Е, ако животът е илюзия, тогава смъртта какво е ? 

 

Не забравяй Диамантената сутра !!!

 

Когато имаме двойнственост, няма живот без смърт и няма смърт без живот. Когато няма двойнственост, живот и смърт е едно и също. 

 

Можем и двете да ги наречем прераждане, можем и да не ги наричаме така.

Почти сам си си отговорил...

 

Не забравяй че ума е този който създава илюзията за "обективна реалност", вкопчването в него(като обективна реалност) създава самсара, той се опитва да определи коя илюзия е по-реална спрямо друга илюзия, бошлаф работа, садо-мазохизъм.

 

А когато осъзнаеш свободата и пустотата си, вече не ти се занимава с глупавите творенията на ума и не ти се пише по форуми, само понякога, сутрин с кафето.

Редактирано 10 юли 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

прочетете тази книга

 

Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката душа.

...Великата наука на живота. За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш. Всяко слизане на Земята е следване на Великото училище на живота.

Казвате: "Какъв е смисълът на живота?". Вие можете да разберете смисъла на живота само след като сте се преражадали 777 пъти на Земята, и то епохални прераждания, в които да сте извършили нещо велико.

Учителят

Винаги съм се чудил на историята, която Платон помества в края на "Държавата" за пътя, който душата изминава след като умре... Понятието "душа" ми е някак проблематично обаче. Все пак съм по-скоро скептичен (70% към 30%). 

Винаги съм се чудил на историята, която Платон помества в края на "Държавата" за пътя, който душата изминава след като умре... Понятието "душа" ми е някак проблематично обаче. Все пак съм по-скоро скептичен (70% към 30%). 

Сис, според будистката представа, не се преражда никаква душа или субстанционална същност, а просто контиунитален (в смисъл на непрекъснат) поток от моменти на осъзнаване. Тъй че... не обръщай сериозно внимание на горенаписаните неща

Редактирано 17 септември 201511 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Сис, според будистката представа, не се преражда никаква душа или субстанционална същност, а просто контиунитален (в смисъл на непрекъснат) поток от моменти на осъзнаване. Тъй че... не обръщай сериозно внимание на горенаписаните неща

вие да не сте мерило за всичко бе а

за какви се вземате

Сис, според будистката представа, не се преражда никаква душа или субстанционална същност, а просто контиунитален (в смисъл на непрекъснат) поток от моменти на осъзнаване. Тъй че... не обръщай сериозно внимание на горенаписаните неща

И когато в състояние на дълбок сън (без сънища) съзнанието се прекъсне, какво става?

Че кой е непрекъснато осъзнат и за кое по-точно? Аз, честно казано, даже по-голямата част от живота си не я помня, пък за периодите, прекарани в дълбок сън да не говорим. От днешния изминал ден доста моменти ми се губят. Та, кой е непрекъснато осъзнат за всичко.

И когато в състояние на дълбок сън (без сънища) съзнанието се прекъсне, какво става?

Нямай грижи, континуитета си знае работата. Ето това

И когато в състояние на дълбок сън (без сънища) съзнанието се прекъсне, какво става?

Финният аспект на съзнанието, който е недуален (в смисъл на безобектен и безсубектен) и е познат като ригпа на тибетски, не прекъсва нито в състоянието на дълбок сън без сънища, нито при смъртта. Ригпа, обаче, не може да се дефинира като "душа" в общоприетото значение на думата.

Редактирано 18 септември 201511 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Финният аспект на съзнанието, който е недуален (в смисъл на безобектен и безсубектен) и е познат като ригпа на тибетски, не прекъсва нито в състоянието на дълбок сън без сънища, нито при смъртта. Ригпа, обаче, не може да се дефинира като "душа" в общоприетото значение на думата.

Здрасти ! Липсваше ми ! 

 

"...съзнанието, който е недуален (в смисъл на безобектен и безсубектен)..."

Това , ако е твърдение - подлежи на доказване ! На показване с пример от Живота !

Особено това в скобите , без обективно и без субективно ми звучи като " Ни чул , ни видял " ....   

Има смисъл ! Не какъв да е - дълбок !....  

Ако е измислица - няма нужда !   

Казвам , показвам , наказвам ! Мърдане няма !   

Истина ти казвам ! Вярвай ми ! (като не разбираш)

 

Казвам :

Човек (Живото) се преражда , раждайки своите деца ! И по никакъв друг начин !

