Всичко е било, е или ще бъде някога човек. В този смисъл под "човешко" разбирам всичко "притежаващо" Атман.

Интересно... Ако те разбирам правилно, то формата на екзистиране няма значение. Тогава насекомите притежават ли Атман? Или растенията? Или звездите, планетите и кометите, примерно?

Разграничаването между добро и зло, правилно и неправилно и т.н. е нужно, доколкото във всеки момент ние сме поставени пред избор, носещ различни последствия - някой път благоворни, друг път - не. Аз мога да приема съществуването на злото като част от несъвършенствата на този свят (вкл. и моето собствено несъвършенство). Борба също има, но тя не е цел, а необходимото усилие необходимо за да се извърши дадена трансформация. Съществуването на несъвършенство не е враг, а нещо, което е в реда на нещата. Но когато осъществяването на дадена положителна промяна е в сферата на нечии възможности, то е добре тази промяна да бъде осъществена, а неизвършването й също приемам за несъвършенство. Тук няма омраза или някакво друго отрицателно отношение към несъвършенството, но желание за неговата трансформация (доколкото е възможно и е наистина в положителна посока - примерно не се осъществява чрез насилие върху нечия воля, която не е готова за промяната).

Редактирано 20 септември 201511 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Разграничаването между добро и зло, правилно и неправилно и т.н. е нужно, доколкото във всеки момент ние сме поставени пред избор, носещ различни последствия - някой път благоворни, друг път - не.

Това е така на нивото на конвенционалната истина или възприятие. Изобщо, не го отричам и винаги съм акцентирал върху това, понеже така работи каузалността (карма).

Интересно... Ако те разбирам правилно, то формата на екзистиране няма значение. Тогава насекомите притежават ли Атман? Или растенията? Или звездите, планетите и кометите, примерно?

Насекомите и растенията - да. Но те не притежават достатъчно развит ум, така че нямат и самосъзнание, и воля, и избор. В този смисъл те не са и напълно кармически отговорни за действията си, а развитието им се осъществява групово и без тяхното активно участие. За небесните тела не може да се каже, че притежават атман, но зад тях стоят същности, които направляват еволюциите, които се осъществяват на всяко едно от телата (не е задължително да са във видимия физически свят) и те разбира се притежават атман. В западната традиция (примерно теософи, розенкройцери и др.) се използват термините планетарни и слънчеви (соларни) логоси.

Това е така на нивото на конвенционалната истина или възприятие. Изобщо, не го отричам и винаги съм акцентирал върху това, понеже така работи каузалността (карма).

 

С няколко думи, работим с илюзията, халюцинацията, миража, на относително (конвенционално) ниво, но на абсолютно, знаем ,че не съществува реално, затова не й вярваме...

Редактирано 20 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

С няколко думи, работим с илюзията, халюцинацията, миража, на относително (конвенционално) ниво, но на абсолютно, знаем ,че не съществува реално, затова не й вярваме...

С няколко думи, предполагам, че може да се каже и така... Ето ти един подарък от мен, т.е. нещо, което преведох преди време. То е от "The Seven Points of Mind Training. Practical Instructions On The Path To Awakening" by Venerable Shangpa Rinpoche, т.е. коментар на един от нашите учители върху една от ключовите инструкции на Геше Чекава за ло-джонг:

"ТОЧКА ВТОРА: АКТУАЛНАТА ПРАКТИКА – УПРАЖНЯВАНЕ В БОДХИЧИТА

2.1. КРАЙНАТА БОДХИЧИТА

Актуалната практика включва тренировката в двата вида бодхичита: крайната бодхичита и относителната бодхичита. Тези учения наблягат повече на относителната бодхичита и само на кратко обясняват крайната бодхичита. Въпреки това, чрез изследващата медитация фокусирана върху ума, ние ще можем да си създадем представа за постигането на крайната бодхичита.

АКТУАЛНАТА МЕДИТАЦИЯ:

2.2. РАЗГЛЕЖДАЙ ВСИЧКИ ФЕНОМЕНИ КАТО СЪН

Чрез изследващата медитация, ние осъзнаваме, че всички феномени имат природата на пустотата. Говорейки относително, всички феномени се появяват около нас ясни и отчетливо организирани. Обаче, ако се вгледаме по-дълбоко, то ще открием, че е трудно да установим реалността на нещата, въпреки че привидно се проявяват. Защо това е така? Това е така, защото всички явления, които възприемаме са проекции на нашия объркан ум.

