Исках да кажа, че ако критерия за духовно развитие е просто отслабването на самсаричното страдание, то това не е Дхарма–практика, а светска практика или духовен материализъм, както го нарича Трунгпа Ринпоче. Не казвам, че твоята практика е такава (да не го приемеш лично, моля), а само, че това не може да е основен критерии.

Ок, благодаря на ринпочето, знам че не е само това, няма как да се предаде тук много. Но за разгрявка става. Ако желаеш може да споделиш някоя лекция по индийска или будистка логика от твоя университет, ще бъде интересно, а и ти ще си я поприпомниш.

По начало в ученията (особено в ло-джонг или ученията за тренировка на ума на бодхисатва) се казва, че всяка една ситуация може да се използва по позитивен начин. Примерно, когато е валяло дъжд има много охлюви, които пълзят насам–натам и често биват смачквани най-вече от невнимателност и недоглеждане. Ако просто вземеш един охлюв и го преместиш на сравнително безопасно място, това е практика на щедрост, т.е. това е един от трите вида щедрост (тази, която защитава другите). Изобщо, проявявай въображение и не считай, че малките положителни действия са без значение. Ние не сме способни да действаме като някой осъществен бодхисатва, но всеки ден във всеки един момент можем да извършваме нещо полезно. Дори това просто да не следваме отрицателните си емоции е нещо, което акумулира заслуга, понеже променя стереотипните ни реакции.

Има нещо, което е много важно и което трябва да не забравяш, ако наистина искаш да натрупваш заслуга. То е винаги да посвещаваш заслугата, т.е. очаквания положителен резултат от действието, на всички чувстващи същества. Ако не правиш това, то заслугата се изтощава много бързо, защото практикуването на позитивни действия се извършва по крайно ограничен и егоистично ориентиран начин. Подобна практика само затвърждава егоизма и самолюбието.

Понякога е очевидно. Ако някой лесно се пали, става агресивен или сантиментален и подобни, то явно е, че просто имитира. Друг път, може да не е толкова лесно да се установи, особено ако човек е практикувал повече шамата и има някаква стабилност в преживяването на ментален покой. Такъв човек по-трудно излиза от релси и ако се представя за учител пред начинаещи, то може лесно да ги подведе и заблуди. Разбира се, накрая всичко излиза наяве. Рано или късно, но ако хората са дълбоко индоктринирани може да откажат да го видят.

Не съм гледал филма. И не съм сигурен дали съм чел този роман на Ф.К. Дик. Заглавието ми е познато, но не се сещам нищо повече.

Така отново интересен отговор, и особено пак в контекста на Ученията. Но аз се надявах малко поне, да кажеш нещо от лично преживяване. Нали не ме съветваш само при дъжд да излизам да местя охлюви? 

Ще ти кажа защо ти задавам тези въпроси. Ученията са в един вид "абстрактна" форма, тоест те дават универсалното решение, така да се каже. Но според всеки човек индивидуално те придобиват някаква "реална" форма. Не може човек с общо познание да се развие, трябва му точно конкретна схема която да му върши работа, опит. Така ли е?

И когато човек започне да ги прилага на практика, вижда че въобще в ежедневното практикуване, не е толкова лесно както е описано. И тогава започва едно "изкривяване" през призмата на индивида, мотивацията е да развиваш тези качества, но методите са хиляди. Какво ако един човек, набие някой, който много си го е заслужил докато е наранявал обиждал, крал и мамил и даже и убивал? Той каква заслуга ще натрупа? Или на тези неща да не обръщаме внимание и да ги пренебрегваме? Какво ако индивида се е прежалил, че ще натрупа или ненатрупа заслугите, само и само с цел да му помогне, да се осъзнае? Просто давам елементарен пример, колко объркващо може да е всичко, на пръв поглед. Затова и въпроса ми от този характер. 

А относно за това дали си личи кой е просветен и кой не, много елементарно пак  да се гледа по начина който описа. Хората са многопластови, има хора осъзнали ефектите на тези проявления на ума, като гняв, и се пали лесно и ги използват за да предизвикат отново нещо? Аз лично знам за много "луди" на пръв поглед Дзокчен учители. Които се държат налудничево, откачено, захвърлят хората с камъни, обиждат ги, живеят като просяци, дрипави и неугледни. Те в коя от изброените от теб графи попадат?

