преди 1 час, attj написа:

https://www.bta.bg/bg/news/world/news/1087689-izrael-tvardi-che-e-unishtozhil-iranski-voenni-korabi-v-kaspiysko-more

Това е БТА не Axios. Там не намирам нищо подобно. На нашите медии хич не им вярвам.

Справедливата кауза на Израел

Автор: Д-р Петър Кичашки

Каква е историческата истина?
След края на Първата световна война и разпадането на Османската империя Обществото на народите възлага на Великобритания мандат над Палестина - територия, включваща днешния Израел, Западния бряг, Ивицата Газа и част от бъдещата Йордания (тогава - Трансйордания). Това управление (1920-1948 г.) се основава на Балфурската декларация от 1917 г., която предвижда създаването на „национален дом за еврейския народ“ в региона. Важно е да се подчертае: в тази мандатна територия съжителстват както евреи, така и араби - в общи градове като Йерусалим, Хайфа и Яфа. Евреите там не са в позиция на „окупатор“, а на местни жители.

Цитат

На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция 181 за разделяне на Палестина на две държави - еврейска и арабска. Еврейската страна приема предложението, въпреки значителните отстъпки в територията. Арабските ръководители го отхвърлят безапелационно. На 14 май 1948 г. Давид Бен-Гурион провъзгласява независимостта на Израел. Още на следващия ден - 15 май - армии на пет арабски държави (Египет, Йордания, Сирия, Ирак и Ливан) нахлуват с цел да ликвидират новата държава. Посланието им е ужасяващо - „да изхвърлим евреите в морето“. Обърнете внимание колко кратко след Холокоста се случва това. Това е войната от 1948 г., инициирана от арабската страна. Израел устоява, разширява контрола си и през 1949 г. сключва споразумения за примирие. Йордания присъединява Западния бряг и Източен Йерусалим, Египет - Газа. Забележително е, че нито една арабска държава не учредява палестинска държава на тези земи. Ако Израел е окупатор, жаден за територии, защо връща Газа на Египет и Западния бряг на Йордания?

Пълния текст:

Spoiler

От хилядолетия почти всяко политическо поколение си намира повод и причина да мрази еврейския народ. Причината на част от днешното политическо поколение е във войната в Иран, случващото се в Газа и Ливан. Проблемът е, че всяка такава опростенческа визия за този сложен регионален конфликт винаги се сблъсква с историческата истина. Израел има право да се намира, където се намира. Там еврейският народ живее от хилядолетия. Без да се връщаме в други епохи, е важно поне базовите исторически факти от последното столетие да се познават, за да може да се разбира случващото се в Близкия изток.

Каква е историческата истина?
След края на Първата световна война и разпадането на Османската империя Обществото на народите възлага на Великобритания мандат над Палестина - територия, включваща днешния Израел, Западния бряг, Ивицата Газа и част от бъдещата Йордания (тогава - Трансйордания). Това управление (1920-1948 г.) се основава на Балфурската декларация от 1917 г., която предвижда създаването на „национален дом за еврейския народ“ в региона. Важно е да се подчертае: в тази мандатна територия съжителстват както евреи, така и араби - в общи градове като Йерусалим, Хайфа и Яфа. Евреите там не са в позиция на „окупатор“, а на местни жители.

Британското преброяване от 1922 г. отчита общо около 757 000 души: 84 000 евреи (около 11%), 590 000 мюсюлмани и 73 000 християни, основно от арабски произход. Към 1947 г. броят на евреите нараства до малко под 610 000, докато арабското население достига приблизително 1,2 милиона. Еврейската общност не се появява като „европейски колонизатори“, а като народ, завръщащ се на историческата си земя след дълги векове на гонения, кулминирали в Холокоста. Те придобиват земи по законен път, изграждат стопанство, селища, лечебни заведения и висши училища. Арабите присъстват като коренно население, но без да формират самостоятелна държава под името „Палестина“.

Съжителството далеч не е безконфликтно: регистрирани са арабски безредици през 1920-1921 г., клане в Хеброн през 1929 г. и мащабно арабско въстание между 1936 и 1939 г. Въпреки това до 1948 г. нито една от страните не упражнява „окупация“ над другата - и двете групи населяват територията под британска администрация.

На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция 181 за разделяне на Палестина на две държави - еврейска и арабска. Еврейската страна приема предложението, въпреки значителните отстъпки в територията. Арабските ръководители го отхвърлят безапелационно. На 14 май 1948 г. Давид Бен-Гурион провъзгласява независимостта на Израел. Още на следващия ден - 15 май - армии на пет арабски държави (Египет, Йордания, Сирия, Ирак и Ливан) нахлуват с цел да ликвидират новата държава. Посланието им е ужасяващо - „да изхвърлим евреите в морето“. Обърнете внимание колко кратко след Холокоста се случва това. Това е войната от 1948 г., инициирана от арабската страна. Израел устоява, разширява контрола си и през 1949 г. сключва споразумения за примирие. Йордания присъединява Западния бряг и Източен Йерусалим, Египет - Газа. Забележително е, че нито една арабска държава не учредява палестинска държава на тези земи. Ако Израел е окупатор, жаден за територии, защо връща Газа на Египет и Западния бряг на Йордания?

Ключовият епизод идва по-късно по време на Шестдневната война през 1967 г. През май същата година египетският лидер Гамал Абдел Насер струпва войски в Синай, изгонва мироопазващите сили на ООН и блокира Тиранския проток за израелско корабоплаване - действие, което Израел от години определя като casus belli. Към тях се присъединяват Йордания и Сирия. Арабските ръководители открито заявяват намерение да заличат Израел: „Ще изтрием еврейската държава от картата“. От Голанските възвишения, под контрола на Сирия (където Хафез ал-Асад е министър на отбраната, преди да стане президент и да предаде години по-късно властта на сина си Башар), редовно се обстрелват израелски села и земеделски земи в долината Хула.
На 5 юни 1967 г. Израел предприема превантивна операция срещу египетските авиобази. За шест дни унищожава военновъздушните сили на три арабски страни и овладява Синай и Газа от Египет, Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордания, както и Голанските възвишения от Сирия. Това е отбранителна война срещу непосредствена заплаха за съществуването. Голанските височини са превзети именно заради постоянната артилерийска заплаха оттам, те се превръщат от оръжие за нападение в защитен буфер. Същото се отнася и за останалите територии - всички са придобити в отговор на агресия, започната от арабската коалиция.

Тук особено силно звучи позицията на Голда Мейр, премиер на Израел от 1969 до 1974 г. В свои изявления през 70-те години (включително в интервюта и речи пред ООН и медии) тя подчертава: ако някой настоява за връщане към границите от преди 1967 г. с обещание за мир, трябва да се запитаме - защо тогава избухна войната през 1967 г., след като Израел вече беше по тези линии? Териториите бяха под контрола на арабските държави - защо те не създадоха палестинска държава? Границите от 1949 г. бяха само линии на примирие, не международно признати граници - уязвими и лесни за атака. Според Мейр настояването за връщане към тях днес означава да се постави Израел отново в положение на постоянна опасност от унищожение. Тази логика остава актуална и сега.

След 1967 г. Израел многократно предлага мирни решения. На срещата в Хартум арабските държави отговарят с „трите не“: не на мира, не на признаването, не на преговорите с Израел. По-късно Израел се изтегля от Синай срещу мирно споразумение с Египет през 1979 г. и предлага форма на автономия за палестинците. Вместо стабилност получава вълни от терор и нови конфликти. Историческите факти сочат ясно: териториалното разширение на Израел е резултат от отбрана срещу агресия, а не от стремеж към експанзия. Голанските възвишения, Западният бряг и Газа са придобити в отговор на военни действия, започнати от арабската страна.

Днес някои, може би справедливо, се възмущават на острия израелски отговор в Газа след 7-ми октомври 2023 г. На тях мога да кажа следното - Хамас започна тази война. Хамас с подкрепата на Иран. Хамас с подкрепата на Иран, защото аятоласите искаха да саботират Авраамовите споразумения. Това са фактите. А отговорът на Израел? Мога само едно да кажа - на война няма пропорционалност. Като си бил неразумен да нападнеш много по-силен опонент, трябва да си готов да си понесеш последиците. Реалната политика диктува този елементарен постулат - не се закачаш с по-силен враг, освен ако не си готов да изтърпиш какво ще последва.

Разковничето на конфликта в Близкия изток е демонтажа на фанатичния теократичен режим на аятоласите в Иран. Израел, видимо, разполага с ядрено оръжие. Но, отново видимо, не го ползва, нали? Сега да си отговорим на въпроса, ако Иран разполагаше с ядрено оръжие, колко три секунди щяха да му трябват, за да го ползва срещу Израел. Точно толкова. Историческата истина е ясна - каузата на Израел е справедлива. Хората, живеещи в тази единствена демокрация в региона, имат право да са там. И те искат да живеят в мир със съседите си. Единственият начин това да се случи е използващите хората в Газа и Ливан за пушечно месо идеолози и демагози от Техеран да бъдат демонтирани.

