"Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало."
/Йоан 1:3/

"защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо;"
/1Тимотей 6:7/

Тези два текста, въпреки че са различни, показват, че всичко, което имаме е от Отца. Дори и волята ни, така или иначе не е наша. Тя е способност, която сме придобили с развитието си, но корените й не са в човека. На личността е предоставена свобода в една ограничена сфера, но излизането от нея става чрез свързване (съзнателно) с Бог. Вкл. и откриването Му в себе си и стремеж да бъдем като Него, доколкото можем, колкото и малко да е това. Пред Бог винаги ще сме малки, но Животът в същото време е вечно израстване, вечно приближаване към Абсолюта и преодоляване на старите ограничения. Нашите творчески възможности са бледо копие на възможностите на Бог Отец - творейки ние един вид сме по аналогичен начин като Него. След невъобразим брой еони, ние ще сме логоси - творци на светове, системи от светове и дори на монади/индивидуалности. Ние, но всъщност Бог в нас, Който всяко същество изявява по уникален, неповторим начин, според индивидуалните си характеристики и възможности

 

преди 29 минути, _Aumi_ написа:

Каква е била неговата цел и как точно я е изпълнил?

Да предаде определено послание на хората, от което възниква християнството. Послание, което е продържение, колкото и да изглежда различно, на посланията давани на хората в предходни времена и на други народи и което не е окончателно. Такива послания ще продължават да се дават, а вече от всеки зависи какво и как ще приеме и приложи.

преди 29 минути, 16562 написа:

След невъобразим брой еони, ние ще сме логоси - творци на светове

Чак пък творци на светове, едва ли ще сме. Вярваш на всичко прочетено, без да си задаваш въпроса дали е логично и възможно, или не.

 

преди 29 минути, 16562 написа:

Да предаде определено послание на хората,

Много хора раждани на тази земя, са давали и продължават да дават различни и полезни послания на хората. Това че някой дава послания, не го прави бог!

преди 57 минути, _Aumi_ написа:

Каква е била неговата цел и как точно я е изпълнил?

Предполагаме е съществувал човек който е физиеския образ на Исус и който се е възприемал като някаква <забележителност> по негово време, дали като уб месия или като лъжемесия?. Какво точно е мислил, желал и какво е станало , ние не знаем , само можем да предполагаме.

Тука коментираме Какво <църковната аристокрация> и мислителите християни-създали Догмата и Првоговора - Какво те вменяват в Исус.

преди 1 час, 16562 написа:

Личността (Исус) трябва да умре за да възкръсне Божественото.

Това не може да е никакво послание, въпреки напъните да се измисли такова.

Никоя ЛИЧНОСТ няма как да умира, още по-малко - за да възкръснело нещо си, с някакъв си етикет. А като символ на кръста - че умирало тялото, умирала личността... за да възкръснело нещо си, с някакъв си етикет.

ЛИЧНОСТТА е психичен конструкт и посоката на  никое развитие не включва нейното "умиране", още повече че това е практически невъзможно. Само некомпетентни фантазьори могат да се фантазират с "такова послание".

Нещо си, наречено БОЖЕСТВЕНОСТ не се реализира след "умиране на ЛИЧНОСТта", нито тя е негов "антипод", пречка или спирачка .

преди 20 минути, laplandetza написа:

Тука коментираме Какво <църковната аристокрация> и мислителите християни-създали Догмата и Првоговора

ми не - това само на теб ти е някаква фикция. Другите за други работи си... "говорим".

преди 59 минути, 16562 написа:

Тези два текста, въпреки че са различни, показват, че всичко, което имаме е от Отца.

никой текст не може, и НЕ ПОКАЗВА, каквото и да било. Още по-малко пък - ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА.

Само да напомня, че нелепицата започна от по-горе, с повторение на един рационален принцип - че картата не била територията. Така, че - никой текст не е онова, което същия описва, а е носител на авторова идея за нещо си. Никоя идея не описва действителността, а е израз на проекциите и когнитивните способности ( и дефицити) на автора си.

