Търсещ истини

Имал съм следните преживявания: В присъствието на една жена (зеленоока) ставам непохватен. Не е хубава, но е ексцентрична, непредсказуема, чудновата. Очевидно привлича вниманието да съм нащрек, но вместо да съм предпазлив за реалните неща, аз съм предпазлив от нея. „Урочясвал съм” човек, вършещ рискова работа, като го гледам внимателно. Всъщност той вижда внимателният ми поглед, тълкува го като някаква оценка на реално застрашаваща ситуация, иска да се отърве от ситуацията и като я претупа всъщност я усложнява. Избягвам да гледам или говоря силно, когато наблизо хора извършват нещо рисково- нависоко са или на скеле, или просто внимават в нещо си тяхно.

1. Въведение 1.1. Актуалност на проблема Урочасването представлява културно-психологически феномен, широко разпространен в балканските общества и извън тях. Проучване на Pew Research от 2015 г. установява, че средно 48% от възрастните в Централна и Източна Европа съобщават вяра в урочасване. Най-високи показатели се регистрират в Гърция (66%), Латвия (66%), Украйна (60%), Армения (59%), Молдова (57%), Русия (56%), България (55%), Грузия (52%) и Литва (51%). Въпреки научно-техническия прогрес, вярата в урочасване остава значима част от културната идентичност и влияе върху поведението и психологическото благополучие на значителна част от населението. 1.2. Цел и задачи Настоящото изследване има за цел да анализира психологическите механизми, които стоят в основата на феномена урочасване, както и да изследва ефективността на традиционните и съвременните методи за справяне с това преживяване. Задачи: Да се анализират психологическите характеристики на лицата, възприемани като "урочасващи" Да се проучат симптомите и механизмите на урочасване Да се изследват традиционните практики за "лечение" от психологическа гледна точка Да се предложат научно обосновани подходи за работа с това преживяване 1.3. Методология Изследването се базира на анализ на културни практики, народни вярвания, религиозни текстове и съвременни психологически теории, свързани с социалната тревожност, когнитивните изкривявания и психосоматичните реакции. 2. Теоретична рамка 2.1. Определение и културен контекст Урочасването се дефинира в традиционната култура като състояние на психофизическо разстройство, предизвикано от неблагоприятно въздействие на погледа или присъствието на определено лице. Етимологията на термина остава дискусионна, като се свързва с корена "урок" или потенциална връзка с "очи" (у-р-оча-сване). В различните религиозни традиции урочасването се интерпретира различно. Православието го разглежда като проява на злоба, завист или дяволско влияние, докато исляма използва превантивни формули като "Машала" за предотвратяване на неволно зловредно въздействие. 2.2. Исторически преглед Вярата в зловредното въздействие на погледа е универсален културен феномен, документиран в многобройни общества. Обяснението за болестите и нещастията като следствие от враждебни сили е било широко разпространено сред всички народи в предмодерния период. 3. Психологични механизми на урочасването 3.1. Социално-психологичната природа на феномена Урочасването е преди всичко социално явление, тъй като не се проявява при изолация на индивида. Необходимо е присъствието на будна психика и социален контекст. Феноменът се характеризира с няколко ключови особености: Ситуационни фактори: Урочасването обикновено възниква при тревожни личности или деца в ситуации на несигурност и неяснота, наситени с външни стимули - многолюдие, застъпващи се разговори, непозната среда, двусмислени сигнали. Тази констелация от фактори създава състояние на когнитивна претовареност. Характеристики на "урочасващия": Лицата, възприемани като урочасващи, обикновено притежават качества, които карат другите да се чувстват притеснени в тяхно присъствие. Те привличат значително внимание чрез особености на лицето, изражението, погледа или физически характеристики, които се асоциират с враждебни или заплашителни чувства. Важна характеристика е възприеманата доминантност или социалният статус на "урочасващия". 3.2. Когнитивни механизми 3.2.1.Attentional bias (отклонение на вниманието) Основният механизъм може да бъде илюстриран чрез мисловен експеримент: когато кошута минава покрай чучело на вълк, цялото ѝ внимание е фокусирано върху възприеманата опасност, което естествено води до неловки движения или спъване. Животното не се спъва поради "урочасване", а защото когнитивните ресурси са пренасочени към обработка на заплахата. При хора механизмът е аналогичен: присъствието на авторитетна или заплашителна фигура монополизира когнитивните ресурси, водейки до влошено изпълнение на задачи и неадекватно поведение. 3.2.2. Ретроспективна интерпретация Не само актуалното преживяване въздейства, но и последващото възпроизвеждане в паметта и осмисляне на събитието. Връщането на ситуацията в съзнанието може да предизвика чувство на объркване, необяснимост и прекомерна възбуда със съответните психосоматични последици. 3.3. Емоционални компоненти 3.3.1. Социална тревожност Според данни на американската Асоциация за социална фобия/социална тревожност за 2012 г., социалната тревожност засяга над 7% от населението в даден момент, като животната преваленция достига 13%. Урочасването може да се разглежда като културно специфична форма или проява на социална тревожност. 3.3.2. Скопофобия Скопофобията (страхът от това да те гледат) представлява тревожно разстройство с симптоми като паника, учестен пулс, задух, гадене, треперене и избягване. Това разстройство често възниква от травматично преживяване, свързано с публично подигравка или зяпане. Връзката между скопофобията и урочасването е очевидна - и двете включват дистрес, свързан с погледа на другите. 3.4. Психосоматични проявления Симптомите, традиционно приписвани на урочасване, включват: Физическа отпадналост Гастроинтестинални смущения (гадене, повръщане, разстройство) Нарушен сън При деца - немотивиран плач Повишена телесна температура Моторни нарушения (изпускане на предмети, спъване) Тези симптоми се обясняват научно като психосоматични реакции на силен стрес и тревожност. 