Ръцете ти

Ако ръцете  ти ме галят неуморно,

това любов ли е, или е страст от мрака -

родена в нощ - сърцето ни що чака

да бъде любено до утрото повторно?

 

Към тебе вятърът с крилете си ме носи,

безгрижен – с лекота на птица,

но щом докоснеш ме с горещи длани

от ласките ти кой ще ме спаси и брани?

 

И щом душата ми лукаво ти ориса

и нежният ти глас на нимфите приглася,

дори и в царството подземно да отида -

ще се завръщам пак, отново да те видя.

Защото и в съня си роб съм...  Да!

На пролетни цветя и любовта. 

Robbert

 

Лудите, лудите! Тях да ги има,
дето морето заквасват,
дето си сеят звезди посред зима
и във света им е тясно.

Дето на вятъра мислите чуват
и го обяздват без стреме.
Дето със вълците нощем танцуват
в свое несбъднато време.

Лудите, дето на нас не приличат,
сякаш от дъжд са родени
и не залягат, когато изричат
истини с гняв посолени.

Лудите, лудите! Те да са живи!
Да преобръщат земята
и да ни парят като коприва,
шом си заровим главата.

Искам я тази-свещената лудост,
в мойте очи да потъне,
да ме докосне, да ме събуди,
да ме изпие до дъно.

И ако пак ме намериш случайно
и посреднощ се събудиш,
да ми прошепнеш най-сладката тайна:
"Господи, колко си луда!"

Ники Комедвенска

Слънчево момиче!

 

В дланите ми каца слънцето червено - добро и светло, като гълъб ален, то сгушва се усмихнато във мене и пулсът ми запява в миг запален. Аз искам слънце цял живот да имам и дланите ми винаги да парят; да нося дъх на слънце негасимо и буйно да горя, да не догарям. И хората да гледат мен засмени, да казват "Тя е слънчево момиче, във вените й слънчево червени дъхът на слънцето с кръвта й тича." Аз искам, щом издъхна уморена, то - слънцето - със мен да не изстине, а светло като мойта кръв червена да блесне над земи и над градини. Да литне между хората щастливи, за себе си и мен да им разказва и аз ще бъда жива, вечно жива, защото мойто слънце няма да залязва.

 

 

 Петя Дубалова

Редактирано 28 април 201313 г. от Уиш... (преглед на промените)

Среща

"... Казват, лекувало времето."
Ем. Дикинсън

Да, аз съм... Бившият. Когото ти си
забравила, като ненужна тайна.
И още ме боли от тази мисъл,
откакто с теб се срещнах. Уж случайно.

В очите ти се мятаха години,
оплетени във мрежите на спомен.
Стоях до теб. И дишах като риба.
А от гласа ми нямаше и помен

Добре, че беше тесен коридора,
за да подсили чувството за близост.
Прости ми, че не знам какво говорех.
Кой жаден пее, ако срещне извор?

И двамата се бяхме променили,
но аз не можех да не те позня.
Ти пак си бе останала красива
Ти пак си беше същата, оная...

Напих се. Вече мога да се върна.
Остана ли секунда още само,
не ще се въздържа. Ще те прегърна.
Ще се отвори старата ми рана.

И всички мои кули ще се срутят...
Не, времето изобщо не лекува.
Просто повтаря вчерашното утре.
Останалото... Само ни се струва.

Александър Калчев

ОГЛЕДАЛО

 

Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия.
Попадне ли ми нещо, глътвам го
каквото е - не ме помътва ни омраза, ни любов.
Не съм жестока. Достоверна съм -
око на малък бог, четириъгълно.
Вторачила съм се в отсрещната стена.
На точици е, розова. Така отдавна гледам,
че вече е частица от сърцето ми. Но тя потрепва.
Лица и мрак периодично ни разделят.

 

Сега съм езеро. Една жена над мен претърсва
пределите ми за това, което е.
За миг след туй извръща поглед
към някой от лъжците - свещите или луната.
Гърба й виждам и го отразявам точно.
В замяна получавам сълзи, разтревожени ръце.
Трябвам й. Тя идва и си тръгва.
Лицето й замества всяка сутрин мрака.
Удавила е в мен момиче и сега от мен една старица
се издига ден след ден към нея - като ужасна риба.

