Сега - не че съжденията в цитата са лишени от смисъл. Но някак си... просто са изредени, а не са вникнати. Големия проблем на разделянето между субект и обект, на гледано и гледащ, на наблюдател и наблюдавано... Разбира се, че без АЗ, без център, няма как да съществува каквото и да било, защото не би имало отражение.

Ето го и експерта по вникване от разстояние (медиума, провидеца, ясновидеца, екзорциста), иначе медитация не знае какво е, във себе си не е вниквал, харесва му да вниква в другите, да пише следователно да съществува, да симулира съществуване. Разбира се че без центъра от учебниците които си накълвал, нямаше да можеш да напишеш и един ред тука, това че изливаш нещо назубрено със свои думи не значи че има някакъв смисъл, иначе си вникнал, затова ти е трудно да се ориентираш в будисткия гнозис, но това не ти пречи да го коментираш и да го подиграваш. В гнозиса може да се вникне интуитивно от цитат дори, стига да имаш необходимите сетива и карма, за да го разпознаеш и той теб. Проблема не е в съществуването на центъра, а в представата ни за него, като за реално и независимо съществуващ в/от реалността.

Поредния дървен философ, палячо, продукт на университетското образование от ерата на комунизма...

Редактирано 2 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Е-е-е, Рамусе, пак правиш от мухата слон. Разбира се, че на "колежката" й е известен факта с употребата на ЛСД. Колежката също е била млада и "смела" и се е подлагала на всякакви експерименти в младите си години, когато смяташе, че морето й е до колене и само живот, изпълнен с всякакви лични изживявания и впечатления, е стойностен. Но с времето се появи и разбирането, че, всъщност, само цикли или по-скоро тъпче на едно място, и само обектите на изживяване се сменят. И взе, че насочи поглед навътре и спря да се радва на всичко шаренко. Но не виждам никакъв смисъл да занимавам аудиторията с премеждията на моя път, след като той е само мой, за мен и от мен. По-важно е какво съм открила, какво съм разбрала и колко още мога да разбера.

Това, което правя тук, е да поднеса друга гл.т. без претенция за абсолютна истинност. Няма теория, която да не издиша, ако не може да бъде сериозно подплътена с доказателства. Същото е и с твоята теория за утробата, единството и защитеността. Не, че не е логична или че не е правилна, или че не може да бъде обяснение, но не е валидна във всички случаи и когато това се установи на практика, се търсят други вероятни обяснения за дадени феномени. Тази нужда от сливане, от запълване, от единение с нещо си не е утробен продукт според мен. То е заради утробата. То е следствие от утробното преживяване. То е продукт на усещането за празнота, самота, страх от безкрайната бездна на пространството и непознатото. Страхът от тъмното е в резултат от утробното ни развитие, остатък от някакви неясни и забулени, първоначални когниции, заложили основите на усещания за самота и тъмнина, в която се долавят само непознати, не много ясни, различни и често плашещи и стряскащи звуци. Затова малките деца панически се боят да останат сами в тъмнината. За това и често плачат, когато ги оставиш сами - най-обикновен страх, че първончалните им стресови преживявания в утробата отново ще ги застигнат.

Нищо от "доказателствата" на ГРОФ не е възможно да се повтори. Тук готованците, по готова традиция, слагат хипотезата като "доказателство". И като я цитират... и си я вземат наготово... и хоп - гледате ли... Знаете ли колко хора са взимали самостоятелно ЛСД... и колко са експериментирали... Най-странното е, че колежката МОХИНИ, извади цитати и предложи "квантовата психология" като толкова важна и велика в нейните очи, а всъщност според думите й, според леката проверка и намек, който направих, дори не разбра, че основателят на тази схема е сред най-изявените привърженици на ЛСД и че никога не е криел влиянието на същото върху неговия "поглед"...

Колежката МОХИНИ, въпреки че е жена, доказа че е по-мъж от някои които се имат само за мъже. Като си толкова голям мъж, експериментатор, защо не взе въпросното вещество, за да си изведеш сам доказателствата, но явно с книжките е по-лесно, не се налага и да рискуваш със забранени вещества, по-лесно е да повярваш че са вредни и готово - имаме си учен-недоучен 

Извинявам се че се намесих в разговор от който не отбирам много (съвременна психология), изказването ми беше в ракурса на обикновената логика.

 

Редактирано 2 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Кьонинг, стига подсмърча като малко момиченце, на което някой му е свил бисквитката. Дръж се ….мъжки! Прояви стоицизъм, смелост и благородство, бъди рицар-пехливанин-джедай - отсечи с един удар всички глави на змея Мара! Понасяй страданията с благодарност, защото те каляват характера и волята! Без страданията, над които да се издигне и да остане невъзмутим, един мъж никога не би бил мъжествен в истинския смисъл на думата! Сополите и сълзите остави на слабите, на жените! Силните никога не плачат нито позволяват на някой да ги засегне, удари, смачка! Те никога и никого не мачкат, на всички се притичват на помощ, спасяват животи, защитават слабите и угнетените, прощават на сгрешилите, сърцато се борят с несправедливостта и винаги побеждават! Нали? Или…

П.П. Всъщност, думата "смелост" е от женски род и може би ще те раздразни и за това ще я заменя с…дръзновение ср.р., неутрално, да няма привързаност!

 

А МОХИ......., това опит за помирение ли е? Ти една женска да ми говориш за мъжко поведение и мъжество? Пак си офтопик. Ти преди да изречеш всичко което насоли, трябваше да се замислиш. Какъв евентуално би бил ефектът от моите приказки? Причинно следствени връзки, от които винаги следва някакъв резултат. Ти ще ми говориш за сила и плач? Ти първо се дръж както подобава за теб а после, тръгвай да казваш на другите кво било, що било. Да не почвам да ти казвам аз как се държат истинските жени, че ще отнеме много време. И аз никога не хленча, никога не изпитвам нужда да бъда разбиран или там квот си мислиш. Пак гледаш по женски, колкото и да се опитваш да си неутрална. И трябва да знаеш че, не всички тук ползват този форум да се пъчат насам натам. Има хора искат да научат нещо, да прочетат нещо интересно. А не да гледат еманациите на самовлюбени. Така че мери си приказките за в бъдеще, ако не искаш Кьониг да ти соли на главата!

