преди 3 минути, Momolord написа:

Аз Съм Неспасяем.

Може би е истина, но за мен, ако се откажа - ще е само оправдание.

Запълвам съм дефиците се едно ти нямаш такива! Явно това ти осмисля живота да четеш философии и Будизъм и да анализираш и? Грешки ли анализираш?

Рамус какви книги да четеме,които не са готова конфекция?

на 4.12.2016 г. в 22:34, _ramus_ написа:

...    А може би НЕ - кой да знае - Освободилият се... или тоя, дето непрекъснато усеща натиска в г раниците  си, но е на етапа да е неспособен на куража и нужната зрялост да прескочи  "оттатък"?

Това, разбира се е и шега, защото по принцип ОСВОБОЖДАВАНЕТО е нарицателно за просто нещо - откриване на граница (ограничения) и нейното преодоляване (най-общо). Това е неспирен процес и в н его имат значение детайлите и конкретиките - спрямо етапа е и конкретните граници и ограничения. И начините за тяхното преодоляване... С това следва естествена трансформация, изменения... това са общи описания на  "растеж"...

А "цикленето" - е когато е налице усещане з а  безпомощност и безсилие, за  безизходица по отношение на граници, дори и  когато  те въобще не се разбират... Когато е налице противодействието на вътрешните з ащитни механизми, всеки от които всъщност е  и пазач на  границите...  дори и самите граници... Това е  ПОЗНАНИЕ, а  за него е нужен съответен на него  СУБЕКТ, през  който да се прояви. 

Абсолютно Вярно ! 

Само да отбележа , че това Познание се Отключва след срещата с "определен Егрегор " , който Катализира процеса и Извежда "Регистрацията на липсващото Звено в Пъзела " и го Намества вече като "Откритие в Съзнателното " . Това вече е Актив и Пробив !

Еволюция - Стълбичка нагоре.   Урокът е Превзет . Уравнението - Решено .

И много Далновидно си  го очертал като " естествена трансформация,"  , тъй щото Процесите си Протичат Независимо дали преминават през нас Съзнателно или Подсъзнателно !

Да се оформя мисъл и идея , че с "мислене" се постига Еволюция е несъстоятелно и примитивно .

Границите са Страхът от Непознатото , Несигурността , следване "хода" на социалния Коловоз и общите рамкирани 'идеали , форми , съответствия " и декларираните като такива , които определят стадния принцип , закрепящи Съзнанието на "позната , родова почва". 

 

 

преди 15 часа, _Alex&Vanko_ написа:

Рамус какви книги да четеме,които не са готова конфекция?

Телефонния указател. Не е конфекция - не прилича на никоя друга. А и ... всички герои са толкова истински, направо - живи.

преди 12 часа, _sirena_ написа:

И много Далновидно си  го очертал като " естествена трансформация,"  , тъй щото Процесите си Протичат Независимо дали преминават през нас Съзнателно или Подсъзнателно !

Да се оформя мисъл и идея , че с "мислене" се постига Еволюция е несъстоятелно и примитивно .

Най-сетне някой да разбере Рамус както трябва 

Шегичка.

на 5.12.2016 г. в 2:18, Sleda написа:

Губя си времето, но понеже Рамус .... ще покажа какво се разбира от, и как се разбира, това което той е написал .

Времето няма как да се губи... Личното време - също. И за да ти покажа че въобще не си заслужава да четеш рамус, ще ти го опримеря с нещо съвсем-съвсем просто - чрез твоите собствени думи:

ще покажа какво се разбира от, и как се разбира, това което той е написал -

самата идея "да покажеш" е далеч от осъзнаването на нещо толкова просто - че ти можеш да "покажеш", и показваш само онова, което си в състояние да интерпретираш - само през твоята собствена призма и ниво. За да ти дам допълнителен пример какво означава да осъзнаваш горното и да си го преминала през опитността си - ето как биха се променили думичките:

Ще покажа какво и как разбирам когато прочетох това, което той е написал.

