В нощта, когато съм сам, сърцето ми започва да гори, защото мисля за теб. Бях твърде дълго далеч от любовта ми, оставям на теб да разбереш. Имам онова чувство, дълбоко в ума ми, върни се и ме обичай само още веднъж На дъното на океана ние погребахме любовта си, сърцето ми все още кърви, няма ли да се върнеш и да кажеш. Но не мога да разбера защо има сол в очите ми, и не мога да разбера защо прикриваш сърцето си. Все още се нуждая от теб и искам да се върнеш, ти ме караш да се чувствам както никога преди. Не мога да намеря отговора от погледа на очите ти. Сърцето ми все още плаче. Не ми казвай, че любовта ти е лъжа. Защо не си дадем втори шанс. Но не мога да разбера защо се смееш, докато плачеш. И не мога да разбера защо не казвам "Сбогом" Все още се нуждая от теб и искам да се върнеш, ти ме караш да се чувствам както никога преди. Все още се нуждая от теб и искам да се върнеш, ти ме караш да се чувствам както никога преди.

 

Bonfire

Не си измислен. Зная, че те има. Все още със душата ми се сливаш... Далечен си. Студено ми е. Зима е. А толкова приличам на щастлива... Защо ли? И за мен е непонятно. Така не свикнах с твоите причини... Във приказките няма път „Обратно”. И краят е вълшебен... И ще мине... Понякога се случваш в мойте сънища. („Понякога” граничи с „Много често”) Така превръщам миналото в бъдеще. Преструвам се, че адски ми е лесно... Не си измислен. Зная, че те има. (Дано е вярно. На това разчитам...) Щастлива съм. Какво като е зима. Светът е свят, защото те обичам. irini

Харесвам непрозрачните мъже

 

Харесвам непрозрачните мъже…
Ония, дето трудно се предвиждат…
Мъжете със стоманено лице…
С сърце, което девет порти крият…

 

Мъжете- войни, с поглед на орли…
С черти сурови, в битки закалени…
И на самотен остров с сто жени,
на своята, през зъби, да са верни…

 

По- грубите, по-дивите мъже…
не фини, нежни със обноски светски…
А тия, що брадата им боде…
С ръце – въжета плели, а не плетки…

 

Харесвам непрозрачните мъже…
С характер на приспани урагани…
Такъв ми трябва, да ме отнесе
… от обич… та за друг да не остане…

 

 

Гергана Иванова

Редактирано 25 декември 201213 г. от Амбър (преглед на промените)

Октомври е небе с безброй звезди.
Оранжеви листа. И кестени.
Октомври пише приказки. Или мълчи.
И е ужасно повече от есен...

Октомври е носталгия. Тъга.
Усмивка. Радост. Ябълки. И грозде.
Октомври, всъщност, е жена.
Която омагьосва с поглед.

Октомври е въздишка. Топъл чай.
Октомври е поле от хризантеми.
Мъглива нежност...Нежност до безкрай.
Октомври и през май живее в мене...


caribiana

Редактирано 27 декември 201213 г. от Efe (преглед на промените)

Не ме сънувай. Бях. Едно усещане. Не можеш да ме имаш сънотворно... Не ме помисляй. Миналото мина. Смехът ти потреперва за докосване.... Завърна се страхът, че има после. Повярвай ми.  Наистина оставам най-трудната жена за непрегръщане. Не ме сънувай. Няма да е лесно.  Бъди такъв.  Какъвто... Чужд и грешен. Не си роден, за да обичаш мене...

 

П. Йосева

Уикенд за двама

Маргарита Петкова

 

От жена си не си се измъкнал.

Моят мъж не отиде за риба.

Телефонът мълчи като пукал.

Дъжд се лее от облак разбридан.

Мразя всичките сиви недели!

Телевизорни, къщни, протяжни -

дни за манджи и ръкоделие,

за венчавки и разпродажби.

Но не може без тях. И ги влачим

ежеседмично на гърба си.

Вън просветва, което значи,

че животът не е навъсен,

а че даже изглежда весел

и през уикенда има пролука

да ми пуснеш едно SMS-че,

щом те пратят да хвърлиш боклука.

Той не бе измислен Той не бе измислен... Не, не бе... Намерих го, когато не очаквах – мъж, отдавна минал трийсетте, с прежулено сърце от вятъра... С ръце като разпалено огнище и поглед, раждащ бурен дъжд, Той... той не ми предложи нищо, а просто ми показа, че е... мъж, наподобяващ малко Дон Кихот - странно луд, но пък романтичен. Затова ще го науча на Живот, а мене той ще учи на Обичане. Сияна Георгиева

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.