Не знам какво ти се върти сред въображаемите образи, но дотук в собствената си тема единствено наливаш личните си въжделения. Като описваш и изкривени и неадекватни интерпретации, с които подпираш въпросните въжделения.

преди 22 минути, _Aumi_ написа:

Чак пък творци на светове, едва ли ще сме. Вярваш на всичко прочетено, без да си задаваш въпроса дали е логично и възможно, или не.

Тези безброй планети, звезди, галактики и кой знае какво още, нали някой ги е създал? Ще кажеш: Бог, но точно тук е необходимостта от Сина, като аспект, от ограничен (само)съзнателен център през който да се прояви. Абсолютът, неизменното, неограниченото, Парабрахман сам по себе си е безсъзнателен.

Не искам да усложнявам прекалено темата. Но все пак: трите ипостаса са преплетени. Това са принципи действащи във всичко, вкл. човека. Човек като творение може да се разглежда като Сина, а като творец - като Отца. Самият принцип е непроменим, заложен в Абсолюта и няма воля която да го прескочи.

преди 1 час, 16562 написа:

Отделно, че кръстната смърт е част от посланието му. Личността (Исус) трябва да умре за да възкръсне Божественото.

 

и как да възкръсне божественото, когато то е безсмъртно?

Съгласно християнската догматика божественото естество на втората ипостас не е умирала.Умряла е човешката му природа и тя е възкресената.

 

 

преди 47 минути, _Aumi_ написа:

Много хора раждани на тази земя, са давали и продължават да дават различни и полезни послания на хората. Това че някой дава послания, не го прави бог!

Да, Бог го прави друго. Пълното умиране на личността и заместването й с Божественото.

преди 52 минути, badr написа:

и как да възкръсне божественото, когато то е безсмъртно

Точно, защото е божествено въз-кръства, т.е. не умира със смъртта на личността. Проблемът е, че при хората божественото съцнанши е ланентно, спящо, а преобладава личностното.

Това, което виждам, че съзсава известно объркване по темата е, че в основата и стои определен принцип, сойто повечето, да не кажа всички, участници разглеждат частично в конкретен контекст и смисъл. Разбирам, че е трудно да се излезе от тези рамки и никого не обвинявам. Просто искам да подчертая, че в темата използвам християнската терминология, но в никакъв случой тя не е ограничена само до християнството. Всеки един принцип е общовалиден, с много (безброй) форми на проявление.

преди 1 час, 16562 написа:

Тези безброй планети, звезди, галактики и кой знае какво още, нали някой ги е създал

Това презумпция ли е или е повярвано?

Защото няма нужда "НЯКОЙ" да създава света около нас. И няма как НЯКОЙ да го създаде - това е архаична представа и тя е имала предишно значение. Налице са други механизми чрез които материята и енергията се преобразуват взаимно, има си принципи, изучени са много от тях, други тепърва се откриват...

Архаичността чудесно я изразяваш в горните думички с народното "бабино" клише "кой знае какво още"...

преди 1 час, 16562 написа:

Но все пак: трите ипостаса са преплетени. Това са принципи действащи във всичко, вкл. човека. Човек като творение може да се разглежда като Сина, а като творец - като Отца. Самият принцип е непроменим, заложен в Абсолюта и няма воля която да го прескочи.

няма нито една логическа смислена податка за това, освен езотеричните фантасмагории от на двете Елени... от които се самонавиваш колко "сложни въпроси разглеждаш".

Освен че няма смислови сериозни връзки, има и логически проблем в цитираното:

От една страна непрекъснато ползваш клишето "може да се разглежда". МОЖЕНЕТО е просто възможност, само един вариант. Обаче още в същото изречение ти напираш дори да го превърнеш в "основен принцип" че чак, бил заложен и сред абсолюта.

Разделянето на ТРИ е формален принцип в менталните модели на действителността и особено в абстракциите. Но не е нищо абсолютно - има разделяне на две, на 4, или на друго произволно число, чиято условна функция е да представи вариант на разглеждане на по-абстрактни модели.

Имаш проблем с логиката и при теб тя страда най-силно именно когато й опонират пристрастията и повярванките ти.

Изразеното е изпълнено със смислови проблеми и принципно така си го заучил - с тях, като просто ги папагалиш и така само пренасяш проблемите.

