Хм…

А като няма същност, от къде се взе тоз коментар тогава?

Възприемай го като мираж.

Хм…

А като няма същност, от къде се взе тоз коментар тогава?

Възприемай го като мираж.

Възприемай го като мираж.

Няма как да възприема нещо реално за мираж, освен ако не ми хлопа яко дъската.

Няма как да възприема нещо реално за мираж, освен ако не ми хлопа яко дъската.

И този коментар, и миража възникват от причини и условия, после се разсейват.

Ако бяха реални нямаше да се разсейват

А ако възприемаш миража за реалност не ти ли хлопа дъската?

Редактирано 23 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

И този коментар, и миража възникват от условия и причини, после се разсейват.

Ако бяха реални нямаше да се разсейват

Ако бяха напълно нереални/несъществуващи, нямаше да се проявят дори и за кратко - например под формата на пост във форум.

 

Ако бяха напълно нереални/несъществуващи, нямаше да се проявят дори и за кратко - например под формата на пост във форум.

Не е вярно това че са несъществуващи. Съществуват, но като мираж, илюзия, ехо, отражение. Да вярваш (или да не вярваш) само на очите си - не е мъдрост, трябва и малко разум да се вкара.

Миража как се проявява? Реални ли са водата, палмите в него?

Редактирано 23 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 Да вярваш (или да не вярваш) само на очите си - не е мъдрост, трябва и малко разум да се вкара.

А ти на кой повярва, че всичко е мираж?! Не е Буда със сигурност:

Невежественные люди и мирские философы дорожат [суждениями о] неком не-рождении, но это не то не-рождение, коему учу я. Я учу не-рождённости не-рождённой сущности всех вещей, что постигается умами мудрых при самовыявлении ими Благородной Мудрости. Ковш, глина, сосуд, колесо либо семена или элементы – [все] они являются внешними условиями. Невежество, различение, привязанность, влечение, карма –являются условиями внутренними. Когда вся эта вселенная воспринимается как целостное сцепление и не что иное, кроме целостного сцепления, тогда ум, благодаря терпеливому приятию истины о не-рождённости всех вещей, обретает успокоение.

 

 

А ти на кой повярва, че всичко е мираж?! Не е Буда със сигурност:

 

Не вярвам - виждам, мисля, зная. Какво знаеш ти за Буда? Какво знаеш за Благородната Мъдрост? Можеш само да цитираш, мъдрост нямаш, ако имаше щеше да си личи...

Редактирано 23 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ооо, горкия... той виждал, мислил, знаел...

Дори и знае за буда и благородните мъдрости.

А за цитирането - точно пък той да го напише...

На какво ли няма да се нагледа още форума и темите с "благородния мъдрец", с вечно повтарящия се негов рефрен...  Едно и също по всички теми, по всеки въпрос... така са "знаещите, мислещите и виждащите"... Дори двамата клакьори и подгласници нещо поизостанаха, но пък... Дон Кихот и той е бил сам... в собствения си свят. Поне там, в цирка всеки може да е всякакъв, с всякакви роли и дрешки...

Редактирано 23 септември 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Дори и знае за буда и благородните мъдрости.

Завиждаш ли? Аз не съм виновен, че ти също нямаш мъдрост и не знаеш. Извинявай ако възприемаш присъствието ми в тази тема като лична обида, не съм целял това. Най-малко за теб мислех 

Ти за нищо не си виновен колега. Нито за мисленето, нито за знаенето и мъдростта. Ти си първенеца на всички мъдрости, знаения и виждания... Само поклон...

Как ли не взема да се обидя, глупости. Тук всички се прекланяме пред висшата ти мъдрост, о буда, версия 2... И не само тук. Всички тръпнат в очакване на поредното слово, поредния коментар, поредното повторение или цитат...

Няма нужда да мислиш за никого - тя мъдростта, знаенето и виждането вече са "помислили" вместо теб... Пък те съществуват, а ти не... Миражните съществувания и несъществувания са ти специалитет и са "помислили за всичко", ти само рецитирай неспирно и неуморно... Нещо като в рекламата на "тефал..."...

