Живот след живот, сън след сън, бълнувания, халюцинации. Много писане, много знаене, суха теория без практика, той себе си не познава - другите анализира. Липсата на мъдрост и недостатъка на образованост лъсват реципрочно на дължината на поста. Как да опише собствения си живот като няма такъв? Експерта по живота на другите, властелина на "психясалите полета" вика: "Дръжте манияка!  

...Едно и също, бате Рамус, нема такава сапунка като тебе.

 

Знаеш ли, той си е продал пианото, да си купи компютър да започне да пише.  От тогава е в голяма депресия, разбираш ли...

Редактирано 24 септември 201510 г. от mecholari (преглед на промените)

Знаеш ли, той си е продал пианото, да си купи компютър да започне да пише.  От тогава е в голяма депресия, разбираш ли...

Преди да редактираш поста си споменаваше, че е бивш модератор, който не пише изобщо по темите, в която е решил да излее никому ненужната си мъдрост.

Прераждането както всяко друго нещо не се нуждае от вяра, разумния човек или усеща процеса, осъзнава го на някакво ниво или не вярва сляпо; концентрира се, фокусира се, а не разпилява съществуването си чрез вяра, която не го касае пряко, и осъзнава че нещата на които можеш да повярваш нямат край.

Прераждат се архетипи, които идват от древността, минават през нас и продължават в децата ни. Това може да се осъзнае, види, чуе от всеки който не е съвсем сляп и глух и наблюдава поведението на роднините си, своето, анализира също информацията за други свои роднини които не е имал честта да срещне, защото са починали. При мен например забелязвам основни черти в характера ми наследени не от майка ми и баща ми, а от двамата ми дядовци и един прадядо (за когото само съм слушал, че е свирил в Софийската опера на всякакви струнни инструменти, но е починал много млад, оттам любовта ми към музиката).

Анализирайки, спомняйки си някои неща в зряла възраст от младостта ми, от спомените ми за тези дядовци, на които преди не съм отдавал такова значение, на други съм отдавал (от единия съм наследил любовта към професията си), лека полека сглобявам пъзела на живота си. Архетипите са много, има и деструктивни, разрушителни, от тези които не искам да развивам се научих да взимам енергия (не да ги потискам) и да прехвърлям към другите които считам за полезни и да ги развивам, предавам през поколенията.

Прераждат се също идеи, мисли, мечти, не само по генетичен път, а и съзнателно, чрез функцията на "аз-а" който също употребен правилно отначало е от полза, защото той контролира първоначално разума (после разума контролира каквото е останало от "аз-а"). От мен зависи дали някои концепции на Буда, Нагарджуна и др. ще се преродят в бъдещето. Целия този процес на прераждане не започва и свършва с нас обаче, по-наблюдателните могат да видят от настоящето как той се разпростира в миналото и бъдещето.

Още много неща могат да се напишат за прераждането, но спирам за да не затъна в блатото в което е затънал бившия модератор. Само ще спомена, че сред целия този спектакъл от животи, архетипи, сънища, идеи, мечти има една скъпоценност, и това е мъдростта, осъзнаваща във всеки един момент, че всичко това няма същност.

О, скъпоценност, сияеща в лотоса!

Редактирано 24 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

не зная защо... има някаква мистерия. Това е мистериозна тема, с мистериозни пишещи в нея. Тях ги има... и ги няма. Те осъзнават че ги няма, че нямат същност. Обаче съществуват. Обаче как съществуват - миража имал същност, но извън условията които го пораждат, не съществувал.

И пишещите сме така - извън условията на темите и форума, ние, пишещите не съществуваме (за форума, както и един за друг), обаче винаги има контексти, в който да се "съществува" и други - в които да не.

Какво определя това... НИЩО... Това са обикновени детинщини. Щото така е по-лесно - докато си страдаш, да се сещаш и да си повтаряш че страданието, и страдащия не съществуват, извън контекста в който се пораждат.

И всичко това... щото концепциите трябвало да просъществуват в "бъдещето" и това била мисията на някой си. И пак - концепциите, извън контекста на поддръжниците, последователите и вярващите в тях, всъщност не съществуват. И никога не са съществували. Нито нагарджуна, нито буда са създавали концепции. Това е големия проблем, че т.н. будисти, докато са последователи, те са будисти, защото имат нужда от принажледност, етикет... и тя е именно привързаността им към концепцията на будизма.

Будиста не е концепник. Нито будизма е концепция - той е такова, за тия, дето имат нужда от точно това.

Вярата, без концепция в която да се повярва, не съществува. Никога не е съществувала... Вярващите - също.

И какво от тях - нищо. Едно обикновено нищо. Упражнения за нуждаещи се от тях деца, които да привидят удобното и спасителното за тях. Това дали го прави "нещо". Една концепция, каквато и да е тя, дали я прави да е "нещо", ако ги няма "нуждаещите" и потребяващите я?

Говорилнята на едно и също нещо, провъзгласявано за "прешъс" си е обикновеното скимтене, мучене и мяукане, съотнесени като форми на изрази за съответните живи същества. Едно голо нищо... Защото са обикновени думи, които вярващия провъзгласява като "прешъс", голяма скъпоценност. Ама толкова голяма, само защото повторителите и ползвателите й имат потребност да се обозначат, да си намерят подходящо описание на света, за което да се вкопчат.

И какво от това - само повторенията... и едно нищо. От повторения някой да е получил нещо, освен заради вярата и нуждите от изживяване...??? Няма как - и маймунките и папагалите могат да бъдат научени... други животни - опитомени... някои повече, други по-малко. Но това не е разум. Повтарянето на една доктрина и концептуалните положения в нея, не правят никой разумен. РАЗУМЕН Е онзи, който извежда... други след него, дето не са разумни, почват повторенията. Щото е инстинктивно. Защото в това виждат спасението - в намирането в подходящо за повторения.