 

 

преди 50 минути, valkiria1 написа:

 

Вече установихме че си тъпа патка, която е клъвнала на гола кукичка.

Не можа да дадеш линк, който да потвърждава написаното от теб, въпреки двата ти опита.

Иска ти се да се измъкнеш суха от водата, ама не става. Ако можеше да дадеш читав линк, щеше да го дадеш, а не да ме караш аз да търся нещо което не съществува. Така правят хората, които не са лъжци. Е, оказа се че ти не си от тези хора!

 

 

Аз мислех че е фейк, ама разузнаването на кравите наистина е знаело че няма ядрена заплаха от страна на Иран, и въпреки това Тръмп е наредил да нападнат:

https://www.facebook.com/reel/1926428184902814

 

пп: @valkiria1, патко лъжлива, виждаш ли как се дава линк, с който искаш и най-вече - МОЖЕШ да докажеш думите си?

Стига де. 

преди 59 минути, nikssi написа:

Това е БТА не Axios. Там не намирам нищо подобно. На нашите медии хич не им вярвам.

Не е важно.  Израел нещо много са си повярвали.   И те нямат защита срещу атаки с непрехващаеми ракети    https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Za-purvi-put-ot-nachaloto-na-Epichen-gnyav-i-Luvski-rev-Izrael-nanase-u-2929528

преди 5 минути, ostavime написа:

Стига де. 

Това към мен ли? 

Войната между САЩ и Иран е нещо повече от регионален конфликт. Това е сблъсък на две системи за световен натиск: американската, чрез военни действия и санкции, и китайската, чрез ресурси и инфраструктура. В крайна сметка, не става въпрос толкова за Иран, колкото за това кой ще контролира глобалните потоци от енергийни ресурси и „злато на 21 век“ наречено редкоземни метали, които технологичният напредък е превърнал в критичен ресурс.

Петрол
Около 20% от световните доставки на нефт (до 20 млн барела на ден) преминават през Ормузкия проток. Съществуват обаче алтернативни маршрути. През СА и ОАЕ, Ирак и Турция. Дори може да се използва израелския нефтопровод Ейлат-Ашкелон. Тези алтернативи имат два недостатъка: много по-скъпа доставка и едва 1/3 от възможностите на свободното корабоплаване, което преминава през Ормузкия проток в мирно време. С други думи, това „гърло на бутилката“ на световната икономика е мощен инструмент за натиск в ръцете на този, който го владее. Който контролира потока от нефт, влияе върху азиатската икономика.

И тук изплува Китай. 
Преди войната доставки от 1,3–1,5 млн барела нефт на ден от Иран. Повече от 80% от иранския износ заминава в Китай. Назад, през 2021 г. Пекин подписа 25-годишно инвестиционно споразумение с Техеран на стойност 400 млрд долара, което ефективно затвърждава статута на Иран като ресурсен придатък на китайската икономика. Иран не е съюзник на Китай в класическия смисъл, по-скоро той се е превърнал в елемент от неговата енергийна архитектура. Опитвайки се да поставят Иран под свой контрол, САЩ решават важен проблем. Образно казано, те се опитват да контролират остров Харг – портала за износ на петрол към Иран и изобщо Ормузкия проток.

И така, американските удари срещу Иран, включително тези на остров Харг, през който преминават до 90% от иранския износ на нефт, не са само военна операция. Те са удар по енергийната сигурност на Китай. По същество САЩ атакуват веригата за доставки, където крайния потребител е Китай. Това е фундаментално нов подход. Войната се води, за да се наруши веригата за доставки, а не за да се постигне смяна на режима. За Вашингтон това създава коз в преговорите с Пекин за разделянето на сферите на влияние: вие имате металите, а ние нефта, така че нека не си образуваме взаимно нерви?

Редкоземни метали
Еволюцията и технологичният прогрес издигнаха редкоземните метали на върха на международните апетити. Без тях чиповете, необходими за F-35i или за умния миксер на домакиня и т.н. нямаше да бъдат създадени. А тук Китай заема почти монополно положение. Той контролира не само добива, но и преработката. Ето как са разпределени доказаните минерални находища по целия свят:

1. Китай — 44 млн тона
2. Бразилия — 21 млн тона
3. Индия — 6,9 млн тона
4. Австралия — 5,7 млн тона
5. Русия — 3,8 млн тона
6. Виетнам — 3,5 млн тона
7. САЩ — 1,9 млн тона

Но фактът, че Китай държи близо половината от доказаните световни запаси от редки метали и минерали, е само половината от проблема. Китай произвежда до 70% от световните запаси (включително Иран) и преработва до 90% от световните запаси. Именно тук днес се преработва руда от много други страни.

Това не е обикновен коз, а ас в тази игра. Пекин вече е изпробвал метода за ограничаване на износа на тази критична суровина като инструмент за натиск, което подтиква Вашингтон да парира с свой коз - контрол върху маршрути на нефта. В тази карта Иран е ценен не само заради нефта си, но и заради Ормузкия проток. Ако САЩ увеличат максимално контрола си върху енергийните потоци, Китай, зависим от тези доставки, няма да може да използва своя „редкоземен“ актив срещу САЩ.

Ако нефтът е енергия, тогава редкоземните метали са нови технологии и ново поколение военна мощ. Ако САЩ контролират ключови транспортни центрове, а Китай контролира критични ресурси и тяхната преработка, светът отново ще стане биполярен, между две суперсили: САЩ и Китай. Иран се намира на пресечната точка на тези интереси. Следователно, настоящата война не е регионална криза, а значителен епизод в глобалната борба за контрол над световната индустриална база на 21-ви век.

преди 10 часа, Belefor написа:

Необосновано? Ти собствен акъл имаш ли? От кои бази излетяха самолетите и ракетите към Иран? То бива да си късоглед и кон с капаци ама твоето чупи тъпометъра.... И все пак не се изненадвам , като виждам на какви коли си фен!

Качвай се в “МОСКВИЧА“ и бъди щаслив като всеки русогъзохигенист.

преди 10 часа, kiro 2025 написа:

Еееее 

   дай да помогнем на момчето - учениче на Балбек

Борилчо - какво има в Саудитска Арабия ? А ?

 Или според теб всичко лети по линия 5 в приложената карта

Има и един кръг на израелските ф35. Май нещо са им къси ръцете.

  Та и баба знае така - помагаш пък като ти запалят чергата се оплакваш.

ПП
   Като гледате размера на Иран как я виждате победата

 

 

Приложената от теб кирчо “РУСОГЪЗОЛИЗЕЦО“ руска така наречена “КАРТА“  показва само едно, а именно,,,,,,,, ТЕРИТОРИЯ ТРИ ПЪТИ ПО ГОЛЯМА ОТ УКРАЙНА И В ПЪТИ ПО ВЪОРЪЖЕНА ОТ НЕЯ ЩЕ ПАДНЕ ДО МЕСЕЦ без 1 400 000  могилизирани и без 4 лета мъки. Знам че си тъп та чак вдлъбнат но мисля че все пак ще ме разбереш какво ти казвам.

Нетаняху отрича да е въвлякъл Тръмп във войната с Иран.   Тогава Тръмп сам се е въвлякъл.    Той е пират - изживяващ се като миротворец и световен император.  Последствията са трагикомични.  Няма как да има Велика Америка и Нобелова награда.   Сега  в Пекин се подсмихват и увеличават заявките за внос на руски петрол.   

 

преди 18 часа, Борил написа:

Помагай! Дай да се посмея. По принцип много ми е весело и приятно да гледам и слушам русофилска простотия.🤣

https://postimg.cc/MMnwWyfp

"Безмислени атаки които само пълнят новинарските блогове"

Не му се сърди на @kiro 2025- толкова може горкичкия. Аз го приемам като недоразвито дете което плаче когато му вземеш играчката . Плаче силно, но не знае защо . Той и затова не ме обича много - много играчки съм му взел, дори си направих списък с взети играчки и му го дадох да си знае.Само не разбрах защо не му харесва това, едва ли е че го дадох този списък на още няколко човека да му се подиграват и те.

Като му свикнеш дори е забавен. А да и е очаквай да си признае грешка, тука са така -сбъркан модел просто.

Гей аятолах е развълнуван, след като получи лично съобщение от сладника Джеймсмохамед О'Кийфибад

ТЕХЕРАН — Според източници от американското разузнаване, аятолах Моджтаба Хаменей не е могъл да повярва на късмета си, когато е получил лично съобщение от сладък мъж на име Джеймс Мохамед О'Кийфибад.

