Костенурката, която полетя

Светът около нея беше сив,

безизразен, измислен и нетраен.

Затънала във бури и мъгли,

докосна изведнъж мечта незнайна.

Светът около нея беше лош -

и костенурката не можеше да пее,

за нея и денят все беше нощ,

усещаше, че всъщност не живее.

Светът около нея беше стар,

но тя поиска да прогони мрака.

Затича се, подскочи... полетя,

крилете й погалиха земята.

Светът около нея стана нов,

изпълни се със сладка тиха радост,

светът възкликна, напоен с любов,

видял как костенурката избяга...

канибалd (арихо)

ТИХО! Мая Дългъчева Много е шумно! Грохот от думи ме блъска, тътне в ушите ми, стърже, джомоли, писука... Боже, навярно щастлив е щурецът зимъска, с празен стомах, но най-сетне с тъпанче спукано. Вече не искам да чувам! Не искам да зная. А тишината оказа се рядка и скъпа. Ако ме питате как си представям Рая - декар гора. Мечка може. Без циганин с тъпан. Искам да сърбам роса, треволяци да хрупам и да заровя очи в някой облак зареян... Сняг от глухарчета искам да ме затрупа, да се превърна в глухарче, да оглушея! Напръстник дъжд отлежал наум ще поръчам. Ще се натряскам, без келнер към мен да се тътри. И ще ликувам! Едничкото, дето ме мъчи: как ще запуша ушите си? Ала отвътре.

Писмо до Дядо Коледа

Ти вече си на пенсия навярно,

но ще те чакам в Коледната нощ

да дойдеш с обещания подарък.

Добър съм аз - животът ми е лош...

Зная, че добрите не пропускаш.

Кажи, че ще работиш пак - кажи...

Не могат да стареят топли чувства

подклаждани от детските очи.

Аз стихчета и песнички научих,

когато дойдеш, да те поздравя.

Твоят дар с усмивка да получа...

Нали не остарява любовта?

Законите за теб дано не важат.

Какво ще бъде Коледа без теб?

Надеждите ни, мъката ще смаже,

а може ли без тях да е човек?

valiordanov

ЗНАМ Мая Дългъчева Зрее тълпата гъста. Ангели мои, спите ли? Господ виси на кръста не пред човеци. Пред зрители. Капе кръвта му тежко като в бездарен трилър. Юда си води бележки: "Талантът да се умира." Страстни човеколюбители - прости, но опростени, зяпат без свян под полите на Мария и Магдалена. И се завъртат пролети, зими, летоброене... Боже, смени си ролята, нека и друг бъде гений - Юда със сълзи да плакне кирливите хорски ризи! Човекът да милва агне, не пръстите си да облизва, рало да лее ковачът вместо пирони студени, Мария да спре да плаче с очите на Магдалена... Ангели мои, спите ли? Сняг на перца се стеле. Ако разровиш косите ми, ще видиш - покълват бели. Тъй че, спести ми края - в клоните звън се рони. Казваш - кълвач. Но аз зная - ковач е. Брои пирони.

Пияна (отново)

Мая Попова

Пияна съм от теб. Нали ти казах?

Сама не знам кога ще изтрезнея.

Косите си през Март дори отрязах.

(и ти не вярваше, че ще посмея)

Пияна съм от теб. Дали с вкуса ти

магия си ми сторил – та да мога

при тебе да се връщам триста пъти

и все по-жадна да те пия. Много!

Пияна съм от теб. Какво ми стори?

Напук на предсказания предишни –

по твоето небце ще се разтворя –

стопена сладост на пияна вишна.

Когато си на дъното - Дамян Дамянов

http-~~-//www.vbox7.com/play:4fb704de

СЪН Ясен Ведрин http://www.vedrin-poetry.org/ Стъпвам тихо, утрото да не събудя. Влизам неусетно в твоя сън. От безчувствие, навън прокуден, твой изгнаник съм, или не съм... Аз желая само миг на порив. Само нежен допир на ръце. Знам отдавна как ще отговориш и тъгува моето сърце. Затова в съня ти ще съм искрен. Ще ти кажа думите докрай. И ще бъда твоят светъл бисер, твойта пролет, твоят месец май! Вятърът ще духа с обичта ми! Ще развява твоите коси! Моля те! Не се събуждай само! Аз съм просто сън, но ти не си! Трябва да си тръгвам. Тъмносиньо, утрото обажда се в петел. Сменя хоризонтът цветни линии сякаш със вълшебен акварел. Утре пак в съня ти ще пристъпя и във него ще съм твой любим! А очите ми ще се окъпят във сълзи от плач неутешим!