3.5. Невробиологични основи Съвременни изследвания с функционален магнитен резонанс (fMRI) при пациенти с гранично личностно разстройство разкриват повишена чувствителност към емоциите на другите въз основа на изражението на лицето. Тестът "Четене на ума в очите" (RMET) демонстрира значителната роля на изразите на очите в социалната и емоционалната обработка на мотивите и нагласите на другите. При пациенти с гранично личностово разстройство се наблюдава по-голяма активация на десния темпорален полюс и зрителни области от по-висок ред при обработка на сигнали от очите. Това показва по-обширна вътрешна обработка на различните сигнали, което може да бъде в основата на повишената чувствителност към "урочасване". 4. Личностови предразположения 4.1. Уязвими личностови профили Особено податливи на преживяване на урочасване са тревожни личности, деца и лица с повишена емоционална чувствителност. Класическият пример е ученикът пред строг учител, който "губи ума и дума" - спъва се, забравя, става неадекватен на ситуацията. 4.2. Защитни личностови характеристики В противоположност съществува личностов профил, характеризиращ се с ниска чувствителност към социални условности и авторитет. Тази предразположеност се нарича с различни термини в зависимост от контекста: безочливост, нахалство, наглост (негативни конотации) или настойчивост, смелост при сложни ситуации (позитивни конотации). Етимологично интересно е сходството между термини, съдържащи корена "око": дебелоочие, безочие, тепегьозлък (от турското "göz" - око). В турската традиция зловредните очи се наричат "kem göz". 4.3. Специални случаи: Защитата чрез сензорна депривация Теоретично, слепите лица биха били по-малко податливи на визуално медиирано урочасване, тъй като техните сетива ограничават кръга на хора, с които имат връзка. Аудиторните стимули обаче могат да предизвикат аналогичен ефект. 5. Традиционни практики за "лечение" Обичайното търсене на помощ от „урочасан” е към паранаучни, религиозни и магически лечители, което е белег, че пострадалите не го признават за медицински проблем и не се поставя като проблем пред научнатаобщност. 5.1. Баене (вербална терапия) 5.1.1. Техническа характеристика Баенето представлява форма на вербална интервенция с характеристиките на релаксационна и хипнотична техника. Основните елементи включват: Ритмична, шептяща реч: Фокусира вниманието и предизвика състояние на концентрация Еднообразие и повторения: Създават медитативно състояние Позитивна насоченост: Метафорично премахване на злото Пример: "Лошите очи да отидат в пусти гори, дека слънце не грее, дека ветър не духа, дека петел не пее..." (повтаряно три пъти) 5.1.2. Психологически механизми Баенето действа като релаксативна техника при състояние на трайна възбуда и объркване. Думите и ритъмът отвличат вниманието от причината за дистреса. Шепотът изисква повишено внимание от "пациента", което го кара да превключи фокуса. Важна роля играе и личността на баячката като контрапункт на "урочасващия": той е потенциално опасен - тя е добронамерена; той е гръмогласен - тя е шептяща; събитието е сложно - баенето е просто и изясняващо. 5.1.3. Прозявката като комуникативен индикатор Прозявката се тълкува като показател за силата на урочасването и ефективността на лечението. От психологическа гледна точка, прозявката представлява контролен рефлекс, изразяващ комуникационната връзка между участниците. Ако на прозявка на баячката урочасаният не отговори с прозявка, комуникационната връзка е прекъсната. Изискването пациентът да не заспива по време на баенето е аналогично на хипнотичната практика - необходим е поддържан контакт до успокоение на пострадалия. 5.2. Религиозни практики 5.2.1. Православна молитва Православната традиция предлага специална молитва за премахване на урочасване, която включва: Призив към божественото покровителство Персонификация на злото като дяволско влияние Молба за ангелска защита Окуражаващи библейски цитати: "Господ ми е помощник и няма да се уплаша" Психотерапевтичният ефект произтича от равномерния авторитетен глас, доверието към божественото покровителство и позитивните послания. 5.2.2. Ислямски практики В исляма ходжите извършват аналогични практики. Превантивната формула "Машала" се използва при похвала, за да се предотврати неволно зловредно влияние. 5.3. Магически и ритуални практики 5.3.1. Амулети и символи Традиционните защитни предмети (синьо манисто, кръстове, талисмани) действат на две равнища: Външно ниво (социално): Предават послание на околните: "Безпокоя се от влияния, чувствителен съм към сложности във взаимоотношенията." Това може да провокира емпатия и по-внимателно отношение. Вътрешно ниво (психологическо): Създават илюзия за контрол над събитията, което повишава самоувереността. В социални ситуации самоувереността променя поведението и динамиката на взаимодействието, което може да доведе до реален позитивен ефект. 5.3.2. Ритуални действия Магическите ритуали включват: Леене на стопено олово във вода Гасене на въглен или кибритена клечка във вода Пукане на сол при нагорещяване в тиган или на нагорещен котлон или печка Мазане със светена вода, зехтин или вода, в която е гасен въглен Тези действия съдържат неразбираеми и нестандартни елементи, които пренасочват вниманието и създават впечатление за магическо въздействие. Те функционират като форма на контагьозна магия. 5.4. Защитни ритуали и предмети 5.4.1. Воалът като защитна граница Воалът на булката или люлката, количката на бебето създава ясно определена лична зона на комфорт, която не подлежи на агресия. Усещането е за сигурност и защита от вредоносни събития. 5.4.2. Избягване на изображения Отказът от рисуване или фотографиране се обяснява с вярата, че образът може да бъде използван за урочасване или "отнемане на душата". Това представлява форма на магическо мислене за връзката между образ и същност. 6. Научни обяснения на феномена 6.1. Ноцебо ефект Едно от научните обяснения свързва урочасването с ноцебо ефекта, при който на неутрален стимул или терапия се реагира като на вредни. Действа механизъм на страх или предразположеност към страхова реакция на непознатото. 