 

Редактирано 23 септември 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Тук всички се прекланяме пред висшата ти мъдрост, о буда, версия 2...

Няма Буда версия 2. Буда е само един. Той дори дреме и в теб, там се преклони, ако имаш мозък

Проблема с качеството на човешкия разум е сериозен.

Амииии, нямам мозък... достатъчно че ти имаш и раздаваш съвети, раздаваш истини, говориш от името на буда... и "истините" и мъдростите, дето ги знаеш, виждаш.

Ти си будителя, ти си човека-мираж, дето е  "има го-нема го"...

Знаеш проблемите, знаеш за качествата, дори и за разума знаеш. Браво... това е то - истинския буда. Поклон - внимателно те чета по всички теми и тръпна в захлас. Не мога да се стърпя да не запитам и за "проблема с качеството на разума... при това "човешкия"... Тук вече форума е летопис... Всичко ще запишем и ще го предаваме на идните поколения... И миражите им...

 

Редактирано 23 септември 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Тук вече форума е летопис... Всичко ще запишем и ще го предаваме на идните поколения... И миражите им...

Да, мъдростта се предава чрез нас, или не се предава, в миража, но съществува, как, не мога да си обясня, достатъчно е че я има, за да се ползваме от нея, за намаляване нивото на възприеманото за реално - страдание. 

Трудно ми е да определя нещо важно. Ако човек не си взима редовно медикаментите, дали писането по форуми е възможно да ги компенсира?

Колко е възможно да се падне... докато се редят различните диагнози и симптоматики. Колко и какво да му кажеш на човек, който в поредната му криза си живее в своя измислен свят - на дулсинеи, буди и вятърни мелници, на рицари, на будители, на просветлени, на мъдреци... на всички знания, на всички истини...

И при положение че е толкова ясно маниакалността просто не може нито да се спре, нито някой е възможно да й повлияе.

Колеги, това е проблем. Може маниакалността сред форума да е обикновено явление, но сякаш маниакалностите стават най-активни и заливат всички виртуални места. Точно определени хора, с техните си мании, със заучените си думички, реплики, реакции - едно и също... едно и също... И като ги поеме поредната вълна и криза... и нямат спирка... не чуват, не виждат, нищо, освен театъра, който изграждат в главите си.

Има си няколко човека тук... сякаш се самоподбират. Просто си търсят заслон и място да си изиграят поредната порция театър, сред който живеят. И така... тема, след тема... форум, след дорум...

 

Не вярвам - виждам, мисля, зная. Какво знаеш ти за Буда? Какво знаеш за Благородната Мъдрост? Можеш само да цитираш, мъдрост нямаш, ако имаше щеше да си личи...

Ма никой не се и съмнява - ти, човека- експерт по медитация, с дългогодишен стаж във всякакви будистки практики, дето си изчел тонове духовна литература и накрая да зададеш въпроса "намери ли някаква практика за справяне с гнева" ...... смех не, ами пълен, виждаш, мислиш, знаеш и още как, само къде ти се губи още А-Б в цялата тази работа, инак спор нема, мъдрост блика от тебе, та чак прелива, то не бе осъзнаване, та просветление, та философия, та възприятия, изобщо срещу теб да бягаме не можем те стигна.  Прославяй Бога, че си толкова сляп, инак ако само бе надзърнал, какъв си злетак, проблемите които имаш с гнева - които и са достатъчно очеизвадни, та още на втория ден да ти ги упомена - щяха да ти се сторят розови.

Личи си - да, определено си личи, каква си повърхност, точно па ти, да говориш за цитиране: плитък си, като локва на германски аутобан.,

Трудно ми е да определя нещо важно. Ако човек не си взима редовно медикаментите, дали писането по форуми е възможно да ги компенсира?

Колко е възможно да се падне... докато се редят различните диагнози и симптоматики. Колко и какво да му кажеш на човек, който в поредната му криза си живее в своя измислен свят - на дулсинеи, буди и вятърни мелници, на рицари, на будители, на просветлени, на мъдреци... на всички знания, на всички истини...

И при положение че е толкова ясно маниакалността просто не може нито да се спре, нито някой е възможно да й повлияе.