SG Ani ,това стихотворение е страхотно.

Песен за другарството

Владимир Высоцкий

Ако имаш другар и той

ни е свой, ни е враг и пак

да отгатнеш решиш поне -

струва ли или не?!

Към върха го зови, върви

и все с него бъди и бди -

вързан с него, щом там висиш

няма как да сгрешиш.

Ако той уж върви добре,

но внезапно сдаде и спре,

плахо стъпва по лед и блед

с вик залита напред -

значи с теб редом тук е друг,

не ругай - изпъди го, край!

Недей тръгва с такъв, недей,

за такива не пей!

Ако ли той без хленч, без звук,

зъл, навъсен върви, напук,

ти се сринеш, но той лежи,

стиснал зъби, държи!

Ако той като в бой е пръв

и върха покори със стръв -

ти със него докрай бъди

все едно че си ти.

(превод Асен Сираков)

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=PDRYwVqK99E

Празнувам невъзможната ни среща.

Празнувам невъзможната ни среща.

На масата постилам тишина.

Звъни съседът. Бил самотен нещо.

Помислил си, че също съм сама.

Не съм сама! - усмихвам се смутено,

тъй, сякаш има някаква вина.

Отива си. Оставам само с тебе.

Не се сърди, че той не те видя.

Не се сърди, че той не ни повярва.

Очи за тебе имам само аз.

Защото си измислих този празник.

Защото си откраднах този час.

Целувам те. Добре е, че те няма.

Не бих посмяла, ако беше тук.

Ще ми простят ли жалката измама,

цветята, подарени ми от друг?

Живота си наливам вместо вино

във чашата ти. Може да горчи.

Дано да имаш сили да изпиеш

горчилката на всичките ми дни!

Камелия КОНДОВА

Обява

Заменям една измислена радост

за две сълзи - ама съвсем истински.

И дом с едно уютно мълчание

за едничък тавански писък.

Заменям на Варна мекия климат

за топла дума - на двата полюса.

И още - едно есенно имане,

за едно нямане - пролетно!

Заменям едно породисто куче

за един верен, бездомен пес...

Заменям насилено благополучие

за една нещастна любов днес!

К. Кондова

Редактирано 2 януари 201016 г. от SG Ani (преглед на промените)

Празнувам невъзможната ни среща.

...............

Обява

...............

К. Кондова

Отличен изброр!Поздравления !Камелия Кондова е една невероятна поетеса,обожавам поезия и!

Малко ме разсмя единомислието между нас .Точно днес наодобяд си сложих за подпис част от стихчето "Обява" и факта ,че ти си го поместила тук точно тази вечер е много сладко съвпадението! Стихчето е убиец признавам ,много ме изкефва!

И аз ще прибавя моята лепта и ще зарадвам всички любители на красивата поезия с няколко невероятни стиха на фамозната Камелия Кондова!

Въпрос

Ех, вие, хора недоверчиви,

уморено понесли мрежите.

Има и друг цвят освен сивия

и освен злоба - има и нежност.

Като се връщате у дома гневни

и дърпате децата си за ушите,

не ви ли е хрумвало, че за последно

една нощ ще изгрея звездите...

Ще помръкнат от безразличието ви.

Ще засветят на друга планета.

Ще се раждат страхливи момичета,

за да раждат страхливи момчета.

Зная, плода се бере наесен,

но земята без любов ви е слаба.

Нося ви един хляб и една песен.

Защо поискахте само хляба...

От оня свят

Откакто във очите ви съм трън,

започнах да си мисля за вината.

Признавам си - виновна съм, че вън

и тази нощ съблича се луната.

Виновна съм за тази голота.

Виновна съм, че всъщност е красива.

Виновна съм и още затова,

че край оградите расте коприва.

Виновна съм, че като падне дъжд,

чадърите нарочно се повреждат.

И че живея с най-добрия мъж.

И че в съня му късен се оглеждам.

Виновна съм за есенния звук,

когато през годините ви мине.

Виновна съм като се счупи чук,

попаднал във ръцете на убиец.

Виновна съм за лудите коне -

препусналите из главата мисли.

И за това, че ще родя дете.