Съвсем просто е - едни разбират, други - не, всеки "интерпретира неговото си, по неговия си начин... уж думите са "едни и същи"... но огледалата, призмите... там са разликите. Именно това е проблема, когато цитираш дори ХАЙДЕЛ - защото не е достатъчно само да се привиждаш през думите му, защото интерпретацията ти е онова, което определя как ги възприемаш. Ето това е проблема на цитиращите, и е породен и определен от самите им нужди да си присвоят дори изказ, да привидят модел, да вземат наготово - налице е вътрешен несъзнателен начин на рефлексия чрез подражание, имитация и заимстване. Това идва още от първосигнални рефлекси... Тия защитни приказки - ама да, имам си мисли, ама като прочета нечии други и няма проблем да се изкажа чрез тях... . Това е неивинитет и би било веселото ако въобще можехте да се видите отстрани колко е смешен "собствения начин на танго със самия себе си", без дори да подозирате че и огледалото и образа който се отразява - всичко се конструира от невидими процеси, далеч от точката на осъзнаване, дори и когато се решават толкова елементарните казуси с вътрешните дисонаси...

Ти, така или иначе оставяш сред всяка своя думичка нивото на възприятие и отражение, оставяш своят начин през който пречупваш света (си). Това си ти, нищо няма да загубиш ако се видиш, защото това си ти - през твоите собствени думи, написани от теб, оставени от теб, плод на собствения ти начин на идентификация и процесите през които си минала и етапа който си достигнала, състоянието на съзнанието... и толкова много други особености. И всичко това остава напълно невидимо - твоите си неща, за самата теб. Иначе си много убедена, много нахъсана... та Хайдел, та идеите, та обясненията за бог, дух, материи... но това е само заради нуждата да се самоубедиш чрез обратна рефлексия.

Всъщност всичко си е ОК. Това си ти, вместо да се търсиш по думичките на другите, защо не опиташ да се видиш самата ти, през огледалото което си създала и образа който преживяваш като "истински".... (не е въпрос)

Въпроса за СМИСЪЛА , особено на "живота", е рефлексия на онова, което самите ние сме - какво сме, кои сме, как възприемаме, от какво се нуждаем... И да кажа, че образите на всеки за себе си, не са онова, което ТОЙ Е. Че се изграждат лица насред сънищата на всеки, които играят ролята на липсващия АЗ извън съня, и се сънува толкова вкопчено именно защото е избрано сънуването и личния филм като спасителна зона за битие. От страх... - обикновен, естествен СТРАХ.

Редактирано 6 декември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, _ramus_ написа:

и се сънува толкова вкопчено именно защото е избрано сънуването и личния филм като спасителна зона за битие. От страх... - обикновен, естествен СТРАХ.

Eстествените страхове са полезни, опасни са неестествените. Фобии разни и страхове от измислени опасности, заради които може да забравим истинските. И не може да се каже кой е избрал - става несъзнателно и автоматично. Знаеш, че в теб има някаква вредна програмка и дори се ласкаеш, че си я изтрил, пък тя вземе и изскочи след определена команда в момент на забрава. Това прилича на хипноза и вероятно е хипноза. 

Ако е толкова трудно да се отървеш от неестествен страх, какво да мислим за естествения. Всъщност не знам кой страх е точно естествен - като дете например не се страхувах от височини и от много други опасни неща като повечето деца. Затова пък на четири-пет се страхувах от живака на термометъра, след като изгледах "Хамлет" и винаги си завивах ушите. Да не ми налеят живак в тях. Нашите махнаха стайния термометър-ключ. Ето един страх от нещо напълно въображаемо, което обаче може да те подлуди. Такива относително са и страховете, свързани със социалния ни живот, загубата на престиж и прочие. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Въпроса за СМИСЪЛА , особено на "живота", е рефлексия на онова, което самите ние сме - какво сме, кои сме, как възприемаме, от какво се нуждаем... И да кажа, че образите на всеки за себе си, не са онова, което ТОЙ Е. Че се изграждат лица насред сънищата на всеки, които играят ролята на липсващия АЗ извън съня, и се сънува толкова вкопчено именно защото е избрано сънуването и личния филм като спасителна зона за битие. От страх... - обикновен, естествен СТРАХ.

Оф - ти ми говориш за смисъла на живота на всеки отделен жив организам. На твоя, на моя, на щучета в квартала, на дървото, на ...

