Въпроса не е сложен, предполага отговор с да или не, но за тези които имат отговор. Щом индивидуалността се развива трябва да приемем че няма постоянна природа. Така е, няма абсолютно съществуване като отделна индивидуалност. Има относително - спрямо Брахман. Манвантарите ги прескачам Един въпрос имам и един отговор. Въпросът е: духа, материята, съзнанието и формата могат ли да съществуват самостоятелно или независимо едно от друго? Да, не, пак не зная. Да, има два аспекта, но не са тези които казваш, защото съзнанието и формата са едно и също, трябва ти принципа който ги обединява тези два аспекта. Не мога да те разбера защо говориш за индивидуалността в единствено число, при положение че тя се променя (реално наблюдаваме множество индивидуалности преливащи една в друга) и никога не остава същата, независимо къде се корени. Светът е съвършен в момента, няма какво да се досътворява, трябва само да се осъзнае. 

 

Нещата никога не са толкова прости колкото ни се иска. Духът и материята са такива, каквито са. Те не са зависими от нищо. Индивидуалността е една и съща. Тя е център около който се организират различните тела, като носители на съответните сетива и качества с които индивидуалността се проявява в различните сфери. Съзнанието, познанията, способностите - всичко това са натрупвания около ядрото на духа. Това натрупване наистина представлява процес, но той не променя духа (центъра около който се извършва).

Редактирано 19 септември 201511 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Духът и материята са такива, каквито са. Те не са зависими от нищо. Индивидуалността е една и съща. Тя е център около който се организират различните тела, като носители на съответните сетива и качества с които индивидуалността се проявява в различните сфери. Съзнанието, познанията, способностите - всичко това са натрупвания около ядрото на духа. Това натрупване наистина представлява процес, но той не променя духа (центъра около който се извършва).

 

Ако са независими, защо и как си взаимодействат? За какво му е на духа да се въплътява, да си създава неудобства? 

 

Духа (центъра) не се променял, ами че той тогава е непроявен в нашата реалност. Еволюции, манватари - боли го. А и нас не ни боли за тоя център (освен youboli), застинал е, не е от мира сего.

 

Не можеш да отговориш адекватно на тези въпроси, защото това за което говориш не може да се определи от тук. Абстрактна метафизика и толкоз. Това в будизма се нарича animitta тиб. mtshan med което означава извънзнаковото, неизразимото. "Извънзнаково означава пусто". Умните будисти не се занимават с него, ама какво да правим, тука в 21 век сме съвсем друг тип, презадоволени, с много свободно време, защото не ни се налага да просим храна и да даваме учения, само ако някой го кефи това

Редактирано 19 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Мога да отговоря на всичко до някаква степен, но ти се опитваш да доведеш всичко до едно равнище, на което реално нищо не може да бъде обяснено. Да питаш за какво му е на духа да се прояви е все едно да питаш за какво му е на магнита да привлича желязото. Това е същността му. Т.е. това не е някакво решение, което да изисква нещо неприсъщо за духа, а всичко си е в реда на нещата.

 

Всяка среда изисква съответните инструменти за проявление, сетива и др. Ето тук сред грубата физическа материя го няма нито нашия ум, нито чувства, нито желания, нито воля, но ние при все това можем да ги използваме, защото сме развили съответните тела в съответната степен, така че те да могат да оказват влияние върху този свят без реално да са в него. И развитието на тези тела е отнело милиарди години. Това последното осъзнаваш ли го? Ако тези тела не бяха развита в тази степен, никакви учения, медитации и освобождения нямаше да са възможни. Те нямаше и да бъдат дадени на хората. Целият мащаб на еволюцията е много по-грандиозен отколкото може да си представи който и да е човек. Всичко е "започнало" неизброими еони назад във времето, а ние разполагаме със знания за едва няколко хилядолетия. И си мислим, че с пет, десет, сто или хиляда живота правилни усилия можем да постигнем всичко. Не, ще овладеем дадена сфера, но за следващата ще ни трябват нови сетива, нови тела, а те се образуват от по-нисши еволюции и ние ще трябва да чакаме те да си "свършат работата" преди дори и да започнем да мислим за някакво овладяване на новите условия.

