Въпроса е, че когато някой се докосне до дълбоко описание на някаква готова концептуална схема на света, той се изгубва някъде из дълбочината й. И решава че толкова голямо описание, толкова широко, толкова дълбоко... е самия свят. Че това е вселената. че това е ЖИВОТА. Именно това имам предвид, с явлението "ВРЪЩАНЕ В УТРОБАТА" - с аналогията че именно в утробата бебето няма идентичност, отделна от средата на майката, и заради това то не познава явлението СТРАХУВАНЕ. ТО и СРЕДАТА не са отделни, а са слети и по този начин на него не му се налага да оцелява. През цялото време всеки човек носи този отпечатък в себе си... Носи "памет" за миговете на сливане... Много хора именно така си представят живота като ЕДНО. - да бъдат едно, да са едно... Оттам идва и представата за рая... или отрицанието му - ада.

Но и това е само една от теориите, която също има свои недостатъци, тъй като плодът също може да преживява стрес и болка в утробата т.нар. "страдащ плод". Нали вече си говорихме за пренатална и перинатална психология? Орлин Баев също е писал един кратък, но изчерпателен материал в тази връзка.

........

Доколко успяваме е едно, но че постоянно се опитваме да фиксираме, според мен е видно. Още от незапомнените времена на човечеството, все се стремим към контрола - в/у територията, в/у другите, в/у мисленето, все се опитваме да притежаваме, да имаме наше. Нима този процес не се случва и в днешно време, със и чрез науката - тъкмо природата, сега му казваме "подобряваме природата", в земеделието почти всичко стана ГМО, това е същото, в животновъдството е направо ужас. Да вярно е, че откривателството се продиктува от чистия копнеж към познание, но какво фактически правим с откритията си, най- първото място, в което се прилагат и ползват научните постижения са армиите - което е направо жалко. Често съм се питал, защо тибетците крият от науката своето знание - защото наистина тези хора, имат какво да покажат - нещо, което отчасти не одобрявам. Но от друга страна, примерно - какво се случи с източните бойните изкуства. Те се внедриха най- силно и ефективно в държавните служби по света - каквото умеят разните му спец части, като бойни умения, това дори и спортисти, шампиони не го могат.  Та може би зад това поведение на тибетските учелите, има съвсем разумна и рационална причина, защото съм попадал на материали, как се ползват някои методи от психологията, в армиите. Ето сега имам един познат, който е във френския легион - със всяка следваща отпуска, когато си идва го наблюдавам внимателно. Последния път, просто така протече разговора в компанията, че се обърнах към него и му казах - в момента възприемаш всичко нали, дори и кучето, което лае навън и минаващия сега автомобил под прозореца. А той ме погледна изненадано и отвърна - как разбра, да вярно е това, което казваш, превърнал съм се с нещо, което е постоянно нащрек. А това състояние, в което е този човек, гарантирам, че не се постига, само с физически тренинг - сигурен съм, че им прилагат и редица психологически трикове, които са ги научили тъкмо от психолозите. Какво биха сторили евентуално с наученото от тибетците - не ми се мисли.

И това е едната страна на въпроса, която ни отдалечава от първоначалния смисъл на разговора. Другата страна е тази с "фиксирането в съзнанието ни". Фиксираното съзнание не е - както използва думата - флуидно. То е подобно на айсберг, на буца лед -  а тази нефлуидна форма, е по- лесна за (само)идентификация, инак в действителност се опитваме да фиксираме дори и флуидността. И тука е особеното, което ни разкриват ученията на изтока - фактически себе- познанието е нещо невъзможно. Това, което е възможно е да опознаеш онова, което е не- себе. За да има познание, трябва да съществува дистанция - след като ти си опознаващия и ти си опознаваното, то тогава необходимото пространство м/у двата обекта, нужното разстояние за познание, не съществува. От тук се поражда и нуждата от идентификация, защото как да установиш какво точно си ти, след като тъкмо ти си установяващия. Така, че започваме да търсим "неща", които да ни определят, според които да се определим. Но съответно, всичко което можем да постигнем по този начин, неизбежно ще е условно, винаги ще остава едно "може би" - може би съм това или може би съм онова, а може би съм и двете, или пък може би не съм нито едно от двете. Тази нужда ...... Е - поне според мен, учението се занимава именно с нуждата (да го кажем по будистки - с желанието), а не с идентификацията и наистина би трябвало, след като отпадне нуждата, да отпадне и учението. (поне в този си аспект)

Д-р Станислав Гроф:

Колкото и парадоксално да звучи за съвременната наука, често пъти хората, по време на дълбинна психотерапевтична сесия, си спомнят за минали съществувания или за усещания и преживявания от престоя си в майчината утроба. Този психически материал се оказва умишлено пренебрегван или изолиран от съвременната психология и психиатрия. Открих, че именно престоя в майчината утроба носи огромен пласт от потисната психо-соматична и емоционална енергия, много силна програма, която оказва огромно влияние върху човешкото здраве... Изваждането на този несъзнаван материал на повърхността и успешното му интегриране от съзнанието води до изключително обнадеждаващи перспективи за лечението на нелечими досега психични и физически заболявания.

http://liternet.bg/publish9/ekacarov/s_grof.htm

 

Никакво прераждане няма, ние умираме всеки ден щом заспим и сме в безсъзнание, но си има утро. А при живота утро няма.