6.2. Самосбъдващо се пророчество Механизмът включва следните стъпки: Проявяване на лек симптом (напр. главоболие) Интерпретация на симптома като урочасване Очакване за засилване на симптомите Самовнушение и психосоматична реакция Реално усилване на симптомите Ако индивидът вярва, че е урочасан и очаква определени симптоми, тези симптоми се проявяват в резултат на психосоматичното въздействие на вярата. 6.3. Стрес и когнитивна претовареност Присъствието на множество силни външни дразнители в комбинация с възприемана заплаха води до: Пренасочване на когнитивните ресурси към обработка на заплахата Намалена ефективност при изпълнение на рутинни задачи Повишена вероятност от грешки и злополуки Психосоматични реакции на стреса 7. Специални популации 7.1. Урочасване при кърмачета При бебета урочасването не се пренася чрез думи, а чрез: Агресивно нарушение на личното пространство (близко надвесване) Силен емоционален глас, заглушаващ майчиния Грубо гушкане с усещане за заплаха Пренасищане от сензорни стимули (звуци, светлини, цветове) Реакцията на детето зависи от индивидуалния темперамент и широки граници в толерантността към стимулация. Съществена роля играе и поведението на родителите - силните им емоционални реакции предизвикват неяснота и подражателни негативни емоции у детето. 7.2. Лица с повишена тревожност Пациенти с тревожни разстройства, гранично личностно разстройство и социална фобия са особено уязвими към преживяване на урочасване поради повишената чувствителност към социални стимули и заплахи. 8. Ефективност на традиционните практики 8.1. Плацебо и ноцебо ефекти Магическите ритуали и амулети действат чрез вяра. Който не вярва в магията, не получава облекчение от нея. Ефективността е обвързана с: Силата на вярата в практиката Културната легитимност на метода Авторитета на практикуващия Ритуалната сложност и мистериозност 8.2. Психотерапевтични механизми Традиционните практики съдържат елементи, които съвпадат със съвременни психотерапевтични техники: Релаксация: Ритмична и монотонна реч, неколкократни повторения Когнитивно пренасочване: Фокусиране върху ритуала вместо върху симптомите Социална подкрепа: Грижата и вниманието на лечителя Ритуално приключване: Ясен сигнал за края на проблема 9. Съвременни психологически подходи 9.1. Когнитивно-поведенчески интервенции 9.1.1. Психоедукация Логическото изясняване на механизма е терапевтично. Когато индивидът разбере, че възбудата от силни външни дразнители може да има органични прояви, той може да: Контролира експозицията към стресови ситуации Прекъсва временно ситуациите със силни дразнители Избягва фиксацията върху очаквани негативни ефекти Използва техники за релаксация 9.1.2. Експозиционна терапия При скопофобия и социална тревожност се прилага градуирана експозиция към стресовите стимули с цел десенсибилизация. Този подход може да бъде адаптиран за лица, страдащи от преживяване на урочасване. 9.2. Техники за емоционална регулация Дихателни упражнения Прогресивна мускулна релаксация Mindfulness медитация Позитивно самовнушение 9.3. Самопомощни стратегии Техниките за самопомощ включват адаптация на традиционните практики в съвременен контекст: Самостоятелни релаксационни практики Позитивни афирмации Когнитивно преструктуриране на заплашителните интерпретации Създаване на усещане за контрол чрез рутини и ритуали 10. Заключение 10.1. Обобщение Урочасването представлява сложен културно-психологически феномен, който може да бъде обяснен чрез съвременни научни теории за социална тревожност, когнитивни отклонения, психосоматични реакции и невробиологични основи на емоционалната обработка. Феноменът не се свежда до "просто суеверие", а отразява реални психологически преживявания и процеси: Когнитивна претовареност в стресови социални ситуации Повишена чувствителност към социални заплахи при определени личности Психосоматични прояви на тревожност Невробиологични основи на чувствителността към изражения на лицето 10.2. Практически импликации Разбирането на психологическите механизми на урочасването има няколко практически приложения: 1. За клиничната практика: Психолозите и психотерапевтите, работещи с традиционни общности, трябва да признават културната валидност на преживяването и да интегрират културно приемливи интервенции. 2. За образованието: Психоедукацията за механизмите на стреса и тревожността може да редуцира страданието, свързано с урочасване. 3. За общественото здраве: Културно чувствителни програми за психично здраве могат да адресират нуждите на общности с вяра в урочасване. 10.3. Заключителни размисли Урочасването представлява пример за комплексното взаимодействие между културни вярвания, социални процеси и индивидуална психология. Научното изследване на този феномен не отрича неговата културна валидност, а напротив - разкрива психологическите реалности, които стоят зад културните интерпретации. Разбирането на урочасването изисква интегративен подход, който признава както културния контекст, така и универсалните психологически механизми. Това разбиране може да допринесе за по-ефективна психологическа подкрепа на лица, които страдат от това преживяване, като същевременно зачита културната им идентичност и традиции. Използвана литература 1. Pew Research Center (2015). Religious Belief and National Belonging in Central and Eastern Europe. 2. Reading the Mind in the Eyes Test (RMET) - Baron-Cohen, S., Wheelwright, S., Hill, J., Raste, Y., & Plumb, I. (2001). 3. Изследвания с fMRI при гранично личностно разстройство и обработка на изражения на лицето. 4. Американска асоциация за социална фобия/социална тревожност (2012). Данни за преваленция на социалната тревожност. 5. "Българска народна поезия и проза" В 7 тома (1983), том 7: Предания, легенди, пословици, гатанки. 6. Етнографски изследвания на балканските традиции за урочасване. 7. Клинични проучвания на ноцебо ефекта и самосбъдващите се пророчества. 8. Литература по експозиционна терапия и когнитивно-поведенчески интервенции при тревожни разстройства. Бележка: Настоящата статия представлява интегративен анализ на културния феномен урочасване от гледна точка на съвременната психологическа наука. Текстът е базиран на културни наблюдения, народни практики и научни теории, като се цели преодоляване на разрива между традиционните вярвания и научното разбиране.