Да предположим, че търсим Шангпа Ринпоче. Много е просто. Всеки ще каже "Ринпоче е ей там". Можем да го открием много лесно. Но ако след това потърсим Ринпоче по-задълбочено във видимия Ринпоче, ние няма да успеем да го открием. Сега, опитайте да откриете себе си в себе си. След като започнете да търсите себе си отвътре, вие ще откриете, че няма нищо, което може да определите като "себе". Следователно, невъзможността да откриете "себе" е истината, до която стигате при търсенето на "себе".

Много майстори от различни религиозни традиции са давали различни обяснения за начина, по който явленията съществуват или се формират, както и за това как те престават да съществуват. В будизма, най-приетото обяснение е Взаимозависимия Произход. Господарят Буда съща казва "Ye dharma hetu prabhava", което означава "Всички феномени възникват по силата на условия". Нищо не се случва независимо и не съществува само на собствено основание. То се появява поради серия от зависими причини. Всичко, което се случва зависи от това, което се е случило по-рано. Когато подходящите условия се съберат заедно, то нещо ново ще бъде създадено, ще се формира или ще се установи. Напр., когато поставите три пръчки заедно ще създадете триножник. Но когато махнете една от тях, останалите пръчки трудно ще продължат да стоят. Освен това, когато тези три пръчки са заедно, то има проявление на нещо, което наричаме "триножник". Това не е независимо проявление – неговото съществуване не е присъщо на отделните пръчки, а изисква съчетаването им, за да възникне. Това показва ак феномените се проявяват и функционират взаимозависимо.

2.3. ИЗСЛЕДВАЙ НЕРОДЕНАТА ПРИРОДА НА ФЕНОМЕНИТЕ

Когато се вгледаме директно в природата на ума откриваме, че дори умът не съществува сам по себе си. Той няма никакъв произход, траене или край. Няма идентичност и характеристики. Следователно, не можем да кажем, че умът съществува или не съществува.

Това е много кратък и прост опит за описание на крайната истина на феномените и себе си.

2.4. ДОРИ ЛЕКАРСТВОТО ИЛИ ПРОТИВООТРОВАТА Е СВОБОДНО ОТ ПРИСЪЩА ПРИРОДА

Може да възникне мисълта: "Ако всичко е пусто, защо трябва да извършвам добри действия, след като няма такова нещо като заслуга? Заслугата също е пуста." Ако такава мисъл се появи трябва просто да се вгледаме в нея. Ще осъзнаем, че дори тази мисъл не съществува сама по себе си.

2.4. ПОЧИВАЙ В ПРИРОДАТА НА ВСИЧКО, В СЪЩНОСТТА

Идеята е да влезем в неконцептуална медитация и да отпуснем ума в естественото му състояние, което е напълно свободно от всякакво ментално прилепване. Не бива да насилваме ума да остане в неконцептуално състояние чрез мисловен натиск. Вместо това, следвайки изследващия метод трябва да медитираме върху крайната истина.

СЛЕД МЕДИТАЦИЯ

2.5. СЛЕД МЕДИТАЦИЯ, ОЦЕНЯВАЙ ВСИЧКИ ФЕНОМЕНИ КАТО ИЛЮЗИЯ

След медитация, трябва да се опитваме да подържаме осъзнаването и опита, който е възникнал от медитацията и реализацията на крайната истина. На тибетски имаме термин – наричаме това "влагата на медитацията". След пороен дъжд, земята запазва влажността си известно време, дори когато е спряло да вали. По подобен начин, след нашата медитация, ние трябва да се стремим да съхраним осъзнаването на крайната истина за всички явления, дори когато формално не медитираме.

Всеки път, когато виждаме или попадаме на нещо в нашия ежедневен живот, трябва дълбоко в сърцето си да разберем, че то не съществува истински само по себе си като независим обект. Не трябва да се вкопчваме в нищо като реално или истинско, а вместо това трябва да разпознаваме феномените като илюзорни."

 В западната традиция (примерно теософи, розенкройцери и др.) се използват термините планетарни и слънчеви (соларни) логоси.

Да, познавам тези представи. Те имат аналог в будизма. Само за растенията не съм съвсем съгласен... Обаче, да попитам още по-директно. Има ли една тухла Атман?

