Разбира се, или към заблудата. Но ние така или иначе сме потънали в нея. За щастие животът ни предоставя достатъчно възможности да проверим вярванията си и да ги коригираме.

Ако си дълбоко вярващ е възможно да пропуснеш нещо важно!Вярата заслепявала,така казват!

Ако ти имаш вяра ти имаш някакви устои и крила примерно! Ще допуснеш ли нещо да ги разклати или да ти резнат крилете? Виж темата за будизма колко страници стана! То си има инат да да я защитаваш! Каква вяра е ако не застанеш зад нея!

Заслепява и още как, концепцията за Бог (както и всяка концепция,в която се вкопчваш) е една от най-опасните и най-ненужните в момента. Преди време може да е била необходима, за поддържане на обществения ред или Бог знае за какво, но сега се вижда, в световен мащаб, вярващите в нея намаляват прогресивно, особено в Европа, това е добър знак. Достоевски я е направил на пух и прах в някои свои произведения, макар че вярващия и това не може да види, той само въздиша по несъществуващата си душа; то бива самовлюбеност, но това на нищо не прилича

Редактирано 25 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Разбира се, или към заблудата. Но ние така или иначе сме потънали в нея.

  ЗАБЛУДА е относително явление и етикет. То има смисъл само сред условия и свой контекст - както е и всичко останало в отражението на света от хората. Просто е - ЗАБЛУДА е название за нещо от един, но за друг - същото е ИСТИНА. Именно нуждата... и с нея - вярата, прави неразличимостта и комбинациите от психични явления, процеси и тяхната комплексна работа.

Очевидно думичката "вяра" се възприема много далеч периметъра за който говоря непрекъснато. Това е съвсем естествено, при положение че ВЯРАТА е психично явление, а хората с психични знания и познания са твърде малко. Още по-малко са тия пък, които са в състояние да направят психични аналитични изследвания, за да се изведат по-задълбочени познания за явлението.

Всъщност явлението е просто. И се налага отново да повтарям простите неща, свързани с неговите основни постановки.

ВЯРА, не е онова, което се спряга толкова хитро дистанцирано от вярващите хора... И толкова внимателно да се налага да 'стъпват' по отношение на него.

Вяра не е незнание, нито са вяра предположенията, догадките, допусканията, възможностите, вероятностите, както хипотезите или теориите. В ПОЗНАНИЕТО тия неща са естествени и съвсем не са ВЯРА.Очевидно че коментирането на тия неща са доста в "общата масова култура" и коментарите са на хора, които никога не са се занимавали задълбочено с тия въпроси. Не че редовите "научни работници" не са хора, точно както са коментиращите и сред тях не се среща явлението ВЯРА като част от компенсациите на дефицитите в битието им.

ВЯРА е собственото отношение към нужни неща в самия живот на човека.

В най-общ смисъл ВЯРА е явление, при което защитните граници при кризи, се сливат с психичната идентификация на субекта.

ОТНОШЕНИЕТО на вкопчване към модел, описание, концепция, образи, сцени... всичките въображаеми.

ОТНОШЕНИЕТО прави вярата психично явление. ЗА ВЯРАТА се изисква "приказка", която да изиграе ролята на обект на вкопчване. Приказката може да е стандартна матрично-разпространяваща се схема, а са възможни и най-различни миксове и самоделки в същата посока. Всъщност обекта за вярване няма никакво значение, цялата работа се проектира и изиграва вътре в самия човек.

ВЯРАТА е много значима част от защитните механизми в психичния свят на човека. Заради множество конфликтни положения и за преодоляване на множество проблеми, голяма част от човешката маса са на ръба да се адаптират към променливите в средата. Особено, когато тия променливи са над допустимата скорост на изменение. Заложените атавистични програми за адаптация, са в старите животинско-наследени дялове на мозъка. Те са с приоритет за всичко, което касае живота. И точно това наследство става проблем... ВЯРАТА е израз на тия несъвместимости, толкова характерни за всички култури, през всички епохи, по целия глобал.