И РАМ....., потвърждаваш сам всичко което си, и се опитваш да ни вмениш. Имам чувстово съм ти казвал че пише сам за себе си. Тва са най големите простотии никому ненужни които някога съм чувал някой да говори. Казвам ти го съвсем искрено. И се вижда че изпитваш константна нужда да го правиш и едвам се здържаш, дрогата ти е по силна от теб самия. Направо с тия постове иди са гръмни някъде. Кьониг ти го набива от сумати време!

И всеки тук който ми го дава за пример, както се опита това да направи СКЕП......, е също толкова кух. И гравитирането ти около него е показно за самата теб, колко ти и акъла не теб. А ти знаеш ли за форумите без участието на РАМ......? Ти знаеш ли че от години никой не може да го понася? А задавали ли си си въпроса защо, те не а ти да? Ти не виждаш ли колко е вреден с тия приказки? Едно и също, цикли. Пак проявление, провокация, и ся очаква реакция. Тва поведение е на болен човек, аз може да съм всякакъв, но не съм прос и издухан, изветрял. Така че, всичките претенции тук на масата майстори, са просто пълен майтап. И затова има и Кьониг, да ги посочва на тези който са прекалили тотално!

Е-е-е, Рамусе, пак правиш от мухата слон. Разбира се, че на "колежката" й е известен факта с употребата на ЛСД. Колежката също е била млада и "смела" и се е подлагала на всякакви експерименти в младите си години, когато смяташе, че морето й е до колене и само живот, изпълнен с всякакви лични изживявания и впечатления, е стойностен. Но с времето се появи и разбирането, че, всъщност, само цикли или по-скоро тъпче на едно място, и само обектите на изживяване се сменят. И взе, че насочи поглед навътре и спря да се радва на всичко шаренко. Но не виждам никакъв смисъл да занимавам аудиторията с премеждията на моя път, след като той е само мой, за мен и от мен. По-важно е какво съм открила, какво съм разбрала и колко още мога да разбера.

Това, което правя тук, е да поднеса друга гл.т. без претенция за абсолютна истинност. Няма теория, която да не издиша, ако не може да бъде сериозно подплътена с доказателства. Същото е и с твоята теория за утробата, единството и защитеността. Не, че не е логична или че не е правилна, или че не може да бъде обяснение, но не е валидна във всички случаи и когато това се установи на практика, се търсят други вероятни обяснения за дадени феномени. Тази нужда от сливане, от запълване, от единение с нещо си не е утробен продукт според мен. То е заради утробата. То е следствие от утробното преживяване. То е продукт на усещането за празнота, самота, страх от безкрайната бездна на пространството и непознатото. Страхът от тъмното е в резултат от утробното ни развитие, остатък от някакви неясни и забулени, първоначални когниции, заложили основите на усещания за самота и тъмнина, в която се долавят само непознати, не много ясни, различни и често плашещи и стряскащи звуци. Затова малките деца панически се боят да останат сами в тъмнината. За това и често плачат, когато ги оставиш сами - най-обикновен страх, че първончалните им стресови преживявания в утробата отново ще ги застигнат.

публикувано сряда в 17:47 · Докладвай

Единият - отдавна разведен, щот гепил жена си в изневяра и й разцепил физиономията от бой, а другият цял живот нищо не е работил и го издържат майка му и сестра му. Страшни мъжаги сте. Направо потрес.

Никога няма да забравя това, и ще си го сложа в рамка. :-)

няма теория, която да не издиша, дори и "сериозно да бъде подплатена с доказателства. Включително и с т.н. "моя теория", която дори теория не е. За ЛСД имах предвид, че дори намекнах в думите си, когато спомена за КВАНТОВАТА ПСИХОЛОГИЯ, и дори допуснах че ти си от пробвалите и решилите че това е пътя към истината...

 

Може би е много трудно да се приеме... но толкова пъти съм написал, че думите ми нямат никаква стойност на истина. Никои думи нямат стойност за истина, освен за тия, за които е много силна необходимостта от "истина".

Така, че точно както ГРОФ, думичките на рамус, имат само относителна стойност, в тясната конкретика на контекста от думички, тук, на това място, точно в този момент. Те за рамус нямат друга стойност. Нито рамус ги предлага като абсолютна истина. На който му трябва такава, той ще си я намери и конструира от всичко, както толкова хора тук си правят.

Колкото до самите съждения - предположително страха е от... и при, самото раждане - непосредствено преди, по време и след. Смяната на една среда с качествено различна друга среда, логично поражда естествен огромен стрес. Допълнително - САМОТО РАЖДАНЕ за бебето е застрашаващ фактор, за него е огромен проблем, защото от уютното обкръжение (условно) се налага принудително всичко да се промени. От една страна - СТРЕСА отключва предварително заложени много силни адаптивни процеси, но от друга, част от него е силно ДиСтресивна и се отпечатва психично като такава. Хората като ГРОФ, продължават да правят концептуални обяснителни предположения, че голяма част от психичните явления излизат отвъд представата за човешки живот... Нуждата от теоретични обяснения е опит да се съберат явленията от експериментите в единна обща основа, която да послужи за опорна познавателна точка. Но... това е затворена улица. В нея възниква усложнението, което принципно по-горе вече описах - в психичното ОТРАЗЯВАЩИЯ се влияе на самото отражение. Всеки който взима ЛСД, не попада в друг свят, а попада навътре в средата на отражението си за света. Не е налична никаква форма на обобщения в отраженията и психичните светове. Нуждата от такива поражда и опитите, но това и досега тъне в неуспехи. Психопознанието не е физика. А и във физиката квантовите процеси са твърде парадоксални за човек, опрян на класическите. И досега не е намерена форма, която да ги обединява.