Ти "тия хора" нито можеш да говориш, нито да диалогизираш.

Така, без коментара на Кьониг няма да ви минат приказките, това вече си мисля че, вие е станало ясно.  Почвам. :-)

Ти от кога почна да търсиш диалог е? Ти само не се прави на невинен, всичко е само и единствено отражение на твои провокации. Ти не остави нищо здраво за дискутиране, има ли нещо с което не се изгаври, било то религията (ни), вярата (ни) и въобще всичко, Ти си отровен и всичко до което се докоснеш, съхне. дет са вика от където минеш, трева не никне. И колкото и да искаш да си това за което се имаш, си просто една много вредна личност. Ти всичко което си си поел, в теб е ферментирало, и загнило, отровило даже и съда в които се намира. Затова си такъв загнил индивид, със страи загнили отровни мисли. И преди съм те питал, ти как живееш със себе си е? Много  гадно да си отвратен от самия себе си. Иначе на другите, ще даваш акъл. И като сме толкова психично болни а ти такъв психиатър, така ли се отнасяш с пациентите? Като дойдат при теб, ти им се присмиваш колко са болни и прости? Това ли тие терапията, това ли научи, така ли работиш? Нали знаеш какво ще получиш от човек третирайки по този начин? Питай ме аз ще ти обясня!

Рамус, хайде да им подадем ръка на момчетата, защото съвсем изгубиха човешки облик. Очевидно някои неща ще останат недостъпни за техните перцепции, но това не ги обезценява като потенциал. 

И понеже не страдам от "мъжка" логика ще попитам като котарака Леополд:

"Ребята, давайте жить дружно?"

Ха, май нещо се видя най накрая че си супер, издухана, не по малко от тялото покрай което се въртиш. И реши малко да си изгладиш имиджа говорейки извисено, благородно....! Уф мале, толкова си лесна за разгадаване, самия факт е се правиш на нещо и искаш да си това нещо определено, е висша женственост, еманирай, то си пролича коя си. Поста ти е си го сложа в рамка, да си го има за спомен. С него чукна дъното, и продължаваш да копаеш. 

......................................................

Другия който сериозно реши да направи обратен завой и да си пооправи имиджа, щото така се бе оплюл наоколо, че почна да става на себе си смешен, с претенциите, и дай се един малко по сериозен пост. Тва ли ти е Будизма е пич? Заради тези твой измишльотини ли се мислиш за голям, и ни викаш на нас деца? Ти си вдетенен, по рождение е. Кви глупости само. Съветвал съм ти преди, пиши там злобните коментарчета по едно изречение, защото колкото пъти напишеш нещо по дълго се излагаш като селяк. Баси празния от съдържание пич, по скоро изпразнен! Жалък, лизач, тава не се оправя с приказки, а с качестсва, който още даже не си тръгнал да изграждаш!

...................................

Теб пич, просто не мога да разбера, на кого какво пишеш. Май сам на себе си. И ако ти си гордостта на Скепсис, оле майко. :-)

 

...но интелекта му надделя над твоя и сега си готова да му оближеш...

Една от могъщите енергии която движи тази планета се нарича тестостерон. Умните мъже го контролират и прогресират. Глупавите ги унищожава, пропиват се или нещо друго. Жените не го притежават, затова се стремят да контролират (глупавите мъже) чрез вагините си, от което не се получава нищо накрая, освен малко шум или някоя война. Но мъжете не са толкова глупави като преди, пак еволюираме в пъти по-бързо от вас

 

Ха ха хах!!! Такива тъпизми, супер! Тестостеронът бил ЕНЕРГИЯ, че и движил бил тази планета (сигурно става въпрос за земята, ма тя не е ли илюзия т.е Нищо). Някои можели да го(тестостерона) контролират и ПРОГРЕСИРАТ, сигурно от пустота т.е нищо го превръщат в нещо. Какво е това прогресиране на тестостерона?Жените не го притежавали ама притежавали вагини и те обаче искали да контролират, нищото.