Тук идва и най важния момент, кой какъв е може да се разбере само от човек който е развил  мъдрост, той разбира резултатът от действията а не гледа самите действия. Той може да види взаимовръзката и евентуалния ефект който се постига с това действие. Разбира се този човек ще бъде осъждан от "нормално" виждащите като невеж неразбиращ ученията и т. н. НО, има едно голямо но, ползите резултатите са важни. Затова и наблегнах да кажеш  конкретно тук в БГ, как да се практикуват в тази "идеална" форма, невъзможно е. Който го практикува знае, тук подаваш пръст, те ти изяждат ръката до рамото, лошотията, злобата, породено от липса на осъзнатост, което си е живо невежество, е на дневен ред Тук с добро нищо не става, доброто тук се яде за закуска, и "практикувайки" по начина който казваш, те прави само наивен и си е чиста загуба на време.

 И тогава как, тук в БГ да се практикува конкретно ми беше въпроса? (въпросът е реторичен)

Ок, благодаря на ринпочето, знам че не е само това, няма как да се предаде тук много. Но за разгрявка става. Ако желаеш може да споделиш някоя лекция по индийска или будистка логика от твоя университет, ще бъде интересно, а и ти ще си я поприпомниш.

Чогям Трунгпа беше един от най-осъществените тибетски учители, които са преподавали на Запад. Той правеше революционни неща като преподаваше неща, които 95 и повече процента дори от останалите учители не преподават на своите ученици, освен ако имат личен контакт с тях. Макар че сега всички тибетски учители се "кълнат" в него и препоръчват книгите му, навремето повечето от тях хич не са го приемали са го критикували, понеже е пречел на бизнеса, ако мога така да се изразя.

Инак, лекциите ми са на английски и нямам време, а и причини да ги превеждам. Но има много издадени неща по темата на английски и руски. Дигнага и Дхармакирти са преведени.

В този ред на мисли, помниш ли какви са критериите за валидно или вярно познание, според будистката логика (прамана)? Не питам, за да те изпитвам, а за да разкажа нещо, което е добре да се знае от всеки, който общува с будистки учители независимо от традицията, която представят. Ако не се сещаш ще ти ги припомня.

Редактирано 27 септември 201510 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Но според всеки човек индивидуално те придобиват някаква "реална" форма. Не може човек с общо познание да се развие, трябва му точно конкретна схема която да му върши работа, опит. Така ли е?

Не е съвсем така, понеже това, което "работи" за мен, може изобщо да не "работи" за някой друг. Ако ти кажа, че за мен е от полза да уча тибетски, да тренирам Ескрима или да готвя, то от каква полза би могло да ти бъде това?

И когато човек започне да ги прилага на практика, вижда че въобще в ежедневното практикуване, не е толкова лесно както е описано. И тогава започва едно "изкривяване" през призмата на индивида, мотивацията е да развиваш тези качества, но методите са хиляди.

Мога само да се повторя. Нужен е учител или няма как сам да избереш между необятното количество методи и подходи. Примерно, когато в началото на тази година отидох при един от моите учители и поисках конкретно учение, той ми даде него и още две неща, които го допълват. Нямаше как сам да съобразя, че тези неща трябва да се практикуват в съчетание. Нямаше откъде да го знам. Но това не означава, че друг трябва да ги прави като мен. Той може да е в съвсем друга ситуация и да трябва да прави нещо съвсем различно.

 Какво ако един човек, набие някой, който много си го е заслужил докато е наранявал обиждал, крал и мамил и даже и убивал? Той каква заслуга ще натрупа? Или на тези неща да не обръщаме внимание и да ги пренебрегваме? Какво ако индивида се е прежалил, че ще натрупа или ненатрупа заслугите, само и само с цел да му помогне, да се осъзнае? Просто давам елементарен пример, колко объркващо може да е всичко, на пръв поглед.

Наистина е елементарно. Ако нямаш никакви смущаващи емоции и имаш директно възприятие на пустотата на Аза и феномените, тогава можеш да постъпваш по подобен начин. Понеже това не е така, то въздържай се от всякакви подобни действия.

Аз лично знам за много "луди" на пръв поглед Дзокчен учители. Които се държат налудничево, откачено, захвърлят хората с камъни, обиждат ги, живеят като просяци, дрипави и неугледни. Те в коя от изброените от теб графи попадат?

Тези учители са махасидхи. Тях всеки тибетец ги знае, че са осъществени. Но те изобщо не са толкова много и изобщо не са хора, с които би могъл да се срещнеш лесно, ако изобщо можеш да се срещнеш. Учител на мой учител е такъв, но живее на труднодостъпни места в Непал. И ги сменя често, тъй че на практика няма как да се срещнеш с него, освен ако не те покани или някой не те заведе.

Затова и наблегнах да кажеш  конкретно тук в БГ, как да се практикуват в тази "идеална" форма, невъзможно е. Който го практикува знае, тук подаваш пръст, те ти изяждат ръката до рамото, лошотията, злобата, породено от липса на осъзнатост, което си е живо невежество, е на дневен ред Тук с добро нищо не става, доброто тук се яде за закуска, и "практикувайки" по начина който казваш, те прави само наивен и си е чиста загуба на време.