Разпространение на вярата в урочасване: Проучване на Pew Research от 2015 г. в Централна и Източна Европа установи, че средно 48% от възрастните съобщават, че вярват в уроки, като мнозинството от тях са в Гърция (66%), Латвия (66%), Украйна (60%), Армения (59%), Молдова (57%), Русия (56%), България (55%), Грузия (52%) и Литва (51%).

и това означава настъпление на постистината, нали? А?

Ето цитат от гл. 10 на книгата на Исус Навин "12. Иисус извика към Господа в оня ден, в който Господ (Бог) предаде Аморея в ръцете на Израиля, - след като ги изби в Гаваон, и те бяха избити пред лицето на синовете Израилеви, - и каза пред израилтяните: спри се, слънце, над Гаваон, и ти, месечино, над Айалонската долина! 13. И слънцето се спря и месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си. Нали това е писано в книгата на Праведния: слънцето стоеше сред небето и не бързаше да зайде почти цял ден? 14. Такъв ден не е имало ни преди, ни подир оня, в който Господ (тъй) да е слушал човешки глас. Защото Господ воюваше за Израиля." Мисля,че не си погледнал темата, в която разглеждам "урочасването" като психичен феномен. Но, ако смяташ, че съм суеверен и това е вярно, това не е ли признак за настъпление на постистина?

Ами, в Уики.тур така пише: Daha yakın zamanlarda ise nazarın kıskançlık sonucu değdiği inanışı yaygınlaşmıştır. Bu nedenle, özellikle Orta Çağ Avrupa'sında, bir mal veya çocuk övüldüğünde "Tanrı izin verirse" veya "Tanrı kutsasın" sözlerini eklemek âdeti yerleşmiştir. Müslüman toplumlarda ise benzer anlamlara gelen maşallah sözü kullanılır. машинен превод Съвсем наскоро се разпространява вярването, че уроките са причинени от ревност. Поради тази причина, особено в средновековна Европа, е станало обичайно да се добавят думите „Ако Бог е дал“ или „Нека Бог благослови“, когато се хвали имущество или дете. В мюсюлманските общества се използва изразът „машала“ (maşallah), който има подобно значение.

