Търсещ истини

Не е толкова фатално. И по- значителни купища спам са се трупали, но извинявай. Карай нататък и дано помага на хората, все едно дали е теория или не. Излизам.

Грешка - прошка. Както казва колежанският учител- "теория" е различно от "научна теория". Но защо ли го наблягам, трябва да сте го чел.

но го направихте - нарекохте го "хипотеза". Да-а. Трудно се общува с лъжци.

В Читанка можете да прочетете и https://chitanka.info/text/14657-svetlinite-na-agni-joga Аз я зачетох, но не е моята книга. Успех на другите.

Е? Съизмерваш Агни йога с научна теория. Аз не бих го правил. Продължавам да мисля, какво са текстовете на Агни. В уикипедия са наречени "Философско и етично учение" За сега се спирам, за мен, на "проповеди". Горе- долу по същото време Дънов води "беседи".

Не е изненада. Хуб`оо Хуб`оо. Прочетох какво си написал, не съм съгласен. Мисля, че го нагаждаш според някакви твои въображаемости. Имай го за хуб`оо и прекарай една спокойна нощ.

няма такава основа - нито е налице теория, нито е практика. На твоето "няма такава" ще отговоря с обяснение, защо мисля, че има такава. Под теория разбирам някакво обяснение на някакво явление. Текстовете, които чета тук съдържат някакво обяснение на това, как душата на човек е свързана с материалното и това се оценява като негативно. За обяснението са въведени и някои термини, които имат своя дефиниция в обяснението, напр. астрал. Авторът се е стремил да обясни непротиворечиво явлението. Това, че теорията не обяснява адекватно нещата, не я прави не-теория. Дали Агни йога е художествено произведение? Липсва му сюжет, разказ, събития, герои. Смятам, че не е художествено произведение. Дали е пророчески текст? Тук съм малко неуверен. Примерно "Апокалипсис" от евангелските разкази има сюжет, а пророчествата на Ванга пророчестват събития. Мормоните също имат някакви разкази и етически напътствия. По- скоро не пророкува. Приемам, че са размишления и напътствия по етически проблем. Това е близо до моята представа за философстване, но както писах по- горе, аргументите и основните схващания се разминават с реалността. Това обаче не им пречи, защото са окултни, сиреч занимават се с нещо паранормално (паралелно и непресечищо се с нормалното, реалността) Накрая. Ако нещо помага някому в живота, нека го практикува. Ако смята, че това би помогнало на друг- нека го разпространява. Ако някому тези възгледи пречат или ги смята за вредни, нека ги критикува или осъжда. На мен- не пречат. ПП. Зачетох тази тема, защото ме привлече заглавието. Защо да не пофилософствам с автора за Силата, Света, Победата и Царството. Тъй като не намерих за себе си проблем за дискусия, правя както с филм, който не ме увлича- говоря за друго по време на прожекцията.

Нямам нищо против, че някои хора искат да се отърсят от емоционалните свързаности. Не приемам пътя чрез теорията на езотеричния "астрал". Науката в началото на 20 в. е по- бедна и на нейно място се появяват окултни възгледи. То е като алхимичните възгледи преди химията. Едни нереални описания, метафори, образи... после се развива химията. Сега фармацията, психологията и педагогиката имат своя относителен напредък и окултната представа за психичното е вече остаряла. Спомни си героят на Джак Никълсън от "Полет над кукувиче гнездо", лишен от емоции. Помисли си за натъпкани с транквиланти пациенти на психиатрии. Тези са се отървали от своя "астрал". Наистина, с него и съзнанието им е малко размътено, но са постигнали целта. Психолозите също се мъчат в тази област, общо взето със същия успех като Агни йога. Та: Ако на теб или друг, Агни йога помага в обяснението на света и за собствена промяна, възползвайте се. Предпочитам психологията, колкото и да не е развита. Факт е, че рекламата, политиката, лечението се опират повече на теорията на психологията, отколкото на езотерични учения. Прочее, аз не зная някаква конкретна дейност, някакъв занаят, който да ползва за теоретична основа Агни йога. Ама моля ти се, има живи примери.