А аз разсъждавам за смисъла на живота изобщо. Като нещо, което отличава живите организми от неживите. Без значени е дали един е сменен с друг.

Защо изобщо има живот - след като има и смърт? Какво се постига - всеки нов член започва почти от нула.

Не, последните са по-скоро страх за състоянието и живота на нашия виртуален - в смисъл създаден от нас чрез очите, отношението и оценките на околните образ, което и наричаме личност. Той не съществува всъщност, ти това казваш. 

Продължавах си тук от горния пост. 

Редактирано 6 декември 20169 г. от witness (преглед на промените)

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Времето няма как да се губи... Личното време - също. И за да ти покажа че въобще не си заслужава да четеш рамус, ще ти го опримеря с нещо съвсем-съвсем просто - чрез твоите собствени думи: самата идея "да покажеш" е далеч от осъзнаването на нещо толкова просто - че ти можеш да "покажеш", и показваш само онова, което си в състояние да интерпретираш - само през твоята собствена призма и ниво. За да ти дам допълнителен пример какво означава да осъзнаваш горното и да си го преминала през опитността си - ето как биха се променили думичките.  Съвсем просто е - едни разбират, други - не, всеки "интерпретира неговото си, по неговия си начин... уж думите са "едни и същи"... но огледалата, призмите... там са разликите. Именно това е проблема, когато цитираш ХАЙНДЕЛ - защото не е достатъчно само да се привиждаш през думите му, защото интерпретацията ти е онова, което определя как ги възприемаш. Ето това е проблема на цитиращите, и е породен и определен от самите им нужди да си присвоят дори изказ, да привидят модел, да вземат наготово - налице е вътрешен несъзнателен начин на рефлексия чрез подражание, имитация и заимстване. Това идва още от първосигнални рефлекси... Тия защитни приказки - ама да, имам си мисли, ама като прочета нечии други и няма проблем да се изкажа чрез тях... . Това е неивинитет и би било веселото ако въобще можехте да се видите отстрани колко е смешен "собствения начин на танго със самия себе си", без дори да подозирате че и огледалото и образа който се отразява - всичко се конструира от невидими процеси, далеч от точката на осъзнаване, дори и когато се решават толкова елементарните казуси с вътрешните дисонаси...

Ти, така или иначе оставяш сред всяка своя думичка нивото на възприятие и отражение, оставяш своят начин през който пречупваш света (си). Това си ти, нищо няма да загубиш ако се видиш, защото това си ти - през твоите собствени думи, написани от теб, оставени от теб, плод на собствения ти начин на идентификация и процесите през които си минала и етапа който си достигнала, състоянието на съзнанието... и толкова много други особености. И всичко това остава напълно невидимо - твоите си неща, за самата теб. Иначе си много убедена, много нахъсана... та Хайдел, та идеите, та обясненията за бог, дух, материи... но това е само заради нуждата да се самоубедиш чрез обратна рефлексия.

Всъщност всичко си е ОК. Това си ти, вместо да се търсиш по думичките на другите, защо не опиташ да се видиш самата ти, през огледалото което си създала и образа който преживяваш като "истински".... (не е въпрос)

Въпроса за СМИСЪЛА , особено на "живота", е рефлексия на онова, което самите ние сме - какво сме, кои сме, как възприемаме, от какво се нуждаем... И да кажа, че образите на всеки за себе си, не са онова, което ТОЙ Е. Че се изграждат лица насред сънищата на всеки, които играят ролята на липсващия АЗ извън съня, и се сънува толкова вкопчено именно защото е избрано сънуването и личния филм като спасителна зона за битие. От страх... - обикновен, естествен СТРАХ.

НЕ СЪМ ЦИТИРАЛА ХАЙНДЕЛ. Никога и на никого не съм го препоръчвала и не го препоръчвам. Той НЕ Е за ВСЕКИ!      (впрочем той не използва думата "материя")

Винаги пишеш за СТРАХ. Натрапчиво обясняваш съдържанието на това което съм написала със "СТРАХ". Сигурно имаш личен опит и си мислиш, че и аз съм като теб. Страх ме е от кучета. Но нищо от съдържанието на постовете ми не мотивирано от страх, нито от "ЕСТЕСТВЕН" нито от "НЕЕСТЕСТВЕН".