Шуня, не знам дали имаш досттъчно тестостерон, но звучиш като полово малко немощен и затова си женомразец. Никак не си просветлен и и до къде си стигнал в еволюцията, но има още мнооого да се прераждаш и следващия път ще се родиш в женска илюзия.

Мохини, прости му, той не знае каво прави.

Невротичните постове на някои колеги не само, че не ме интересуват, но и не мога да ги проследя какви ги пишат след второто или третото изречение. Не само, че са невротични, но и са тъповати, демек в тях няма друго освен смущаващи емоции, които тез колеги имат време и енергия да изливат във форума от сутрин до вечер. Лошо няма.

Аз. просто, по най–скромен и добронамерен начин, поздравявам Рамус и Мохини с тази песен: https://www.youtube.com/watch?v=h0ffIJ7ZO4U

Изобщо е безмислено да се включвате във всичко това, според мен. Не давам акъл. Участвайте, ако искате. Вие си знаете и преценявате.

 

 

Аз, така много тактично и тихичко ще припомня, че този потребител, сподели, че казвал мантрата на Тара, когато намирал време да я казва сред природата. Казваш мантрата на Тара и говориш за тестотерон и вагини???

Без коментар.

––––––––––––––––––

Ще го обясня по възможно най-простия начин. Ако човек има привързаност към пола си, т.е. ако счита, че понеже принадлежи към определен пол, то превъзхожда представителите на другия пол, то той има привързаност към формата (санскр. рупа–скандха) или казано по–просто към физическото си проявление или тялото. Как би могъл такъв индивид да се раздели с подобна привързаност, когато умира? Никак.

Сори, че трябва да обяснявам подобни саморазбиращи се неща.

Редактирано 1 октомври 201510 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Как би могъл такъв индивид да се раздели с подобна привързаност, когато умира? Никак.

Сори, че трябва да обяснявам подобни саморазбиращи се неща.

Явно смъртта и страхът са те е обсебили, още не си преодолял смъртта на баща си, камо ли да мислиш за твоята смърт която иде, затова първо си отговори на въпросите: жив ли си реално, кой е жив, кой умира и кой се преражда? Сам показа чрез писанията си какво ти куца и какво не те прави будист, някъде имаше подобна статия от сайта на оня будиста-водолаз.

Редактирано 1 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

А-а-а не, Скепсисе!

Няма, не си сори! Поне, докато си тук, напиши нещо, което да е наистина полезно.

Например, ако имаш желание, бих искала да те помоля да си продължиш мисълта от вчерашния пост за т.нар. "изгубване" на индивидуалността.

=========================================

Следа, няма за какво да им се прощава. Прощава се на човек, който те е обидил, а те непрекъснато обиждат самите себе си. Дано си простят.

======================================

Саунд, нещата, които казваш, никой разумен човек не може да отрече. Но всичко това са последствията от собствената ни глупост. Относно фиксирането на съзнанието - то е една от способностите му.  Разбирам метафората, но за щастие, нещата в действителност не стоят така. Нали практикуваш йога - знаеш колко са видовете съзнание според Патанджали, те са чудесни ориентири при всяка практика.

Редактирано 1 октомври 201510 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

А-а-а не, Скепсисе!

Няма, не си сори! Поне, докато си тук, напиши нещо, което да е наистина полезно.

Например, ако имаш желание, бих искала да те помоля да си продължиш мисълта от вчерашния пост за т.нар. "изгубване" на индивидуалността.

Много мислиш, че помня кво съм писал вчера ли?

––––––––––––––––

Тоз пич, Шунята, дори не знае, че цитира заглавие на книга на Дзонгар Кхйенце Ринпоче. И си пише, милия, разни неща, за да се доказва и утвърждава, след като за два дена изписа неописуемо неадекватни неща.

–––––––––––––––--

Обаче, Мохини, ако имаш сериозен въпрос, то питай и ако мога ще ти отговоря, когато имам време. Сега нямам много. Трябва да пиша тема по следното: The Vedas Ancient Wisdom ,  но това е само за кратка презентация. Инак, е

As we have seen in class not everyone agrees to the Mahayana being the teachings of the Buddha. Give an introduction about the circumstances which led to this controversy and write an argumentative essay about the establishment of the Mahayana as the Buddha’s teachings. Investigate about the arguments and their validity of both sides in both traditional as well has modern scholarly well founded sources.

1000 - 1500 words

Due date: 11.10.2015 (Hardcopy) и т.н. ...

И сега се опитвам да препрочета към 500–1000 стр за няколко дни за да си припомня темата. И не знам как ще се справя, но ще се постарая.

 

 

Редактирано 1 октомври 201510 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Много мислиш, че помня кво съм писал вчера ли?

Това помниш ли кога си го писал?:

...............................