Авторът на романа "Папеса Йоана" я представя като отгледана от просещ свещеник. По- нататък животът й е в мъжки облик.

Лонгитюдни?

Колеги, стига сте се лутали в лабиринт от несъществуващи в реалността проблеми. Те са, измислени от умове на други времена и са неестествени. Тогава хората са били по- глупави и неосведомени, заради това са се чудили на най- прости неща.

Книга, в която авторът разглежда две системи в мисленето, които го формират. Едната по- интуитивна, другата по- контролираща и обмисляща: Даниъл Канеман. Мисленето. "Даниъл Канеман ни повежда на вълнуващо пътешествие из дебрите на ума и ни обяснява двете системи, които ръководят начина, по който мислим. Система 1 е бърза, интуитивна и емоционална. Система 2 е бавна, съзнателна и логична. Канеман разкрива изключителните характеристики – и положителните, и отрицателните – на бързото и бавното мислене, показвайки колко силно влияят нашите интуитивни впечатления на мозъка и поведението ни. Въздействието на отвращението от загубата и прекалената самоувереност върху корпоративните стратегии, затрудненията ни да предскажем какво ще ни направи щастливи в бъдеще, предизвикателствата, свързани с поставянето на рисковете (на работа и у дома) в подходящите рамки, дълбокият ефект на когнитивните деформации буквално върху всичко – от играта на капиталовия пазар до планирането на следващата ни почивка… Всичко това можем да разберем единствено като разучим как двете системи формират нашите преценки и решения. Книгата увлича читателя в интересен диалог за начина, по който мислим. Така тя ни разкрива къде можем и къде не можем да вярваме на своите интуиции и как можем да стигнем до даровете на мисленето. Канеман ни предлага практически и просветляващи прозрения за начина, по който взимаме своите решения – както в бизнеса, така и в личния си живот. Освен това ни демонстрира как можем да използваме различни техники, за да се предпазим от различни отклонения в мисловния процес, които ни докарват проблеми. Накратко: „Мисленето” изцяло преобразява начина, по който мислим за мисленето! Даниъл Канеман e израелски психолог – един от най-важните мислители на нашето време . Роден е на 5 март 1934 година в Тел Авив. Удостоен с Нобелова награда през 2002 г. за интегрирането на психологическите изследвания в икономиката – особено на човешката преценка и процеса на взимане на решения в условия на несигурност, е ученият, който успя да обедини психологията и икономиката. Преди него икономистите са си блъскали главите, опитвайки се да проумеят защо изчислените от тях модели изведнъж не действат, а хората се държат не така, както се полага според теорията, защо борсата изведнъж се срива или хората изведнъж се втурват към банките, за да си изтеглят влоговете и да обменят една валута с друга… Канеман предлага в своята книга „Мисленето” (ориг. „Thinking Fast and Slow”) генерално обединение на всички свои досегашни идеи, синтезирайки внушителен анализ на света, който ни заобикаля. “Когато ни попитат за какво мислим, в нормалния случай можем да отговорим. Вярваме, че знаем какво става в ума ни: съзнателна мисъл, водеща до друга. Но това не е единственият, нито пък е типичният начин, по който работи умът.” В човешкия мозък еволюционно са се развили две системи за преработка на информацията, постъпваща от външната реалност. При първата система процесите на обработка протичат бързо, автоматично, асоциативно, без да полагаме съзнателни усилия за това. Обратно, при втората система мисловните процеси са бавни, съзнателно контролирани и рационални. Когнитивните капани (изкривявания) са несъзнаваните умствени филтри, през които възприемаме и интерпретираме постъпващите от реалността сигнали. Даниъл Канеман твърди, че само в един ден в нас се вливат около 20 000 сигнали от външната реалност. Ние имаме тенденция да бъдем “когнитивни скъперници” в обработването на тази информация и често използваме кратки пътища ( евристики), за да я обработим. Те се обличат с одеждите на автоматични мисли, интуитивни съждения, които изплуват в съзнанието ни спонтанно. Когнитивните