Много се говори за отдаденост в религиите, а тя е ключ към успех във всяко едно начинание. Тъй като концентрираш почти цялата си енергия в нещо конкретно, а не я разпиляваш по многообразни дреболии. Логично, постиженията не закъсняват. Но и това е вид маниакалност…или?

Много хубав въпрос, Мохини. Много зависи какво се разбира под отдаденост. Прочети думите на един приятел, който е будистки лама. Не е мой формален учител, но е човек, от когото съм научил и продължавам да уча много. Името му не е от значение в случая. Цялата статия е https://skydharma.com/дхарма-и-личната-отговорност

–––––––––––––––

Мохини, остави, т.е. безпредметно е да се опитваш да влизаш в диалог с хора, които са толкова лесно предвидими. Те си имат заучени и вродени програмки в главите, които може да бъдат активирани много лесно. Заслужава ли си, обаче?

Такива бронебойни хапчета все още не са открити - като за нормални хора. Само прераждане до откат, като гледам... то цял сериал тука, ама все изпускам епизоди

Бе, аз малко ги провокирах някои колеги, но не очаквах чак такава емоционална буря.

Редактирано 1 октомври 201510 г. от scepsis108 (преглед на промените)

струва ми се... че ако някой, някак си е понавлязъл с разбиране в нещо... Не би се ограничил в него. Живота не е ограничение, освен ако е налице нужда от кошара, от ограда...

Казвам това относно непрекъснатото спрягане на точно определени спрежения насред определени "учения". Трудно ми е въобще да си представя, че колкото е широка система от човешки отражения, не може да е по-широка от вселената или живота... И си мисля - какво пречи на ЖИВЕЕЩИЯ да е жив насред живота си... без задължителните патерици на обясненията му за "живота".

Книгите, науката, ученията или концепциите са винаги системи от отражения. Може да са всякакви, но никога не са живота. Те са патериците на ползващите ги, за които те предлагат компенсация за изначално усещане за липса... И веднъж, сякаш като се добере някой до... поредното учение.. колкото и да е "скъпоценно" няма силата никога да погледне някъде извън него. И непрекъснато на същия му се струва че учението е велико, защото то обяснява вселената и света. Но ... кой свят... и коя вселена. Ей това е голямото несъответствие.

Всяка концепция и система от обяснения, каквато и да е тя, дефинира част от вселената и живота... Никое обяснение за живота не може да е самия живот. Когато концепцията за света, изиграе ролята да е самия свят, това е обикновена граница, сред която всеки поел и последващ учението, усеща като едно предварително ясно, ситуирано и дефинирано поле. И го усеща като безопасно, служещо му да предвижда, да "знае", за може...

И да - за всеки човек, всяко нещо има отражението, а не нещото. За всеки човек, сенките или игрите на светлината заместват слънцата и блясъка...

И все пак - ако един човек, наистина е проникнал в същността - на която и да е система... все някога той би стигнал до "ЖИВОТА" без патериците (си) на дефиниции, знания, обяснения и описания. И за да не оставя излишни "спрежения" сред други четящи - ще кажа... че обяснението за "интуицията" е също обяснение и... то също е патерица, като останалите.

въпроса е - ЖИВОТА в границите на обясненото... и на дефинираното ли... Или самия ЖИВОТ... Как ЖИВОТА може да се докосне след ученето, ученията и вечните "ученици". Пък били те и "надперсонални"... Ама как да са, като персоналното не може да породи надперсоналност. Концепцията не може да доведе от самосебе си до "отвъд нея". Някой трябва да се "пусне"... Не можеш хем да си "отвъд", хем да си "отвътре... ".

Иначе... звучи супер. Иначе - може би е "супер", вероятно има своите удачи, своите огромни ползи... Вероятно...

Редактирано 30 септември 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Когато, Рам, отпадне всякакво разграничение между теб и учението, което следваш, то отпада всичко лично и ти изразяваш учението по напълно естествен, директен и спонтанен начин. Имам предвид Буда–дхарма, а за другите учения не зная. И не изразяваш някаква концептуална парадигма или интелектуален възглед, а вид осъзнаване, който няма общо с никое типично, стадно осъзнаване. Но казано така звучи подвеждащо. Нямам мотив да убеждавам, нито да обяснявам повече, обаче.

 

Бе, аз малко ги провокирах някои колеги, но не очаквах чак такава емоционална буря.

Всеки си има мазоли, отстрани по-лесно се забелязват чуждите. Пък и буря, буря, но понякога само така има шанс нещо да те дръпне в "окото" ѝ. При положение, че вече е дадена лична заявка за това, разбира се. Иначе не.

 

И все пак - ако един човек, наистина е проникнал в същността - на която и да е система... все някога той би стигнал до "ЖИВОТА"

И всички истински "системи" отбелязват нещо, което до някое време ни убягва, и може би за добро - че никой не стига до същността, ако самият ЖИВОТ не го притегли към нея, както магнитът желязото. Не може да се говори за връщане в утробата, ако все още не е имало излизане, а преждевременното излизане знаем до какво води. В най-добрия случай до усложнения, но по-често до друго. Затова животът изражда сам себе си.