Когато в един човек нарасне неговата невъзможност да се справя с адаптацията към променливите на средата си, когато неговите заложени програми, които основават вътрешния му живот, се окажат недостатъчни, в него се отключват готови кодирани реакции за справяне. Това са мощни защитни механизми, които се стартират и действат напълно инстинктивно. Те са били еволюционен модел за оцеляване хилядолетия... и тяхната инерция е огромна. Още повече... всичко това служи на онези, чиито по-нови дялове не са достатъчно узрели да поемат юздите на дивото... и от ХОМО да стане САПИЕНС. Огромната маса хора все още си карат с инерцията и програмите заложени им още преди хиляди години, в напълно различни условия. Но по принцип, социалната матрица е най-инертното и тромаво явление, до което съм се докосвал.

Разбира се, че вярата е съпътстваща човешкия живот още от пещерите и дърветата. Тя идва с надграждането на мозъчните стари дялове и възможността да се комбинира вътрешно създадени процеси, които да се изживяват като "външни", като реални. Както всяко нещо, вярата е също въпрос на "доза". тя е нещо естествено, както е всичко в човешкия живот, и като част от него, е етап от него. Въпроса е за ДОЗАТА и грешките в същата ДОЗА, когато са налице вътрешни конфликтни и дефицитни положения.

Въпроса за ДОЗАТА е ключов за всичко в човешкия живот. Не чрез отрицания, а чрез управление на дозите в живота. Но управлението не е лесна работа, защото "маймунските " импулси всъщност са управляващи приоритетно вътрешното пространство. И при наличие на високи нива на несъзнателност, в мозъка се разиграват изключителни житейски театри, които са израз на дълбокото непознаване за психичните процеси във всеки човек.

Познаването на психичните процеси вътре във всеки човек, от него самия, са най-трудното предизвикателство на този етап на развитие на човека. И точно този тип липса на ПОЗНАНИЯ (а не знания) определя модела на заучаване на готови шаблони, схеми и комбинирането с тях, да е напълно неадекватен относно сериозните и задълбочени явления в живота на всеки човек.

Тук Стефан пали и повтаря неуморно що е, и що не било вяра. Има общо със незнаЕнето и нуждата от запълване на липсващо. Човека психично е устроен да търси и да намира обяснения за живота и нещата които го заобикалят. Обикновено хората множество фактори и причини, ги ограничават в "търсенето" на обяснения и приемат готови схеми на такива направо от матричното им обкръжение. Нуждата, се съчетава чудесно с условията. По този начин се формира чудесен тандем.

Толкова е характерно повторението "във вярата няма нищо лошо". Хората на познанието никога не работят с ЛОШО или ДОБРО. Нито наричат нещо полезно или вредно. ПОЗНАНИЕТО е признак на РАЗУМа. Само субект, който е поизживял етапите на ХОМО в себе си, и при някои допълнителни, крайно редки условия и дадености, да прояви РАЗУМа, заложен в него.

ПОЗНАНИЕ не се прави с вярващи хора. НО ВЯРАТА е неизбежен проблем за ПОЗНАНИЕТО.

Всъщност е просто - когато човек е влязъл в защитни реакции, напълно невидимо за него, напълно несъзнателно, неговото психично поле се ограничава неуловимо за него. Това е толкова характерно и толкова очевидно. Проблема за МИСЛЕНЕТО по принцип, е именно отношението към ГРАНИЦИТЕ на самото мислене. ГРАНИЦИ, които мисленето често получава още в изходно положение, защото те са преди то да се е появило и стабилизирало... И тия граници стават граници и на самото мислене, защото те са граници на самия субект.

ВЯРАТА Е ОТНОШЕНИЕТО на страхуване и защита на субекта към собствените си ГРАНИЦИ, служещи му за устои и опори. Вместо за временна защита при криза, субекта просто се вкопчва, в невъзможността си да изживее някаква конфликтна за него ситуация и тя остава в него.