Редактирано 20 септември 201511 г. от scepsis108 (преглед на промените)

С няколко думи, предполагам, че може да се каже и така... Ето ти един подарък от мен, т.е. нещо, което преведох преди време. То е от "The Seven Points of Mind Training. Practical Instructions On The Path To Awakening" by Venerable Shangpa Rinpoche, т.е. коментар на един от нашите учители върху една от ключовите инструкции на Геше Чекава за ло-джонг:

"ТОЧКА ВТОРА: АКТУАЛНАТА ПРАКТИКА – УПРАЖНЯВАНЕ В БОДХИЧИТА

2.1. КРАЙНАТА БОДХИЧИТА

Актуалната практика включва тренировката в двата вида бодхичита: крайната бодхичита и относителната бодхичита. Тези учения наблягат повече на относителната бодхичита и само на кратко обясняват крайната бодхичита. Въпреки това, чрез изследващата медитация фокусирана върху ума, ние ще можем да си създадем представа за постигането на крайната бодхичита.

АКТУАЛНАТА МЕДИТАЦИЯ:

2.2. РАЗГЛЕЖДАЙ ВСИЧКИ ФЕНОМЕНИ КАТО СЪН

Чрез изследващата медитация, ние осъзнаваме, че всички феномени имат природата на пустотата. Говорейки относително, всички феномени се появяват около нас ясни и отчетливо организирани. Обаче, ако се вгледаме по-дълбоко, то ще открием, че е трудно да установим реалността на нещата, въпреки че привидно се проявяват. Защо това е така? Това е така, защото всички явления, които възприемаме са проекции на нашия объркан ум.

Да предположим, че търсим Шангпа Ринпоче. Много е просто. Всеки ще каже "Ринпоче е ей там". Можем да го открием много лесно. Но ако след това потърсим Ринпоче по-задълбочено във видимия Ринпоче, ние няма да успеем да го открием. Сега, опитайте да откриете себе си в себе си. След като започнете да търсите себе си отвътре, вие ще откриете, че няма нищо, което може да определите като "себе". Следователно, невъзможността да откриете "себе" е истината, до която стигате при търсенето на "себе".

Много майстори от различни религиозни традиции са давали различни обяснения за начина, по който явленията съществуват или се формират, както и за това как те престават да съществуват. В будизма, най-приетото обяснение е Взаимозависимия Произход. Господарят Буда съща казва "Ye dharma hetu prabhava", което означава "Всички феномени възникват по силата на условия". Нищо не се случва независимо и не съществува само на собствено основание. То се появява поради серия от зависими причини. Всичко, което се случва зависи от това, което се е случило по-рано. Когато подходящите условия се съберат заедно, то нещо ново ще бъде създадено, ще се формира или ще се установи. Напр., когато поставите три пръчки заедно ще създадете триножник. Но когато махнете една от тях, останалите пръчки трудно ще продължат да стоят. Освен това, когато тези три пръчки са заедно, то има проявление на нещо, което наричаме "триножник". Това не е независимо проявление – неговото съществуване не е присъщо на отделните пръчки, а изисква съчетаването им, за да възникне. Това показва ак феномените се проявяват и функционират взаимозависимо.

2.3. ИЗСЛЕДВАЙ НЕРОДЕНАТА ПРИРОДА НА ФЕНОМЕНИТЕ

Когато се вгледаме директно в природата на ума откриваме, че дори умът не съществува сам по себе си. Той няма никакъв произход, траене или край. Няма идентичност и характеристики. Следователно, не можем да кажем, че умът съществува или не съществува.

Това е много кратък и прост опит за описание на крайната истина на феномените и себе си.

2.4. ДОРИ ЛЕКАРСТВОТО ИЛИ ПРОТИВООТРОВАТА Е СВОБОДНО ОТ ПРИСЪЩА ПРИРОДА

Може да възникне мисълта: "Ако всичко е пусто, защо трябва да извършвам добри действия, след като няма такова нещо като заслуга? Заслугата също е пуста." Ако такава мисъл се появи трябва просто да се вгледаме в нея. Ще осъзнаем, че дори тази мисъл не съществува сама по себе си.

2.4. ПОЧИВАЙ В ПРИРОДАТА НА ВСИЧКО, В СЪЩНОСТТА

Идеята е да влезем в неконцептуална медитация и да отпуснем ума в естественото му състояние, което е напълно свободно от всякакво ментално прилепване. Не бива да насилваме ума да остане в неконцептуално състояние чрез мисловен натиск. Вместо това, следвайки изследващия метод трябва да медитираме върху крайната истина.

