Лудост

Искаш вече да не пиша -

дразни те, каквото кажа.

Ако може, даже да не дишам,

и от въздуха да се откажа.

Искаш само аз да знам си,

че не искам да заспивам,

щото някъде в съня си

все сънувам, че умирам.

Е, не точно да сънувам...

Просто си го мисля само.

Казваш, че съм луд, бълнувам,

Че превръщам всичко в драма.

Луд ли съм, кажи, че искам

детето ми баща да има?

И главата си навеждам,

а в душата ми е зима.

Луд ли съм, че искам само

щастието на сина ти -

нивга да не пита "Мамо,

а защо не е със нас и тати?"?

Луд съм бил, че съм повярвал

в приказките ти омайни,

и че съм се примирявал

с многото ти малки тайни.

Да, добре де, луд съм... Ето,

с всичко аз се примирявам.

Но на лудия детето

с първо "Мамо" те дарява.

В две очи

Светли чувства денят осветяват,

спали дълго след много кавги,

в две очи, като миг се разтварят

лоши мисли сред детски мечти.

В тях надеждата още я има,

сътворена от вяра и страст,

възвисена и толкова дива,

как се радвам,че там съм и аз.

Те намират тъй лесно лъжата,

раболепие в някой щом видят,

и не слушат гласа на тълпата,

а на тези, които разбират.

В две очи, които се смеят,

ще потърся за себе си истина,

че от тях по-пречистен живея

и съдбата ми правят по-смислена.

Приятелю

В леглото до теб

неспокойно седя.

Под погледа питащ

отвръщам глава.

Аз отговор зная

на твоя въпрос,

а той е тъй ясен,

толкова прост -

сестрите дочух

пред твойта врата,

удар със нож

бяха тия слова

"Ще живее до утре"

каза една,

а друга отрече -

"Тази вечер... едва".

И болка и мъка

проникват във мен.

Помниш ли старче?

Аз бях твоят фен.

Недей си отива,

приятелю мой!

Ти винаги бил си

и оставаш герой.

Бори се със нея!

Вдигни си главата!

Недей се оставя!

Вземи и косата!

Не ще те надвие

проклетата смърт.

Бъди ти по-храбър!

Бъди ти по-твърд!

Спомни си за дните,

когато растяхме!

Спомни си мечтите

с които горяхме!

Спомни си целувките

сладки във мрака!

Спомни си за тия,

които те чакат!

Любимата твоя

отвън - в коридора

за тебе се моли -

чудо да стори

Ти длъжен си, куче,

сега да живееш!

Недей толкоз леко

живот да пилееш!

Да можех аз пътя

твой да поема,

но тая мръсница

не пита, а взема.

Бори се ти, друже!

Бори се за бога!

Това вместо тебе

да сторя не мога.

Трябва ми стихче за приятелството!!!

Тръгвам си

Тръгвам. И не ще се върна

дори и да ме молиш ти.

Мраморния път във кал превърна,

разкопавайки го със лъжи.

Аз не мога вече да те любя

и без тебе няма да умра

нищо от раздялата не губя.

Губя само свойта самота.

Да. Самотен бях, но ти не знаеш.

че със теб бях толкоз много сам...

Мислеше, че можеш да играеш.

Зная, нямаш чувства. Нито грам.

Тръгвам си. И няма да се върна.

Няма да пророня и сълза.

Дори за сбогом без да се обърна,

оставям този път и теб сама.

от Лопе де Вега

Цери ли се любов с лъжа красива!

Заблуда е,че се лекуват рани,

ако в гърдите твои изтерзани

под пепелта жив огън се укрива.

От ревност,гняв и безрасъдност дива

душите ни нерядко са приспани

но няма сън-да може да ни брани

от ревността,която ни убива.

О,ревност!Тоя свят те назовава

хазарт на любовта,за всички луди

димът на огъня и те създава.

Любов отвъд смъртта

Когато мрак очите ми затвори,

за да ме отведе при светлината.

душата ми - блажена и крилата -

пред вечните прегради ще събори.

Но и оттатък земните простори

мечтата ми от огън ще се мята

сред ледените бездни на реката

и с безпощадния закон ще спори.

Сърцето ми от Купидон пленено,

кръвта, в която още страст прелива,

и разумът,познал безброй пътеки-

ще надживеят тялото сломено.

Ще станат пепел,ала пепел жива.

Ще бъдат прах,но влюбен прах навеки.

от Бен Джонсън

Любовна песен

от Фьодор Тютчев

О , как убийствено обича ,

как в слепотата на страстта

човек на явна смърт обрича

най - милото си на света !

Ти победи и горд отмина,

че беше твоя вече тя .......

Но не измина и година -

и виж какво я сполетя !

Къде са блясъкът в очите ,

смехът , цъфтящите страст ?

Уви , сланата всичко ослани .

