Росица Копукова

Баба Ан е русофилка с корен - турската костилка, тя по сайтове реве, но де факто я шубе! Давам съвет на Анития да прати Полито в Русия, медицинската сестра да покаже чудеса. Анито не ще да чуе, свирката си пак надуе, "Мой народ" и трала.ла, но не и нейните деца. Бохотската лъжепрашка все натук-натам се шашка, пуска клипове, слухти, накрая крий се в дън - земи! Казълбашка-тарикатка, нищо,че е с ум на патка, за Русия тя не дава щерка й да заминава! Нито ромския й син ще стане Путинов войник. Другото е трала-ла, мой народ, мая песня! Росица КОПУКОВА

/ разказ по действителен случай / Разказвала ви бях, майка ми Надя имаше сериозна професия. Финансов ревизор София- окръг, икономист, туй литератор е разнообразие, така го схващаше. И преобладаващо добри колеги, едната от които - от Лъкатник. По време след девето септемврийско, малцина бяха висшисти и майка ми много я уважаваха, щото им помагаше и на колеги, и на складовете даваше толеранс - кой пипнал, до три часа да връща, иначе.... И така, от благодарност на благодарност, кой прати борчета и елхи за Симеоново, кой кипариси от дворовете, а колежката от Лъкатник - предложение. - Наде, имаме една фабрика, дето тъче губери в различни цветове. Ако искаш, поръчайте, синът после ще ви ги докара до в къщи. Само кажи. Мама й отговори да се допита до в къщи, всички се съгласихме и поръчахме два в златист цвят, като единият после помолихме да разрежат на две, за фотьойлите. Че като луднаха и другите: и те поръчват. - Шефът на фабриката гарантира, че ще ви надживеят бая поколения. Губерите де. Даваме капаро, тъкат тъкачките, после доплащаме. По колежката. Няма кой да те окраде, благодарност за доверие и обратното. Докара момчето губерите след 2-3 месеца. Прекрасни! И до днес ги ползвам, без да са мръднали, както и един китеник "Царската корона" от моя колежка, съпругът й от Троян, тя се научила покрай свекървата, но днес едва ли ги правят. Съвсем наскоро се заприказвахме със скаричка - мадамата, дето ме спасиха от соевия лъже пилешки пастет румънеш и тя ми казва, че била от Лъкатник. Така ме разнежи и аз й разказвам накратко за тези хубави спомени, точно, както на вас. - Няма, душо,няма. Ни тъкачна фабрика, ни местно производство. Нищо няма. Ей ме на, от четири и половина ставам, да дойда да отворя и да почна с пържолките, кюфтетата, кебапчетата и салатите. Това е положението. Аз я гледам умно, чак забравих за поръчката. - Да ти метна ли в кутията, дето носиш, първата готова пържола? - Онемях. Метни. И подавам кутията, пък й пожелавам приятен ден и по мене тя допълва: - Благодаря ти, че пазиш такива хубави спомени от Лъкатник. И аз ги имам тези губери, от баба, чеиз за сватбата, та сега са на дъщерята. Не са мръднали. Хайде, да не се разплача... Пък си махнахме с ръка и си тръгнах. 10 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