СЛЕД МЕДИТАЦИЯ

2.5. СЛЕД МЕДИТАЦИЯ, ОЦЕНЯВАЙ ВСИЧКИ ФЕНОМЕНИ КАТО ИЛЮЗИЯ

След медитация, трябва да се опитваме да подържаме осъзнаването и опита, който е възникнал от медитацията и реализацията на крайната истина. На тибетски имаме термин – наричаме това "влагата на медитацията". След пороен дъжд, земята запазва влажността си известно време, дори когато е спряло да вали. По подобен начин, след нашата медитация, ние трябва да се стремим да съхраним осъзнаването на крайната истина за всички явления, дори когато формално не медитираме.

Всеки път, когато виждаме или попадаме на нещо в нашия ежедневен живот, трябва дълбоко в сърцето си да разберем, че то не съществува истински само по себе си като независим обект. Не трябва да се вкопчваме в нищо като реално или истинско, а вместо това трябва да разпознаваме феномените като илюзорни."

 

Ей на този човек в разсъжденията грешка не мога да намеря. Написано е ясно и точно, и не става въпрос за вяра в каквото и да било, а за практика. Винаги ми е допадало да прочета цитат от някой мъдър човек, за което благодаря! Самия текст може да послужи за основа на практика и за медитация, дори ако се разглежда частично, а като се навърже целия смисъл, се появява мъдростта която е открил на Буда (и не само, както правилно направи забележка), блясвайки като в цялото си съвършенство навсякъде, вътре и около

Редактирано 20 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ей на този човек в разсъжденията грешка не мога да намеря. Написано е ясно и точно, и не става въпрос за вяра в каквото и да било, а за практика. Винаги ми е допадало да прочета цитат от някой мъдър човек, за което благодаря! Самия текст може да послужи за основа на практика и за медитация, дори ако се разглежда частично, а като се навърже целия смисъл, се появява мъдростта която е открил на Буда (и не само, както правилно направи забележка), блясвайки като в цялото си съвършенство навсякъде, вътре и около

Aми тогава, щом ти се вижда смислено, ето още от малко от него:

 

"ОТНОСИТЕЛНАТА БОДХИЧИТА

Сега сме готови да започнем с актуалната практика на относителната бодхичита или "тонглен". "Тонг" означава "давам", а "лен" – "приемам" или "получавам". Заедно двете думи означават "разменям". "Тонглен" се отнася до размяната на нечие щастие за страданието на другите. По-точно, тази медитация изисква да изпратим всички наши добри качества, заслуга, причините за щастието си и самото щастие на другите и да получим цялото страдание и причините за страданието на всички чувстващи същества. Мотивацията е, те да се освободят от страданието и причините за него. Tрябва да изпитваме радост от тяхното щастие и от това, че се освобождават от коренната причина за страданието.

ПОДГОТОВКА

РАЗВИВАЙ ЛЮБЯЩА ДОБРОТА И СЪСТРАДАНИЕ

Преди да започнем с актуалната тонглен практика, трябва да развием любяща доброта и състрадание. Това е основата на тонглен медитацията. 

Нашата привързаност към представата за себе е причината да поставяме себе си пред другите и да оценяваме собственото си щастие като по-важно от всичко останало. От тази разлика се развиват емоционалните замърсявания – желание, омраза, невежество, гордост и ревност. Този "Аз", представата за себе, трябва да бъде разрушена, защото е семето на цялото страдание. Тонглен медитацията намалява тази привързаност и причините за любящата доброта и състраданието възникват естествено, когато престанем да чертаем граници между себе си и другите.

Какво представляват любящата доброта и състраданието и как да ги култивираме? Без любяща доброта и състрадание, нашата тонглен медитация няма да се развие и няма да постигнем просветление.

Да допуснем, че вашето дете, което много обичате, се разболее физически или има други проблеми. Като родител, вие силно ще се разтревожите и ще направите всичко по силите си, за да облекчите неговото страдание. Това преживяване представлява истинската любов към вашето дете. По подобен начин, когато си припомните за добротата на всички чувсъващи същества, ще започнете да ги цените и любящото отношение към тях ще възникне естествено. Като резултат, винаги ще чувствате, че е нужно да сте добри с тях. Това е любящата доброта.

Между отричането и състраданието има сходство, но техните обекти са различни. При отричането, осъзнавате, че страдате и искате да избегнете това. Искате да помогнете на себе си. При състраданието, вие усещате, че всички същества страдат, изпитвате съчувствие към тях и искате те да се освободят от страданието.

Състраданието възниква, когато почувствате емпатия към другите и радостно се ангажирате с действия, които да им помогнат. Не трябва да се принуждавате да развивате съчувствие към някой, който не е свързан с вас. Състраданието ще възникне естествено, когато повече не сте привързани към представата за себе и изпитате необходимост да направите нещо за другите.