Когато, Рам, отпадне всякакво разграничение между теб и учението, което следваш, то отпада всичко лично и ти изразяваш учението по напълно естествен, директен и спонтанен начин. Имам предвид Буда–дхарма, а за другите учения не зная. И не изразяваш някаква концептуална парадигма или интелектуален възглед, а вид осъзнаване, който няма общо с никое типично, стадно осъзнаване. Но казано така звучи подвеждащо. Нямам мотив да убеждавам, нито да обяснявам повече, обаче.

Странно е Скеп... колко "вида" осъзнавания може да има? Едно - според едни, друго - според други...

Странно е също самото описание че "личността се слива със самото "учение"" Нима не виждаш дори зад думите нещо смущаващо...

Значи - отпада всичко лично... и изразяваш вместо личното - учението и всичко това става напълно естествено, директно и спонтанно... Но каква е същностната разлика - личната идентичност, се прелива, защото приема критериите за същото от "учението", което се следва и сред което се приема неговата форма на идентичност. Само и само - да се избяга от личната идентичност ли...

Няма да споменавам някои... по-смущаващи други въпроси и... вметки.

Не правя това за да провокирам или дразня някого - просто ... излагам някои аспекти от мислите си с буквички... Пък както става очевидно - буквичките може да са едни, но... смисъла...

И все пак - кое пречи на хората да могат да общуват на базата на конкретния си ареал, на конкретните си мигове, на самия живот, докато тече, докато е неговото случване. Ясно е, че отраженията са проблема. Ясно е, че сред същите, отразяващите се идентифицират с нещо от отразеното и така съставят и изживяват самия образ на АЗ, който няма друг контекст, освен самото отражение... и самия АЗ също е такова и затова му е толкова нужен контекст като форма на негов реал, сред който Аз-описанието да се отъждестви и по този начин да привлече изживяването на "себе си"...

И все пак...!!!

Защо за обикновени човешки и други мисли... задължително трябва да е нужна рамка, въобще за да съществуват и задължително рамката се отъждествява със самото Рамкирано....

 

Редактирано 30 септември 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Виждате ли, без някой които да ви провокира няма да сте в такава синхрон. От кога не съм виждал това, да и си дават лайкове в несвяс и да си говорят на малки галени именца, Рам.... Скеп......! Рам..... невероятно мил и любезен, Скеп...... изпълнен със състрадание, дава квото има от сърце, Саунд и той барабар Петко с мъжете, лайк след лайк, мазно мазно, Женските съответно яко пригласят, в синхрон. Каква идилия само, и това само щот ви се каза истината и вие всички изведнъж зажужахте заедно, да си докажете един на друг, колко сте просветени мили състрадателни. Ма толкова ли малко ви трябваше, двама невежи да ви накарат да бдете. Що не казахте по рано, щях отдавна да съм го направил. Само и само да сте щастливи, доволни, и сигурни. Спете спокойно деца на просветлението, сладки сънища, щастливи и самодоволни. Радвам ви се от сърце, и ако имате нужда пак ще ви дам матряла от който имате нужда да се просветени, на фона на. Пийте не по едно, ами се опиянете от щастие, на нещастния и невеж Кьониг. :-)

 

Редактирано 30 септември 201510 г. от König (преглед на промените)

Бе, аз малко ги провокирах някои колеги, но не очаквах чак такава емоционална буря.

Някъде в същия този пост който си редактирал преди малко, снощи четох как даваше инструкции на парясницата че се е заиграла твърде много с негативните характеристики, но замаза следите на сутринта, все пак имаш някакъв мозък явно, но нямаш капка мъжко достойнство. То миндила може да не знае какво е тестостерон и осъзнаване, но ти едното поне трябваше да го познаваш. Та то не бяха обиди към съпругата ми че е психично болна, защото иначе трябвало да си тръгне след 2 мин, вместо да е с мен 14 години, Буда да ни давал хапчета, както и откровени бълнувания и лъжи, за бити, посинени жени, майки и сестри, които бълнувания определено не се разбра за кой трябва да се отнасят, както и други обиди, които както виждаш подминах без коментар, понеже прекарвах вечерта със семейството си, а нивото на разговора тук е доста ниско. Но както тялото се нуждае от гимнастика, така и мозъка трябва да се раздвижи, за да може после да е по-ефективен, затова е полезно донякъде, все още.

Не разбрах само това твоето будизъм ли беше? Относно провокациите забележка ти е правила и жената която те познава/ше най-добре, Гладиола, казвайки ти в прав текст, пред всички, че нямаш достатъчно разум да предвиждаш последствията от думите и действията си, но ако това се дължи на алкохолизирания ти тибетски будизъм - тогава всичко е ясно. Така че, след като са по-мъдри жените, слушай ги, а не прави каквото си искаш, и когато ти каже жена ти че си за бирфеста (и двата примера могат да се проверят от постове в темата за будизма), а не за тибетски будист, не хващай самолета за Индия, ако изобщо си хващал нещо в последните месеци освен бутилка и бягай в кварталното кръчме. Качеството в постовете ти след бирфеста е още по-ниско, това сравнение може да направи всеки по-наблюдателен човек, така че изобщо за какъв будизъм говориш? Тук няма будизъм, само един стар, неуспял, безработен, безпаричен, самотен, опиянен, окаян дървен философ.

