преди 15 минути, by_chechi написа:

Първо да кажа , че следващото е плод на въображение , само измислена идея (и не моя) :

Представете си , че някой "по-висш" , се храни с нашити мисли каквито и да са те . Важното е да са мисли........И това е смисълът на човешкия живот - да произвежда мисли. Колкото повече и по-качествени - толкова по-добре...

От мене ще умре от глад! Голяма глава, но празна!

преди 32 минути, by_chechi написа:

Първо да кажа , че следващото е плод на въображение , само измислена идея (и не моя) :

Представете си , че някой "по-висш" , се храни с нашити мисли каквито и да са те . Важното е да са мисли........И това е смисълът на човешкия живот - да произвежда мисли. Колкото повече и по-качествени - толкова по-добре...

Тази идея е глупава.    

Редактирано 1 декември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 14 минути, Sleda написа:

Тази идея е глупава.

И защо да е глупава ? 

Кайсията от която съм падал , дали "осъзнава" моето "по-висше" съществуване ? Но произвежда храна за мен самовъзпроизвейдайки се....

Давай ! Продължи с производството на мисли !

( в рамките на консерватизма , шегувам се разбира се)

Редактирано 1 декември 20169 г. от by_chechi (преглед на промените)

Каква кайсия, какъв консерватизъм, това не го схванах, много са ти умни мислите.

Редактирано 1 декември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 44 минути, by_chechi написа:

Първо да кажа , че следващото е плод на въображение , само измислена идея (и не моя) :

Представете си , че някой "по-висш" , се храни с нашити мисли каквито и да са те . Важното е да са мисли........И това е смисълът на човешкия живот - да произвежда мисли. Колкото повече и по-качествени - толкова по-добре...

Внимавай какво си пожелаваш, че може да се окаже истина. Аз обаче бих поставил думата "се храни" в кавички.

Смисълът на живота разбира се би трябвало да е заложен от създателя на въпросния живот. Което от своя страна е абсурдно, защото би означавало, че евентуалния създател на живота не живее, тъй като ако живее, няма как да е създател на живота.

Уместният въпрос в случая е: какво е животът? А храненето при всички случаи е част от живота, доколкото всичките негови прояви имат нужда от форми, които се развиват, възстановяват и поддържат от външна за съществото обитаващо формата материя. Храненето не е нищо повече от използването на такава материя за поддържането на тялото и движенията му.

 

преди 3 часа, by_chechi написа:

Първо да кажа , че следващото е плод на въображение , само измислена идея (и не моя) :

Представете си , че някой "по-висш" , се храни с нашити мисли каквито и да са те . Важното е да са мисли........И това е смисълът на човешкия живот - да произвежда мисли. Колкото повече и по-качествени - толкова по-добре...

Не само мисли, чувства също и други "изпарения", защо не. Бай Чечи, идеята е стара като света и със сигурност в същата тази тема някога е обсъждана. Нищо ново, че всичко се храни с нещо и бива изяждано от друго.

да, ето тук случайно Shiniasu пак)

https://www.kaldata.com/forums/topic/34112-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/?do=findComment&comment=1169093

Според Хераклит Ефески светилата се хранят с изпаренията, издигащи се от земята. Така слънцето и луната имали "коритообразна" форма и не изпускали, а поглъщали излъчванията. Под изпарения май разбирали нещо доста интересно тогава Хераклит и разни други, тези изпарения от "влагата" или водата - която традиционно е обозначение на емоционалната природа - според него съставяли световната душа. 

Хераклит - "слънцето е разумен пламък с морски произход"; от Фрагментите -

Арий Дидим у Евсевия Р. Е. XV 20 (О. 471,1)- Зенон, подобно Гераклиту, называет душу одаренным способностью ощущения испарением. А именно (Гераклит), желая показать, что разумные души постоянно испаряются (Шлейермахер переводит: «Души всякий раз становятся разумными только через вдыхание»), уподобил их рекам в следующем изречении: «На того, кто входит в ту же самую реку, каждый раз текут новые воды. Так же и души испаряются из влаги» (срв. В 49а. 91 и А 6.15).

