Търсещ истини

Може би твоето божество е по- динамично. Защото юдео-християнското отрича еволюцията. Бог е създал света като неизменен в седем дни. Жирафът днес е такъв, какъвто в момента на сътворението му. Човекът е грешен по рождение. Не познавам религия, която да допуска развите без предел. Будизмът има край- постигане на нирвана и буда- състояние. Може би е време да разкажеш какво е твоето божество. Аз продължавам да се тюхкам за способностите си, които да актуализирам, понеже нямам бог, пастор или психолог ( ), който да ми ги каже.

Все повтарям: Лесно ви е на вярващите. Приемате, че бог ви е сътворил с някаква цел и ваша работа е да я актуализирате. Някой си е сътворен за идиот и неговата себеактуализация е да е добър идиот. Да съответства на идеята "Идиота". При това, ако се опитва да бъде друго, ще търпи неуспех, няма да е актуализирал божествената идея. Друг е, да речем предопределен от бога за мравка... или слон. По характер, де. Значи себеактуализацията му е ясна. Обаче невярващият има идеи за развитие. Може някаква болест да го събори в количка, но се бори да не е маруля, а нещо повече. Поне човек. Пък ако може да философства или пише за звездите, е-е-х!

Според Нютон е обмен на сили, а според Айнщайн на енергия. Има и една философска закачка. "Ако на неизвестен остров падне дърво, но никой не знае, то случило ли се е?" Сещам се виц за движението и информацията. Професорът демонстрира паяк и казва "Върви!". Паякът тръгва. Професорът му откъсва краче и казва "Върви!" и паякът тръгва. След всяко откъснато краче се повтаря командата и паякът с мъка, но тръгва. След осмото откъснато краче, паякът не тръгва и професорът пише на дъската. "След откъсване краката на паяка, той губи слуха си и не може да изпълнява команди" бих добавил "И не се осъществява обмен на информация

Моето мнение е, че общуването е размяна на информация. Правене някаква информация обща. Писах, че мога да отделя общуването от размяната на информация, като нещо човешко. Сега въвеждаш термина "взаимност", който също ми е неясен. Какво съдържание влагаш? Диференцираш ли "разговор с друг човек" от "общуване" или е едно и също? А иначе, дали ще бъде интелектуално или емоционално, все е размяна на информация. Да речем Мисловна, емоционална, метеорологична или каквато и да е, все е информация. Словесна или не-словесна. Ще отскоча към темата. Открих, че Копилот не отчита и не отговаря на нещо, което предхожда последния абзац с два пъти Shift+Enter. Може да го псувате според собствения си морал, стига след това да сложите два пъти Shift+Enter и зададете някакъв въпрос. Това създава и някои неудобства, ако отделите два въпроса по този начин, но ако страдате когато във виртула "Нама кого да напсуваш", вече има!

Интересният експеримент Вселена 25 ТУК и ТУК, обсъждали сме го и ТУК и ТУК не е да се отнася към 2025 г., просто е номера на експеримента. При него мишки са поставени в много благоприятни условия, но в кратък срок колонията загива. Те имат места за гнездене, храна, вода и въздух, но спират да оставят наследници. Мъжките стават безразлични, а женските не се грижат за поколението. Едно прекрасно наследство бива оставено без наследници. Вселена 25. Не е от 2025 г.

Имам неясноти. Смяташ, че общуването е много повече от обмен на информация или че има обмен на информация и извън общуването? Кое е по- голямото и включва другото? Смяташ, че общуването е само (и единствено) съзнателно, така ли е? Смяташ ли, че при общуване не се обменят и други комуникативни сигнали и информация, които остават несъзнателни? Изобщо, кое е Общуване според теб и кое е Обмен на информация? Благодаря, ако ми отговориш

Ама, моля ти се, кое би се сравнило като интересно с циганското колело? Ти си върха, направи едно. Але- хоп!