Мигът на първата ви среща

дали е в тебе още жив ?

И звънката и реч гореща ,

и детският и смях игрив ?

Очарованието свято

къде е ? Сън ли е било ?

Ах, като северното лято

угасна то , едва дошло !

Като присъда на съдбата

тя твоята любов прие

и ти и отреди в - отплата -

опозорено битие !

Живот - затвор , живот - страдание !

В душевните и глъбини

живя едно възпоменание ...........

Ала и то и имени .

И страшно изведнъж и стана

без истина , без красота ........

Тълпата стъпка - разюздана -

разцъфналата и мечта .

И тя от дългото мъчение

какво за себе си спаси ?

Отчаяно ожесточение

и болка - болка без сълзи !

О , как убийствено обича ,

как в слепотата на страстта

човек на явна смърт обрича

наи - милото си на света !

Сърцето си разтворих

Сърцето си разтворих като книга,

за да си вземеш топлина и нежност.

Душата си открих- същински извор,

за да се огледаш и изпиеш ти до дъно.

Ръсете си прострях - същински клони,

да те предпазят от бурите на вятъра.

Отмина ти.не се обърна,

заглъхна ехото на мойта обич.

А аз сърцето си за теб разтворих.

Василий Жуковски

Любовна песен - Да бях червена роза сред твойте цветя, бих дните ти красила с вълшебна красота. " Щом искаш да си роза, градинка ще ти дам- вземи сърцето мое, за да разцъфнеш там. Виж, розите в полето ту вехнат, ту цъфтят- и нас в тъга и радост не ще ни разделят . " - Да бих невинна птичка в градината ти аз, за тебе цяло лято бих пяла с нежен глас " Щом искаш да си птичка, ще стана клон зелен- да се държиш за мене, да се люлееш с мен. Чуй: птиците в гората ту пеят, ту мълчат- и нас в тъга и радост не ще ни разделят. " - Да бях звездица ясна, затрепкала в нощта, бих гряла в твойта стая с любов до сутринта. " Да бе звездица ясна, тогаз зад сто врати бих слънцето заключил, за да ми грееш ти. Звездици ще се явяват, ще гаснат в своя път- и нас в тъга и радост не ще ни разделят. "

от Бен Джонсън

С очите си вдигни наздравица за мен-

с очи ще пия твойта красота.

Или една целувка в чашата си скрий -

не ще потърся вино до смъртта.

Дълбока жажда в мен расте от ден на ден.

Божествена напитка иска тя.

Но твойта сладост аз не бих сменил дори

на Зевсовия сок за сладостта.

От ароматни рози сплетох ти венец.

Във твоя чест бе този дар богат,

а и във негова - че щом го носиш ти,

той винаги ще бъде свеж и млад.

Но ти дъха си само като с лек ветрец

докосна го и мигом прати го назад ,

и оттогава той ухае и цъфти

със твоето ухание и цвят.

от Василий Жуковски За другите неразгадаем; в сърцето ми е твоят глас и обич от дъха ти пия. Възторзи,кой ще тръпне с вас и с чара,що в душата крия? Заради теб и с теб съм жив и от живота се опивам; чрез теб се чувствам щастлив, чрез теб с природата се сливам. Кой има жребий по-блажен? Какво по-сладко да мечтая? Животът е любовта за мен, и аз стократно я желая.

Песничка от детството По един страхотен блуз на Демис Русос Слънцето огрява този свят, но не сгрява моята душа. Със любов към тебе, мила, съм богат, но тя само носи ми тъга. Дай ми свойте устни! Дай ми своята ръка! За мен една в света си! Без теб животът ми е тъга. Знам ти някога ще съжалиш, че не ме послуша в този ден, но ще бъде много късно, може би, да се върнеш мила пак при мен. Дай ми свойте чувства! Дай ми своята душа! Няма аз да те пусна, със теб ще идем накрай света.

Ако......

Ако можеш да запазиш самообладание, когато всички край теб

са загубили своето и те укоряват за твоето;

ако можеш да вярваш в себе си, когато всички се съмняват в теб,

и да им простиш тия съмнения.

Ако можеш да чакаш, без да се уморяваш oт чакането,

или когато лъжат за теб, да не отвръщаш с лъжи;

или когато те мразят, да не отвръщаш с омраза,

но без да изглеждаш много добър или да говориш много умно.

Ако можеш да мечтаеш. но мечтите да не са твой господар,

ако можеш да мислиш, но мисълта да не бъде твоя цел;

ако можеш да срещнеш и Победата, и Поражението,

и да се отнесеш с тези измамници съвършено еднакво.

Ако можеш да чуеш истината, която си казал,

преиначена от мошеници, за да мамят с нея глупци,

или да видиш всичко, на което си отдал живота си, разбито,

и да спреш, и да го съградиш отново с изхабени средства.