 

Редактирано 1 декември 20169 г. от witness (преглед на промените)

преди 7 часа, Shiniasu написа:

Внимавай какво си пожелаваш, че може да се окаже истина. Аз обаче бих поставил думата "се храни" в кавички.

Смисълът на живота разбира се би трябвало да е заложен от създателят на въпросния живот. Което от своя страна е абсурдно, защото би означавало, че евентуалния създател на живота не живее, тъй като ако живее, няма как да е създател на живота.

Уместният въпрос в случая е: какво е животът? А храненето при всички случаи е част от живота, доколкото всичките негови прояви имат нужда от форми, които се развиват, възстановяват и поддържат от външна за съществото обитаващо формата материя. Храненето не е нищо повече от използването на такава материя за поддържането на тялото и движенията му.

 

Създателят на живота Е САМИЯ ЖИВОТ. Материята е Дух в проявление. Колкото и надъбоко да се прониква в материята никъде не се открива маса. "Напълно сме грешали. Това което наричаме материя е Еергия чиято честота е понижена и е станала осезаема за сетивата" Айнщайн.

Създателят е живота и животът е Той. Няма нищо друго, ТОЙ Е ВСИЧКО и ние сме Той. Всемирът, с всичките си нива на енергии с различна честота на вибриране и с всичките си форми, пак е Той.

 

преди 6 часа, witness написа:

Не само мисли, чувства също и други "изпарения", защо не. Бай Чечи, идеята е стара като света и със сигурност в същата тази тема някога е обсъждана. Нищо ново, че всичко се храни с нещо и бива изяждано от друго.

да, ето тук случайно Shiniasu пак)

https://www.kaldata.com/forums/topic/34112-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/?do=findComment&comment=1169093

 

Според Хераклит Ефески светилата се хранят с изпаренията, издигащи се от земята. Така слънцето и луната имали "коритообразна" форма и не изпускали, а поглъщали излъчванията. Под изпарения май разбирали нещо доста интересно тогава Хераклит и разни други, тези изпарения от "влагата" или водата - която традиционно е обозначение на емоционалната природа - според него съставяли световната душа. 

Хераклит - "слънцето е разумен пламък с морски произход"; от Фрагментите -

Арий Дидим у Евсевия Р. Е. XV 20 (О. 471,1)- Зенон, подобно Гераклиту, называет душу одаренным способностью ощущения испарением. А именно (Гераклит), желая показать, что разумные души постоянно испаряются (Шлейермахер переводит: «Души всякий раз становятся разумными только через вдыхание»), уподобил их рекам в следующем изречении: «На того, кто входит в ту же самую реку, каждый раз текут новые воды. Так же и души испаряются из влаги» (срв. В 49а. 91 и А 6.15).

 

Идеята за храненето с мисли е глупава, защото е неприемливо храненето да е смисъла на живота.

Редактирано 1 декември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 16 часа, by_chechi написа:

Представете си , че някой "по-висш" , се храни с нашити мисли каквито и да са те . Важното е да са мисли

че той би умрял от глад бре . 

 

преди 8 часа, Sleda написа:

"Напълно сме грешали. Това което наричаме материя е Еергия чиято честота е понижена и е станала осезаема за сетивата" Айнщайн.

това няма как да е цитат от Айнщайн. Мисля че е несериозно да ползва някой да се позовава на глупости като това. Най-малкото ако същия има претенция да се гледа на думите му (и него) с някаква сериозност. Нета е изпълнен с пълни глупости, представени като думи на приети сред популиса като "авторитети". Още нещо - дори и да допуснем същото че са думи на Айнщайн, защо това да ги прави значими с нещо, след като чичо Алберт е допуснал и значителен брой грешки, в допълнение към безбройните негови, чисто човешки проблеми. Поставянето на авторитетите като идеални, е инерция още от религиозните тенденции за производство и приемане на идолни личности, които наричат "светци". А това е обикновен анахронизъм и дори атавизъм.