И за това, че дяволски го искам!

Виновна съм за всеки свой куплет.

Освен това - за всеки земен корен.

Спокойно спете! Всичко е наред

сега,

когато имате виновен...

Отдавна нищо лошо не е имало...

Отдавна нищо лошо не е имало.

И вече му е време да се случи.

Да си забравя на площада името.

Да ме ухапе уличното куче.

Щурците да избягат от сезоните.

За песента им аз да оглушея.

Да се обеси птицата във клоните.

Да се обеси споменът със нея.

Да тръгнат към морето неочаквано

обречените сладководни риби.

Да закъснеят утрешните влакове.

И най-накрая

ти да си отидеш...

Ваня Петкова П Р О К Л Я Т И Е Да отидеш със жена в полето в онзи миг, когато тъмнината с дъждопад от лепкави къпини пада и звездите със оси червени звънват във набъбналия от целувки въздух... Да отидеш със жена в полето и да я оставиш непокътната! А пък тялото ти - като топъл хляб да вдига пара и под ризата ти сто щурчета да изгарят, и след всичко, неначупен да останеш! Грях си сторил! Грях голям си сторил. А тревата тичаше в краката ти и те теглеше надолу, все надолу, и увисваше на силните ти лакти тази нощ като жена безволна. И се мяташе реката в двата бряга, хваната и все неуловима. Ти от себе си безсмислено избяга. Ти не пожела тогава да ме имаш. Да отидеш със жена в полето и жена непроменена да я върнеш, както е била преди да тръгне. Ах, дано във камък се превърнеш! В миг такъв, когато тъмнината с дъждопад от лепкави къпини пада и звездите със оси червени звънват и любов не е любов с пощада! ------------------------------------- Поетесата има и стихосбирка "Пиратски стихове", посветена на актьора Джони Деп, но е издадена след смъртта на поетесата)

Редактирано 6 януари 201016 г. от Свети Георги (преглед на промените)

Я свободен Hадо мною – тишина, Hебо, полное дождя, Дождь пpоходит сквозь меня, Hо боли больше нет. Под холодный шёпот звёзд Мы сожгли последний мост, И всё в бездну соpвалось, Свободным стану я От зла и от добpа, Моя душа была на лезвии ножа. Я бы мог с тобою быть, Я бы мог пpо всё забыть, Я бы мог тебя любить, Hо это лишь игpа. В шуме ветpа за спиной Я забуду голос твой, И о той любви земной, Что нас сжигала в пpах, И я сходил с ума, В моей душе нет больше места для тебя! Я свободен, словно птица в небесах, Я свободен, я забыл, что значит стpах. Я свободен – с диким ветpом наpавне, Я свободен наяву, а не во сне! Hадо мною – тишина, Hебо, полное огня, Свет пpоходит сквозь меня, И я свободен вновь. Я свободен от любви, От вpажды и от молвы, От пpедсказанной судьбы И от земных оков, От зла и от добpа. В моей душе нет больше места для тебя! Я свободен, словно птица в небесах, Я свободен, я забыл, что значит стpах. Я свободен – с диким ветpом наpавне, Я свободен наяву, а не во сне! Пее Биктор Капелов http://vbox7.com/play:9e8863f9 (клипът е със субтитри - превод)

Искам да споделя с Вас най-любимото ми стихче на Блага Димитрова и две стихчета на една млада поетеса Елица Мавродиева ,чиято поезия тотално е проникнала в мен и ме е завладяла .

Насладете се ....

ДЕНОНОЩИЕ

НА РАЗСЪМВАНЕ, ЩОМ РАЗПОЗНАЯ

ПОТОПЕНИЯ В ИЗГРЕВА ХРЕБЕТ,

ОЩЕ ПЪРВАТА МИСЪЛ Е ТАЯ,

ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ!

И ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ДЕН, ВЕРОЛОМНА,

ТЯ КЪДЕТО ДА ИДА МЕ ДЕБНЕ

И КАКВОТО ДА ПРАВЯ НАПОМНЯ,

ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ!

А КОГАТО НОЩТА Е НАДВИСНАЛА

ВСЯКА БОЛКА ВЪВ СЪН ДА ОБЕСИ,

АЗ НЕ МОГА ДА СПЯ И ВСЕ МИСЛЯ,

ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ!

Блага Димитрова

Недей да ме използваш

Недей да ме използваш за прераждане.