/ разказ по действителен случай / Винаги съм смятала, че бивши военни, партизани, полицаи, всякакви фронтоваци / чудя се как моите предци, воювали по фронтовете оцеляха здрави, сякаш са били други хора?!/, накрая изкукват. Много примери имам, нагледен ми е съседът Насо. Бил подполковник, охранител в предприятие, накрая охрана при мутра, Насо се пропи, започна да върши щуротии, да заплашва и да парадира с оръжието, да го изнася, което няма право, след като е пенсионер. Хайде направи един зулум с 12 - години по-старата си приятелка, хайде служба КОС, прибраха му оръжието, та поне му удължих живота, щото леля Мица го ръсеше за пари като за световно, синът също и все щеше да грохне, беше припаднал в един магазин,ако не беше този изход на събитията. Имах разказ от преди за тяхното чудно съжителство и за съмнителната вдовица Мица. Напоследък обаче чувам наш Насо нещо превърта. И въпреки че съм учила доста психиатрия, не мога да му определя диагнозата. Леля Мица деликатно и хитро мълчи, да не се разнася грамолята. Изобщо тя е доста тарикат, пак му смъква пари, намери му работа като охрана на магазин. Но мисля, че вече поприключи, ама знам ли, щото се завърта повече у дома й. Синът живее в неговия апартамент и той с приятелка, а аз обирам вересиите. Мине не мине време и се чува я грухтене, я мучене. Не, не се шегувам. Едно необяснимо : " Му-у-у-у-у-у-у", чак се стъписвам като идвам от коридора. И понеже никой у нас не е грухтял или мучал така с два вида звуци, направо съм смаяна. Измененията у Насо обаче не спират дотук. Няколко нощи поред чуваме едно чукане по металния перваз на балкона доста хора. И си говорим по темата кой ли е този луд?! А то, наш Насо. Разкритието направих аз. Снощи, около един часа, дън-дън-дън-дън-дън! Приближавам джамлъка тихичко, рязко отварям прозорецът и Насо с една метална пръчка на момента се скри навътре, но го съзрях. Балконите са лоджия и техният не е остъклен откъм моята страна. Успокоих се, че е той, но не съвсем, защото не знам как ще се развият събитията. Не стига, че търсихме баба Тона, посред нощите я прибирах вътре от другия балкон, на Венета Райкова бабата, с триста зора,докато я прибраха при дъщеря й и моменталически я пратиха в старчески дом, дето тя съвсем навреме почина, та ги отърва, щото я бяха изоставили на нас, те ти сега баце Насо. Как ще свърши хич не знам да ви кажа. Но, разправят, и той имал доста грехове. На младини бил голям любовчия и жена му си отишла от притеснение и от рак на 36 години. Може да му е отговор от Вселената, ама знам ли?! 10 юни 2023г. , София Росица КОПУКОВА

Наред с работата, чета на Захарий Стоянов " Опит за биография" на Христо Ботев. Много луда глава е бил, бая е ядосвал баща си Ботьо, че и чорбаджиите, ама красив, издръжлив и обичащ България докрай. Друго космично ниво. Трябвало е в университет в Москва да ходи, но Ботев си знаел: свободата, та свободата! Голяма книга, безкрайно интересен стил! Що обичах да го уча в училище, от тази книга научавам тройно. АНАСТАСИЯ ОБРЕТЕНОВА - ДРУГОТО АЗ НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ Захарий Стоянов е самороден талант, но не трябва да се забравя ролята на граматичката Анастасия Обретенова - талисмана на неговия живот. Ако не съществуваше Анастасия, Захарий нямаше да бъде това, което е. Единствен Ташо Ташев, от биографите на Захари Стоянов, изтъква това в трилогията си "Джендо", "Парго" и "Захарий", като отделя за Анастасия няколко страници. Почти всички творби на Захарий са редактирани от нея. В Пловдив на газен фенер да се преписват хиляди страници, това не е шега работа. Повечето от творбите му, след неговата преждевременна кончина, излизат посмъртно благодарение единствено на Анастасия! Българи, да не забравяме граматичката Анастасия Обретенова! ЧАВДАР ЖЕЛЯЗКОВ

Животът е любов, но и подход. Ако се връщаш вечно във началото, не си премислил своя сетен ход, ще си останеш нежелан за цялото. Животът е любов, но и развой, не всеки е от раз с любов от Бога! За да дорасне до партньора свой му трябва праг от някаква тревога! Животът е любов, но и почтеност, без нея ще изстине и жарта! Дръж любовта с дълбока убеденост, че тя е верен смисъл във света! 6 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

Малко от малко уважавах тази жена, поне за битките да не се приема Истанбулската конвенция със 6-те пола, но снощи по новините чух какво каза от трибуната на Народното събрание през деня: - Трябва всеки един от депутатите, гласували новото правителство да си отреже ръката, но е добре да го направи извън залата, за да не кърви тука. Толкова беше бясна,горката, от загубата, че си и загуби акъла някъде. Откачи ли, не знам, право да ви кажа?!