 

Редактирано 6 декември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

на 2.12.2016 г. в 0:57, Sleda написа:

Идеята за храненето с мисли е глупава, защото е неприемливо храненето да е смисъла на живота.

Ако не разглеждаме храненето съвсем тясно, защо не, щом животът е процес на приемане и отдаване. Погледни какво прави Уроборос, името идва от "опашка" и "храна"

 

Еквивалент на Уроборос в индуизма е Шеша. "Шеша" пък означава "остатък", "излишък" или "добавка". Също нещо спасено, пуснато на свобода. Шеша е останалото при жертвоприношение - цветя или храна, разпределяно сред присъстващите. 

Има нещо, което на мен ми боде при Уроборос очите във връзка с този остатък, никой не отбелязва къде тогава е съществената част на вечно ядящата змия-вселена. Същността и начало на всичко останало е точно нейната невидима, намираща се в устата на змията опашка. 

 

преди 21 минути, Sleda написа:

Страх ме е от кучета.

И мен. Понякога не от кучета, а от кучеНЦА...  Той Рамус така си пише изобщо, по принцип. 

Редактирано 6 декември 20169 г. от witness (преглед на промените)

преди 14 минути, witness написа:

Ако не разглеждаме храненето съвсем тясно, защо не, щом животът е процес на приемане и отдаване. Погледни какво прави Уроборос, името идва от "опашка" и "храна"

 

Еквивалент на Уроборос в индуизма е Шеша. "Шеша" пък означава "остатък", "излишък" или "добавка". Също нещо спасено, пуснато на свобода. Шеша е останалото при жертвоприношение - цветя или храна, разпределяно сред присъстващите. 

Има нещо, което на мен ми боде при Уроборос очите във връзка с този остатък, никой не отбелязва къде тогава е съществената част на вечно ядящата змия, а тя изглежда е вселената. Същността и начало на всичко останало е точно нейната невидима, намираща се в устата на змията опашка. 

 

Сложно ми е защото нищо от това не ми е познато, виждам го за първи път, интересно е. Прилича ми на перпетуум мобиле.

Но по принцип, ако смисълът на живота е в приемането и отдаването, натрапва се заключението, че ЛИПСВА ЦЕЛ. Като някаква игра е, за забавление, безцелно. Не дава отговор на ЗАЩО? Същото е както ако зададеш въпроса: "Защо този човек се изкачва по стълбата?" отговорът да е: "Защото се изкачва".

Редактирано 6 декември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 6 часа, _ramus_ написа:

 

Чакам да отговориш по заглавието. Иначе твоите постове се вмъкват към всяка тема от тия раздели относно участниците. Обясни и за сътворението. Кеф ти правят тези анализи ама всеки намира смисъл в различни неща да се занимава и да му е приятно.

Пък на твоите методологични позиции никой не може да се постави.Се едно си нямаш и ти патерици и опорни точки.

Може и ти да си ги измислил но ги има!

преди 6 часа, _Alex&Vanko_ написа:

...

Може и ти да си ги измислил но ги има!

Абсолютно съм съгласен. За всеки личната истина може да е измислена, но си е неговата истина.

преди 12 часа, _ramus_ написа:

....

  всичко се конструира от невидими процеси, далеч от точката на осъзнаване, дори и когато се решават толкова елементарните казуси с вътрешните дисонаси...

.....

Въпроса за СМИСЪЛА , особено на "живота", е рефлексия на онова, което самите ние сме - какво сме, кои сме, как възприемаме, от какво се нуждаем... И да кажа, че образите на всеки за себе си, не са онова, което ТОЙ Е. Че се изграждат лица насред сънищата на всеки, които играят ролята на липсващия АЗ извън съня, и се сънува толкова вкопчено именно защото е избрано сънуването и личния филм като спасителна зона за битие. От страх... - обикновен, естествен СТРАХ.

Обратното на дисонанс е резонанс. Не е ли по правилно Резонансите да са определящи при решаването и "избистрянето" на есенцията, и от нея ние да се самоопределяме по-адекватно и осъзнато. О-съзнатостта все пак я има, защото имаме "инструмента" Съзнание. Не е достатъчна рефлексията и огледалото. Източника на отражение и какво се отразява в огледалото е също от значение.