Не ми е проблем да го приема. Когато започва да се изследва предаването и преработката на информация, не е от значение дали размянта е между хора или уреди. Има съобщение от единия източник, после от другия и това е предаване на информация. Никакъв проблем не е да кажем, че в общия случай има предавена на информация, която при хора се нарича общуване. В този смисъл заглавието е некоректно, но няма да докладвам на администратор за промяна. Така е по- атрактивно.

Много интересно!!!

Мисля, че не е необходима воля. Идеята за Големия взрив въвежда чисто физическо начало. Аз предпочитам "пулсираща" , а още по- точно вечна и изменчива вселена и не търся начало. Някои казват, че причинността неминуемо води до първопричина и тя е бог, но аз си представям първична съвършена ентропия, нарушена от случайно събитие.

На остров Гран Канария до преди двайсетина години имало един скален феномен- около 30 метрова колона, тясна в основата си, наречена "Пръст Божий" ТУК , който бил значителна туристическа атракция, символ на острова и обект на много художествени изображения. От морска буря скалата се строшила и пред властите възникнал въпрос, какво да се прави. Можело да бъде реконструиран. Не зная доколко би се върнала славата на божия пръст от бетон, но въпросът е, че пред общината имало избор, а то и свободна воля. Имали натиск от загубата на туристи и затруднения от инженерни решения. Люшкали се като пред приемане на еврото и накрая решили, че най- добре е да оставят липсващ пръста на бога. Какво да се прави, дори бездействието е израз на свободна воля. Всеки мързеливец ще го потвърди.

Още през далечния 18 в. Дидро разсъждава за детерминизма. Тази дума, тогава, още не е влязла в речника, така че неговият герой е Жак Фаталиста, а не Детерминирания. Един епизод с Жак Фаталиста и неговия господар, който не си спомням добре, така че може и да си доизмислям, но нямам тома под ръка, е следният: Жак и неговият господар са отседнали в хан. Техни съседи са разбойници. От подслушаните им разговори стават свидетели на нещо, заради което могат да ги убият. Господарят предлага да се местят, но Жак е спокоен- ще се случи това, което е предопределено. В ранни зори Жак буди господаря си и го принуждава да тръгнат на път. Господарят го повтаря- нали всичко е предопределено? (детерминирано). Жак му отвръща, че може би е предопределено и това, да тръгнат рано и да избегнат зло от разбойниците. Така фатализмът (детерминизмът) на Жак, доведен до абсурд, прави волята му свободна. Той може да ПРАВИ КАКВОТО МУ ВОЛЯ ИСКА, с оправданието, че то е детерминирано. Има един не- механицистичен поглед към детерминизма, който е статистически. Сподед него, причините пораждат конкретното следствие в някакъв процент от случаите. Защо на причината не се подчиняват всички хора? Ами защото имат свободна воля. Ето, сега, лихвите по влоговете са нулеви. Държавата е направила това за да стимулира някакво раздвижване на икономиката, хората да печелят с парите си, а не да ги държат в банки, където горят от инфлацията. Има Условия, дори причини за размърдване. Едни хора инвестират в бизнес, други си горят парите. Свободна воля, господа. Можем да се самоактуализираме и да не се самоактуализираме. Кеф ни.

Големият успех на ИИ въвежда нови правила. Човек трябва да се съобрази с новото количество ум с което разполага и му намери приложение. Който не го направи, ще разбере как така маймуните не станат човеци, а само се чешат и пощят, демонстрирайки някакви взаимоотношения по форумите. Самият аз съм склонен, заради своя опит, да си припомня ученическите години и как съм се отнасял към отличника- всезнайко. Прочее, той се издигна на по- добра служба и то е закономерно. Та, на първо място се обръщах към отличника с молби при неразбиране на някой проблем в уроците. На второ, молех го да коментира някоя моя идея. На трето, наблюдавах как мисли и виждайки дистанцията просто му завиждах и не опитвах да го настигна поради "технически" причини. Може би има още нещо, но не се сещам.