Над Лета Автор: missana Тъгата е наследство от смъртта в обратно време спряла на перваза. Прозорче мъничко е радостта, красиво цвете в крехката ми ваза. Изгубих се в мъглявия си блян, неуточнен от лепкавото време. В пустинята на моя аз съм сам, разпънат върху кръст себепрезрение. Звездите мигат призрачно над мен, очите ги попиват мимолетно. Душата от космическия плен прегърбена навежда се над Лета.

Един добър приятел, взел си моя поетична книга, съвместно с големия наш поет Йордан Ватев ми се обади специално да оцени, че съм направила този жест към нашия велик сонетист, така както Захарий Стоянов е събрал Ботевите стихове, статии, фейлетони, биографични данни. Трогнах се, аз също имам отделна книжка за Йордан Ватев, биографична, но само за времето, за което сме се познавали. Захарий Стоянов е бродил повече, за да научи всичко за Христо Ботев. Едно ни е общо: да напишеш книги за друг голям си е високо ниво вътрешно удоволствие. Освен да доказваш себе си. Данчо Ватев го излъгаха и посмъртно. Той има още много неща, но аз пуснах само това, което имам писмено позволено. Останалите ръкописи заграби художник, негов приятел, щял да ги кара в някакво мазе в къща в Симеоново и там си останаха очевидно, защото нищо не съм прочела дори в електронен вариант. Жалко, големите така остават не докрай представени! Росица КОПУКОВА

Бохотската казълбашка с простотията си шашка, тъй далече от Европа по е дървена от шопа. Лъже като циганьола и мечтае да е гола, но на двете с дъщерята ритнали са им вратата. Мята турските шалвари о земята ще удари и с устата- цепеница тя е тука куку-скица! Росица КОПУКОВА

Така сме ние, старите души, белязани във стари,стари книги, направиш ли ни зло и се руши последната преграда, че си личност. И замък от илюзии пропада, без даже да усещаш земетръс, Боголюбимият не се напада, защото после се снишава ръст. Такава граница и аз се виждам: пилеят се във завист врагове, а аз обичам само да съзиждам, докато Бог възмездие тъче! 5 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

Бре, по Бохотска река се разнася миризма, вони силно на прасе със мустаки во суре... До Строгозия смърди, гони всичките добри, тази силна миризма на изритана свиня! Росица КОПУКОВА

Човек, приятели, трябва да надмогва нещата от живота, дори и подлога, дори и гнус, за да оцелеее. И да не мрази целия свят, дори да не прости. Имах интелигентна приятелка: направили й мръсно в Института по индустриална химия, още нещо имаше проблем, намразила България и беж - Сидней. С двамата сина, беше разведена тука. Стоя у гетото 4 години, намери богат австралиец, измъкна се, жени се и с него се разведе. Какво стана, що стана, не ще да ми признае - загинаха и двамата й сина. Голяма трагедия. Остана си с амбициите и сама, сега проповядва Розенкройците и тяхното учение! Какво да кажа? Винаги моля Бога, за каквото искам, пък каквото стане.