Двамата се запознали в иранската версия на Tinder, която е достъпна само през тъмната мрежа. След кратка кореспонденция, в която Хаменей разкрил държавни тайни, двамата се срещнали за импровизирана романтична вечеря под звездите. За да се подготви, аятолахът се облякъл в най-хубавата си роба и се погрижил да донесе ядрените планове на режима си в чанта Gucci, както поискал онлайн партньорът му.

„Като мюсюлманин, хомосексуалността е строго неодобрявана, но този мъж — този невероятен мъж — ме измъкна от гардероба и ме покани на вечеря с него“, каза аятолахът. „Изглеждаше, че носи куфарче, което изглеждаше сякаш има обектив на камера отстрани, но съм сигурен, че това не е голяма работа.“

 Джеймсмохамед О'Кийфибад, макар и да изглеждаше бял, настояваше, че е роден иранец, свързан с Шираз Махамедите близо до Персийския залив. Носеше скромни бели дрехи, за да покаже чистотата си като една от 72-те девици на аятолаха - детайл, който Хаменей намери за особено привлекателен.

„Имаме среща тази вечер в „Давуд и Бустар“, каза Хаменей. „Това е новата гореща аркадна зала в града, където можете да играете тази нова игра, наречена Pac-Man. Наистина модерна. За щастие, аркадната зала все още не е разрушена при въздушен удар.“

Към момента на публикуване американският разследващ журналист Джеймс О'Кийф публикува шокиращо видео със скрита камера в социалните мрежи, в което се описва срещата му с аятолаха.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова САЩ и Израел да прекратят войната срещу Иран, а Техеран да спре ударите срещу съседни държави и да отвори Ормузкия проток.

Контратерорист №1 на САЩ: Непосредствената заплаха не идва от Техеран, а от Израел

 

Американският самолетоносач USS Gerald R. Ford прекрати операциите срещу Иран след пожар на борда

преди 1 час, valkiria1 написа:

Мхм, тези"глупости" са залегнали в учебниците по право, които съм ти цитирала!!! Понеже си функционално-неграмотен ,затова не разбираш нито  написаното, нито източника!

Повече от сигурно е, че не си наясно,но член 303, ал. 1 от Наказателния кодекс  е отменен с ДВ, бр. 74 от 2015 г..

 Другото е,че разликата която ти посочих между предположение и доказателство остава ,без значение за какъв вид дело става въпрос.

Не е поставен за отговор  въпросът дали аз съм юрист, а защо ти след като твърдиш ,че си юрист не познаваш фундаментални неща от  юриспруденцията. Между другото, аз също работя с  предположения и доказателства, правя разликата между тях,  да не "говорим",че и критичното ми мислене е на най-високо ниво. Можеш да продължиш в този дух, колкото искаш. Без значение е какво твърдиш, важното е какво показваш. При положение, че "работното ти време" е по цял ден висене в този форум, е ясно и какъв вид е "работата" ти. Останалота също е вярно:

Този казус е изчерпан.

 

 

преди 1 час, valkiria1 написа:

Мхм, тези"глупости" са залегнали в учебниците по право, които съм ти цитирала!!! Понеже си функционално-неграмотен ,затова не разбираш нито  написаното, нито източника!

Повече от сигурно е, че не си наясно,но член 303, ал. 1 от Наказателния кодекс  е отменен с ДВ, бр. 74 от 2015 г..

 Другото е,че разликата която ти посочих между предположение и доказателство остава ,без значение за какъв вид дело става въпрос.

Не е поставен за отговор  въпросът дали аз съм юрист, а защо ти след като твърдиш ,че си юрист не познаваш фундаментални неща от  юриспруденцията. Между другото, аз също работя с  предположения и доказателства, правя разликата между тях,  да не "говорим",че и критичното ми мислене е на най-високо ниво. Можеш да продължиш в този дух, колкото искаш. Без значение е какво твърдиш, важното е какво показваш. При положение, че "работното ти време" е по цял ден висене в този форум, е ясно и какъв вид е "работата" ти. Останалота също е вярно:

Този казус е изчерпан.

 

 

 

Чл. 303. (1) Присъдата не може да почива на предположения.

(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

 

 

Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.)

 

 

Повече от сигурно е, че ти си функционално неграмотна и нямаш повече умствен багаж от Тошев, а той е уникално недоразумение. На съм цитирал чл.303 от НК!  Първо решаваш, че цитирам ГПК, а в цитата става въпрос за присъда и подсъдим. Само идиот може да направи такъв извод! После реши, че съм цитирал отменения чл. 303 на НК. Ами като е отменен и то преди 11 години, как ще го копирам и постна тук? Отново уникална глупост написа.

То е ясно, че ти разбираш от българско право по-малко отколкото аз от ядрена физика, но чак такива излагации, не съм очаквал. Животът непрекъснато предлага изненади. Идиоти винаги ще има... 

За домашно ти давам да разбереш, от кой закон или кодекс съм постнал цитат. Ако много се затрудниш, ще ти дам жокер. 

 

ИИ и интернет не могат да ти помогнат когато естественият ти интелект е на ниско ниво. 

Тук във форума има една великолепна тройка водена от Тошев. Единият е инвалид, хвали се, че получава инвалидна пенсия, вторият е пияница, признава си го в една от темите му, а третият е марксист, като недвусмислено го показва. Сега великолепната тройка се превърна във великолепна четворка. Към тях се присъедини и ти, баба еврейка (признала си го), като почти измести Тошев от водещото място. 

 

Тошев, ако четеш това, направи нещо, защото ще те изместят!  

 

 

 

 

преди 15 часа, Борил написа:

Приложената от теб кирчо “РУСОГЪЗОЛИЗЕЦО“ руска така наречена “КАРТА“  показва само едно, а именно,,,,,,,, ТЕРИТОРИЯ ТРИ ПЪТИ ПО ГОЛЯМА ОТ УКРАЙНА И В ПЪТИ ПО ВЪОРЪЖЕНА ОТ НЕЯ ЩЕ ПАДНЕ ДО МЕСЕЦ без 1 400 000  могилизирани и без 4 лета мъки. Знам че си тъп та чак вдлъбнат но мисля че все пак ще ме разбереш какво ти казвам.

Единствения тъп тук си ти! Можеш ли да сметнеш колко милиарда долара са дадени на Украйна от началото на войната до сега? Само тогава можеш да обясняваш кой колко е голям и кой е по въоръжен!

"Защо БМВ не правят лодки?"

преди 13 минути, Belefor написа:

Единствения тъп тук си ти! Можеш ли да сметнеш колко милиарда долара са дадени на Украйна от началото на войната до сега? Само тогава можеш да обясняваш кой колко е голям и кой е по въоръжен!

"Защо БМВ не правят лодки?"

О да, да бейби. Още един професор русофил с ник-нейм на латиница. Територията НЯМАЛА ЗНАЧЕНИЕ.   ХА ХА ХА.  Ако Израел който е с територия 1/4 от бъгарската нямаше ПВО ще са нужни ден два и е развял бялото знаме. Само за справка Иран преди конфликта е разполагал с над 300 установки за ПВО. С300 и още толкова разни пацири и китайски аналози                    .А да "Защо БМВ не правят лодки?" Поради същата причина поради която жената ражда хора а не павиани, въпреки че като ти чета коментарите виждам че стават чудеса.

основно от руски източници, ии гемини

 

Цитат

Комплексен геополитически и военно-стратегически анализ на близкоизточната криза: Трансформация на конфликтния потенциал, доктринални промени и глобални последствия (Февруари – Март 2026 г.)

Ексклузивна актуализация: Хроника и анализ на ескалацията през последните 5 дни (15 – 20 март 2026 г.)

През последните пет дни (15 – 20 март 2026 г.) конфликтът навлезе в нова, критична фаза на екстремна ескалация, характеризираща се с безпрецедентни географски разширения на ударите, включване на нови международни актьори и директни заплахи за ядрената и глобалната енергийна сигурност. Анализът на събитията по дни очертава следната военно-стратегическа картина:

15 март: Заплахи към Украйна и ролята на Русия и Китай

На 15 март външният министър на Иран Аббас Арагчи открито заяви, че Русия и Китай оказват на Техеран военна помощ и действат като стратегически партньори срещу САЩ и Израел. Въпреки че Арагчи дипломатично нито потвърди, нито отрече информациите, че Москва предоставя разузнавателни данни, в руските информационни канали изтече информация за засилена подкрепа към Техеран, включваща предоставяне на сателитна разведка и усъвършенствани технологии за дронове. Паралелно с това, иранското ръководство обяви Украйна за "законна цел" за нанасяне на удари.