преди 1 час, 16562 написа:

Пълното умиране на личността и заместването й с Божественото.

и да го повториш хиляда пъти, по-смислено няма как да стане.   Това изречение е тотална щета и няма каквото и да е практическо и действително покритие.

С повторения само утвърждаваш повярванката си, но тук си отворил тема , която претендира да представи "смисленост". А в самия автор на темата тя е почти нула.

Ще продължа с един откъс, отнасящ се до Учителя, като представител на Божественото и изразяващ Отца във взаимоотношенията Учител-ученик.

"11. Ние никога не Нахлуваме в човешките карми. Ние никога не Нарушаваме закона за свободната воля на човека. Законът за свободната воля е нерушим. Затова доброволното и съзнателно предаване себе си на водещата воля на Владиката има най-дълбоко значение. И колкото предаването е по-дълбоко и по-съвършено, толкова по-пълно е ръководството. Този закон на висшето водачество се изразява с формулата: „Да бъде Твоята воля”. Затова и вратата се отварят само при зов. Затова Приветстваме дерзаенето. Затова само свободната воля на човека може да избере пътя. Но когато е избран пътя и волята на устремилото се съзнание се предава на волята на Владиката без условия и ограничения, потокът от възможности се превръща в поток от огнена благодат. Степента на предаването на себе си обуславя степента на получаване. И със сливането на волите на следващото и водещото съзнание завършва апотеозът на сътрудничеството – палория на съзнанията.Затова предалият своята воля на Мен пребивава неотменно в Моята воля и в Моята Светлина. В това е цялата простота и величие на закона. Трябва да потушиш себе си, своето его, своето своеволие, за да може да се утвърди Моята Воля. И когато цялото същество е насочено към изпълнение на Моята воля, трудният, каменист и стръмен път се превръща в полет в поднебесното. Изчезват неравностите по пътя, скалите, препятствията, камъните, късащи обувките и пътят на възхода е лек като полета на орел към Слънцето. Предаването на своята воля на волята на Владиката не е лесно условие, тъй като въстава егото. Но колко леко става то, когато е убито чудовището на егоизма. Егоизмът ръмжи: „Аз искам” – „Не, не както аз искам, а както Ти Искаш, Владико, тъй като всичко мое е отдадено на Теб”. И тогава Аз Мога да вляза в очистеното сърце безпрепятствено, без да нарушавам закона за свободната воля. Тогава Аз Мога да сътворя Своя обител в него. Тогава пътят е лек и радостен. Трябва да се разбере тайната на Висшето сливане. Не Можем да нарушим закона, но се Радваме на дошлия и почукалия. Отговаряме според пълнотата на предаване на своята воля на волята на Водещия. Оставилият всичко и дошъл при Мен получава в пълна мяра. В обладаването на вещите се крие отрова. Тъй като във всяка вещ, която притежаваме, се крие кристалът на волята, вложена от съзнанието в тази вещ. Колкото повече вещи, толкова повече е разпиляната воля, отдадена и предадена не на Мен, а на вещите. Затова ти, нямащият свое, влез. Затова е по-лесно камилата да премине през игленото ухо, отколкото притежателят на много вещи или богатства – в Моя Свят. Как ще се слее неговата воля с Моята, когато тя е разпръсната и отдадена на прашните играчки. Знаещият може да притежава дори вещи, тъй като не им отдава нито трохичка от свето огнено съкровище, от своята воля, кристалът на която остава нерушим в своята цялост. И бидейки отдаден на Мен, сияе с всички огньове, отразявайки и изразявайки със себе си Моята Светлина. Привързаността към земните вещи и явления означава предаване на огнената субстанция на волята на нещо външно, намиращо се извън човека. Но когато всичко е съсредоточено към Мен и в Мен, цялата устременост, цялото желание, цялата воля, отрекла се от низшето „аз” на обвивките, само тогава се извършва великата мистерия на живота и Аз Утвърждавам в него обителта на Владиката. Така предалият своята воля на Мен е победител над света. Може ли да се издигне към небето соколът, крилата на който са привързани със здрави връзки към корените на Земята? Токовете на духа, устремени към вещите, които притежава, представляват тези връзки. Разкъсай веригите, ти, огнено устремил се към Безпределността. Позволено е да се притежава всичко и да се има всичко, но на този, който претегля малкитеи прашни играчки на Земята върху везните на Безпределността. Не отказ и не жертва, а вместване на безграничните възможности. И когато малката собствена воля се заменя с величието на волята на Владиката, Пътят става сияен."