капани ,от една страна улесняват обработване на информацията, но от друга изкривяват представата и оценката ни за реалността. Един от възможните начини за преодоляването им е да не се доверяваме безрезервно на първите мисли, които изплуват спонтанно на екрана на съзнанието ни, а да се опитаме да съберем информация и от други източници, да бъдем по-съзнателни към процеса на оценка на реалността. Както казва един от теоретиците на масовата комуникация, Уолтър Липман : “Между мен и света стои представата ми за света” . В настоящия материал ще разгледаме само някои от най-разпространените капани, в които несъзнателно попадаме, когато преработваме постъпващите от реалността сигнали: Ефектът на котвата се отнася до несъзнателен мисловен процес , който описва човешката тенденцията да разчитаме прекалено много на първата постъпила информация (котва) , когато вземаме решения и оценяваме другите.Тя се използва като образ (рамка) за по-следващите твърдения и интерпретации на реалността. Тук се включва и ефектът на първото впечатление. При него всяка следваща информация , ще се препраща автоматично към първата постъпила в мислите ни. Ефектът на когнитивната леснота е свързан с тенденцията, нещата, които са ни по-познати , да ни изглеждат по-верни и благонадеждни, отколкото информацията, която изисква повече усилие за обработка. Тази особеност на човешкото мислене често се използва от рекламни и маркетингови специалисти, като образът на един продукт се позиционира с много повторения в публичното пространство. Ефектът на асоциативната свързаност е тенденцията да направим света да изглежда смислен и предвидим, като постоянно разказваме истории за това какво се случва в него. Склонни сме да правим асоциации между събитията и обстоятелствата така, че да създадем в съзнанието си един логичен и подреден свят. Колкото повече едно събитие съвпада с нашата история, толкова по-важно ни се струва то. Постоянно сме водени от една вътрешна логика, която казва, че всичко се случва преднамерено,че всеки заслужава нещата, които му се случват. Ефектът на потвърждението е нашата тенденция да търсим доказателства, потвърждаващи нашата теория (версия за реалността) и да подценяваме и пропускаме противоречащата на тях информация. Ефектът на ореола е нашата склонност да пренасяме едно качество на индивида върху цялата му личност. Например, когато харесваме външния вид на някой, да смятаме, че този човек е и успешен, добър, забавен. И по този начин или да го харесваме напълно или да го отхвърляме. Ефектът на достъпността е умствен кратък път, свързан със склонността ни да разчитаме най-много на информацията, която най – лесно си припомняме. Логиката тук е, че ако нещо може да бъде лесно припомнено то е по – важно от другите алтернативни решения, които си спомняме по – трудно. Поради този механизъм понякога сме склонни да разчитаме на най – скорошната информация при взимане на решения. Ефектът на хазартната грешка е тенденцията да допускаме, че нашите действия могат да повлияват случайни събития от външната реалност Ефектът на фундаменталната атрибутивна грешка е нашата склонност да приписваме чуждите грешки на стабилни личностни черти, без да взимаме под внимание факторите на средата. От друга страна, когато обясняваме нашите собствени грешки, преувеличаваме влиянието на външната среда и подценяваме личностния ни принос. Ефектът на справедливия свят е свързан с вярването, че е светът е справедливо място, където всеки получава заслуженото. Ефект на експонацията – това е тенденцията ни да се привързваме към някого или нещо, само защото го познаваме. Ефект на фокусирането са отклоненията в прогнозите за даден обект поради едностранчивото фокусиране в отделен негов аспект. Ефект на Тексаския снайпер е склонността ни да правим хипотеза за нещо, когато вече предварително сме събрали данните, така, че то да пасне на предварителния модел в умовете ни. Ефектът на първите и последни стимули е тенденцията ни, когато слушаме дадено представяне, най-добре да запаметяваме първата и последната част на изказването. Реалността е един безкраен свят на постоянни случвания. Колкото по-будни сме за мисловните капани (изкривявания) в които попадаме, толкова повече мъдрост ще има в нашите решения и избори. Когато се научим да се доверяваме на рационалния, съзнателен избор, тогава реалността ще се случва в нас по-цветна и пропастта между нас и нея ще е по-малка.