Ако бродиш жаден през пустиня
и от слънце палещо изгаряш,
важно ли ще бъде, че си с име,
пред което всеки се покланя?

Ако болест страшна те достигне
и е за живота ти опасна,
важно ли ще бъде, че събираш
от години своите богатства?

Ако нямаш време да изтриеш
на дете разплакано сълзата,
струва ли си вечер да отпиеш
виното от чашата с позлата?

Сили не намираш да погалиш
с топла ласка птица наранена .
Да, но пред приятели се хвалиш,
че си бил в Париж и във Виена .

Твоят свят е празна бутафория -
рози от стъкло, безгласни птички,
мъртви като живата история.
Помниш ли? Човек си. Като всички.

Вики Горанова

Без монолози... Христо Фотев

 

Без монолози - пози и лъжи. И както в твоите дървета хлорофила - това което ми е дадено не ми

принадлежи - принадлежа му аз със страшна сила. 

 

Не завиждам, мале, не завиждам,

ти си ме родила със сърце широко.
Не завиждам, мале, не завиждам,
ала нося рана много на дълбоко.

 

Само гладен знае вкусен ли е хлябът.
Само болен знае що е лек да няма.
Само мама знае вечно да ме чака,
да целува хляба, да оплаква мрака.

 

Не завиждам, мале, не завиждам
на широки двори, на големи къщи.
Не завиждам, мале, не завиждам,
големството, мале, без сърце е нищо.

 

Само пролет има цъфнало кокиче.
Най се много жали за добро момиче.
Само мама знае вечно да ме чака,
да целува хляба, да оплаква мрака.

 

Елка Недкова (текст и музика)

Просто ден в който ми липсваш

Нещо липсва на днешния ден.
Нещо странно в душата ми липсва-
нечий шепот и дъх съкровен,
нечий смях като дъжд да ме плисне.
Тази липса ухае на теб
и нагарчат целувките-спомени.
Съхнат мислите - розов букет.
Часовете умират отронени.
И се питам как става така-
уж огрявам хиляда планети,
а когато угасне една,
сякаш цялата спирам да светя?
Как го правиш? И аз ли така
във гърдите ти бездна отварям
или моят талант на жена
мълчаливо по теб да изгарям
пак играе етюда си "Скръб"?!
Да. Да. Знам. Обещах да престана.
Но е тежко, почти като смърт
да си сам сред Вселени за двама...

Катерина Кайтазова

Ако ви харесат,и сте любопитни да прочете до къде е способно да ни докара отчаянието вижте цялото му величие в другите ми публикувани стихове на страницата ми във фейсбук.И разбира се-ще ме зарадвате ако харесате или споделите някое.Можете да намерите страницата ми или като изпишете на търсачката: преминах през ада заради тебе или просто да последвате следният линк:  http://www.facebook....591543317526773

 

ЛОВЕЦЪТ НА СТРАННИ НЕЩА

Вървиш през гората,преметнал си пушка на рамо.
Ходиш приведен,не стъпваш на съчка и камък.
Ловец си отдавна,убивал си мечки,сърни...
Но най ти харесва да стреляш когато вали.

Когато застреля синята мечка-валеше.
Във време подобно застреля червеният вълк.
Щом не е нормално-трябва да бъде убито!!!
Това бе девизът на твоя,ловджийският дълг.

Мечката имаше цел-да нахрани мечетата.
Вълкът към потока бе тръгнал,да пие вода.
Не стигнаха своята цел,бяха твърде различни.
Цвят в чернобялото.Ти не допускаш това.

Пушката сваляш,промъкваш се тихо до храста.
Свърши гората.Пред теб-слънчогледови ниви.
ПАК ЗАРЪМЯ,ТИ СЕ ЦЕЛИШ В ЗЕЛЕНИЯТ ЗАЕК.
Тревно зелен,като рано узряла коприва.

Не убивай зеленият заек.Не стреляй по него.
Нека стигне до своята цел-слънчогледите.
Прибери се във своята къща ловецо на странното.
И не идвай в гората.Живей си със свойте във селото

Свети Зарезан
  Ники Комедвенска

 

Налейте ми чаша от лудото вино -
денят е по мъжки суров!
Лозите набъбват и тази година,
готови за нова любов.