Е , човекът - само на половина....! Другото е на половинката му !   

Охлюва като охлюв , от друг охлюв "плюнка" взема....  

Показвам :

Семката , брато ! Семката.....!

То не е като да чоплиш семки и да си въобразяваш глупости (сега пък континиум стана !) ! 

Работа иска !  

Прераждай се колкото си пъти искаш ! Пък си е и кеф ! Природата се е погрижила да се случва без интелектуални диарий. Че иначе току виж се самозатрила !....

Ако не знаеш - да знаеш , щото покрай будизма може и да си забравил , или никак да не се сещаш

вече ! Те,  все такива ги измислят , тези дето вече и през ум не им минава ... да се прераждат !  

Иначе , че се мре - мре се !

Въпросът в същност е кой , как рита !  

Не е въпросът има ли прераждане или няма , че да вярваме !  

Един се възнася на небето , друг се преражда в континиума , трети в подземният свят на сенките отива , четвърти във вечните ловни полета.....уффф , свърши ми мастилото.... !

И всеки настоява на своето - ето , така се рита !

Наспорил човек Богове ! 

"...И Човекът сътвори Бог (теорията) , по свой образ и подобие , бог (теорията) да служи на човека в негова угода и да осветява пътищата му неведоми..."

Наказвам :

........не ми е работа....Но пък с кеф се забавлявам на глупостта човешка !....   

(доста отсъства и доста си пропуснал   )

Редактирано 18 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Казвам :

Човек (Живото) се преражда , раждайки своите деца ! И по никакъв друг начин !

 

Иначе , че се мре - мре се !

Въпросът в същност е кой , как рита !

 

Това че се мислиш за жив, не значи че си жив бе  И робот може да развие самосъзнание като част от симулация и да повтаря жив съм, жив съм. Не виждам ти с какво си по различен, средностатистически бот, средно ниво на интелигентност, който не вижда друг начин освен собствения начин, поредното доказателство че с напредването на годните се изглупява неизбежно.

 

Нито се ражда, нито се мре в целия този процес, едни неща се появяват, после изчезват, съгласно причини и условия. Нещото се появява, после изчезва, какво от него продължава може да каже само този, който е запознат във всички причини и условия в този процес, затова изказвания от рода "няма друг начин" или "фината енергия алая се преражда", са еднакво тъпи и ограничени, поради липса на нужните данни, за да се твърди че се познава целия процес.

 

Това че риташ също не значи че си жив, да си жив е само представа в един процес, който и като единични проявления и като цялостно проявление - няма същност. Учените отдавна са наясно че няма същност, затова построиха ускорителя, за да се убедят как стоят нещата.

 

Разликата между теб, мен, скепсис  и който и да било друг е само разлика в нивото на лично невежество.

 

Липсата на невежество се нарича мъдрост.

Редактирано 18 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Това че се мислиш за жив, не значи че си жив бе  И робот може да развие самосъзнание като част от симулация и да повтаря жив съм, жив съм. Не виждам ти с какво си по различен, средностатистически бот, средно ниво на интелигентност, който не вижда друг начин освен собствения начин, поредното доказателство че с напредването на годните се изглупява неизбежно.

 

Нито се ражда, нито се мре в целия този процес, едни неща се появяват, после изчезват, съгласно причини и условия. Нещото се появява, после изчезва, какво от него продължава може да каже само този, който е запознат във всички причини и условия в този процес, затова изказвания от рода "няма друг начин" или "фината енергия алая се преражда", са еднакво тъпи и ограничени, поради липса на нужните данни, за да се твърди че се познава целия процес.

 

Това че риташ също не значи че си жив, да си жив е само представа в един процес, който и като единични проявления и като цялостно проявление - няма същност. Учените отдавна са наясно че няма същност, затова построиха ускорителя, за да се убедят как стоят нещата.

 

Разликата между теб, мен, скепсис  и който и да било друг е само разлика в нивото на лично невежество.

 

Липсата на невежество се нарича мъдрост.

О , Буда !

Събери си вересиите !        (заб.: вересия - кредит на доверие !  )

 

Честно ти казвам !

Недоумявам , как е възможно такова мозъчно състояние като твоето.....

Не ускорителя , ами Космоса не "познава" такава пустота неземна....

Мен ме срам заради тебе , че като представител на Homo Sapiens , ти липсва даже невежество !  

 

Моето невежество е безкрайно като Вселената !