Виж вече, че е далеч от будизма - както рамус, така и разговора - това поне за мен е безспорно. :Д

А не беше ли целта на Рамус, както и във всяка друга тема, в която участва, точно тази – да не се разговаря по темата, в случая будизма, а да се обсъжда неговите постове и личност.? Ако е това, което за мен е очевидно, то е постигнато. От няколко дена коментирате Рамус и неговите възгледи, а будизма не само, че отиде на заден план, а и за него изобщо не се говори. Няма лошо, но поне поискайте модераторите да променят наименованието на темата, тъй че да отговаря на съдържанието си.

.............................

 

Скепсис, ти да не си преподавател в университет?

Какво са там някакви си 1000 празни страници - ще ги глътнеш за нула време!

Иначе засега въпроси нямам. И моят акъл днес преброди няколко баира, та е уморен. Което е добре.

 

Това помниш ли кога си го писал?:

Понеже виждам, че няколко потребителя недоумявате какво се промени по отношение на Рамус, то ще кажа, че е гледната точка. Започнах да чета постовете му с други очи, различни от тези, които слагаха моята "скъпоценна" личност в центъра на събитията. Постовете на Рамус могат да се четат и са ценни само, когато човек истински успее да се абстрахира от себе си. Само така може да се "види".

Редактирано 1 октомври 201510 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Скепсис, ти да не си преподавател в университет?

Обратно е. Уча в институт или (по тибетски шедра), който е будистки, но се асоциира или обедини с един от 5-те най-престижни индийски университета в Индия. Ние сме филиал към него в Делхи, а центърът е в Раджастан. Но учим по програма, която е сходна с тази на тибетските учени (кхенпо), макар и по-улеснена в някои отношения. Но пак е много натоварена. Тези неща, които те учат по 15 години, ние минаваме за четири и по-малко, но по-съкратената процедура. Но основен акцент е ученето на тибетски, което е безценно и малко снаскрит, което е много малко, уви. Но няма време за повече в този формат.

Това помниш ли кога си го писал?:

...............................

А не беше ли целта на Рамус, както и във всяка друга тема, в която участва, точно тази – да не се разговаря по темата, в случая будизма, а да се обсъжда неговите постове и личност.? Ако е това, което за мен е очевидно, то е постигнато. От няколко дена коментирате Рамус и неговите възгледи, а будизма не само, че отиде на заден план, а и за него изобщо не се говори. Няма лошо, но поне поискайте модераторите да променят наименованието на темата, тъй че да отговаря на съдържанието си.

.............................

 

Ама тя темата е за прераждането, не за будизма. Обаче наистина може би е по-добре да си говорим за будизъм, а за прераждането да помълчим.

Понеже виждам, че няколко потребителя недоумявате какво се промени по отношение на Рамус, то ще кажа, че е гледната точка. Започнах да чета постовете му с други очи, различни от тези, които слагаха моята "скъпоценна" личност в центъра на събитията. Постовете на Рамус могат да се четат и са ценни само, когато човек истински успее да се абстрахира от себе си. Само така може да се "види".

Да. Рамус е класен, ако човек го чете неемоционално и внимателно. Това не значи, че съм съгласен с всичките му твърдение, но определено си заслужава да се четат и промислят неговите постове.

Да. Рамус е класен, ако човек го чете неемоционално и внимателно. Това не значи, че съм съгласен с всичките му твърдение, но определено си заслужава да се четат и промислят неговите постове.

 

Тъй е то. Където Платон е плосък, постовете на Рамус са на почит. Шегичка. Аз често съм се опитвала да ги "промислям", но скоро получавам гърчове от толкова много незабелязани от него противоречия, почти във всеки следващ завой на творческата му мисъл. Но такива сме артистите. И всички искаме да сме силни в каквото не сме.

Тъй е то. Където Платон е плосък, постовете на Рамус са на почит. Шегичка. Аз често съм се опитвала да ги "промислям", но скоро получавам гърчове от толкова много незабелязани от него противоречия, почти във всеки следващ завой на творческата му мисъл. Но такива сме артистите. И всички искаме да сме силни в каквото не сме.

Ти пак си добре - гърчове. Аз виждах чудовище - Ле Монстре!

Да. Рамус е класен, ако човек го чете неемоционално и внимателно. Това не значи, че съм съгласен с всичките му твърдение, но определено си заслужава да се четат и промислят неговите постове.

 

Няма значение какво четеш, ако си съгласен с всичко - значи не мислиш достатъчно. 

Ама тя темата е за прераждането, не за будизма. Обаче наистина може би е по-добре да си говорим за будизъм, а за прераждането да помълчим.