/Разказ по действителен случай/ Добри приятелки станахме с Валерия Чернева, докато не се появи влиянието на старата Горовеста Караголева. Много услуги видя от мен лично тя, както и читалището, където работеше библиотекарка. Отдръпването стана от нейна страна без причина, когато се разбра, а и стана скандал в моя защита, че награди се раздават на определени хора от Горовеста в ежегодния лъжеанонимен поетичен конкурс, а читалището плащаше. Имаха там една група свои хора, a Валерия се отдалечи, вместо да вземе очевидно справедлива позиция. Тя се умълча, аз също, но много ми падна в очите. Минават години и двете се оказваме пак на конкурс заедно, в един сборник сме в друго читалище, но една останка от предишната група й уредил първа награда. Познавам хората и игрите много добре и знам как става. И аз бях наградена, нищо не споря, не се изтъквам, мълча си, но научавам всичко. По конкурси в София много хора се знаем. Валерия я треснал рака и била в ремисия. От някогашната напета и самовлюбена жена нямаше и помен. Отслабнала, та заслабнала. От библиотеката я шитнали по-рано от пенсия, но докласила. И този, дето я наградил, и той в ремисия от рак, едвам крета. Та се зачудих: какво, че се мислиш незаслужена величина, като Господ ти вземе здравето? А още по- скоро разбрах, че и тази, която раздаваше заповедите кого да награждават, също едвам прескочила тежка болест. Сломената Валерия беше донесла да черпи за здраве. Очевидно забравена от доста хора, тя се прилепи към мен, а-ха, да ме препъне едва ли не, та да я заговоря: - Хубава ти беше и баницата, и виното. Довиждане. Отвори уста да ме заприказва, но аз вече бях на стълбите. И не й дадох възможност за повече. За добро или зло, отхвърля ли такъв човек, завинаги е. 4 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

ЗОНАТА* „И ще заемат своите места и хора, и палячовци, и вещи." Добромир Тонев По средата на пътя, на стария път за Пловдив, по средата на този следобед, посред нищо и нещо. Посред спомена от нощес и предчувствието за довечера, посред себе си такива, каквито сме точно в този момент, не преди и след него. Между ръката ти на волана и другата ти ръка в моята, между карай по-бавно и искам по-бързо да те целуна. Точно с Besame Mucho, зазвучала случайно по радиото, точно с вкопчването на пръстите ни като в спазъм от токов удар. Над глвата ти на коленете ми и над нещата, над света, губещ своите очертания. Под небето надвесено и втренчено в нас укоризнено, под люлеещите се парашутчета на глухарчетата – очаровани, необмислени, неразбиращи, яростни, разнебитени, отмалели, притихнали и ненадмогнати, без думи изрекохме всичко, което таим препазливо и слънцето легна само́ като златно кълбо върху дланите ни. „Щастие даром за всички…“ – прошепна ти дрезгаво, „… и нека никой не е пренебрегнат“ – въздъхнах… Зад канавката Зоната си отдъхна и върна нещата на мястото им. © Margarita Petkova #БелитеМиНощи *б. м. – вж "Пикник край пътя" на Братя Стругацки или в краен случай "Сталкер" на Тарковски

ДА ВИДИМ КАКВО ЩЕ МИ РАЗКАЖЕ НАЙ-НОВОТО ИЗДАНИЕ НА ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ ОТ ВЧЕРА? КОГАТО ПРЕЗ 1885 ГОДИНА ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ ПРЕДЛОЖИЛ В РЪКОПИС ТАЗИ КНИГА НА МИНИСТЪРА НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО ГЕОРГИ ЖИВКОВ ДА Я ИЗДАДЕ, ТОЙ ОТКАЗАЛ, ЩОТО ТОЗ ЧОВЕК НИЩО НЕ БИЛ НАПРАВИЛ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКОТО РОБСТВО? С КОЕТО ИСКАМ ДА КАЖА, АНТИБЪЛГАРИТЕ НЕ СА ОТ ВЧЕРА. ТОВА ОБАЧЕ АМБИЦИРАЛО ЗАХАРИЯ!