Нещо подобно е и положението с психопознанието - нужно е специфична нагласа и настройка за навлизане в него, защото там нещата са парадоксални. Заради това приказки като тия за АЛИСА... са написани така. Света на пътуващия през психичното е парадоксален и само такъв пътешественик може да навлезне навътре. Заради това, което някога докоснах че имало "квантова психология" реших че има нещо много специално в това... А се оказа че Лиъри и Уилсън са просто пътешественици. Но пътешествията от неговия характер не стават за света на тия, дето не пътуват. Дори и при такива като него - също не стават. Това е парадокс - всеки отива някъде навътре в самия начин по който отразява света. ЛСД само отключва спусъка от задръжни процеси и катализира процеса на... политане сред парадоксалното... Друг е въпроса че съзнанието понася мощен удар от това че се "разтягат" всички възприятия, оттам - цялата картина на отражението за субекта. Самия субект силно се деформира... Това са много сложни и опасни въпроси... А най-интересното си остава простото съответствие - самата личност никога не се надхвърля. В смисъл - каквато е в стартовия момент на пътешествието, това определя и самото пътешествие...

Всичко това всъщност няма никаква сериозна практическа стойност. Защото е един отминал момент. Всичко има значение какъв е момента в настоящето... когато се пишат тия думички от мен, когато се четат същите от четящия - защото цялата работа се кове в главичката.

Хората които нямат поглед към собствените си главички живеят без най-важното. Но пък то става "най-важно" само когато е налице възможността да се надзърта там. Само и единствено тогава се разбира защо там се случват най-важните събития за носителя на тая "главичка" и той през цялото време е бил осакатен, с липсваща му брънка за отражение, без която светът изглежда "плосък".

Редактирано 2 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

няма теория, която да не издиша, дори и "сериозно да бъде подплатена с доказателства. Включително и с т.н. "моя теория", която дори теория не е.

Може би е много трудно да се приеме... но толкова пъти съм написал, че думите ми нямат никаква стойност на истина. Никои думи нямат стойност за истина, освен за тия, за които е много силна необходимостта от "истина".

Така, че точно както ГРОФ, думичките на рамус, имат само относителна стойност, в тясната конкретика на контекста от думички, тук, на това място, точно в този момент. Те за рамус нямат друга стойност. Нито рамус ги предлага като абсолютна истина. На който му трябва такава, той ще си я намери и конструира от всичко, както толкова хора тук си правят.

Колкото до самите съждения - предположително страха е от... и при, самото раждане - непосредствено преди, по време и след. Смяната на една среда с качествено различна друга среда, логично поражда естествен огромен стрес. Допълнително - САМОТО РАЖДАНЕ за бебето е застрашаващ фактор, за него е огромен проблем, защото от уютното обкръжение (условно) се налага принудително всичко да се промени. От една страна - СТРЕСА отключва предварително заложени много силни адаптивни процеси, но от друга, част от него е силно ДиСтресивна и се отпечатва психично като такава. Хората като ГРОФ, продължават да правят концептуални обяснителни предположения, че голяма част от психичните явления излизат отвъд представата за човешки живот... Нуждата от теоретични обяснения е опит да се съберат явленията от експериментите в единна обща основа, която да послужи за опорна познавателна точка. Но... това е затворена улица. В нея възниква усложнението, което принципно по-горе вече описах - в психичното ОТРАЗЯВАЩИЯ се влияе на самото отражение. Всеки който взима ЛСД, не попада в друг свят, а попада навътре в средата на отражението си за света. Не е налична никаква форма на обобщения в отраженията и психичните светове. Нуждата от такива поражда и опитите, но това и досега тъне в неуспехи. Психопознанието не е физика. А и във физиката квантовите процеси са твърде парадоксални за човек, опрян на класическите. И досега не е намерена форма, която да ги обединява.

Нещо подобно е и положението с психопознанието - нужно е специфична нагласа и настройка за навлизане в него, защото там нещата са парадоксални. Заради това приказки като тия за АЛИСА... са написани така. Света на пътуващия през психичното е парадоксален и само такъв пътешественик може да навлезне навътре. Заради това, което някога докоснах че имало "квантова психология" реших че има нещо много специално в това... А се оказа че Лиъри е просто пътешественик. Но пътешествията от неговия характер не стават за света на тия, дето не пътуват. Дори и при такива като него - също не стават. Това е парадокс - всеки отива някъде навътре в самия начин по който отразява света. ЛСД само отключва спусъка от задръжни процеси и катализира процеса на... политане сред парадоксалното... Друг е въпроса че съзнанието понася мощен удар от това че се "разтягат" всички възприятия, оттам - цялата картина на отражението за субекта. Самия субект силно се деформира... Това са много сложни и опасни въпроси... А най-интересното си остава простото съответствие - самата личност никога не се надхвърля. В смисъл - каквато е в стартовия момент на пътешествието, това определя и самото пътешествие...

Всичко това всъщност няма никаква сериозна практическа стойност. Защото е един отминал момент. Всичко има значение какъв е момента в настоящето... когато се пишат тия думички от мен, когато се четат същите от четящия - защото цялата работа се кове в главичката.

Хората които нямат поглед към собствените си главички живеят без най-важното. Но пък то става "най-важно" само когато е налице възможността да се надзърта там. Само и единствено тогава се разбира защо там се случват най-важните събития за носителя на тая "главичка" и той през цялото време е бил осакатен, с липсваща му брънка за отражение, без която светът изглежда "плосък".

Оффффф млъкни е издуханяг. На нас ще ни говориш за маймуни и че сме се били изписвали сами. Ми ти ко праиш е? Нещастник издухан!

Уит, за хора, които бегло и слабо познаваме, това е точно така. И добре че. Мъката само по един човек може да те премаже, какво остава, ако изпитвахме същата привързаност към всички други смъртни същества?