Тия ми думи са само като пример колко е трудно въобще да се "МИСЛИ"... и че МИСЛЕНЕТО произвежда мисли само при много малко човешки представители.

Редактирано 2 декември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 3 часа, _ramus_ написа:

че той би умрял от глад бре . 

Не бери грижа !

Дори когато се почешеш произвеждаш мисли - сърби те и го мислиш ....е , не особено задълбочено го мислиш , но пък повечето така си я карат..... !

Дето се казва - от един хляба , от друг маслото и меда.... 

преди 12 часа, Sleda написа:

идеята за храненето с мисли е глупава, защото е неприемливо храненето да е смисъла на живота.

Ами не си в час ! Не става дума за твоето хранене , а за твоята способност да произвеждаш мисли (не е задължително да са умни)...

Редактирано 2 декември 20169 г. от by_chechi (преглед на промените)

194. (29 април). Трябва да се усили отговорността за мисълта и да се осъзнае тя. На дадена мисъл винаги отговаря по-следващата,  винаги по-задълбочена и разширена. На всяка мисъл сякаш идва отговор във вид на нараснала мисъл. Нарастването на мисълта отговаря на първичната мисъл: това е отговор от пространството, нараснал и нагнетен с нови, но съответстващи на нея елементи. Мисълта вече има в себе си или носи в себе си отговора, или отзвука в бъдещето на зададената нота. Трябва да се осъзнае това свойство на мисълта и, разбирайки явлението ОТГОВОРност да се знае, че следствие на дадената мисъл ще бъде отговор единосъщен с нейната същност, но усилен от мегафона на пространството. Затова канейки гости на пир със своите мисли е добре да се знае кого каните и че поканените ще доведат със себе си гости, съответстващи по звание и чин на тях. И не само мислите, но и чувствата, с една дума всичко, което произлиза от микрокосмоса, всяка реакция на обкръжаващото, всеки отговор на външно въздействие ще се повтори в една или друга форма по вече заложеното направление. Да се осъзнае същността на дадената реакция и да се види нейния рецидив в бъдещето е първата крачка, да се насочи реакцията в необходимото русло или съвсем да не ѝ се позволи да пламне е втората крачка. Трябва да се наложи здравия печат на съзнателността върху всички реакции на микрокосмоса, избягвайки рефлекторността. Идеалът ще бъде огледалната повърхност на водоема, само отразяваща явленията, но не разлюлявана от външните въздействия, тоест пълното подчиняване на астралната обвивка на съзнателната воля. „Идва Князът на този свят и няма в Мен нищо” е формула на победителя и победата над земните сфери и техните енергии. В микрокосмоса не са останали елементи, звучащи в унисон с въздействията на тези сфери. Огледалната повърхност на съзнанието остава неподвижна. Кристалът на съзнанието не губи своята стихийна цялост и хармония на страните. Затова „спокойствието е венец на духа”. Затова кристалът на съзнанието, украсен от него се явява отразител на величието на Макрокосмоса, а не негов изопачител. Спокойното езеро отразява света, развълнуваното го изкривява. Време е да се разбере значимостта на спокойствието. Защо се казва „кристал на съзнанието”? Кристал? Да! Но у всички ли? Болшинството съзнания се намират в аморфно състояние. Отсъствието на определеност поражда аморфност във всичко. Хората не знаят защо живеят, накъде отиват, какво искат. Хората не знаят нищо. Хората се носят пасивно по вълните на Тамас като сламка в морето. Енергиите на такъв микрокосмос, като частици в разтвора на електролит, се движат в най-пълен безпорядък накъдето поискат. Само огненият ток на духа може да им даде направление. И веднага енергиите се насочват към полюсите. Едни идват, други си отиват, но по волята на огнената енергия на духа. Трябва с огъня на духа, докоснал подобно на електрически ток електролита, с огнения меч на волята да се приведе в порядък движението на енергиите на микрокосмоса. Трябва да се замени неоформеното, смътно, аморфно състояние на съзнанието с отчетливите страни на кристала. Огънят  събран в кристала е нерушим и не зависи от външните условия. Така и ще разделим съзнанията: на аморфни, мятащи се като слепци, бродещи в тъмнината и на кристали на скъпоценни камъни - съзнания, носещи огъня на живота. Те са благословия за света. От тях идва Светлина и радост. Те са учители и светилници. Без кристала на съзнанието не може да се разпали огън и не можеш да станеш светилник в тъмнината.