16 март: Отказът на съюзниците и ударите в Ирак

Стана ясно, че САЩ срещат сериозни трудности в събирането на широка международна коалиция. Всички държави са отказали да се присъединят към операцията срещу Иран, което провокира президента Доналд Тръмп да заплаши страните от НАТО с "лошо бъдеще" заради нежеланието им да помогнат във войната. На бойното поле, въздушен удар порази база на проиранска групировка в Ирак, като при нощните атаки над Багдад загинаха най-малко четирима души.

17 март: Ядреният риск на ръба

На 17 март конфликтът достигна ръба на ядрен инцидент. Беше нанесен безпрецедентен удар на едва 200 метра от действащия енергоблок на атомната електроцентрала "Бушер" в Иран. Ръководителят на руската държавна корпорация "Росатом" Алексей Лихачов потвърди, че това е първият подобен удар от началото на конфликта и че се подготвя евакуация на руските специалисти от централата. Същия ден Израел обяви ликвидирането на командващия иранските паравоенни формирования "Басидж".

18 – 19 март: Историческият удар в Каспийско море, 200-те милиарда на Пентагона и икономическата война

Този период ще остане в историята с първия въздушен удар на израелските ВВС по иранска база в затвореното Каспийско море. Въз основа на данни от военното разузнаване, атакуван бе пристанищният град Бендер Ензели, където бяха поразени над пет военни кораба на иранския Северен флот. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви, че "целият ирански флот в Каспийско море е унищожен" и категорично заяви, че след 20 дни въздушни атаки Иран вече няма капацитет да обогатява уран и да произвежда балистични ракети. Вътре в Иран беше атакувано и предприятие за производство на електроника в град Шираз.

Иранският отговор беше насочен към удушаване на световната енергетика. Техеран нанесе масирани ракетни удари по енергийната инфраструктура на Катар, включително по обекти на Qatar Energy и завода за втечнен газ Pearl на британската Shell. В резултат на това Иран изведе от строя цели 17% от мощностите на Катар за производство на СПГ. В отговор, премиерът на Катар заяви, че тези атаки са подорвали доверието на арабските страни към Техеран. Успоредно с това, средствата за ПВО на Кувейт отразяваха масирани атаки с ракети и дронове, а Саудитска Арабия прихвана над 20 ирански безпилотни апарата. Конфликтът взе жертви и извън основните зони – иранска ракета порази палестинския град Бейт Авва на Западния бряг, убивайки четирима души. За да не изострят допълнително ситуацията, радикалните групи в Ирак обявиха 5-дневно спиране на атаките срещу американското посолство в Багдад.

На този фон Пентагонът поиска от Конгреса спешно отпускане на 200 милиарда долара, сума, изчислена да покрие разходите за операцията само за следващите два-три месеца. Иранският външен министър Арагчи коментира, че американците скоро ще усетят удара по икономиката си заради този "данък за Израел". Китай от своя страна активно помага на Иран в информационната война чрез използване на AI-ботове за разпространение на дезинформация в социалните мрежи.

20 март: Макроикономически шокове и руската реакция

Атаката в Каспийско море предизвика остра реакция от Москва. Говорителят на МИД на РФ Мария Захарова обяви, че ударът по порт Бендер Ензели пряко засяга икономическите интереси на Русия и други държави, тъй като пристанището е ключов възел от международния транспортен коридор "Север-Юг".

Ескалацията доведе до очаквани скокове на пазарите – петролът сорт Брент достигна 109,5 долара за барел. Ситуацията в региона остава крайно нестабилна: главите на външните министерства на 12 арабски и ислямски държави призоваха Иран да прекрати атаките, а страните от Персийския залив обявиха готовност да отговорят на Техеран с "ескалация на ескалацията", подчертавайки, че разполагат с всички необходими за това военни ресурси.

 

---

Въведение в новата регионална архитектура на сигурност

В края на месец февруари и началото на месец март 2026 година геополитическата и военно-стратегическата архитектура на Близкия изток претърпява безпрецедентна и фундаментална трансформация. Ситуацията преминава от състояние на управляемо напрежение и индиректни прокси-конфликти към открит, високоинтензивен кинетичен сблъсък с мащабни глобални измерения и катастрофални икономически последствия. Катализаторът на тази неконтролируема ескалация са масираните, координирани превантивни удари, нанесени от обединените въоръжени сили на Съединените американски щати и Държавата Израел срещу критични стратегически, военни и индустриални обекти на територията на Ислямска република Иран в ранните сутрешни часове на 28 февруари 2026 година.1 Тази широкомащабна военна кампания бележи рязко и окончателно отклонение от досегашната парадигма на възпиране и поставя началото на процес, който водещи руски изследователи, военни разузнавачи и геополитически анализатори категорично определят като началото на пълномащабна регионална катастрофа, чиито ефекти ще резонират десетилетия напред.1

Настоящият конфликт не възниква във вакуум. Той представлява кулминацията на дълготрайно, систематично натрупване на непреодолими противоречия, серия от неуспешни опити за дипломатическо уреждане на ядрения въпрос и поредица от стратегически погрешни изчисления на множество държавни и недържавни актьори в региона. Анализите на руската експертна общност сочат, че управляващите кръгове в Техеран са осъзнавали ясно неизбежността на откритата конфронтация, макар през последните години да са се стремили всячески да избегнат директен, конвенционален военен сблъсък със Съединените щати. Иранската стратегия до този момент се е изразявала в опити за подобряване на преговорните позиции чрез упражняване на асиметричен натиск върху съюзниците на Вашингтон и използване на своята сложна мрежа от регионални прокси-сили.1 В отговор на директната агресия от 28 февруари обаче, иранското военно и политическо ръководство активира всеобхватна, предварително подготвена стратегия за масирано възмездие. Тази стратегия радикално надхвърля рамките на традиционния, ограничен ракетен обстрел срещу израелска територия и директно поразява жизненоважната американска военна инфраструктура в целия макрорегион, разширявайки театъра на военните действия върху суверенните територии на Йордания, Бахрейн, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства.1

Текущата оперативно-стратегическа обстановка се характеризира с изключително високо ниво на непредвидимост и хаос. Според оценките на руските военни експерти, дългосрочните последици от тази мащабна демонстрация на сила не могат да бъдат напълно и адекватно калкулирани нито от иранската командна структура, нито от планиращите органи на американо-израелската коалиция.1 Ескалационната спирала, която вече е задвижена, заплашва да предизвика неконтролируема верижна реакция. Тази реакция има потенциала да превърне целия Близък изток в зона на перманентен хаос, да активира хиляди „спящи клетки“ на радикални и терористични организации в глобален мащаб и да доведе до рязко обостряне на всички замразени и тлеещи конфликти в съседните региони, с особен акцент върху палестино-израелския възел и сложната пакистано-афганска геополитическа ос.1

Трансформация на военните доктрини: От лятната кампания през 2025 г. до пролетта на 2026 г.

Детайлният анализ на кинетичните военни действия през първите седмици на март 2026 година разкрива дълбока, концептуална еволюция във военните доктрини на основните участници в конфликта. Горчивият опит от ограничените стълкновения през лятото на 2025 година е послужил като мощен катализатор за преразглеждане на оперативно-тактическите подходи, както в щабовете на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), така и в Пентагона.

Според задълбочените оценки на видни руски военни анализатори и специализирани платформи за разузнаване с отворени източници, сред които изпъква авторитетният канал „Рибар“ (ръководен от военния експерт Михаил Звинчук), Ислямска република Иран е променила кардинално своя подход към планирането и нанасянето на въздушни удари.2 Докато по време на лятната кампания през 2025 година Техеран разчиташе предимно на масирани атаки с бавни безпилотни летателни апарати (БЛА) от типа камикадзе, които в крайна сметка не донесоха осезаеми стратегически резултати поради високата плътност и ефективност на интегрираната израелска и американска противовъздушна отбрана, в края на февруари 2026 година тактическата картина претърпява радикален завой.2 Иранското командване е извлякло необходимите поуки от предишните си провали и е разработило изцяло нова доктрина за въздушно нападение.