Следователно, първо трябва да развием любящо отношение към тези, които са най-загрижени и добри с нас като си припомним тяхната доброта. Когато успеем да почувстваме любяща доброта към тях, няма да изпитаме затруднение да развием състрадание, защото то е просто разширяване на любящото отношение.

Започваме практиката си с нашата майка. Обикновено казваме: "Моята майка е най-загрижения и обичащ ме човек на този свят." Представяме си я срещу себе си и мислим: "От момента, в който съм бил заченат, тя е понасяла множество трудности и лишения. След като съм се родил, тя се е грижела много добре за мен. Когато съм боледувал, тя непрестанно се е тревожела за мен. Когато не съм можел да спя, тя също не е можела да заспи. Когато съм бил дете, тя ме е възпитавала. Учила ме е и ми е показала разликата между добро и лошо. Използвала е всеки възможен метод, за да ми помогне изоставя погрешното поведение. Целият и живот е бил посветен на това, нейното бебе да стане добър човек." Защото, имено поради усилията на нашaтa майкa, днес сме разумни и можем да се срещнем с Дхарма и истински духовен майстор. Имаме свободата и способността да практикуваме Дхарма. Това постижение се дължи на грижите, които тя е положила да ни отгледа. Майка ни наистина е прекрасна!

Имали сме толкова много прераждания в самсара от безначални времена и във всяко от тях сме имали майки и други, които са се грижели за нас. Те са преминавали през същите трудности и страдания като нашата сегашна майка. Maкар да не можем да си спомним нашите предишни животи, то можем да получим потвърждение, че всички чувстващи същества са били наши майки или благодетели. Всички те са били много добри към нас и са се грижели за нас инзвънредно много. Днес, те преживяват изключително страдание. Някои майки са в адските светове, където страдат от крайна горещина и студ. Други са в световете на гладните духове страдайки от жажда и глад. Трети са в животинската сфера. Наистина, всички чувстващи същества, всички наши майки, понасят различни видове страдания в самсара. Ако помислим над всичк тези неща, любящата доброта и състраданието ще възникнат в нас.

В практиката, първата категория същества, към които е най-лесно да развием любяща доброта и състрадание са тези, с които имаме близка връзка като нашите братя и сестри, роднини и близки приятели.

Втората категория са съществата в низшите сфери, каквито са тези в адските светове, животните и гладните духове. Ако разберем, че те преживяват силно страдание, ще почувстваме жалост и ще развием съчувствие към тях.

Трета категория включва хората, които ни мразят или смущават, каквито са нашите врагове. Това е най-трудното поле за развиване на любяща доброта и състрадание. Но ако сме практикуващи, то ще можем да видим, че нашите врагове също са много добри. Те са причината да имаме множество благоприятни възможности да развиваме качества като търпение, способност да разбираме природата на менталните замърсявания и т.н. В действителност, те не ни нараняват. Те индиректно подкрепят нашата практика и развиването на търпение и толерантност. Ако мислим по този начин, то не трябва само да сме благодарни на нашите врагове, но също да ги обичаме, защото те са толкова важни за нас. Медитирайки по този начин, ще можем да развием любяща доброта и състрадание стъпка по стъпка. Накрая, ще ни е лесно да почувстваме любяща доброта и състрадание дори към враговете си.

Следователно, започваме с нашата майка, след това продължаваме с нашите роднини и приятели, после със страдащите същества в низшите сфери и по-нататък с нашите врагове. Накрая ще обхванем всички чувстващи същества.

Toва са правилните стъпки в точния ред, но обикновено не е възможно да развием пълноценна любов и състрадание към всички чувстващи същества от самото начало. Дори да мислим, че сме го направили, то ще е нещо повърхностно. Въпреки, че можем да се опитваме да развием любяща доброта и състрадание към всички чувстващи същества, то на практика няма да успеем в пълна степен. Така е, защото за да развием нашата практика, тръгваме от точката, в която сме в момента."

Редактирано 20 септември 201511 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Aми тогава, щом ти се вижда смислено, ето още от малко от него:

 

"ОТНОСИТЕЛНАТА БОДХИЧИТА

Сега сме готови да започнем с актуалната практика на относителната бодхичита или "тонглен". "Тонг" означава "давам", а "лен" – "приемам" или "получавам". Заедно двете думи означават "разменям". "Тонглен" се отнася до размяната на нечие щастие за страданието на другите. По-точно, тази медитация изисква да изпратим всички наши добри качества, заслуга, причините за щастието си и самото щастие на другите и да получим цялото страдание и причините за страданието на всички чувстващи същества. Мотивацията е, те да се освободят от страданието и причините за него. Tрябва да изпитваме радост от тяхното щастие и от това, че се освобождават от коренната причина за страданието.