 

 

 

Силвия Плат

Като бяла птица

Всеки ден се моля Господи,
помогни ми аз да продължа,
да живея и се боря ,
да оцелявам и в студа.

Ако съм грешил понякога,
моля Те, да ми простиш.
На доброто ще помагам,
докато съм жив.

Знам,че ми остава още път,
който аз да извървя
и ти обещавам Господи,
и в бурята няма да се спра.

Може аз да съм мечтател
и наивник да ме нарекат,
но такъв ще си остана,
няма да ме променят.

И когато дойде този ден,
да поискаш моята душа,
аз ще ти я върна Господи
и знам , запазих я добра.

Тя силна е като земята,
бурна, като морската вълна,
волна , като бяла птица,
понесена от вятъра.

Лудост

Целувам те така непредпазливо
на булеварда в слънчевия ден.
Жените те поглеждат завистливо,
мъжете завистливо гледат мен.
Как искат да са дръзки, а не могат -
за тях това е нерешим проблем.
И ти ми казваш тихо и с тревога,
че вече полудяваме съвсем.
Сега е пълна с пъстри пеперуди
нахалната ми, рошава глава.
И ако с теб наистина сме луди
каква прекрасна лудост е това.

Божидар Томов

ЛЮБОВНИЦИ
 

Любовниците знаят да мълчат.
Не пускат неудобни есемеси.
Отдадено целуват всеки път.
Отдават се. При спуснати завеси.
Любовниците знаят най-добре
какво е все по тъмно да обичат.
Не се опитвай да ги разбереш –
на твоята съпруга не приличат.
Любовниците – другите жени,
които са научени да чакат
любимия сред четири стени,
са свикнали с прегръдките на мрака.
Любовниците – винаги на пост!
Не ги сравнявай никога със друга…
Помни: Друг някой може да е гост
във тъмното - при твоята съпруга…
 

Добромир Банев

Опасна за живота

Внимание, опасна за живота! -
ще лепна на челото. Да се знае.
Преди и някой друг, по-оборотен,
да се излъже да ме пожелае.
Пък после да се скубе по косите,
в бетонена стена глава да блъска,
задето ме е гледал във очите,
уверен, че съм глупавата гъска,
а той - нормално - хитрата лисица,
която ще ме хване във капана...
Игричките обаче са лъжица
за умните мъже! А стават драма
за тези, дето нямат и представа
кога да спрат да бъдат тарикати.
И много често тъй се получава,
че котката от мишката си пати.
И много често краят е трагичен
за хищника. Защото става жертва.
И много често някой заобичва
баш този, пред когото слага летва.
Затуй от днес - с табелка на челото.
Поне един наивник да предпазя.

И не за друго... Затова, защото
не искам себе си, след мен, да мрази.
 

Автор: Васка Мадарова

Той хвана чашата с кафе,
отпи внимателно - полека,
потърка двете си ръце
и си призна на ум успеха.
В леглото беше - точно Тя,
във вариация - Мадона,
възбуждаща - с вулгарен чар,
във неговият ад - икона.
Светът без Бог - в това легло
приготвил беше му разпятие.
Любовница - за през нощта,
любима - за проклятие.
Реален миг. Без капка свян.
Димящ из стаята с цигара
се приближи до нея ням
и коленичи пред олтара.

Маргало

ВЪПРОС ЗА ЛЕВСКИ Свободен е народът и от душа те слави. Защо му трябваш още? Защо не те забрави? Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило, защо си му икона, защо си му светило? Защо ти пали свещи, плете за теб венец, нарича те месия, надежда и светец и тайничко поглежда към небосвода стар – дали по пътя Млечен не слиза въглищар; дали луната – тази българска луна, е още ясен месец, дали не е с чалма? Свободен е народът, свободно вика: „Го-о -л!”, но хляб, ако си купи, назаем търси сол. След толкова години все същата съдба: мизерия, залъгана с коматче свобода. Животът озверява! Отечеството гине. През още колко мъки ще трябва да премине Народът? Той не иска република-менте. От новото се плаши, но старото не ще; не ще да е прислужник в световния вертеп; не вярва вече в никой, очаква само теб. Затуй се взира още във небосвода стар – дали по пътя Млечен не слиза въглищар... Той дваж те поменува, а благославя триж: Апостоле, къде си? Дано се преродиш! Ивайло Балабанов