Внезапното сещане , проблясък в съзнанието в процес на мислене  ригла ли е , може би проблясък на просветление ?

Не се произнася и не звучи като "ригла", а се произнася "ригпа" на тибетски.

По-горе писах, че това е състояние, което не може да се опише с думи. Съвсем погрешно е да се счита, че това е някакво мистично преживяване или нещо крайно необичайно. В новите традиции (Сарма, т.е. Сакя и Кагю), това се нарича по различен начин, но това няма значение. Просто терминологията е различна. Става дума за нещо много естествено, което обаче (както писах по-горе) е практически непостижимо да откриеш самичък. Не твърдя, че е невъзможно, но е изключително трудно...

Дори идея нямам как да отговоря на въпроса, тъй че да не те подведа. Ригпа не е проблясък в съзнанието, не е интуитивно постигане на истината или нещо такова. Ригпа е нещо много просто – ригпа е пространството или момента между две мисли, или между два момента на възприятие. И тези два момента също са проявление на ригпа, но когато тя не се намира в нулево или изначално състояние, а е активна...

Обсъждането на подобна тема във форум е празна работа.

Мога да отговоря на всичко до някаква степен, но ти се опитваш да доведеш всичко до едно равнище, на което реално нищо не може да бъде обяснено. Да питаш за какво му е на духа да се прояви е все едно да питаш за какво му е на магнита да привлича желязото. Това е същността му. Т.е. това не е някакво решение, което да изисква нещо неприсъщо за духа, а всичко си е в реда на нещата.

 

Тук е разликата между учението за концепцията атман (предполагам самкхя) в което вярваш ти, и по-голямата част от будистите, които не виждат атмани, не вярват даже и на Буда, а аналитично съзерцавайки вътрешния и външния свят, го определят като анатман, термин означаващ реалността ни като безсъщностна (нихсвабхава), нямаща самостоятелно, независимо съществуване.

 

Докато едните чули-недочули, чели-недочели, зяпнали в празния въздух възхваляват въображаем атман, другите седят трезви отстрани и се чудят за какво е цялата тази патардия

 

Потому, Шарипутра, в пустоте нет формы, нет ощущения, нет восприятия, нет импульса, нет сознания. Нет глаза, нет уха, носа, языка, тела, ума. Нет форм, звуков, запахов, осязаемого или объектов ума. Нет элемента органов чувств и так далее, пока мы не доходим до того, что нет элемента сознания ума.

 

Третье утверждение: в шуньяте не существует дхарм. Это следствие – более позитивная сторона, если хотите – предыдущего утверждения. Оно предполагает, что реальность обнажена, довольно проста, лишена всех наших интеллектуальных построений, всех наших философий, всех наших концепций. Эти идеи – наши. Они не принадлежат реальности, потому что реальности ничего о них не известно. Реальность отвергает – если немного «очеловечить» ее – все наши мысли. В шуньяте не существует какого бы то ни было разделения между обусловленными дхармами и необусловленными дхармами, загрязненными дхармами и чистыми дхармами. Все эти двойственные представления  преодолеваются. Это подобно – используя любимый образ Махаяны – безоблачному небу. Облака могут быть прекрасны, но они скрывают обнаженное великолепие самого неба. Реальность в ее подлинном состоянии, выше и глубже всех наших систем представлений о ней, подобна ясному, безоблачному небу.

 

САНГХАРАКШИТА

 

Редактирано 19 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Атман е винаги един и е идентичен с Брахман. Т.е. става въпрос за едно и също нещо, само че веднъж отнесено към човека, а друг път към всичко съществуващо.

А ти (нали може на "ти"?) последовател ли си или как да го кажа? Си ли човек, който следваш Адвайта Веданта? Това е традиция или даршана. която уважавам и ценя изключително много. Шанкара–ачаря е написал изключително стойностни неща, които според будистите са повлияни от мадхямака, а според ведантистите е обратно. Но това няма никакво значение, всъщност.