(Грани Агни Йоги 1952 г.)

на 30.11.2016 г. в 11:14, Maleficient написа:

Последно, Човекът или Животът са Смисълът?

И къде е разликата!?

преди 6 часа, by_chechi написа:

Дори когато се почешеш произвеждаш мисли - сърби те и го мислиш

Пишеш си точно като да се чешеш - заради сърбежа. Нито едно от двете няма никаква връзка с МИСЛЕНЕТО. 

Популярния народен изказ нарича МИСЛЕНЕ и МИСЛИ, МИСЛЯ... явления, които нямат нищо общо със същината на процеса на МИСЛЕНЕТО. Както и повечето от писанията тук, виртуала или извън него...

преди 23 часа, Sleda написа:

Създателят на живота Е САМИЯ ЖИВОТ. Материята е Дух в проявление.

Създателят е живота и животът е Той. Няма нищо друго, ТОЙ Е ВСИЧКО и ние сме Той. Всемирът, с всичките си нива на енергии с различна честота на вибриране и с всичките си форми, пак е Той.

Ти не знаеш какво е дух а вече за проявленията му говориш! Създателят на Дунав мост 2 е самият Дунав мост! Как ти звучи.Ти нищо не обясняваш а папагалиш!

преди 6 часа, _Alex&Vanko_ написа:

Ти не знаеш какво е дух а вече за проявленията му говориш! Създателят на Дунав мост 2 е самият Дунав мост! Как ти звучи.Ти нищо не обясняваш а папагалиш!

Не знам. Но ако можеш да си представиш, че имаш супер-рентгеново зрение и погледнеш надълбоко в материята, ВЪТРЕ в атомите, в ядрата и електроните и в още по-малките частици/вълни, където облаци "енергия" се въртят и прелитат във всички посоки (ако там въобще има посоки) с огромна скорост (ако там въобще има скорост). Трябва да има, не може да няма, някаква неведома разумна сила която да задвижва и ПОДДЪРЖА това движение.

На това ниво и мостът и материалите и строителите и машините - всичко е едно и ЕДНАКВО. И всичко е ЖИВОТ. Кой кого създава? На нашето ниво, на втвърдена кора, съществува илюзия за отделност. Само ИДЕЯ...

преди 8 часа, Sleda написа:

На нашето ниво, на втвърдена кора, съществува илюзия за отделност. Само ИДЕЯ...

ако всичко е едно, значи е налице и илюзията че е "едно", както е и илюзията за отделност. Все пак те са два аспекта - проявен и непроявен, на нещо, отвъд тях.

Както АСПЕКТА на Единството, Отделността е също толкова значима, защото през нея се проявява смисъла на "всеки елемент". както ЕДИНСТВОТО се изгубва и в проявлението се разчупва на "части" в стремежа на същата проявеност, така и ОТДЕЛНОСТТА тя търси пътя обратно към единството. Няма как едното от двете да се постави като основно, водещо, главно или правилно.