Под нежните пъпки сърцата остават
невинни до първия плод,
но грешното вино, което ни дават,
е всъщност самият живот.

Недей се предвзема, свети Валентине!
На тази трапеза си нов.
Сипи си да пиеш от нашето вино,
да видиш какво е любов!

Ще паднеш от коня, когато те тресне,
и тройно ще бъдеш пиян.
Без картички нежни и влюбени песни -
това е свети Зарезан!

Такива сме ние от много години
и Бог ни обича. Амин!
Животът започва от влюбено вино,
а не от един Валентин.

Редактирано 14 февруари 201313 г. от diadia (преглед на промените)

  МИКРОКОСМОС

 

Разделят ни космически пространства

от чужди грехове и наши грешки.

Насреща си вървим, но постоянно

отблъскват ни препятствия човешки.

 

Комети  с тъмни клюки ни изгарят

и дебне ни стоок анихилатор.

А времето през парсеци от вяра

се носи под дъха на звезден вятър.

 

И ние се прикриваме с надежда

от обстрела на думи-метеори.

Разделя ни космическа безбрежност...

По-лошо е, че ни разделят хора!

 

Редактирано 15 февруари 201313 г. от voda (преглед на промените)

Лудост

Викнах те, майсторе, къща насред село да ми вдигнеш
- като я зърнат селяците, чак до зори да не мигнат,
както са пусти душите им, тъй да са чашите пълни,
да ме заплюят мъжете, а пък жените - прокълнат...

Искам прозорците, майсторе, да ги направиш широки
минеш ли, да те погледам. Нали съм зеленоока
да ме обикнеш, майсторе, ще ти направя магия.
Като вълчица жена ти насред мегдана да вие,

и да се кръстят старците, и да ме плашат с бога -
мога без бога, майсторе, само без тебе не мога -
че ми е пусто в къщата, а пък в градината - суша.
... Като те виках, майсторе - луд ли бе, та ме послуша?

 

Венета Вълева

Извинете, че все съм различна.
И така съм си просто достатъчна.
А когато ме мразят – обичам.
Не залитам в напразни очаквания.
Извинете, че пак не пораснах.
А Животът ме тегли нагоре.
И във нощите плача от щастие.
През деня мълчаливо говоря.
Да, простете ми всяко безверие.
Не повярвах във хорската злоба.
Разпилях се, и пак се намерих.
И в писмо се изпратих на Бога.
Извинете дори и мечтите ми –
че се сбъдват, макар и наужким.
А сълзите, валящи в очите ми,
все на някого, нейде, са нужни.
Извинете. Уших си криле
някак с моята тихичка грешност.
А светът е с душа на дете.
Само с прошка се учи човечност.

 

Мира Дойчинова - irini

Редактирано 21 февруари 201313 г. от shefkata (преглед на промените)

 СЕЛО Тук улиците нямат имена. Децата не играят на ашици. От дъжд на вятър някоя жена минава по съседските езици. По изгрев някой охтичав москвич във въздуха ще вдигне тишината. А как ухае топлият кирпич и къщите със празните два ката! По цял ден край сиротните асми старици през чемберите одумват коя мома къде се задоми – и кой ерген кръстосва като чумав. А вечер пак настава тишина. И лудият се връща от баира. Да кажеш, че е минала война? – не е, а ето – селото умира. Раздрънканото рейсче за града отново през стърнищата препуска. Прости, мъртвило! – майчина гърда, която вече нищичко не пуска. Автор Валери Станков

SMS

Ще взема да ти пратя с SMS eдно парче от залеза на Варна, ако се взреш във него с интерес, невям и аз на хълма ще се мярна.

Прашасал пътник, ската превалил – отива си денят... А аз се рея самотен, безнадежден и унил във празните пространства на дисплея.

Морето чорли своя сив перчем. Бисквитено проскърцва плажът спитен. Ще запокитя своя GSM, ако не чуеш как рева с вълните.

Като в рисунка с въглен, не с молив, за сетен слънчев лъч ли да се хвана? Ще зърна ли – дали ще бъда жив? – как идеш ти по сребърната пяна? Ела, да видиш – на самия бряг – във твоя чест – не с пясък, вар и камък – със SMS-и в идещия мрак за теб до небесата вдигам замък! Автор Валери Станков

Съвсем не съм от този тип жени,
които кротко гледат те в очите...
Земята под краката ми дими !
В душата ми те дебнат бури скрити !