ВЯРАТА е явление, което съпътства задължителното сливане на субекта към неговите спасителни граници. Всичко това става напълно несъзнателно. И опитите да се говорят думички за несъзнателни процеси, от несъзнаващи ги субекти, прави думичките кухи от съдържание и смисъл. И повторението на думички... е наивно и напълно компрометирано. И от самосебе си показва, че повторителят на думи, мисли, дела, схеми, мислене... просто си взима наготово, когато не е в състояние да продължи същото самостоятелно. ДА ПРОДЪЛЖИ... но ОСЪЗНАВАЩО и чрез СЕБЕ СИ - това са основите на ПОЗНАНИЕТО. ЗАради същото то не може да се заимства, учи, заучава, запомня, репликира. ПОЗНАНИЕТО не е възможно да се репликира и заради това то е невъзможно да се имитира и подражава. Но тук е и проблема - за невъзможността да е налице и идват заместителите на същото... А те... вече не са ПОЗНАНИЕ. ПОЗНАНИЕ, без разумен субект, е напълно невъзможно да е налице. Това е самия проблем с липсата на сериозни субекти на ПОЗНАНИЕТО... и те да са толкова рядко срещащи се.

Редактирано 25 септември 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

"...макар че вярващия и това не може да види, той само въздиша по несъществуващата си душа; то бива самовлюбеност, но това на нищо не прилича..." - заключи достогневний нашъ Шунята и удари две мантри на ексъ. Ибо нашъ и не нашъ беше неговия път на не вѣрата в не вѣрните неща. Но въ тозий случай - помисли си той, почопляйки по остатъците въ окосмленната си ноздра - концепцията не съвпада с постутата. Тук, Шунята се възду, отмери доръ половината въздухъ отъ гърдите си съ една въздишка и се похвали самъ. Другата въздишка я пропусна в помеждубузието си и пакъ се похвали сам. Тази дума го отразяваше. Постута! Хемъ беше праздна от смисълъ, като пустота, хем доста отявлено примечаваше възторжений му навикъ, на поразия да сипе постове по отношение на бодизмата и бодхисатвата. Хемъ, като изотвътре му идваше да пустосва в тези си постове всякой, който не разделяше едни и сущи мисли с него за... Абе има ли значение за какво, след като самата Бриджит, се беше писала, че е едно бардо... Удари още една мантра на ексъ и си рече. Ако трѣбва и за Голо Бърдо ще замина, щото, то тамъ е другото доказателство за дребното твърдение, че ако човекъ се навърти в Самсара, ще си мирише в продължение на цялата карма. А това е голѣмо бардо, по-голѣмо и от Голѣмо Бърдо - по-голѣмо и от капо на безкозъ. След което, Шунята се умори, изпоти се, морно и кротко приседна на столчето, и преднамерено изключи съзнанието си, отдавайки се на заслужена почивчица...

А задклавиатурното устройство на компютърчето му постусваше ли постусваше...

дарки... айде сега... не го налазвайте вярващите, защото той е един от вас. Разликите в обекта за вярване не е чак толкова значителен, за да е толкова нужно отрицанието и противопоставянето между такива с различни обекти за вярване. Той вярва в едно, ти и няколко други - в друго. Трети - в трето си, къде матрично, къде тяхно... Защитаването на обектите за вяра се асоциира със защитаване на личното повярвано и с това - лична защита.

Шунята просто се опитва да се дистанцира от факта, че той сам е бил вярващ в библейския исус, преди буда и будизма, дето той си го е направил да прилича на това, дето го чете. И с това - чрез отрицание се реализира дистанция, като опит за отърсване. Защото новата му вяра изключва онова, в което е вярвал преди. Ти да не би да не знаеш колегата ОЧКОВ колко обекта на вяра е сменил... Да не говорим за някои други хора, пословични по форумните реали не само в калдата. И които от сменят всякакви идеологични идоли - исус, мохамед, национализми, хуманистични, нюейджистки... Сега поредната вълна на точно определена пишеща... е националните идеали на българското възраждане и във всички тия, тя е фанатик, до крайност. Фанатика е човек, изгубил мярката с много неадекватни дози на поглъщане и нужда от спасение. Личните проблеми избиват в маниакалност към всичко, което става за проектиране.

Това се прави от всички хора и също е напълно инстинктивно. Тук форума почти всеки коментар е пример за всичките тия. Но не смятам че си заслужава непрекъснатото противопоставяне между вярващи, само с разлики в обектите за вярването. Всеки вярва в приказката си... кое пък да е чак толкова непримиримо, че да е сляп да не види че другия прави същото като него.