/Грани Агни Йоги 1953 г./

 

Хайде да ви отворя очите със статията от Уики.бг . Можете да прочетете и на други езици

Бог Отец (в християнството) е едно от лицата на Светата троица, Бащата на човешката душа, създателят на всичко. (на гръцки: Παтηρ; на латински: Pater). Според християнската традиция Бог Отец сътворил всичко, или както пише „небесата и земята“ при равнопоставеното участие на другите две лица на Светата Троица – Синът (Христос) и Светият дух.

Определение

Фрагмент от картината „Бог Отец създава слънцето и луната“. Микеланджело, 1511 г.
Бог Отец е първото лице (ипостас) на Светата троица. Това обаче не се разбира като първенство в рамките на някаква субординация, а още по-малко във времеви аспект. Християнското учение е определено в първия член на Никейско-цариградския Символ на вярата (325 година): „Вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо“. Тук не се разбира, че само Отец е творецът, тай като по-нататък вероопределението говори за Логоса – Евангелието „чрез когото всичко е станало“, а Светият Дух се определя като „Животворящ Господ“, а се подчертава същността на Отец като ипостас.

Стар завет
Старият завет не съдържа пряко разбиране за Бог Отец. Християнството обаче вижда преки или косвени доказателства за Него в старозаветните текстове. Първото от имената на Бога, което се споменава в Библията (Бит. 1:1) – אֱלֹהִים – „Елохим“, според множество християнски интерпретации е именно доказателство за троичността на Бога, доколкото представлява множествено число (по правилата за образуването на множествено число за мъжки род), на дума, която в единствено число е в женски род. При това אֱלֹהִים в Библията се употребява изключително в тази своя форма. Друго основно име, което се разграничава с „Господ“ „тетраграматонът“ יְהוָה – „Яхве“ или „Йехова“ (Бит. 2:4), който често се асоциира с Господа на Евреите, който после се превъплъщава сред тях. От там, четейки текста на иврит ни става ясно, че Елохим и Йехова са две различни личности, правещи различни неща. Третото основно име на Бога אֶהְיֶה אֲשֶׁר אֶהְיֶה – „Йехйе ашер Йехйе“ (буквално Съм който Съм (Изх. 3:14), или по-точно „Аз ще бъда Аз“, показвайки че той е безкраен. В Каббала се говори, че има много имена на Бог, понеже той се проявява по-различни начини, но е прекалено сложно ние да разберем защо.

Нов завет
Пълното разбиране за Бог Отец, съответно въвеждането на този термин в строгия му смисъл, идва в Новия завет. Той се определя като Баща на всички вярващи, на всичко съществуващо, като Вседържител, като Небесен Отец и най-вече като Отец на Иисус Христос – въплътеното второ лице на светата троица. Самият Христос отправя молитва към Елохим: „Отче мой, ако не може Ме отмина тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля“ (Мат. 26:42). И по-късно, вече на кръста „Ели, Ели, лама савахтани – "Боже, Боже, Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46) където цитира Псалми 22, за да изпълни пророчеството.

В по-дълбок смисъл идеята за Бог Отец е видима в беседите на Иисус. „Истина, истина ви казвам, който приема, когото Аз пратя, мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, който ме е пратил.“ (Иоан 13: 20). „Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене. Думите, които Аз ви говоря, от Себе си не ви ги говоря; а Отец, Който пребъдва в мен, той върши делата …. и каквото поискате в Мое име, ще го направи, за да се прослави Отец в Сина“ (Иоан 14:10 – 13). Още по-конкретно темата се разработва в апостолските послания: „Ние обаче имаме един Бог Отец, от когото е всичко, и ние сме у него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко, и ние сме чрез Него“ (1 Кор. 8:6).