ПОДГОТОВКА

РАЗВИВАЙ ЛЮБЯЩА ДОБРОТА И СЪСТРАДАНИЕ

Преди да започнем с актуалната тонглен практика, трябва да развием любяща доброта и състрадание. Това е основата на тонглен медитацията. 

Нашата привързаност към представата за себе е причината да поставяме себе си пред другите и да оценяваме собственото си щастие като по-важно от всичко останало. От тази разлика се развиват емоционалните замърсявания – желание, омраза, невежество, гордост и ревност. Този "Аз", представата за себе, трябва да бъде разрушена, защото е семето на цялото страдание. Тонглен медитацията намалява тази привързаност и причините за любящата доброта и състраданието възникват естествено, когато престанем да чертаем граници между себе си и другите.

Какво представляват любящата доброта и състраданието и как да ги култивираме? Без любяща доброта и състрадание, нашата тонглен медитация няма да се развие и няма да постигнем просветление.

Да допуснем, че вашето дете, което много обичате, се разболее физически или има други проблеми. Като родител, вие силно ще се разтревожите и ще направите всичко по силите си, за да облекчите неговото страдание. Това преживяване представлява истинската любов към вашето дете. По подобен начин, когато си припомните за добротата на всички чувсъващи същества, ще започнете да ги цените и любящото отношение към тях ще възникне естествено. Като резултат, винаги ще чувствате, че е нужно да сте добри с тях. Това е любящата доброта.

Между отричането и състраданието има сходство, но техните обекти са различни. При отричането, осъзнавате, че страдате и искате да избегнете това. Искате да помогнете на себе си. При състраданието, вие усещате, че всички същества страдат, изпитвате съчувствие към тях и искате те да се освободят от страданието.

Състраданието възниква, когато почувствате емпатия към другите и радостно се ангажирате с действия, които да им помогнат. Не трябва да се принуждавате да развивате съчувствие към някой, който не е свързан с вас. Състраданието ще възникне естествено, когато повече не сте привързани към представата за себе и изпитате необходимост да направите нещо за другите.

Следователно, първо трябва да развием любящо отношение към тези, които са най-загрижени и добри с нас като си припомним тяхната доброта. Когато успеем да почувстваме любяща доброта към тях, няма да изпитаме затруднение да развием състрадание, защото то е просто разширяване на любящото отношение.

Започваме практиката си с нашата майка. Обикновено казваме: "Моята майка е най-загрижения и обичащ ме човек на този свят." Представяме си я срещу себе си и мислим: "От момента, в който съм бил заченат, тя е понасяла множество трудности и лишения. След като съм се родил, тя се е грижела много добре за мен. Когато съм боледувал, тя непрестанно се е тревожела за мен. Когато не съм можел да спя, тя също не е можела да заспи. Когато съм бил дете, тя ме е възпитавала. Учила ме е и ми е показала разликата между добро и лошо. Използвала е всеки възможен метод, за да ми помогне изоставя погрешното поведение. Целият и живот е бил посветен на това, нейното бебе да стане добър човек." Защото, имено поради усилията на нашaтa майкa, днес сме разумни и можем да се срещнем с Дхарма и истински духовен майстор. Имаме свободата и способността да практикуваме Дхарма. Това постижение се дължи на грижите, които тя е положила да ни отгледа. Майка ни наистина е прекрасна!

Имали сме толкова много прераждания в самсара от безначални времена и във всяко от тях сме имали майки и други, които са се грижели за нас. Те са преминавали през същите трудности и страдания като нашата сегашна майка. Maкар да не можем да си спомним нашите предишни животи, то можем да получим потвърждение, че всички чувстващи същества са били наши майки или благодетели. Всички те са били много добри към нас и са се грижели за нас инзвънредно много. Днес, те преживяват изключително страдание. Някои майки са в адските светове, където страдат от крайна горещина и студ. Други са в световете на гладните духове страдайки от жажда и глад. Трети са в животинската сфера. Наистина, всички чувстващи същества, всички наши майки, понасят различни видове страдания в самсара. Ако помислим над всичк тези неща, любящата доброта и състраданието ще възникнат в нас.

В практиката, първата категория същества, към които е най-лесно да развием любяща доброта и състрадание са тези, с които имаме близка връзка като нашите братя и сестри, роднини и близки приятели.