Толкова е просто... всъщност толкова да е просто... Въпроса е, че е неудобно. Че не може да се ползва. Не предлага отъждествявания, отнема виртуални възможности за изживявания... за вярването... за нуждите на масите от неща, които са израз от наследства на обикновени инстинкти.

Колегата просто не може да спре да не повтаря фразите си. Това може, това предлага, това иска, това стреми... това го изразява. Това е той... - несъществуващия без контекст. Толкова прости ментални трикове, предложени къде ли не, толкова много стари, много преди гаутама, много отвъд гаутама... Много отвъд историята, отвъд вярващите... отвъд концепциите. Обаче... какво да се прави като е налице нужда от племена, идоли, поклони и следване... Хиляди години... и вероятно - още хиляди, ако въобще са налице, защото повтарянето на едни и същи схеми в отражението на света, и инерцията, която това предлага, води... ясно къде.

=========================

Прераждането е обикновена схема за обяснение на явления. За някои - е удобна. За други - потребна. Човека има нужда да си обясни... Колкото по-просто, по-удобно, по-близо до нужното - толкова по-добре. Концепцията за прераждането е като всички други концепции - който както си я разбира, както си я отразява. Докато не е налице вътрешно познания за нещата, кои, как, защо се отразяват отвътре... ще е налице всичко това.

Докато разума за някои ходещи по клоните все още го асоциират с "АЗ-а", щото само така си могат, така им е удобно и единствено възможно - ще си тъне в забвение, както всяко потребно нещо - за миг от време. Минало и заминало... Това е жалкото... от друга страна - не е жалко. Просто реал.

Разума е форма на отражение на вселената. Той не се интересува от оцеляване, защото не зависи от носителя си. Разум може да се развие сред всякакви носители. Това дали е налице развита възможност за поява на разум, не зависи нищо за разума. Толкова е ниско нивото на разбиране, но пък се плямпат думички, които спрямо разумното са точно мучене и блеене... И е ясно за кои и какви, как си отразяват що било "разум" - овчия разум... маймунския разум... Ама само думички.

Това е проблема - само думички... а нищо зад тях. Просто маймунки си крещят, викат, и спасяват от вътрешното си скимтене...

 

Редактирано 24 септември 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Дали вярвам в прераждането?

Да - преди бях пън - сега съм крак на маса.

не зная защо... има някаква мистерия. 

...и инерцията, която това предлага, води... ясно къде.

Съмнявам се че някой чете всичко това от начало до край, въпреки че ти все още таиш някаква надежда. Книжките по психология които си ги накълвал вече ги знам и не само аз, наизуст, без да съм ги чел. Ако искаш да ти съберем пари, или да ти купим някои нови, но спри да продаваш покъщината си, като пианото, и да ни засипваш с едни и същи разсъждения, променяйки само реда на думите в тях.

Скъпоценности и дарби има всеки, това че ти не си ги забелязал твоите и брутално си ги унищожил си е твоя карма. И сега е останал само един крастав плъх, агонизиращ, търсещ храна и препитание, търсещ и намиращ нечистотии в каналите на духовната канализация.

Редактирано 24 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Живот след живот, сън след сън, бълнувания, халюцинации. Много писане, много знаене, суха теория без практика, той себе си не познава - другите анализира. Липсата на мъдрост и недостатъка на образованост лъсват реципрочно на дължината на поста. Как да опише собствения си живот като няма такъв? Експерта по живота на другите, властелина на "психясалите полета" вика: "Дръжте манияка!  

...Едно и също, бате Рамус, нема такава сапунка като тебе.

 

Е, как така много писане? Бълнуваш бе, Шуня. Няма такова нещо. Всичко е сън! Събуди се бре!

Че и някаква суха теория ти се привижда и познаване на някакво несъществуващо "себе си", че и анализ, липса на мъдрост, недостатък на образованост - все миражи… Кошмари направо. Шизофренично-сапунени. 

Скъпоценности и дарби има всеки, това че ти не си ги забелязал твоите и брутално си ги унищожил си е твоя карма. И сега е останал само един крастав плъх, агонизиращ, търсещ храна и препитание, търсещ и намиращ нечистотии в каналите на духовната канализация.

Оказва се имало някакви скъпоценности, които имали били себеприрода и можели да бъдат унищожени!

Властелинът на психясалите днес е агонизиращ крастав плъх в канализацията. 

 

 

Е, как така много писане? Бълнуваш бе, Шуня. Няма такова нещо. Всичко е сън! Събуди се бре!

Че и някаква суха теория ти се привижда и познаване на някакво несъществуващо "себе си", че и анализ, липса на мъдрост, недостатък на образованост - все миражи… Кошмари направо. Шизофренично-сапунени. 

Не са кошмари, защото не са реални - нямат същност.

Ама от къде почна, къде продължи разговора, женска логика, виждаща някъде, някаква реална цел

Много показателна е реакцията на всички жени относно нереалността на човека. Природата ги е предопределила да раждат деца, и освен че е тежко, болезнено за "аз-а", който вместо да се парясва, трябва да се грижи за новите "парясничета", изглежда и ужасно глупаво, ако всичко това е само една илюзия, кръговрат, самсара 

Оттук пламенната защита на собственото невежество. Всичко гори е казал Буда.

Редактирано 24 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

. Беше голям цирк вече имах първия си компютър, превърнат във факт, след като продадох пианото си.

Талант ли бе, да го отпишеш?

Вземи си продай компа и си купи една мотика.

Редактирано 24 септември 201510 г. от mecholari (преглед на промените)

Не са кошмари, защото не са реални - нямат същност.