... от какво се нуждаем? е крайно относително. Това не ни определя колкото въпроса Кой съм и Защо съм.

Проекциите са удобни за самоопределянето до момента,в който не разбереш от какво проектираш. Образите и реалността, които са средата, в която съществуваш в определен момент ... а и по-принцип не са постоянна величина и се променят непрекъснато. За да имаш стабилност е нужно да разбираш Съзнанието ти на какво се уповава.

Смисълът може да се за-даде, ако не се докаже, че е предзададен.

преди 10 часа, Sleda написа:

Сложно ми е защото нищо от това не ми е познато, виждам го за първи път, интересно е. Прилича ми на перпетуум мобиле.

Но по принцип, ако смисълът на живота е в приемането и отдаването, натрапва се заключението, че ЛИПСВА ЦЕЛ. Като някаква игра е, за забавление, безцелно. Не дава отговор на ЗАЩО? Същото е както ако зададеш въпроса: "Защо този човек се изкачва по стълбата?" отговорът да е: "Защото се изкачва".

А може би целта е точно в това - да няма цел и да е игра, за да няма рамка и напрежение. И всъщност целта да е в пътя, а не в крайната точка. Гвоздеят може би е не къде ще стигнем, а ще има ли на кого да предадем щафетата... Ако вземем примера ти със стълбите...  ако двама човека са тръгнали по стълбите - единият с някаква цел, но не е намерил това, което е търсил на етажа, за който е тръгнал, а другият е тръгнал безцелно по стълбите, но по пътя му се е случило нещо неочаквано, полезно, красиво... примерно - на един от етажите е намерил офиси с работата, която му харесва. Става така, че безцелното изкачване е донесло повече практически ползи. /Не че практическата полза е мерилото, но само така примера може да бъде завършен/. Сиреч - не е задължително да има предварително зададена цел, въпрос или смисъл, за да бъде нещо смислено.

Ако разберем, че има предварително зададена цел - ще сме си отговорили на въпроса какъв е смисъла. Ако ние си зададем цел - ще сме разбрали нещичко за себе си и ще се стараем да го вършим по правилния начин, сиреч ние ще сме си задали смисъла. Но... И в двата случая не мисля, че отговорът на въпроса сам по себе си осмисля каквото и да е. В повечето случаи най-безсмислените жестове осмислят и оцветяват живота на човек така, както повечето дълго премисляните и осъзнавани действия не могат... 

Опитвам се по този начин да /си/ отговоря и на зададеното от Уит, че "Същността и начало на всичко останало е точно нейната невидима, намираща се в устата на змията опашка." 

на 6.12.2016 г. в 23:29, Sleda написа:

Но по принцип, ако смисълът на живота е в приемането и отдаването, натрапва се заключението, че ЛИПСВА ЦЕЛ. Като някаква игра е, за забавление, безцелно. Не дава отговор на ЗАЩО? Същото е както ако зададеш въпроса: "Защо този човек се изкачва по стълбата?" отговорът да е: "Защото се изкачва".

Защото ЗАЩО е разсъдъчен въпрос и всъщност е капан, от който умът не може да излезе. Перпетуум-мобиле изглежда безсмислен омагьосан кръг, но в нашия сегашен индивидуален опит ние все пак не сме го достигнали. Продължаваме да задаваме въпроса какъв е смисъла на смисъла, да предполагаме нещо непостигнато и непълно в пълнотата и движение към него в покоя. От тези въпроси няма изход за обикновения ум по обичайните му пътеки. Макар да има много сложни обяснения. 