Състраданието не е привързаност, освен това, да се бяга от страданието е най-първичната реакция. То трябва да бъде разбрано, а за де бъде разбрано, трябва да бъде изживяно в живота, който живеем чрез осъзнаване на всеки миг, не чрез бягство в какво ли не, най-вече в разсъдъчни построения. Защото "миговете" съществуват и изграждат Пълнотата (предпочитам да я наричам Пълнота, Плерома, вместо пустота) само когато са осъзнати.  И практически е невъзможно да съ-страдаваш, ако не си преживявал осъзнато, което ще рече с всичките си иначе разделени части - тяло, емоции, ум -  болката, която изпитва другият. Не че трябва да я търсиш нарочно, но да не бягаш от нея, когато те сполети и да я превърнеш в нещо ценно, в есенцията, върху която е основано в крайна сметка изначално битието.

Това не е лесно, понеже обикновено природното желание да се избяга надделява и резултатът е нова вражда в някаква форма. Че враждата привързва (и съответно - че любовта и полагането на душата за другия освобождава) е казано още от древност и не бива да сме толкова скептични към това, още повече, че може да се провери от опит. Нашата форма е изградена чрез първоначалното си естество от враждуващи елементи, враждуващи стихии. Ние се отъждествяваме ту с една, ту с друга от тях, попадайки в едно или друго "сепаре" на съзнанието си, без да можем да си видим противоречията в самите нас. Дори естествено жадувайки за единство, се въртим в периферията на бурята и я наричаме "аз" и живот. Това не е аз нито наш живот, а други сили, които живеят чрез тези елементи, чрез нас.

Тогава изпитвай привързаност към безсмъртните същества. Така няма да има мъка. Всъщност ще има, но причините за нея ще са други.

"Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." 1 Йоаново 4:20

Посветил се на идеите на Гроф, който е създател на метода "холотропно дишане", и вместо да го ползва ходил да си прави регресии.

Има и друго- според Руменчо неколко пъти написа ,че вътрешноутробните спомени били така бленувания рай. А Гроф намира там големи проблеми.

Както и да е, някои блъфират на карти, други с опитност и познания.

Има някои хора тук, които жадуват да ме вкарат в налудните им психични полемики... Имитират и играят на говорене с рамус, на някакви диалози, както те по принцип си играят с всичко. При това, от пишещ, който в делириума дори не се сетил да погледне кое е заглавието на темата. То всъщност няколко човека се объркаха вече коя е темата, при положение че пренасят целия си малък свят навсякъде, сред всякакви теми, с едни и същи думи, едни и същи театри...

При положение че Гроф бил "създател" на хопотропното дишане"... кво да му се говори повече. къде рамус или гроф били намирали проблеми... Добре че Гроф е създател на нещо си... А нито го е "създал", нито го е изнамерил. Не е намерил и теориите и идеите си, нито им е автор. Просто... е добър в някои неща, като маркетинга и комбинаториките, примерно. Както са толкова други... Ама то за ползвателите на книжки... кво друго да остава. Важното е че добиват изживяване че "знаят".

не ме въвличайте в боксовите си мачове... играйте си с имена, никове, образи и не очаквайте да потъвам някъде в сънища нечии. Кълвете си образите които не сте способни да смелите и това трябва да е достатъчно. И да не е - само това ви остава.

Редактирано 2 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

... Ама то за ползвателите на книжки... 

Не-ползвателю - напълно си неадекватен, мисля че само МОХИНИ може да те излекува... но не зная как

Котарака Леополд проявява мъдрост на моменти

Редактирано 2 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Рамундсен, ще продължа с различната гл.т., а именно, че преживяванията ни в утробата са често травмиращи, а не както ти твърдиш - приятни. Не казвам обаче, че няма и приятни преживявания.

Тези травмиращи преживявания са и в основата на представата ни за смъртта. Който и човек да попиташ как си представя смъртта, стига никога да не е имал ПБС, всеки ще ти разкаже фрагменти, които си спомня от престоя си в утробата. Напълно е възможно да добавим към тях и преживяванията си по време на раждането - зависи как е протекло.

Питал ли си се защо в изолационните камери винаги са поставяли затворниците в напълно тъмни помещения? Защо, когато тренират разни там тюлени и други спец. части, едно от изпитанията е именно затвореното, непрогледно тъмно помещение? Защо изолацията има толкова силен ефект? Защо човек дори в религиите непрекъснато прави препратки към тъмнината и светлината? Защо тъмното се асоциира със злото, с дявола, а светлото - с доброто и Божественото? Защо параноята се изостря предимно нощно време с всякакви визии за презследане, причакване, чудовища, които ни дебнат и т.н.? Защо новородените бебета сънуват кошмари? Дали не е защото вътреутробното преживяване съвсем не е манна небесна?

В много малко книжки могат да бъдат намерени разработки на тази тема, със сериозни наблюдения и изводи, тъй като прекалено дълго време се е считало от официалната наука, че бебетата в утробата са едни несъзнателни тъпунгели. От сравнително скоро обаче се допуска, че плодът има много добре развита когиталност още в петия - шестия месец от бременността, която повече не се развива, докато бебето не бъде родено. Бебетата не само чуват, усещат, вкусват, но те и виждат. На всичкото отгоре преживяват чутото, видяното, вкусеното и усетеното. Запомнят го. А страхът, който се наблюдава при новородените бебета е знак, че и осмислят по някакъв начин преживяното.

Редактирано 2 октомври 201510 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Има някои хора тук, които жадуват да ме вкарат в налудните им психични полемики... Имитират и играят на говорене с рамус, на някакви диалози, както те по принцип си играят с всичко. При това, от пишещ, който в делириума дори не се сетил да погледне кое е заглавието на темата. То всъщност няколко човека се объркаха вече коя е темата, при положение че пренасят целия си малък свят навсякъде, сред всякакви теми, с едни и същи думи, едни и същи театри...

Това за себе си ли го казваш И ти си като всички, направо водиш в класацията, преживей го. Или излей още един пост, какво по-естествено. Минава и заминава...

 

 В много малко книжки могат да бъдат намерени разработки на тази тема, със сериозни наблюдения и изводи, тъй като прекалено дълго време се е считало от официалната наука, че бебетата в утробата са едни несъзнателни тъпунгели. От сравнително скоро обаче се допуска, че плодът има много добре развита когиталност още в петия - шестия месец, която повече не се развива, докато бебето не бъде родено. Бебетата не само чуват, усещат, вкусват, но те и виждат. На всичкото отгоре преживяват чутото, видяното, вкусеното и усетеното. Запомнят го. А страхът, който се наблюдава при новородените бебета е знак, че и осмислят по някакъв начин преживяното.