Колеги, това е проблем. Може маниакалността сред форума да е обикновено явление, но сякаш маниакалностите стават най-активни и заливат всички виртуални места. Точно определени хора, с техните си мании, със заучените си думички, реплики, реакции - едно и също... едно и също... И като ги поеме поредната вълна и криза... и нямат спирка... не чуват, не виждат, нищо, освен театъра, който изграждат в главите си.

Има си няколко човека тук... сякаш се самоподбират. Просто си търсят заслон и място да си изиграят поредната порция театър, сред който живеят. И така... тема, след тема... форум, след дорум...

 

Нямам нужда от медикаменти, изпълнявам семейните и служебните си ангажименти съвестно, това може да потвърди всеки който ме познава лично. Дали имам 1900 мнения в интернет пространството, от тях 1770 са в калдата, при теб колко са общо, не знам. Но моя "аз" не е толкова важен за теб, колкото твоя собствен нали? Погрижи се за него, нека страда по-малко, при мен нивото на страдание на "аз" е сведено почти до минимум, той само се мержелее, а тялото продължава да изпълнява функциите, за които е програмирано.

Ма никой не се и съмнява - ти, човека- експерт по медитация, с дългогодишен стаж във всякакви будистки практики, дето си изчел тонове духовна литература и накрая да зададеш въпроса "намери ли някаква практика за справяне с гнева" ...... смех не, ами пълен, виждаш, мислиш, знаеш и още как, само къде ти се губи още А-Б в цялата тази работа, инак спор нема, мъдрост блика от тебе, та чак прелива, то не бе осъзнаване, та просветление, та философия, та възприятия, изобщо срещу теб да бягаме не можем те стигна.  Прославяй Бога, че си толкова сляп, инак ако само бе надзърнал, какъв си злетак, проблемите които имаш с гнева - които и са достатъчно очеизвадни, та още на втория ден да ти ги упомена - щяха да ти се сторят розови.

Личи си - да, определено си личи, каква си повърхност, точно па ти, да говориш за цитиране: плитък си, като локва на германски аутобан.,

С гнева не съм се справил напълно, с други емоции работя доста по-добре, затова и казвам че се мержелее, но това пак вас не ви грее по никакъв начин, в момента си губите времето с мен, вместо да обърнете такова на себе си.

Когато цитирам - цитирам, когато не цитирам - не цитирам, то си личи, с изключение на случаите в които пиша от смартфона и там не знам как да сложа наклонен шрифт на текст, който не е мой. И съм се хващал няколко пъти сам, да вкарвам чужда мисъл за моя. В едни други случаи, не свързани с темата, проверявам дали определени изречения и словосъчетания които ми идват на ум, не са дошли на някой друг на ум от езиците които владея горе-долу български, руски и английски (по слабо).

Сравненията ти са просто потресаващи  Благодаря, забавен си.

Редактирано 23 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

...........

Да мержелее ти се, но да бе само гнева иди до иди - ала на, пак се смееш, когато си язвителен, съвсем не се усещаш как старателно и упорито се изкривяваш. Вместо да си губиш времето по форуми, да се правиш на голямата работа т.е. исках да кажа на будист, вземи та обърни внимание на себе си, щото дори един обикновен, нормален разговор си неспособен да проведеш, та камо ли да покриваш претенциите ти за особено виждане, мъдрост, медитиране, осъзнаване и прочие шаренийки.

Такова принизяване и изопачаване на будизма, като вашето не бях срещал до сега.

Извинявай sound, не знаех че Буда пише тук в момента, Реджеп го няма от известно време във форума, липсва ми, с него се разбирахме в основните положения относно будизма, но защо от теб не съм научил нищо досега? С Кьониг също съм водил доста нормални разговори, понякога със Скепсис също, и с други потребители, това може да се види.

Приятелю, откога чакам някой да ни обясни будизма в контекста на 21 век. Заповядай, дай правилното изложение или тълкувание на будизма - не-изопаченото и възвисеното. До сега и блед опит не си правил, камо ли успешен. Вече заявих, ще продължавам и занапред да го правя, ако продължава да е необходимо, че не се изказвам от името на всички будисти, а излагам собственото си тълкувание на учението. Ако съм го правил в миналото съзнателно или несъзнателно, моля да бъда извинен, причината може да бъде само една - невежество.