Има много дискусии и дебати по тази тема, но те нямат истински смисъл да се водят тук. Те може да се водят между пандити, а не между неуки хора като нас.... В смисъл, че аз съм неук, а за теб не твърдя подобно нещо.

Мисълта ми е, че до сега съм срещнал само един човек, който да познава и да е практикувал и двете системи. Това е един професор от нашия будистки институт в Делхи. Той е индиец и е над 80 години. Произхожда от семейство на брахмани, но по-късно (около 30 годишен) се среща с тибетски учители и започва да изучава будистката Дхарма. Той е като някаква енциклопедия. Не съм срещал друг толкова ерудиран учител. В момента, в който зададеш какъвто и да е въпрос по темата, той започва да отговаря мигновено и без никакво колебание, замисляне или припомняне.

но от близо (медитирайки или фокусирайки се внимателно), виждаме че тази същност няма основа, няма корен.

Нищо такова няма. Не знам наистина защо твърдиш подобни неща? Предполагам, че не си открил все още кой да ти ги обясни. Това, което наричаш да се "фокусираш внимателно", може да ти помогне да познаеш ригпа, но няма нищо общо с нея... Това е просто шамата с обект или без обект. Не можеш да виждаш нищо относно ригпа, понеже това е състояние, в което отсъства наблюдател.

Редактирано 19 септември 201511 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Нищо такова няма. Не знам наистина защо твърдиш подобни неща? Предполагам, че не си открил все още кой да ти ги обясни. Това, което наричаш да се "фокусираш внимателно", може да ти помогне да познаеш ригпа, но няма нищо общо с нея... Това е просто шамата с обект или без обект. Не можеш да виждаш нищо относно ригпа, понеже това е състояние, в което отсъства наблюдател.

 

Е няма, да не би да твърдя че има? Някой да ми обясни, човек и сам може да разкрива природата на реалността, Буда го е доказал. Да, отсъства наблюдател, нали това е медитацията, когато медитираш не казваш "Аз медитирам"

Редактирано 19 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Мога да отговоря на всичко до някаква степен, но ти се опитваш да доведеш всичко до едно равнище, на което реално нищо не може да бъде обяснено. Да питаш за какво му е на духа да се прояви е все едно да питаш за какво му е на магнита да привлича желязото. Това е същността му. Т.е. това не е някакво решение, което да изисква нещо неприсъщо за духа, а всичко си е в реда на нещата.

Всяка среда изисква съответните инструменти за проявление, сетива и др. Ето тук сред грубата физическа материя го няма нито нашия ум, нито чувства, нито желания, нито воля, но ние при все това можем да ги използваме, защото сме развили съответните тела в съответната степен, така че те да могат да оказват влияние върху този свят без реално да са в него. И развитието на тези тела е отнело милиарди години. Това последното осъзнаваш ли го? Ако тези тела не бяха развита в тази степен, никакви учения, медитации и освобождения нямаше да са възможни. Те нямаше и да бъдат дадени на хората. Целият мащаб на еволюцията е много по-грандиозен отколкото може да си представи който и да е човек. Всичко е "започнало" неизброими еони назад във времето, а ние разполагаме със знания за едва няколко хилядолетия. И си мислим, че с пет, десет, сто или хиляда живота правилни усилия можем да постигнем всичко. Не, ще овладеем дадена сфера, но за следващата ще ни трябват нови сетива, нови тела, а те се образуват от по-нисши еволюции и ние ще трябва да чакаме те да си "свършат работата" преди дори и да започнем да мислим за някакво овладяване на новите условия.

Shiniasu, допълвам само. Целият мащаб на еволюцията е много грандиозен . За човешката вълна на живот, еволюцията е започнала преди еони, минали сме стадии подобни на минерали, на растения, на животни в различни слънчеви системи. Съжителствали сме с други вълни на живот - ангели, архангели, тронове. Например когато ангелите са били човеци ние сме били на ниво животни.