Как се прави политически литературен конкурс в София? / разказ по действителен случай / Винаги съм казвала, че, ако се бях олюляла на коленцето на мастит червен велможа преди Демокрацията, досега ехе-е-е-е-е-е-е, да са ми издали стихосбирки вече още от млади години и аз да съм се прочула като креватна поетеса или писателка. А аз си карах по реда, та се запознах с всички особености на онова време. И да вземе,моля ви се, след 1995 година да оповести първите ми две стихосбирки във в."Труд" като особено талантлив заряд баш Дамян Дамянов левият по убеждения, той почина на 6 юни 1999 год., мир на душата му. Ни ме знае, ни ме познава, пратихме две стихосбирки в дома му: " Българка, където и да съм" и "Лесно ли е да си млад?". След време,мисля си аз, попромениха се нещата в книги и конкурси. Да,ма нищо подобно. Аз участвувам винаги на " Какво рече Господ" и де да знам, че в един престижен конкурс за поети се свирвало отгоре и отеквало долу - наградените били предопределени. То на много места и днес е така у нас, но тогава се потресох. Конкурсът беше на името на починал наш поет-антикомунист, жена му го организираше в залата на Министерство на културата. Запознаваме се ни е с нея, допадаме си, уговарваме се да й пратя книги, с книги беше конкурса, пращам аз, но тя забравила. След време й се обаждам, припомням коя съм и как сме се запознали....а,да, щяла да ги вземе за следващата година на конкурса и пак мълчание. Тогава звъннах на адреса, който сама ми даде, в пощенския клон да попитам дали е получена моята книга. Пратих й една, да не прекалявам. И о, ужас, там чакат над 400 книги на нейно име, а тя не е взела нито една и хората вдигнали ръце от нея. Задръстила им пощата и ни вест, ни кост. Светна ми лампичката много ярко и разбрах подробно самата организация на конкурса: дамата награждава за творчество поети с книги, които й посочат. Бясна, звъня обратно в пощата и питам дали ще ме подкрепят, ако пусна случая в пресата. Определено - да. И аз пуснах с името и делото й още приживе. Не се обади да опровергае. Какво стана, що стана, отиде си от света, да не й вдигам костите, Задушница е днес. Черешовата. И по-тази и други причини разбрах две неща: че много обичам партия Човечност и Справедливост и че политическите въртележки се въртяха и преди, и след, та до ден днешен. И още нещо: Бог ми е дал дарбата и той я пази, защото знае, че не съм продажна! 3 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

Клисура е така, встрани от пътя, От шумотевицата, от света, Но точно тука гръмва първа пушка И топчето на Боримечката гърмя. Тук точно осем дни просъществува Апостолска република сама, Тук точно, че България будува, Доказа тази кратка свобода. И мъката по българските къщи, Оставили над времето следа, Сама историята да се връща И мълком да прекланяме глава. Сега Клисура пак си съществува, След каменния нов мемориал, Измерва Левски всичко колко струва И днес народът го събира цял. Градът на тези много светли хора, С потомствено разпалени сърца, Живее свой живот и не говори, Но вътрешно нахъсен за борба. Не демонстрира никъде и нищо, И скромно си битува покрай нас, Гори си като бащино огнище , С неукротимата народна свяст. 2 юни 2023г., София Росица Копукова