Редактирано 1 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

мдаааа - "нивото на разговора е доста ниско"... а ти чудесно се вписа в него. Вероятно защото си твърде "висок" и се вижда с какво и къде участва с "ниското ниво на "разговора"".

Понеже също така ти подмина "без коментар" глупостите които си прочел... реши че не е лошо да се впишеш със същото... И след като първия абсац лъха на ум, на благост, на начетеност, балансираност и овладяност, следващия абсац беше друго "откриване"... И така - дори в рамките само на един и същи пост, момчето, дето никой никога не разбира колко е чудесен човек, колко е прям, колко е "будист" и колко разбира живота (на будизма), пуска в буквичките си две свои лица. Вероятно повлияни от благостта и благородството на дхарма, от истините в нея, от Буда и писанията дето чете през интернет, за поддържане на сложената си маска и намиране на пристан сред живота... (който иначе е супер отсякъде), но и между будизма се намира време и за семейството и за съпругата, и за децата и за родителството, и за... толкова много други матрични неща. Всъщност кво пречи матричното да си върви, а между другото да се запълни човек с някои други благинки - ей така - за благата си душица или заради спасението и... страдания някакви си. Щото матричното си върви с цената. А тя, цената - тука вече е големия проблем. ...

Каквото и да го правиш... лицето си е маска. Каквото и да го правиш , маймунското си стои и няма отърване, колкото и да се крие зад благите маски, направени за пред самото огледало. Ей това е и въпроса - каквото и да го правиш, в каквото и да вярваш, в каквото и да се вричаш, с каквито и да са думички, се вижда КОЙ СИ някъде отвъд всичките тия, с които се маскираш... дори в рамките на един единствен "коментар", няма как да се прикрие

Иначе "паресницата" те води за носа, и ти дърпа каишките с думички. И ти посочиха дори какво предварително ще кажеш, как ще реагираш... докато си играе по домакинските задължения. Обаче какво да се прави като "очичките" са толкова непослушни и търпеливо и систематично го играят на незрящи, но пък иначе "прочете" и веднага докопа толкова успешно "сценката гладиола и скепсис"... Но е така - живота е низ от благинките, но вървящи всички с ЦЕНАТА СИ. Това се отнася до всички ни. Защото за някои цената се оказва решаващото и компромисите се редят. А очичките подбират какво да "виждат"...

Иначе тук - много благи хора, много лайкващи, много бликащи от пози. Позите на актьора - едни пред останалите, на които се учи още от най-ранна възраст и които формират "цената" да си сред тях, други - пред себе си и търсенето да си с лицето което винаги си искал, с името, дето си мечтал, с живота, дето с всичко това да се изсънуваш КОЙ ИСКАШ ДА СИ... а пък отвъд сънуването няма как.

Редактирано 1 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

мдаааа - "нивото на разговора е доста ниско"... а ти чудесно се вписа в него. Вероятно защото си твърде "висок" и се вижда с какво и къде участва с "ниското ниво на "разговора"".

Понеже също така ти подмина "без коментар" глупостите които си прочел... реши че не е лошо да се впишеш със същото... И след като първия абсац лъха на ум, на благост, на начетеност, балансираност и овладяност, следващия абсац беше друго "откриване"... И така - дори в рамките само на един и същи пост, момчето, дето никой никога не разбира колко е чудесен човек, колко е прям, колко е "будист" и колко разбира живота (на будизма), пуска в буквичките си две свои лица. Вероятно повлияни от благостта и благородството на дхарма, от истините в нея, от Буда и писанията дето чете през интернет, за поддържане на сложената си маска и намиране на пристан сред живота... (който иначе е супер отсякъде), но и между будизма се намира време и за семейството и за съпругата, и за децата и за родителството, и за... толкова много други матрични неща. Всъщност кво пречи матричното да си върви, а между другото да се запълни човек с някои други благинки - ей така - за благата си душица или заради спасението и... страдания някакви си. Щото матричното си върви с цената. А тя, цената - тука вече е големия проблем. ...

Каквото и да го правиш... лицето си е маска. Каквото и да го правиш , маймунското си стои и няма отърване, колкото и да се крие зад благите маски, направени за пред самото огледало. Ей това е и въпроса - каквото и да го правиш, в каквото и да вярваш, в каквото и да се вричаш, с каквито и да са думички, се вижда КОЙ СИ някъде отвъд всичките тия, с които се маскираш... дори в рамките на един единствен "коментар", няма как да се прикрие

Иначе "паресницата" те води за носа, и ти дърпа каишките с думички. И ти посочиха дори какво предварително ще кажеш, как ще реагираш... докато си играе по домакинските задължения. Обаче какво да се прави като "очичките" са толкова непослушни и търпеливо и систематично го играят на незрящи, но пък иначе "прочете" и веднага докопа толкова успешно "сценката гладиола и скепсис"... Но е така - живота е низ от благинките, но вървящи всички с ЦЕНАТА СИ. Това се отнася до всички ни. Защото за някои цената се оказва решаващото и компромисите се редят. А очичките подбират какво да "виждат"...