Втората категория са съществата в низшите сфери, каквито са тези в адските светове, животните и гладните духове. Ако разберем, че те преживяват силно страдание, ще почувстваме жалост и ще развием съчувствие към тях.

Трета категория включва хората, които ни мразят или смущават, каквито са нашите врагове. Това е най-трудното поле за развиване на любяща доброта и състрадание. Но ако сме практикуващи, то ще можем да видим, че нашите врагове също са много добри. Те са причината да имаме множество благоприятни възможности да развиваме качества като търпение, способност да разбираме природата на менталните замърсявания и т.н. В действителност, те не ни нараняват. Те индиректно подкрепят нашата практика и развиването на търпение и толерантност. Ако мислим по този начин, то не трябва само да сме благодарни на нашите врагове, но също да ги обичаме, защото те са толкова важни за нас. Медитирайки по този начин, ще можем да развием любяща доброта и състрадание стъпка по стъпка. Накрая, ще ни е лесно да почувстваме любяща доброта и състрадание дори към враговете си.

Следователно, започваме с нашата майка, след това продължаваме с нашите роднини и приятели, после със страдащите същества в низшите сфери и по-нататък с нашите врагове. Накрая ще обхванем всички чувстващи същества.

Toва са правилните стъпки в точния ред, но обикновено не е възможно да развием пълноценна любов и състрадание към всички чувстващи същества от самото начало. Дори да мислим, че сме го направили, то ще е нещо повърхностно. Въпреки, че можем да се опитваме да развием любяща доброта и състрадание към всички чувстващи същества, то на практика няма да успеем в пълна степен. Така е, защото за да развием нашата практика, тръгваме от точката, в която сме в момента."

 

Да, това са един вид практики, чувал съм за тях, но не съм ги практикувал всичките. В будизма, знаеш, има много пътища водещи до едно и също, понякога дори се нанася побой над ученика, разбира ако учителя е преценил че има някакъв шанс, тоя калъф, да достигне някакво ниво на осъзнаване (метода на Кьониг ). За опонентите обаче, в повечето случаи боя не помага, защото те са достатъчно пребити от кармата си, затова се прилагат и от тези които ти даваш, и ако им е писано, да хванат последния влак от реалността, в която се намират...

Редактирано 20 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Да, познавам тези представи. Те имат аналог в будизма. Само за растенията не съм съвсем съгласен... Обаче, да попитам още по-директно. Има ли една тухла Атман?

Не.

Да, това са един вид практики, чувал съм за тях, но не съм ги практикувал всичките.

Това е просто основата за сутра–Махаяна практиката на тонг-лен, която е известна като "тайната Махаяна практика", понеже е много близка до подхода на Ваджраяна. Много дълго тези учениния не са били споделяни открито. Били са държани в тайна, за да не предизвикат объркване. Не е съвсем като Ваджраяна, но е сходна, понеже използва подобен подход.

–––––––

Някъде тук прочетох, че си присъствал на откриването на Ступата на Плана. А на посвещението в 21–та Тари, според традицията на Чогюр Лингпа, която даде Манива Шераб Гялцен Ринпоче на следващия ден, беше ли?

Манива Шераб Гялцен Ринпоче е нашия първи истински Ваджраяна–учител. Майка прави три седмици ретрит в неговия манастир в Катманду. Той е изключително квалифициран и качествен Ваджраяна–учител. За съжаление, не знае английски. Но е прекрасно, просветлено същество и ступата на Плана се дължи на неговата просветлена активност, както и на всички от ДП у нас, разбира се.

Не.

шегувам се, разбира се.

Редактирано 20 септември 201511 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Някъде тук прочетох, че си присъствал на откриването на Ступата на Плана. А на посвещението в 21–та Тари, според традицията на Чогюр Лингпа, която даде Манива Шераб Гялцен Ринпоче на следващия ден, беше ли?

 

Да присъствах, беше празник за безсъщностните ми сетива. На посвещението не.

Да присъствах, беше празник за безсъщностните ми сетива. На посвещението не.

Дано да имаш пак този шанс... Ринпоче е много възрастен, макар че е в прекрасна физическа форма, и не знам дали отново ще посети Европа. Но така или иначе е много добре, че си го срещнал. И ако имаш време и желание, то винаги можеш да се качваш на Плана, за да обикаляш ступата или да медитираш там.

Не съм чел темата, но не - не вярвам в прераждането. Вярвам на написаното в Библията.