Новата иранска нападателна доктрина залага на сложни, многослойни и ешелонирани комбинирани атаки. При този иновативен подход първата, най-ударна вълна се състои от масиран пуск на високоскоростни балистични ракети с различна далечина на действие, комбинирани с нисколетящи крилати ракети, които имат за цел да пробият първоначалния щит на противниковата отбрана. Едва след като тези ракетни комплекси достигнат или доближат целите си, в ход се пускат рояците от безпилотни летателни апарати.2 Тази прецизно синхронизирана тактика има една основна цел: абсолютно пренасищане на изчислителните мощности, радарните системи и огневите канали на комплексите за противоракетна отбрана на противника. Резултатите от тази тактическа адаптация са поразителни и, според руските военни наблюдатели, са довели до сериозно замешателство, а на места и до пълен срив в американската система за въздушно-космическа отбрана, разположена в региона на Персийския залив.2

Фундаменталният проблем за Съединените щати и Израел в тази ситуация далеч не се ограничава само до технологичните предизвикателства на прехващането. Основният фактор, който Техеран експлоатира брилянтно, е икономическата асиметрия на войната. Отразяването на масирани ракетни и дронни атаки изисква използването на изключително скъпоструващи зенитни управляеми ракети и противоракети от комплекси като Patriot, THAAD, SM-3 и различните компоненти на многослойната израелска система. Тежкият дефицит на тези високотехнологични прехващачи, съчетан с чудовищната диспропорция в цената между произведените в условия на санкции евтини ирански нападателни средства и свръхскъпи американски отбранителни ракети, създава условия за бързо изтощаване на съюзническите арсенали. Руските разузнавателни анализи подчертават, че тази асиметрия може да се обърне в катастрофални финансови и чисто стратегически загуби за Вашингтон и Тел Авив в рамките на броени седмици.2 Тази война на логистично и икономическо изтощение работи изцяло в полза на Техеран, който съзнателно се стреми да превърне поддържането на американското военно присъствие в Близкия изток в икономически несъстоятелно и политически токсично начинание.

Американо-израелската стратегия: Концепцията за парализа и "обезглавяване"

От другата страна на фронта, въоръжените сили на Съединените щати и Израел, съзнавайки огромните рискове от конвенционален сблъсък на иранска територия, прилагат изключително гъвкава, дистанционна стратегия. Тази стратегия категорично избягва всякаква форма на фронтална сухопътна инвазия – сценарий, който руските военни стратези определят като самоубийствен, предвид изключително сложния, планински релеф на Иран, огромната стратегическа дълбочина на страната и нейното силно мотивирано, 90-милионно население, способно на продължителна партизанска съпротива.3 Вместо да затъват в сухопътно тресавище, съюзниците се фокусират върху високотехнологична кампания, базирана на стратегията за "обезглавяване" на ислямския режим и унищожаване на неговата инфраструктурна база.3

Тази концепция за парализа включва систематично, прецизно ликвидиране на висшето военно, разузнавателно и политическо ръководство на Иран с цел предизвикване на пълен колапс в командните вериги, бюрократична парализа и стимулиране на вътрешно обществено недоволство, което да прерасне във въоръжен бунт.3 Индикации за интензивността на тази кампания идват още в началните дни на конфликта. На 2 март 2026 година, администрацията във Вашингтон триумфално обявява, че благодарение на безпрецедентни разузнавателни и ударни операции е успяла да ликвидира на практика цялото висше военно ръководство на Иран.3

Успоредно с ударите по командния състав, стратегическата авиация и военноморските сили на САЩ и Израел провеждат безмилостна кампания от високоточни удари по критични елементи от иранския военно-промишлен комплекс, енергийната мрежа и ядрената инфраструктура. Кулминацията на тези икономически удари настъпва на 18 март, когато масирани въздушни нападения сриват ключови инсталации в най-голямото газово находище в света – Южен Парс, както и гигантския нефтохимически комплекс в Асалуйе.3 Този акт представлява директен опит за унищожаване на икономическия гръбнак на държавата и лишаване на правителството от всякакви приходи от износ на въглеводороди. Географията на съюзническите удари се разширява непрекъснато. На 19 март израелските военновъздушни сили извършват дръзка операция, прекосявайки огромни разстояния, за да атакуват най-голямата иранска военна флотилия, базирана в Каспийско море, конкретно в пристанищния град Бендер Ензели.3 Паралелно с това продължават методичните бомбардировки над секретния военен комплекс Парчин и дълбоко вкопаните заводи за сглобяване на балистични ракети.3

Американските и израелските военни анализатори, цитирани в руските доклади, хладнокръвно изчисляват, че въпреки огромната разрушителна мощ на съюзническата авиация, ще бъдат необходими няколко месеца на непрестанни, денонощни систематични бомбардировки, за да се демонтира напълно и необратимо иранската военна машина и нейната сложна подземна производствена инфраструктура.3 Този времеви хоризонт обаче се оказва критичната слабост на американския план, тъй като Иран не остава пасивен наблюдател на собственото си разрушение.

Иранският асиметричен отговор: Геоикономически шок и разширяване на фронта

Разбирайки, че не може да се противопостави симетрично на американската въздушна и морска мощ, Иран активира своята доктрина за "геоикономически шок". Тази стратегия за безпощадно възмездие се основава на радикалната концепция за нанасяне на максимални, невъзстановими щети върху крехката световна икономика. Според руския експерт Сергей Балмасов, иранското ръководство е възприело философията на "удряне по джоба" на глобалните финансови и политически елити.3 Анализите сочат, че в Техеран преобладава убеждението, че предизвикването на глобален икономически колапс е единственият сигурен лост за натиск, който може да принуди Съединените щати и Израел да прекратят агресията и да отстъпят.3 Тази доктрина за икономически и военен шок се реализира на практика чрез безпрецедентна по своите мащаби и дързост кампания от координирани ракетни и дронни удари по най-чувствителната енергийна и военна инфраструктура в целия басейн на Персийския залив, достигнала своя апогей около 19 март 2026 година.3

За да се разбере мащабът на иранската контраофанзива, руските разузнавателни източници предоставят подробна картография на поразените цели. Следващата таблица систематизира ключовите обекти, унищожени или тежко повредени от иранските въоръжени сили, и анализира тяхното критично геостратегическо значение:

 

Суверенна територия / Локация	Поразен обект / Критична инфраструктура	Геостратегическо значение и глобални последици
Държавата Катар	Военновъздушна база „Ал-Удейд“	Най-големият и най-важен военен обект на САЩ в целия Близък изток. Базата функционира като главен преден щаб на Централното командване на САЩ (CENTCOM) и основна стоянка за ескадрилите стратегически бомбардировачи B-52. Ударът по тази база, отразен от източници като ColonelCassad, е директен удар по логистичния нервен център на американската армия.4
Държавата Катар	Индустриален клъстер Рас Лафан (Ras Laffan)	Сърцето на глобалната енергийна сигурност. Този масивен комплекс осигурява приблизително 20% от световните доставки на втечнен природен газ (LNG). Унищожаването му обрича Европа на тежка енергийна криза и индустриален колапс, лишавайки я от основната алтернатива на руския тръбопроводен газ.3
Кралство Саудитска Арабия	Рафинериен комплекс Янбу (Yanbu)	Съоръжение със стратегическо значение, оперирано съвместно от Saudi Aramco и американския гигант Exxon Mobil. Намирайки се на брега на Червено море, Янбу служи като ключов алтернативен експортен хъб за саудитския петрол в случай на блокиране на Ормузкия проток. Поразяването му неутрализира саудитската стратегическа дълбочина.3
Обединени арабски емирства	Военновъздушни бази Минхад и Ал-Дафра	Изключително важни възли за американската авиация. При масираните удари са напълно унищожени подземни командни центрове, огромни резервоари за авиационно гориво, специализирани хангари за стелт-техника и модерни радарни системи за ранно предупреждение, ослепявайки съюзническата ПВО в южния сектор на залива.3
Обединени арабски емирства	Гражданска и транспортна инфраструктура (Дубай и Абу Даби)	Иран не се ограничава само до военни цели. Извършени са целенасочени удари с дронове по международното летище в Дубай, както и по емблематичен небостъргач в града. Столицата Абу Даби е подложена на постоянен ракетен обстрел и вой на сирени, което предизвиква моментален и тотален колапс на туристическата и финансовата индустрия в емирствата.3
Държавата Кувейт	Вертолетна и логистична база Ал-Адаири	Критичен възел за въздушна поддръжка. Иранските ракети нанасят тежки щети на радарните станции за контрол на въздушното пространство и унищожават множество авиационни паркинги, ограничавайки мобилността на съюзническите сили в северната част на залива.3
Кралство Бахрейн	Военноморска база Мина Салман	Домът и главният щаб на Пети американски флот, отговорен за сигурността на морските пътища в региона. Съобщава се за мощна експлозия в сърцето на базата, което поставя под въпрос способността на САЩ да проектират военноморска мощ в непосредствена близост до иранските брегове.3
Република Ирак	Военноморска база Ум Касър и военен лагер в Багдад	Директни, унищожителни удари по позициите на американските експедиционни войски и свързаната иракска инфраструктура. Това действие е недвусмислена демонстрация на абсолютната способност на Иран да контролира оперативната обстановка в Ирак чрез собствени сили и прокси-милиции.3