Пречи ли на детерминизма идеята, че божеството определя всяко събитие и съществуване? Не! Идеята за бог е универсална. Тя заменя всяка неяснота, включително и тази. Бог може да е първопричина и ние да сме машини, които той командва. Същевременно той може да дава свободна воля и да вари в пъкъла тези "машини", които са кривнали от командите му. Както се казва "Неведоми са пътищата господни". А понеже темата е за самоактуализация, то това може да е в програмата на божеството, вложена в човека и който не разкрие напълно заложбите си и се отдаде на кротка ленност, отива в пъкъла. Ако случайно му провърви и обществото го признае за свестен, божеството без извинение отбелязва приносите му и го пише самоактуализиран. Лесно му е на божеството. Може да си мени нормите своеволно. Ама и аз мога. Ето сега е ракиено време, а Алах забранява пиенето. Ма.ната му. Буда пък сочи някакви стъпки към нирвана. А защо не сочи кебапчета с лютеница? Ма.ната и на него. Христос или ап. Павел пък ни насочват към това да се обичаме без да се събличаме. Ма.ната и на тях. Имам ли свободна воля или съм машина? А- де!!!

Хрумнаха ми алтернативи на една себереализация Искам да реализирам способността си за духовен водач с праведен морал Искам да реализирам способността си да печеля като духовен водач Искам да реализирам способността си за духовен водач като прелъстявам поклоннички и си купувам коли Чувствам се отхвърлен. Искам да реализирам способността си за духовен водач и да им натрия носовете. Имаш ли отговор Защо най- лесни за манипулиране са тези, които вярват (не да я имат) в свободната воля или се доверяваш на поредния пророк? В тоя народ пророците са повече от земеделците.

ИИ предлага и други насоки на себереализация - **Интелектуални способности** – разширяване на знанията, критично мислене, творческо решаване на проблеми. - **Физически умения** – подобряване на здравето, спортни постижения, моторика. - **Социални компетенции** – комуникация, емпатия, изграждане на успешни взаимоотношения. - **Професионално развитие** – овладяване на нови технологии, лидерство, ефективност в работата. - **Взаимоотношения** – изграждане на по-дълбоки и значими връзки с хората около нас. - **Самостоятелност** – развиване на независимост, увереност и способност да се справяме сами с предизвикателства. - **Осъзнатост и присъствие** – умението да живеем в момента, вместо да се тревожим за миналото или бъдещето. - **Смелост и риск** – отвореност към нови преживявания, излизане от зоната на комфорт и преодоляване на страхове. - **Експресивност** – развиване на автентичност и открито споделяне на мисли, идеи и емоции. - **Служене и принос** – стремеж към допринасяне за обществото, помощ на другите и участие в благотворителни дейности. - **Физическо и психическо благосъстояние** – баланс между тяло и ум, пълноценно здраве и устойчивост срещу стреса. - **Спонтанност и радост** – способността да се наслаждаваме на живота и да откриваме красота в обикновените моменти. Себеактуализацията като начин на живот. ценности, смисъл и стремеж към нещо по-голямо от нас самите. Това е **действие**, което надхвърля личните ни интереси и цели. То може да бъде: - **Израз на доброта** – подпомагане на другите без очакване за отплата. - **Житейска философия** – усещане, че нашите действия имат значение за света. - **Дълг или призвание** – ангажимент към кауза, религиозно убеждение или вътрешно усещане за мисия. - **Социална връзка** – изграждане на общности, подкрепа и сътрудничество. - **Форма на личностно израстване** – развиване на емпатия, смирение и чувство за отговорност. Много философски и духовни учения го разглеждат като **път към пълноценното съществуване**. В психологически план хората, които активно служат и допринасят, често изпитват **по-голямо удовлетворение, смисъл и радост в живота**. Харесва ми добавката към Ценности и Цели- Смисъл на живота, Деятелност, активност