Дано да имаш пак този шанс... Ринпоче е много възрастен, макар че е в прекрасна физическа форма, и не знам дали отново ще посети Европа. Но така или иначе е много добре, че си го срещнал. И ако имаш време и желание, то винаги можеш да се качваш на Плана, за да обикаляш ступата или да медитираш там.

 

Да. О, медитация сред природата, нищо по-хубаво, често практикувам мантрата на Зелената Тара сред природата.

Не съм чел темата, но не - не вярвам в прераждането. Вярвам на написаното в Библията.

Няма лошо, ма що реши, че трябва да го съобщиш? За да ни развеселиш ли? Понеже, то е като да кажеш – не съм чел учебници по Астрономия, но не вярвам, че Земята е сферична ("кръгла", както се казва популярно) и че има еволюция на видовете. По-скоро, мисля, че Бог е поставил някакви кости на динозаври тук и там, за да изпита вярата ни. Нямам съмнение, че е така, понеже вярвам в превода на една книга, която е преминала през безбройни редакции и се нарича "Библия"...

Редактирано 20 септември 201510 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Не съм чел темата, но не - не вярвам в прераждането. Вярвам на написаното в Библията.

 

Да вярваме че отражението е реално? - не бива така... От гледна точка на будизма (уточнявам - моя будизъм, наистина не е коректно да се изказваме от името на целия будизъм, въз основа ограничените ни знания) това не се явява проява на мъдрост; методът за постигането на мъдростта не е сляпата вяра в божество даруващо (без заслуги) спасение, а осъзнаване на зависимия произход и медитация върху вътрешния и външния свят.

Видях темата и коментирах. Проблем ли ти е??! Ако е така - обърни се към някой модератор.

А иначе не ме много интересувате. Нямам намерение да навлизам в безсмислени спорове.

Обаче считай, че съм те напсувал. И то много яко.

 

Извинявам се. Това се отнасяше за предишния индивид.

Будизмът ми беше приоритетен преди повече от 20 години. Човек се променя.

Злото се побеждава само с добро. Един мъдър човек го е казал някога...

Редактирано 20 септември 201511 г. от ncl (преглед на промените)

Будизмът ми беше приоритетен преди повече от 20 години. Човек се променя.

Злото се побеждава само с добро. Един мъдър човек го е казал някога...

 

Здравей. Виждам че перифразираш Буда, от първа глава на Дхамапада, но смисълът за мен не е този, който ти даваш, той е от превода на Макс Мюлер - Защото старо правило е, че омразата никога не се прекратява с омраза. Омразата се прекратява с любов; но малко е старичък този превод и на места е леко съобразен с европейската религия. Ненавистта не се прекратява с ненавист, но с отсъствие на ненавист се прекратява. Тук, виждаме, смисълът на строфата е съвсем различен.

Редактирано 20 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Здравей. Да, точно този превод изглежда съм чел, но и беше вярно отдавна... Беше 90-та година.

Съжалявам, но не си падам много по нюансите. Но преди да повярвам, бях запленен от източните "религии", общо казано.

Медитация, първа дхияна, втора дхияна...

И разбира се - вярвах в прераждането...

Обаче считай, че съм те напсувал. И то много яко.

 

Извинявам се. Това се отнасяше за предишния индивид.

Mен ли си напсувал "и то много яко"?

Не виждам проблем в това да ме напсуваш, щом го считаш за редно, но и не виждам смисъл да го правиш. Някакво облекчение ли ти носи това?

Да, точно теб.

Иначе не си прав - носи облекчение. Както носи облекчение това, че няма кръв по двата ножа като се събудя на сутринта.

няма кръв по двата ножа като се събудя на сутринта.

Защо пък два? Един не стига ли?

Здравей. Да, точно този превод изглежда съм чел, но и беше вярно отдавна... Беше 90-та година.

Съжалявам, но не си падам много по нюансите. Но преди да повярвам, бях запленен от източните "религии", общо казано.

Медитация, първа дхияна, втора дхияна...

И разбира се - вярвах в прераждането...

И след това реши, че е много трудно да носиш отговорност, че е много по-лесно някой друг да носи отговорност за греховете ти, и реши да оставиш всичко в ръцете на Христос...той да те спасява...

Защо пък два? Един не стига ли?

За по-сигурно.

 

Лука22:

36 И рече им: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож

Редактирано 20 септември 201510 г. от Aumi (преглед на промените)

Не. Не е Лука 22:36. Ако някой ден дойде в нашия град, може и да го разбере.

Точно така. Имаш ли друг вариант?