Етика
В християнската етика Бог Отец се възприема като източник на закона. „Не този, който ми казва Господи, Господи!, ще влезе в Царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен (Мат. 7:21). Т. е. условно може да се каже, че Отец залага принципите на етиката, а другите ипостаси на Светата Троица помагат за постигането на тези принципи. Това не е единственият пример, но в повечето случаи за Бог Отец в рамките на харизматичната християнска етика може да се говори само във връзка с другите две лица на Светата Троица.

Изображения
В Исляма и Юдаизма е строго забранено изобразяването на Бог, но сред Католиците и другите Църкви няма подобно нещо. Микеланджело ни е показал белобрадатия Старец като подсказка кой е той и как изглежда. От Откровение на Йоан, четем че и Господ е вече с бяла коса, отдясно на Отеца. Най-вероятно традициите в Юдаизма да не се рисува Бог стоят от там, че ако някой го види в човешки облик, ще си каже, че няма да му се кланя, че е просто човек и това го лимитира.

преди 21 минути, Търсещ истини написа:

Бог Отец е първото лице (ипостас) на Светата троица.

Всъщност "лице" не е точен превод, въпреки че и аз го използвам. "Ипостас" най-близко по значение може да се преведе като "същност", "природа", "което е в основата".

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Имаш проблем с логиката и при теб тя страда най-силно именно когато й опонират пристрастията и повярванките ти.

В темата е възможно да се говори за вяра, но не и за логика, факти и релевантно отношение на съжденията към действителността. 

Проблемът идва от страха от смъртта и как да бъде задоволен човешкият копнеж за безсмъртие. Търси се начин да бъдат възприети невъзможни за проверяване или откровено лъжливи аргументи, които да подхранят лъжливо усещане за безсмъртие, което да елиминира плашещата мисъл за неизбежната смърт, която пречи да се изпита чиста радост от живота. 

Ако се осъзнаваше и приемаше преходността на живота, такъв проблем нямаше да възникне. Краят на много неща е довел и поддържа нашето съществуване. Смъртта е най-естествения процес в света.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Пълното разбиране за Бог Отец, съответно въвеждането на този термин в строгия му смисъл, идва в Новия завет. Той се определя като Баща на всички вярващи, на всичко съществуващо, като Вседържител, като Небесен Отец и най-вече като Отец на Иисус Христос

Всъщност в Бхагават Гита Кришна (аватар на Вишну) казва:

"I BRAHMA am! the One Eternal GOD,
And ADHYATMAN is My Being's name,
The Soul of Souls! What goeth forth from Me,
Causing all life to live, is KARMA called:
And, Manifested in divided forms,
I am the ADHIBHUTA, Lord of Lives;
And ADHIDAIVA, Lord of all the Gods,
Because I am PURUSHA, who begets.
And ADHIYAJNA, Lord of Sacrifice,
I--speaking with thee in this body here--
Am, thou embodied one! ..."

Също може да се вземат под внимание думите от Ведите:

Ahaṁ Brahmāsmi - аз съм Брахман, утвърждаващи единството на индивидуалността с Бог, както и Ayam Ātmā Brahma  - този аз е Брахман.

преди 2 часа, 16562 написа:

Също може да се вземат под внимание думите от Ведите:

Ahaṁ Brahmāsmi - аз съм Брахман, утвърждаващи единството на индивидуалността с Бог, както и Ayam Ātmā Brahma  - този аз е Брахман.

Ми НЕ могат да се вземат под внимание тия думи - в тях има логически проблеми.  

- Бог не може да притежава качеството ЕДИНСТВО на ИНДИВИДУАЛНОСТ с нещо си. Това е не само нелепо, а и издава тотална некомпетентност в познанието за качествата на абстракцията АБСОЛЮТ.

- БРАХМАН не може да се самонарече АЗ и да е единосъщен с бог. Има маса проблеми свързани с превода, с интерпретирането на текста от преводачите и предаването на смисъла на друг език, в който повечето от пълнежа на абстракциите не са налични... и няма как да се предадат в едно и също слово.

