божествена Реалност би ни дало поне слаба представа за Истината и би ни помогнало по-добре да разберем факта, че различните богове, които почита или, напротив, неизмеримо плашат по-голямата част от човешката раса, не са нищо друго, освен някои от тези раздробени отражения.

Възможно е на някои от вас да помогне ако те помнят, че във всяка точка от живота или пространството, където се фокусират нашето съзнание, божествена мисъл и центрове, там за нас се намира центърът на Вселената; и там нашето собствено висше „Аз“ пребивава сега, било е винаги и винаги ще бъде. Под такава точка или център Аз подразбирам центъра в което или в чието и да било самосъзнание (съзнание за съществуване във форма на индивидуализирания живот), който се е събудил в троичната активност, активността на Желанието, Волята и Разума (или на божествените сили); с други думи, Аз подразбирам душата. Човекът, научил се да управлява тези гореспоменати божествени сили и да ги удържа в равновесие, става Спасител - Син Божи, част от Пътя.

Вие можете да си помогнете до известна степен, ако при медитация удържате в съзнанието си факта, че във всяка песъчинка земя, във всяка капка вода и във всяка молекула огън или въздух активно присъства, макар и невидимо за вас, определена степен на Христос; че външните обвивки, или проводници на действието на тези центрове, възприемат и излъчват този велик жизнен принцип, или енергия, съгласно техния индивидуален ръст и развитие; и че макар и формите и степените на силата, действаща във всеки от тях, постоянно да се изменят, самите центрове остават неизменни и вечни, явявайки се в действителност субстанция на „Пътя“, тоест самия Път.

Опитайте се да си представите постоянно разширяващ се, безкраен, непрестанно нарастващ по своята сила и лъчезарност сферичен излъчвател на светлина, който обединява в себе си всички гореспоменати центрове, в това число и вашия собствен и който няма нито край, нито начало и излъчванията на който са Любов, Мъдрост, Сила и Истина, тоест Път към Бога.

/ТТ-1/

на 21.07.2024 г. в 12:24, 16562 написа:

В психологически аспект това са желанието, мотивът (целта) и воляга.  Желанието инициира действието, целта му придава смисъл и значение, а волята поддържа процеса на осъществяване на желаното.

Няма такъв аспект "бог", а и не може да има, понеже психологията не се занимава с него и въобще не го взима сериозно. Въобще не коментирам че си напълно невеж за да се фантазираш с някакви "аспекти на бог сред психологията, че и 3 на брой" само за да си ги докараш до наивната схема.

Свободните съчинения и аналогии... са нечии свободни измишльотини, които просто си папагалиш, както са и наливките на цитати с нечии религиозни проповеди.

Бог като източник на всичко съществуващо, съдържа всичко в себе си. Разделянето на цялото на три е възможно най-елементарното. Кой как и към какво ще го съотнесе си е негова работа. Доколкото човекът е сътворен по образ и подобие на Бог, то триединството следва да се проявява и в човека, част от които форми на проява съм и посочил.

преди 3 часа, 16562 написа:

Разделянето на цялото на три е възможно най-елементарното

ми не е - разделянето на дуална двойка е най-простото и ти го ползваш непрекъснато по други линии... заради "съответствието".

Деленето на "три" ти е обикновена папагалщина "знаем на/от какво", на която си навиваш допълнително с произволни аналогии и фантасмагории.

Всеки път, когато ползваш нещо, на което му казваш "психология" се излагаш като кифльоч. Смешното че се вземаш насериозно, докато си напълно невеж , без значение че го заместваш с помпозни надувки и микс от папагалски трели. И остава... само жалкото.

Двата полюса на дуалността не дават цялото.

преди 16 часа, 16562 написа:

Двата полюса на дуалността не дават цялото.

А "трите лица на бог" го "дават ли"?   В допълнение си го папагалиш и като "отец"... 

Отново пояснявам като за първокласници - " двата полюса"  - може да го "дават", може и да не . И понеже всичко това са абстракции и е до възможности и варианти за ментално моделиране.. .

Но "разделянето" на дуална двойка е единственото, което е биологично, неврохимично, инстинктивно и еволюционно предпоставено. Затова винаги се започва първо с него сред живота и първите етапи в когнитивното развитие. 

А иначе... деленето на "части" като за изследване... е произволно и е до ментални възможности и дълбочина на анализа. Може да е на 5, 55 или 5 милиона.... и зависи от избора и вида на описателния модел и концепционна схема. Но което и да е "деление" не дава "цялото", защото и едното и другото са абстракции.

на 21.07.2024 г. в 12:24, 16562 написа:

Принципите, които се проявяват в трите лица на Бог имат множество значения и могат да се видят навсякъде.