Това е едно голямо предизвикателство, което ще ни помогне да я опитомим постепенно и ще ни научи да се свързваме с другите , изпълнени с повече толерантност и разбиране. Нищо в живота не е толкова важно, колкото мислите, че е, когато мислите за него. „Рискът“ не съществува „някъде там“, независимо от нашите умове и култура, чакащ да бъде измерен. Човешките същества са измислили представата за риска, за да им помогне да разберат и да се справят с опасностите и несигурностите на живота. Макар че тези опасности са реални, не съществува такова нещо, като „реален риск“ или „обективен риск“…. Ние сме търсачи на модели, вярваме в един свързан свят, в който регулярностите (като например последователността от шест момичета) не се появяват случайно, а в резултат от механична причинност или от нечие намерение. Ние действително не очакваме да видим регулярност, произведена от случаен процес, и когато открием нещо, което изглежда като правило, бързо отхвърляме представата, че процесът е всъщност случаен. Случайни процеси произвеждат много регулярности, което убеждава хората, че процесът в крайна сметка не е случаен. Можете да разберете защо допускането на причинност може да е имало предимства в еволюцията. То е част от общата бдителност, която сме наследили от предците си. Ние автоматично бдим за възможността, че околната среда се е променила. Случайно на полето може да се появят лъвове, но би било по-безопасно да отбелязваме и да реагираме на едно очевидно увеличение на нивото на поява на стада лъвове, дори ако всъщност то се дължи на колебанията в някакъв случаен процес. Широко разпространеното погрешно разбиране на случайността понякога има значителни последици. Това е изключително важно заключение. Хората, на които преподаваме изненадващи статистически факти за човешкото поведение, могат да се впечатлят до такава степен, че да разкажат на приятелите си какво са чули от нас, но това не значи, че тяхното разбиране за света реално се е променило. Тестът на това, че си научил психологията, е дали твоето разбиране за ситуациите, пред които се изправяш, се е променило, а не дали си научил някой нов факт. Съществува дълбока бездна между нашето мислене за статистиката и нашето мислене за индивидуалните случаи. Статистическите резултати с каузална интерпретация имат по-силен ефект върху нашето мислене, отколкото некаузалната информация. Но дори покоряващата каузална статистика няма да промени дългосрочните ни убеждения или убежденията ни, които се коренят в личния ни опит. Обсъждаме ролята на деформациите на оценката при инвестирането. Аз разбирах толкова малко от финанси, че дори не знаех какво да го питам, но си спомням един въпрос: „Когато продавате акции — попитах, — кой ги купува?“ Той отговори, като махна с ръка в неопределена посока към прозореца, посочвайки, че очаква купувачът да е някой твърде подобен на него. Това беше странно: кое караше един човек да купува, а друг да продава? Какво продавачите мислеха, че знаят, което купувачите не знаеха? Оттогава моите въпроси за капиталовия пазар се втвърдиха, образувайки по-голяма загадка: изглежда, че една голяма индустрия се гради в голяма степен на илюзия за умения. Милиарди акции се търгуват всеки ден, много хора купуват, а други продават. Не е необичайно повече от 100 милиона акции от една-единствена фирма да сменят собственика си за един ден. Повечето купувачи и продавачи знаят, че имат една и съща информация; те обменят акциите си на първо място защото имат различни мнения. Купувачите мислят, че цената е твърде ниска и има вероятност да се повиши, докато продавачите мислят, че цената е висока и има вероятност да падне. Загадката е: защо купувачите и продавачите в равна степен мислят, че настоящата цена