Но защо духът се проявява, за какво му е да се кристализира в материални тела, то материята си е пак дух, но защо? Спуска се надолу от световете на чистия дух през сфери с различна плътност на материята. Материята, т.е телата или формите еволюират - живеят...и когато достигнат връхната точка на еволюцията телата т.е. Материята се превръща обратно в Духовна субстанция, обаче съдържа в себе си като квинтесенция натрупания жизнен опит, и се присъединява към духа. Душа, било това или добавъчно себе-съзнание. Така духът тръгва обратно нагоре като одухотворява последователно телата си започвайки от най-плътното и нагоре през по-ефирните сфери одухотворява другите по-фини тела. На нашия етап от еволюцията ние трябва да извлечем душа от плътното тяло, която етерна.

Редактирано 19 септември 201511 г. от Sleda (преглед на промените)

 Буда го е доказал.

Буда и някои други, колега. Но не са кой знае колко много, според мен.

 Да, отсъства наблюдател, нали това е медитацията, когато медитираш не казваш "Аз медитирам"

Ако медитираш по този начин, то браво на теб!

Искрено те поздравявам и не влагам ирония в думите си – само ти знаеш какво и как правиш. Аз не мога да знам и не мога да давам оценка на твоята практика. Отговаряш само и единствено пред себе си. Както и аз , както и всеки от нас.

Аз не мога да знам и не мога да давам оценка на твоята практика. Отговаряш само и единствено пред себе си. Както и аз , както и всеки от нас.

 

А ти научи ли някоя полезна практика? Някоя за справяне с гнева, понякога при мен се появява сякаш от нищото, в смисъл че не осъзнавам причината му.

Редактирано 19 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

А ти научи ли някоя полезна практика? Някоя за справяне с гнева, понякога при мен се появява сякаш от нищото, в смисъл че не осъзнавам причината му.

Aми, според мен, много помага това да установиш осъзнаването си върху дишането като преброиш до 21, примерно. Може и повече, може и по-малко. Просто трябва да пренасочим осъзнаването си от проблемната ситуация като започнем да броим вдишванията си и се отпускаме. Издишваме всичко, което ни дразни. В контекста на тонг-лен издишваме всичко, което дразни всички, а не само нас. И приемаме всичките проблеми, страдание и причините за него, които имат другите. Но ако това ни е трудно, то правим тонг–лен със себе си в началото. Представяме си себе си пред себе си и вдишваме целия си гняв или раздразнение като тъмен дим. Той попада в сърдечния ни център и се стопява, понеже е просто дуална концепция, емоция, която няма присъща реалност, а е като облак или нещо такова. После издишваме (пак от сърдечния център) цялата ни доброта, мъдрост, състрадание и подобни като ясни, хладни, лунни лъчи, които ни изпълват... Тази доброта естествено присъства в нас. Не е нужно да я създаваме, а просто да я открием. Правим това със себе си в продължение на 10-15 мин, примерно, докато се отпуснем и сме способни да правим това спрямо всеки и всичко.

Много трудно е да се обясняват такива неща във форум... Съжалявам, че не мога да обясня добре.

Редактирано 19 септември 201511 г. от scepsis108 (преглед на промените)

 

Много трудно е да се обясняват такива неща във форум... Съжалявам, че не мога да обясня добре.

благодаря на Бога,че няма прераждане!

 гнева, понякога при мен се появява сякаш от нищото, в смисъл че не осъзнавам причината му.

Всяка емоция възниква от неразпознаването на пустотата, т.е. от дуалното възприятие. Ситуациите не са добри или лоши. Те са неутрални. Ние ги определяме като добри или лоши. Причината е, че даваме оценка на ситуацията и считаме, че тази оценка е универсално валидна.

благодаря на Бога,че няма прераждане!

Въпрос на гледна точка, приятелю. Според мен Бог няма, според теб – има. Твоят възглед, обаче, не ме кара да гледам на теб отвисоко и да се считам за нещо повече от теб. Дано и при теб да е така.

Поздрав, Глен!