Ако можеш да направиш един сноп от всичките си печалби,

и ги запожиш на едно завъртане на рулетката, и загубиш,

и започнеш отначало, от самото начало.

без да продумаш някога за своята загуба.

Ако можеш да принудиш сърцето, нервите и мишците си

да ти служат дълго, след като са напълно изхабени,

и така да се държиш, когато в тебе няма нищо,

освен Волята, която им казва: "Дръжте се"!

Ако можеш да говориш с тълпата и да запазиш своето достойнство,

или да се движиш с крале, без да загубиш народния си облик;

ако нито врагове, нито приятели може да те наранят,

ако всички хора са цеени за теб, но никой - прекалено много.

Ако можеш да запълниш неумолимата минута

със шейсет секунди, достойни за изминатия път -

твоя е земята и всичко по нея,

и нещо много по-важно ! - ще бъдеш ЧОВЕК, сине мой!

Ръдиард Киплинг

ВАКСИНА

Животът ти да тръгне отначало,

когато си на тридесет и три

и времето ще те нашари в бяло

след някоя година, може би,

е трудно. Дяволски е трудно!

Когато си на тридесет и три

и ти остава половин живот,

да предизвикаш истински съдбата

е лудост или нестандартен ход.

Но ние трябва да сме малко луди,

и нестандартни трябва да сме днес –

най-точната рецепта, да ни има,

най-силната ваксина против стрес.

1995 г.

Добрич

Румен Ченков

Франсоа Вийон

БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек

и е петимен всеки за глад,

който спи като пън, е нащрек,

вкус на плява - каква благодат,

колко смел е превитият врат,

нежност има в сърцето от лед

и почтеност във злия пират,

а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,

чист е, който се къпе в разврат,

изнудвачът - на почит човек,

луда радост - ритникът отзад,

лицемерът е верен събрат,

най-добре е да нямаш късмет,

всичко бяло е в черния цвят,

а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,

а простакът - духовно богат,

жив е, който лежи във ковчег,

да крадеш е почтен занаят,

всеки пъзльо е смел акробат,

от ядосан се иска съвет,

във бардаците няма разврат,

а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?

Изигран, аз съм всъщност богат.

Йезуитът е доблестен гад.

От трагизъм сме смешни наглед.

Няма истини без маскарад.

А на влюбен умът му е в ред.

Утринна стая

В тихата утринна стая

слънчево зайче се спусна.

Плахо стената премина,

спря се на твоите устни —

тънката слънчева нишка

в миг омагьосана стихна,

пръсна се в бисери светли.

Ти в съня се усмихна.

Златното слънчево зайче

спомен ли бял ти прошепна?

Бялата утринна стая

цяла усмихната светна...

С устни сега ще докосна

малката слънчева диря,

дето на твоите устни,

без да ме пита, се спира.

Ти ще повдигнеш ресници

и ще погледнеш в почуда —

кой като слънчева ласка

с топла целувка те буди?

Ще ме познаеш.

Над мене

двете ръце ще се сплитат...

В тихата слънчева стая

слънчева диря прелита...

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=282...648&Level=3

Един за друг

Очите ти гледат ме с радост

и в моята обич една,

единствена болка от сладост,

за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите

да палиш, да срещаш луна,

да бродиш във утро измито

от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе

в животa нелек и суров,

за тебе да бъда потребен,

за мен ти да бъдеш Любов.

http://66.102.9.104/search?q=cache:JSlWuZ2...;cd=5&gl=bg

Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!

С пламъчетата игриви

като на мъничко дете

са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!

Сутрин да ме будиш нежно,

а след трудния ни ден

пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!

Толкоз хубаво, че мога

и безкрайното море

да запаля в своя огън.

http://66.102.9.104/search?q=cache:JSlWuZ2...;cd=5&gl=bg

Сонет № 66

Зова смъртта. До гърлото съм сит

заслугата да виждам просекиня,

и глупостта - в костюм със бисер шит,

и честността - удавена във тиня,

и простият език - немил-недраг,

и пъченето - признак за наука,

и чистото моминство - във бардак,

и почестите - пръскани наслука,

и нрава строг - покварен от властта,

и гордото достойнство - на заплата,

и творчеството - с вързани уста,

и правдата - във служба на лъжата.

Охотно с тази смрад се бих простил,

но как да те оставя, друже мил?

Сонет № 87

Прощавай, твърде скъп си ти за мене.

Аз връщам ти безценния залог.

Дългът ти до стотинка погасен е

със лихвите и в искания срок.

Ти даде ми се в дар по своя воля,

без аз да съм заслужил за това -

не мога безвъзмездно да те моля

да ми дадеш над себе си права.

Навярно подценил си се тогава

или случайно надценил си мен,

но явно няма как да продължава

контрактът ни, от грешка породен.