Знам. Лесно е. Аз никога не питам.

Аз никога не съм пределно важна.

Гладувам тихо. За да те заситя.

Недей да ме превръщаш в изкупление.

Приятно е. Аз никога не искам.

Аз никога не прося извинения.

Съвсем неангажиращо съм близка.

Аз никога не мъркам удивителни.

(Дори не си уших костюм от слабост)

Но, моля те, не ме прави спасител.

Ръжта е паразитна като младост.

Недей да ме привиждаш в животворие.

Смъртта ме прокълнa (като приятел).

Разпервам си ръцете срещу хората.

За полет. За прегръдка. За разпятие.

Недей да ме използваш за прераждане.

Достатъчно съм сляпа от всевишни.

Достатъчно съм костна от изяждане.

Във моя култ любовите са хищни.

Само малко слабост

Те всички ме обичаха. Жестоко.

Зазиждаха вратите ми на влизане.

Кълвяха моя поглед, еднооки.

Закичваха ме с гривни. От прогризано.

Те всички ме боготворяха. Хищно.

Подпалваха от ризите ми клади.

Принасяха ме в жертвен дим към нищото.

А исках малко... само малко младост.

Те всички ме четяха. До поискване.

Не питаха дали ми е безкръвно.

Бях нужна в жеги - сянка от разлистване.

Когато ме попари плач, си тръгваха.

Те всички се опираха на мене

в най-куците си походи към радост.

Но никой не разбра, че е студено

и искам малко. Само малко слабост.

Елица Мавродиева

Обади се, любов! Дамян Дамянов Позвъни, обади се, Любов! Ти, която да си, намери ме! Аз те чаках с години, готов да запиша и номер, и име! Ти мълча. Със години и с дни. Ти не звънна, дори и погрешка. Иззвъняха се сума жени - ни една между тях ти не беше. И напразно с писалка и лист все те чаках... Ни глас, нито ласка. Що цигари изпепелих и на листа що глупост надрасках. Пак съм сам... Обади се, Любов! Вън вали. И април е тъй хладен. Телефона поглеждам (в дълбок сън заспал). А край него - кълбо жици, жици... Контактът - изваден...

Доброта Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. Понякога съм толкова добра!... И скрива ме във коша си чемшира на двора. Неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира! Понякога съм светла като мед. Тогава светли устни ме обичат. Понякога съм златен слънчоглед, красив като главата на момиче. Понякога съм бяла и добра. Как рядко ми се случва да съм бяла! Тогава искам сън да подаря на всекиго. И свойта обич цяла да счупя на парченца от стъкло, да пръсна и добри ръце да сгрея. И дала сок на нечие стъбло, да пазя свойта тайна, че живея! Петя Дубарова

Уличница Да, аз съм уличница- както ме наричаш, защото всички улици са мои, вървят през мен вулгарно-неприлични, привличат ме до край до изнемога.. И винаги съм адски безпосочна, такава...разпиляна и бездомна. Наподобявам скитница, защото примирието НЕ е моят дом. Разбираш ли - не нося и часовник, понеже да флиртувам с вечността изглежда е любимото ми хоби- типично е за улична жена, продала се за нещо скъпо, което е мечтала до сълзИ. Е, аз ще се продам - престъпно на Вятъра. А ти ме спри и ако дръзнеш даже ме застреляй с едната си (добра) праволинейност, натрапена като потребна вещ, която пазиш винаги до тебе. Но ти ще видиш как ще прелъстя последните ти стъпки по тротоара, прилежно запечатали дъха на всичките погубени желания, които си убивал ужасЕно от страх, че вече даже нямаш сили да понесеш щастливото. Но мен, но мен така не можеш да убиеш. Да, улична съм - жалка и ненужна за твоето изискано сърце. Душата ми е уличница всъщност, защото няма никога да спре да търси най-щастливите посоки, а твоята ще бъде предразсъдък - притиснат под нозете ти, защото след утре ще е вече твърде късно... Елка Василева

ИГРА

Белите почнаха с пешки.

Черните атакуваха с офицера.

Белите бяха безгрешни.

Черните дръзко стреляха.

Почна напрегната битка.

Моите черни коне

паднаха първи.

Те не бяха тромави,

не!

Бяха невъздържани. . .

Най-красивата бяла пешка

флиртуваше с офицера ми.

Моят чер офицер,

моят добър офицер

стори фатална грешка:

той пожертва царицата

за развратната пешка. . .