Пак урок за бавноразвиващи:

Цяло и Части са относителни и напълно условни ментални ( и представни) величини. A ти ги ползваш за да папагалиш и донагласяш нещо си в комплект към приказката си. Така нужното за нея престава да е с роля на абстракция и става елемент от сънищата ти на 'света".

Абсолют... е пълна абстракция - както е НУЛАта, както е безкрайността, бог или вечността. И да ги вживяваш тия като за "действителност" е освен невежество, и малоумие. А причината е, че за теб "действителното" е единствено и само някъде сред сънищата ти. Само и единствено там ВЪОБРАЗЕНОТО е със значение и роля на "действително"

Супер е, че не ти пука и някъде сред личната си приказка се сънуваш като много светнат и нахакан, точно както са и няколкото останали комплексарчета из форума. Правиш го само защото си научил да го папагалиш от едни фантазни книжки... дето ти ги наричаш "учения" и ги сипеш инфантилно по форума. То и учения да са , но ти в тях си обикновен папагал. Така то това не се нарича "учене", щото към него са нужни и други процеси, дето при теб са в дефицит.

В добавка към дефицитите, понеже всяка заблуда напира да се изрази, твоята те изнасилва отвътре, само защото чрез нея се фантазираш на форумен вестител на някаква 'духовност' И как - ми с повторителни папагаления от "харесани готови приказки", с инстинктивната упоритост на булдог, само защото животът сред личната заблуда ти предлага нещо, което извън нея е в тежък дефицит. И така и не си открил друг начин, привлечен от магнита и достъпността на този.

С разделянето на две се поражда и обединяващото ги трето. Няма как да се избегне. Дори чисто логически: Ако я няма връзката това вече няма да е едно, а две съвсем отделни неща.

на 26.07.2024 г. в 15:22, 16562 написа:

разделянето на две се поражда и обединяващото ги трето.

разделянето.. не изисква никакво "пораждане", както и трето, пето или 33-то - всичките тия са условни и символни ментални похвати, които си ги въвеждат хората, които работят по този начин. Всички до едно са абстракции... А това е понятие, за което само невежите претендират че "абстракцията" е "действителност".

Хората... които се занимават с тия неща не са папагали като теб, бебчо. Не преживяват менталните си схеми като "вселенски истини", нито живеят за да ги отстояват и се правят на глашатаи пред публика. Имаш още доста да се напъваш и да пълниш памперси, докато дораснеш да схванеш тия работи.

на 28.04.2024 г. в 9:30, 16562 написа:

Целта на темата е всеки, който желае и се интересува от Бог, да изкаже възгледа си за първото лице на християнската троица - Отца. Темата е трудна, повече внимание се обръща на Сина, на Христос. Нека да се опитаме малко да разширим тази представа. Третото лице, Светия Дух, за мен е още по-труден за разбиране, и аз поне засега не се наемам да коментирам. Ще започна с някои цитати, след което ще изразя евевтуално и лично мнение.

Така . Да започнем по хронология : 

  Около 2002 ме наръгаха , изпаднах в кома - Видях и Разговарях с - (  ,,,, Отец "'- от Библията , който е и Аллах от Корана , който е  и Бога изсекъл десетте Божи заповеди на планината Синай , който Отец е и ,, Силата "  в религията ,, Star Wars " ) . 

  Около 2007 - 2008 при голямата буря над с. Самораново ( за ,която буря хората разказваха ,че небето се отворило ) Отец се опита да ми обясни :  какво всъщност е Бог ,и какво следва в Отвъдното ? ( Тук ще направя една забележка , че интернет не беше развит , а и бях зает с проблеми от ,, любовно естество " и до 2014 - 2015 въобще не ми пукаше за другите , защото бях твърде зает да се забавлявам , и да си обръщам внимание на харемчето ми ...).

  2015- 2016 някъде вече се поуспокоих , а и интернет вече се беше развил ( смятай в частност kaldata.com - форум ... ) и се почна да обяснявам за Бога и ,, Задгробният Живот " , защото вече няколко пъти бях в ,, Отвъдното " и до 2019 - разходките до ,, Отвъдното " ми станаха като екскурзии до съседният град . 

  Сега вече към темата : ,, Бог Отец " - Материализирана Информация " ( за мен е лесно , защото фантазията слети с познанията ми за ,, компютърните програми " вършат работа да виждам - ,, Цялата картина " а не само части от нея като при повечето хора . 

 Бог Отец е всъщност нещото ,което може да променя формите и действията на каквото си поиска , както програмисти правят компютърни  игри - но Бог отец има участие във всичко познато и изфантазирано . 

 За сега толкова . 