Редактирано 25 септември 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Mea maxima culpa. Каюсь светой отец, грешен. Отъ суета беше. Отъ всуесуетни помисли изпаднахъ в словоблусдие. Съ плътта си говорихъ! Ибо сказанно естъ, щото плътта человеческа изхожда от Адама, а грехът от жена му пред Бога, го стори слабъ и наедно съ него и плътта му. Кая се за стореното съ цялата си същностъ. А въ отвержение ще река, щото не отъ злоба изхождатъ писанията ми, а отъ порочна забава, за нетерпляющата съмнения, всеотвергваща убеденост Шунятова. Такъвъ стожеръ на вѣрата, съ бойката си стойкостъ и самоотверженна идейна непобедимостъ, би преместилъ неизбродни планини от невѣрие и би свърналъ необятни реки отъ отчаяние въ своя походъ към себепросветното си самосъзерцание. И такъвъ стожеръ да изгуби вѣрата си въ триединността на Пътя, Истината и Живота... Не създнавах щото така да се надсмеявам надъ собствената си вѣра и плътско слабосилие. Прости суетата ми Шунята, et vos, fratres, oráre pro me ad Dóminum Deum nostrum.

Mea culpa...

....

Преди на напишеш горното каквото и да е то , да беше помислил над следното :

Ако нямаш вяра , няма сила (освен инстинкти) която да те накара да се помръднеш , колкото и каквито и знания да имаш !

Поне при мен е така ! Имам вяра (виж подписа ми) и за това пиша тук . Иначе и пръста си нямаше да мръдна ! 

Ти само да се намираш на работа ли пишеш тук ? 

Вярата е явление отразяващо придобити (и вродени) инстинкти , висша форма на потребността за овладяване на околната среда . Не е самите инстинкти !

Т.е. пак стигаме до същото - вярата обяснява това което не се знае !.....

(Познание = знание + незнание , където "+" не е просто и само знак за събиране...)

Не омешвай произволно вяра само с отделни инстинкти !

Направи анализ и изведи умозаключения ако искаш - обикновено се ограничаваш само до аналитични изводи . Пък дай и примери да видим , това което казваш съответства ли на действителността...

Хайде пак тук - велико е от където и да го погледнеш (!) :

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=109&Level=3

Редактирано 25 септември 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

А, друзья, между ристиенството и будизЪма има много общо, от колкото можем да допуснем. И тъй като колегата Шунята е една изключително ерудирана личност, почЕти богослов, то и нему дори е понятна връзката на апотафическата ристиенска традиция с пустотата. Може би точно тази връзка е навела неговия гений към идеята да прегърне благородните истини. 

Византийският богослов, представител на апотафизма - Максим Изповедник ни е завещал следните думи: "Не мисли, че Бог има и че Той не може да бъде познат. Не мисли и че Бог няма. Во истина е такова знанието в незнанието…Нужно е да разберем, че Бог е нищо - той не е нищо от това, което съществува." Да кажеш, че Бог е "това" или "онова" е все едно да отречеш Бога.  

А медитатвните практики, които също не са чужди на колегата и които със сигурност е усвоил и перфекционирал - откриваме в исихазма:

 

Стълпът на исихастите свети Григорий Палама казва, че “исихията е обръщане и събиране на ума в себе си...обръщане на всички душевни сили към ума и действието им според ума (в съгласие с него) и по Бога.” Когато, по този начин, подвижникът се събира целият в молитвата, той получава освещението свише.

 

Амин= Ом?!…

 

 

 

Не омешвай произволно вяра само с отделни инстинкти !

 

Според мен няма объркване. 

Вярата е система от различни отношения, които колегата е описал, и е начин за опознаване на света, както и способ за самопознание. Тя е вид основа за осмисляне на живота. Там, където колегата според мен греши, е, че той смята вярата за патерица, която следва да бъде захвърлена. Греши, защото вярата е моторът на всяка мотивация. Дори и на мотивацията за познание.

В цялата вселена няма по-гнусна концепция, създадена с цел да заблуждава и лъже съзнанието на хората, от концепцията или идеята за Бог.