Артилерията на противника

беше кибернетична,

беше неуязвима.

Аз не разбирам от електроника,

но почуствувах:

има,

има някаква грешка

в предварителната й програма.

Една моя пешка

и -

артилерията я няма!

Моите станаха дръзки.

Удряха с ярост.

Но. . . няма връзки

с царя.

А неочаквано моят противник

се усмихна:

„Млад си още, приятелю, млад.

Мат !”

И от доволство

белите фигури посивяха.

Като мозък станаха сиви.

Те не бяха по-умни.

Бяха по-пресметлнви.

Иван ВЪЛЕВ

Редактирано 28 януари 201016 г. от Свети Георги (преглед на промените)

Не винаги Не винаги умирал съм в ръцете ти. Не винаги смехът ти ме е топлил. И никога не ти откъснах цвете. И никога не ти купувах рокли. Понякога съм бил така далече… Понякога дори съм се изгубвал. Животът между пръстите изтече, докато търсех смислените думи. Докато търсех оня път, по който да мога опростен да се завръщам, изгубих твоята душа и моята. И нито ти, и нито аз сме същите. Останаха ни празничните битки. И делничните ни – след тях - победи. И как си днес – не смея да попитам. И ти не питай колко по съм беден… Не винаги умирал съм в ръцете ти. Но нека този път да е последен. Ще сложа грим, усмивка на лицето, за да повярваш, че съм влюбен в тебе. И може би така ще ме запомниш – не винаги нозете ти прегърнал - върху хартиен сал войник оловен, избягал, за да може да се върне. стихове на Пламен Бочев

ЧЕРНАТА ЖЕНА Черната жена в контейнерите рови, а след нея седем кучета вървят. Те я пазят, те на всичко са готови, те са влюбени в човешката й плът. Тя ще им подхвърля хляб и кости, а пък вечер в изоставено мазе ще й бъдат охранители и гости и ще топлят вкочанените нозе. Впили предан поглед в дрехите й черни, те навсякъде я следват мълчешком. Нейна свита те са, поданици верни и гвардейци пред случайния й дом. Нежно ги ругае и ги възпитава, вика ги със седем странни имена. И заспива на една дъска корава кучешката майка, черната жена. Иван Вълев

Недялко Йорданов МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ Моето мъжко момиче никак не се шегува: ако обича - обича, ако ревнува - ревнува. Аз не умея да бъда толкова категоричен. Моята строга присъда е моето мъжко момиче. То мълчаливо подрежда моите мъжки ризи, моите мъжки надежди, моите мъжки капризи. Яростен или усмихнат, никога безразличен - бавно и светло прониквам в моето мъжко момиче. Ако случайно побегна - винаги пак ще ме връща осъществената в него моя истинска същност. Весела и узряла тя към света наднича, скрита във женското тяло на моето мъжко момиче.

Редактирано 12 февруари 201016 г. от discovered (преглед на промените)

Любов без притежание Най-силно те обичам, когато нямам накити, със пръсти, вплетени в косите ми, облечена единствено във твойта голота, без други бижута, само с ръцете ти. Най-силно те обичам, без да се наричам любовница, приятелка или съпруга. Най-силно те обичам, без да обяснявам как те обичам и защо. Най-силно те обичам без да има утре, или вчера, които да се помнят, обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания, във нощите, когато не ни трябва сън. Джорджия Скот

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез Светът когато мръкне пред очите ти И притъмнява в тези две очи Сам слънце си създай и от лъчите Създай си стълба и по нея се качи Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища премазани Нов път си направи и сам тръгни Трънлив и зъл е на живота ребуса На кръст разпъва нашите души Загубил всичко, не загубвай себе си Единствено така ще го решиш Д.Дамянов

Любовно

Ти си топчето в моята супа

Аз съм квадратчето на покривката

Ти си солницата дето не пуска

Аз съм оцетникът в края на масата

Ти си мушицата винена в него

Аз съм Бьоф Строганов покрай празник

Ти си горчицата гор-чи-ца след празника

Не прекалявай с горчицата скъпа

Не прекалявай с горчицата казвам

Аз съм стомахът на твоята язва

(Г.Господинов)

аз искам от зарана

да станеш преди мен

да турнеш ми лазаня

в почивният ми ден

но станах си самичък

направих си юфка

и гледам, че едничък

мечтая за това...