Ликуй народе! Ганьо пак е твой! Уцели си съдбата безпогрешно. И утре, щом от глад надигнеш вой, спомни си за падението днешно. За факлите, с които се стопи последната искрица, че си верен. За скота, който иска да търпи най-скверните дела в живота черен. За хитрия и мазен политик, готов на килограм да те купува. За болката от искрения вик, която даже пукнат грош не струва. За пълния от птици терминал, които ще отлитат надалече. За мъката и страшната печал, които някой “земен рай” нарече. За мутрите, с които ще блести едничкият ти образ за години. За гнусното, което ще лъсти, потъпкало завети и светини. Ликуй народе! Ганьо пак е твой! Дори Алеко в гроба да извика. Дари му пак съдбата си, без бой, щом ликата намери си прилика… Ясен ВЕДРИН

Грях
 

Грехът ми е един - не съгреших
Но ще ме съди, който е безгрешен.
Щом щастието ще е грях, реших,
че няма в дрипи той да е предрешен.
Че той ще бъде мойта красота
и истина. Възмездие. Награда.
Прозрение, разсякло лудостта -
кой лъже, че греховния ще страда?
Щом ти си Бога, сигурно ме мразиш -
продадена за щастие душа.
Не искам от греха да ме опазиш,
а моля се - дано да съгреша.

Наталия Станчева

За тъмното в душата си ми разкажи

 

 

За светлото - сама ще се досетя!
Къде погребваш мъртвите мечти
и трепетите тайни на сърцето;
къде оставяш другото си „аз”,
когато се усмихваш на подлеца,
къде таиш гнева си необязден
и храниш на омразата живеца…
За тъмното в душата си ми разкажи…
За болката, която те изгаря…
За спомена, от който ти горчи
и за кошмара, който се повтаря…
За грешките - човешките - и тези,
които само Господ ни прощава…
За стъпките ти по ръба на бездната
и за сълзите, в тъмното оставени…
За пътища с примамливи лица,
внезапно свършили във пустотата…
Накрая ми кажи за любовта
и вечната й сянка - самотата…
Как носиш туй, което ти тежи,
как с мъртвите любови се сбогуваш…
За тъмното в душата си ми разкажи -
и светлото сама ще дорисувам…

Весела Димова

 

Редактирано 14 май 201313 г. от Уиш... (преглед на промените)

как да  не се влюбиш, как...

 

 

НЯКОГА Аз пиша със завързани очи, коремът ми отвътре е хартия. След сто години ще си проличи дали съм гладил думите с ютия. Или зъбати, с кожата на вълк, те гризали са гърлото на рими, а аз – памуков, облаков и зъл, като дете със тях съм се завивал. Надеждата е бебе с очила, кърма от мравка,  белег от колибри. И затова в съсирена мъгла се лутаме очите си да дирим. И затова с цигулка на сърна сред глутницата трябва да сме плахи и да изпратим бляскаво една от думите – пред вас да се разплаче. И да запее с устните на кос, да завърти ума ви на вихрушка, докато цветният, невидим мост по колебливия си гръб ни спусне. Оттатъка – дано да има бряг, рисуван от класически поети. Тогава в джобовете с топъл мрак ще дойдем призори да ви посветим.

 

 

...

 

МЕТАФОРА Ако се смесят пясък и брашно, хлебарките ще станат господари. Но един кит с прекършено крило ще се разплаче и ще се удави. Пингвинът ще напусне своя дом и вместо айсберг ще измъти дюни. И ято думи от безумен том на слепия ушите ще целуне. Не рибата, а буквеният знак ще скочи срещу бързея ухаещ. Поезията има своя праг, след който са зениците на рая. И като няма кой да я спаси и да разкаже цветното й  чудо, вместо пчели ще долетят оси – да я погълнат, без да  я събудят.

...