Св. Тома казва: Безкрайната природа на Бога е непостижима посредством разума, защото крайното не е в състояние да постигне безкрайното.

Редактирано 25 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

В цялата вселена няма по-гнусна концепция, създадена с цел да заблуждава и лъже съзнанието на хората, от концепцията или идеята за Бог.

Св. Тома казва: Безкрайната природа на Бога е непостижима посредством разума, защото крайното не е в състояние да постигне безкрайното.

Може ! Може ! 

Разумът не е краен !!!

При Св.Тома разумът е просто ограничен в догмите и за това му се струва краен..... ! 

" ....И Човекът създаде бог по свой образ и подобие....!"

Редактирано 25 септември 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Твоя разум не е краен или Разумът не е краен? Св. Тома не ме интересува особено, дадох цитата в определен контекст, а не защото вярвам в него.

Твоя разум не е краен или Разумът не е краен? Св. Тома не ме интересува особено, дадох цитата в определен контекст, а не защото вярвам в него.

Моят разум не е краен , както и на всеки друг също !

Друг е въпросът кой какво си мисли и от къде му идват ограниченията , че да си мисли за краен разум.

Примерно не се ограничавам да приемам всяка измислица за истина....а полето за изява на измислиците е безкрайно !

Редактирано 25 септември 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Като не е краен, значи ли че не възниква във времето?

Като не е краен, значи ли че не възниква във времето?

Я , първо се дефинирай , какво е за теб "време" , че да не стане грешка ! 

Не ! Недей ! Съвсем ще се сбъркаш ! 

" Ние сме във времето и времето е в нас " - В.Левски   

Я , първо се дефинирай , какво е за теб "време" , че да не стане грешка ! 

Не ! Недей ! Съвсем ще се сбъркаш ! 

" Ние сме във времето и времето е в нас " - В.Левски   

Питах теб, не Левски или ЦСКА, обясни с твои думи. Бил безкраен, спрямо какво е безкраен?

Въпроса ми беше възниква или не възниква разума, изключваме времето, защото то не съществува, освен относително.

Или да започнем от тук: there are three ways of gaining correct knowledge (pramana): 1) perception, 2) inference, and 3) testimony or verbal communication from others who have knowledge.
(pratyaksha anumana agamah pramanani)

• pratyaksha = директно наблюдение
• anumana = заключение, анализиране
• agamah = авторитет, свидетелство, проверка, компетентно доказателство
• pramanani = валидни средства за познание, доказателства, източници на правилно познаване

Редактирано 25 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Питах теб, не Левски или ЦСКА, обясни с твои думи. Бил безкраен, спрямо какво е безкраен?

Въпроса ми беше възниква или не възниква разума, изключваме времето, защото то не съществува, освен относително.

Или да започнем от тук: there are three ways of gaining correct knowledge (pramana): 1) perception, 2) inference, and 3) testimony or verbal communication from others who have knowledge.
(pratyaksha anumana agamah pramanani)

• pratyaksha = директно наблюдение
• anumana = заключение, анализиране
• agamah = авторитет, свидетелство, проверка, компетентно доказателство
• pramanani = валидни средства за познание, доказателства, източници на правилно познаване

Като ти чета поста , твоят разум току що е възникнал и е нямал време да се развие в безкрайността....

Като ти чета поста , твоят разум току що е възникнал и е нямал време да се развие в безкрайността....

Как беше, като свършат аргументитите, идва ред на обидите, и на сливовата, че малка пенсията, изчезва щом я получиш, в безкрайността.

Редактирано 25 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ако си дълбоко вярващ е възможно да пропуснеш нещо важно!Вярата заслепявала,така казват!

Ако ти имаш вяра ти имаш някакви устои и крила примерно! Ще допуснеш ли нещо да ги разклати или да ти резнат крилете? Виж темата за будизма колко страници стана! То си има инат да да я защитаваш! Каква вяра е ако не застанеш зад нея!

Илюзиите и предразсъдъците заслепяват. Вярата сама по себе си - не, а само когато се отнася към илюзиите. Ако вярваш в една заблуда къде е проблемът: във вярата или в заблудата? Вярата си е ок, защото както вярваме в нещо недействително, така можем да вярваме и в нещо действително.