Знанията ми , като за днешното време , сега , тук и на Земята са ми достатъчно !

Горкият Сократ завалията , ако е знаел за какво умира..... ?!!! ....

Редактирано 18 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Горкият Сократ завалията , ако е знаел за какво умира..... ?!!! ....

 

И Сократ, и Платон, и Нагарджуна са знаели, че няма как да знаят, и че истинското знание е отвъд конвенционалното (виж в речника какво значи). Нагарджуна лично за мен се е аргументирал най-подробно и най-ясно. 

 

Разбирам че възприемаш действителността директно, не като отражение, и съществуваща независимо от обозначенията на възприятието и ума, това не е в резултат от медитация, а от прекомерна употреба на обикновен спирт според мен. Практиката ти куца. Затова мъдростта си я предавай в кварталното капанче - там ще те разберат със сигурност.

Редактирано 18 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Финният аспект на съзнанието, който е недуален (в смисъл на безобектен и безсубектен) и е познат като ригпа на тибетски, не прекъсва нито в състоянието на дълбок сън без сънища, нито при смъртта. Ригпа, обаче, не може да се дефинира като "душа" в общоприетото значение на думата.

Ха, хах. Другите будисти си мълчат. Интересно. Много интересни са и определенията за ригпа, които прочетох. Все от типа "съзнание, ама без съзнание". Не, че съм очаквал друго. Аз като не знам нещо си мълча, а не си измислям понятия, които да запълнят празнината.

Ха, хах. Другите будисти си мълчат. Интересно. Много интересни са и определенията за ригпа, които прочетох. Все от типа "съзнание, ама без съзнание". Не, че съм очаквал друго. Аз като не знам нещо си мълча, а не си измислям понятия, които да запълнят празнината.

Другите будисти си мълчат, защото не са съвсем наясно за какво говоря. Това е понеже изучават будизъм по интернет. Това не го казвам, за да ги обиждам или подценявам, а просто понеже е факт, който и те самите признават.

Инак, няма голяма полза да четеш дефиниции за "ригпа" в нета, освен ако можеш да се запознаеш с наистина сериозни коментари като тези на Лонгченпа, Мипам Ринпоче или Джамгон Конгтрул Лодрьо Тхайе, примерно. Но и те не биха ти свършили работа, ако не си получил това, което се нарича "директно въведение в ригпа" (тиб. ригпа–сел–уанг).

Принципно, нямам нагласата да споря с теб или друг. Написах това, което написах като инфо, което може да е полезно за някого си, а не с намерение да влизам в някакъв спор. Не съм запознат с твоята гледна точка или виждане по тези теми. Не критикувам възгледите ти. Просто ме цитира и ти отговорих, понеже реших, че питането ти е породено от искрен интерес, а не е заяждане. Но всъщност това няма особено значение. Каквото е – това. И както е – така.

Поздрави, уважаеми потребителю.

Здрасти ! Липсваше ми ! 

 

"...съзнанието, който е недуален (в смисъл на безобектен и безсубектен)..."

Това , ако е твърдение - подлежи на доказване ! На показване с пример от Живота !

Здравей,

Веднага мога да ти дам пример. Улови мига, когато кихнеш. Това е някаква стотна от секундата след като си кихнал. В този миг имаш преживяване на ригпа в оголен вид, но то е толкова кратко, че е трудно да го забележиш, понеже почти мигновено се задейства концептуалния ум... Това е малко шеговито обяснение, но по принцип е вярно.

Поздрав, бай Чеци!

Редактирано 18 септември 201511 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Ригпа често е сравнявана с дъга в небето. Ако искаме да разберем природата на ума, трябва да медитираме за да стигнем до неговата същност. Същността на ума е подобна на тази на дъгата, отдалеч изглежда като самостоятелно обособен обект, но от близо (медитирайки или фокусирайки се внимателно), виждаме че тази същност няма основа, няма корен. Когато отпадат омраченията, някои виждат светлина. Когато отпадат гнева и омразата, някои изпитват състрадание. Ригпа е чистото знание, абсолютното отсъствие на същност, с която се характеризира всяко едно същество. И ригпа и алая-виджняна са пусти, това ще ви каже всеки будистки учител.

 

Не познаваме будизма само по интернет. Лъжата обявена за факт, пак си е лъжа... 

 

Приятна вечер.