Освен тези директни удари, иранското ръководство демонстрира плашеща готовност за драстично и неконтролируемо разширяване на географията на конфликта в северна и северозападна посока. В руските аналитични среди се появяват достоверни разузнавателни сведения за подготвяни ирански планове за нанасяне на превантивни удари по територията на неутрален Туркменистан. Туркменистан е държава с колосални запаси на природен газ, а официалният повод, изтъкнат от Техеран за евентуална агресия, е излъчването на антиправителствени предавания на иранската опозиция чрез капацитета на туркменски комуникационен сателит.3 Руските геополитически анализатори отправят сериозни предупреждения, че ако критичната енергийна инфраструктура на Туркменистан бъде поразена със същата интензивност като тази в Катар, последствията за енергийната сигурност на целия Евразийски континент и в частност на Европейския съюз ще бъдат "изключително болезнени", граничещи с катастрофа.3 Паралелно с това, въздушното пространство на региона е напълно компрометирано. Ирански балистични ракети вече многократно са прелетели над или директно са поразили обекти на суверенна турска територия, превръщайки Република Турция – ключов член на НАТО – във въвлечен и крайно изнервен неволен участник в ескалиращата криза.3

Трите сценария за развитие на хаоса: Прогнозите на руската ориенталистика

В опит да се концептуализира тази безпрецедентна криза, изтъкнатият руски изтоковед и президент на Центъра за близкоизточни изследвания Мурад Садъгзаде формулира три основни сценария за развитието на геополитическата ситуация след първоначалните превантивни удари от 28 февруари.1 Тези три сценария не са просто теоретични конструкции; те са базирани на изключително дълбок, многопластов анализ на реалния баланс на военните сили, икономическата издръжливост на замесените актьори, политическата воля за ескалация и историческите прецеденти в най-взривоопасния регион на планетата.1

Първи сценарий: Илюзията за кратка война и контролирана ескалация

В първия сценарий, определян в ранните дни на конфликта като "среднеоптимистичен", първоначалните стратегически очаквания на Вашингтон и Тел Авив са били военните действия да бъдат ограничени във времето и пространството, продължавайки не повече от две седмици.1 Тази фаза, според плановете, е трябвало да се характеризира с високоточни, точкови обмени на удари, които да доведат до взаимно изтощение, след което да настъпи временно затишие преди следващия, неизбежен, но отложен във времето етап на ескалация. Този модел е базиран изцяло на опита от кратката, 12-дневна война през юни 2025 година, когато страните си нанесоха ограничени удари и впоследствие замразиха конфликта.1 Според тази логика, кампанията е трябвало да доведе до съществено конвенционално отслабване на Иран, но със запазване на съществуващия режим, създавайки тактическа пауза и буферно време преди следващия глобален сблъсък.1

Към 20 март 2026 година обаче суровата реалност категорично опровергава тези очаквания. Става болезнено ясно, че този "най-добър сценарий" се е провалил грандиозно.3 И двете страни – Иран и коалицията, водена от САЩ – се оказват притиснати в ъгъла от собствената си реторика и максималистични цели. За новите управляващи в Техеран конфликтът бързо ескалира в екзистенциална битка на живот и смърт – ситуация на "всичко или нищо", при която продължаването на тоталната война се възприема като единствения политически и физически възможен изход.3 Резултатът е трансформацията на краткия сблъсък в безкрайна, протрахирана "война на нервите" и логистично изтощение, която неумолимо въвлича целия макрорегион и налага жестока "шокова терапия" върху основите на глобалната икономика.3

Втори сценарий: Държавен преврат, фрагментация или пълномащабна война

Вторият сценарий, анализиран от Садъгзаде и руската експертна общност, се описва като изключително негативен и деструктивен за цяла Евразия, независимо от специфичния път, по който ще се развият събитията. Този сценарий съдържа два ясно изразени, алтернативни подварианта, всеки от които носи потенциала за тежки геополитически сътресения:

Първият подвариант предвижда вътрешен колапс чрез инсталиране на марионетно правителство и държавен преврат. При този ход на събитията се допуска, че иранските власти в крайна сметка няма да успеят да издържат на комбинирания, смазващ военен, икономически санкционен и вътрешнополитически натиск. Това би довело до спонсориран отвън държавен преврат, кървава гражданска война и евентуалното инсталиране на прозападно "марионетно правителство". Руските анализатори дори обсъждат хипотезата за опити за реставрация на монархията чрез наследниците на сваления Шах Реза Пахлави.3 Макар самият Мурад Садъгзаде и неговите колеги да смятат този изход за по-малко вероятен предвид дълбоката институционализация на ислямския режим и мощта на КГИР, те отбелязват, че ако той по чудо се осъществи, регионът може да навлезе в измамен период на "относително контролирана стабилност", диктувана изцяло от интересите на Вашингтон.3

Вторият подвариант е далеч по-мрачен и предвижда упорита, фанатична съпротива, прерастваща в глобална война. Ако иранското ръководство консолидира обществото и удържи своите позиции, локалният конфликт ще ескалира необратимо в пълномащабната, опустошителна война, която геополитическите стратези предвиждат със страх от десетилетия.3 Този вариант неминуемо ще доведе до катастрофални нива на масови жертви сред американския военен контингент в региона и унищожаване на стратегически военноморски активи. В руските военни симулации открито се прогнозира дори възможността за потапяне на американски атомен самолетоносач във водите на Персийския залив от рояци ирански противокорабни ракети и подводни дронове – събитие, което би променило хода на световната история.3

Последствията от пълното разгръщане на втория сценарий надхвърлят далеч физическите граници на Иранската държава. Този развой е крайно неизгоден и опасен за всички съседи на Ислямската република. Република Турция, която вече се намира в стратегическо обкръжение от зони на нестабилност в лицето на фрагментираните Сирия и Ирак, логично ще се превърне в следващата голяма мишена на дестабилизационните процеси.3 Проекцията на влияние на утвърдени регионални сили като Саудитска Арабия също ще отслабне драматично под тежестта на непрестанния западен натиск за ресурси и бази, както и от постоянната заплаха от иранско възмездие.3

Руската геостратегическа мисъл свързва този катастрофален сценарий с дългогодишната, макар и често прикрита, американска концепция за създаване на така наречения „Голям Близък изток“ (Greater Middle East) или „Нов Близък изток“.3 Същността на тази неоконсервативна стратегия се състои в целенасоченото фрагментиране и балканизиране на големите, исторически утвърдени нации в региона (като Иран, Турция, Ирак, Сирия и дори Саудитска Арабия) на множество по-малки, слаби, етнически и религиозно разделени нежизнеспособни държави (failed states). Според руските експерти, подобни териториални образувания са несравнимо по-лесни за външен политически и корпоративен контрол, осъществяван чрез класическата имперска тактика на разделяй и владей и непрестанното им въоръжено противопоставяне една на друга.3

Трети сценарий: Продължителна регионална месомелачка и краят на Pax Americana

Третият, и може би най-вероятен според развитието на събитията сценарий, разглежда превръщането на конфликта в безкрайна, продължителна регионална месомелачка. В тази геополитическа черна дупка целият Близък изток бива неумолимо "засмукан", изпепелявайки ресурсите на всички участници.3 Властите в Техеран, възползвайки се от огромната си стратегическа дълбочина и разчитайки на фанатичната лоялност и съпротивителните сили на своето 90-милионно население, притежават капацитета да въвлекат въоръжените сили на САЩ и Израел в изключително скъпа, логистично изтощителна и крайно опасна многогодишна позиционна война.3

Този сценарий носи огромен, екзистенциален риск за самото запазване на американското глобално лидерство и военно присъствие. Според вътрешни оценки на руски и независими военни специалисти, логистичните вериги и производственият капацитет на въоръжените сили на САЩ са структурирани така, че реално разполагат с материален капацитет да поддържат експедиционна военна кампания с толкова висок интензитет в продължение на максимум 10 до 15 дни.3 Удължаването на кинетичния конфликт отвъд този критичен времеви хоризонт, придружено с изчерпване на арсеналите от прецизно оръжие и срив в доставките, може да маркира "началото на края" на американското военно присъствие не само в Близкия изток, но и в глобален мащаб.1 Мащабното разрушаване на съюзническата инфраструктура, необратимата загуба на доверие у регионалните партньори и физическото изчерпване на ракетните арсенали в крайна сметка могат да принудят Вашингтон към унизително, неорганизирано изтегляне.

Този неконтролируем хаос се разгръща на фона на общия "залез на стария световен ред" и безпрецедентната глобална турбулентност, която предшества критичните междинни избори в Съединените щати.3 Администрацията на президента Доналд Тръмп, завърнал се на власт с радикална агенда, е предприела изключително агресивна и безкомпромисна програма. Руските анализатори описват действията на Белия дом с красноречивата фраза, че "Тръмп буквално чупи цялата досегашна глобална система".3 В опит да мобилизира нацията, президентът на САЩ открито е сравнил мащаба и залозите на настоящия конфликт с тези от Втората световна война. Той безцеремонно използва войната в Близкия изток като инструмент за постигане на много по-широки хегемонистични цели, принуждавайки скептичните и отслабени европейски съюзници да подкрепят американските военни усилия въпреки собствените им огромни резерви и икономически загуби.3 Глобалната нестабилност и усещането за пълна липса на правила в международните отношения са допълнително подчертани от тревожните разузнавателни съобщения, че на 17 март президентът Тръмп еднолично е взел решение за иницииране на военна операция за превземане на Куба и насилствено сваляне на нейния президент, отваряйки втори фронт в Карибския басейн.3

Глобални макроикономически, екологични и хуманитарни шокове

Динамиката на военните действия демонстрира как един локален конфликт в епохата на дълбока икономическа взаимозависимост бързо мутира в системна криза с катастрофални глобални макроикономически измерения. Прецизните удари по критичната енергийна инфраструктура, осъществени както от американска, така и от иранска страна, водят до мигновени, сеизмични сътресения на световните стокови и финансови пазари.