Илюзиите и предразсъдъците заслепяват. Вярата сама по себе си - не, а само когато се отнася към илюзиите. Ако вярваш в една заблуда къде е проблемът: във вярата или в заблудата? Вярата си е ок, защото както вярваме в нещо недействително, така можем да вярваме и в нещо действително.

Проблемът е в липсата на достоверна информация. Представи си че сънуваш сън и в съня едно събитие определяш като недействително, друго като действително, когато се събудиш пак ли така ги възприемаш или въз основа на това че и двете са се случили на сън ги категоризираш като недействителни?

Вярата е система от различни отношения, които колегата е описал, и е начин за опознаване на света, както и способ за самопознание. Тя е вид основа за осмисляне на живота. Там, където колегата според мен греши, е, че той смята вярата за патерица, която следва да бъде захвърлена. Греши, защото вярата е моторът на всяка мотивация. Дори и на мотивацията за познание.

За кого - вярата е мотор... за мотивациите? Иначе - нали се разбира че всяко твърдение има резон сред определен контекст. Онова, което извеждам като твърдение се отнася до... специфичен контекст на особени хора. Много редки за среща, намиране или общуване. много трудно за разпознаване.

Горното колежке всъщност е напълно вярно. И вие го извеждате чудесно... Само дето... контекста не е споменат.

Когато някой обсъжда думите ми, когато някой ги възприема... нека не ги абсолютизира. Те са валидни и са гледна точка откъм.... друга камбанария. От същата описвам и въпроса за РАЗУМА. Всъщност аз просто и съвсем коректно използвам прост подход - дефинирам качествено различен поглед, чрез различен контекст. Като го сравнявам през цялото време със заучения контекст на маймунския стандартен матричен живот. Това на мнозина изглежда форма на отричания... но не са. Просто маймунския поглед спрямо неща, които не са от маймунския свят, са винаги нелепи и напълно погрешни. Но пък са единствено възможни, важни и нужни на маймунката. Та... може би рамус "греши", а може и да не. Може и двете и може и никое от двете... Не че е важно за някого, най-малко са самия рамус.

За маймунките и света им вярата е явление от съдбоносно и мотивационно значение. Това е напълно естествено и съм го написал защо. Дали ще е патерица едно явление... или ще направо "крак"... това е въпрос не на явлението а на отношението на субекта към него и на начина по който го отразява, ползва, отдава... и пристрастява. Между другото - надеждата, вярата и любовта са трите форми на едно и също чисто психотично отклонение, , с общ и много дълбок корен... И нямат нищо общо с РАЗУМА.

Естествено че в свят, в който основните стълбове са психични отклонения... те не са отклонения, а са норма. А за маймунките това е  просто форма да съществуват. 

На всички тук убягва нещо много специфично - по отношение на явлението ВЯРА. По принцип то не се разглежда никъде в такава посока, в такава широка форма. Тясното му спрежение и заучено разбиране, естествено че всички него имат предвид. Така е лесно, така е инстинктивно, така е простия начин... Точно това маймунския начин

За маймунката повечето неща, които тук се изписват - са напълно валидни. Включително че често се говори за едни и същи неща, но убягва общото и не се разбирате. Както и че се говорят едни и същи думички, но типично по маймунски се греши в инстинктивното присвояване на символа към явлението за описване. А те не са тъждествени, особено абстрактните понятия това важи с най-голяма сила. Подвеждате се несъзнателно по еднаквостта на думичките... а не се разглежда значението им. Нито говорещите описват адекватно значенията, нито четящите се опитват дори да правят опит да вникват. Всеки чисто инстинктивно подразбира априори, че думичката и значението, няма как да са различни... Ето това е част от маймунския свят във всеки от нас. Съвсем очевидно е, че вместо помощ, всичко това внася комункационнно объркване, несъвместимости и несъответствия. Естествено това всеки от вас най-малко го интересува, защото... всеки си гледа неговото си да върви, да го докаже, да го затвърди и така затвърди себе си, чрез инстинктивното си отъждествяване с устоите и опорите към които е присвоил и идентифицирал себе си.