Навсякъде може да се практикува. Миларепа като е практикувал в Тибет да не би повечето хора да са били различни от това, което описваш. Собствените му чичо и леля отнемат имуществото му и го обричат на мизерия. Майка му водена от желание за мъст го праща да учи черна магия. Сестра му Пета се подиграва на това, че практикува като йогин по пещерите, а любимата му Десай го съжалява и презира...

Е? Би ли искал да си на негово място? Би ли се справил по-добре от него?

Инак, лекциите ми са на английски и нямам време, а и причини да ги превеждам. Но има много издадени неща по темата на английски и руски. Дигнага и Дхармакирти са преведени.

В този ред на мисли, помниш ли какви са критериите за валидно или вярно познание, според будистката логика (прамана)? Не питам, за да те изпитвам, а за да разкажа нещо, което е добре да се знае от всеки, който общува с будистки учители независимо от традицията, която представят. Ако не се сещаш ще ти ги припомня.

Благодаря много си услужлив. То с пари стават тия неща, ясно.

На Лисенко намерих една книга, там в преговора има обобщение на това с което се характеризира логиката на Дигнага. 

Дигнага отрича реалистичния възглед, съгласно който обекта на чувственото познание се явява външен по отношение самия процес на познаване, тоест това което считаме за външен обект, е само нашата представа за него.

Сиреч е осъзнал взаимозависимостта на феномените, тоест пустотата. Може да му се има вяра, будист е, наш човек  

Прамани са възприятието и логическия извод. Но и двете имат характерни особености в контекста на будизма. За възприятието (пратякша) е важно да се осъществява без ментални обозначения в момента на възприемане, а за логическия извод (ануман) имам от руски много неща извадени преди време, тук нюансите са много, и като маймунка да не повтарям ще спомена само Нагарджуна, който често анумана си го слага на...

Редактирано 27 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Не е съвсем така, понеже това, което "работи" за мен, може изобщо да не "работи" за някой друг. Ако ти кажа, че за мен е от полза да уча тибетски, да тренирам Ескрима или да готвя, то от каква полза би могло да ти бъде това?

Мога само да се повторя. Нужен е учител или няма как сам да избереш между необятното количество методи и подходи. Примерно, когато в началото на тази година отидох при един от моите учители и поисках конкретно учение, той ми даде него и още две неща, които го допълват. Нямаше как сам да съобразя, че тези неща трябва да се практикуват в съчетание. Нямаше откъде да го знам. Но това не означава, че друг трябва да ги прави като мен. Той може да е в съвсем друга ситуация и да трябва да прави нещо съвсем различно.

Наистина е елементарно. Ако нямаш никакви смущаващи емоции и имаш директно възприятие на пустотата на Аза и феномените, тогава можеш да постъпваш по подобен начин. Понеже това не е така, то въздържай се от всякакви подобни действия.

Тези учители са махасидхи. Тях всеки тибетец ги знае, че са осъществени. Но те изобщо не са толкова много и изобщо не са хора, с които би могъл да се срещнеш лесно, ако изобщо можеш да се срещнеш. Учител на мой учител е такъв, но живее на труднодостъпни места в Непал. И ги сменя често, тъй че на практика няма как да се срещнеш с него, освен ако не те покани или някой не те заведе.

Навсякъде може да се практикува. Миларепа като е практикувал в Тибет да не би повечето хора да са били различни от това, което описваш. Собствените му чичо и леля отнемат имуществото му и го обричат на мизерия. Майка му водена от желание за мъст го праща да учи черна магия. Сестра му Пета се подиграва на това, че практикува като йогин по пещерите, а любимата му Десай го съжалява и презира...

Е? Би ли искал да си на негово място? Би ли се справил по-добре от него?

Виждам че не можеш да излезеш от контекста на Будистките учения, и отговорите ти са само през тази призма. Яката си се окопал в тях. А ти успял ли си да ги пречупиш през своята и използваш в твоето ежедневие? Не те питам за медитативните практики и учения, всеки знае че за всеки различно му помага и върши работа. Аз по скоро питам за резултатът който си получил от тях, какъв е? И как ти върши работа на теб това в тази среда?

Ти пак ме прати в пещерите, това адекватно ли е за ситуацията в която се намираме според теб? Отговорът е ясен. Интересно е да се наблюдава и такова поведение, поучително е. Колко е поучителна и информацията че, човек не трябва да се вкопчва и идентифицира с каквото и да било и особено в случая. Имам чувството че си станал "сала" с който евентуално ще преплуваш океана от страдание, и като (ако въобще така може) достигнеш до другия бряг ще си го мъкнеш с теб, на гръб през сушата?