Сън беше всичко. Крал видях се в него.

Очи отварям - кралството ми де го?

http://www.bghelp.co.uk/forums/showthread.php?p=83030

Сонет № 15

Когато гледам всяка твар зелена

как вехне, не оставяйки следи,

и как и ние - сенки върху сцена -

по заповед на тайните звезди

като растения за кратка слава

към слънцето ствол пускаме висок,

и как след време помен не остава

от буйствата на младия ни сок,

пред толкова нетрайност младостта ти

аз повече от всякога ценя,

предчувствайки как Времето ще прати

във черна нощ на чара ти деня.

И в битка с ненаситната му жажда

стихът ми нова младост ти присажда.

Сонет № 19

Смирявай, Време, тигровата паст

и плодната земя превръщай в камък,

лъва оставяй да ръмжи без власт

и феникса - да гине в своя пламък;

със този свой летеж-водовъртеж

печал и смях редувай всекичасно,

върши злодейства колкото си щеш,

освен едно, най-грозно и ужасно:

лика на моя мил със зъл резец

недей дълба, безжалостни тиране,

о, нека той за дивен образец

на бъдните човеци да остане.

Пък ако не, рушителю крилат,

стихът ми, знай, ще го опази млад!

http://www.bghelp.co.uk/forums/showthread.php?p=83030

Сонети от Шекспир

Сонет № 113

Откакто се простихме с тебе, мили,

очите ми, във плен на мисълта,

способностите свои са сменили

със нещо като зряща слепота.

Така че всичко тука - цвете, птица,

което в своя обсег хващат те,

изменяйки се в тяхната зеница,

не стига мисълта ми въобще.

Защото всичко - мъртво или живо -

те виждат само с твоите черти:

море и връх, противно и красиво,

орел и гълъб - всичко туй си ти!

Тъй честна е към тебе мисълта ми,

че кара моя поглед да ме мами.

Сонет № 130

Устата й не са корали нежни;

очите й не са съвсем звезди;

тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"

не бих нарекъл нейните гърди.

Не й е "бяла лилия" ръката;

страни "същински рози" няма тя;

дъхът й не напомня аромата,

излъхван от априлските цветя.

Не пърха като нимфа тя, признавам;

гласът й като арфа не звънти;

но все таки, Бог вижда, не я давам

за никоя от "дивните жени",

залъгвани от другите поети

със хиляди сравнения превзети.

http://www.bghelp.co.uk/forums/showthread.php?p=83030

Не слушай

Когато ти казват:

"Добър си човече.

Добър си и всичко

във теб е добро."

Недей да им вярваш,

недей, че обречен

ще си да им правиш

само добро

Когато ти казват:

"Какъв лош човек си!

Земята мърсиш ти

със грозни дела."

Недей да им вярваш,

че мисли порочни

те имат - да ползват

от теб добрина.

Към своята съвест

сега обърни се!

Със своята съвест

живей на света

и само едничката,

чистата мисъл -

какво ще оставиш

след теб, след смъртта.

http://oblak.bg10.com/stihove.htm

Сонети от Шекспир Сонет № 154 Веднъж Амур на меката поляна заспал и своя факел изтървал: рой девственици - жрици на Диана, във своя целомъдрен ритуал преминали край него и едната, най-милата и прелестна от тях, съгледала му факела в тревата, откраднала го, тръпнеща от страх, и хвърлила в течащ наблизо ручей, така че той от неговия плам целебен станал... Аз съм имал случай да му опитам силата и знам: уви, любовен плам душата сгрява, но тя любовен плам не изстудява.

Посвещение За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, Ти всяка вещ и образ покрай тебе открий отново и пресътвори. Пресътвори ги ти като лозата, затворила пространствата в зърна, като дървото в плод, като пчелата, създала мед от пръст и светлина; като вената стенеща, в която по-траен образ дири любовта, като замята, връщаща богато и облаци и птици и листа. О, трябва всяка вещ да се изстрада, повторно всяка вещ да се роди и всеки образ, който в теб попада, да свети с блясък, непознат преди, и мислите да правят в тебе рани, мъчително и дълго да тежат, и всяка мисъл в тебе да остане като зараснал белег в твойта плът. Как иначе това, което вземаш, стократно оплодено ще дадеш в горещи багри, в стих или поема, в космичен полет и в чугунна пещ? Как то ще стане дирене сурово и кратък залез, и другарска реч, и падане и ставане отново, и тръгване отново надалеч, и ласка по косата и засада, и хоризонти с мамещи звезди? О, трябва този свят да се изстрада, повторно трябва в теб да се роди и всяка вещ и образ покрай тебе сърцето твое да пресътвори, за да останеш, за да си потрбен, за да те има и след теб дори. Веселин Ханчев

Редактирано 20 февруари 200818 г. от cat_of_prey (преглед на промените)