Редактирано 18 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ха, хах. Другите будисти си мълчат. Интересно. Много интересни са и определенията за ригпа, които прочетох. Все от типа "съзнание, ама без съзнание". Не, че съм очаквал друго. Аз като не знам нещо си мълча, а не си измислям понятия, които да запълнят празнината.

 

И аз погледнах какво точно е ригпа - явно е някаква тибетска дума, която тантристите считат за важна. Всъщност и самото пояснение, че преживяването на ригпа било например когато кихнеш, съвпада много подозрително с твърденията на Ошо. Като се има предвид, че Ошо е тантрист, не е трудно да се заключи, че и тук става дума за някакви тантристки работи, та не знам защо търсиш будисти?

 

При будистите нещата стоят по иначе - от Ланкаватара сутра:

 

"Так же, Махамати, если бы возникающие виджняны отличались от Алая-виджняны в своём изначальном виде, Алая не могла бы служить их причиной. Если же они не отличаются [от неё], то прекращение возникновения виджнян будет означать прекращение Алая-виджняны. Однако не может быть никакого прекращения самóй изначальной сущности. Стало быть, Махамати, прекращается не сама изначальная сущность виджнян, но их [порождающее следствия] действие. В случае же прекращения самóй изначальной сущности, прекратилась бы Алая-виджняна. (39) В случае же [утверждения] прекращения Алая-виджняны такое воззрение ничем не будет отличаться от учения о полном разрушении, проповедуемого тиртхакарами."

 

Всъщност си прав за думите, докато човек не открие на какво съответстват, те са си само думи. От друга страна, ако ги няма тези думи, човек съвсем няма да знае, че трябва да търси нещо. Думите все пак са някакъв ориентир.

И аз погледнах какво точно е ригпа - явно е някаква тибетска дума, която тантристите считат за важна. Всъщност и самото пояснение, че преживяването на ригпа било например когато кихнеш, съвпада много подозрително с твърденията на Ошо. Като се има предвид, че Ошо е тантрист, не е трудно да се заключи, че и тук става дума за някакви тантристки работи, та не знам защо търсиш будисти?

 

При будистите нещата стоят по иначе - от Ланкаватара сутра:

 

"Так же, Махамати, если бы возникающие виджняны отличались от Алая-виджняны в своём изначальном виде, Алая не могла бы служить их причиной. Если же они не отличаются [от неё], то прекращение возникновения виджнян будет означать прекращение Алая-виджняны. Однако не может быть никакого прекращения самóй изначальной сущности. Стало быть, Махамати, прекращается не сама изначальная сущность виджнян, но их [порождающее следствия] действие. В случае же прекращения самóй изначальной сущности, прекратилась бы Алая-виджняна. (39) В случае же [утверждения] прекращения Алая-виджняны такое воззрение ничем не будет отличаться от учения о полном разрушении, проповедуемого тиртхакарами."

 

Всъщност си прав за думите, докато човек не открие на какво съответстват, те са си само думи. От друга страна, ако ги няма тези думи, човек съвсем няма да знае, че трябва да търси нещо. Думите все пак са някакъв ориентир.

 

И какво намери ти зад оцветените думички? Някакъв резултат от твоята практика? Защото ако не знаеш какво пишеш, цитираш и тълкуваш Ланкаватара-сутра (както дявола чете евангелието), и само си оцветяваме картинки като в детската градина - каква карма мислиш че ще си навлечеш? Какво знаеш и как си го постигнал на мен изобщо не ми е ясно. Това  което си разбрал в този цитат (според мен и него не си разбрал - етерналист си вкопчен в собственото си съществуване - синьото) значи ли че си разбрал смисъла на сутрата, ако не можеш да го свържеш смислово с другите строфи (долу пак от същата сутра), мислиш ли че си разбрал и този? Няма пълно разрушение, защото няма и пълно сътворение (а относително), учението на Буда сочи Средата. Че няма произход се постига на доста по-късен етап от практиката и в будизма се нарича анутпатти. Обясни долните строфи тогава, за да науча и аз нещо. Иначе си страшен експерт по Ошо, тибетски тантризъм, и не е трудно изобщо да заключиш нещо, то си е елементарно

 

48. Нет ни самосущей природы, ни постигаемого, ни высшей реальности, ни Алаи. Все они - [лишь] невежд различения, [столь же в своих] заключеньях ущербных, [сколь] мёртвое тело.

 

238. Сказано мною: подобно пространству, ни существующему ни не-существующему, Алая свободна от существованья-не-существованья.