Ама от къде почна, къде продължи разговора, женска логика, виждаща някъде, някаква реална цел

Много показателна е реакцията на всички жени относно нереалността на човека. Природата ги е предопределила да раждат деца, и освен че е тежко, болезнено за "аз-а", който вместо да се парясва, трябва да се грижи за новите "парясничета", изглежда и ужасно глупаво, ако всичко това е само една илюзия

Оттук пламенната защита на собственото невежество.

О, нейде из цялото бълнуване зърнах едно "ако". Съмнение, че може би не всичко е сън? Щото, ако не всичко е сън, къде те запраща теб това "ако"? …

О, нейде из цялото бълнуване зърнах едно "ако". Съмнение, че може би не всичко е сън? Щото, ако не всичко е сън, къде те запраща теб това "ако"? …

Имаш се за много интелигентна, би трябвало да разбереш, че не визирах себе си. Но и моя опит е като опита на всички хора, всички се раждаме с илюзията за реалност на заобикалящия ни свят, после тези които открият мъдростта се освобождават. Ако в смисъл на допускане, първо трябва да допуснеш, че Буда е бил прав, да погледнеш от друга перспектива света, не да вярваш, например когато е изказал третата благородна истина, после да изследваш и да се убедиш сам, тогава вече няма "ако". Като разбереш че няма "теб", "аз" съществуващ отделно от цялата илюзия - спираш да се страхуваш. Абе жени - голямо шубе, по-голямата част от тях не могат да погледнат истината в очите, карма. Показателно е от броя на съществата от мъжки и женски род достигнали просветление.

Обсъдихме ако, сега ако искаш а...

Редактирано 24 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Имаш се за много интелигентна, би трябвало да разбереш, че не визирах себе си. Но и моя опит е като опита на всички хора, всички се раждаме с илюзията за реалност на заобикалящия ни свят, после тези които открият мъдростта се освобождават. Като разбереш че няма теб, "аз-а" съществуващ отделно от цялата илюзия - спираш да се страхуваш. Абе жени - голямо шубе, по-голямата част от тях не могат да погледнат истината в очите, карма. Показателно е от броя на съществата от мъжки и женски род достигнали просветление.

Обсъдихме ако, сега ако искаш а...

Сексисте, не се пренатоварвай излишно с мисли за жените. Достатъчно трудно ти е и във форума, и в живота с "мъжете" и тяхната йерархия, та да трябва и с жените да се бориш за ранг в йерархията на "просветлените".

 

Виж, много добре знам на какво искаш да ме научиш, ти многократно си описвал детайлно философията си, тя не е нещо ново под слънцето, а много от практиките ти съм ги практикувал, та чак съм им се наситил в устойчиво невежествения си период. Не отричам съществуването на тези неща, и мъдрости, просто гледам на тях вече от съвсем друга перспектива. Или благодаря, нямам нужда.

Дааам !  

За по-дълбоко "разбиране" , сменихме миража с илюзия ! 

Хайде пак - марш на буквара ! 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Илюзия

Пробвай се тук !

http://www.obekti.bg/misterii/5899-20-главозамайващи-оптични-илюзии

Можеш да гледаш какъв буламач от миражи и измислици ти е в главата .

Несъмнено е едно - явленията са много , много повече и разнообразни от колкото представляват в същност . Трудно е за невежия да отсее истина от мираж , илюзия и изобщо заблуди всякакви.

Друг е въпросът дали ще видиш и разбереш , че само с гледане и измислици не става . Трябва да мине през Мислителницата () ти , а не само да лепиш от горе-от горе и едно върху друго...

Редактирано 24 септември 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Само човек, който е недоволен от непълноценното себе си би предпочел да вярва, че всичко е илюзия, включая и самият той.

Когато сведеш всички и всичко до едно "нищо" или илюзия, спират да те глождят личните провали, неуспехи, болки, фрустрации и неудовлетворености. Чувството за лична отговорност над мисли, дела и постъпки също се стопява в нищото. Превръщаш се в един вид "недосегаем" нихилист, лишен от съвест, удовлетворен от мисълта, че успехът на другите и щастието на другите, които са били непосилни за теб толкова време и на които си завиждал и си се гневил, всъщност, са само една пуста игра на сетивата…една лъжа, мираж. Неща, които, така или иначе, минават и заминават, не можеш да ги задържиш. Защо тогава да си правиш изобщо труд да постигаш, каквото и да било? Нихилизмът винаги е бил един вид спасителен пояс за несретници, спасение от собствените им страхове и комплекси. Но това не е будизъм и никога няма да бъде.

Карма е друго удобно обяснение за личните им провали. Вместо да поемат отговорност за тях, да се учат от тях и да еволюират към едно по-разумно аз, се успокояват с мисълта, че това е кармата им и нищо не може да бъде направено. 

Тъжно е да наблюдаваш какво сам човек на себе си може да причини поради страх да разгърне потенциала си и да открие своя собствен, пълноценен път.

 

 

  

Анализатори и анализаторки, като тази Кобилкина ли беше, същия шит, в живота й мазало, ама тръгнала да обяснява колко моя бил зле, въз основа на коментари в калдата, експертки по дистанционен нихилизъм; хайде, разбрахме какво не е будизъм и какво никога няма да бъде, какво е будизъм тогава? Обяснете го, мъдри последователи на Буда, проявете капка състрадание към неосъзнатото ми невежество. Накълвала си се и ти с книжки до ушите, давай смело. Не виждам какъв е смисъла иначе да ме обсъждате и да си вадите генерални изводи от някакви думички, по-добре виж какво прави детето, че вече може да се друса самотно в някой ъгъл, докато майка му си чеше егото в нета, колко била веща относно източните учения, манджите и каква беше оная... любов, такива с лопата да ги ринеш. Разумно "аз" по пълноценен (на практика не баш) път; мерси и твоята философия е ясна, това никога няма да го причиня на съзнанието си 

Бай Чечи, в Кауфланд има 100гайди на промоция, класика в жанра

 

 

 

 

Редактирано 24 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

.....