Иначе тук - много благи хора, много лайкващи, много бликащи от пози. Позите на актьора - едни пред останалите, на които се учи още от най-ранна възраст и които формират "цената" да си сред тях, други - пред себе си и търсенето да си с лицето което винаги си искал, с името, дето си мечтал, с живота, дето с всичко това да се изсънуваш КОЙ ИСКАШ ДА СИ... а пък отвъд сънуването няма как.

Ти накефи ли са ся максимално а, сигурен съм че си спал като къпан, след като получи матряла дето толкова имаш нужда, дозата. И давай наливай, пак едно и също само с разменени места на думите Будисти тва, Буда онова. Ти просто не можеш да преглътнеш че там има някакви дето нещо си. А РАМ......ще кажеш ли нещо СКЕП............!?!? Често срещано явление, като ва наплюят и наритат, гузно се обединявате за да се почувствате силни, като чи ли не е маймунско това поведение, само че ако нашето е природно, твоето е нарочно. Ти си маймуна защото така ти харесва, и поведението ти е най смешнато такава. Водачът, лидера ама на какво е? На стадото? Щом имаш желание да си Алфа маймуната в стадото, си ми ясен. Аз нямам нужда от принадлежност, от група където да се чувствам силен, и велик, да се мазня и скимтя като мастия, само и само да ме харесат, да съм и аз част от нещо. Това са аматьорски приоми, но в живота не вършат никаква работа. Поведение на слабите. По добре сам и сам по пътя отколкото да съм началник на безпринципни малоумници, мазни лигави и самовлюбени. Нали така, о ти велики Рамусе, поклон пред твоето величие и знание, ти който вечно ще осветляваш пътя на невежите и ще ги водиш към светлината. Само ще кажеш на Кьониг кога да ти цъкне лампата и да ти отвори вратите за където си тръгнал щот все някой трябва да свърши мръсната работа, а ваше величество не трябва да се цапа или измори, не трябва да слиза при простосмъртните. И с великия Будист Скепсис може да сте Богове на цяло Астрално измерение, Бог РАМ.......и бог СКЕП. Аз ще съм първия дето ще ви пали по една свещичка в великия астрален храм на Боговете на Астралната тъпотия. 

Единият - отдавна разведен, щот гепил жена си в изневяра и й разцепил физиономията от бой, а другият цял живот нищо не е работил и го издържат майка му и сестра му. Страшни мъжаги сте. Направо потрес.

 

 

И ето това е най великия пост, много съм горд с него. Великата Дева мохини, просто ясновидски ни прозря, и защо не и дадохте по един лайк всичките, а Саунде? Тук пропусна, пак липса на принципи. Като ще лайваш на някой нещо, ще лайваш до край, или викаш безспринципност е твоето съществуване и не искаш да го разваляш с принципи. Разбирам. РАМ...... един лайк няма ли да дадеш на великата ти последователка, на сателита просто попаднал в гравитационото ти поле и няма никакъв шанс да излезе от там. А СКЕП......ти нещо да кажеш, за този чист полъх на мъдрост и състраданеи?

Толкова сте ясни, едните такива а другите онакива, на който както му отърва. Видяхме я великата мохини, малко провокации и всички изплува. Дайте и по един лайк че та само за това живее, да бъде харесана. 

Редактирано 1 октомври 201510 г. от König (преглед на промените)

Странно е Скеп... колко "вида" осъзнавания може да има? Едно - според едни, друго - според други...

Странно е също самото описание че "личността се слива със самото "учение"" Нима не виждаш дори зад думите нещо смущаващо...

Значи - отпада всичко лично... и изразяваш вместо личното - учението и всичко това става напълно естествено, директно и спонтанно... Но каква е същностната разлика - личната идентичност, се прелива, защото приема критериите за същото от "учението", което се следва и сред което се приема неговата форма на идентичност. Само и само - да се избяга от личната идентичност ли...

И все пак - кое пречи на хората да могат да общуват на базата на конкретния си ареал, на конкретните си мигове, на самия живот, докато тече, докато е неговото случване. Ясно е, че отраженията са проблема. Ясно е, че сред същите, отразяващите се идентифицират с нещо от отразеното и така съставят и изживяват самия образ на АЗ, който няма друг контекст, освен самото отражение... и самия АЗ също е такова и затова му е толкова нужен контекст като форма на негов реал, сред който Аз-описанието да се отъждестви и по този начин да привлече изживяването на "себе си"...

И все пак...!!!

Защо за обикновени човешки и други мисли... задължително трябва да е нужна рамка, въобще за да съществуват и задължително рамката се отъждествява със самото Рамкирано....

 

Рамката е нужна заради контекста. Което не унищожава способността да се осъзнава и изън контекста. Както и за промяна вътре в самия контекст, дори за неговото пълно изчезване.

Онова губене на идентичност, за което говори Скепсис, за мен е само едно ново ниво на идентичност. Много по-широко. Ще се опитам да го обясня съвсем простичко, тъй като глобализацията е процес, който много добре описва това разширяване. Все по-често ставаме свидетели на смесени бракове. Поколенията от тези бракове разполагат със съвсем друг тип идентичност от този на родителите. Те не могат да кажат "аз съм французин" или "аз съм немец", при положение, че единият родител е французин, а другия немец. Още по-интересно става, когато хора от различни раси създават поколение - как да се идентифицират децата им - като негри или като бели, след като не са нито едно от двете, но и двете? Това явление отдавна се наблюдава и сред хората с физически увреждания, с друг вид сексуална ориентация, с тежки хронични заболявания, но те са твърде малък процент и въпреки това достатъчно показателни. Защото всички тези хора са поставени в условия, където битуващите идентичности не работят, а други модели за такива като тях, или не съществуват, или не ги удовлетворяват. И те търсят нови форми на самоопределение - извън всичко познато. Разбира се, че това се случва и сред хора с хетеросексуална ориентация, както и сред децата, които имат родители от един и същи етнос, раса или националност. Но там процесите не са толкова драстични.