Виж ще ти кажа нещо, не се обиждай. Имам впечатления от Будизъм там на място, където ходиш ти и много други западняци, живял съм там, не за една седмица или 10 дена. Виждал съм как никнат всякакви центрове за Будизъм и медитации, и от Учители Будисти и разни практикуващи, до Ламата артелчик на манастира. И той е Лама, нищо че не медитира и даже от Будизъм не разбира, кефят го коли телефони и даже жени. Имам и мнението на практикуващи Будисти относно преподаването и видовете практикуващи. В общи линии се делят на два вида, едните са "носители" на знанието, учат по цял ден на изуст всички текстове и ритуали, с цел да се съхрани и препредаде това знание, и на сън да ги бутнеш почват да цитират, всичко. Имам други, които се водят "практици". Повечето от тях рядко вижда човек, защото са в уединение и практикуват извън погледите на светските очи. Има много такива по пещери и манастари, от много години в отшелничество. 

Та ти ми приличаш на една "флашка" на която е качена информация и ако някой иска може да си я свали. Но нищо повече от това, ок е, няма лошо трябва да има и такива като теб. Но ти, те, са с информативна цел само, малко като популизъм. Но къде е опитът от практикуването на всичко това? Само един "практик" може да ти даде такава информация, а тя е много по полезна и безценна от инфото на флашката. Човекът който си е блъскал главата наистина с това, знае и вижда това което другите се опитват на направят постигнат, и притежава осъзнатоста да даде точно това като пука от собствения си опит което би било най полезна за индивида, на нивото което е. Това става само с живо знание, осъзнатост а не с инфо от флашка. 

Аз лично съм избрал друг подход, разбрал съм че това сухо знание само по себе си не върши никаква работа. Има нужда от друго, практика и то не само технологичното изпълнение на медитативно упражнение, а истински опит от самото прилагане. И че най безценното знание се постига само от наученото от личния опит, от опитността придобита от опитите или там каквото и да е. Това е живо и работи, другото е само теория, по която много се увличат и забравят какво и за какво всъщност са тези учения. 

 

Прамани са възприятието и логическия извод. Но и двете имат характерни особености в контекста на будизма. За възприятието (пратякша) е важно да се осъществява без ментални обозначения в момента на възприемане, а за логическия извод (ануман) имам от руски много неща извадени преди време, тук нюансите са много, и като маймунка да не повтарям ще спомена само Нагарджуна, който често анумана си го слага на...

Топло...  Когато общуваш с будистки учители, винаги питай защо ти цитират сутрите като авторитетни източници на валидно знание. Питай ги кхенпотата, когато се срещаш с такива, защо твърдят, че нещо си е така като се позовват на написаното в някоя сутра. Понеже, източниците на валидно знание са два, както казваш – пратякша или директното възприятие (било то и йогическо) и анумана или изводното познание. Два, а не три. Думите на Будата в сутрите не са източник на валидно познание, а трябва да се проверяват чрез пратякша и анумана. Това е, което казвам и ако го разбереш и следваш, то може да откриеш много любопитни неща. 

 

 Само един "практик" може да ти даде такава информация, а тя е много по полезна и безценна от инфото на флашката.

Да, но да не би да очакваш да я получиш по форумите? Не виждаш ли, че това не е възможно? Какво очакваш точно – някой да ти даде рецепта за спасение ли? Няма как да се случи.

Аз по скоро питам за резултатът който си получил от тях, какъв е? И как ти върши работа на теб това в тази среда?

Прекрасна работа ми върши, но нали се сещаш, че никога не бих започнал да обсъждам това по форуми.

Самото схващане, че човек мисли за резултат или ефект от практиката, означава, че попада в капана на очакванията, надеждите и опасенията. В този случай той не практикува Дхарма, а просто се е посветил на поредната самсарична игричка, която утвърждава въпросното Его, което толкова много спрягате.

Да, но да не би да очакваш да я получиш по форумите? Не виждаш ли, че това не е възможно? Какво очакваш точно – някой да ти даде рецепта за спасение ли? Няма как да се случи.

Не, ни най малко чакам това да ми бъде казано на готово, то няма как да бъде казана но някой, трябва да се преживее. Точно затова и иронично наблягам на това, да се спести пропагандата и популизма. Излишното, което вместо да помага, пречи и увлича в грешна посока. Значи като гледа човек как се представя. ще си каже,  wow и аз искам така, да дебатирам и да философствам и да бъда Будист. Но това не е Будизъм, такъв човек не е Будист в смисъла който трябва. Това вместо да разгонва заблудите, създава нови. 