Понеже се заговори за стълби, обичах да гледам една картина на Рембранд, известна като "Философ в медитация". Даже по едно време си я бях поставила за фон на десктопа. Някои оспорват да е негова, но каквото и да е, на мен ми стана интересна, понеже уж представлява Товит и Анна в очакване на техния син Товия. Ето тази (Рембранд има доста други маслени платна, офорти и рисунки върху сюжета на точно тази неканонична библейска история)

Харесва ми да я гледам и да си мисля защо Рембранд е нарисувал нещата в нея така, ако "философът" е Товит.  Работата е там, че Товит е сляп, не напълно сляп, но с перде на очите. Значи той може да долавя смътно светлината, обаче не и да вижда нещата такива, каквито са. Слепият философ седи осветен от златистата светлина на прозореца до разтворена книга и размишлява, нагоре се извива стълба, жена му Хана поддържа огъня в огнището и нещо приготвя непрекъснато. Те са затворени в дома, само спирално/вертикалното движение на стълбището и мътната светлина от прозореца от същото хоризонтално ниво предлага на ума някакво загатване за външния свят. Във външния свят действа синът им Товия и някога ще се върне да излекува пердетата от очите на баща си - философа. Той е онова, до което може да стигне човешкия ум, но не е малко, защото след като затвори вратичката към подземието (зад Товит, праведния човек), макар и виждащ смътно, той донякъде вижда светлината, стига до смисъла. 

 

преди 4 часа, witness написа:

Защото ЗАЩО е разсъдъчен въпрос и всъщност е капан, от който умът не може да излезе. Перпетуум-мобиле изглежда безсмислен омагьосан кръг, но в нашия сегашен индивидуален опит ние все пак не сме го достигнали. Продължаваме да задаваме въпроса какъв е смисъла на смисъла, да предполагаме нещо непостигнато и непълно в пълнотата и движение към него в покоя. От тези въпроси няма изход за обикновения ум по обичайните му пътеки. Макар да има много сложни обяснения. 

 

 

Понеже се заговори за стълби, обичах да гледам една картина на Рембранд, известна като "Философ в медитация". Даже по едно време си я бях поставила за фон на десктопа. Някои оспорват да е негова, но каквото и да е, на мен ми стана интересна, понеже уж представлява Товит и Анна в очакване на техния син Товия. Ето тази (Рембранд има доста други маслени платна, офорти и рисунки върху сюжета на точно тази неканонична библейска история)

Харесва ми да я гледам и да си мисля защо Рембранд е нарисувал нещата в нея така, ако "философът" е Товит.  Работата е там, че Товит е сляп, не напълно сляп, но с перде на очите. Значи той може да долавя смътно светлината, обаче не и да вижда нещата такива, каквито са. Слепият философ седи осветен от златистата светлина на прозореца до разтворена книга и размишлява, нагоре се извива стълба, жена му Хана поддържа огъня в огнището и нещо приготвя непрекъснато. Те са затворени в дома, само спирално/вертикалното движение на стълбището и мътната светлина от прозореца от същото хоризонтално ниво предлага на ума някакво загатване за външния свят. Във външния свят действа синът им Товия и някога ще се върне да излекува пердетата от очите на баща си - философа. Той е онова, до което може да стигне човешкия ум, но не е малко, защото след като затвори вратичката към подземието (зад Товит, праведния човек), макар и виждащ смътно, той донякъде вижда светлината, стига до смисъла. 

 

 

"движение към него в покоя" това не го разбирам.

Аз намерих отговор на въпроса "ЗАЩО". Обяснението не сложно, ясно е, разбираемо, приемливо, без мистика, без психологически разбор и философски сложни увъртания. И затова ...писах. И много странно е, че този отговор ПРИМИРЯВА и обединява двете противоположни основни течения във философията: материализъм и идеализъм.

За картината на Рембрант "Философ в медитация" не съм готова да пиша сега, спомни ми че и аз много я бях харесала преди време.

Редактирано 8 декември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 5 минути, Sleda написа:

...

Добър ден.

Ако смисъла на живота е, да кажеш на някого "Здравей" ... ами... има смисъл.

преди 7 минути, jhoro написа:

Добър ден.

Ако смисъла на живота е, да кажеш на някого "Здравей" ... ами... има смисъл.

Добро утро и добър ден! С мисъл и БЕЗ мисъл, все ще го изкараме някак си, ако даде Господ.

преди 2 минути, Sleda написа:

Добро утро и добър ден! С мисъл и БЕЗ мисъл, все ще го изкараме някак си, ако даде Господ.

Благодаря. При нас е "добър вечер".