Научил бил - какво си научил, като търсиш "практика за справяне с гнева" ?! Практикувал бил, знаел мъдростта на абсолютно ниво - и до къде я докара с тази чалга: да търсиш практика за справяне с гнева ..... голям напредък, голямо знаене, голяма мъдрост да знаш. Чалга и порнография - ма не, че се мержелеят, а са съвсем буквални в твое лице. Уви нямаш късмета, модераторите да те бастисат во веки, че най- сетне да обърнеш внимание на скапаното положение, в което си се окопал. Елементарни, най- основни разбирания ти липсват още, ала си тръгнал за будизъм да говориш, за медитации и осъзнаване, за "мъдростта на абсолютно ниво". Такава пародия си, че единствения благоразумен начин да изразиш своята признателност за будизма е, като изобщо не обелваш и дума за същия.

...да обърнеш внимание на скапаното положение, в което си се окопал

...друго удобно обяснение за личните им провали.

Колко прелюбопитно... Никой досега не е определял живота ми като провал, замислих се и аз, но не намерих причини за притеснение. Имам здраво семейство, жена, син, живи родители, роднини; всичките осигурени материално. В професионален план работя това което харесвам, което ми е в кръвта, и при нормално стечение на обстоятелствата (ако доживея, ако не доживея пак е нормално) ще се пенсионирам доста по-рано от другите граждани на Републиката. Отделно имам странични доходи всеки месец, по наследство, и не на последно място, разполагам с много свободно време за духовно развитие. Всичко е като нарисувано в относителен план, но изведнъж...

...разни аутсайдери от калдата, които никога първо, не са имали нормално семейство, логично нямат и в момента; единия без работа на село до дупето и пенсията на баба му, а другата след толкова парясване всеки вика "вземи я ти", от което детенцето страда разбира се, без баща, понеже майка му е много умна, та тия нарисувани хубавци, ясно за мен поради какви подбуди, древни, архетипни, са решили да сложат по някакъв начин край на мъките си, поне в ментален план, че иначе няма оправия, толкова са се омазали, че само модератор може да ги спаси

Вземам си поука и рязко се връщам към темата за прераждането. Както вече обясних по-горе, няма нужда да се вярва, то се вижда. Имам слабост към периода 2-3 век от човешката история заради Нагарджуна, затова докато търсех основния архетип на колежката (в отговор на жалките й опити за анализ, и свободно време със следобедното кафе), по това което се вижда във всеки пост, попаднах на древногръцкия ритор Алкифрон (гръц. Άλκίφρων), който е оставил 118 писма, събрани в четири книги по групи, чрез които той определя населението на Атина и околността в ония времена на: рибари, земеделци, паразити и хетери.

Тук в няколкото теми които следя се забелязва стълпотворение на преродените архетипи паразити и хетери. Но нека оставим миналото да говори само, отразявайки се в сегашната ни действителност. Алкифрон детайлно описва хетерите в древна Атина, иронично разбира се, тъй като са се явявали напаст за тогавашното общество, а виждаме те са се преродили доста успешно и при нас.

Хетерата според Алкифрон е лека жена с тежък характер. 

Де да можеше домът на хетерата да се храни със сълзи!
Тогава щях да благоденствам и да се наслаждавам на голямо количество такива от твоя страна. Но всъщност аз се нуждая от пари, дрехи, бижута, слугини – всичко необходимо, за да си устроя живота. Нямам си бащини имоти в Миринунт, нито сребро в рудниците, а само една заплатица и жалки подаяния, съпроводени с въздишките на глупавите ми любовници. От една година имам връзка с теб и изнемогвам: лицето ми е без грим, дори не съм видяла миро през цялото това време, срам ме е от приятелките ми, когато си обличам старата окъсана тарентска наметка – така че бог да ми е на помощ! И от какво смяташ, че ще живея, ако се заседя трайно до тебе? Той бил плакал! Скоро ще престанеш. А пък аз, ако няма кой да ми дава по нещичко, ще си умра от глад. Чудя ти се на сълзите – толкова са неубедителни. 

Когато са с любовници, хетерите се забавляват:

Музиката бързо ни възбуди и понеже бяхме подпийнали, умът ни беше – досещаш се къде. Галехме ръцете на любовниците си, разтривахме ставите на пръстите им и в добавка към Дионисовите наслади започнахме любовна игра. Една от нас се изви назад и целуна любовника си, като го докосна с гърдите си. После уж се извърна, а всъщност притисна задната част на бедрата си в слабините му. Вече се надигаха страстите на нас, жените, а на мъжете – ония работи.

Когато са без любовници, хетерите пак се забавляват:

Обаче най-пълна наслада ни достави невероятното състезание, подхванато от Триалида и Мирина, за това коя от двете ще извади на показ по-хубав и по-нежен задник. Първа Мирина си развърза колана и раздруса задника си, който се виждаше през прозрачния копринен хитон как се тресе като мляко, примесено с мед. Същевременно попоглеждаше назад към хълбоците си и тихо стенеше, сякаш извършваше любовен акт, така че аз останах поразена, кълна се в Афродита. Само че Триалида не се отказа и засенчи Мирина по разюзданост.

Редактирано 24 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Не се ли досети защо толкова хора искат да ти кажат нещо... Толкова е просто... уж си толкова "добре", толкова ти е нареден живота, толкова нарисуван... Ама и хиляда живота няма да преживееш баща си комуниста и това че те е мачкал. От него имаш и ти тая склонност към каноничното, към традиционното и сексизма ти. И хем ги носиш и хем го и мразиш някъде в душата си... Да не говорим за "останалото"... И духовностите няма да спасят нищо в тая посока и вкопчености и рани, дето ги мъкнеш зад всичките тия "наредени описания на живота ти".