 

==========================

 

И един стих от Нагарджуна по темата за прераждането:

 

26 «Меня нет, и я никогда не буду,

У меня ничего нет и никогда не будет», —

[От таких слов] глупец ужасается,

Мудрый же перестаёт бояться.

 

Аджитамитра индо-будистки мислител от 7-8 век коментира тези строфи на Нагарджуна така:

 

"Мен ме няма в този свят, и аз никога няма да бъда в друг свят".

 

Простите хора се страхуват даже в мислите си да се лишат от собственото състояние на "аз-а", живеят като насън без да осъзнават че именно създаваното от "аз-а" е причина за връщането им в сансара. А връщането в сансара означава страдание. Осъзнаването на Дхарма ни дарява с покой и страховете се прекратяват. 

 

Та така за страхливците, които треперят над душичката си и благородните арии - безстрашните, мъдрите.

Редактирано 19 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

А, много хубаво си ги е оцветил думичките. Много интересно се получи в темата: три различни възгледа за прераждането и все будистки. То много школи, много нещо. Някои гледни точки са ми познати (тази на Йогачаря за алая-виджняна), други нови (тази свързана с ригпа) и всъщност все още не мога да намеря съвсем точно разликата между двете. Разбира се и двете са ненужни при наличието на атман, който те двете донякъде заместват, но не напълно.

Разбира се и двете са ненужни при наличието на атман, който те двете донякъде заместват, но не напълно.

 

Понеже виждам че си убеден в съществуването на атман имам един въпрос. Атман както се изписва в единствено число ли съществува или като множество атмани?

Понеже виждам че си убеден в съществуването на атман имам един въпрос. Атман както се изписва в единствено число ли съществува или като множество атмани?

Атман е винаги един и е идентичен с Брахман. Т.е. става въпрос за едно и също нещо, само че веднъж отнесено към човека, а друг път към всичко съществуващо.

Атман е винаги един и е идентичен с Брахман. Т.е. става въпрос за едно и също нещо, само че веднъж отнесено към човека, а друг път към всичко съществуващо.

 

Значи ли това, че не-съществува отделено съществуващ "аз", "индивидуална душа", "атман" с отделна идентичност от тази на Брахман?

Сложен въпрос. Индивидуалността се развива. Тя няма абсолютното съществуване в смисъла в който Брахман го притежава. Индивидуалността се появява в началото на всяка манвантара, осъществява своето развитие, разтваря се подобно на всичко съществуващо в пралая и отново се възражда през новата манвантара. Имаме 1. дух, 2. материя, 3. съзнание, 4. форма. Духът и материята са извън проявения свят. Те даже не са нещо различно, а два аспекта на едно и също нещо, неговия активен и пасивен принцип. Тяхно съответствие в проявения свят са съзнанието и формата. Но те вече не са безгранични и съвършени, а ограничени и развиващи се. Индивидуалността има своите корени в непроявеното, които и осигуряват възможностите за развитие, нейния безграничен потенциал, но тя - индивидуалността разгръща този потенциал в проявения свят постепенно според достигнатото ниво на развитие. Всяка индивидуалност носи потенциала на цялото. Единното, безграничното и съвършеното отвъд е множество, ограничено и несъвършено (но развиващо се) тук. И аз, и птицата в небето, и тревичката на земята сме Брахман. И все пак в проявения свят аз съм по-пълно проявление на Брахман. Аз притежавам своята си уникалност (както и всичко останало), защото пътя който съм изминал и ще измина проявявайки Брахман (за някои може да е по подходящ израза божествена същност) е различен и уникален. Аз не търся връщане към първоизточника, а все по-пълно проявяване на Брахман от всички живи същества, сътворявайки заедно един все по-съвършен свят. Всъщност какво е отношението на будизма към творчеството и как те виждат хоризонта на развитието му? Все пак творчеството изисква проявление, последствия и др. неща, които не аз поне не мога да съвместя с целите на будизма.

