дѹхъ - е коренът в славянските езици. Да се обърне внимание на лигатурата Ѹкъ - служеща за изписване на тогавашният еквивалент на звука У. По-късно се появява в две форми дух и дох. Дѹхъ, ще рече нещо присъствено, но не съвсем материално, нещо което не може да се пипне като добре осезателните неща. Срещаме го във въздух, духам (за вятър), дух (като spirit,spiritus или ψυχή) тази неподлежаща на описание финна субстанция, която прави човека, човек, а също  и дух (като ghost, genii или πνεῦμα) като форма на свръхестествено съществуване под формата на необичайно материално състояние. Формата дъх е образувана от дох. Формите остават толкова тясно свързани, че човеку, духът му е вдъхнат - подобно на въздух. И пак, подобно на въздуха, без духът си човек не може да живее... Да се сравни с глагола дꙑхати...

на 2.12.2016 г. в 20:19, _ramus_ написа:

Пишеш си точно като да се чешеш - заради сърбежа. Нито едно от двете няма никаква връзка с МИСЛЕНЕТО. 

Популярния народен изказ нарича МИСЛЕНЕ и МИСЛИ, МИСЛЯ... явления, които нямат нищо общо със същината на процеса на МИСЛЕНЕТО. Както и повечето от писанията тук, виртуала или извън него...

......очевидно става (според теб самият ! ) , че твоето почесване е безсмислено . Ами я спри се де ! 

преди 18 минути, by_chechi написа:

на 2.12.2016 г. в 20:19, _ramus_ написа:

Пишеш си точно като да се чешеш - заради сърбежа. Нито едно от двете няма никаква връзка с МИСЛЕНЕТО. 

Популярния народен изказ нарича МИСЛЕНЕ и МИСЛИ, МИСЛЯ... явления, които нямат нищо общо със същината на процеса на МИСЛЕНЕТО. Както и повечето от писанията тук, виртуала или извън него...

......очевидно става (според теб самият ! ) , че твоето почесване е безсмислено . Ами я спри се де ! 

Неговата работа си е баш като на шопа - "Седим и мислим, мислим и седим... Кога помислим... Па са почешем"

преди 5 минути, jhoro написа:

Неговата работа си е баш като на шопа - "Седим и мислим, мислим и седим... Кога помислим... Па са почешем"

Значи оня , "по-висшия" дето се храни с мисли , никак няма да остане гладен . Като гледам тук в сайта , даже преяжда с "луканка"....! Блазе Му !....Хм ! Дали повръща?.... 

Как да не повярваш в такава хипотеза (в крайна сметка измислица) ?! 

Редактирано 4 декември 20169 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 1 минута, by_chechi написа:

Значи оня , "по-висшия" дето се храни с мисли , никак няма да остане гладен . Като гледам тук в сайта , даже преяжда....! Блазе Му !.... 

Е, поне него да не го мисля.

Получи се пак... Параграф 22 - ако го мисля, ще папка, ако спра да го мисля - ще гладува. А сега де???  

Иначе - мен мислите не ми свидят - аз като ги измисля, после вече... не са само мои.

преди 27 минути, jhoro написа:

Е, поне него да не го мисля.

Получи се пак... Параграф 22 - ако го мисля, ще папка, ако спра да го мисля - ще гладува. А сега де???  

Иначе - мен мислите не ми свидят - аз като ги измисля, после вече... не са само мои.

"Играта" така е "направена" , че за да съществуваш изобщо , не можеш да не мислиш (тук не става дума за качество в мисленето). Тук няма никакъв Параграф 22 !

Иначе - веднъж произведените мисли , не са само твои ! Наистина ! И това е потвърждение на смисъла на Живота ! Смисълът е какво ще оставиш след себе си.....

Редактирано 4 декември 20169 г. от by_chechi (преглед на промените)

току-що, by_chechi написа:

"Играта" така е "направена" , че за да съществуваш изобщо , не можеш да не мислиш (тук не става дума за качество в мисленето).

Иначе - веднъж произведените мисли , не са само твои ! Наистина ! И това е потвърждение на смисъла на Живота ! Смисълът е какво ще оставиш след себе си.....

... стига да не мирише много... кофти.

преди 18 часа, Sleda написа:

И целта на проявлението на Духа в материя, е еволюирането на материята

защо това да е "целта"? Материята се проявява през форми, които идват и си отиват. Защо й е нужно да еволюира, а защо да е нужно на "духа", защо да е важно за него да се 'проявява", и защо да му е толкова важна формата - просто подбира форми, подходящи по резонанс.