До средата на месец март 2026 година, апокалиптичната картина придобива реални очертания: най-големите глобални хранилища за суров петрол и ключови рафинерии в региона са обхванати от неконтролируеми пожари.3 Блокирането, минирането или дори само сериозното възпрепятстване на международното корабоплаване през стратегическата "задушаваща точка" (chokepoint) на Ормузкия проток създава колосални, неразрешими в краткосрочен план проблеми за световните енергийни доставки.3

Следващата таблица илюстрира конкретните макроикономически, екологични и социални индикатори на разгръщащата се криза според руските икономически доклади:

 

Сектор / Индикатор	Описание на критичното въздействие и последствията
Енергийни пазари	В резултат на разрушенията и паниката, цената на суровия петрол сорт Брент експлодира, достигайки шоковите 110 щатски долара за барел. Европа изпада в безпрецедентна криза, оказвайки се в ситуация, в която физически не знае откъде да си набави необходимите енергоносители за индустрията си.3
Валутни пазари и Русия	Ескалацията предизвиква тежки валутни флуктуации и изтичане на капитали към сигурни активи. Прогнозите на руските финансисти сочат, че обменният курс на щатския долар ще достигне психологическата граница от 90 рубли, генерирайки инфлационен натиск върху руската икономика.3
Селско стопанство и логистика	Агропромишленият сектор търпи тежки удари. Поради транспортната блокада, Иран остава напълно без достъп до жизненоважното руско зърно, което заплашва страната с глад и рефлектира негативно върху приходите от руския агроекспорт.3 Дефицитът удря дори отдалечени руски региони като Архангелск, където се отчита липса на вносни стоки като киви, целина и чушки.3
Екологична катастрофа	Войната предизвиква регионален екоцид. Регистрирани са феномени като "черен дъжд" и силни киселинни дъждове над обширни територии на Иран, породени от изгарянето на нефтохимическите комбинати. В Персийския залив се образуват гигантски, неконтролирани нефтени разливи, унищожаващи морската флора и фауна.3 Иран преживява тотален енергиен колапс (blackout).3
Туризъм и авиация	Туристическата индустрия в Близкия изток е напълно парализирана и заличена. Стотици хиляди туристи, включително огромни групи руснаци, се оказват блокирани в капана на Дубай и Абу Даби. Местните летища са затворени за неопределено време поради непрестанните експлозии и ракетни тревоги. Руското правителство е принудено да обяви кризисна мярка за възстановяване на 100% от сумите за анулирани пътувания.3

Над всички тези икономически показатели тегне най-страшната сянка – хуманитарната и ядрената заплаха. Докладите потвърждават смъртта на хиляди мирни граждани от всички страни на конфликта.3 Влошавайки ситуацията до краен предел, на 19 март в руското информационно пространство циркулират изключително тревожни разузнавателни доклади за реална, надвиснала заплаха от глобална ядрена катастрофа. Тази заплаха произтича от потвърдената информация, че иранските стратегически ракетни войски официално са взели на прицел свръхсекретните израелски ядрени съоръжения, включително реактора в Димона, в случай на продължаваща екзистенциална заплаха за режима в Техеран.3

Мрежата на съпротивата: Ролята на съюзниците на Иран и прокси-формациите

Анализът на руските военни експерти би бил непълен без детайлно разглеждане на това, което правят съюзниците на Иран и така наречената "Ос на съпротивата", за да подпомогнат Техеран в този критичен момент. Стратегията на Иран от десетилетия се гради върху създаването на изнесен напред отбранителен периметър чрез финансиране и въоръжаване на лоялни милиции в целия регион. Тази стратегия сега се отплаща, създавайки множество фронтове, които разпиляват вниманието и ресурсите на САЩ и Израел.

В Република Ирак, мощните шиитски военизирани формирования (Хашд ал-Шааби) действат като директно продължение на иранските въоръжени сили. Те осигуряват разузнавателна информация, логистична подкрепа и физическо пространство за осъществяване на ударите. Поразените американски обекти в Ум Касър и военните лагери в Багдад 3 са атакувани не само от иранска територия, но и чрез активното съдействие на местните иракски прокси-групировки. Тези милиции ефективно блокират всякакъв опит на САЩ да използват Ирак като сигурен плацдарм за сухопътни операции срещу Иран.

Подобна е ситуацията и в Сирия, Ливан (чрез Хизбула) и Йемен (чрез движението Ансар Аллах - хутите). Въпреки че изрично не са детайлно разписани във всички ранни сводки, логиката на конфликта и руските оценки сочат, че тези съюзници активизират своите действия, създавайки непрекъснат натиск по границите на Израел и застрашавайки корабоплаването в Червено море, което перфектно допълва иранската стратегия за блокиране на Ормузкия проток и създаване на глобален икономически хаос. Обстрелът над турска територия 3, независимо дали е умишлен или случаен, също обслужва интересите на съюзниците, създавайки политическо напрежение между Анкара и Вашингтон и възпрепятствайки консолидирането на единен антиирански фронт.

Геостратегическата игра на Евразийските гиганти: Китайската уязвимост и Руският баланс

В макроконтекста на тази опустошителна регионална война, ролята и реакциите на големите евразийски сили – Руската федерация и Китайската народна република – са от абсолютно ключово значение за бъдещето на световния ред. Конфликтът в Близкия изток категорично не се разглежда от анализаторите в Москва просто като двустранен, изолиран сблъсък между Вашингтон и Техеран. Той се интерпретира като решаваща геостратегическа битка за преразпределение на зоните на влияние в цяла Евразия и тест за издръжливостта на зараждащия се мултиполярен модел.

Китай като основна, макар и индиректна мишена

Руските разузнавателни и геополитически анализи достигат до консенсус, че радикалната администрация на Доналд Тръмп разглежда войната с Иран не като самоцел, а като ключов, критичен елемент от много по-мащабната си, глобална прокси война, насочена срещу възхода на Китайската народна република.3 Иран не е просто държава в Близкия изток; той е един от най-важните, стратегически и незаменими партньори на Пекин в регионалната архитектура. Нанасянето на съкрушителни военни и инфраструктурни удари по Иран преследва две фундаментални, дългосрочни американски цели, насочени ексклузивно срещу китайската мощ:

Първо, това е стратегия за енергийно удушаване. Целта е лишаването на гигантската китайска икономика от сигурен и независим достъп до евтини въглеводороди. Иранският петрол е критичен за поддържане на индустриалния растеж на Китай извън контрола на западните финансови институции.3 Унищожаването на иранския добив е удар право в сърцето на китайската енергийна сигурност.

Второ, това е война срещу логистиката. Американската кампания цели физическото разрушаване на търговските комуникации и транспортни маршрути. Значителна, жизненоважна част от грандиозния китайски геоикономически проект „Един пояс, един път“ (Belt and Road Initiative) е проектирана да преминава директно през иранска територия, свързвайки Азия с Европа.3 Пълната дестабилизация и потенциалната балканизация на Иран на практика прерязва завинаги този ключов сухопътен мост между Азия и Близкия изток, нанасяйки непоправим удар върху глобалните амбиции на Пекин. Поради тази причина, "помощта" на Китай за Иран се изразява в упорита дипломатическа съпротива, опити за заобикаляне на финансовите блокади и поддържане на жизненоважните търговски канали отворени въпреки американския натиск.

Руската федерация: Дипломатически покер и екзистенциални заплахи за националната сигурност

За Руската федерация настоящият конфликт представлява изключително сложна, динамична смесица от неочаквани геополитически възможности и много сериозни, непосредствени заплахи за националната сигурност.