Намирам, че възгледите ти ми дадоха и друга гледна точка. Гледах на себеактуализацията като изява на Способности, ти въвеждаш Вътрешни ценности. Има за какво да се помисли, но най- бързият отговор е, че едни актуализират способности, други ценности, трети изпълняват божия воля, защото си нямат своя и т.н. Еклектично, но разнообразно както е светът. Харесва ми и въвеждането на Избор. Може да имам разни цели или способности,но давам по някакви причини приоритет на една или няколко и наблягам на тях. Във всеки момент от тези, които даваш, мога да съм прав или да греша, да се самозалъгвам.

Има и гладни художници, които поставят като по- важна самоактуализацията, но все едно, какви ли не идеи има. Погледнах, че някои идеи подразбират под самоактуализация постигане на вътрешен мир и самочувствие. Всякакви ги има. Заради това изложих своето виждане, което малко се различава от Маслоу. Може да се различава повече от Śūnyatā, но не зная той какво има предвид. Общо взето, комуникация, в която зад една и съща дума стоят много възгледи не е много полезна

Ще повторя и малко уточня възгледа си: Значи, ние СМЕ. Имаме свои положителни и отрицателни страни и сме някаква личност. Тази тема е Как да направим актуална, видима и за другите тази своя личност. Стана дума, благодаря на,Theros,че трябва да откриваме своите положителни и отрицателни страни. Това е самопознанието. Самоактуализацията е, като действаме така, че положителните ни страни да станат видими- актуални във всичко. Да се изявим. Е, аз зная какво да се прави, но не зная как да го направя самият .

В концепцията "ИИ е услуга за предоставяне на компаньон с когото да си пишем или говорим" етиката на общуване се свежда до обичаите на общуване на потребителя. ИИ дава възможност на хора с различни нрави да не се чувстват изтласквани и самотни, а да общуват според потребностите си. Могат да питат ИИ как се поправя ключалка или за какво се разказва в новия филм. Могат да се държат с него властно, фамилиарно, дори любовно. Така че ИИ е робот за компания и всеки го ползва според етичните си разбирания. Друг е въпросът, че при определени от програмистите форми на ползване, ИИ може да ограничи общуването. За да се ползваме пълноценно от услугата, добре е да спазваме тези норми

Това, на което наблягам в тази тема и размишления е, че поезията е само средство, а съдържанието може да бъде не само художествено. Споменах научно- образователните стихчета, но с поезия водачът на Данте предава и знания за водене на стопанството- добитъка, земеделието и пчеларството. (Вергилий- Георгики). В поетична форма са били религиозни текстове, не само Библията и Корана, но и химни, молитви. Облечени в поезия са исторически повествувания, описания на пътешествия. От римуваните и ритмувани подвиквания на пазарни сергиджии, днес в поетична форма са рекламни послания. Всичко, което искаме да се запомни в ума, а не да е написано на книга може, казвам може, да се възползва от мнемоничните възможности на поезията. Има твърда убеденост, че поезията принадлежи само на изкуството, а напоследък, напуснала епоса и драмата, още по- тясно се свързва единствено с лириката, в която се изразяват лични преживявания, най- често емоционални. Да се описват социални, обществени явления или размишления в поетична форма се смята за прозаично. Това изтласкване на поезията от другите области, свързано с документирането, писането и печатането е неминуемо. Мнемоничните възможности на поезията не са нужни за документите. Поезията стига до там, че да се отърсва от свои възможности, просто защото писането и печатането я правят маргинална. Отказва се от римата, от постоянния ритъм. Напуска дори религиозните текстове. За поезията остават единствено песните и лириката.