Лежи и не мръдва - същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет...
Навярно, убила съм моя врабец -
от толкова чувства, мълчи ми повреден.

Купи ми за Коледа кошче с мечти -
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.

Не искам големи - не са ми по ръст
(джудже си останах дори и в мечтите).
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.

Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно - не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то...
Надникна и свърши преди да премигна.

Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че ги няма, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?

Радост Даскалова

Порочна Порочна съм (облизвам ги с език). Един след друг в гърдите ми се сгушват. С очите ги разголвам... но напук след всяка голота при мен се връщат. Страстта им обладавам - като вик, изтръгнат от пропуканите устни. Нашепвам им в ухото стих след стих, целувам бавно... галя с нежни пръсти. Порочна съм (а те са като псета). Побъркват се, очите си премрежват. Не виждат как в зависимост ме следват, един след друг се блъскат и пререждат. Пресъхват бързо (а били река). Във мислите съвсем са недозрели. Разказват си коя каква била, а всъщност много малко са видели... Порочна съм (не ставам за обичане) Когато съм сама, съм всъщност с много. Със тяло уморено... от събличане, звънецът иззвъни ли, казвам... Сбогом!

 

Незабравима / Кремена Стоева /

"Нося сърцето ти в мен"

  Нося сърцето ти в мен.  Нося го в моето сърце.  Винаги съм с него.  Където и да отида,  ти си с мен, скъпа моя.  И това, което е сторено от мен,  направила си го и ти, скъпа моя.  Не се страхувам от съдбата,  защото ти си моята съдба, мила.  Не искам света, защото, красотата ти  е моят свят, моята истина,  и онова си ти, което луната завинаги означава,  и онова, за което слънцето  винаги ще пее си ти...  Това е дълбоката тайна,която никой не знае.  Това е корена на корена и пъпката на пъпката,  небето на небето за дървото,  наречено живот, което  расте по-високо, отколкото душата  може да се надява или ум може да открие).  Това, което го подхранва  е чудото, което държи звездите разделени.  Нося сърцето ти в мен.  Нося го в моето сърце.

 

 Едуард Естлин Къмингс 

Моят живот Ти знаеш ли, че днес ми е различно? Различно и от вчера, и от утре, и ей така - без никакви причини - разбирам, че живота ми си струва. Разбирам, че си струва да се вдигна когато във калта ме е натикал, когато и надеждата не стига, и всяко нещо губи своя смисъл. Разбирам, че със цялата му болка ме кара винаги да се усмихвам. И знаеш ли защо? Защото мога. Защото се научих да съм силна. Дори със всеки дъх да го заплащам цената му остава неплатена. И не това, че падам, ми е важно, а важното е просто да живея. Стани

Рисунка

 

Владимир Башев

 

Искам да те нарисувам не със молив, не със четка, с устни ще те нарисувам, с благодарните си устни, с десет пръстчета възторг... Ще започна от лицето, ще опиша крехък профил, ще наподобя косите на ликуващ водопад, ще се върна на челото, във очите ти ще падна и на устните ти тънки дълго, дълго ще се спра... Искам да те нарисувам...

Безгрешни хора няма на земята, има само мислещи така... Такива с доброта в душата живеещи по странни правила. Аз грешна съм, и нищо не променя да искам прошка с наведена глава. Не мога грешките си да отменям или да се осъждам за това ... Аз грешна съм към себе си отдавна живях за другите по всички правила със добрина ,разбиране...но главно забравях ,че ме има на света. Аз грешна съм ,в сърцето си затворих любов и нежност,планове ,мечти. Дълбоко скрих ги,за да ги отворя, когато ... другото се нареди. Аз грешна съм и пред любими хора за бързането ,нервността дори... Все времето не стигаше ,умората, задачи много имах ,трудни дни. Аз грешна съм ,че не намерих време за себе си и своя свят стаен... не спрях за миг ,от всичко да си взема и да го пазя за ... очакван ден. Безгрешни хора няма ,за да съдят нас грешните ,открили в бързината- назад да тръгнем ,пак така ще бъде, така сме се родили на Земята .

 

Автор: stela50

"Намерих те" - @kadife_ (otkrovenia.com) 

 

Намерих те във ранната ни есен,

преди в косите ни да спре сланата
и вятърът, във ритъма унесен,
прощално да танцува със листата.