Редактирано 25 септември 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

В цялата вселена няма по-гнусна концепция, създадена с цел да заблуждава и лъже съзнанието на хората, от концепцията или идеята за Бог.

Св. Тома казва: Безкрайната природа на Бога е непостижима посредством разума, защото крайното не е в състояние да постигне безкрайното.

Преди да се появи идеята за Бог в религиите, е съществувала идеята за множество богове. И тук е добре да се отбележи, че тази идея присъства в митологиите на множество народи често нямащи никаква връзка помежду си. Самата дума "бог" е взаимствана от славянската митология. Тези богове далеч надвишават хората в своите възможности, но не са абсолютни, нито съвършени. Идеята за непроменимата абсолютна неизменна същност се появява на изток, но тази същност не е бог, няма собствена индивидуалност, а лежи в основата на всичко съществуващо. Проблемът на християнството е, че смесва идеята за множество богове, несъвършени и притежаващи индивидуалност с източната идея за абсолютната същност на всичко съществуващо. Така се появява един съвършен и индивидуализиран бог, какъвто в действителност не може да съществува. Абсолютът разбира се е отвъд индивидуалността, въпреки че обуславя всяка индивидуалност. Ако се спрем и на съвременната езотерика според която слънчевият логос действително е породил всички човешки (и не само) монади от себе си, то можем да отнесем думата "Отец" към неговата индивидуалност. Но той, колкото и да надвишава хората в достигнатото равнище на съзнание, не е съвършен. Просто е доста по-напред в развитието си от нас хората, но по отношение на абсолюта е в същата позиция. Абсолютът е както в неговата основа, така и в нашата. Ние обаче го изявяваме в по-малка степен, а в по-голяма степен действията ни са продиктувани от заблуди.

Проблемът е в липсата на достоверна информация. Представи си че сънуваш сън и в съня едно събитие определяш като недействително, друго като действително, когато се събудиш пак ли така ги възприемаш или въз основа на това че и двете са се случили на сън ги категоризираш като недействителни?

Няма значение как ги определям аз. Действително е всяко нещо, което създава последствия. То се е проявило на определен план от битието и води след себе си определени резултати. Аз в зависимост от начина на възприемане мога да повлияя в известни граници на тези резултати, но резултати ще съществуват и в двата случая - и на приемане, и на неприемане на нещо за реално съществуващо.

А достоверната информация сама ще те намери, когато й позволиш да те намери. Просто въпрос на магнетизъм и привличане.

 

Твоя разум не е краен или Разумът не е краен?

В своя потенциал разумът е безкраен. Не целият потенциал на разума обаче е достигнат, т.е. проявен. Ето, аз мога да направя хиляда крачки (винаги трябва да започна с една крачка), после още хиляда, и още десет хиляди. Крачките, които съм направил са крайно число. Крачките, които ще направя също винаги ще бъдат крайно число, колкото и неизмеримо голямо да е то. Но ограничение в броя крачки, които мога да направя няма. Потенциално аз съм свободен да направя безброй много крачки.

Няма значение как ги определям аз. Действително е всяко нещо, което създава последствия. То се е проявило на определен план от битието и води след себе си определени резултати. Аз в зависимост от начина на възприемане мога да повлияя в известни граници на тези резултати, но резултати ще съществуват и в двата случая - и на приемане, и на неприемане на нещо за реално съществуващо.

 

В разсъжденията ти за абсолюта има логика.

Следователно събитията в сънищата са действителни, тъй като също имат своя логика, създадени са от причини и водят до определени резултати, така ли?

 

В разсъжденията ти за абсолюта има логика.

Следователно събитията в сънищата са действителни, тъй като също имат своя логика, създадени са от причини и водят до определени резултати, така ли?

 

Да. Но по-точно е да се каже, че зад това, което наричаме "сънища" стои нещо действително.

Редактирано 25 септември 201510 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Да. Но по-точно е да се каже, че зад това, което наричаме "сънища" стои нещо действително.

Разбирам те, но когато събитията в сънищата се разсеят, когато "аз-а" се разсее, когато миража на живота се разсее, това действителното си остава, но къде отиват те?