Ами, ти си била бременна, може да имаш спомени как безпокойството и разните ти внезапни емоции са карали плода да подскача изведнъж, само това, макар че не мога да го докажа, ме караше да усещам, че детето е свързано с мен доста повече. А за да осмислят е необходимо да боравят с идеи и понятия; има доказателства, че бебетата могат да броят например още от пет месечна възраст, още преди да се научат да говорят - за старите полемики около вродените идеи не сте ли чували. За Рамус знам, че е скаран с всякакви други източници, особено не-съвременни, освен книжки и сайтове с квазинаучни статии.

Котарака Леополд проявява мъдрост на моменти

Ето го и Шунята, героят, който спасявал животи, мъжът в цялото си достолепие – една цитадела на мъжествеността!

Мъжете искате да сте герои, защото никога не сте били победители.

Няма нищо по-окаяно от възрастен мъж, на който животът му е отнел всичко. Той чака съпругата си, за да му смени памперсите, да му сготви яхния, да го погали и да му каже, че децата са му похарчили пенсията... Всичко в името на репликацията. Замислял ли си се защо само победените народи имат герои? Защото на победителят героизъм не му е нужен! Герои имат древните гърци, защото никога не достигат до победа. Римляните завладяват тогавашния свят, включително и гръцкия, и не изфабрикуват нито един герой! Те имат триумфатори, но нито един от тях не става герой по гръцки маниер... или по български, като Крали Марко...

Да! Винаги грозните и предизвикващи повръщане миндали скачат в леглото на мъжете, защото мъжете принципно са герои... Никога обратното! Никога един мъж не скача в леглото на паресница, защото е повръщателно! Паресниците имаме един принцип - не отнемай героизма на един мъж, защото всичко останало или му е отнето, или ще му бъде отнето... Остави го да вярва, че е герой, който повръща не от собственото си главозамайване, а от гнусотата на жената. Затова жените не разправяме колко силно сме били погнусени, когато нещастни мъже са скачали в леглата ни... като се започне от девическото ни легло, та се стигне до хотелското ни легло, по случайни градове и паланки... Повръщай спокойно! Само тогава наяве ще се разбере колко гнусно може да бъде съдържимото в един мъж... Остава ви обаче героизма да го преразкажете...

Сега разбра ли защо един мъж толкова се сдухва, когато пред него се изправи пълноценно същество от женски пол? Заради собствените си кошмари от предотвратен героизъм...

Шунята, нали не мислиш, че не оценявам и не се възхищавам на хумореската в разказите ти? За съжаление обаче, нямам право да допусна внушението, чрез тази хумореска... В случая най-парадоксалното е, че ме накара да играя по мъжки (без излишен женствен финес). Което истински мразя...

Отделно, че жените се чувстваме твърде добре при нетолерантност, защото сме свикнали с нея и се справяме с нея. По света има всякакви мъже! Тук обаче само демонстрирам какво би станало, ако ние (паресниците) имахме вашия подход на гнусене...

Само се забавлявам да ви бъда от време на време огледало. И е много смешно, когато виждайки се в огледалото реагирате...

 

Осъзнай се, Шуня! Във форум си! Повтарям - във форум! Не на барикадата...

 

Нали не мислите, че целта е да демострирам, какво значи да си жена, която има право да слуша САМО вашата гледна точка?

Вие двамцата с приятелчето ти, прекалено се вживявате и изпускате едно важно условие във форумството... Че форумът е не да се убеждаваме един друг в правотата си... защото това рядко става, а да демонстрираме гледни точки, а също и абсурда на някои гледни точки! Това всеки го прави както може... и разчита посланията на другите, както може... И моите е постинги не са всеобща истина, защото аз не пиша Библията, нито Ведите, а това е постинг продиктуван от конкретни предпоставки.

 

И ако позволиш да отбележа, жената няма нужда от оправдания за липса на мъжественост, защото за жените мъжествеността не е норма, към която трябва да се стремят. Ако ти е много дълго изречението, обади се да го разбия на по-кратки части, щото е изключително важно да разбереш какво ти казвам, за да може изобщо да се разговаря оттук насетне. 

 

"Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." 1 Йоаново 4:20

Как реши, че човекът е смъртен? Нали душата според Библията, която цитираш, е безсмъртна?

И понеже не страдам от "мъжка" логика ще попитам като котарака Леополд:

"Ребята, давайте жить дружно?"

Помислих че си искрена, съжалявам всеки бърка, благодаря за разяснението по-горе. Егото не се лекува, омразата, прекалено са реални, или... не чак толкова?

Как реши, че човекът е смъртен? Нали душата според Библията, която цитираш, е безсмъртна?

В началото на Стария завет е описано как Бог създава човека, в него не се посочва душа.

 Големия проблем на разделянето между субект и обект, на гледано и гледащ, на наблюдател и наблюдавано...

В случая обаче не могат да се разделят - и няма нужда от никаква матрица, чисто практически няма как да разделиш себе си на наблюдател и наблюдавано, невъзможно е да бъдеш и двете едновременно.

Колкото до Гроф - този човек е скандален сред научните среди, но което си е традиция за всеки иноватор.Та колкото и да бъде критикуван, факта, който не може да бъде отречен е, че методите, които прилага, работят - нещо, което дори най- яростните му критици, щат не щат, за да спазят научната парадигма се налага да признаят. За това и е една от най- значимите и влиятелни фигури в съвременната психология.

В началото на Стария завет е описано как Бог създава човека, в него не се посочва душа.

Пак прочети какво пише. Първо Бог създава човека по свой образ и подобие. Второ създава от пръст (материя) телата му. Забележи, че не се споменава самата материя да е създадена (споменава се, преди това, че отделя небето от земята, което е различно). И му вдъхва живот, т.е. това е духът, който не може да бъде създаден, бидейки вечен и неизменен, а само се свързва с материята за да я оживи. Оживеното тяло е душата. Тук разбира се нямам предвид грубото физическо тяло.