Намерих те в жадуваните нощи,
във залеза, пътуващ към зората
и искам още, много дълго още
единствена да бъда във съня ти.

Намерих те във казаните думи,
в копринено-оранжевия шепот...
Намерих те - магичен камък лунен,
в сиянията нежни на небето.

Намерих те във пулса неритмичен,
в адреналина, който в мен сe вдига,
в сълзите на деня ми прозаичен,
в дъха ми, който някога не стига.

Намерих те - във мене си изгубен, 
объркан в лабиринтите от чувства...
Не тръгвай с листопада пеперуден!
Намерих те... и няма да те пусна!

Тринайсет ще ми бъде на късмет! Знам, новото е време за промяна. Посоката показва все напред, където споменът за минало го няма, а пътят ми светлее необятен... Тринайсет е. И себе си ще следвам. Щом бъдещето чука на вратата, тогава всеки миг ще е вълшебен!... Тогава всеки ден ще бъде обич, а нощите – подписани с магия. Дванайсет мина, и научих много. В тринайсет до безкрай ще се открия!... И всичките ми болки ще замлъкнат. Тъгата вече няма капка власт. Надежда светла тихо се промъква, и цяла в щастие ще се превърна аз. irini

Ще те видя ли? Някога, някъде...,
като спомен в безбрежната степ.
С цветовете на алени макове
да възкръсвам мечтите у теб.

И едва покорени от допира -
в бели пръсти копнеж да гори,
сякаш слънцето в пламнали снопове
чудесата лъчисто твори.

Ще те имам ли? Всякога, всякъде...,
като блясък в зелена трева.
Остудял от безмълвното чакане -
да се стопля в две кратки слова.

И едва, от шептене привличана,
да си сбъднатост - цвете в ръжта.
Нежно взирана. Светло заричана.
Като зов - от деня до нощта.

Автор Ясен Ведрин

      Ескиз

 

 Когато се докосват 

душите, 
танцът на устните 
е излишен.

 

Когато те боли 
от отсъствие, 
представяй си за миг 
снежните ми пръсти.

 

Рисувам душата ти 
по стъкло 
от кристално очакване.

 

Луната зъзне 
прободена. 
Невъзможно е само 
възможното.

 

Анжела Димчева

Разделение Във мен живеят точно три жени и не отстъпва никоя на йота. Едната шепне тихичко: "Падни! ...Покорните са най-добре в живота." А втората, настръхнала за бой, плете въже от тънките ми вени и драска нощем хищният й вой: "Жените не застават на колéне!" И третата... ах! в този свят суров така умело сваля всяка броня и ме разлиства с толкова любов, че и насън не ще да я прогоня... Обичам си ги! И не ме е яд душата ми да ползват за постеля. Но някой хубав ден на Оня свят се чудя Господ как ще ги разделя... Ники Комедвенска

Харесвам непрозрачните мъже… Ония, дето трудно се предвиждат… Мъжете със стоманено лице… С сърце, което девет порти крият… ... Мъжете- войни, с поглед на орли… С черти сурови, в битки закалени… И на самотен остров с сто жени, на своята, през зъби, да са верни… По-грубите, по-дивите мъже… не фини, нежни със обноски светски… А тия, що брадата им боде… С ръце – въжета плели, а не плетки… Харесвам непрозрачните мъже… С характер на приспани урагани… Такъв ми трябва, да ме отнесе … от обич… та за друг да не остане… Гергана Иванова

Не ме искай. Само минавам. Ураганно... причинявам щети. След мен е потоп и удавяне. Не тръгвай. Аз нямам следи. Не ме чакай. Идвам неканена. Като хала, раздухвам огньове. Няма начин да бъда забравена. Не строя - разрушавам мостове. Не ме викай. Още съм вятърна. Шумоляща и дива в листата. От бури за теб съм изпратена. Гръмотевици нося в Душата. Не ме пипай. Ставам на лава. Изригвам... Разцепвам земята. Отломки от чувства стопявам. Да ти парят, събрани в ръката. Е.Стоянова

Не искам никой повече да ме обича. От много обичи приличам на решето. От днес нататък искам безразличие. И да боли, ще преболява леко. От днес нататък искам самотата си. Не я населвайте с измислени любови. Не искам никой да пробутва чудесата си. Аз помня ябълката. И отровата. Така че, сбогом. Беше ми приятно. Театърът на чувствата ви е прекрасен. /Възпитана съм просто...не е вярно.../ И все пак знам, че няма да намразя. А просто тихичко ще си отида. Къде - не питайте. И аз не зная. А който трябва някога да ме обикне, ще ме намери. И ще се познаем.