Това е и проблема на тази "логика" - хем се настоява за "ВСИЧКО Е ЕДНО", но се поставя че другия аспект бил само ИДЕЯ - всъщност в проявлението е точно обратното - ЕДИНСТВОТО е идея, защото именно тя е "идеалното". Дори не е сложно, нужно е поне малко да се замисли човек, да дръзне да погледне и на онова, което не е написано, не е казано - той да го каже, той да го мисли, да го провери, да го смели, да го изрови, събори, пак да търси... И все пак - нужни са умения за СИНТЕЗно мислене, защото то се гради, то задава посока, то предпоставя широта, и то в непрекъснато развитие...

Разбирам чудесно че всеки иска да си настоява онова, което е подочул, попрочел, докопал да си го ползва наготово, за да се събере мишмаша до степен че да става за отстояване, идентификация и утвърждение - от идеята към тоя, дето я поддържа и я настоява.

Проблема на вярващия че неговото е само началото. Само някакво ниво от което тепърва е нужно да се надстрои като се израсне. Вярването е израз на инстинкт, в това няма нищо разумно, няма интелект - неусетно и невидимо интелекта е подчинен на вярваното и послужилото за опора или парапет за поддръжка, за поне някаква първична готова система за ситуиране, идваща наготово или на парченца от околните на социума...

В някакъв момент се стига до това интелекта да нарасне към самостоятелност дотолкова, че да е в състояние да се обърне към "корените си", към свързаността и обвързаността си от онова, дето е "преди него" и да прерасне в откъсване от "пъпната си връв", когато дойде момента за това. Дотогава интелекта ще е винаги само патерица - нужния допълнителен инструмент за поддържане на повярваното и непрекъснатото утвърждение мислоформите от рода "няма друга възможност", няма друг начин... Една от тия патерици, на този род на прохождане е именно нужната подпирачка от рода "едното" е по-важно от отделността, щото последната е само илюзия. Това между другото е матрично колективно утвърждение, умело замаскирано за да приляга на модерните нагласи и флуктуации на личностите сред социума.

Редактирано 3 декември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 10 часа, Sleda написа:

Не знам. Но ако можеш да си представиш, че имаш супер-рентгеново зрение и погледнеш надълбоко в материята, ВЪТРЕ в атомите, в ядрата и електроните и в още по-малките частици/вълни, където облаци "енергия" се въртят и прелитат във всички посоки (ако там въобще има посоки) с огромна скорост (ако там въобще има скорост). Трябва да има, не може да няма, някаква неведома разумна сила която да задвижва и ПОДДЪРЖА това движение.

На това ниво и мостът и материалите и строителите и машините - всичко е едно и ЕДНАКВО. И всичко е ЖИВОТ. Кой кого създава? На нашето ниво, на втвърдена кора, съществува илюзия за отделност. Само ИДЕЯ...

 

Само ИДЕЯ Е "ЕДИНСТВОТО" , това е което исках да кажа. Отделността е реалност в нашия реалм.

 

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

ако всичко е едно, значи е налице и илюзията че е "едно", както е и илюзията за отделност. Все пак те са два аспекта - проявен и непроявен, на нещо, отвъд тях.

Както АСПЕКТА на Единството, Отделността е също толкова значима, защото през нея се проявява смисъла на "всеки елемент". както ЕДИНСТВОТО се изгубва и в проявлението се разчупва на "части" в стремежа на същата проявеност, така и ОТДЕЛНОСТТА тя търси пътя обратно към единството. Няма как едното от двете да се постави като основно, водещо, главно или правилно.

Това е и проблема на тази "логика" - хем се настоява за "ВСИЧКО Е ЕДНО", но се поставя че другия аспект бил само ИДЕЯ - всъщност в проявлението е точно обратното - ЕДИНСТВОТО е идея, защото именно тя е "идеалното". Дори не е сложно, нужно е поне малко да се замисли човек, да дръзне да погледне и на онова, което не е написано, не е казано - той да го каже, той да го мисли, да го провери, да го смели, да го изрови, събори, пак да търси... И все пак - нужни са умения за СИНТЕЗно мислене, защото то се гради, то задава посока, то предпоставя широта, и то в непрекъснато развитие...