Ти не виждаш ли какво педизвикваш-е, само философски дебати с други философски настроени индивиди, и един вид мерене на ония работи. От това ма много хора извлякоха полза, вижда се наоколо. Както ти казах и в лична кореспонденция, време е да започнеш да носиш универсална отговорност за това което правиш. А не личностна облага. Както това трябваше да направят и други Уж, големи Будисти, но уви предпочетоха да вадят лични дивиденти. 

Има само един единствен начин за предаване "правилно" на това знание и то е, безсебеичност. Едва когато се постигне, може човек да си позволи някои неща, като да говори от името на, понеже е постигнал плода чрез собствените си усилия и качества. А не само да обира лаврите, щот така си утвърждава Аза и запълва други липси. 

Дано разбираш призива ми, и го разгледаш като градивна критика, а не като упрек или обида. Ама това зависи от нивото ти на себеичност. Както и при всеки друг. :-)

Топло...  Когато общуваш с будистки учители, винаги питай защо ти цитират сутрите като авторитетни източници на валидно знание. Питай ги кхенпотата, когато се срещаш с такива, защо твърдят, че нещо си е така като се позовват на написаното в някоя сутра. Понеже, източниците на валидно знание са два, както казваш – пратякша или директното възприятие (било то и йогическо) и анумана или изводното познание.

Благодаря ще го имам в предвид. Ето още една интересна гледна точка, мисля че има вплетени будистки елементи в нея.

Reality Is Not Real 

For Plato, then, the experience of a “breakdown” in normally experienced reality leads to something that is a deeper, truer, and more real reality than the one we usually experience. But for Dick’s characters, the “breakdown” experience often leads only to another shifting and changing “reality” that itself might disappear in favor of yet another one, and so forth. Is Dick, then, saying that there is no such thing as the “really” real? In other words, is his point to show us that there is nothing ultimately “to” reality, beyond the chaotic and shifting procession of utterly untrustworthy images, fake words or “simulacra” of reality built ultimately on nothing?

In fact, this is not Dick’s point, and there is actually a positive “sense of the real” in Dick’s work that is just as profound and meaningful as Plato’s. But to see what this “sense” amounts to, we must first consider the ideas of the important twentieth-century philosopher and psychoanalyst Jacques Lacan. Lacan was a proponent of Sigmund Freud’s ideas about psychology and the unconscious, but he developed these ideas more philosophically than Freud himself did. In particular, Lacan extended Freud’s analysis to differentiate among three different categories or “registers” for talking about the whole structure of the universe as we experience it.

Lacan called these three categories “the Real,” “the Imaginary,” and “the Symbolic,” and the first of these is closest to Dick’s own concept of the real. The most important thing to know about Lacan’s category of “the Real,” in particular, is that it does not correspond to ordinary reality as we experience it and speak about it, or even to any possible imaginable “alternative” reality. Rather, “the Real” is “the Real” because it is distinct from any of the “realities” that we can think or talk about. This is because it is completely distinct from either the “Symbolic” order of words and language, or the “Imaginary” order of ideas and images.

In particular, for Lacan, “the Symbolic” is the place of the everyday “reality” that we ordinarily understand ourselves to live in and talk about, using language. Our systems of language designate the social roles that we can occupy, the expectations that are placed upon us as members of society, and what we understand as the very “meaning” of our lives. For instance, if I understand myself to be a competent, ordinary citizen, going dutifully to work in a “respectable” job, say as an accountant, this is because my identity is constituted symbolically by the network of language and society in which I find myself. Even the value of the money that I account for is a “symbolic” function, since money is just a symbol for value.

If, on the other hand, I dream of leaving my workaday job to be a famous movie star, this dreaming is a matter of what Lacan terms the “Imaginary.” This, by contrast with the symbolic, is the realm of our ideal visions of ourselves and our imagined ideas of what should be. Both of these orders, however—the “Symbolic” order of everyday social norms and roles, as much as the “Imaginary” order of ideal images of how we should appear and be—are completely different from the “third” order of “the Real” which precedes and underlies both of the other two. It follows that, as Lacan puts it in a famous and paradoxical-sounding slogan: “reality is not Real.” That is, what we understand, talk about, and normally experience as “reality”—the everyday social and conventional reality in which we, for the most part, live our lives—is purely a matter of the Symbolic and the Imaginary, and contains nothing of the Real that underlies it.