Големия проблем е , че тук стана засмях, само защото се сложи в центъра на неща, за които ти имаш идея само по книжки. Проблемите с гнева са само част от общата симптоматика... и семейството и останалите "нарисувани неща" са нарисувани само в главата ти. Тук си пишеш всичките пукнатинки дето ти гърмят отвътре и нареденото и нарисуваното са само спрежения за пред форумите.

Много ти трябват, защото много ти липсват. А си личи по отношението ти към всичко, което не е от "нареденото и нарисуваното" привидяно към твоя живот. Нито пенсията, нито парите, нито свободното време ще те излекуват. И в края на краищата никой не се интересува от проблемите в главата ти, след като за теб те не съществуват. Никой наркоман не признава че е зависим, точно напротив - за него всичко е съвсем естествено. Знаеш ли че мозъка всъщност е готов да пожертва цялото тяло, за да живее. Точно - като надеждата - той да умре последен. Така е с шофьора в колата - има инстинкт при челен сблъсък той навива волана за да не блъсне точно в него дървото. Това са инстинкти - според които ти си наред, ти си чудесен, ти си нарисуван и щастлив, ти дори и вече си уредил вечността, преражданията и пребъденето. И все пак нищо от това няма да излекува раничките дето са наредени зад думите. Дето с тях показваш къде точно ти са пукнатините на черупчицата и къде издишаш, та  чак с налягане отвътре... И Димитър Очков и зеленото човече... и няколкото други... Точно Очков го питай да си напише, той колко е сменил - от учителя, през аллах, та исус...... всичко което става, щото му е много нужно да срещне бог и бог да го срещне и да му говори... Че гласовете в главата им трябват етикет на принажледности - кои са, чии са... ... ...

Тук хората по своите си начини ти обръщат внимание на нещо твое. Общото е, че не си това, за което се представяш. Просто не си. Пишеш се всеки пост. Пише обикновен, матричен и посредствен човек, опитващ се да избяга от това, чрез маските, които е забрал. Ако беше толкова "нарисуван и нареден" живота, щеше просто да си ЖИВ, заедно с живота си. А ти - от христос, по сектантски, та до буда, пак по сектантски - вероятно това ти прилича на ЩАСТЛИВ живеещ, с чудесен нареден и нарисуван живот. .,.,. Ама не е. И ти го знаеш, и тук си го пишеш и те четат тия, дето имат идея и опит какво пишеш, и кой си ти.

Пиши си, вярвай си... но когато застанеш и декларираш с големите си приказки колко много разбираш, точно тук се пукаш по всички шевове. Щото човек, който много плямпа за неща, според които никога не е живеел, не е живял, няма и да живее, му остават само приказките... поне за него. Ама сред форуми... само за "своите, като него" това минава. Даже и за пред тях... не става много... ама и те са на същия хал и негласно ще се стиковате на взаимен паритет - не говори за мен, и аз няма да го правя. Нещо като тийнеджърското - шси прая квот си искам, пък ти си прави квот си искаш, само гледай да не ми пречиш...

 

Редактирано 24 септември 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Отговора е за ремуса, нещо тая версия на форума..., не ми се занимава сега с нея...

Никой нищо не казва, правим си гимнастика на мозъка. То и на теб ти повтаряха че коментарите ти рядко са свързани с темата, в която са поместени, че нямаш задълбочено познание по съответните теми, а най-нагло се изказваш като експерт, какъвто много ясно се вижда че не си. В темите които имаш евентуално някакви познания, които самия ти си пускал - няма никакъв интерес; от това става ясно какво е нивото на познанието ти и в областите за които се имаш за корифей - то клони към нула.

Другата страст е фетишизма ти, към личния живот на другите, към ровенето в бельото им с надежда да откриеш следа или петънце от личен живот, какъвто ти липсва перманентно, и да се позабавляваш с него.

А това за тинейджърското се върти като стара плоча през 4-5 поста, не сме слушали скоро за маймунките, какъв цирк леле

Но "аз-а" не мре толкова лесно, нали, това го показваш пред цялата аудитория, както самия ти се изразяваш "като по учебник". И общо взето само си го развяваш, няколко пъти с откровени намеци, белким закачи някоя фемина, каквато и да е... ама няма...

Приятен следобед, гимнастиката беше особено ползотворна.

Редактирано 24 септември 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

....

Рисувай, рисувай - като не друго, то поне затворническата килия да е шареничка. Продължавай все така с издирването на практики - практика за справяне с гнева, практика за предизвикване на радост, практика за осъзнаване, практика за мислене, практика за дишане, практика за живеене, за мигане на парцали, 100 стъпки към щастието, осем степени към свободата и изобщо практикувай, то се е видяло, че си нещастен до мозъка на костите си, та все ще се нуждаеш от нещо, което да отвлича вниманието ти, да те държи зает, инак като нищо ще полудееш от дискомфорта в психиката ти.

То не бяха илюзии, миражи, взаимозависимости... Ако човекът е процес, можем ли да кажем, че той е само сега? Или заема цялата (безкрайна) продължителност на процеса? Бил се изменял. Не, не се изменя. Може ли да се промени миналото? А бъдещето не съществува, т.е. то се създава, не се изменя. Ние живеейки сме оставили следи, които не могат да се заличат, нито да се променят. И следите, които ще оставим в бъдеще няма да могат да се променят. Илюзията за промяна идва от невъзможността ни да схванем целия процес, а само тази част, която възприемаме като настояще. Истината е, че веднъж проявен, всеки последователен миг от процеса изчезва, но оставя своя вечен отпечатък в пространството (акаша). Нищо не може да бъде променено след като се е случило. А бъдещето сътворяваме добавяйки нови решения към последствията, които вече сме създали и които законът за карма ще прояви. Така ние имаме възможността да използваме дори и закона в наша полза (без разбира се да го променяме).