 

ТАЙНИТЕ  ГРАДИНИ Благодаря на тайните градини, и не за лековитата забуленост, а за усещането, че една малина е сладка колкото сънуване. Не знам защо, но зайците и рибите не ни допускат лесно до езика си. Но само те отвъд мъглата сива с наречия и цветове ни викат. Не съм художник, нито очилата ми са с някакви магически способности. Аз само наблюдавам как  крилата на пеперудите започват да се ронят. И се търкалям в приказки и митове като дете, което бавно срича. И се надявам да ми разрешите докато чакам, всичко да обичам. Надявам се да стигна до вратата и със ключе от папрати и шипки да вляза и, целувайки цветята, да оцелея с тайната, че пиша. Ще пиша малко – гатанки сребристи, с копита и уши, с опашки сини... Докато чуя как се връщат чисти душите ни от тайните градини

 

 

Николай Милчев

 

На Него

Той не се привързва за ден -
аз не храня напразни надежди,
свободата облича пред мен
и е хубав във тези одежди.
Той не сплита във римите стихове
и мелодии с тях не нарича,
гледа нежно - но много студен,
всеки ден любовта ми отрича.
И живота без мен начертал
в ранна сутрин по мъжки обяздва,
той е много първичен и прям,
затова го обичам - и вярвам,
че ще дойде в живота ми ден,
след ужасно студената зима,
моят рицар ще застане пред мен,
осъзнал изведнъж че ме има.
И тогава светът по - красив,
като вик в този миг ще възкръсне
и реки от любов ще текат,
ще се любят с вълните си нощем.
И тогава след много лета,
ветровете завързал в компаси
стиснал здраво във длан обичта,
на колене ще каже: - Една си!

Маргало

Простете ми, Госпожо Злоба

Госпожо Злоба, пак сте неспокойна.
От други чух, че много Ви тежи.
Тормозело Ви... ( Точно ли се изразявам? )
наличието на щастливци със мечти.
Кошмари имала сте в безконечните си нощи
и плачела сте странно - без сълзи.
Юмруци свивала сте във леглото
... от отчаяние и от безпомощност. Нали?
Да. Чух, че вдигала сте кръвно
и постоянно нещо Ви боляло,
когато някой Ви отблъснел -
не Ви допускал в силното си тяло.
Разбирам... Тежък е за Вас товара,
наречен Жажда за живот.
И как се изживява радост чужда?!
Недай си, Боже, има ли любов!
Сега, без бой си го признавам...
За първи път Ви срещнах в ранното си детство.
И днес известията Ваши получавам.
Уроци са ми. Те са ми наследство.
Простете за невежеството ми, Госпожо Злоба.
Не зная как да Ви помогна.
Със мен сте сбъркали адреса.
Търсете си душа удобна!


Детелина Стефанова

И аз съм българче

 

 

И аз съм българче! Макар, че в Мадрид родих се и живея, а баба, щом ме гушне, плаче, защото виждаме се с нея веднъж в годината, през август, със внуците на шест етажа- от Солун, Рим, Мадрид, Чикаго, от Сидни има в блока даже... Бледнеят всички карнавали пред тази наша пъстреница. Но дядото на Джон с кавала щом почне в двора ръченица, подскачаме край него лудо, душата знае ритъм, стъпки. И всяко лято става чудо, и все ни сбира тази тръпка. Българийо! Недей да плачеш за внучето на твойто племе! И аз съм българче! Макар, че родих се във разделно време. Петя Божилова

 

Миришеш на самотен мъж.
Това веднага забелязах.
Прииска ми се изведнъж
да ти го кажа... Но не казах.
Коняк и вино. Сто на сто
да се напием ще си струва.
А иначе не би могло...
Със самотата ти флиртувам.
Флиртува с мен и с теб мигът.
Духът на виното пленява.
А може би за сетен път
към любовта ни приближава.
Нима и вечната любов
не е пиянство най-накрая?
Реката с името Живот
умее да ни приласкае,
а после да ни завлече
в дълбокия си вир, където
между незнайни брегове
ще давим пътя към морето...
Приличаш на различен мъж.
След две-три чаши май успявам
да ти го кажа неведнъж...
Тъй трезва истината става.
 

Нели Господинова