Защо го възприемам за постистина: До Просвещението религията е господстваща. После просвещенците започват критика, развиват наука, революциите отделят църквата от държавата. Науката е тази, която господства в обяснението на света. Търси се истината, а не вярата. Сега религията се възвръща. Не се търси истина, а божествен авторитет на лидера и послания от горе. Заради това, смятам, че е "постистина". Ето как ИИ оценява текста за учорасването. Пускам питането и отговора: Анализирай това: "Понятието "уроки" обхваща всяка форма на влошено състояние, болест, нараняване или неразположение, което настъпва под влияние на силни чувства у друг човек. Най-често това са завист, омраза, ревност, а нерядко - силна радост и възхищение. Макар последиците от урочасването да са неблагоприятни, човекът, който го е предизвикал не на всяка цена е лош. Урочасването може да бъде умишлено или да настъпи без желание и на човека, който го е предизвикал. Характерно за уроките е, че с течение на времето те могат да изчезнат без намеса (за разлика от т.нар черни магии)." Отговори на въпроса дали е "постистина"! **Кратък отговор:** Да — текстът показва ясни признаци на *постистина*. **Подробен анализ:** Текстът описва „уроки“ като реален причинител на болести и неразположение, произтичащи от емоции на други хора. Това поставя субективни вярвания над проверими факти. Ето признаците на постистинска реторика: ### 1. **Емоционални и културни вярвания вместо проверими факти** Твърденията са основани на фолклорни представи, но се представят като реален механизъм за възникване на болест, без позоваване на доказателства. Това е типичен постистински елемент: *вярванията се третират като факти*. ### 2. **Подмяна на причинно-следствени обяснения** Физически, психични или медицински симптоми се обясняват чрез намерения или чувства на други хора („силни чувства → влошено състояние“). Това игнорира научни модели и поставя „личната истина“ над обективното. ### 3. **Рационализация на непроверени твърдения** Текстът прави вътрешно последователни, но недоказуеми разграничения („уроки“ vs. „черна магия“, умишлено vs. неволно урочасване). Това изгражда *алтернативна логика*, която звучи убедително да аудиторията, но няма външна проверка — класически постистинен похват. ### 4. **Представяне на свръхестествени механизми като обективни факти** Твърдението, че „уроките“ могат да изчезнат сами с времето, подменя реални медицински процеси със свръхестествено обяснение. ### 5. **Отсъствие на проверими източници** Няма нито научни, нито емпирични основания; текстът работи с твърдения, които не подлежат на проверка, но се представят като общоразбираеми факти. --- ### 📌 Заключение Текстът **изразява тенденция към постистинност**, защото използва културни вярвания като обяснение на явления, които иначе подлежат на научно изследване, и представя непроверяеми твърдения като реални механизми.

Уроки при кърмачета. Уроки не се пренася чрез думите, инак би следвало кърмачетата да не са подвластни. Всъщност не думите, а натрапчивото поведение, възприемано като заплашително влияе. В този смисъл влияе агресивното нарушение на личното пространство на детето- близко надвесване; силен емоционален глас, заглушаващ майчиния; грубо гушкане, граничещо с усещане за отнемане, отвличане; тези и подобни действия разтърсват бебето. При това въпросът не стои до мотивите на другия, а до възприятието на кърмачето. Според индивидуалния темперамент има широки граници в които детето възприема ситуацията като застрашаваща или безобидна, при това, все едно дали е социална или предметна. Ситуация с пренасищане от звуци, шумове, цветове, светлини също може да бъде възприета като застрашаваща, а от там и да се проявят казаните симптоми. Съществено е и поведението на родителите. Ако реагират силно емоционално на някаква ситуация, те предизвикват неяснота у детето и подражателно негативни емоции. Урочясването са по- сетнешни интерпретации на съпровождащите. *** Православието и урочасването. Православието има свое обяснение за урочасването като акт на въздействие на злоба и завист или персонална намеса на Лукавия. Не съм много съгласен, но това е тяхно мнение. Има и специална молитва, четена от поп: „Господи Боже наш, Вседържителю и Всесилни, Лекарю на душите и телата и Твърдиньо на всички, които на Тебе се надяват! На Тебе се молим и от Тебе просим: премахни от Твоя раб (или: Твоята рабиня) (името) всяко дяволско влияние, всяко сатанинско помрачение и нападение, всяка лукава хитрост и вреда. Обезвреди всяко зловредно влияние на завистливи и злобни човеци, причинено от лош поглед или злокобна мисъл и пожелание. Сам Ти, човеколюбиви Владико, простри властната Си десница и опълчи високата Си мишца срещу всяко коварство и посети това Твое създание с Твоето милосърдие, като му изпратиш мирен, силен и верен ангел пазител на душата и тялото, за да го (или: я) предпазва занапред от всяка злокобна вреда и уроки, та запазван (или: запазвана) от Тебе да бъде този Твой раб (или: тая Твоя рабиня) здрав и невредим (или: здрава и невредима) срещу всяко коварно нападение на сатаната и с благодарност да казва: „Господ ми е помощник и няма да се уплаша! Какво ще ми стори човек?“… и още: „Няма да се уплаша от злото, защото Ти (Господи) си с мене!” О, Господи Боже наш, съжали Твоето създание и избави Твоя раб (или: Твоята рабиня) (името) от всяко зло, всяка вреда, изпитание, огън и от всичко, що причинява уроки — по молитвите на преблагословената и славна Владичица наша Богородица и всякога Дева Мария, по застъпничеството на светловидните ангели и по молитвите на всички светии. Амин!“ Виждаме, че това явление е прието насериозно от православието като реален проблем, а не като езичество. Четенето на молитва е с психотерапевтичния ефект както от равномерния и авторитетен попски глас, така и с доверието към силата на божеството, което е на страната на пострадалия. Откриват се окуражаване и оптимистични послания. Мохамеданството и урочасването. Всеизвестно у нас е, че ходжите баят и лекуват уроки, така че явно и при тях религията го "разбира" и "лекува". Интересна подробност е, че за да избегне турчинът да повлияе и да урочаса, при похвалата си към дете, нива, родилка и пр. прибавя "Машала", което е магическа словесна формула за предотвратяване на неволно зловредно влияние.