... Съвсем не съм от този тип жени,
в които търсиш сладостна утеха...
Примамвам към опасни дълбини !
Страхуваш ли се, бягай надалеко !

Че щом пристъпиш в скрития ми свят,
реки от огън често ще пресичаш...
Мостòвете след теб ще изгорят !
Обречен си ! До гроб !... Да ме обичаш...!

Мариела Челебиева

 

Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:
 
Първом на гората 
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.
 
После на градините 
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.
 
А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.
 

Йордан Стубел

Бях на самия връх...

 

Христо Фотев

 

Бях на самия връх на мойта младост. Бях див, несъразмерен и красив. Обичах те без милост аз - със ярост - и се учудвам, че останах жив. Бях млад, красив и неправдоподобен. Как падах аз над тъмния ти глас. Виновен съм - от твоя скръбен спомен не справедливост - милост искам аз. И пак сънувам оня светъл хаос... (Не подозирах, а съм бил щастлив.) Обичах те без милост аз - със ярост. И съжалявам, че останах жив.

 

Благочестие и конформизъм за тези, на които се харесва!

Мир, затлъстяване, покорство за тез, на които се харесва!

Аз съм този, който насмешливо призовава мъже, жени, народи:

„Скочете от местата си, борете се за вашия живот!”

 

Аз този съм, що обикаля Щатите със зъл език,

разпитвам всекиго, когото срещна: „Кои сте вие,

дето искате да ви говорят само туй, което и преди

сте знаели? Кои сте вие, на които е достатъчна

едната книга, за да ви прикрепи към вашето безсмислие?”

 

(Със викове и с мъки –

като единствен зачинател на безбройна челяд –

тези диви шумове на гордото си племе аз отдавам!)

 

О, земи, ще бъдете ли по-свободни от всичко,

дето някога си е било? Ако по-свободни сте от всичко,

дето някога си е било, елате, чуйте моя глас!

Страхувай се от грация, изящност, от цивилизация,

страхувай се от зрели сладости, от смучене на медовина,

пази се от смъртоносното настъпване на зрелостта в

Природата,

пази се ти от туй, което все предшествува

упадъка на непреклонните държави или хора.

 

 

Уолт Уитман, из „Тревни листа”

Превод  Владимир Свинтила

Посрещал ли си утро с мисълта,
че слънцето ще грее почерняло?
Усещал ли си пулса след това -
как бие! А сърцето ти е спряло!

Докосвал ли си някога ръка,
безсилна да разтвори свойте пръсти?
Усещал ли си чуждата тъга?
И в Бог, и в дявол тъжният се кръсти!

Лежал ли си на голата земя
и чувал ли си как горчиво плаче?
Посял ли си поне веднъж цветя?
А давал ли си дреха на сираче?

Обичал ли си някога жена,
която със упорство се печели?
Целувал ли си жадно във нощта
ти тялото и с устни полудели?

Заспивал ли си вечер с мисълта,
че Бог сред всички тебе е избрал?
Без тия чувства, пламнали в кръвта,
ти просто досега не си живял!
 

Васка Мадарова

Виновните нямат вина

 

Някой вчера с бензин се запали. Лумнал факел на скъпа цена. Без да може това да прежали, че виновните нямат вина... Алчни змейове крадоха, мляха, в изнурената бедна страна. И накрая фалшиво запяха, че виновните нямат вина... Ден годината може да храни. Далаверите - куп, планина. А се кръстят, ей Богу, тирани, че виновните нямат вина... Като ангели - чисти и святи. Неспособни на капка злина. И си вярват, безумно богати, че виновните нямат злина... Оня просяк е сигур кръвникът или куцата стара жена... С белезници на съд да ги викат, щом виновните нямат вина... Възмущение. Остри протести. Шум. Събития. Топ-новина. Няма съд. Няма даже арести, че виновните нямат вина. А измамата - сее ли, сее свойте ситни и зли семена, щом лукавият даже се смее, че виновните нямат вина... О, Българийо! Рай за измами, а за честните - ад и война! Да надпишем ли твоето знаме, че виновните нямат вина? Някой вчера с бензин се запали. Дай му прошка, родино една! Че за съвести, мъртво заспали, той, невинният, беше с вина...