Има едно сладникаво филмче, но в него много непретенциозно е показано как се случва прераждането. Заглавието на филма е I Origins.

Ти пак си добре - гърчове. Аз виждах чудовище - Ле Монстре!

А, аз му знам копчето на монстрето, само спомени нещо свещено и се показва. Най-мрази неща от рода на Христос, учители, родина, майка, чувства и му гледай театъра, все един и същ. Така може да му се проверява статуса редовно.

 

Обаче - ако приемем че даден субект, по силата на обстоятелства няма никакво обвързване с даден друг субект, явление, етикет, система, нещата минават и заминават, без никакви драми, без изживяване на нещото, наречено '' СТРАДАНИЕ". Всичко това всъщност е сравнително просто като схема...

 

Например тук, съветвани да водим живот на камъни или тухли, толкова е просто... да няма обвързване пък да не се сетим веднага как.

Минава всичко и заминава - къде? в безкрайното време.

Например тук, съветвани да водим живот на камъни или тухли, толкова е просто... да няма обвързване пък да не се сетим веднага как.

Минава всичко и заминава - къде? в безкрайното време.

Уит, за хора, които бегло и слабо познаваме, това е точно така. И добре че. Мъката само по един човек може да те премаже, какво остава, ако изпитвахме същата привързаност към всички други смъртни същества?

Уит, за хора, които бегло и слабо познаваме, това е точно така. И добре че. Мъката само по един човек може да те премаже, какво остава, ако изпитвахме същата привързаност към всички други смъртни същества?

Тогава изпитвай привързаност към безсмъртните същества. Така няма да има мъка. Всъщност ще има, но причините за нея ще са други.

Редактирано 1 октомври 201510 г. от Shiniasu (преглед на промените)

На този над мен! Нямал съм нищо общо със Скепсис! Ще си говориме ли за Самсара и пътя към мъдростта,че сме само офтопик!

Пътят към мъдростта минава през глупостта.

Не знам дали сте в състояние да се видите от страни, всичката тази любезности, галени именца, подмазвания, направо няма думи. СКЕП.....как мазно се пъчиш с твоя Будизъм, направо да се задави човек с теб. Липсваше ти това навън май доста, щом се завърна с такава сила. Навън никой не ти обръща внимание на тези неща, няма възторг. За кво ги учиш тия неща като няма кой да те възхвалява и най вече пред кой да се изтъкваш. най удобното място е тук от сигурна дистанция, да се проявяваш както на теб ти харесва. И колко грешно вредни сигнали и впечатления оставаш в страничните наблюдатели, за това какво е Будизъм и какъв трябва да е човек Будист. Колкото и нежно да се опитваш арогантно да покажеш колко е прост един човек, ми потвърждава че винаги съм бил прав в преценката си за теб и нито веднъж не съм съжалявал че от самото начало, съм те взел на мушка. Колкото и да се прайш на голям Будист, никога не си показал нищо което да потвърди това. Никога не си проявил разбиране към някой, никога не си изпитал някакво състрадание, никога не си показал доброта, никога не си показал нещо което да си направил за другите, ей така без да има файда за теб. Виждаш ли колко си далеч да си и малко от това което учиш толкова интензивно за 4-5 год. Просто си една жертва на комерсията там в Индия, точно за такива като теб има безброй центрове и университети, всичките с една единствена цел, да се възползват от невежите западняци, тръгнали да търсят просветлението. И можеш спокойно да отидеш в най циганската махала близо до теб, и там да започнеш да учиш, средата и условията ще са същите а и резултатът като гледам. Просото да могат след това да ходят по света и да се хвалят точно както го правиш ти, и щом са ходили и учат там, значи няма начин да не са разбрали. Да може да не прекъсва поток от невежи, а и паричния поток също. И като отидеш там за 10 дена кажи кво научаваш? Ми ти 3 дена имаш джетлек, докато ти се оправи и настрой биологичния часовник, после няколко дни 4-5 на адаптация към храна и условия, и чак тогава може да се успокои човек и да се концентрира да поучи, това за 10 дена не става. Сигурен съм че, се връщаш по утрепан от колкото да си научен. Толкова жалка пропаганда, ще ги разправяш на някой които няма представа. Ама на други, няма как да ти минава номера. И ти си виновен за много от депресиите тук, хранейки индивидите РАМ... с материал, като се впускаш да ми философстваш с него и тях, така просто потвърждаваш че нищо не си научил, и това което знаеш е само за мерене на. 

Мохини колкото и да се опитваш да изгладиш сега имиджа си, нещата не са толкова елементарни. Ти си проста женска, изтъкана от инстинктите ти който много елементарно типично, бъркаш с някакво надмощие. Просто една елементарна нужда, нагон, който на самата теб не ти е осъзнат. Вземи си библотекраското знание, и ходи д миеш чинии, за нищо друго не става. 