Прозявката. Има един елемент в контакта между баячка и урочасан, който не е много ясен- прозявката. Смята се, че броят на прозявките на баячката е пропорционален на силата на урочясването, както и броят на прозявките на урочасания, защото чрез прозявките той се отървавал от злото. Склонен съм да мисля, че прозявката е контролен рефлекс, изразяващ връзката между участниците. Ако на прозявка на баячката, урочасаният не отговори, то комуникационната връзка, а от там и въздействието е прекъснато. Трябва да се наблегне на повторенията и словесния ритъм в баенето, докато се получи отговор. Смята се също, че урочасаният не бива да заспива по време на баенето. Обяснението е, че тогава урокито ще се закрепи и няма да излезе лесно. Прочее, заспиването на пациента и за всеки хипнотизатор е провал. Трябва да има контакт, който да продължи до надеждно успокоение на пострадалия. Тук става дума, че освен релаксативнотовъздействие, народният лечител е използвал и отработени от времето хипнотични техники

Очевидно върши работа.

Как помага баенето? Като всички релаксативни техники, баенето е много подходящо при състояние на трайна възбуда и обърканост, каквото е урочасването. Това са думи и ритъм, които предизвикват отпускане, еднообразни и незначителни. Те отвличат вниманието от причината и заради това са шептящи- този на когото се въздейства да превключи и засили вниманието си за да ги възприема. Самите думи са с позитивна насоченост да се премахне злото, представено метафорично или персонифицирано, с много повторения: „лошите очи да отидат „в пусти гори дека слънце не грее, дека ветър не духа, дека петел не пее, дека куче не лае, дека овци не блеят, деко кози не врещат”, "откъдето дошло, там и отишло”, „да оближем на (името) уроците тъй както слънцето росата от землята", 3 пъти, съпроводено с близване по челцето. и пр. Има много варианти на баенето, с различна поетична стойност и психотерапевтична насоченост, които си заслужават вниманието. Бих добавил и значението личността и авторитета на баячката като контрапункт на авторитета на урочасващият. Той е опасен, тя добронамерена; той е гръмогласен, тя шептяща; той е мъж, тя е жена; събитието е сложно, объркващо, баенето е просто, изясняващо. Моят източник за народни баяния е сборникът „Българска народна поезия и проза” В 7 тома 1983 г., том 7: Предания, легенди, пословици, гатанки. Както става ясно, текстовете са художествени произведения, а не терапевтични формули, обаче въздействието им може да бъде използвано и обяснявано

Как „предпазват” амулетите, заклинанията, ритуали и жестовете? По принцип, те нямат никакво взаимодействие със ситуацията, освен да предадат послание на околните: „Безпокоя се от влияния, чувствителен съм към сложности във взаимоотношенията и който ми съчувства, нека бъде така добър да е по- внимателен и емпатичен” Във вътрешен план обаче споменатите амулетии пр. имат съществено значение. Човек добива увереност, че контролира събитията ако се е прекръстил, плюнал е, чукнал е на дърво и има синьо манисто. Освен тази невярна самоувереност, споменатият тепегьозлък- придобит чрез действие или притежание на вещ, не помага по себе си. Истинският вълк не се впечатлява от манистеното герданче на кошутата. Мога да обобщя, че амулетите и магическите действия не помагат, но дават увереност, което в социална ситуация променя и отношението на другите. Околните се съгласуват и променят ако някой е самоуверен. Как „предпазват” амулетите, заклинанията, ритуали и жестовете? По принцип, те нямат никакво взаимодействие със ситуацията, освен да предадат послание на околните: „Безпокоя се от влияния, чувствителен съм към сложности във взаимоотношенията и който ми съчувства, нека бъде така добър да е по- внимателен и емпатичен” Във вътрешен план обаче споменатите амулетии пр. имат съществено значение. Човек добива увереност, че контролира събитията ако се е прекръстил, плюнал е, чукнал е на дърво и има синьо манисто. Освен тази невярна самоувереност, споменатият тепегьозлък- придобит чрез действие или притежание на вещ, не помага по себе си. Истинският вълк не се впечатлява от манистеното герданче на кошутата. Мога да обобщя, че амулетите и магическите действия не помагат, но дават увереност, което в социална ситуация променя и отношението на другите. Околните се съгласуват и променят ако някой е самоуверен. Как „предпазват” амулетите, заклинанията, ритуали и жестовете? По принцип, те нямат никакво взаимодействие със ситуацията, освен да предадат послание на околните: „Безпокоя се от влияния, чувствителен съм към сложности във взаимоотношенията и който ми съчувства, нека бъде така добър да е по- внимателен и емпатичен” Във вътрешен план обаче споменатите амулетии пр. имат съществено значение. Човек добива увереност, че контролира събитията ако се е прекръстил, плюнал е, чукнал е на дърво и има синьо манисто. Освен тази невярна самоувереност, споменатият тепегьозлък- придобит чрез действие или притежание на вещ, не помага по себе си. Истинският вълк не се впечатлява от манистеното герданче на кошутата. Мога да обобщя, че амулетите и магическите действия не помагат, но дават увереност, което в социална ситуация променя и отношението на другите. Околните се съгласуват и променят ако някой е самоуверен.