  

преди 1 час, Anzhel Dimitrov написа:

,, Бог Отец " - Материализирана Информация " ( за мен е лесно ,

защото фантазията слети с познанията ми за ,, компютърните програми " вършат работа да виждам - ,, Цялата картина " а не само части от нея като при повечето хора . 

Комплексарчетата не могат без надувки, без изцепки... Сред техния си фантазен свят те са всичко онова, за което бленуват да са. Всеки си прегърнал героичната си приказка и... си я сънува и упорито си я отстоява колко му е "истинска", велика, важна, нужна... спасителна, спомагаща... Точно онова, което иначе те никога не биха могли да са, и да го живеят в действителност. Това е комплексарщината и тя ги изнасилва всеки миг.

преди 4 часа, Anzhel Dimitrov написа:

Видях и Разговарях с -

От твоите бълнувания досега не стана ясно какво точно е Бог, като какъв ти се е  явил и какво ти е казал.

Единственото, което стана ясно е, че си изпадал няколко пъти в алкохолна кома, харесваш компютърни игри и от там си фантазираш разни неща за Бог, и ти е трудно да различиш фантазиите от реалността.

Би ли споделил какво точно е Бог, в каква форма ти се яви, и какво точно ти каза!

Другият въпрос е: Защо Бог се явява само когато някой е в кома, а не когато е в пълно съзнание?

Когато човек е в съзнание, няма ли усещания и осезания за Бог?

преди 5 часа, _Aumi_ написа:

Когато човек е в съзнание, няма ли усещания и осезания за Бог?

Човек има осезания за Бог дори когато не е в съзнание! Друг е въпроса когато е в съзнание дали си спомня за това, но когнитивните му поражда гузна съвест!  

Винаги съм казвал: Ако човек е пиян, то Бог му прощава глупостта, но ако трезвен е ОПАСНО!!! Та, ти кога за последни си яла месо???  (приемай трезвост с консумацията на месо ... = този който не яде месо = той не обича алкохола!!!!)

п.п. За това е речено: Този, който се нарече безгрешен = е лъжец!!! Та, то кока за последно си яла месо???     

преди 10 часа, <:IdioibI:> написа:

този който не яде месо = той не обича алкохола!!!!)

Нямам нищо против интелигентното пиене на алкохол, но не понасям тези които ежедневно се натряскват като каруцари и вонят на бъчва.

Може ли Бог като квинтесенция на чистотата, красотата, възвишеността да бъде възприет от грубият, егоистичен ум? Дори и Бог да може да се яви в материална форма, дали е винаги целесъобразно? При абсолютно всички случаи, когато по-чисти и духовно извисени същества се появяват сред хората, те не биват разпознати от своити съвременици. Няма как да бъдат, няма с какво. Евентуално това става след време, когато се проявят някои следствия от дейността на тези извисени индивидуалности.  

Бог като творец на космоса дава началният импулс при сътворенията, с което определя посоката и границите на развитие през цялата маха-манвантара. Същото в по-малък мащаб се случва със Слънчевата система и Земята, като началния импулс се дава от т.нар. Логоси. Последващи импулси за развитие се дават през определени периоди с различна продължителност, наречени юги или еони. Структурата на космоса е йерархична и да се очаква контакт на човека с други същества освен Ангелите и. Архангелите е наивно. Може и да е възможно, но при наличие на целесъобразност и старателно осигурени условия, които не са малко.

Айде отново сред делюзиите и подражанията от текстовете дето си наливаш. Поредната порция от безкрайна проповед относно "възвишеното" сравнено с "грубия и егоистичен ум"...

Лични думички, приповдигнатите им подражания... се смесват в едно, докато някой колабира сред въображаемостите си и бърза да изходи резултатите от поредния си фантастичен трип.

на 8.08.2024 г. в 17:02, _Aumi_ написа:

 

Би ли споделил какво точно е Бог, в каква форма ти се яви, и какво точно ти каза!

Другият въпрос е: Защо Бог се явява само когато някой е в кома, а не когато е в пълно съзнание?

Когато човек е в съзнание, няма ли усещания и осезания за Бог?

 Сложно е - тук с няколко реда няма да стане да обясня . Писах книга - там съм разяснил в подробности . 

  Явява се само ,когато някой е в кома , за да има стойност събитието. И защото в ,, ,, земният живот " Бог не се разкрива , затова Бог се разкрива само ,когато някой е между ,, живота и смъртта " . 

  До някои отговори всеки трябва да достигне - ,, Сам / Сама " . 

П.С. :  Не разкривам всичко защото си чела за.,, Прометей " - така е и за много неща ,, ако разкриваш тайните ,ще бъдеш наказан/а " както се случи при мен и при много други ,които разкриват тайни ...