Та, не, не е бягство, а естествен процес. Не, че не може да бъде и бягство при някои хора, но в случая няма отношение към въпросите ти.

По аналогичен начин работят и различните източни практики за разширяване на идентичността. Но те не са подходящи за всеки, тъй като не всеки човек се намира в това междинно състояние, позволяващо разширяването. Не знам дали тези условия могат да бъдат култивирани от практиките, ако вече не присъстват в самия човек.

Редактирано 1 октомври 201510 г. от мо_хи_ни
допълнение (преглед на промените)

Много моля, напомняйте си за хапчетата още от сутринта. Има рецепти, ако някой ги е изгубил - има доктори, телефони, прегледи. Щото форума го докараха за терапевтични и болнични цели, а е леко скучновато маниакалностите да се изписват в типичния си повторяем вид.

Редактирано 1 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Заслужава ли си, обаче?

Бе, аз малко ги провокирах някои колеги, но не очаквах чак такава емоционална буря.

СКЕП......обра лайковете с този пост, wow възторг и поклон. Ти не си провокирал никой, с нищо. Ти просто си дразниш по дефолт, това е много рядко качество типично само за богове. Ти на това буря ли му викаш, ох милия. Ти значи нищо не си видял още, къде са още ураганите. Но не си чак такъв Бог че да можеш и това да предизвикаш, но си на път, да се научиш. Защо редактира поста тази сутрин, а? Май нещо гузно ти се обади, а? Нещо Будистко може би. А ти задавал ли си си въпроса, заслужава ли си това което си и правиш? А велики СКЕП......! :-)

Много моля, напомняйте си за хапчетата още от сутринта. Има рецепти, ако някой ги е изгубил - има доктори, телефони, прегледи. Щото форума го докараха за терапевтични и болнични цели, а е леко скучновато маниакалностите да се изписват в типичния си повторяем вид.

Ти ли ще ни говориш за хапчета е, болен. Ти дето си изписал най големите хермани от болни безсмислени приказки. Ти от личен опит с лекарствата ли говориш. И РАМ.... сателитчето ти веднага се завърте в орбита около величието. После на ман ще ми говорите за маймуни. :-)

Рамката е нужна заради контекста. Което не унищожава способността да се осъзнава и изън контекста. Както и за промяна вътре в самия контекст, дори за неговото пълно изчезване.

Онова губене на идентичност, за което говори Скепсис, за мен е само едно ново ниво на идентичност. Много по-широко. Ще се опитам да го обясня съвсем простичко, тъй като глобализацията е процес, който много добре описва това разширяване. Все по-често ставаме свидетели на смесени бракове. Поколенията от тези бракове разполагат със съвсем друг тип идентичност от този на родителите. Те не могат да кажат "аз съм французин" или "аз съм немец", при положение, че единият родител е французин, а другия немец. Още по-интересно става, когато хора от различни раси създават поколение - как да се идентифицират децата им - като негри или като бели, след като не са нито едно от двете, но и двете? Това явление отдавна се наблюдава и сред хората с физически увреждания, с друг вид сексуална ориентация, с тежки хронични заболявания, но те са твърде малък процент и въпреки това достатъчно показателни. Защото всички тези хора са поставени в условия, където битуващите идентичности не работят, а други модели за такива като тях, или не съществуват, или не ги удовлетворяват. И те търсят нови форми на самоопределение - извън всичко познато. Разбира се, че това се случва и сред хора с хетеросексуална ориентация, както и сред децата, които имат родители от един и същи етнос, раса или националност. Но там процесите не са толкова драстични.

Та, не, не е бягство, а естествен процес. Не, че не може да бъде и бягство при някои хора, но в случая няма отношение към въпросите ти.

 

"Единият - отдавна разведен, щот гепил жена си в изневяра и й разцепил физиономията от бой, а другият цял живот нищо не е работил и го издържат майка му и сестра му. Страшни мъжаги сте. Направо потрес."

Просто ще цитирам, великата мохини. И ще оставя без коментар, това величие. :-) Може би  само малко, ти какви лекарства пропусна да изпиеш че я докара до това ясновидство? :-)

Рамката е нужна заради контекста. Което не унищожава способността да се осъзнава и изън контекста. Както и за промяна вътре в самия контекст, дори за неговото пълно изчезване.

