Росица Копукова

Останаха търлъците от плетка, чорапките със шарени конци, да бъде стъпката ми днеска мека и споменът по-силно да боли. Това, което аз не се научих- на плетки, шев, на куките играта от вас, любими мои, го получих и си го пазя топло на Земята. За мама писането беше слабост, отдето се минава за разтуха, ала за мене е живот и радост, обкичена със красота сполука. И сякаш стана тъй съдбовна сглобка, което не владеех, аз го имам. Като в една космическа разходка, кой както може да остави име. Свещичка паля, за да ви е светло, но никъде не мога да ви видя. Живея в своето житейско кредо и пращам стихове, да ви достигнат! 4 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Най-древна крепост- Мраморният град, шестнайсет века отпреди Христа, кога било е всъщност този свят и векове държат го на крака?! Лютица крепост над Ивайловград най-стара крепост е от старините, да върнем сякаш времето назад не могат да ни стигнат и очите. Отгоре тя е пазела града до осемнайсти век - военна сила, а може би за Калоян била и най-значима крепостна закрила. Какво е всъщност да отидеш там, където всеки камък е светиня, Земята ни е безпределен храм, тук е живяла не една Богиня. А ние сме деца на светостта, все още истински неосъзнати, децата на Всемирна белота и неслучайно Бог ни тук изпрати. Додето аз историята знам, чета, осмислям, тача и дълбая, ще пиша, че във този свят голям България е висина в безкрая! 4 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ДЕТО ОТ КУРИЛО В СОФИЯ ПИКИРА В СТРОГОЗКАТА ПЛЕВЕНСКА ПСИХИАТРИЯ! АЗ ОБИКАЛЯМ БЪЛГАРИЯ, БАБИ, ПО МЕСТА, КОИТО ТИ НЕ СИ И ПОМИРИСАЛА ДАЖЕ!

Знаете, приятели, аз не се бъркам в съдбата на никого, но се изкушавам да предам разказа на една мила дама-вдовица, до мене, на която и двамата й сина са по чужбина. Единият заминава в Австралия, в град Пърт. Не го знам й кой е, голям и красив град бил .Много ми разказа за него. Преди да замине за там, имал пари и наел къща под наем, в която живее и досега със семейството си. Успял да направи в двора само един басейн, но не и да си купи своя къща. Усилията за работа били невероятни, защото австралийците отдавна не приемали на добра воля мигранти. Явявал се човека до 80 интервюта на ден за работа, докато намери, после и съпругата. Малкото дете израснало в град Пърт, оженило се преди година и също живеело в къща под наем с жена си-англичанка, но явно без големи възможности. Другият й син се устроил в Холандия със семейството си. И той под наем. В добра фирма и за добри пари, но не ги изтърпял холандците и се върнал в България, като работел пак в същата фирма. Жилище собствено по чужбините - найн! Каквото имат е от България, като първият идвал при майка си, ако дойде в София, щото на тръгване си продал апартамента с илюзията да се устрои напълно там. Сега не разбрах нещо, аз по-зле ли съм в България, дето не я давам на никого? Пиша си книгите и си пътувам! Но всеки знае себе си! Росица Копукова С малко пояснение, че на мен на младини ми се отвори парашута за няколко месеца в Мелбърн и Сидней и знам какво е в Австралия.