В случая обаче не могат да се разделят - и няма нужда от никаква матрица, чисто практически няма как да разделиш себе си на наблюдател и наблюдавано, невъзможно е да бъдеш и двете едновременно.

Колкото до Гроф - този човек е скандален сред научните среди, но което си е традиция за всеки иноватор.Та колкото и да бъде критикуван, факта, който не може да бъде отречен е, че методите, които прилага, работят - нещо, което дори най- яростните му критици, щат не щат, за да спазят научната парадигма се налага да признаят. За това и е една от най- значимите и влиятелни фигури в съвременната психология.

Подхода ти е само умозрителен, и проблема за ненамирането на друг вариант, е че предварително има матрични връзки, които определят след тях и "мисленето".

Чисто практически имаш в себе си и наблюдателя и наблюдаваното. Имаш ги в себе си и повече от тях. Шофьорите не са в състояние да възприемат движението като многолентово и особено когато говори по телефон, когато е разсеян шофьора следва еднолентовото последователно водене... защото така е атавизма реализиран от първопредставите. В тях основния уклон е към опростяване, за да не се налага осмисляне. Трябва да става бързо, а за бързината е нужно да има предварителни връзки по които само да се реагира. Това е вид оцеляваща стратегия, която всички носим като наследство още от пещерите.

Заради същото, тия готови схеми които изглеждат че работят, че са точни, ясни и... прости, всъщност съдържат едно ограничение в себе си. Водения по тях човек, лесно се подвежда че те са решение и повече не е нужно... Но те са ограничени и са решения за много ограничен диапазон от явления и процеси. За тия, дето не влизат, е нужно съответствена схема по която да се разпознаят интерпретират (като вид декодиране) и да се отразят в тяхната съответствена широта.

И от общото към конкретното - всъщност схемата на плоскост на която са поставени явленията и процесите и са свързани последователно и всяко по веригата е причина, и самото то следствие на това преди него... е атавизъм. Тя идва от обикновените ежедневни наблюдения и заради това подвежда че това е правилното... Заради това огромна част от наследството, включително и във философията и науката, всъщност идват от атавистичното. Някой да е чувал сред философите да е налице комплексност. Та как, след като при всички се демонстрира последователно-логическа структура, базирана на вложена връзка между абстрактни понятия. А това по същността е само надграден същия атавизъм.

Големия проблем на логиците, е именно явлението КОМПЛЕКСНОСТ. Идеята за ред, при който всичко е ясно, е основана на линейно-последователната схема. Тя повлиява на картината на света, която днес се приема за социална парадигма и върши работа за целите на общия социален живот. Всичко това не може да се схване, заради това, че за да се определи, е нужен някаква форма на контекст, много по-широк от това. А повечето хора всъщност се самоограничават в тази схема, само защото им е удобна и я ползват.

КОМПЛЕКСНОСТ е условно обобщение и етикет на взаимодействия, които са многомерни, тотално взаимосвързани, в непрекъснато изменчиви структури. Естевствено възниква въпроса - как тогава да се изучават, как да се възприемат, как въобще да се разглежда модел на света, след като това нито е възможно да се пренася, преподава, нито въобще би вършило работа на почти 100 процента от масата хора. Така е - от гледна точка на масата хора, за тях и СТРУНИТЕ ( от струнната теория) не биха ги заинтересували, защото не предлагат нищо за използване, особено от тия, дето толкова им е нужна устойчивост. Така, че разглеждането на света, е нужно по съответствие да се възприеме като такова, от субект, който има способности, възможности и зрялост (такъв мозък и възприемателен неврален апарат) който да отрази по този начин. След това идва и "отражението" - пак по съответствие - КОМПЛЕКСНО.

Така, че... решение на казуса НАБЛЮДАТЕЛ, НАБЛЮДАВАНО... въобще не се търси, когато тия се разглеждат в един специфичен контекст. И по-специално - вникването че собствения свят съдържа всички видове взаимодействия. Въпроса е да се отключат. Става чрез управление на състоянията, след като е толкова лесно да се изведе заключението, че при изменение на състоянието на осъзнаване, се изменя цялото отражение, което то осигурява. Със заучаване - става донякъде. Само до някой от праговете. Докато... ако са налице другите условия - може да се прекрачи през вратата към напълно друго отражение на реалността. УЖ реалността се смята за една и съща... и само за ЕДНА. Обаче проблемите винаги са в Отразителите й. Винаги там са разликите, там са несъответствията. Докато повечето хора ги търсите сред плоскостта с която всички са свикнали, защото тя се взима наготово, с нея се формират първите стъпки, крачки, после... си върви по инерция.

И накрая - по начина по който ги предпоставяш, затова ти се струва че са точно така, както ги извеждаш. И проблема и решението се крият именно в предпоставките и предварителните постановки на условието. Всъщност не се налага решение, освен умозрително. В практиката всичко взаимодейства комплексно. Света и вселената са комплексни системи. Човека - също. В комплексното е напълно погрешно и несъответствено да се борави с дуални двойки (наблюдавано, наблюдател) заради това, че същите са потребни само за плоска схема на света, в който подредеността се определя сред нещо, наречено "време", което се въвежда именно заради нуждата от него. Това са няколко основни положения, които определят всичко останало. И си вървят по инерция. Някъде да сте видели КАНТ да е извел КОЙ Е ТОЙ. Някой да чул ПЛАТОН да говори за самоотражението... Добре, за времето си, за сред контекста на всичко останало в културната среда в даден момент - допустително е бил с качества. Но... защо това да е толкова важно, след като хиляди години след него, само четенето му нищо не е променило, освен отново повторенията на едно и също. Пак четене, пак умуване, верно ли било, не било ли. И пак преклонение... пред писано слово или автора му...

---------------------

така, като гледам... уж и някой си рамус, би трябвало да е един и същ, обаче по някакви неясни причини, всеки си го отразява по своя си начин. А уж не ги трябвало - най-малко защото отражението на всеки, му се струва съвсем истина и истинско. Той настоява именно за истинността му. А пък се вижда че само настояване, доказване... борене... внушенията, като заклинания... не вършат работа.