Колко прелюбопитно... Никой досега не е определял живота ми като провал, замислих се и аз, но не намерих причини за притеснение. Имам здраво семейство, жена, син, живи родители, роднини; всичките осигурени материално. В професионален план работя това което харесвам, което ми е в кръвта, и при нормално стечение на обстоятелствата (ако доживея, ако не доживея пак е нормално) ще се пенсионирам доста по-рано от другите граждани на Републиката. Отделно имам странични доходи всеки месец, по наследство, и не на последно място, разполагам с много свободно време за духовно развитие. Всичко е като нарисувано в относителен план, но изведнъж...

...разни аутсайдери от калдата, които никога първо, не са имали нормално семейство, логично нямат и в момента; единия без работа на село до дупето и пенсията на баба му, а другата след толкова парясване всеки вика "вземи я ти", от което детенцето страда разбира се, без баща, понеже майка му е много умна, та тия нарисувани хубавци, ясно за мен поради какви подбуди, древни, архетипни, са решили да сложат по някакъв начин край на мъките си, поне в ментален план, че иначе няма оправия, толкова са се омазали, че само модератор може да ги спаси

Вземам си поука и рязко се връщам към темата за прераждането. Както вече обясних по-горе, няма нужда да се вярва, то се вижда. Имам слабост към периода 2-3 век от човешката история заради Нагарджуна, затова докато търсех основния архетип на колежката (в отговор на жалките й опити за анализ, и свободно време със следобедното кафе), по това което се вижда във всеки пост, попаднах на древногръцкия ритор Алкифрон (гръц. Άλκίφρων), който е оставил 118 писма, събрани в четири книги по групи, чрез които той определя населението на Атина и околността в ония времена на: рибари, земеделци, паразити и хетери.

Тук в няколкото теми които следя се забелязва стълпотворение на преродените архетипи паразити и хетери. Но нека оставим миналото да говори само, отразявайки се в сегашната ни действителност. Алкифрон детайлно описва хетерите в древна Атина, иронично разбира се, тъй като са се явявали напаст за тогавашното общество, а виждаме те са се преродили доста успешно и при нас.

Хетерата според Алкифрон е лека жена с тежък характер. 

Де да можеше домът на хетерата да се храни със сълзи!
Тогава щях да благоденствам и да се наслаждавам на голямо количество такива от твоя страна. Но всъщност аз се нуждая от пари, дрехи, бижута, слугини – всичко необходимо, за да си устроя живота. Нямам си бащини имоти в Миринунт, нито сребро в рудниците, а само една заплатица и жалки подаяния, съпроводени с въздишките на глупавите ми любовници. От една година имам връзка с теб и изнемогвам: лицето ми е без грим, дори не съм видяла миро през цялото това време, срам ме е от приятелките ми, когато си обличам старата окъсана тарентска наметка – така че бог да ми е на помощ! И от какво смяташ, че ще живея, ако се заседя трайно до тебе? Той бил плакал! Скоро ще престанеш. А пък аз, ако няма кой да ми дава по нещичко, ще си умра от глад. Чудя ти се на сълзите – толкова са неубедителни. 

Когато са с любовници, хетерите се забавляват:

Музиката бързо ни възбуди и понеже бяхме подпийнали, умът ни беше – досещаш се къде. Галехме ръцете на любовниците си, разтривахме ставите на пръстите им и в добавка към Дионисовите наслади започнахме любовна игра. Една от нас се изви назад и целуна любовника си, като го докосна с гърдите си. После уж се извърна, а всъщност притисна задната част на бедрата си в слабините му. Вече се надигаха страстите на нас, жените, а на мъжете – ония работи.

Когато са без любовници, хетерите пак се забавляват:

Обаче най-пълна наслада ни достави невероятното състезание, подхванато от Триалида и Мирина, за това коя от двете ще извади на показ по-хубав и по-нежен задник. Първа Мирина си развърза колана и раздруса задника си, който се виждаше през прозрачния копринен хитон как се тресе като мляко, примесено с мед. Същевременно попоглеждаше назад към хълбоците си и тихо стенеше, сякаш извършваше любовен акт, така че аз останах поразена, кълна се в Афродита. Само че Триалида не се отказа и засенчи Мирина по разюзданост.

Шуня, умирам от смях, пак те избива на еб..е. Кво ти е бе човек? Да не би да имаш проблеми? Защо ги излагаш така на показ, стегни се...Нищо че са само илюзия, срамота е.

Рисувай, рисувай - като не друго, то поне затворническата килия да е шареничка. Продължавай все така с издирването на практики - практика за справяне с гнева, практика за предизвикване на радост, практика за осъзнаване, практика за мислене, практика за дишане, практика за живеене, за мигане на парцали, 100 стъпки към щастието, осем степени към свободата и изобщо практикувай, то се е видяло, че си нещастен до мозъка на костите си, та все ще се нуждаеш от нещо, което да отвлича вниманието ти, да те държи зает, инак като нищо ще полудееш от дискомфорта в психиката ти.

Всяка усвоена практика дава възможност, основа, за изследване на следващото ниво, на друга практика и така нагоре, до отвъд - gate gate pāragate pārasaṃgate bodhi svāhā.

Ако теориите не се развиват заедно с практика, те нямат твърда основа, и нивата се усвояват и изследват само в зависимост от езика, думите, които е видно, че не предават цялостно нищо, камо ли опит, в дадена област (не визирам само будизма), и си остават само думички - das Nichts.