Писмо до Герда Прости ми, мила Герда! Нищо лично!

Раних те - знам, когато взех ти Кай. Ти вярваш, че безкрайно го обичаш, че той е твоя ад и твоя рай, а аз го оковах сред ледовете. Откъснах го от теб. Сред вечен студ, не твоите очи, висулки светят. Сърцето ми е леден изумруд, но знаеш ли, аз също съм мечтала любов да срещна. Ледният палат да се стопи, замайващото бяло да се покрие с летен дъжд и цвят. Прости ми! Затова ти го откраднах. Не исках твоя Кай да вледеня, а с обич като жарко, юлско пладне, той да стопи на зимата съня. Да размрази зловещата магия, която в своя власт ме окова... Но Кай не беше огън и стихия - предаде се без мисъл за борба. А ти го търсиш, искаш го и плачеш - за теб е първа обич и мечта... Поредният разглезен неудачник, изплашил се от ледена стена. Ти мразиш ме, проклинаш ме навярно - илюзията детска ти разбих, но, може би, ще бъдеш благодарна, че неговата същност ти спестих. Защото много бързо се пораства, а ти си умна, имаш и кураж. В наивната си приказка прекрасна ще разпознаеш някой ден мираж. Така че, спри да тичаш след химери, не страдай, а лети - свободна птица... А Кай, ако случайно те намери, избягай. Подпис: Снежната кралица. автор: CAMODIVА

 

(НЕ)ТИШИНАТА

 

Излитам на небето без да знам дали изобщо има някой горе. Пътувам към безкрайна синева и нищо не очаквам. Не говоря.

Мълчи ми се понеже много дни говорих на света и вътре в мене порасна тишина и се роди в едно неподходящо време.

Порасна твърде тъжна затова ще трябва да я отделя. И тръгвам. Да я продам на горната земя за няколко съвета и за щъркел.

Наместо тишина – един размах. И вместо да мълча, да литвам. И вместо сивотата- шепа смях. И дъжд от думи. Да поникна. . .

 

Емилия Найденова

 

Редактирано 9 януари 201313 г. от Efe (преглед на промените)

ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ

 

Новалис

 

Последен приятелски поглед към края на дългото странстване,     Преди да затвори гората беззвучната порта зад мен. Закичвам признателно знака на вярната спътница Обич,     С душевна наслада разтварям пред нея сърцето си днес. Единствено тя през живота ме водеше с умни съвети     И нейна е само заслугата, ако постъпвах с добро, Щом нежни сърца безутешно след скитника ронеха сълзи     Или пък надежди посърваха с мене у мъдри мъже. Но още когато детето почувства напиращи сили     И в своята седма година навлезе честитият син, С най-трепетна длан любовта до момчешката гръд се докосна -     Тъй женската прелест безмер разкрасява му ранните дни. Как майката своя любимец от дрямка разбужда с целувка,     Как зърва я той преди всички и тя му разкрива за миг: Навред любовта ще е с тебе - и ето, света опознавах,     Чрез нея намерих и себе си, как да обичам разбрах. Превърна се в нещо значимо, което игра бе дотука,     Не ме изоставяше тя и когато съмнения, смут Нерядко коварно опитваха да ме откъснат от нея.     Най-сетне настъпи на моята вътрешна цялост денят, Когато съдбата с любима жена ме дари и - навеки     Свободен - в безкрайното щастие вдъхна ми вяра без страх.

1798

 

Венцеслав Константинов, превод от немски

Ако отново някога се срещнем Ако отново някога се срещнем, запълвайки свободното си време, и ей така, решим да пийнем нещо, разчитайки, че миналото дреме... Ако при нас се върне някой спомен, ако докосна твоята ръка, ако сълза неволно се отрони, ако нахално се натрапи любовта... Ако очите ми с очите ти се срещнат и прочетеш желание във тях - накарай да повярвам, че е грешка! Избягай! Покажи, че те е страх!... Срути небето ми! Върни ме на земята! Убий ме с безразличие! За Бога, заклевам те във всичко, всичко свято! Стори го ти! Защото... аз не мога! Мариела Челебиева