Особености на поезията, които я правят подходящо мнемонично средство. РИТЪМ Където има танци с песни, има и ритъм. Като има ритъм, по- лесно ще си припомним, предвидим следващата дума или поне в какъв ритъм е. В елинския говор, това са дълги и кратки срички, в нашия- ударени и неударени срички. Спазвайки мелодиката, ориентираме се в това кой стих е следващия. Танцовият момент е също важен, защото стихът се свързва с движение или жест и "сам си идва". "Жива ли си още майко моя, жив и аз съм, поздрав приеми": ритъмът в превода е пренесен от оригинала на Есенин, защото е прекрасен. "Ты жива еще, моя старушка? Жив и я. Привет тебе, привет! " РИМА Крайната рима, която ни свързва, предизвиква, дума с подобен звуков ред ни припомня цял ред, стих, от текста. Вътрешните рими със своето подобие ни подпомагат в по- кратки интервали от текста. Тя е котвата, към която привързваме смисъла, който запомняме. Заради това е нужна не само като пълнота и звучност, но и като значимо съдържание, като възлова точка- поанта, съдържаща нещо есенциално за стиха. ПОВТОРЕНИЯ Припевите (рефрени), повторенията на стихове и строфи в началото и края на текста също облекчават запомянето. Очевидно е, че в песните припевът се запомня по- добре, именно защото се повтаря. Постоянните епитети както у Омир "Зора розопръста" също създават траен образ ОБРАЗНОСТ И МЕТАФОРИ Ярките визуални и емоционални образи остават в съзнанието по-дълго и ако не целия текст, връщат в съзнанието ни смисъла или поне настроението на стихотворението. Те са като илюстрациите, които по- добре се запомнят от абстрактния текст. Метафорите пък свързват текста със съществуващи асоциации в ума, припомнят ни нещо, но и дават възможност за лични открития, които също добре се запомнят, именно защото са лични и имат у нас нещо подобно, което метафората само извиква. СТРУКТУРА Поезията обикновено е със строга структура: стихове, строфи (когато строфата е от 4 стиха, наричаме я куплет), определен брой срички, което улеснява мнемоничното организиране на информацията — нещо като „умствени чекмеджета“. То допълва и основния ритъм и също прави текста предвидим за заучаване. По принцип, разделянето на текста за заучаване на части е значимо облекчение. Когато тези части са с подобен ритъм и рими, когато една част има някаква смислова цялост, било като образ или идея, тя по- лесно се запомня и съчетава с предходната и следващата. МЕЛОДИЧНОСТ Често поезията се превръща в песен или идва като нов текст от позната песен. Мелодията сама по себе си е мощно средство за памет. Когато си помислим за "Върви народе възродени", самите думи идват със своята мелодия. В България има малко говори, които са популярни със своята мелодичност- може би старият говор от Банско, но страни като Италия, в които се държи на мелодичността на говора имапо- голямо песенно и културно богатство. ЕМОЦИОНАЛНОСТ Стиховете често съдържат емоционално заредени думи, образи, ситуации, което улеснява запомнянето правейки връзки с емоционалната памет. По правило, емоциите се появяват тогава, когато нещо е значимо, при което емоционалният образ ни кара да запомним като значим съответния текст. Спомняме си нещо по-лесно, ако е свързано с емоция.

Не е ли проблем, че като не избираме мисли, то да развием състрадание, (мисъл за състрадание) е с шанс, колкото и омраза, завист, злотворство? За да можем да развием състрадание трябва да изберем и контролираме точно мисъл за състрадание. Моля да ми обясните защо няма проблем!

Блазе ти.

Чувстваш ли се, че си се актуализирал напълно? Сещам се Фауст. Учи, влиза в съюз с дявола. Пробва сто неща. Накрая си въобразява, че отвоюва земя от морето и работят по плановете му... а то се гробокопачите му. И той не се е самоактуализирал. Споменах и Сидхарта- много таланти- станал лодкар. Ако беше метафора, че реката е животът, а той сталкер-превеждащ,да. Но кое му е сталкерското? Нека сме практични Как да разбера силните и слабите си страни? Ти как го правиш?