Шуня, умирам от смях, пак те избива на еб..е. Кво ти е бе човек? Да не би да имаш проблеми? Защо ги излагаш така на показ, стегни се...Нищо че са само илюзия, срамота е.

Приказки са само това от втори век, ти по-срамни неща си правила, практикувала

 

ето това е примера как се общува със зависим, каквито са всички вярващи. Всеки вярващ е зависим от вярата си, защото само чрез нея, той е жив, той е нещо, той изживява че живее... Това е прегърнал, това е патерицата му, това е всичко заради, и със... което живее.

Ще реди, ще подбира, той е в битка за живота. Живота и вярата му са едно. И той - заедно със всичко. Тук в случая дори се забеляза, че описанието на "добрия, нарисуван и подреден живот", рязко се отличава от "мержелеенето" и стремежа към бог, идеалите, концепциите за идеалните неща... Иначе - чудесна картинка, ама като за форуми. Едно баба си знае, това си говори. Той всички тия приказки от другите, вече от десетилетия ги е натренирал в контра говорене, в защити... Това е толкова очевидно и още в началото на погледа ми над писаното, го пробвах. Затова и си позволявам всичко това - защото човека има добре скроени защити за всеки тип досег. Толкова е изпитал на гърба си през годините, че тренировките в защитата са просто като дишането. Както е и всеки краен вярващ.

Когато концепция някаква си, се превърне във вяра за субект, се превръща в зависимост. Това е психична наркомания. Не е само Шунята така, тук има множество хора тясно привързани и примери за явлението вкопченост и оттам - зависимост. Зависимия, оставен без "наркотика си" преживява явлението абстиненция - нещо като форма на умиране, докато мозъка остава без точно определена негова си храна - към която е образувана зависимостта. Това е кодирано още в маймунските дялове на мозъка, но в природата има общи механизми, които да балансират и кода за привързване в джунглата е оцеляващ фактор - както е притеглянето към сладкия вкус, така се образува допаминовите комплекси, които нарекох "наградни системи". Всичко това са вградени механизми, които обаче с промяната на условията, вече са атавизми и останали непокътнати, в комбинация с невъзможността да се управляват и контролират, се получава СИНДРОМ на ЗАВИСИМИЯ.

Говоря всичко това като ШУНЯТА сам се пише като прост и точен пример. Лесен за виждане, лесен за извеждане. И го грачите, но дали всеки му стиска да види към кое, как и защо е пристрастен. Кое, как и защо е важно за него, и без което да не може. Всички крият това - главно от себе си. Но в писането и участието си тук, или където и да е, сред каквото и да било общуване - лъсва. Едни с други - взаимно се виждате с лекота... Но сами за себе си - това е предизвикателството...

От гледна точка на "маймунката" - се вижда кое било "разум" за нея. Тя си има език - за нейния си маймунски свят. И в него... има място само за маймунската духовност. С нагодени приказки, с нагодени думички, хитро подбрани, щото били "истински", щото били "работели", щото били от "свещения лотус". За един - щото били от бог, за друг - щото били от буда. За всички вярващи, това не е вяра. Малцина са в състояние да провокират в себе си съмнение, и оттам анализ на собствените устои. Защо харесват, защо приемат нещо по-лесно от друго, Защо са подбрали едно, а друго са отхвърлили... Та... чак до "разума" и що е то... къде вирее и има ли "почва" някъде си.

От гледна точка на "РАЗУМА"... всичко това са обикновени детски болести. Болести на растежа, на идентичността и нейната мимикрия и трансформации. Едно от тях е явлението ВЯРА. Още не може да се изживее, още не може да се израсте. И масата от хора, плуват сред него и за тях това е именно живота, вселената и всичко останало. До степен, до която да се самоотрекат - като несъществуващи, щото нямали същност. И този рефрен толкова добре да им звучи, толкова удобно... И добре беше написано от МОХИНИ - човек, който има проблем със себе си лесно това се трансформира в намиране на отрицание на вътрешното себе си, чрез подбор и специален прочит на готови концепции.

Колеги... тук никой не пише осъзнато за проблемите със себе си. Всеки си е наложил маска на знаещ, можещ, на мислещ, на чел... на много опитен. Отсякъде се лее внушение колко се може, знае и за голяма начетеност. Обаче... някъде между думите ... излизат други неща. Щото маските са едно... а, това дето е зад тях, дето го крие всеки... щото за форуми не можело, не ставало, не трябвало... Някак си... много лесно всички играят с лекота на играта - тук във форума ще съм "Това, което ми трябва да съм, което искам да съм, което ми харесва да съм, което мечтая да съм... Добре... отработва го всеки още от дете... главно защото детското в нас, заключава първоситнално, че ако не си добър, ако не си с маска, опитомен сред матричните закони, норми, правила - няма да го одобрят, няма да е харесван, няма да е предпочитан... А това маймунячето във всеки от нас, асоциира със "добре". И го стреми, защото всяко маймуняче, е записало в главичката си основния му фундамент "жив съм когато ми е ДОБРЕ"... Това е и основния проблем с нещото, наречено СТРАДАНИЕ... и концепциите са справяне - я с гнева, я със страданията, я с депресиите... и с гласовете в главата, с настроенията или изблиците, с клатушкането, страхуването, нестабилността и тревогите...

И за да избяга от всичко това, всеки напира с маската на "желания АЗ", на това, което искам да съм... А НЕ СЪМ.

Дори и в живота да се играе, колкото и добре да се играе, колкото и думички да се редят за обратното. Няма човек, който да може да скрие онова в себе си, което хич не му се иска да покаже. Дори и на себе си не му се иска да покаже. Дори и през себе си се ужасява или е възпитан да го крие. ОНОВА СЕБЕ СИ, което никъде го няма по форумите... Ама иначе пращи от нагласената духовност - дето е по концепции и научени и повтаряни думички. Пращи от реплики и дуплики и триплики... на неща, дето били казани, щото имало някой да ги измисли. И на маймунките просто им трябва да повтарят.