Since, for Lacan, the Real is distinct from the Symbolic, there is no way to use ordinary language to speak about it, no way to designate it using the words and symbols that characterize our ordinary, lived experience. Moreover, since it is just as much distinct from the Imaginary, we cannot form any image or idea of the Real either. Nevertheless, there is, for Lacan, a kind of “experience of the Real,” and we can understand this experience by contrast with this ordinary, non-Real “reality.” In fact, for Lacan the experience of the Real occurs precisely when the orders of the Symbolic and the Imaginary suddenly break down, when the stable and regular order of “reality” that they ordinarily produce suddenly and disconcertingly falls apart. This happens, for instance, at the onset of certain kinds of mental illness, especially forms of psychosis. Following such a breakdown, a therapist may try to help the patient to re-establish a relationship between this experienced Real and a stable symbolic and imaginary system in which the patient can live and function.

Редактирано 27 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

    Прекрасна работа ми върши, но нали се сещаш, че никога не бих започнал да обсъждам това по форуми.

Самото схващане, че човек мисли за резултат или ефект от практиката, означава, че попада в капана на очакванията, надеждите и опасенията. В този случай той не практикува Дхарма, а просто се е посветил на поредната самсарична игричка, която утвърждава въпросното Его, което толкова много спрягате.

"Прекрасна работа ми върши"- WOW тази прекрасност, не е ли пропаганда, популизъм, и как може един резултат от практика да е "прекрасен"?  Виждам че ти е трудно да се обосновеш, а начина по който го правиш ти, не е ли поредната ти самсарична играчка, която утвърждава толкова спряганото от "нас" Его? 

Защото се съмнявам да е резултат от "правилна" практика, ако е така там няма да има прекрасности, наслади и блаженства. А не е ли прост опит да се прикрие липсата на истински такъв? 

И виждам че все пак се опитваш, трудно ти е, но се опитваш да разговаряш, преди ти беше невъзможно. Основни ни обясняваше само, и разпъваше на кръст че, сме били самоуки и ню айдж там кво беше още, и се мереше с "напредналите" тук. Звучеше доста арогантно и самовлюбено, и доста убедително и сигурен в това. Какво се е променило, някакъв катарзис? Внимавай че накрая ще си проличи, както сам каза в преден пост. :-)

Много опростяваш нещата! Хубу тук ще пишеме! Човек може да съзнава,че е прав и да не осъзнава, че се излага примерно.Ся и магарето има съзнание иначе ако е без отива на месарницата!Ако има осмисляне е друго!

 

Те нещата и опростени , никак не са прости - първо 2+2 и 2х2 трябва да се разбере , и едва след това 2 на втора степен и кога всичко това не прави 4....

Магарето има инстинкти (зърното - 2+2 , 2х2) , но няма съзнание - мелничката и брашно което тя прави (2 на втора степен и кога не прави 4).....щото брашно от зърно се прави...

Пък тук се правят , че им е ясно що е това интегрално и диференциално смятане , без хабер да имат що е това логаритъм , граница.........и въобще за какво служи това знание . За просветление намират четенето на някакви я верни , я неверни формули.....

По-ясен и по-разбран начин за обяснение какво се случва тук , не мога да се сетя..

Редактирано 27 септември 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Както ти казах и в лична кореспонденция, време е да започнеш да носиш универсална отговорност за това което правиш. А не личностна облага.

Konig, не участвам в твоя филм и дори не мога да разбера напълно какъв е. Както ти отговорих на ЛС, което ми писа, нямам никакво намерение да нося отговорност за никого другиго, освен за себе си. За теб и твоето развитие също нямам намерение да отговарям. Споделям и казвам, което намеря за добре, когато намеря за добре и с който намеря за добре. Не мога да отговарям за реакциите на всеки, който ме чете, особено пък ако е психически неуравновесен човек. Не визирам никого конкретно, а говоря по принцип.

Основни ни обясняваше само, и разпъваше на кръст че, сме били самоуки и ню айдж там кво беше още, и се мереше с "напредналите" тук. Звучеше доста арогантно и самовлюбено, и доста убедително и сигурен в това. Какво се е променило, някакъв катарзис?

Нищо не се е променило. Обяснявам го и сега. Няма как да се практикува Дхарма без учител. Това изобщо не подлежи на коментар.

Ето още една интересна гледна точка, мисля че има вплетени будистки елементи в нея.

Интересно. Благодаря. Чел съм Лакан. А цитата от къде е?

Редактирано 27 септември 201510 г. от scepsis108 (преглед на промените)

А цитата от къде е?