Ако някой не намира утеха сред света, начина му да избяга от конфликта е да се потопи в един отразен инстинктивно направен от него свят. Може да е свят от света книга, или много книги... От много истории или заглавия. От много идеи или миксове от тях... Защото той ги подрежда да са безопасни, да имат подредба, сигурност... Нещо което не може да намери сред обкръжението извън виртуалната си среда...

Надявам се че този, за когото го пиша това последното, ще се досети че е именно за него... Може би зная повече неща за авторите на някои думички. Какво да се прави - без да искам се оказа че живота е малък и твърде тесен за да сме толкова анонимни...

Ами, ти си била бременна, може да имаш спомени как безпокойството и разните ти внезапни емоции са карали плода да подскача изведнъж, само това, макар че не мога да го докажа, ме караше да усещам, че детето е свързано с мен доста повече. А за да осмислят е необходимо да боравят с идеи и понятия; има доказателства, че бебетата могат да броят например още от пет месечна възраст, още преди да се научат да говорят - за старите полемики около вродените идеи не сте ли чували. За Рамус знам, че е скаран с всякакви други източници, особено не-съвременни, освен книжки и сайтове с квазинаучни статии.

Да, няма психически здрава майка, която инстинктивно да не се отнася към детето в нея като към живо, съзнателно същество. Връзката с детето е повече от чисто физиологична, тя е и психична. 

Ето един линк на английски в тази връзка: Съзнателност в утробата

Ето и едно добро книжле в тази връзка от автора на горната статия: Windows to the Womb

Помислих че си искрена, съжалявам всеки бърка, благодаря за разяснението по-горе. Егото не се лекува, омразата, прекалено са реални, или... не чак толкова?

Разбира се, че съм искренна и ти подавам ръка. В противен случай изобщо нямаше да те отразя.

Редактирано 2 октомври 201510 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Как реши, че човекът е смъртен? Нали душата според Библията, която цитираш, е безсмъртна?

А ти как реши, че тухлата няма атман?

Да, няма психически здрава майка, която инстинктивно да не се отнася към детето в нея като към живо, съзнателно същество. Връзката с детето е повече от чисто физиологична, тя е и психична. 

Ето един линк на английски в тази връзка: Съзнателност в утробата

 

Ще го прегледам. Преди време се включих тук в една полемика около сурогатното майчинство и за свое съжаление разбрах, че за практикуващата медицинска мисъл жената е, цитирам, "кожена торба". Като оставим настрана важното обстоятелство, че е торба, която се продава. Впрочем това последното обяснява всички злоупотреби - но не ги оправдава, както на някои им се иска.

Показателно е, че всички вероизповедания напълно единодушно отхвърлят, всяка поотделно и без да са се наговаряли, точно сурогатното майчинство, макар по отношение на ин витро, присаждане на органи и т.н. да са на различни позиции; най-показателно е отношението на равините, понеже по принцип винаги предпочитат продължаване на живота на всяка цена, но тук са против - трябва ли да напомняме колко важна за продължаването на един принцип, който те наричат "допълнителна еврейска душа" според тях е именно майката, средата, която дооформя даденостите на бащинството.

 

 

А ти как реши, че тухлата няма атман?

Сериозно ли питаш? Тухлата е продукт на човека. Няма как тухлата да има в по-голяма степен съзнание и атман, отколкото съставящата я материя, (която човек взема наготово от природата). При човека, животните, минералите и т.н. нещата са различни. Те си имат отделно съзнание и атман от това на материята, която изгражда телата им, защото са продукт на продължителна еволюция.

Сериозно ли питаш? Тухлата е продукт на човека. Няма как тухлата да има в по-голяма степен съзнание и атман, отколкото съставящата я материя, (която човек взема наготово от природата). При човека, животните, минералите и т.н. нещата са различни. Те си имат отделно съзнание и атман от това на материята, която изгражда телата им, защото са продукт на продължителна еволюция.

Съвсем сериозно питам. Нищо, че тухлата е от глина и е изпечена нарочно от човека, пак е с минерален произход. Какво пречи и ние, макар и мъничко по-сложни от нея, да сме нечий съвместен продукт "от глина" и да се разпадаме до основните си съставки, както и става. Във времето.

"Всичко на три е делено и всеки частта си получи..." - тъй пише пък Омир в "Илиадата". Освен това знаеш ли каква дума е използвана (в Септуагинта) в началото на втора глава на Битие за "свършени", в смисъл за небето и земята и цялото небесно войнство, или космос. Космос ще рече "порядък" и "нещо украсено". Използвана е думата συνετελέσθησαν, от συντελέω, което означава, че са завършени изцяло и наведнъж. Едновременно или по-точно извън-временно. А според мен какво е налично и какво не в съдържащото всичко, включително и времето, е много затруднителен въпрос. Понеже краят се явява начало... абе, ужасно направо

Чисто практически имаш в себе си и наблюдателя и наблюдаваното.

Ок - тогава, кое е това "себе си"? Кой и как установява наблюдателя и наблюдаваното? И правиш ли разлика м/у отразяващ и проектиращ?

 

Редактирано 2 октомври 201510 г. от sound (преглед на промените)

Има елементални еволюции преди минералната. Там можеш да търсиш някакво съзнание в глината. Разпадат се само телата и то не всички. Ние сме толкова сътворени, колкото и нашите създатели са сътворени. Звучи малко парадоксално може би. Всичко около съществуването на хората си е част от един естествен процес. Няма нищо необичайно, нищо което да не се е случвало с тези преди нас и което да не се случи на тези след нас. И когато достигнем в развитието си до позицията на създатели, даже ще превъзхождаме сегашното ниво на тези, които са ни създали.

 

Ето го и Шунята, героят, който спасявал животи, мъжът в цялото си достолепие – една цитадела на мъжествеността!

Мъжете искате да сте герои, защото никога не сте били победители.