За коя вяра... и кое прераждане става въпрос... в темата. Маймунското... дето по маймунски е направено, повтаряно и само да се приказка и удобно да наглася според нагласите... ??? Вижте кои хора какви теми само са отворили. То още по заглавията става ясно - още с "антрето" - какво, колко, кое, как... и зад всичко това КОЙ... за да се стигне до защитното - няма аз, няма кой, няма нищо... щото нямало същност.

И тема след тема, коментар, след коментар... Едно и също, едно и също - на всяка реплика, на всяка фраза - едно и също. Не че нещо... това било мнението на някого си за нещо си. Никой не го интересува, най-малко мен.

С вярващи е безмислено да се общува. За мен поне - това е като да се говори с компютърна програма. Има само имитация на онова, което програмистите са дефинирали с кода си. Както всеки папагал или маймунка... Но няма жив човек. Няма мислещ човек, защото никой зависим не може да е мислещ. Може... само до границата на вярата си. Това  е неговия хоризонт... и неговата клетка.

Но поне, чрез всичко това, другите, говорейки за един, да не задействат собствените си защитни механизми... и така да имат поне шанса да се огледат отвъд защитите си. Поне шанс. Не че нещо... но поне това. Друго не е възможно. И добре че е така. Възрастите не могат да се прескачат. Кризите - също. Всеки ще си мине по неговото... нито думичките, нито репликите на думички, редене на идоли, поклони или величия, на свещености или канони... Докато го няма разума, за маймунката има нещо, дето тя го нарича УМ...

То не бяха илюзии, миражи, взаимозависимости... Ако човекът е процес, можем ли да кажем, че той е само сега? Или заема цялата (безкрайна) продължителност на процеса? Бил се изменял. Не, не се изменя. Може ли да се промени миналото? А бъдещето не съществува, т.е. то се създава, не се изменя. Ние живеейки сме оставили следи, които не могат да се заличат, нито да се променят. И следите, които ще оставим в бъдеще няма да могат да се променят. Илюзията за промяна идва от невъзможността ни да схванем целия процес, а само тази част, която възприемаме като настояще. Истината е, че веднъж проявен, всеки последователен миг от процеса изчезва, но оставя своя вечен отпечатък в пространството (акаша). Нищо не може да бъде променено след като се е случило. А бъдещето сътворяваме добавяйки нови решения към последствията, които вече сме създали и които законът за карма ще прояви. Така ние имаме възможността да използваме дори и закона в наша полза (без разбира се да го променяме).

Процесите са си процеси и без нас и нашето отношение. Звезди се "раждат" и "умират", за да бъде родено нещо друго, което на свой ред да умре, ставайки основа за нещо трето и т.н. Единственото, което реално е в наши ръце, е собственото ни съзнателно отношение за мащаба на последствията от личните ни решения и постъпки. И тъй като човек не е свикнал да мисли в множествено число и се отнася с пълно нехайство към заобикалящото го, светът, в който живеем, е логичното следствие от несъзнателните и съзнателни действия на нашите предци. Всеки един човек носи в себе си миналото, което може да изменя в настоящия момент, чиито последствия ще бъдат усетени в бъдещето. Това е "кармата", която носим и за която всички сме отговорни както пред себе си, така и за всичко, с което сме свързани по някакъв начин чрез нишката, наречена Живот. И колкото да са ни неприятни явления от типа на убийци, психопати, престъпници, политици и т.н. - те всички са наши собствени рожби, собствени творения. Личното ни нехайство и неосъзнатост, нежелание за промяна, невежество, страхове и егоизъм създават подходящи условия за съществуването на зверства и трагедии. Това е причината на Изток да считат невежеството за най-голям грях, тъй като  несъзнаването и незнанието за последствията от нашите мисли и действия, неминуемо води до страдания.

Ако игнорираш простака и се обградиш само с хора, които ти допадат, по никакъв начин не променяш състоянието на нещата. Променяш само атмосферата за определен периметър и за известно време, но вън от него страданията продължават да се вихрят, а всеки човек в малката и удобна реалност, която си е създал, само се моли той и близките му да останат недокоснат от тях…Но винаги можеш да избереш да не си останеш само с моленето и да промениш в нещо в себе си, което неминуемо дава отражение и в света извън теб. Нужни са ни количествени натрупвания, започващи на личностно ниво, които с течение на времето да доведат до качествени изменения. Само по този начин всяко лично, осъзнато действие добива смисъл и безсмъртие, защото се превръща в стабилна основа за нещо по-добро, по-градивно и по-разумно за всички останали същества.

ето това е примера как се общува със зависим, каквито са всички вярващи. Всеки вярващ е зависим от вярата си, защото само чрез нея, той е жив, той е нещо, той изживява че живее... Това е прегърнал, това е патерицата му, това е всичко заради, и със... което живее.

...

Всички сме вярващи. Дори и ти изказваш генерализации, които едва ли си проверил лично. Няма нищо лошо във вярата, стига тя да е обоснована. Но и тогава 100% гаранция за истинност няма.

Вярата е неизбежен етап от пътя към истината. Изключения не можеш да дадеш. Дори и учените първо съставят хипотези, които впоследствие евентуално биват доказвани или отхвърляни по теоретичен, емпиричен или друг начин. А хипотезите не са нищо повече от обоснована вяра. Ама ти ако се върнеш назад в историята на науката, ще срещнеш толкова вяра, колкото и най-големите религиозни фанатици не показват. Въпросът, пак повтарям, е в това с какво тази вяра е подплатена.