Онова губене на идентичност, за което говори Скепсис, за мен е само едно ново ниво на идентичност. Много по-широко. Ще се опитам да го обясня съвсем простичко, тъй като глобализацията е процес, който много добре описва това разширяване. Все по-често ставаме свидетели на смесени бракове. Поколенията от тези бракове разполагат със съвсем друг тип идентичност от този на родителите. Те не могат да кажат "аз съм французин" или "аз съм немец", при положение, че единият родител е французин, а другия немец. Още по-интересно става, когато хора от различни раси създават поколение - как да се идентифицират децата им - като негри или като бели, след като не са нито едно от двете, но и двете? Това явление отдавна се наблюдава и сред хората с физически увреждания, с друг вид сексуална ориентация, с тежки хронични заболявания, но те са твърде малък процент и въпреки това достатъчно показателни. Защото всички тези хора са поставени в условия, където битуващите идентичности не работят, а други модели за такива като тях, или не съществуват, или не ги удовлетворяват. И те търсят нови форми на самоопределение - извън всичко познато. Разбира се, че това се случва и сред хора с хетеросексуална ориентация, както и сред децата, които имат родители от един и същи етнос, раса или националност. Но там процесите не са толкова драстични.

Та, не, не е бягство, а естествен процес. Не, че не може да бъде и бягство при някои хора, но в случая няма отношение към въпросите ти.

Има отношение, да.

Предвид колко е сложен казуса, за толкова години работа още не съм се доближил да обхвана мащаба и дълбочината на явлението ИДЕНТИЧНОСТ...

Идентификация по признаци, белези, по подбрани критерии... Основното винаги остава заложеното и атавистичното. Но в моите очи, това да се ползват идейни и концептуални критерии за идентификация - е само награждане на същото - непрекъснатата нужда от определяне, с цел опознаване и обозначаване. Психичното поле е необят, в своята безкрайна възможност сам да се ограничава, за да функционират процесите по израстването и развитието в него...

Идентификацията и отъждествяването с... каквото и да е. идеи - концепции, мисли, намерения, действия, спомени или представни проекции за същите. Комплексните взаимодействия между всички "елементи"... И огромната, толкова дълбока роля и значение на механизмите и принципите, които движат всичко това. Не преставам да се възхищавам на общата картина... Вероятно заради това космонавтите когато излязат за първи път в космоса, казват че усещането, гледката на звездния безкрай, никога не се забравят... и остават за цял живот. Без значение, че това всъщност е най-деструктивната среда за човека.

Редактирано 1 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Има отношение, да.

Предвид колко е сложен казуса, за толкова години работа още не съм се обхванал мащаба и дълбочината на явлението ИДЕНТИЧНОСТ...

Идентификация по признаци, белези, по подбрани критерии... Основното винаги остава заложеното и атавистичното. Но в моите очи, това да се ползват идейни и концептуални критерии за идентификация - е само награждане на същото - непрекъснатата нужда от определяне, с цел опознаване и обозначаване. Психичното поле е необят, в своята безкрайна възможност сам да се ограничава, за да функционират процесите по израстването и развитието в него...

Идентификацията и отъждествяването с... каквото и да е. идеи - концепции, мисли, намерения, действия, спомени или представни проекции за същите. Комплексните взаимодействия между всички "елементи"... И огромната, толкова дълбока роля и значение на механизмите и принципите, които движат всичко това. Не преставам да се възхищавам на общата картина... Вероятно заради това космонавтите когато излязат за първи път в космоса, казват че усещането, гледката на звездния безкрай, никога не се забравят... и остават за цял живот. Без значение, че това всъщност е най-деструктивната среда за човека.

Това са само знания от книжки, и то интерпретирани от един болен ум. Само подреждаш думички, да се харесаш на себе си и на някой друг. Не виждаш ли колко жадно очакваш някой да се заприказва с теб, колко копнееш да има с кой да си говориш измишльотините. Ма тя и мохини ще избяга накрая, колкото и да е предана като сателит и поддържаща женска роля. Така си прогонил всеки до който си се докоснал, още от 15 години по форумите, и колко се опитвахме преди да ти вменим че , няма ме нужда от теб, никой няма. Но ти упорито ни се буташ нахално и се предлагаш евтино, затова и никой няма да се поинтересува от теб, ти нямаш природното необходимо за да привлечеш нещо свястно. И слава "богу" природата не го дава на всеки, а само на този който заслужават, щом и един освен мохини не си привлякал, смятай.

Вероятно заради това космонавтите когато излязат за първи път в космоса, казват че усещането, гледката на звездния безкрай, никога не се забравят... и остават за цял живот. Без значение, че това всъщност е най-деструктивната среда за човека.

Вероятно този безкрай може да се изживее и без да се ходи в най-деструктивната среда за човека, а да се усвои на някакво ниво медитацията, която се явява обаче най-деструктивната среда за "аз-а", но там е по-страшно отколкото да си сам в космоса, защото тогава се наблюдава неговата структура - мислите, виждаш че всъщност и теб те няма, отделен от космоса. Когато се разбере съставността и незначителността на "аз-а", Мара в Учението на Буда, тогава до космоса няма нужда да ходиш, ти просто осъзнаваш че си - него, неговата и твоята текстура са едно и също нещо. Това за мен е личен опит, и въпреки че за някои любители на себе си... това изглежда като психично заболяване, дефакто помага да се ориентираш по-добре в относителната реалност и да можеш да боравиш, буквално, със всякакви ситуации. Ако си отвъд - това няма как да го знаеш, нали, или...