Ясно е, че някой си ХАЙДЕЛ имал приемливи идеи за някого си. Но когато идеи на някого, станат на някого друг, чрез заимстване, са налице куп грешки, заради липсата на съответствие между автора на идеите и техния ползвател чрез заимстване. Идеите сами по себе си... са нищо. Те са като думите - само медиатори, относителни и условни, през които да се отрази ползвателя на "подходящите идеи". Твоят прочит на ХАЙДЕЛ никога няма да има общо с оригиналните идеи на същия. Това е генерално несъответствие което никога не е възможно да се реши. А и не е нужно. Проблема си е само за самия потребител. И ти - като такъв, имаш налице сериозни атрибутивни и логически несъответствия и вместо да ги откриеш или вникваш, бързаш да затвърдиш на свой ред версиите си на същото.

Все някога е нужно време, в което вместо да подбираш между готови идеи, само защото ти изглеждат приемливи, става важно ти самата да създадеш свои. Да ги провериш, да ги прекараш през живота си, да приемеш грешките и ограниченията им като "свои"... И отговорността, която придружава всичко това. Както се вижда лесния и масовия вариант - е да се ползва всичко вече направено. Добре че от време на време са налице и разни редки инвидиди, които не им е достатъчно да ползват... и създават. Да създаваш - не е като да си потребител на готовата конфекция сред социума. А отгоре на всичкото, въпросната масова конфекция е изпълнена с реплики и имитации, една от друга съдържащи грешки по цялата си верига като "разваления телефон"...

Редактирано 4 декември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Сега ми попадна... същата теза, но казана по друг начин, с други думи:

"Когато вярваш, че си узнал всички отговори, идва Вселената и сменя всички въпроси..."
Хорхе Франсиско Пинто

ами... друга е тезата, други са думите, друг ги е казвал... Вие само си говорите нещо си - всеки неговото. И е страшно весело че играете на убеденост и сигурност, спрямо разбирането на "кой, какво бил казал".

Но и - ако Не "ти беше попаднала сега", какво щеше да напишеш?

Защо е толкова важно да напишете всякакво потвърждение, а да се прикриват проблемите и несъответствията, след като те са очевидни?

Ето това е точно въпрос от "СМИСЪЛА" - защото смисъл е онова, което е в състояние да привижда всеки през "своя си пълнеж". И какъв СВОЙ да е пълнежа, като липсващото и празното се замества със сборка от чужди "пълнежи"...

Редактирано 4 декември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Едно книжле от мен Митът за вечното завръщане.

ми да... ама Елиаде е изследовател и откривател, историк и философ... и доста отвъд каквото и да са определяния. Това е човек, който не само изследва историята и философията, а и си позволява да "мисли" неща, дето не са измисляни от други.

Но дори и така - пак не е важно да се "заеме" нужното и да се замести отново "празното", защото то отново ще си остане празно.

Балона, колкото и да е огромен, шарен, цветен, всъщност отвътре си е обикновена празнота, създаваща вчечатление за "форма". Но формата е едно, съдържанието - друго.

И за хората важи същото, както и за думите и делата им..., дори и за т.н. "мисли"... дето само името им е такова... празни "мисли", обикалящи социума и повтаряни от един или друг, за целите на идентичности и утвържденията им. И все пак - потребителското отношение, е заради вътрешната същност - на потребителя, който да употреби всичко, което му е налично... И така - безкрай... А това - дето уж "оставало след"... няма какво друго да е, освен продукт от потребяване, което някой друг на свой ред идва да употреби... Точно както е всяка екосистема, така е и социалния организъм, който единствената му "цел" е да предлага репликация - на себе си, отново и отново. Продължава да ме изненадва как е възможно толкова много хора, това да им е крайно и достатъчно - само защото им предлага лесното битие...

Редактирано 4 декември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 10 минути, _ramus_ написа:

Балона, колкото и да е огромен, шарен, цветен, всъщност отвътре си е обикновена празнота, създаваща вчечатление за "форма". Но формата е едно, съдържанието - друго.

Цитат

Всеки един от цитираните в тази глава примери ни разкрива същата „първична“ онтологическа концепция: даден предмет или действие стават реални единствено в степента, в която _имитират_ или _повтарят_ един архетип. Така _действителността_ се придобива изключително чрез _повторение_ или _причастност_; всичко онова, което няма образцов модел, е „лишено от смисъл“, т.е. липсва му действителност. Следователно хората навярно са се стремели да станат архетипни и парадигматични. Тази тенденция може да изглежда парадоксална в смисъл, че човекът на традиционните култури се приема като реален единствено в степента, в която престава да бъде себе си (за един съвременен наблюдател), и се задоволява да _имитира_ и да повтаря жестовете на някой _друг_. С други думи, той не се възприема като _реален_, т.е. като „действително самият той“, освен в степента, в която наистина престава да е такъв. 