Саунде казаха ли ти го, поста ти е абсолютна боза, ти си боза. И си един от най големите въздухари тук. А претенциите ти мане, направо нямам думи. Такова разминаване име между това кой си всъщност и тава което си мислиш че си, че направо е бездна помежду. Гладната кокошка просо сънува. Дотук! 

witness, трябва да ти призная че си една от малко трезво мислещи наоколо, забелязал съм че си много точно определила ситуацията, просото искам да ти го кажа. Това трябваше да го правят майсторите по Будизъм, ама той и за толкова не им стига. Поздравявам те и ще се радвам да продължаваш в същия дух.

И Ванко, що от нас с Шунаята искаш да научиш за Самсара и мъдростта? Питай СКЕП...... РАМ.....МОХ......!?!?! Не научи ли от тях че сме прости, нещастни, без индивидуалност, невежи. От нас няма какво да научиш, освен може би на принципи. Колкото и да са незначителни, поне има наченки и се отстояват. И не сме безпринципни мекотели, лигльовци, не хленчим и нямаме нужда от група, да оцеляваме. Така че, не виждам защо въобще се опитваш да научиш от нас.

И за последно, Кьониг само може да ви каже този аспект от диапазона на вашето проявление в този форум, и може спокойно да се огледате в думите ми, и видите и тази страна. Не само това което се изкарвате тук, а и това което наистина си е. А на мен просото ми е удоволствие да ви го представям, защото аз от там където идвам съм се нагледал на това. 

Редактирано 1 октомври 201510 г. от König (преглед на промените)

И теб още малко ще те почакам да ми обърнеш внимание!

Тук учители няма. Учителя Йода няма да стане кхенпо, нито ще научи за 1-2 години тибетски, даже не е и будист според мен, тъй като няма осъзнаване на илюзията "аз" - аната (вж.Уикипедия); и да ти препише някой учебник или лекция, когато няма осъзнаване, няма как да ти го обясни.

По-добре си купи някоя книга, например Четирите Благородни Истини на Далай Лама (красиво, луксозно издание на български, написана от един истински будист - за начинаещи), започни да медитираш по 10-20 мин на ден. Развитието ти зависи от теб и мотивацията ти.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Аната

Редактирано 2 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Кьонинг, стига подсмърча като малко момиченце, на което някой му е свил бисквитката. Дръж се ….мъжки! Прояви стоицизъм, смелост и благородство, бъди рицар-пехливанин-джедай - отсечи с един удар всички глави на змея Мара! Понасяй страданията с благодарност, защото те каляват характера и волята! Без страданията, над които да се издигне и да остане невъзмутим, един мъж никога не би бил мъжествен в истинския смисъл на думата! Сополите и сълзите остави на слабите, на жените! Силните никога не плачат нито позволяват на някой да ги засегне, удари, смачка! Те никога и никого не мачкат, на всички се притичват на помощ, спасяват животи, защитават слабите и угнетените, прощават на сгрешилите, сърцато се борят с несправедливостта и винаги побеждават! Нали? Или…

П.П. Всъщност, думата "смелост" е от женски род и може би ще те раздразни и за това ще я заменя с…дръзновение ср.р., неутрално, да няма привързаност!

 

 

 

 

   И тука е особеното, което ни разкриват ученията на изтока - фактически себе- познанието е нещо невъзможно. Това, което е възможно е да опознаеш онова, което е не- себе. За да има познание, трябва да съществува дистанция - след като ти си опознаващия и ти си опознаваното, то тогава необходимото пространство м/у двата обекта, нужното разстояние за познание, не съществува. От тук се поражда и нуждата от идентификация, защото как да установиш какво точно си ти, след като тъкмо ти си установяващия. Така, че започваме да търсим "неща", които да ни определят, според които да се определим. Но съответно, всичко което можем да постигнем по този начин, неизбежно ще е условно, винаги ще остава едно "може би" - може би съм това или може би съм онова, а може би съм и двете, или пък може би не съм нито едно от двете. Тази нужда ...... Е - поне според мен, учението се занимава именно с нуждата (да го кажем по будистки - с желанието), а не с идентификацията и наистина би трябвало, след като отпадне нуждата, да отпадне и учението. (поне в този си аспект)

Съжденията имат в логическата си поредица пълнеж, който им е несъответствен. Само и само да се запълни, се променя менталната линия.