В http://rutracker.org/ я има.

http://www.goodreads.com/book/show/11372834-philip-k-dick-and-philosophy

Konig, не участвам в твоя филм и дори не мога да разбера напълно какъв е. Както ти отговорих на ЛС, което ми писа, нямам никакво намерение да нося отговорност за никого другиго, освен за себе си. За теб и твоето развитие също нямам намерение да отговарям. Споделям и казвам, което намеря за добре, когато намеря за добре и с който намеря за добре. Не мога да отговарям за реакциите на всеки, който ме чете, особено пък ако е психически неуравновесен човек. Не визирам никого конкретно, а говоря по принцип.

Нищо не се е променило. Обяснявам го и сега. Няма как да се практикува Дхарма без учител. Това изобщо не подлежи на коментар.

 

Виж си само поста, как може да лъха такава неСъстрадание? Такъв пример ли ще ми, ни даваш? На това ли те научиха след толкова време твоите учители? И не става въпрос за никакъв филм, ти си го правиш на филм, виждаш това което можеш, нищо повече. 

Като не можеш да носиш отговорност, няма да се изявяваш толкова категорично от името на и на такава показност. Учудва те фактът че някой ще ти потърси сметка ли, след като се проявяваш тук по този начин, и най вече с предишния ти профил с 8000 поста? Не може да си чак толкова наивен, не и след претенциите който имаш. И гледам много добре си научил как да бягаш от отговорност. 

Аз искам само да видя човек които не само ги говори тези неща, но ги е и преживял. Щото ми е писнало от правежи, и стойки. Нагледах се в БГто на това, или ще стоиш зад думите които казваш или ще се съобразяваш какво и как говориш. И не се отнася само за теб а и за всеки, във всички ситуации от ежедневието. 

Ако ще си даваме уроци по безспринципност, може да се прави и без да се използва името на Будизма. А и това си го знаем в БГ вече как се прави. Ама няма къде да отидеш, нито ти нито които  и да било, ще разбере рано или късно че с това гаргара не може да се прави.

Като ония поп от Бачковския манастир, който мърсуваше на камера. Ти ще му вярваш ли за Исус и Християнство ако ти ги говори такъв човек?

В http://rutracker.org/ я има.

http://www.goodreads.com/book/show/11372834-philip-k-dick-and-philosophy

Много интересен материал за мен. Искрено благодаря.

ПП "Предвид", а не "в предвид". Често допускана грешка е. И аз съм я правил.

Не знам контекста какъв е , но "в предвид" не винаги е грешка .

Не е грешка когато се посочва какво се влага вътре в думата "предвид" .

Примерно е употребено или ще се употребява "предвид" и предварително уточняваме : "..... Като в "предвид" да се разбира това и това , и това...".

Виж си само поста, как може да лъха такава неСъстрадание? Такъв пример ли ще ми, ни даваш?

Аз това вече за трети път ти го обяснявам, Кониг. Два пъти на ЛС, а сега и тук. Нямам никакво намерение да давам никакъв пример. Не съм учител и никой не е искал от мен да бъда такъв. Следователно, не ме въвличай в твоите филмчета. Участвам тук като редови потребител, а не като представител на нещо си.

 

Аз това вече за трети път ти го обяснявам, Кониг. Два пъти на ЛС, а сега и тук. Нямам никакво намерение да давам никакъв пример. Не съм учител и никой не е искал от мен да бъда такъв. Следователно, не ме въвличай в твоите филмчета. Участвам тук като редови потребител, а не като представител на нещо си.

 

А ок, добре. Но не забравяй че, ще ти го напомня при първа необходимост. И с предния ти профил с 8000 поста, извинявай ама въобще не се правеше на редовен потребител, а по скоро на властелин в определени теми. 

А да не напомня как се появи с този. Уж беше да поздравиш някой само за малко, а я виж се оказа че редовно го потребяваш. Май нуждите се оказаха по силни. Как ти убягват тези неща за теб самия, а си много компетентен за това в другите. И мислиш хората за глупаци, това също не е признак на някакво съвършенство. 

Айде лека вечер, ще наблегна на живия контакт и общуване, тук явно нищо не се е променило. 

Редактирано 27 септември 201510 г. от König (преглед на промените)

Не знам контекста какъв е , но "в предвид" не винаги е грешка .

Не е грешка когато се посочва какво се влага вътре в думата "предвид" .

Примерно е употребено или ще се употребява "предвид" и предварително уточняваме : "..... Като в "предвид" да се разбира това и това , и това...".

Аз тази забележка я изтрих, щото това не е тема за това как да пишем и говорим грамотно. Но се казва "имам предвид", а не "имам В предвид", според моите скромни познания. Някой, който е завършил българска филология би могъл да даде компетентно мнение. Може и да греша, но едва ли, понеже рядко допускам грешки, когато пиша тук, т.е. обикновено проверявам и размишлявам над това, което поствам преди да го постна за разлика от някои потребители, които постват всичко, което им хрумне в момента, когато им хрумне.