КОМИТСКО Имам си, зная, прадядо комита, Но името му не зная, С копривщенски корен, кого да питам? Освен да питам България. Това ,да бъдеш част от борбата, Си е било обичайно. Кой е войвода, кой байрактаря? Така си остана - тайна. Аз съм си, казвам, по нрав бунтовна, По нрав комитски, народен. Но ми е мила страната родна. И съм немногословна. Правих, каквото правих, на дело И днеска не се изложих, И още действам, и пак съм смела. На връх или във подножие. Всякъде трябва някой да върши Нещо за общото благо. Все поработвам, без да се скърша, И ми е истински драго. 2 ноември 2023г., София Росица Копукова ПОСВЕТЕНО НА ИВАЙЛОВГРАД И на достойния благодетел Драгни Драгнев От Беломорска Тракия керваните вървят и бежанците носят мъката в душите, пресичат българската граница без път и без посока, но не са убити. Роднините ми спират във Ивайловград, семейството, споено във надежда, че ще намерят мястото си - този град, събран във бедност, с обич ги посреща. Училище си нямат, светлина, но моят чичо хората събира, разпръсква безпросветната мъгла, пари дарява и пари намира. И вдъхновява напористо всяка къща да построят гимназия. До днес при мене този спомен се завръща и сякаш вечността ми праща вест. Ала на чичо и това не стига. Дарява цялата библиотека. Така разбира името "Родина" като следа и българска пътека. Обикват този град и там остават с професията стара - търговия! Не са поети, в стихове не славят Ивайловград, съвсем не са от тия. Но родолюбието им на дело наследство е на целия ни род. Не е илюзия, не е химера, а е стъпало към един народ! 2 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""" УКРАИНКАТА АНА БАГРЯНА, ТРЕТА ЖЕНА НА ПИШМАН ПОЕТА И БИВШ ЧЕРВЕН АПАРАТЧИК ДИМИТЪР ХРИСТОВ ИСКАЛА ДА СЕ РАЗДЕЛЯ С НЕГО. ТЕЖКО,МИТЕ, ТЕЖКО! КАКВИ СИ ГИ ВЪРШИЛ НА 26, КАКВО ЛИ ТЕ ЧАКА НА 66. ВЗИМАЛА И ДЕТЕТО!ВТОРОТО. ТО И ПЪРВОТО НЕ ИСКАЛО ДА ГО ВИДИ!

АЗ СЕ КАЗВАМ АНКА БАБАНКА!

Историята и да промениш, то истината винаги изплува, премного битки в нашите земи и ехото за векове се чува! Премного кръв за тази свобода или за изплатена тежка карма! Не се забравя нашата съдба, от минало до днес не се забравя! Една страна, докосната от Бог, предназначена е да оцелее във този свят неистово жесток кой за кого наистина более? Но вярвам в българската светлина, както са вярвали предците мои. Ще бъдем! Бог над нас и смелостта да бъдем днешни смислени герои! Посланици на тази доброта, която християнството показва! Достатъчно загинаха в света! Безумците накрая се наказват. Къде е времето за радостта? Дали е пауза през вековете? Благословена българска земя пази историята, за да светиш! 2 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

КАКВИТО СИ ГИ ДРОБИЛ НА 26, ТАКИВА ТИ СЕ ВРЪЩАТ НА 66, ДИМИТЪР-Р.Р.Р.Р.Р.Р.Р.Р.Р....

- Скъпи, ако беше женен за друга, щеше ли да ù изневеряваш с мен? Страхотно. Крада го!

Лъчезар Еленков е познат на по-възрастните читатели тук, но не го знаеха що за образ и безподобие е. Освен злостен човек, беше и слаб творец. Няма да се впускам в доказване на доказуемото, само ще разкажа един случай, който е довел на стари години Лъчо до потрес и си е намерил мястото изневиделица. Щото дотогава учил по Москва, Българска филология в СУ " Климент Охридски" с връзки и се имаше за голям поет в шест без пет. Да,ама не. Занесъл той самичък своята последна стихосбирка в Столична библиотека, хич не я помня коя е, щото аз не му четях глупостите, ще отбележа обаче, че по време на соца имаше и прекрасни поети, обагрени задължително от червеното багрило, но този не беше сред тях. Минава след известно време, гледа - книгата я няма и пита мазно-мазно уредничката защо. - Господине, симпатичен човек сте, ще ви кажа истината. Поети, които не се четат, ги прибираме в хранилището. На Лъчезар Еленков всички книги са там. Но,разбира се, ако желаете, ще ви извадя една. Лъчо благодари и любезно отказва, хуква към ресторант - градина на СБПисатели, близо са и направо се разплаква пред приятел. А там, за зла врага, аз с приятелка, пием си кафето и питието и му гледаме сеира. Големият връзкар беше изтрезнял за няколко минути само! Росица КОПУКОВА