Няма нищо по-окаяно от възрастен мъж, на който животът му е отнел всичко. Той чака съпругата си, за да му смени памперсите, да му сготви яхния, да го погали и да му каже, че децата са му похарчили пенсията... Всичко в името на репликацията. Замислял ли си се защо само победените народи имат герои? Защото на победителят героизъм не му е нужен! Герои имат древните гърци, защото никога не достигат до победа. Римляните завладяват тогавашния свят, включително и гръцкия, и не изфабрикуват нито един герой! Те имат триумфатори, но нито един от тях не става герой по гръцки маниер... или по български, като Крали Марко...

Да! Винаги грозните и предизвикващи повръщане миндали скачат в леглото на мъжете, защото мъжете принципно са герои... Никога обратното! Никога един мъж не скача в леглото на паресница, защото е повръщателно! Паресниците имаме един принцип - не отнемай героизма на един мъж, защото всичко останало или му е отнето, или ще му бъде отнето... Остави го да вярва, че е герой, който повръща не от собственото си главозамайване, а от гнусотата на жената. Затова жените не разправяме колко силно сме били погнусени, когато нещастни мъже са скачали в леглата ни... като се започне от девическото ни легло, та се стигне до хотелското ни легло, по случайни градове и паланки... Повръщай спокойно! Само тогава наяве ще се разбере колко гнусно може да бъде съдържимото в един мъж... Остава ви обаче героизма да го преразкажете...

 

Сега разбра ли защо един мъж толкова се сдухва, когато пред него се изправи пълноценно същество от женски пол? Заради собствените си кошмари от предотвратен героизъм...

 

Шунята, нали не мислиш, че не оценявам и не се възхищавам на хумореската в разказите ти? За съжаление обаче, нямам право да допусна внушението, чрез тази хумореска... В случая най-парадоксалното е, че ме накара да играя по мъжки (без излишен женствен финес). Което истински мразя...

 

Отделно, че жените се чувстваме твърде добре при нетолерантност, защото сме свикнали с нея и се справяме с нея. По света има всякакви мъже! Тук обаче само демонстрирам какво би станало, ако ние (паресниците) имахме вашия подход на гнусене...

 

     Само се забавлявам да ви бъда от време на време огледало. И е много смешно, когато виждайки се в огледалото реагирате...

Нали не мислите, че целта е да демострирам, какво значи да си жена, която има право да слуша САМО вашата гледна точка?

 

Вие двамцата с приятелчето ти, прекалено се вживявате и изпускате едно важно условие във форумството... Че форумът е не да се убеждаваме един друг в правотата си... защото това рядко става, а да демонстрираме гледни точки, а също и абсурда на някои гледни точки! Това всеки го прави както може... и разчита посланията на другите, както може... И моите е постинги не са всеобща истина, защото аз не пиша Библията, нито Ведите, а това е постинг продиктуван от конкретни предпоставки.

И ако позволиш да отбележа, жената няма нужда от оправдания за липса на мъжественост, защото за жените мъжествеността не е норма, към която трябва да се стремят. Ако ти е много дълго изречението, обади се да го разбия на по-кратки части, щото е изключително важно да разбереш какво ти казвам, за да може изобщо да се разговаря оттук насетне. 

 

Това трябва да влезе в учебниците по Феменистика, и женска примитивна индивидуалност. Ти аре нас простите мъже ни остави, ти умната и велика жена, как не те е срам да падаш толкова ниско, с оправданието че ни била огледало. Не, ти си си това което говориш и изказваш, с безусловен контекст в всеки пост. Много плоско оправдание, типично по женски елементарно, и си мислиш че тия номера минават? Като е място за гледни точки, защо не приемаш ничия чужда? Защо Шунаята няма право да си изказва гледната точка а ти имаш? Защо има право болния РАМ.... да си дрънка каквото иска,а никой друг не може. Ти ще се окажеш и по глупава отколкото те мислех. Баси еманацията, ти въобще не можеш да водиш какво всъщност се получава от теб тук, какво правиш и какво разваляш. Може да ти се иска да е мястото в което да се чувстваш удобно, но не е. Тук има и други, и колкото повече не се съобразяваш толкова повече, ще ти се отвръща. Колкото повече мърдаш, толкова по надълбоко влиза. БГ поговорка.Ти да не си мислиш че ще оставим една жена да ни говори с женския си  полов орган и да ни обяснява, кво било що било? Къде на вън може това, веднага ще се намери подходящият мъжки, който много ясно ще ти го запуши! И ти да ми говориш и праш нам мъж, мане колко си збъркана. Само да си ми на живо някъде, как ще го отнесеш само ако знаеш, знаеш ли как ги обичам ей такива феменистки и говорещи от нагон. Само ако знаеш как са го отнасяли, просто ей така, да се изгавря с теб или нея, която и да е. Защото си го заслужаваш на 100% и такива, така говорещи и отнасящи се! Жалко че не мога да го опиша тук с думи, правилата не позволяват. Още не си разбрала че това отношение мъже го правят нарочно за да поставят, простите, подчертавам само и единствено, простите незадоволени от нагон, женски на мястото им. А за да си жена до и при която мъж ще легне сам, и ще поиска да е с нея, без нагон. Си много далече. Ти вървиш надолу обратно към животинско съществуване, а не трупаш никакви заслуги за изкачване нагоре за евентуално мъжко съществуване. Само ако знаеш........, щеше да мълчиш, и гъг нямаше да можеш да кажеш, от това какво са видели очите ми, какво е правило тялото ми. Не че се гордея, ама и не съжалявам за нито една подобна, към която със се отнесъл така. Просто не можеш да си представиш какво прави една бутилка Уиски и 10 редбула, на бара на Какао или Бадрум бийч в Сл. Бряг. Сами теквате, реки ще се изтрепем да се пързаляме по тях. Елементарни женски индивиди, нагон, и копнеж, готови на всичко само да успеят да се докопат до нас, то това което са си поставили за цел, и да бъдат мутреси! Разпознавам много от техните приоми в теб, да не си мислиш че си нещо повече от тях, колкото и да се праиш на велика тук!

 

Редактирано 2 октомври 201510 г. от König (преглед на промените)