Всяка емоция възниква от неразпознаването на пустотата, т.е. от дуалното възприятие. Ситуациите не са добри или лоши. Те са неутрални. Ние ги определяме като добри или лоши. Причината е, че даваме оценка на ситуацията и считаме, че тази оценка е универсално валидна.

Знам че това е така, осъзнавам го но явно не на дълбоко подсъзнателно ниво още, не го определям като добро и лошо, но то се появява, тогава се запасявам с търпение и чакам да премине.

Вие да му мислите! Аз съм на предпоследното прераждане!

Мога да отговоря на всичко до някаква степен, но ти се опитваш да доведеш всичко до едно равнище, на което реално нищо не може да бъде обяснено.

 

И развитието на тези тела е отнело милиарди години. Това последното осъзнаваш ли го? 

 

Нищо не може да бъде обяснено, защото ние виждаме само отражения на процеси, никакви същности. Развитие... развитието ни може да е приключило преди трилиони години, в момента може да тече инволюция, но ние и това не знаем, не само защото виждаме отражения, а защото самите ние сме такова отражение, а тези след нас пак нищо няма да знаят, без значение как се възприемат, нито откъде идват, нито кои са. Ти това последното осъзнаваш ли го, че си отражение, а не живо същество за каквото се мислиш само, пък даже и с дух вътре. Хенри Милър пишеше някъде (перифразирам) "Аз съм сандък с огледала, който отразява празнотата". Има и такава махаянска практика описана от Нагарджуна:

 

О мудрый!

Мудрым Ты ясно показал,

Что и скандхи подобны наваждению,

Миражу, граду гандхарвов или сновидению.

Они порождаются причиной.

Нет её – нет и их.

Разве ты не постиг ясно,

Что они – словно отраженье [луны в озере]?

Элементы не воспринимаются зрением.

Каким же образом зримое состоит из них?

Так говоря о форме,

Ты отвергаешь веру в [реальность] формы.

Ощущение не существует без ощущаемого.

Значит [оно] лишено «я».

И Ты убеждён: ощущаемое

Лишено подлинного существования.

Редактирано 20 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

А ти научи ли някоя полезна практика? Някоя за справяне с гнева, понякога при мен се появява сякаш от нищото, в смисъл че не осъзнавам причината му.

Необходимо е , опитай се да застанеш от страни и сам на себе си да си гледаш сеира...!

На мен ми е любимо занимание .

Случва се и големи майтапи да падат.

Поне според мен , не се изисква кой знае каква продължителна и сложна практика .

Достатъчно е на време да можеш да спреш и да се запиташ :

" Е , оти ручааме жабета...? "   - знаеш я приказката предполагам....

Причините за гняв и не само , могат да бъдат най-различни - основно външни (обективни) и/или вътрешни (субективни) .

А в определени случаи и изумително глупави , но това после се разбира...

Осъзнаване значи да намериш и разбереш смисъла...

Гневът е само емоция , сигнал че се случва нещо неочаквано и необичайно .

А всяка емоция подлежи на осъзнаване....

То е като позвъняване по телефона - няма нужда да чупиш телефона или пък да го изключваш от захранване ....

Гневът и всяка друга емоция е необходим ! За това Природата ти го е дала.....

Редактирано 20 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Необходимо е , опитай се да застанеш от страни и сам на себе си да си гледаш сеира...!

На мен ми е любимо занимание .

Случва се и големи майтапи да падат.

Поне според мен , не се изисква кой знае каква продължителна и сложна практика .

Достатъчно е на време да можеш да спреш и да се запиташ :

" Е , оти ручааме жабета...? "   - знаеш я приказката предполагам....

Причините за гняв и не само , могат да бъдат най-различни - основно външни (обективни) и/или вътрешни (субективни) .

А в определени случаи и изумително глупави , но това после се разбира...

Осъзнаване значи да намериш и разбереш смисъла...

 

Това за гледането отстрани съм го срещал и рамуса даже ми дава подобна практика, да си чета постовете отстрани, като трето лице, все едно не съм ги писал аз, той явно я практикува и сега, прочита си няколко поста, ужасява се и после не пише сума ти време Но аз искам да разбера причините за картинката която съм. То че цялата работа е един Голяма Майтап - съгласен съм. 