Любовта ми е силна при първия прилив като синьо безкрайно море, но за отлива после, щом има виновен, аз не съм сред виновните, не. Всеотдайна до време. Не падай в почуда. Отвори си навреме очите. Твърде много мъже ни препращат в заблуда, но сме будни, за радост, жените. Много трудно се връщам, но не невъзможно. Ключ повторно за обич не давам. Вече знам, че по мъжки направо е сложно, но, каквото направиш, направиш. По-добре със любов във домашно огнище да намериш вратата и пътя! Че на тази Земя по-добро няма нищо! Ако не, аз пък друг ще прикътя! Аз съм силна жена, ветрове не ме плашат и издържам на хладно течение! Отвори си очите, не падай в краката ми, просто трябва ти мъжко прозрение! 31 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

"ЧУХ ,ЧЕ СЪМ ПО-ДОБРИЯТ КАНДИДАТ- НЯМА КАК ДА НЕ СЕ СЪГЛАСЯ"-ВАНЯ ГРИГОРОВА

Ок ще пускам само снимки колажи на грозната и космата баба Анка Бохотска ...в контраст с ......

Дали ще къдриш думите красиво и над годините ти ще блестят, и цветове ще багрят като живо послание към неизвестен път, това е само шарка на успеха, под цялата словесна пъстрота като невидима, но светла дреха струи ли някъде човечността? Ако я няма, всичко е мираж, единство няма в думи и в реалност, характерът е истинският страж, който рисува твоята виталност! 31 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

Така тече животът все при мене, Подобно влак и то експресен влак, Пътувам, пиша своята поема И в делника оставям собствен знак. Не спирам даже и на всяка гара, А пък на незначителни- съвсем, Обичам качествено да се кара И с времето да бъдем във подем! В значимите неща се преоткривам, За всеки, знам, че съществува път, От дребните души ми става криво, Но ги прескачам като хвърлен прът. И не че нямам битови задачи, Но те не спират експресния влак, Кой както иска нека да си крачи, Но аз пътувам до небето чак. 29 октомври 2023г., София Росица Копукова

Объркани посоки нямам, нито страдам, Съдбата сякаш моя път чертае, по начин - смисленото да извади от мене, дето Бог е дал назаем. Нормалното при мен е аксиома, на крайности излишни не се давам, знам пътя си от раждане до гроба и осъзната съм, а и не се предавам. Жалея тези, дето път си нямат, навярно те изкупват тежка карма, благодаря на Бога, че отсява това, което всъщност ми и трябва. На драмите не се превръщам в яма и пленница не съм на диви страсти. За мене любовта е по-голяма: да бъде мир, добро, човешко щастие! Възмездието всеки си получи около мен и си го получава, от всичко, дето досега се случи, едно разбрах, че Бог не ме оставя! И искрено желая да намери всяка душа най-топлия си кът, и ако себе си със друг ще мери, то ясно е, че няма собствен път! 29 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

ЕСЕННО ПРЕТВОРЯВАНЕ Октомври ни насити с топлота, Златистата палитра ни превзема, А боровете бранят вечността В тази красива българска поема. И аз я претворявам всеки път В душата си, щом тръгна да пътувам, Родината е част от мойта плът, Изцяло аз във нея съществувам. Ще търся всеки кът да посетя, За всеки кът изгубен ще жалея, Аз доста се прошетах по света , Но себе си намирам само в нея. Перото ми е силно само тук, И стиховете ми летят на воля, Поетът в мен не може да е друг И аз за нейното добро се моля. 28 октомври 2023г., Към Дупница Росица КОПУКОВА