В дипломатически и геополитически план, Москва бързо се очертава като основен фокусен център и незаобиколим фактор за решаване на кризата. На 10 март 2026 година, в разгара на военните действия, президентът на САЩ Доналд Тръмп е принуден да осъществи директен контакт по горещата линия с руския президент Владимир Путин, за да обсъдят ескалиращата война с Иран.3 В ход, който руските политически анализатори тълкуват като класическа потенциална стратегическа сделка (quid pro quo) или опит за подкупване на руския неутралитет, на 14 март американската администрация изненадващо смекчава част от тежките санкции, наложени срещу Русия. Този акт е пряко и недвусмислено свързан с по-широката, критична ситуация в Близкия изток.3 Тези ходове подсказват отчаяните опити на Вашингтон да осигури руския пасивен неутралитет, да вбие клин между Москва, Пекин и Техеран, и най-вече да предотврати каквато и да е директна руска военна или високотехнологична военно-техническа помощ в полза на Техеран (например чрез предоставяне на сателитни разузнавателни данни за разположението на американските сили).

Въпреки тези дипломатически реверанси и краткосрочните финансови ползи от рекордно високите цени на петрола, войната създава непосредствени, екзистенциални заплахи за руските стратегически интереси в нейната "близка чужбина". Целият Южен Кавказ и Централна Азия (включително ключови държави като Азербайджан, Армения и Грузия) са изправени пред реалната опасност от верижна дестабилизация.3 Демографските прогнози са апокалиптични – очаква се, че милиони отчаяни бежанци от разрушения Близък изток могат да се насочат на север, директно към страните от Общността на независимите държави (ОНД) и самата Русия, създавайки безпрецедентна хуманитарна и социална криза.3 Този масивен бежански натиск е неизбежно съпроводен от огромния риск за инфилтрация и активиране на "спящи клетки" на радикални ислямистки елементи дълбоко на територията на Евразия и Кавказ.3

Нещо повече, кинетичната война директно застрашава стабилността на целия стратегически Каспийски макрорегион.3 Безпрецедентният въздушен удар на израелските ВВС по иранското военномoрско пристанище Бендер Ензели, разположено на брега на затвореното Каспийско море 3, представлява грубо нарушение на регионалния баланс и директна физическа заплаха за сигурността на Международния транспортен коридор „Север-Юг“ (INSTC). Този коридор е жизненоважен логистичен маршрут, свързващ Санкт Петербург с иранските пристанища и оттам с пазарите на Индия, който Русия методично развива през последните години като основна алтернатива на контролираните от колективния Запад глобални морски пътища.3 Поради високия риск от безразборна ескалация в района на Персийския залив, Руската федерация вече е била принудена да предприеме спешни мерки за сигурност, включително евакуиране на своите граждани и дипломатически персонал от Катар.3 По този начин Москва се стреми да запази баланса – от една страна избягва директно въвличане във войната, а от друга, използва дипломатическите си лостове, за да попречи на САЩ да постигнат пълна доминация и да разрушат евразийската интеграционна ос.

Вътрешнополитически катаклизми в Иран и колапс на дипломацията

Вътрешнополитическата динамика и борбата за власт в самия Иран играят критична, катализираща роля за допълнителното ожесточаване на конфликта. Институционалната стабилност на страната е подложена на върховен тест, когато на 1 март 2026 година, в самия разгар на първоначалните разрушителни американски бомбардировки, умира Върховният лидер на Ислямската република, Аятолах Али Хаменей. Това историческо събитие потапя нацията в период на дълбок национален траур и създава опасен властови вакуум в най-критичния момент за държавата.3

Този властови вакуум обаче е изключително бързо и ефикасно запълнен от консервативните фракции, подкрепяни от Корпуса на гвардейците. На 4 март Съветът на експертите избира нов Върховен лидер, който незабавно заема изключително твърда, безкомпромисна и войнствена позиция. В първото си обръщение към нацията и света, новият лидер директно обещава на своите врагове да им "създаде ад на земята", канализирайки народния гняв и легитимирайки тоталната война като свещен дълг.3 До 9 март всички процедурни детайли около избора на новия лидер са окончателно утвърдени, което води до пълна консолидация на радикалните крила на политическия и военен елит, елиминирайки всякакви гласове за умереност.3

Въпреки апокалиптичната реторика за "ад на земята", висшето иранско ръководство все пак запазва определено ниво на студен стратегически прагматизъм, опитвайки се да използва войната като инструмент за дипломатически натиск. На 12 и 13 март Техеран периодично и публично формулира специфични, твърди условия за сключване на временно примирие със Съединените щати, тествайки готовността на Вашингтон за отстъпки на фона на глобалния икономически хаос.3 Администрацията във Вашингтон също подава противоречиви сигнали, като твърди, че се водят тайни преговори на различни нива.3

Тези сложни дипломатически сондажи обаче се оказват напълно непоследователни, лицемерни и в крайна сметка – безрезултатни. Основната причина е, че американските и израелските масирани бомбардировки над иранска територия продължават с неотслабваща сила паралелно с опитите за преговори.3 Изправено пред тази двойнствена политика на Запада и неспособно да приеме унизителни условия под военен натиск, на 17 март иранското правителство взима окончателно историческо решение. Техеран официално и категорично отхвърля всякаква възможност за прекратяване на огъня и се заклева да търси безмилостно, всеобхватно отмъщение срещу Съединените щати и Държавата Израел, затваряйки вратата за дипломацията и обричайки региона на продължителна война.3

Конфликтът от пролетта на 2026 година недвусмислено доказва тезата на руската експертна общност: съществуващата архитектура на международните отношения е безвъзвратно разрушена. Експериментът с налагането на нов, фрагментиран Близък изток от страна на Вашингтон се сблъсква с организираната, асиметрична съпротива на Техеран и неговите съюзници, подкрепяни стратегически от геополитическия чадър на Русия и Китай. Тази колизия генерира невиждан макроикономически шок, който пренаписва правилата на глобалната енергетика и сигурност, утвърждавайки началото на една изключително волатилна, конфликтна и непредвидима ера в човешката история.

 

Само за протокола - Tръмп твърди едновременно, че е спечелил войната, че в момента я печели, че се нуждае от помощ, за да я спечели и че не се нуждае от никаква помощ, за да я спечели. Всичко това, за да унищожи ядрената програма на Иран, която той твърди, че вече е унищожил миналата година. 🤡🤡🤡

Като пиле в кълчища се е оплел в персийското тресавище...

преди 2 часа, Мечо Хубавеца написа:

Тук във форума има една великолепна тройка водена от Тошев.

Само трима ли сме тези, които те завираме в под на кучето опашката всеки път? Странно. Това не е толкоз трудно, предвид нивото на умственото ти развитие и глупостите които плякаш. Явно само трима ти обръщаме внимание...

преди 2 часа, Flashback написа:

Само за протокола - Tръмп твърди едновременно, че е спечелил войната, че в момента я печели, че се нуждае от помощ, за да я спечели и че не се нуждае от никаква помощ, за да я спечели. Всичко това, за да унищожи ядрената програма на Иран, която той твърди, че вече е унищожил миналата година. 🤡🤡🤡

Като пиле в кълчища се е оплел в персийското тресавище...

...обаче иска мир.😶

Какво се случва бре? Още преди няколко дни бай Тръмп обяви че Иран няма ракети, че вече е победен, че незнамсикакво си, пък от тогава се разбра че най-прехваленият им самолетоносач се е запалил, сега и на "невидимият" им F35, май иранците са му видели сметката:

https://nova.bg/news/view/2026/03/19/530937/след-предполагаем-ирански-огън-американски-f-35-извърши-аварийно-кацане/

Нещо май не е баш така, както ни го казват  

преди 3 часа, Мечо Хубавеца написа:

 

. Ами като е отменен и то преди 11 години, как ще го копирам и постна тук? 

 

Фалшив, не ми се изтягай пред очите. Когато разбереш разликата между НК и НПК, тогава ела да ми разтягаш локуми,какъв "юрист" си. 

преди 3 часа, Мечо Хубавеца написа:

 

 

То е ясно, че ти разбираш от българско право по-малко отколкото аз от ядрена физика, но чак такива излагации, не съм очаквал.

 

 

Да се самоцитирам,защото от безсилие няколко дни  се чудиш какво да отговориш  и да претърсваш източници,които без проблем би трябвало да посочваш ако ги знаеш,   ти се  мъчиш да изместиш темата в посока,която не съм задавала...нито като твърдение, нито като предположение.

на 19.03.2026 г. в 15:49, valkiria1 написа:

 

Не е поставен за отговор  въпросът дали аз съм юрист, а защо ти след като твърдиш ,че си юрист не познаваш фундаментални неща от  юриспруденцията. 

 

Следващия път, когато си измисляш сценичен виртуален образ,гледай да се ограничаваш до възможностите си. 

 

– Шефе, искам да си увелича възможностите в компанията!
– Добре, Гошо. От утре вместо портиер ще работиш   като чистач !

 

---------------------------

В Техеран е ликвидиран Исмаил Ахмади, шефа на разузнаването на БАСИДЖ.

Надявам се,след шабат да прочетем хубави новини  и за газовото находище Южен Парс. Отдавна му е време.

Защо ми се струва,че Иран унищожава ЕС?