 

Причините за гнева се трупат някъде в подсъзнанието ми, малко по малко, сламка, тресчица, косъм от нещо си, и когато се събере една хубава купчинка (лесно запалим материал), плюс необходимата среда за горене (въображението), трябва само една малка искра гняв и... БУМ!!!; изобщо не разбираш как, защо, защо Аз ручам жабетата Ако не разбираш защо, може да кажеш обаче винаги, че такава е кармата ти .

 

Та причините не можем да ги видим, защото ние не виждаме изобщо какво се случва, сетивата са ни нагласени така, че да не виждаме постоянните промени които се извършват вътре и вън от нас, ние виждаме един свят сглобен от въображението и калпавите ни сетива, а той света не е такъв какъвто го виждаме, затова започваме да си градим представи, да извършваме чудеса от храброст, но накрая пак ручаме жабета

 

Какъв е извода: ние имаме илюзорна представа за света, не го виждаме такъв какъвто е, а това че не го виждаме такъв какъвто е негативно, изживяваме една негативна халюцинация. Kато няма какво и жабета ручаме, това също може да бъде причина за гняв, но може да се изживява и като майтап, зависи от настройката, затова тренирам търпение и хладнокръвие. Но при всички положения щом има чувствителност има и дразнение, това не може да се избегне.

 

Упека – уравновесеност, е четвъртата Брама Вихара. За мен изглежда показателно, че Будата е отдавал такова значение на това качество. Понякога се превежда като „хладнокръвие”. Смята се за едно от най-извисените духовни състояния. Лично аз не смятам, че той толкова би възхвалявал „хладнокръвието” по начина, по който ние го използваме – един вид нежелание да се трогнем от нещо. Полезно е да разгледаме какво е чувството от това качество на уравновесеност или спокойствие. Какво включва по отношението на сърцето? Един от начините, по които аз разглеждам упека е да я виждаме като благородство на сърцето, в което има готовност за досег и контакт с всичко – от най-прекрасното състояние до най-окаяното такова. Бидейки в тази човешка форма, ние сме обекти на прекрасни, възвишени преживявания, както и на ужасни, адски състояния. Можем да изпитаме всяка сфера на съществуване.

 

Аджан Кандасири

Редактирано 20 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

...Причините за гнева се трупат някъде в подсъзнанието ми, малко по малко, сламка, тресчица, косъм от нещо си, и когато се събере една хубава купчинка лесно (запалим материал), плюс необходимата среда за горене (въображението), трябва само една малка искра гняв и... БУМ!!!; изобщо не разбираш как, защо, защо Аз ручам жабетата Ако не разбираш защо, може да кажеш обаче винаги, че такава е кармата ти ......

При теб може и да е така .

При мен не е тъкмо така - друго е .

Успешен метод за разтоварване от излишни емоции е чрез спорт - блъскай крушата , както се казва .

Или отиди някъде (на футболен мач или в гората ....) дето няма да впечатлиш никого и се накрещи здравата...

След време ще се научиш да владееш емоциите и без горе посочените дейности....Дето се казва - ставаш непукист !

Редактирано 20 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Причините за гнева се трупат някъде в подсъзнанието ми, малко по малко, сламка, тресчица, косъм от нещо си, и когато се събере една хубава купчинка (лесно запалим материал), плюс необходимата среда за горене (въображението), трябва само една малка искра гняв и... БУМ!!!;

 

"Тук говоря за това, че трябва да станем единни с емоциите си. Това е нещо различно от обичайния подход към тях. Прието е да потискаме емоциите или да ги проявяваме. Да се потискат емоциите е изключително опасно, защото това означава, че гледаме на тях като на нещо ужасно и срамно. И това означава, че отношенията ни с емоциите не са наистина открити. Ако се опитваме да ги потиснем, рано или късно, те ще излязат навън и ще се взривят. Съществува и друга възможност: вие не потискате своите емоции, а просто им разрешавате да се проявяват, позволявате си да се увлечете от тях. Този подход на общуване с емоциите също е резултат от своеобразна паника: вашите отношения с емоциите не са съгласувани. Това е просто друг начин да избягате от дълбинната емоция, да се освободите от нея. Но такова освобождение също е мнимо. Това смесване на ума с материята – считате, че физическия акт на проявление на емоцията ще я излекува и ще отстрани възникналото раздразнение. Но всъщност такова проявление само я подкрепя и усилва.