Разбирам чудесно че всеки иска да си настоява онова, което е подочул, попрочел, докопал да си го ползва наготово, за да се събере мишмаша до степен че да става за отстояване, идентификация и утвърждение - от идеята към тоя, дето я поддържа и я настоява.

Проблема на вярващия че неговото е само началото. Само някакво ниво от което тепърва е нужно да се надстрои като се израсне. Вярването е израз на инстинкт, в това няма нищо разумно, няма интелект - неусетно и невидимо интелекта е подчинен на вярваното и послужилото за опора или парапет за поддръжка, за поне някаква първична готова система за ситуиране, идваща наготово или на парченца от околните на социума...

В някакъв момент се стига до това интелекта да нарасне към самостоятелност дотолкова, че да е в състояние да се обърне към "корените си", към свързаността и обвързаността си от онова, дето е "преди него" и да прерасне в откъсване от "пъпната си връв", когато дойде момента за това. Дотогава интелекта ще е винаги само патерица - нужния допълнителен инструмент за поддържане на повярваното и непрекъснатото утвърждение мислоформите от рода "няма друга възможност", няма друг начин... Една от тия патерици, на този род на прохождане е именно нужната подпирачка от рода "едното" е по-важно от отделността, щото последната е само илюзия. Това между другото е матрично колективно утвърждение, умело замаскирано за да приляга на модерните нагласи и флуктуации на личностите сред социума.

 

Отделността е реалност в нашия реалм - физическата материя. "Кората" на физическата материя създава ИЛЮЗИЯТА, че тази кора е всичко, Духът е затворен, обръща се навътре в себе си и се създава СЕБЕ-СЪЗНАНИЕ - Интелекта в твоя пост. Той е лостът, посредством който инволюцията (спускането на Духа в материята) се обръща в еволюция - одухотворяване на материята. Етапът на "отделност" е много важен, плътната физическа материя е много важна, нашият свят и нашето съществуване са много важни, нашият интелект е много важен и въобще, няма нищо маловажно в "Божия План". 

И целта на проявлението на Духа в материя, е еволюирането на материята - което е живота - и одухотворяването й на даден етап от еволюцията, генериране на добавъчно съзнание което съдържа целия жизнен опит. Има смисъл, не е само "игра забава или нещо подобно" както е според будизма.

Това за "вярата" и "социума" ...не знам, но за мен не представлява интерес. Космоконцепцията на Макс Хайндел дава идея, която е ПРИЕМЛИВА за мен, пак повтарям, в никакъв случай НЕ МОГА да знам дали  е вярна, така че може да се каже че не вярвам.

Толкова много сте изписали ... не се напъвайте  - ето един точен цитат.

Тъкмо намериш смисъла на живота и те вземат че го сменят. Джордж Карлин

преди 2 часа, jhoro написа:

Толкова много сте изписали ... не се напъвайте  - ето един точен цитат.

Тъкмо намериш смисъла на живота и те вземат че го сменят. Джордж Карлин

Кои са тези "те" да ги извикаме да сменят смисъла на живота на Рамус, който е да разтяга едно и също (без необходимост да се напъва) във всяка тема, в тоя дух: 

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Това между другото е матрично колективно утвърждение, умело замаскирано за да приляга на модерните нагласи и флуктуации на личностите сред социума.

Освен това за добро или не, зависи как ще го погледнем, ние никакъв смисъл не можем да намерим в живота си. Не сме програмирани за това. Смисълът ни намира когато и както пожелае сам. 

преди 8 минути, witness написа:

Кои са тези "те" да ги извикаме да сменят смисъла на живота на Рамус, който е да разтяга едно и също (без необходимост да се напъва) във всяка тема, в тоя дух: 

Аз ако ги знам, кои са - да съм ги шътнАл досега. Аз - на тяхното място. И тогава предвиждам такъв живот... че не ми се приказва.