ЕДИН МОЙ НЕПРИЯТЕН СПОМЕН ОТ БОТЕВИТЕ ТЪРЖЕСТВА ВЪВ ВРАЦА Във Враца редовно честват Ботевите празници - 2 юни, та цяла седмица. Много ми харесва този град и на Леденика съм била, и на Рогозенското съкровище, в Историческия им музей, по църкви. И на връх Околчица съм се качвала. Не бях ходила на Ботеви празници и реших да участвувам първия ден на конкурс за рецитаторско майсторство за деца и възрастни. Беше преди години. Ей така, да видя що е. Взимам едно свое стихотворение за Ботев, влака, оттам гарата, таксито и на Културен дом - Враца. Нагоре планина,Балкан, долу народ. Събитието почва от обяд, носех си сандвичи, а и по влака ме почерпиха гостоприемни хора, приказвахме повече от приятно и за Ботев, и за астрология. Много доволна пристигнах. Започва конкурса с децата от най-далечните градове, щото дошли от цяла България. Правилно. Мнозина не бяха подсигурени със спане, а идват училища с автобуси. Врачанския театър му намерил цаката: комисия одобрява деца основно в конкурса за рецитаторско майсторство и включва групи наесен в местния театър. За парлама сложили и възрастни. Стоях цял следобед и слушах децата с интерес, това беше един ден само, те изпълняват, получават одобрение или не и си отиват. Залата се поизпразни. От възрастните останахме от Враца и аз, почитателката - софиянка. Кой ти ходи на такова чудо, ако не го гони родолюбието. Като софиянка местните ми дадоха думата на мен, още повече любезно се бях представила на домакините още преди началото. Излизам аз с одата в ръка, не си помня стиховете наизуст и гледам, става демонстративно една учителка и се премества на другия край на залата. Рецитирам и някъде поглеждам, одата много се хареса и ме поздравиха сърдечно. Изслушвам и други учителки от Враца, свършва събитието, излизаме във фоайето и аз доближавам въпросната. - Госпожо, понеже ми демонстрирахте голямо неуважение, да не кажа друга дума, искам да ви попитам - завист ли ви гони или пишете по-хубаво от мен, да ви поканя да прочетете ваша творба за Христо Ботев! Наоколо настана гробна тишина. Тя се изчерви като божур, а на една врачанка от организацията й стана много неудобно и просто каза: - Тя не е от Враца. - Вярвам, но и на Ботев не му е било лесно с представители на народа като тази дама. Чу се одобрение. Аз си сбогувах и си тръгнах. Да взимам влака за обратно. По пътя ме настигна жена: - Не се ядосвайте. Учителка е от Павликени. - Не се ядосвам,мила, чудя се на някои не се ли виждат какво представляват. - Явно не се виждат, - отговори ми жената. Разделихме са любезно, взех пак такси и на гарата. Подраних. Хапнах на бюфета, почерпих с баничка и боза едно гладно ромче, това ми е останало спомен, кой знае как попаднало там, не знам да има роми, ама кой знае. И се прибрах. Научих, че идвали и големци от София другите дни. Изобщо тържествата са си тържества, но все има по нещо нашенско и незабравимо, дето да ни покаже, че сме си ние. Росица КОПУКОВА

Цепи,цепи,цепи буз покрай жабешката уст, проста като сел галош,, наследницата на Гаврош. Ула,ула,улава с психоболна дъщеря! Дюста,дюста,дюстабан е прасето в сел мегдан!. Хайде,баба, под чаршафа, белки свиеш си масрафа! По софийските хотели- само чалгарки дебели! Росица КОПУКОВА

Работните ръкавици на чистач Ан!

Работните ръкавици на чистач Ан!

Яла,яла,ялова е снаха Анитова, бала,бала,балово е синче Анитово. Роми,роми,роми, пу е следователчето Тру, шала,шала,шал-шалвар е Анитин баджак - бар! Кърка,кърка,къркала е бабето Трифонла, цепи,цепи,цепи - буз е дебелият й г@з! Росица КОПУКОВА

ДА ПОВТОРЯ ФАКТА, ЧЕ ДЕЛА РАИ, ОСВЕН БЛЕСТЯЩА ПОЕТЕСА, Е ЮРИСТ И РАБОТИ В АДВОКАТСКА КАНТОРА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ! ИМА ЕДНА ДРУГА ЛУДА - ДЖУЛАТА, С КОЯТО НАШАТА КАЗЪЛБАША Е ДРУЖКА, ОНАЗИ ПИШЕ ГЛУПОСТИ, АНИТА ПРЕПИСВА. А ПРОПО, ДЖУЛАТА Е ПСЕВДОНИМ И НЕ СЕ ЗНАЕ ДАЛИ Е МЪЖ ИЛИ ЖЕНА, ЗАЩОТО ИМАМЕ ОСНОВАТЕЛНИ СЪМНЕНИЯ ЗА ПОЛА.