Затова разумния начин за работа с емоцията е да опитате да установите връзка с нейната основна същност или абстрактното качество на емоцията. Тази дълбока същност, основно качество или фундаменталната природа на емоцията е просто енергия. И ако сме способни да установим връзка с тази енергия, то не влизаме в конфликт с нея. Емоциите стават естествен процес. Така, опитите да потискате или да се увличате от емоциите, стават ненужни, защото човек може да види тяхната основна природа, да види това, което те в действителност са и имено това е шунята. Преградата между вас и вашите проекции е премахната или по-точно не е премахната, а е станала прозрачна. Когато в подхода към емоциите няма никаква паника, вие ще можете да общувате с тях по пълноценен начин."

 

Трунгпа Ринпоче – "Митът за свободата и пътя на медитацията"

Редактирано 20 септември 201511 г. от scepsis108 (преглед на промените)

А ти (нали може на "ти"?) последовател ли си или как да го кажа? Си ли човек, който следваш Адвайта Веданта? Това е традиция или даршана. която уважавам и ценя изключително много. Шанкара–ачаря е написал изключително стойностни неща, които според будистите са повлияни от мадхямака, а според ведантистите е обратно. Но това няма никакво значение, всъщност.

Да, може да се каже,  че споделям тези възгледи на Адвайта Веданта отнасящи се до Атман и Анатман, както и Брахман. Но това е само по отношение на начина по който се обясняват нещата. В практически план съм привърженик на тези школи, според които човешкото развитие е един безграничен във времето процес на усъвършенстване на човешките качества, а съответно тела и инструменти, което позволява все по-пълно проявяване на нашата същност в света. Т.е. освобождението е само от илюзиите, от отрицателната карма и качества, но целта като цяло е проявление на всичко положително и развитие. Разбира се самата представа за "положително" се развива в целия този процес.

Ще си позволя да допълня нещо, т.е. не да добавям нещо към думите на Трунгпа Ринпоче (превеждах на прима виста и не се получи много добре – в оригинал звучи много по-силно и ясно), което би било смешно, а да поясня накратко нещо, което често се пропуска, според мен.

–––––––––––––––

Когато се заговори за "его" пред аудитория, която има претенции да следва някакъв духовен път, независимо дали това е будизъм, индуизъм, христянство, ислям или ню-ейдж, то реакцията е, че егото се определя като нещо примитивно, греховно или като някакъв враг, с който трябва да се проведе битка и накрая да бъде победен и унищожен. Тогава, когато това се случи, се очаква, че ще настъпи някакво желано състояние – блаженството на рая, Нирвана, вселенско съзнание и подобни. С други думи, представата е, че трябва да унищожим себе си, Аза, егото.

–––––––––––––––

Подобна нагласа е крайно невротична, мазохистична, суисидна, инфантилна и невежа. Тя (най-общо) възниква от това, че човек си представя духовния път като борба със злото. Обаче, истинската духовна практика не е сражение, а е най-чистата форма на липса на агресия и неприемане – не разглеждаме нищо, нито един компонент или феномен като лош, греховен и вреден. Не гледаме по подобен начин на тялото или емоциите, или вещите, примерно. Вместо това, се учим да използваме всичко като го интегрираме в нашата духовна практика.

–––––––––––––––

В момента, в който допускаме възниквате на полярност, на дуалност между добро и зло, попадаме в мрежата на духовния материализъм, който се стреми към постигането на щастие по начина, който се разбира обичайно. Искам да кажа, че няма никаква съществена разлика между този, който се стреми към светско щастие във вид на богатство, слава, печалба и подобни, и този, който се стреми към духовно щастие във вид на рай, Нирвана и подобни, ако и в двата случая се тръгне от една и съща нагласа за борбата на доброто срещу злото, греховното срещу божественото, Бог срещу сатаната, Буда срещу Мара, Империята срещу Джедаите и т.н. Всичко това е много детинско и незряло.