Редактирано 1 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Аре ся един лек ден от мен. Да ви е сладко. :-)

   Мохини, остави, т.е. безпредметно е да се опитваш да влизаш в диалог с хора, които са толкова лесно предвидими. Те си имат заучени и вродени програмки в главите, които може да бъдат активирани много лесно. Заслужава ли си, обаче?

Бе, аз малко ги провокирах някои колеги, но не очаквах чак такава емоционална буря.

Ти "тия хора" нито можеш да говориш, нито да диалогизираш. А най-малкото можеш да ги "провокираш". Диалога е напълно невъзможен, но това си е в реда на нещата. Все пак никъде не е написано че форума има терапевтични цели. За същите си има и други форуми, но там въпросните не смеят да припарват, щото ще трябва да махнат маските с които се прикриват.

Положението е тежко, особено като се влезне в криза. И ако при някои е със силен контраст, с типичните афективни пориви, при други е шлайфано и обработено, щото маските на идеологията, наречена "учение", го изисква.

Та... така - изходят се сутринта по форумите, оакат квото може, после облекчени тръгват по ежедневието. Все едно че са им сменили памперса. ЧЕ то без пари, кво му плащаш... много важно, кво, как, и за кое се говори, кво има значение... То тия неща им са нужни много сложнотии. Има си рецитация, има си универсални отговори и те са живота, света... нищо че са мания.

Редактирано 1 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Всяка граница, Рамундсен, може да бъде премината. Достатъчно е да се опитаме да надзърнем в необятното звездно пространство и да потърсим ориентация, осмисляйки го, за да разберем, че колкото и да е непознато, то все пак е достъпно като територия на човешкия ум. В зависмост от гл.т. границите могат да бъдат само това - ограничения, но от друга - не отделящото или ограничаващото, а именно свързващото, като допълващи се аспекти от нещо по-голямо. Мисля, че това е есенцията на изживяването, когато човек има възможността да усети с всичките си сетива космоса.

По-горе се опитах да покажа, не знам доколко бе успешно, разликата между вероятно, почти винаги, или, мисля - и от другата страна (отвъд) знанието.

Както и да е, всъщност това няма никакво значение, защото денят наистина е хубав. 

Лек ден и от мен.

Свършихте ли, момчета?

А знаете ли, че на Марс откриха течаща вода?

Свършихте ли, момчета?

А знаете ли, че на Марс откриха течаща вода?

Още не са открили вода... Откриха следи, които е много вероятно да са от течаща вода. Все още водата не е наблюдавана и открита. Но сам по себе си факта е значим... естествено не и за ... "момчетата"...

За тях има значение само че Аз-а им е фалшив, че е несъществуващ, щото нямал независима същност. Но пък понякога е весело... И двамата пожелаха лек ден, поналайкваха се взаимно и... тва е. Кво му плащаш... далаверка бе. Хората безплатно са предложили място, начин - юруш на медеца... Но пък има и полезен момент - поне за ученолюбивите - наблюдават отстрани, сравнява се, извежда се. Това също е полезно. Всъщност едно от полезните неща в матричните взаимодействия са именно възможността която се предлага - да се усетиш колко навлизаш навътре в киреча... Особено пък с такива, с които сте на един хал... или пък с такива, дето са в други сънища - всеки от всеки по-истински.

Редактирано 1 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Онова губене на идентичност, за което говори Скепсис, за мен е само едно ново ниво на идентичност.

За мен е отпадане на нуждата от идентифициране - отъждествяването, определянето, дефинирането е интелектуална необходимост. Интелекта винаги се стреми да фиксира нещата - да ги свърже в някакъв модел, в някакъв пъзел, така че всичко да е подредено и предвидимо, да няма изненади и разбира се, това означава, че ще може да контролира.

За мен е отпадане на нуждата от идентифициране - отъждествяването, определянето, дефинирането е интелектуална необходимост. Интелекта винаги се стреми да фиксира нещата - да ги свърже в някакъв модел, в някакъв пъзел, така че всичко да е подредено и предвидимо, да няма изненади и разбира се, това означава, че ще може да контролира.

А според мен, опознавайки обектите, градим мостове /връзки между тях, но не ги фиксираме. Можем да ги фиксираме в съзнанието си, но не и в природата или процесите. Иначе никаква промяна или трансформация не биха били възможни. Колкото повече връзки изграждаме, толкова по-ясно се вижда "флуидността" на обектите и илюзорността на тяхната обособеност/независимост. Поради това нито един процес не може да се разглежда самостойно и изолирано. Нашият мозък, както и вселената, е мрежа от многопластови връзки, която се опитваме да разберем - така е. Но освен контрол, могат да стоят и други мотиви зад това - например чистото познание.

За тях има значение само че Аз-а им е фалшив, че е несъществуващ, щото нямал независима същност. Но пък понякога е весело... И двамата пожелаха лек ден, поналайкваха се взаимно и... тва е. Кво му плащаш... далаверка бе. Хората безплатно са предложили място, начин - юруш на медеца... Но пък има и полезен момент - поне за ученолюбивите - наблюдават отстрани, сравнява се, извежда се. Това също е полезно. Всъщност едно от полезните неща в матричните взаимодействия са именно възможността която се предлага - да се усетиш колко навлизаш навътре в киреча... Особено пък с такива, с които сте на един хал... или пък с такива, дето са в други сънища - всеки от всеки по-истински.