Разбира се, това е проблем по принцип - в дадени логически изводи са налице само опорни точки и пълнеж между тях. Въпроса е, когато при анализа не се забележи кое е пълнежа. Внимателния менталист, използва похват, при който изключително прецизно следи кои елементи сред съжденията са пълнежа (допусканията, вероятностите, неизвестните във веригата). Основното в проблема е, когато не се разбира кое и къде е пълнежа, следствие на което точно той се взима като "опорна точка". Продължаването на логическата верига с опорни точки, но направени от пълнеж, е основния проблем сред всички разсъждаващи. Обикновено пълнежа се прави на базата на самия мислител и сам по себе си е естествена и нужда част от процеса. Въпроса е - кога разсъждаващия е наясно кое, какво и защо внася пълнежа... между опорните точки... и кои въобще са "опорните точки".

А най-голямото изкривяване настава, когато опорните точки на даден субект, се превърнат и в опорни и в неговото собствено отражение на света. Това е като черната дупка - при достатъчно притегляне на НУЖДАТА от опора, цялото отражение се води по същото... И от опорна относителна и преходна точка, става център на самия субект...

Сега - не че съжденията в цитата са лишени от смисъл. Но някак си... просто са изредени, а не са вникнати. Големия проблем на разделянето между субект и обект, на гледано и гледащ, на наблюдател и наблюдавано... Разбира се, че без АЗ, без център, няма как да съществува каквото и да било, защото не би имало отражение. Въпроса за отражението е твърде смущаващ толкова много хора, защото това променя готовата картина, която са си взели от матрицата. А внасянето на нов елемент в лесното описание, променя и го обърква. Големия проблем на всички размислители е липсващия елемент на отражението в собствените им разсъждения. Това че в самите разсъждения липсва ролята, значението и влиянието на самия ОТРАЖАТЕЛ, а говорят за самото отражение като идеално и... дори обективно. И... понеже се радва всичко това на резонанс, в този плосък вариант на съждения, това се взима наготово от масите и дори се "учи" като пример, като шаблон за повторения и репликации. По този начин вместо развитие, се реализира застой, при положение че огромната маса от хора никога нищо не внасят. А това е част от начина по който определени имена се идолизират, с идеята че те са допринесли за общото поле. А ползващите общото... те кога и с какво ще допринесат, като от малки се учат просто да ползват. Живеят след това цял живот като "малки", по инерция.

Това са етапи в менталните отражения - но елемента как, доколко, докъде е внесен елемента на собственото влияние върху отразеното. Това бележи нивото на самоосъзнаване при всеки "мислител". Без него... всички размишления им липсва центъра, който "гравитационно" влияе на всички явления...

А, аз му знам копчето на монстрето, само спомени нещо свещено и се показва. Най-мрази неща от рода на Христос, учители, родина, майка, чувства и му гледай театъра, все един и същ. Така може да му се проверява статуса редовно.

Ето това е пример за смисъла в горните думички, отвъд закачката и провокацията...

Има хора... които никога не разбират че именно те са основното, което прави живота да им изглежда точно така, както те си го виждат. Че именно очичките правят видяното. Зад очичките... внимателно се подбира какво се "вижда". Но пък... опорните точки... когато за безопасност и сигурност, са преместени при идолите, величията... все неща, свързани със проверена и заявена сигурност, правота, доказана валидност, то точно тия хора намират стабилността, която отвътре им липсва.

Самия уклон на някои тук, към авторитетите... е тясно свързан с тях самите. Самата нужда - е от тях самите. Прочита, цялата форма на осмисляне... идва от тях самите. Цялото отражение се влияе и такова - заради тях самите... А това е изключително неудобно, защото слага цялата отговорност на самия субект. Как например няколко човека тук, да приемат това, че... те са причината за страданията си...

Не омаловажавам че линията на съдбата НЕ е еднаква за всички... И че някои сякаш са "наказани" повече от други. Някои сякаш са посочени и на тях им трябва все пак начин да се справят с тия ... предизвикателства. Да, усеща се че боли, изживява се страдане... тежко е и само те си знаят през какво преминават, през какво са преминали и... че има потребност поне от проекция че "ще се оправят нещата"... Поне да си обяснят защо е така, в опит да намалят силата на реакцията и страха, на негативизма, отчаянието...

Повечето социални обяснителни системи (идеологии) са направени заради нуждата на хората от обяснения. Когато звучи нещо достатъчно описателно, се приема, защото неговата цел не е истина някаква си, а е продиктувано от нуждата нещо да се обясни, като компенсация за дефицит отвътре.