==========================

Има едни моменти в повярваното - това е преклонението и идеализацията на "ПИСАНОто СЛОВО".

Обявяването на дадено писано слово за СВЕЩЕНО го поставя за приелия го така в ролята на НЕИЗМЕНЕН КАНОН, а логически - в ролята на абсолютна предпоставка.

Както се вижда от двата примера от коментара преди моя - в писаното слово са налични множество логически смислови и други проблеми. Приемането на тия текстове за нещо повече от нещо написано, може да доведе всеки до каквото му идва на ум, защото всеки текст, освен че е написан, за да се възприеме се подлага на интерпретиране, а това е твърде субективен процес.

Самозаблудите срещат в интерпретацията подходящия момент в който се подменят елементите в интерпретирането, като се проектират върху самия текст. Така ПРОЧИТАЩИЯ е със заблудното усещане че той ТОЧНО ТОВА ЧЕТЕ.

Сред религиозните демонстрации сред КАЛДАТА срещаме непрекъснато тези форми на самозаблуди и са много характерни упоритите форми на наливане на подбрани готови текстове, сътворени от нечии автори. Налудността идва от факта, че по този начин пейстърите отразяват собствения си прочит на даден текст, докато за пореден път в текста има съвсем друг смисъл, форма, идея... но те са с натрапчивото самоусещане че именно те го "четат и разбират правилно и вярно".

 

на 1.05.2024 г. в 5:44, dioib написа:

Ти що тогава ме плашиш с лопатата и желаеш да се мъча?  Насилник!!!  = Ей за туй на мен ми е необходим Христос. Той мъ пази от такива насилници кът теб.  

Нямам, но все още имам нисши страсти.  => За разлика от другите, то аз съм грешник. И именно вярата в Христос ми дава сили, защото той учи на смирение, учи да даваш прошка и да искаш прошка, защото човек не е съвършен за разлика от Бог. 

Христос няма да те опази от такива като мен. Но в името на христос ще дойдат такива дето ще се гаврят с теб! 

преди 6 часа, 16562 написа:

собствена воля се заменя с величието на волята на Владиката, Пътят става сияен."

чудесно е че се самонахъсваш с поредната наливация от анонимката. Поредица от идеалистични описания в ролята на " награда" за положени някакви усилия, някаква деятелност, която награда обаче е твърде изфантазирана и напълно нереалистична.

Всъщност тя никога не се получава като награда, а служи на повярвалите като израз на мечти и въжделения, с които да се запълнят и опитат да преодолеят проблеми и предизвикателства в екзистенцията си.

Схемата е елементарна, заложеното е елементарно, изразните му средства и похвати в словото, в които да се заложи дори и емоционална привлекателност - банални, защото са повторяеми и схематични през вековете, спрямо която и да е идеологична приказка.

Между другото - другия ти 'колега' с будистки фантазии също ползва този подход като пейства подборки с надъхващи послания. Едва ли има нужда някой да се запита "защо"...

преди 20 часа, _Aumi_ написа:

Не виждам смирение в теб.

Няма как да видиш! Поне да те поправя: Не усещаш смирение.  

Що не се допиташ до Бог, за да "видиш" истината?  

Запомни го: Само и единствено Бог знае кой е смирен! Човек принципно има ограничени сетива! Твоите явно са по-ограничени. 

преди 8 часа, Емил Костов написа:

Христос няма да те опази от такива като мен. Но в името на христос ще дойдат такива дето ще се гаврят с теб! 

Емо, такова нещо "в името на христос" няма.  ОК, приемам, че някакви са дошли при теб, гаврели се с теб и са казали, че го правят "в името на христос". => След което имаш Пост Травматичен Стрес.  Може пък аз да съм този който да те те спаси от този страх?!  

Отделно, душата в този свят е временно, т.е. в този свят тя не е вечна! И именно как живееш в този свят ще покаже на Бог дали ще си до него или след смъртта ти душата вечно ще се мъчи.  

преди 3 часа, dioib написа:

Няма как да видиш! Поне да те поправя: Не усещаш смирение.