Да взема да спра да ползвам емотикони, а, ако ще е по-малко изкривена картинката във въображението ти, в полета му над аутобана  На село имаше ли аутобани, или са плод на въображението само? Чудя се, на какъв език да ти го напиша будизма, за да го разбереш? Но той не може да се напише будизма, ако е можело, Буда е щял да го напише, нали. Почвай сам пич, зарежи мързела и се вземи в ръце. Там някъде, може би те чака скъпоценност - в лотоса.

Редактирано 23 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

А бе ?! Колега !

Ами той и миражът си има същност ! 

Тази същност се нарича явление на същността (виж по-долу определението за мираж!) ....както "А" на втора степен в математиката....

Ти на роден , български език не разбираш смисъла и значението на думите , на индийски си седнал да чоплиш ! :)))

Щото сам казваш , че главата ти е пълна с миражи (нищо против това нямам ! ) , на ти да се поограмотиш малко :

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мираж

Друго си е да имаш верни отражения на действителността !

От мен да го знаеш !..... 

Ама то едно е да гледаш и дрънкаш глупости без да мислиш , друго е да мислиш и да виждаш нещата такива каквито те са !....(това , пак на български , роден език е писано , не на индийски !  )

Редактирано 23 септември 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Чечи, това на кой, какви същности му се явяват, какъв смисъл и значение влага в думите, какви глупости дрънка, докато мисли или без да мисли - няма значение за мъдростта на абсолютно ниво, на относително ниво има, така се проявява. Когато познаеш тази мъдрост, други мъдрости няма да ти трябват, от мен да го знаеш!...

Редактирано 23 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Чечи, това на кой, какви същности му се явяват, какъв смисъл и значение влага в думите, какви глупости дрънка, докато мисли или без да мисли - няма значение за мъдростта на абсолютно ниво, на относително ниво има, така се проявява. Когато познаеш тази мъдрост, други мъдрости няма да ти трябват, от мен да го знаеш!...

Глупостта и мъдростта една крачка ги дели , но докато подходът ти е като на кон с капаци , тази крачка е непреодолима за теб .....

От теб нямам какво да науча !.....Ти се пробвай от мен "мая" да вземеш !...... 

Дали можеш да го сториш е друго нещо.....

Редактирано 23 септември 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Глупостта и мъдростта една крачка ги дели , но докато подходът ти е като на кон с капаци , тази крачка е непреодолима за теб .....

От теб нямам какво да науча !.....Ти се пробвай от мен "мая" да вземеш !...... 

Дали можеш да го сториш е друго нещо.....

Виж, много добре знам на какво искаш да ме научиш, ти многократно си описвал детайлно философията си, тя не е нещо ново под слънцето, а много от практиките ти съм ги практикувал, та чак съм им се наситил в устойчиво невежествения си период. Не отричам съществуването на тези неща, и мъдрости, просто гледам на тях вече от съвсем друга перспектива. Или благодаря, нямам нужда.

Нямам нужда от медикаменти, изпълнявам семейните и служебните си ангажименти съвестно, това може да потвърди всеки който ме познава лично.

Дали имам 1900 мнения в интернет пространството, от тях 1770 са в калдата, при теб колко са общо, не знам.

Но моя "аз" не е толкова важен за теб, колкото твоя собствен нали?

Погрижи се за него, нека страда по-малко, при мен нивото на страдание на "аз" е сведено почти до минимум, той само се мержелее, а тялото продължава да изпълнява функциите, за които е програмирано.

С гнева не съм се справил напълно, с други емоции работя доста по-добре, затова и казвам че се мержелее, но това пак вас не ви грее по никакъв начин, в момента си губите времето с мен, вместо да обърнете такова на себе си.

Когато цитирам - цитирам, когато не цитирам - не цитирам, то си личи, с изключение на случаите в които

И съм се хващал няколко пъти сам, да вкарвам чужда мисъл за моя.