 

преди 1 час, 3,14 написа:

...даден предмет или действие стават реални единствено в степента, в която _имитират_ или _повтарят_ един архетип

Дори не е парадокс, както автора смята. Въпроса е, че за него РЕАЛНОСТ означава винаги едно и също. А тук се касае, че "даден предмет или действие, стават "реални"..." само за тия, които се определят точно според същото ниво на реал.

Или с други думи - щом колективното несъзнателно определя своя форма на "несъзнателен реал", именно според него и в среда на същия се съотнасят мисълта в горния цитат - че даден предмет или действие стават "реални"... Въпрос на СЪОТВЕТСТВИЕ - неизменен и обобщаващ принцип за всички нива на битието и проявеното.

Дори проникновен мислител като ЕЛИАДЕ не посмява да допусне толкова естественото предположение, че самата идея за РЕАЛНОСТ е също на "нива" - както е за всичко останало, особено когато се касае до "съзнания". За цялата история на социалната научна парадигма, основен недостатък продължава да бъде недопускането на модела на "НИВАТА" и задължителните към това СЪОТВЕТСТВИЯ. И в тясна връзка със същото - че между реала и субекта, стои още един ЛЕЪР - този на ОТРАЖАТЕЛНИЯ МУ СВЯТ. И че същия не е обикновен условен своеобразен буфер, а ролята му всъщност става основна за всяко човешко същество от определен етап в израстването и еволюцията...

И между другото - да добавя, че "колективното несъзнателно", заедно с личното несъзнавано, се проектират и отразяват едно спрямо друго. Това предпоставя тяхната сложна, но неразривна връзка. Именно тази връзка поражда да е толкова важно и определящо за всяка личност сред социум, определен от "несъзнаваното". Неразривно свързано с това несъзнавано е въпроса за "АРХЕТИПИТЕ" и толкова важната им роля за всеки социален член.

Разбира се - понеже всичко това е в зоната на несъзнаваното (зоната на здрача и дори "несъществуващото), е напълно невидимо за иначе повлияните от него. От друга страна - в замяна на това пък с лекота си редят личните си пъзелчета от подадени наготово елементи от "социалния казан" за манджи, нужни на съответните "гладни и жадни"... и подвластни на репликацията, на множенето чрез повторение... По този начин социалния организъм просто се самоподдържа и едничката роля на социалната личност остава да участва в кодираната и програмирана като за нея роля в това...

Редактирано 4 декември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

на 12/2/2016 в 0:57, Sleda написа:

Създателят на живота Е САМИЯ ЖИВОТ. Материята е Дух в проявление. Колкото и надъбоко да се прониква в материята никъде не се открива маса. "Напълно сме грешали. Това което наричаме материя е Еергия чиято честота е понижена и е станала осезаема за сетивата" Айнщайн.

Основното свойство на материята не е да има маса, а да изгражда форми, чрез които да може да се изяви духа. Пространството може да е (и е) тъждествено с материята и някъде отвъд воала на първичната материя (пракрити) последната да е тъждествена и с духа. Поне би трябвало да е така. Но това са неща за които няма как да имаме индивидуална опитност и можем само да се позоваваме на твърденията на други, а те са, че отвъд прага на първичната материя продължават да важат същите принципи, които важат и тук, в познатия ни проявен свят. На равнището където материя и дух са едно, не би могло да има нито форми, нито съзнание, нито това състояние би могло да бъде познато от някое отделно същество, защото там няма нито отделни същества, нито отделни обекти, които да могат да бъдат познати.

Аз съм приел да разглеждам духа като активния принцип в природата, а материята като пасивния принцип. Това поне на мен ми дава по-добра основа за разбирането и ясното разграничаване между двете. Всяка активност започва от волята. Затова и в много трудове духът се отъждествява с волята.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

защо това да е "целта"? Материята се проявява през форми, които идват и си отиват. Защо й е нужно да еволюира, а защо да е нужно на "духа", защо да е важно за него да се 'проявява", и защо да му е толкова важна формата - просто подбира форми, подходящи по резонанс.