Уж беше да поздравиш някой само за малко, а я виж се оказа че редовно го потребяваш. Май нуждите се оказаха по силни.

Чак пък нужда да имам да го потребявам, едва ли. Нали виждаш, че пиша по един или два пъти на седмица, когато имам време и реша, че имам какво да кажа.

Не мисля хората за такива или онакива. Както казва Рамус, маймунките сами си се изписват. Просто трябва да се зачете човек внимателно. Дори не е нужно да се провокира реакция, както прави той. Всеки си изписва своите въжделения, копнежи, проблеми и неврози, без да иска. Това носи някакво временно облекчение понякога и затова форумът има и терапевтичен ефект за някои потребители.

Редактирано 27 септември 201510 г. от scepsis108 (преглед на промените)

 

Какво създава външния свят, според теб, да питам пак?

Понеже повтори. От въпроса ти лъха всезнание, Скепсис, и макар че нямах никакво желание да се мъча да отговарям на някой, който вече с доволство е очаквал отговора, ще ти кажа какво мисля. Обаче е затруднително, когато човекът отсреща възприема съдържанието само ако е в подходяща опаковка.

Една мишка го създава. Нямам предвид компютърна, но защо не и тя.

Винаги съм се чудил на историята, която Платон помества в края на "Държавата" за пътя, който душата изминава след като умре... Понятието "душа" ми е някак проблематично обаче. Все пак съм по-скоро скептичен (70% към 30%). 

Да умре душата? При Платон? Той помества намеци за тази доктрина - дали била египетска, както споменава, или питагорейска или орфическа няма значение - къде ли не. Освен в "Държавата" в "Горгий", "Менон", "Федон", "Федър" и не съм сигурна къде още може. Митовете ги вмъква почти навсякъде, както им е било традиция. Само че защо трябва да се вземат буквално, нали са митове, иносказателни са. Говорят ти за реки и местности със странни имена, пък то може да означава устройство някакво както световно, така и на твоето тяло или глава - мозъкът например.

Вметнатото в края на "Федон"... "Впрочем за човек със здрав разум не подобава да настоява, че тия неща стоят тъй, както аз ги предадох. Но ако все пак, както се вижда, душата ни е безсмъртна, да се твърди, че това или нещо подобно става с душите в техните отвъдни живелища, струва ми се, това твърдение и подобава, и си заслужава риска човек да го поддържа. Защото е красив риск и защото с подобни неща е редно човек да бае един вид на себе си."

А процентите според мен трябва да дойдат до 100 за към 100 против, тогава е нещо сериозно. Тогава въпросът вече не е дали има или няма душа, прераждане и дали може да получиш от умрял писмо, ами ако писмото ти е в ръцете, как да си го обясняваш - защото начини има много.

Понеже повтори. От въпроса ти лъха всезнание, Скепсис, и макар че нямах никакво желание да се мъча да отговарям на някой, който вече с доволство е очаквал отговора, ще ти кажа какво мисля. Обаче е затруднително, когато човекът отсреща възприема съдържанието само ако е в подходяща опаковка.

Една мишка го създава. Нямам предвид компютърна, но защо не и тя.

Никакво всезнание нямам, стига с тези глупости, но отговорът ти ми допада.  И все пак, тази въпросната мишка сънува ли света или той съществува независимо от нейното съзнание и проекции. Това е основното философско питане.

Както казва Рамус, маймунките сами си се изписват. 

И сега какво, едните сa маймунки, a другите не са, така ли, как или къде става тоя цирк? 

Филип К. Дик казваше, че реалността е това, което, дори да спреш да вярваш в него, не си отива.

Също: Много хора говорят като философи, а живеят като глупаци.

 

Редактирано 27 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Тогава въпросът вече не е дали има или няма душа, прераждане и дали може да получиш от умрял писмо, ами ако писмото ти е в ръцете, как да си го обясняваш - защото начини има много.

Гледала си това?  https://www.youtube.com/watch?v=7tFcQOJvSCc

Издири си цялата информация нататък самичка, ако е нова за теб. Ако не е, както предполагам, то знаеш за какво говоря.

Поздрави Уит!

 

Филип К. Дик казваше, че реалността е това, което, дори да спреш да вярваш в него, не си отива.

 

Много добре казано. Реалността не се променя просто като кажем, че тя е илюзия. Подобна представа е налудничава.

Редактирано 27 септември 201510 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Много добре казано. Реалността не се променя просто като кажем, че тя е илюзия. Подобна представа е налудничава.

Да. Представата ни за нея е илюзия. А налудничавата представа може да е адекватно отражение на реалността  

Приятна вечер.