 О, буда... изречение след изречение, бисер, след бисер. Как да не се поклоня пред този ментален виртуоз, с мержелеещ "аз", с тяло, което продължавало да изпълнява функциите за които е програмирано... а умът, вероятно и той се мержелее някъде из виртуалните и психични миражи. И така - мержелеещ се аз, без-умен, с програмирано тлеещо тяло, изпълняващо все пак социалните и семейните задължения...

Големия проблем на невежия е, че той маниакално настоява за всезнанието си. той поучава, разяснява, той разбира истината, той я познава, той я знае, той е сигурен... Това е описанието на всеки маниакален вярващ. Това е проблема на което и да е - маниакалните форми. И ако все пак относно социалните вреди, тя може и да не е проблем, в личното житейско пространство, си е направо напаст.

В рамките на няколко поста... отново се появи "мержелеещия се " проблем за "страданието" и толкова сигурния уклон как се знае, как е ясно относно всички "причини"... И като се решат причините... и страданието отпада. Една игра на обикновен театър, с будистки дрехи, образи и сенки. С будистки мизансцен, направен от будистки строфи, думички, нагласени да си пасват в рамките на играещия... Само и само да се постигне мержелеенето и угасването на... страданието...

 

Пак това страдание... Всеки вярващ, всеки опарен, всеки ранен, уплашен невротичен, не могат да смелят нещо от житейския им сценарий... и се почва играта на компенсация, на измисляне, на... още няколко неща от психиатричен характер... Игрите на психичните полета, които иначе са толкова ясни на изключителните разбирачи...

Това е големия проблем... и толкова ясната дупка. Когато се говори и спряга нещо, наречено духовност, какво точно се има предвид от Спрягащия го... Какво точно той е избрал да има предвид, да го нагласи, докъде, доколко дълбоко, доколко широко, доколко той въобще е направил поглед и разрез в заученото, в готовото, стигнало до него....

Другия голям проблем е личното пристрастие. предварителния специален уклон точно към определена гледна точка, лягаща удобно, оглеждаща някои заложени несъзнателни наклони, наследства... рани, конфликти, дефицити... Всичко това, напълно невидимо...

Как въобще някой може да се нарече "духовен", след като няма дори елементарен поглед относно психичния живот... камо ли пък относно своя собствен.

Как относно своя собствен живот, някъде си там, някой друг ще е написал, говорил, описал...

Как някой да опише твоя собствен живот...

Как някой да напише собствените ти думи, щото ти самия нищо не си нито казал, нито мислил, нито написал...

Какъв човек си, какъв живот си живял, живял ли си, ако поне това не си направил в живота си - не си вниквал със самия себе си в него, не си разбрал нещо сам, не си проникнал в нещо скрито самостоятелно... Цял живот говориш, пишеш, чуваш, и мислиш с готовите тухлички от всичко, което си заучил, запомнил, което си си нагласил... и само го спрягаш колко е велико, колко е правилно... колко истини написал, изговорил някой, някъде, някога си...

А когато се наложи ти самия да напишеш... нещо от свои собствени думи... и - о, свещена наивност. Лъсват всички дупки, всички рани, всички пробойни, които иначе толкова усърдно се запушват, покриват, маскират, обличат с шарении...

Не знам, честно казано това не ми е ясно. Не са ми ясни още много други неща... много други "житейски явления". Не преставам да се удивлявам на някои... явления от житейски и човешки характер... на човешкия театър, и.,.. най-вече - на света на страдащите. Не съм предполагал че някои неща са направо като пандемия и са стигнали толкова далеч... Особено човешкото психично късогледство.

 

Живот след живот, сън след сън, бълнувания, халюцинации. Много писане, много знаене, суха теория без практика, той себе си не познава - другите анализира. Липсата на мъдрост и недостатъка на образованост лъсват реципрочно на дължината на поста. Как да опише собствения си живот като няма такъв? Експерта по живота на другите, властелина на "психясалите полета" вика: "Дръжте манияка!  

...Едно и също, бате Рамус, нема такава сапунка като тебе.