Строго погледнато нито материята може да еволюира, нито духът. Тъй като материя е само първоосновния градивен елемент на вселената, това, което на изток наричат пракрити (което пък понятие е въведено само за да обозначи някаква граница, отвъд която на този етап е безсмислено да се прекрачва). Всякакви атоми, молекули, електрони и т.н. са форми. Духът от своя страна е надиндивидуален и един за всичко съществуващо. Развиват се формите и съзнанието, като и едното и другото са резултат от взаимодействието между духа и материята.

преди 4 часа, _ramus_ написа:

....тук нищо не си разбрал....

Ясно е, че някой си ХАЙДЕЛ имал приемливи идеи за някого си........

....конфекция сред социума...

Неееее, не мога, разсмя ме. Ха ха ха, добре че погледнах тази сутрин, та да си оправя настроението!

Редактирано 4 декември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Основното свойство на материята не е да има маса, а да изгражда форми, чрез които да може да се изяви духа. Пространството може да е (и е) тъждествено с материята и някъде отвъд воала на първичната материя (пракрити) последната да е тъждествена и с духа. Поне би трябвало да е така. Но това са неща за които няма как да имаме индивидуална опитност и можем само да се позоваваме на твърденията на други, а те са, че отвъд прага на първичната материя продължават да важат същите принципи, които важат и тук, в познатия ни проявен свят. На равнището където материя и дух са едно, не би могло да има нито форми, нито съзнание, нито това състояние би могло да бъде познато от някое отделно същество, защото там няма нито отделни същества, нито отделни обекти, които да могат да бъдат познати.

Аз съм приел да разглеждам духа като активния принцип в природата, а материята като пасивния принцип. Това поне на мен ми дава по-добра основа за разбирането и ясното разграничаване между двете. Всяка активност започва от волята. Затова и в много трудове духът се отъждествява с волята.

Строго погледнато нито материята може да еволюира, нито духът. Тъй като материя е само първоосновния градивен елемент на вселената, това, което на изток наричат пракрити (което пък понятие е въведено само за да обозначи някаква граница, отвъд която на този етап е безсмислено да се прекрачва). Всякакви атоми, молекули, електрони и т.н. са форми. Духът от своя страна е надиндивидуален и един за всичко съществуващо. Развиват се формите и съзнанието, като и едното и другото са резултат от взаимодействието между духа и материята. 

Според мен има противоречия. Как материята ще изгражда форми, ако е пасивниа? "Взаимодействие между духа и материята" ако означава, че те са напълно отделни, значи вътре в човек няма дух, а душа има ли? Как духът се изявява чрез материята, като я манипулира отвън, някак си, като кукловод? Защо го прави, за да се забавлява ли? 

Да, атоми, електрони и т.н. са форми, енергията е също форма, но кой поддържа съществуването им, или как се самоподдържат, след като материята в пасивна?

Ако отговотът на горните въпроси е, че материята е създадена от духа, проникната е от духа и съществуването й се поддържа от духа, че материята е самия "кристализирал" дух, това не означава ли че МАТЕРИЯТА Е ДУХ В ПРОЯВЛЕНИЕ?

Редактирано 4 декември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 1 час, Sleda написа:

Неееее, не мога, разсмя ме. Ха ха ха, добре че погледнах тази сутрин, та да си оправя настроението!

Е  - много лесно си оправяш настроението. Да взема и аз да пиша, ей тъй - на ала-бало, че да си все с добро...

преди 38 минути, Sleda написа:

Според мен има противоречия. Как материята ще изгражда форми, ако е пасивниа? "Взаимодействие между духа и материята" ако означава, че те са напълно отделни, значи вътре в човек няма дух, а душа има ли? Как духът се изявява чрез материята, като я манипулира отвън, някак си, като кукловод? Защо го прави, за да се забавлява ли? 

Напълно отделни неща не могат да взаимодействат едно с друго. Затова и писах, че ги разглеждам като активния и пасивния полюс, защото те се проявяват като противоположности, взаимодействат си като противоположности и за да ги разберем е нужно да ги разграничим едно от друго. 

Духът не си играе (според мен). Ти, като индивидуалност си едно развиващо се съзнание, със своята си воля, ум, чувства и разбирания, добродетели и слабости. Духът съдържа всички възможности в себе си - той не може да се развива. Развива се това, което е крайно и несъвършено, а духът бидейки безграничен очертава безпределността като потенциал за развитие на индивидуалното съзнание, възможността за неговото израстване.

преди 3 часа, Shiniasu написа:

..... Развиват се формите и съзнанието, като и едното и другото са резултат от взаимодействието между духа и материята.