Винаги е С мисъл, въпроса е за какво/кого? Maybe...

 

преди 4 часа, witness написа:

Харесва ми да я гледам и да си мисля защо Рембранд е нарисувал нещата в нея така, ако "философът" е Товит. 

Винаги съм гледала картини емоционално и никога не съм мислела върху тях така, както ти споделяш, че си го правила. Но сега като прочетох поста ти и някак свързах идеята от въведението на "Сърцето на философията", която спомена преди няколко страници и етапите в творчеството на Рембранд... докато се стигне до пълното обръщане на погледа към себе си и многото автопортрети. Не знам дали въобще може да се каже такова нещо, но просто споделям моментното си усещане.

преди 2 часа, Sleda написа:

"движение към него в покоя" това не го разбирам.

Не се изразих ясно, исках да кажа, че търсим и предполагаме недостиг в пълнотата и движение (към какво?) в онова, което няма повече какво да постига. Че не допускаме необходимостта от вечността и съвършенството като основа на проявлението. Не знам пак дали казах нещо разбираемо... И ти всъщност излагаш нещо твърде подобно, само че с други думи. 

преди 2 часа, Merryl написа:

Винаги съм гледала картини емоционално и никога не съм мислела върху тях така, както ти споделяш, че си го правила.

... докато се стигне до пълното обръщане на погледа към себе си и многото автопортрети. 

И аз така, същото усещане, едно време ги разглеждах само понякога с акцент върху техниката, майсторството и т.н. Едва напоследък забелязах, че в Рембранд има друго измерение. Колкото повече разглеждах серията върху Товит и особено тази популярна картина, разбирах колко малко случайности има в картините на Рембранд. А той освен това е и уникален с топлината на живота и в тях.  Направих връзка с есето от "Сърцето на философията" малко произволно, но не бих се обзаложила, че я няма. Което написах по-горе като моя спекулация, е много отпреди да попадна на книгата на професора по философия Джейкъб Нийдълман. 

на 7.12.2016 г. в 9:31, Maleficient написа:

Обратното на дисонанс е резонанс.

обратното е КОНСОНАНС. Резонанс идва като консониране (условно) между елементите в система. А за социума, личността се явява елемент в неговата система, нещо като АТОМА, или дори елементарната частица. Но всъщност за индивидуалиста, самия той е системата и в него са елементите които са дисониращи и е нужно да се консонират, до резонансни и дори синергетични процеси и явления...

Там е работата, че социума няма как да се регулира разумно. Докато решението за разумно управление към резонанси до синергетика е налична такава възможност в рамките на самия индивид... Това е и причината индивидуални пробиви в толкова редки индивиди, да са недостижими за какъвто и да е социум, без значение каквито и да са конкретики.

Понеже беше ми задала въпроси от по-горе - питаш и те интересуват неща, които не стават за форум. Не стават дори с писане. Всяко ниво си има определено съответствие на комуникация. Това тук е твърде бледо за да пренесе "плътност"... Възможно е, но са нужни доста други условия и дадености, които са условно налични само при 2-3 човека.

Редактирано 9 декември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

на 8.12.2016 г. в 13:05, witness написа:

Защото ЗАЩО е разсъдъчен въпрос и всъщност е капан, от който умът не може да излезе.

Може би не е причината "въпроса", а съответния "ум", който си го задава.

Защо непрекъснато се залита към безличния изказ само и само да не се напише  например - " и всъщност е капан от който умът МИ не може да излезе".

И това че "не излиза е отражение на неща в самия ум", а не в това "че се пита ЗАЩО". въпроса ЗАЩО задава вертикалност, задава "разрез", защото отвежда вниманието към причините. С това започва всеки анализ... към път за съответен синтез.

Всичко това въобще няма как да е "капан, от който умът не можел да излезе"... Проблема дори не е самия "УМ" - той е просто абстракт с който се обобщава определен смисъл, процеси и явления и начина по който човека ги възприема... В мозъка няма такова нещо като "ум", нито има нещо, което да прилича на "въпрос" - всичко това е производно на начина по който всеки човек отразява света в стремежа да се ситуира сред някаква отразена от него "реалност".

Редактирано 9 декември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)