Лови ли уроки тепегьоза? Тази предразположеност да не се впечатляваме от социалните условности, от авторитет, от смущаващи ситуации, от условности и сложности при общуването бива наричана с думите безочливост, нахалство, наглост, арогантност, безсрамие, дързост, дебелоочие, циничност, но и настойчивост, смелост при сложни ситуации. Най- впечатляващо е сходството на думите, в които има око- дебелоочие и безочие, а също тепегьозлък- в което основата е гьоз- око. На турски лошите, урочасващи очи са kem göz. Смятам, че уроки от някакви специални очи и погледи не лови тепегьоза и предразположеностите, описани с всичките му синоними. Допускам, че такива очи не въздействат и на слепите. Техните сетива ограничават кръга на хора, с които имат връзка. По примера с кошутата и чучелото на вълк, една сляпа кошута няма да се спъне от това, че има чучело, но може да се уплаши, ако чуе лай или вой. Това обаче не е ур-оки, а ур-уши.

Разбира се, че това за което пиша "жалко" е нещо за което съжалявам аз. Не подлежи на друго виждане. Защо те помолих да пуснеш текста в "твоя " ИИ? Първо, защото по някакви причини не мога да ползвам ИИ днес и второ, защото "моя" по писаното по- горе за огледалото щеше да изрази мнения, които харесват на мен. С вежлив поклон напускам днес твоято тема. Чао.

Жалко. А иначе щяхме да се изясним "Какво се нарича постистина" по жив пример. Просто да се каже "Ето това съждение е постистина". ...добре де, а антрето на кого е огледало?

Остави клишетата, които четем постоянно. Имам предложение. Представи на твоя ИИ цитирания текст от г-жа докторката с питане, дали продставлява изражение на Постистината. Във всички случаи ще е от полза, все едно дали Да или Не.

Напротив. Четох внимателно. Това, че имам различно виждане е стремежа за обяснение от друг ъгъл. Все пак, стана ясно, че антрето и пояснението са с помощта на ИИ , който т.е. е някак си едностранчив, според застаналия пред огледалото. Което пък означава, че описанието му е филтрирано (за да бъде прието, а не отхвърлено)

Преди всичко, урочасването е социално и психологическо явление. Никой не става такъв, когато е сам, значи е социално. Никой не става такъв, когато спи или е в безсъзнание. Трябва будна психика. Кои личностни качества отличават този, който урочасва? Общо взето тези, които карат другите да се чувстват притеснени в негово присъствие, да привлича в значителна степен вниманието, било с особености на лицето, изражението, окосмяването, дефекти и образувания по лицето, било с особености на погледа, които за другите се свързват с някакви враждебни или заплашителни чувства. Всеизвестно е, че при учител със строг авторитет, ученикът губи ума и дума. Спъва се, забравя, става неадекватен на ситуацията. Връщането впоследствие на ситуацията в паметта, може да доведе до чувство на объркване, необяснимост, прекалена възбуда със съответните органични последствия. Т.е. не само актуалното преживяване въздейства, но и споменът, възпроизвеждането в ума, осмислянето му. Един мисловен експеримент. Представям си, встрани от пътя на кошута има чучело на вълк. Когато тя минава покрай него, цялото й внимание е насочено към тази мнима, но възприемана като реална опасност. Съвсем реалистично е да се спъне или да не догледа нещо. Тя не се е спънала, защото е урочасана, а защото цялото й внимание е насочено към нещо по- важно.

А може би грешиш? Основно защото едно явление не е механично, като лост свързано само с една причина. Социалните и психичните влияния са множество, действат в различни степени, възприемат се различно според различната предразположеност, някои действат опосредствано и изобщо причинността по отношение на психичните и социални явления е многофакторна. Излагането на психичните ползи е само един от многото фактори... за съжаление. Сега, при търсене на идеи относно урочясването, стигнах до една доста просторна статия, в която един учен- д-р Албена Ройдева обяснява много подробно явлението чрез наличието на магически връзки. Не като особеност на магическо световъзприятие, а именно като реална магическа връзка. Това е пример за пост- истина, когато истината е трудна за обяснение, но съществува друго- възможно обяснение. Ето и цитат А-ха, има и черна магия, която не изчезва току- така.