Сложен въпрос. Индивидуалността се развива. Тя няма абсолютното съществуване в смисъла в който Брахман го притежава. Индивидуалността се появява в началото на всяка манвантара, осъществява своето развитие, разтваря се подобно на всичко съществуващо в пралая и отново се възражда през новата манвантара. Имаме 1. дух, 2. материя, 3. съзнание, 4. форма. Духът и материята са извън проявения свят. Те даже не са нещо различно, а два аспекта на едно и също нещо, неговия активен и пасивен принцип. Тяхно съответствие в проявения свят са съзнанието и формата. Но те вече не са безгранични и съвършени, а ограничени и развиващи се. Индивидуалността има своите корени в непроявеното, които и осигуряват възможностите за развитие, нейния безграничен потенциал, но тя - индивидуалността разгръща този потенциал в проявения свят постепенно според достигнатото ниво на развитие. Всяка индивидуалност носи потенциала на цялото. Единното, безграничното и съвършеното отвъд е множество, ограничено и несъвършено (но развиващо се) тук. И аз, и птицата в небето, и тревичката на земята сме Брахман. И все пак в проявения свят аз съм по-пълно проявление на Брахман. Аз притежавам своята си уникалност (както и всичко останало), защото пътя който съм изминал и ще измина проявявайки Брахман (за някои може да е по подходящ израза божествена същност) е различен и уникален. Аз не търся връщане към първоизточника, а все по-пълно проявяване на Брахман от всички живи същества, сътворявайки заедно един все по-съвършен свят. Всъщност какво е отношението на будизма към творчеството и как те виждат хоризонта на развитието му? Все пак творчеството изисква проявление, последствия и др. неща, които не аз поне не мога да съвместя с целите на будизма.

 

Въпроса не е сложен, предполага отговор с да или не, но за тези които имат отговор. Щом индивидуалността се развива трябва да приемем че няма постоянна природа. Така е, няма абсолютно съществуване като отделна индивидуалност. Има относително - спрямо Брахман. Манвантарите ги прескачам Един въпрос имам и един отговор. Въпросът е: духа, материята, съзнанието и формата могат ли да съществуват самостоятелно или независимо едно от друго? Да, не, пак не зная. Да, има два аспекта, но не са тези които казваш, защото съзнанието и формата са едно и също, трябва ти принципа който ги обединява тези два аспекта. Не мога да те разбера защо говориш за индивидуалността в единствено число, при положение че тя се променя (реално наблюдаваме множество индивидуалности преливащи една в друга) и никога не остава същата, независимо къде се корени. Светът е съвършен в момента, няма какво да се досътворява, трябва само да се осъзнае. 

 

Ние творим всеки един момент. Има проявление, но това проявление няма същност, това не му пречи да се прояви, отрази в съзнанието (което също няма същност), както миража, както дъгата. Ако се надяваме да видим нещо положително на хоризонта в бъдеще, гледаме да постъпваме положително в този момент. Но това го знаеш, харесах един твой коментар в друга тема по въпроса, защо тогава не можеш да разбереш будизма, може би защото търсиш конкретни, реални цели? И понеже всичко се отразява в съзнанието ни, единствения инструмент за настройка който притежаваме се явява то самото, друг инструмент нямаме, това е изказано и в първите два стиха на Дхаммапада от Буда. 

 

Ние сме това, което мислим.

Всичко, което наричаме себе си, възниква с нашите мисли.

С нашите мисли ние правим света.

Говори или действай с нечист ум

И проблемите ще те следват

Както колелото следва вола, който тегли каруцата.

Ние сме това, което мислим.

Всичко, което наричаме себе си, възниква с нашите мисли.

С нашите мисли ние правим света.

Говори или действай с чист ум

И щастието ще те следва

Като сянка, неизменно.

...Веднага мога да ти дам пример. Улови мига, когато кихнеш. Това е някаква стотна от секундата след като си кихнал. В този миг имаш преживяване на ригпа в оголен вид, но то е толкова кратко, че е трудно да го забележиш, понеже почти мигновено се задейства концептуалния ум... Това е малко шеговито обяснение, но по принцип е вярно....

Ако е така , защо не го кажеш с прости думи "човешки" , че всички да разберат , а ползваш чуждици , дето дори не се знае верен ли е превода и този ли е смисълът който носят ?

От това което разбрах :

Т.е. моментът на внезапна смяна на инстинктивното състояние - това е ригла. 

Мигът когато определен инстинкт си е изпълнил предназначението и се последва от друг инстинкт с продължително състояние...

Примерно мисля си за нещо си (така или иначе) , идва ми да кихна..... (ригла)...., кихам .....(ригла)......и после продължавам да си мисля ....

Внезапното сещане , проблясък в съзнанието в процес на мислене  ригла ли е , може би проблясък на просветление ?

Ако е да , значи има ригла на различно ниво на проявление - сетивно и мисловно....да?

Редактирано 19 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)