 

преди 31 минути, Shiniasu написа:

Напълно отделни неща не могат да взаимодействат едно с друго. Затова и писах, че ги разглеждам като активния и пасивния полюс, защото те се проявяват като противоположности, взаимодействат си като противоположности и за да ги разберем е нужно да ги разграничим едно от друго. 

Духът не си играе (според мен). Ти, като индивидуалност си едно развиващо се съзнание, със своята си воля, ум, чувства и разбирания, добродетели и слабости. Духът съдържа всички възможности в себе си - той не може да се развива. Развива се това, което е крайно и несъвършено, а духът бидейки безграничен очертава безпределността като потенциал за развитие на индивидуалното съзнание, възможността за неговото израстване.

 

Редактирано 4 декември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Неразривно свързано с това несъзнавано е въпроса за "АРХЕТИПИТЕ" и толкова важната им роля за всеки социален член.

Разбира се - понеже всичко това е в зоната на несъзнаваното (зоната на здрача и дори "несъществуващото), е напълно невидимо за иначе повлияните от него. От друга страна - в замяна на това пък с лекота си редят личните си пъзелчета от подадени наготово елементи от "социалния казан" за манджи, нужни на съответните "гладни и жадни"... и подвластни на репликацията, на множенето чрез повторение... По този начин социалния организъм просто се самоподдържа и едничката роля на социалната личност остава да участва в кодираната и програмирана като за нея роля в това...

Рамус, опитвам се да кажа, че елементите за манджите не са толкова продукт на "социалното", колкото на несъзнаваното.

преди 1 минута, 3,14 написа:

Рамус, опитвам се да кажа, че елементите за манджите не са толкова продукт на "социалното", колкото на несъзнаваното.

Абе... и той се опитва да те разбере, ама... друг път ще е.

преди 1 час, 3,14 написа:

Рамус, опитвам се да кажа, че елементите за манджите не са толкова продукт на "социалното", колкото на несъзнаваното.

Разбрах те, но аз продължавам по-нататък и извеждам,  че СОЦИАЛНОТО и НЕСЪЗНАВАНОТО имат неразривна връзка - социалните инстинкти имат корена си именно в несъзнаваното и по този начин са взаимно преплетени. 

Най-очевидния пример е именно форума и всяка тема в него, включително и тази и написаното в нея съвсем ясно постановява принадлежността и особеностите на пишещите.

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Разбрах те, но аз продължавам по-нататък и извеждам,  че СОЦИАЛНОТО и НЕСЪЗНАВАНОТО имат неразривна връзка - социалните инстинкти имат корена си именно в несъзнаваното и по този начин са взаимно преплетени. 

Най-очевидния пример е именно форума и всяка тема в него, включително и тази и написаното в нея съвсем ясно постановява принадлежността и особеностите на пишещите.

Благодаря, че поясни. 

Така е…Самостоятелността е самата сърцевина на личността, около която са организирани останалите елементи. И е главна цел на човешкият живот. Но доколко един зрял човек е самостоятелен и доколко продължава да е под влияние на несъзнаваното…може би никога не успява да се освободи от това влияние?

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Духът от своя страна е надиндивидуален и един за всичко съществуващо

Айде де - толкова ли е трудно да се забележи - когато се говори за СИНТЕЗ, въпроси като "ЕДИН" и такова описание за нещо, наречено и обобщено като ДУХ, стават напълно неадекватни.

Няма как ДУХ, по принцип да се членува, няма защо, след като се твърдят подобни неща за него. ДУХ е толкова надматрично понятие... и всички опити да се ползват речеви и езикови форми от матричния живот, са напълно неадекватни. Нима не се забелязва това... И как въобще не ви прави впечатление че стават противоречия и има други начини да се прецизира - както разбирането, така и изказа... като се изведе отвъд речниковите народни ограничения...

Не че не не е ясно какви са причините - така се чете, такива работи се четат, така се и заучава, после - формира "разбиране". И после на свой ред се репликира и изразява, защото именно - става за изразяване в  матрична среда, с матрични и социални средства, сред матричен реал...

Няма по-подходящ символ на матричните социални процеси именно от "КОЛЕЛОТО" и неговото безкрайно циклещо въртене. Опита да се нагласи и обясни със социални средства и символи отново е неадекватен,  заради простото несъответствие - с матрични средства, породени от матрично възприятие и отражение, няма как да  се изрази адекватно каквото и да  е отвъд матричните ограничения. И няма д а е налице въобще проблем, но е много в ажно за много хора да разтягат приказните си описания за нещо с и  "отвъд"...