Промених го в анонса и го свързах с общоприетото- очи. У-р-оча-сан, у-р-оки.

Хрумна ми, а го отразих и в темата за Айнщайн, че математиката днес се ползва за моделиране (и доказване) възможността за съществуване на някакви зависимости и светове. Същото е и представянето на възможни съществуващи светове във фентъзи филмите, само че чрез образи, а не формули. Тези възможни светове и истини също присъстват в съвременната постистина. Не се търси истината, а новото, възможното. Не правдата, а правдоподобното. Към истината се отнасяме като към нещо банално, не заслужаващо интереса ни.

В накакъв смисъл, математическото моделиране на възможни светове е подобно на художественото моделиране на такива възможни светове. Всички фентъзи филми правят това- Аватар е за един възможен свят, където авторът постулира законите. Да, възможен, но несъществуващ. Методът на Айнщайн дава възможност по същия начин да бъдат произведени безброй възможни светове, които, уви, не съществуват. Откритието на Менделеев не е в този метод. При него има реално съществуващи и измерени/измерими свойства на вещества. Въз основа на тези реалности, а и експерименти откривателят прогнозира наличието на нови елементи, което и се случва. В този случай прогнозата е основана на реални, а не математически възможни зависимости.

Наблегнах на думата "аспекти", защото явлението "уроки" може да бъде обяснено с религиозни или магически средства. Моля, съфорумци с подобни възгледи да създадат такава тема в съответния раздел. Обичайно урочасването се случва при притеснителни хора или деца, в ситуация на неувереност и неяснота, но наситена с външни стимули (много хора, застъпващи се разговори, непозната среда, двузначни или многозначни сигнали и пр.). Урочасващият е обикновено доминантен или потърпевшия му придава някакво значение. Симптомите за урочасване са отпадналост, гадене, повръщане или разстройство, евентуално с треска, детето плаче без причина, сънят е лош и прекъснат. Не- болестен ефект е изпускане на вещ, спъване, падане. В народния опит, лечението е с баене, леене на куршум, предпазване с амулет, поплюване или чукане на дърво. По правило такова "лечение" действа. Етимологията на думата е неясна. Свързва се с корен "урок", което няма смисъл. Вероятно има връзка с древна дума, но връзката и думата са забравени. За мен е най- близка връзката с "очи" у-р-оча-сване. После- пак

Заради нещо такова го разглеждам като философ. Има нещо, което му признавам- чрез математика прави предположения, които евентуално биват потвърдени експериментално. Това е съвсем нов начин на философстване. У Еко- Махалото на Фуко има един знаменит епизод, в който се отбелязва, че размерите на будката за вестници може да се съизмерят с какво ли не- с размерите на Хеопсовата пирамида и какво ли не. Така с математически взаимоотношения може да се предполага много0 и вярно, и невярно, но честно ли е? Не беше ли по- важно откритие да се направи експеримент, да се открие факт, който после да се обясни? Това доведе до много успехи във физиката. Ако не съм лесно разбираем- това е идея над която разсъждавам и още не е изкристализирала. Основното е: Айнщайн използва Нов начин на философстване с преобладаващо използване на математиката, но не зная добро ли е или лошо. Ще опитам да се задълбоча.

Така е. Обаче каква разлика...След римляните учените са св. Августин, св. Йероним, Тома Аквински, св.св. Кирил и Методи, които не изследват физическия свят, а философстват толкова отвлечено, че сега ги има само в историята. Последните двама не философстват, де, обаче делото им е практически полезно, което го прави по- трайно. Религиозни са и Нютон, и Галилей, но това не им пречи да откриват не-божествени закономерности. Галилей преобръща вселената и говори, че божественото светило има петна. Нютон открива законите за движението, вкл. на небесните тела, отричайки земята като център на вселената. Прочее, той си има някакви негови съображения за да не вземе последно причастие. Просвещенците чак се противопоставят на църквата, пак с уговорката, че някои имат възгледи за свръхестествена сила. Времената са се изменили. Учените търсят истината. Сега, като се каже "Група английски учени" обикновено започва някой виц или нелепо "откритие". Ето, ти защитаваш и си на страната на религиозността, което показва, че е време на пост-истина, когато се намират някакви обяснения, често опряни на божество, а не на закономерности. Наистина, социалните закони, пък и физическите стигнаха някаква точка в която не са точни, а вероятностни. Неразбираемо е защо се случва това, а не онова и щом е неразбираемо, въвежда се неизвестното Бог, което не се намира с уравнение. При това не става дума за религиозни дейци, а за общия случай "човек". А щом много хора започнат да тежнеят към религията, тя се възвръща. Просто факт. А иначе бих причислил настъплението на религиозни и псевдонаучни обяснения на света към постистината.