Рамус, хайде да им подадем ръка на момчетата, защото съвсем изгубиха човешки облик. Очевидно някои неща ще останат недостъпни за техните перцепции, но това не ги обезценява като потенциал. 

И понеже не страдам от "мъжка" логика ще попитам като котарака Леополд:

"Ребята, давайте жить дружно?"

Редактирано 1 октомври 201510 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

ако е "отпадане на нуждата", отпада и "учението"... Идентичността е толкова дълбоко заложена, че надали тук има субект, който да вниква колко е фундаментално и комплексно всичко, което се съдържа зад тази думичка...

Защото кое и какво е "учение", кой е ученика, какво ще "учи", защо, и кой е "учителя", на какво ще те научи, ако не на теб самия..., ако всичко това не са части от концептуална система. От система, която обяснява и описва света и теб самия. Но идеята е да се прелее идентичността на приелия в нея. По този начин за него се решават огромните проблеми и негативни страни за идентифицирането, като едновременно се запазва същността и значението му за субекта.

Крайната форма на идентифициране с цялото, с вселената, с безкрая... са вече възможни само и единствено за разума. Няма начин след като механизмите в мозъка са наследените атавизми на маймунката в нас, да позволи да се "бърка" и да се откъсва, след като това е наследена еволюционна програма за оцеляване. Освен това - дори и в сегашно време, налице е изместване на идентичността към психичните полета от второ ниво. Заради това става възможно при дадени обстоятелства, идентичността да се образува вече от идеи, от мисли, от представи, от изживявания. Това може много добре да се изведе дори поради простия факт, че твърде много хора, при определена психична обработка или обстоятелства, довеждащи до същото, да са готови да захвърлят заложената еволюционна съхраняваща програма за тялото и психичното - идеи, мисло-форми, вярвания, убеждения, представности - да изиграят ролята на вкопчения в тях, като предпочитание пред идентифицирането с тялото.

И идентичността - взимам прост условен пример:

Загубата на близък човек, вяра, смисъл, ценност, опора... е загуба, защото несъзнателно са обекти за асоциациите на самия субект. Неговата идентичност включва тия всичките или части от тях. Именно това явление се нарича впоследствие "вкопчване".

За двама субекти, единия преживяващ загуба (на опорна точка в своята идентичност), а другия - от същото, не. Изживяването на загуба на нещо... всъщност е продиктувано от преживяването че когато опорни жизнени точки отпадат... се нарушава психичното огледало, през което се конструира цялата схема. И тя е проектирана да се самосъхрани, след като се образува. Тя следва програми, които са самосъхраняващи нейната цялост. Когато е налице отпадане на звено, по силата на заложените инстинкти, се преживява по същите програми, по които сякаш е отнет или отрязан крак или ръка. Травмата настъпва именно защото зад всичко това се отпечатва огромния страх, ужас или сбор от негативни взаимно пораждащи се несъзнателни процеси. Ето това е свръх-опростен, условен и кратък анализ на явлението СТРАДАНИЕ.

По принцип болката се поражда в мозъка. Няма рецептори за болка. Но има рецептори, които сигнала им отключва заложена програма в мозъка. И така се поражда явлението БОЛКА. В психичния свят тече същата аналогия - нарушаването или отпадането на цялост, дори на възможност, разпозната чрез паметови записи и чрез система на непрекъснато наблюдение и следене дали в потока данни ще се появи застрашаващ сигнал. Когато същия бъде разпознат и интерпретиран че дори е възможен, се отключва предварително заложени компенсационни програми насочени към реакция, наречена най-общо =синдром на защитаване=. Описанието на всичко това е непълно невъзможно, защото процесите са комплексни, а и дори в рамките на един единствен човек, непрекъснато протичат флуктуации в безбройните елементи от които се съчетават защитните реакции. Но най-известната от тях е обобщена с общото наименование СТРАДАНИЕ. Това е психичния аналог на физиологичното явление БОЛКА и страданието е просто нейно надграждане в зоните на "психичните отражения от второ ниво".

Обаче - ако приемем че даден субект, по силата на обстоятелства няма никакво обвързване с даден друг субект, явление, етикет, система, нещата минават и заминават, без никакви драми, без изживяване на нещото, наречено '' СТРАДАНИЕ". Всичко това всъщност е сравнително просто като схема...

Въпроса е, че когато някой се докосне до дълбоко описание на някаква готова концептуална схема на света, той се изгубва някъде из дълбочината й. И решава че толкова голямо описание, толкова широко, толкова дълбоко... е самия свят. Че това е вселената. че това е ЖИВОТА. Именно това имам предвид, с явлението "ВРЪЩАНЕ В УТРОБАТА" - с аналогията че именно в утробата бебето няма идентичност, отделна от средата на майката, и заради това то не познава явлението СТРАХУВАНЕ. ТО и СРЕДАТА не са отделни, а са слети и по този начин на него не му се налага да оцелява. През цялото време всеки човек носи този отпечатък в себе си... Носи "памет" за миговете на сливане... Много хора именно така си представят живота като ЕДНО. - да бъдат едно, да са едно... Оттам идва и представата за рая... или отрицанието му - ада.