Обясненията отдавна имат ролята на утеха, на опора, на нужния елемент, който да свали "напрежението", тревожността и реактивността. Едно от тях е нагласения начин, наречен "прераждане" и карма... Цялата му конструкция с времето е нагласена, за да внесе нужната опора за обяснения на множество явления които хората имат нужда да бъдат обяснени. Едни - с духове, други - с преселенията на душите, трети - с ученето, четвърти - заради аналогията с "наказанията", пети - заради изживяванията... Всеки намира сред предварително нагласена схема, нужното за себе си. И тогава тази схема се приема за "ПРАВИЛНА". Естествено - и за истина. Но чия истина... На ползващите същата схема, вече са се закрепили за нея достатъчно, за да си позволяват да "ровят" надълбоко в нея... пък, дали, защо точно така... Още повече че дори и при критични погледи, предварително са изведени масовите отговори, на... масовите възникващи въпроси... По този начин - от спомагателна преходна описателна схема, социалните процеси правят да стане социална истина. И всичко това - ЗАРАДИ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ на същото, защото тя не е просто схема за тях, дето да мине и отмине, а се вкопчват за нея, защото тя им носи утеха, и ако нещо от нея загубят, се връща всичко онова, което ги е докарало до състоянието на "търсене" на опора...

Не критикувам никой и нищо... Всичко което зависи от нас... е начина по който отразяваме света. Това е единствената отговорност, която носим в себе си, в мига когато сме станали ОТРАЗИТЕЛИ и живеем през, и чрез, отраженията на света. НИЕ СМЕ ТИЯ, от които зависят тия отражения.

Всеки, който има глава на раменете, е важно да открие какво може да направи с нея. За някои просто тя е като заложник или бреме. За други - нещо друго...

Поне за мен, през моите очи, това е начина по който съм избрал да кажа нещо, сред тия думички...

Да си ги отразява всеки, както си иска. Но понеже отражението зависи от отразителя, ОТРАЖЕНИЯТА НА ВСЕКИ ЕДИН, говорят кой е той. В този смисъл - според мен, щяхте да сте повече полезни на себе си, ако внимателно самите вие се четяхте. Но някои прости положения изключват такава възможност... и си личи.

======================================================================================================

Като продължение на тезата за "нужното" ще кажа, че посветих на идеите на Гроф, известна част от живота си, не просто като му прочета книжките, както удобно правят някои тук, щото е по-лесно. Дори направих нещо много повече - потопих се аз самия сред тия неща, които тук цитиращите, си подбират за удобство, сгушени сред готовите си идеи. Идеята на ГРОФ, за натални и преднатални изживявания, в неговата интерпретация, е само опит за хипотеза, която да внесе достатъчно обяснителен момент към наблюдавани явления... в опит да ги постави сред някаква концептуална платформа. НИКОЙ не е в състояние да "докаже" еднозначно въпроса за тия изживявания. 

Само ще изброя, че за целите на проверките се запознах с регресивните техники и сам се подложих на такава. човека, който написа няколко книги на български по темата, аз му направих предпечата и досега сме приятели... вече близо 20 години. И съм запознат в детайли и дълбочина кое колко и какво... се случва, как и защо... и чрез кое е възможно да се обясни... Разглеждали сме какви са ефектите, защо, кое, колко, кога стават, защо... това са години целенасочени експерименти. А това от моя страна е само най-малкото.

Понеже тук няколко човека свободно си дъвчат въпросите за "практиките" ще кажа, че практиката никога не може да докара нещо повече, отколкото е самия ПРАКТИК. Няма как той да се надхвърли, да се надскочи, защото вътре в него има налични механизми, които никога не биха позволили това. Особено пък - по книжки, по описания...

Нищо от "доказателствата" на ГРОФ не е възможно да се повтори. Тук готованците, по готова традиция, слагат хипотезата като "доказателство". И като я цитират... и си я вземат наготово... и хоп - гледате ли... Знаете ли колко хора са взимали самостоятелно ЛСД... и колко са експериментирали... Най-странното е, че колежката МОХИНИ, извади цитати и предложи "квантовата психология" като толкова важна и велика в нейните очи, а всъщност според думите й, според леката проверка и намек, който направих, дори не разбра, че основателят на тази схема е сред най-изявените привърженици на ЛСД и че никога не е криел влиянието на същото върху неговия "поглед"...

Ами... Проблема е, че никой не си прави труда да проверява каквото и да е. Гледате си който каквото си докопа, заради удобството, заради ползата, заради ползването. После - след като има полза, защо да го проверяваме - достатъчно е, че другите също го ползват, то се вижда че върши работа, следователно е "истина" и се почват защитаванията, пак заради самите ползващи. Щото като се заклещиш с нещо в живота, почва страха да не го изгубиш, щото ще страдаш като останеш без неговите опори...

Живота е сякаш от хора, които през цялото време живеят като наказани, висящи на въже за обесване и въжето е опънато и най-важното е да се намери трескаво каквато и да е опора, за подпиране... Иначе - гърч, умиране... 

Редактирано 2 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)