 

Не знам дали успях да обясня добре какво имам предвид, но дано поне основната идея да е станала ясна.

В практически план съм привърженик на тези школи, според които човешкото развитие е един безграничен във времето процес на усъвършенстване на човешките качества

А нечовешкото? Искам да кажа, че Вселената е неописуемо необятна. Как мислиш – дали единствените разумни същества в нея са хомо сапиенс?

Редактирано 20 септември 201511 г. от scepsis108 (преглед на промените)

(превеждах на прима виста и не се получи много добре – в оригинал звучи много по-силно и ясно)

 

Вместо това, се учим да използваме всичко като го интегрираме в нашата духовна практика.

–––––––––––––––

В момента, в който допускаме възниквате на полярност, на дуалност между добро и зло, попадаме в мрежата на духовния материализъм, който се стреми към постигането на щастие по начина, който се разбира обичайно. Искам да кажа, че няма никаква съществена разлика между този, който се стреми към светско щастие във вид на богатство, слава, печалба и подобни, и този, който се стреми към духовно щастие във вид на рай, Нирвана и подобни, ако и в двата случая се тръгне от една и съща нагласа за борбата на доброто срещу злото, греховното срещу божественото, Бог срещу сатаната, Буда срещу Мара, Империята срещу Джедаите и т.н. Всичко това е много детинско и незряло.

 

Да се беше постарал повечко, поради липса на яснота на два пъти изпадах в недоумение, и сега може да остана в това състояние цял ден

 

Егото не можеш да го интегрираш в духовната практика, защото става на въпрос за коренно различна перспектива от която се възприема реалността. Тук няма леко и меко... Егото е Мара. 

 

А ако интегрираме алкохола, наркотиците и... накрая наистина можем да се прегърнем един друг всички на тази планета

 

Пробвано е вече. Не става.

Редактирано 20 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Егото не можеш да го интегрираш в духовната практика, защото става на въпрос за коренно различна перспектива от която се възприема реалността.

Егото е съставен феномен, а всички съставни феномени нямат присъщо съществуване. Духовната практика, обаче, също няма присъщо съществуване. Дори Нирвана няма такова, според Праджняпарамита–сутрите:

 

"Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение."

 

Тук директно се казва, че Четирите Благородни Истини са празни концепции от гледна точка на крайната истина (праджня–парамита). И това е много важно да се съобрази

Когато започнем да "воюваме" с нещо си, то попадаме в капана на духовния материализъм. Понеже това, че "воюваме" означава, че взимаме страна. Когато взимаме страна, то имаме дуална представа или нагласа.

–––––––

Буда под дървото Бодхи какво е направил, когато са се появили Мара и неговите дъщери? Почнал е да ги замерва с камъни ли? Не, нали. Това се опитвам да поясня, но по начин, който да не звучи прекалено традиционно. Понеже, ако обяснението е прекалено традиционно, то може да ни заблуди, защото е дадено в различен контекст от този, който имаме ние днес.

 

Обаче, приемам възражението, че не се справям добре с обясненията на подобни теми. Нямам капацитет за това, а и форумът не е много подходящ. Ако напиша нещо много сбито, то може да се разбере погрешно. Ако е много подробно и обемно, може да не бъде прочетено изобщо. Затова пиша нещо между двете, което пак се оказва неясно...

Редактирано 20 септември 201511 г. от scepsis108 (преглед на промените)

А нечовешкото? Искам да кажа, че Вселената е неописуемо необятна. Как мислиш – дали единствените разумни същества в нея са хомо сапиенс?

Всичко е било, е или ще бъде някога човек. В този смисъл под "човешко" разбирам всичко "притежаващо" Атман.

Редактирано 20 септември 201511 г. от Shiniasu (преглед на промените)