 

Ясен Ведрин

Не съм научена да си щадя сърцето -
раздавам всичко, дето имам!
Не жаля чувства, думи, жестове.
И не броя по колко взимам!
Благотворително дарявам. Без поръчка!
Понякога дори без нужда.
Затуй и честичко подсмърчам...
Тъгата хич не ми е чужда...
Е, вярно, малко съм загубена,
но като сметна свойто състояние -
по-богата съм от от другите,
защото имам още за раздаване!

Петя Ходжева

НЕ ВИ ПРОЩАВАМ

Не ви прощавам за нищо господа,
за хубавата просешка тояга,
за дрипавата скъсана торба,
която елитът сръчно ни надяна!

Не ви прощавам за нощите без сън,
нали очите гладни не заспиват.
Не ви прощавам хаоса навън,
където ни насилват и убиват!

Не ви прощавам за лудите сред нас,
които са щастливи без причина,
усмихват се, говорят си на глас.
Не ви прощавам затова, че са мнозина!

Не ви прощавам за тия дето с вик
политат от високите етажи,
от бедността спасили се за миг,
размазвайки се долу на паважа!

Не ви прощавам за скъпите коли
и за откраднатите милиони,
за пищните ви мраморни дворци,
дори за наглостта да сте спокойни!

От името на нашия народ,
одрипавял и гладен, не ви прощавам!
А дали ще ви прости Бог?
Съмнявам се, дълбоко се съмнявам!

Никола Статков

Това по повод днешния фарс, а някой го е написал още 2011 година...

 

 

ТРАУРНО ... ???

След дъжд качулка - има лаф такъв !
А тия уволнения, оставки
измиват ли разлялата се кръв,
Народе мой, с акъл изпит от чавки ?!

Връхлитат те трагедии, нали,
но питам те - извличаш ли поука ?!
И тоя траур нов ще отшуми,
и пак по старому ще газим лука !!!

Пияни ще ни правят на кайма,
ще гинем в автобуси нередовни !
Като мухи ще мрем и без война !
И за това САМИ ЩЕ СМЕ ВИНОВНИ !!!

16. 06. 2011 г.

Редактирано 6 март 201313 г. от shefkata (преглед на промените)

За нея - жената родена от огън! За нея - красивата дива сърна! Аз пиша и вярвам, мечтая и мога да бъда в сърцето й лъч светлина. Тя бяга със устрем нагоре в скалите. Невинна се къпе с планински води. Разплита коси и присяда с орлите, а нощем в очите й греят звезди. Тя буря е страшна и полъх от нежност. Светкавица, скрита във стрък от трева. Ту близост желана, ту смътна безбрежност. Ту чаша с вода или кръст в синева. Тя древна е притча, и приказка жива. От мрамора диша, в дървото гори. В очите, подобно сълза се излива. В сърцето, подобно на рана боли. Пресъхва перото. Да пиша не мога. Мастилото моля: Бъди светлина! За нея - жената родена от огън! За нея - красивата дива сърна! Автор Ясен Ведрин - Ведролей

Блага Димитрова – “Жена”

 

Как тревожно е да си жена.

 

Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневната сивота.
Вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните земни пътища
най-рискования да избереш -
безразсъдния път на сърцето,
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш… Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломъци.

 

Отговорност е да си жена.

 

Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Да превърнеш във вечност мига.
Твойте прострени ръце за прегръдка
люлка да станат на нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка – със бръчка
да заплатиш и във косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.

 

Саможертва е да си жена.

Обричане

 

" Не си спомням баща ми някога да е казвал на мама: - Обичам те! Но щом болест я връхлетеше той переше и готвеше и я поглеждаше толкова ласкаво, че тя се изчервяваше, като момиче. А когато мама умря - татко се смали, залиня и набързо пое към небето. На гърба на тяхната сватбена снимка прочетох:"Василке,чакай ме. Скоро ще дойда при тебе." ... След тези простички думи колко ли струват всичките любовни антологии ?!

 

Н. Гюлев