преди 10 минути, witness написа:

Освен това за добро или не, зависи как ще го погледнем, ние никакъв смисъл не можем да намерим в живота си. Не сме програмирани за това. Смисълът ни намира когато и както пожелае сам. 

Тук си много прав. 

Освен това е безсмислено да се пита. Научавайки какъв е "смисъла на живота ти" - вече същия твой живот придобива друг смисъл.

 

преди 4 минути, jhoro написа:

Освен това е безсмислено да се пита. Научавайки какъв е "смисъла на живота ти" - вече същия твой живот придобива друг смисъл.

Има логика, с Мерил сме си говорили за това. Аз подкрепям питането, но изглежда то е смислено в определен момент и не по-рано. Защото оттам насетне ще вземе и живота да не се окаже твой, и ти да не си ти и т.н., въобще философИя )

преди 15 часа, Sleda написа:

Не знам. Но ако можеш да си представиш, че имаш супер-рентгеново зрение и погледнеш надълбоко в материята, ВЪТРЕ в атомите, в ядрата и електроните и в още по-малките частици/вълни, където облаци "енергия" се въртят и прелитат във всички посоки (ако там въобще има посоки) с огромна скорост (ако там въобще има скорост). Трябва да има, не може да няма, някаква неведома разумна сила която да задвижва и ПОДДЪРЖА това движение.

На това ниво и мостът и материалите и строителите и машините - всичко е едно и ЕДНАКВО. И всичко е ЖИВОТ. Кой кого създава? На нашето ниво, на втвърдена кора, съществува илюзия за отделност. Само ИДЕЯ...

Откъде идва думата дух? Ти в духове вярваш ли? А в човешки дух вярваш!

Не съм чул да се говори за конски или магарешки дух! Всичко около човека се върти и всякакви щуротии езотерики,религии! Карма на лъв? Прераждане и душата да напуска тялото? Да понеже не е доказано,че сме произлезли от маймуна и сме се дистанцирали тотално но не сме първите обитатели тук!

преди 22 минути, witness написа:

Има логика, с Мерил сме си говорили за това. Аз подкрепям питането, но изглежда то е смислено в определен момент и не по-рано. Защото оттам насетне ще вземе и живота да не се окаже твой, и ти да не си ти и т.н., въобще философИя )

В момента няма как да продължим обсъждането в по-широк кръг - по конюнктурни причини.

А за другото - много си права. Нито живота е твой - само го ползваш, и то временно. Нито пък ти - винаги си ти, или поне не същия.

Колкото при човека е мистика толкова и при животното.То не може само да говори и да мисли толкова кат нас!

преди 9 часа, _Alex&Vanko_ написа:

Откъде идва думата дух? Ти в духове вярваш ли? А в човешки дух вярваш!

Не съм чул да се говори за конски или магарешки дух! Всичко около човека се върти и всякакви щуротии езотерики,религии! Карма на лъв? Прераждане и душата да напуска тялото? Да понеже не е доказано,че сме произлезли от маймуна и сме се дистанцирали тотално но не сме първите обитатели тук!

Думата дух идва от думата дъх. Господ бил вДЪХнал живот е лицето (или в ноздрите) на Адам и той станал жива душа.  А накрая Адам изДЪХнал.

преди 2 часа, Sleda написа:

Думата дух идва от думата дъх. Господ бил вДЪХнал живот е лицето (или в ноздрите) на Адам и той станал жива душа.  А накрая Адам изДЪХнал.

 

А като продължение - се преминава и в духовност. Нещото, което отличава живите същества от машините.

На леката кола и е нужно гориво (бензин) за да може да функционира. По същия начин - уползотворявайки храната, живия организъм (човека) може да задейства всички физически и биологични фунции.

Но освен тях - има и други, които не са зависими. Ти можеш да мислиш и гладен - даже по-добре понякога.

Дано поне единия (Алекс или ванко) да ме е разбрал.