Моите сетива виждат и през монитора. 😉

Ни най-малко не си се смирил след като можеш да заколиш кокошка или прасе без да ти мигне окото. 

преди 13 минути, _Aumi_ написа:

Моите сетива виждат и през монитора. 😉

Ни най-малко не си се смирил след като можеш да заколиш кокошка или прасе без да ти мигне окото. 

И как видя, че съм колил?  

Благодаря, че ме развесели!  

Нека още по-да-те "травмирам": 

Внимание +18

Spoiler

По-мога да "заколя" човек, но не и животно!

 Острият език е единственото режещо оръжие, което постоянната употреба прави още по-остро.

п.п. Ауми, за някои неща ползвам други, т.е. имам доволно познати които да вършат "черната" работа.  

преди 14 минути, dioib написа:

И как видя, че съм колил?  

Благодаря, че ме развесели!  

Нека още по-да-те "травмирам": 

Внимание +18

  Затвори скритото съдържание

По-мога да "заколя" човек, но не и животно!

 Острият език е единственото режещо оръжие, което постоянната употреба прави още по-остро.

п.п. Ауми, за някои неща ползвам други, т.е. имам доволно познати които да вършат "черната" работа.  

И ти гледаш без никакво смирение и без никаква състрадателност. Т.е. си съучастник. 😏

преди 21 часа, 16562 написа:

Точно, защото е божествено въз-кръства, т.е. не умира със смъртта на личността. Проблемът е, че при хората божественото съцнанши е ланентно, спящо, а преобладава личностното.

Възкръстване е именно възкръстване от мъртвите.Живото не възкръства, защото не е преминало през кръстна смърт.

преди 21 часа, 16562 написа:

Това, което виждам, че съзсава известно объркване по темата е, че в основата и стои определен принцип, сойто повечето, да не кажа всички, участници разглеждат частично в конкретен контекст и смисъл.

Нали  сам написа, че и повтори - коментираме християнския възглед за Бог Отец.

И как разбра че го разглеждаме частично.Та ти сам написа, че нито си чувал, нито искаш да чуваш догматичното определение на този възглед.

преди 21 часа, 16562 написа:

Разбирам, че е трудно да се излезе от тези рамки и никого не обвинявам. Просто искам да подчертая, че в темата използвам християнската терминология, но в никакъв случой тя не е ограничена само до християнството. Всеки един принцип е общовалиден, с много (безброй) форми на проявление.

Ясно.Решил си да представиш някакви твои размисли и търсиш паралели с християнството.

Защо не, винаги може и е нужно да се търсят допирни точки в различните възгледи.Боя се обаче, че м/у Агни Йога и Християнството такива трудно биха се открили.  

 

преди 2 часа, badr написа:

Нали  сам написа, че и повтори - коментираме християнския възглед за Бог Отец.

Написах, че темата е за първия ипостас от християнството Бог Отец, но никъде не съм поставил ограничение само за християнския възглед. Една от целиге ми и то основна, е съпоставяне с други религии, където този аспект също се разглежда под една или друга форма.

на 2.05.2024 г. в 3:07, dioib написа:

Няма как да видиш! Поне да те поправя: Не усещаш смирение.  

Що не се допиташ до Бог, за да "видиш" истината?  

Запомни го: Само и единствено Бог знае кой е смирен! Човек принципно има ограничени сетива! Твоите явно са по-ограничени. 

Емо, такова нещо "в името на христос" няма.  ОК, приемам, че някакви са дошли при теб, гаврели се с теб и са казали, че го правят "в името на христос". => След което имаш Пост Травматичен Стрес.  Може пък аз да съм този който да те те спаси от този страх?!  

Отделно, душата в този свят е временно, т.е. в този свят тя не е вечна! И именно как живееш в този свят ще покаже на Бог дали ще си до него или след смъртта ти душата вечно ще се мъчи.  

Ти говориш за христос не аз. И продължавай да се лигавиш. Отдава ти се! 

преди 3 часа, 16562 написа:

Една от целиге ми и то основна, е съпоставяне с други религии,

да, да - с "можем да приемем" и след това "абсолютистки" изцепки от личните ти фантазии. Големи "съпоставки", някакви...