е грешна? Кое ги кара да вярват, че знаят повече от пазара каква трябва да е цената? При повечето от тях тази вяра е илюзия. Ефектът на честотния формат е голям. В едно изследване хора, които са видели информация за „болест, която убива 1286 души на 10 000“, оценяват тази болест като по-опасна, отколкото хора, на които е съобщено за „болест, която убива 24,14% от населението“. Първата болест изглежда по-застрашителна от втората, макар че първият риск е само наполовина толкова висок, колкото е вторият! В една още по-пряка демонстрация на пренебрежението към знаменателя „болестта, която убива 1286 души на 10 000“, се оценява като по-опасна от болестта, която „убива 24,4 на 100″. Ефектът със сигурност би могъл да се намали или да се елиминира, ако участниците бъдат помолени да направят пряко сравнение на двете формулировки, задача, която изрично апелира към Система 2. Животът обаче обикновено е междусубектен експеримент, при който виждате на един път само едната формулировка. Система 2 би трябвало да е изключително активна, за да генерира алтернативни формулировки на едната, която виждате, и да открие, че те предизвикват различна реакция. Дори опитни съдебни психолози и психиатри не са имунизирани срещу ефектите на формата, в които се изразяват рисковете. Следните две статистики, коя бихте избрали? “Нивото на оцеляване един месец след терапията е 90%.” “През първия месец след терапията има 10% смъртност.” Вече знаете резултатите: хирургията е много по-популярна в първата рамка (84% от лекарите избират нея), отколкото във втората (където 50% предпочитат лъчетерапията). Логическата еквивалентност на двете описания е прозрачна и един човек, който взема решението, опирайки се на реалността, би направил един и същ избор, независимо коя версия е видял. Обаче Система 1, такава, каквато я познаваме, рядко е индиферентна към емоционалните думи: смъртността е лошо нещо, оцеляването е добро и 90% оцеляване звучи окуражаващо, докато 10% смъртност е плашеща. Важно откритие, което прави изследването, е, че лекарите са толкова податливи на ефекта на рамкирането, колкото хората без медицинско образование (пациенти в болници и студенти в бизнес училище). Очевидно медицинското обучение не е защита срещу силата на рамкирането. Графиката със сигурност предизвиква нервен смях сред публиката и нервността ѝ е лесно разбираема: в края на краищата хората, които са решили да се оженят, правят това или защото очакват, че това ще ги направи по-щастливи, или защото се надяват, че увековечаването на връзката ще запази настоящото състояние на блаженство. Казано с полезното понятие, въведено от Даниъл Гилбърт и Тимоти Уилсън, решението за женитба отразява при много хора една силна грешка, възникваща от афективното прогнозиране . В деня на сватбата булката и младоженецът знаят, че нивото на развод е високо и че случаите на брачно разочарование са още по-чести, но не вярват, че тази статистика е приложима към тях. Поразителната новина в графика 16 е резкият спад в удовлетвореността от живота. Графиката се интерпретира обикновено като проследяване на един процес на адаптация, при който ранните радости от брака бързо изчезват, след като преживяванията станат рутинни. Обаче е възможен и друг подход, който се фокусира върху евристиката на оценката. Тук питаме какво се случва в умовете на хората, когато бъдат помолени да оценят своя живот. Въпросите „Колко доволни сте от живота си като цяло?“ и „Колко щастливи сте напоследък?“ не са толкова прости, колкото е въпросът „Какъв е телефонният ви номер?” Как участниците в изследването съумяват да отговорят на подобни въпроси за няколко секунди, както го правят всички? Ще ни е полезно да разглеждаме това като вид оценка. Подобни забавни примери изобилстват в цялата книга, но най-приятното е самият тон на автора. Той е приятелски, внимателен и дори нетърпелив, изобилстващ от любов към науката. Това си е живо доказателство, че човекът разбира добре човешкия мозък и по какъв начин думите най-добре се усвояват. Поради тази причина, след всяка глава има изречения, носещи в себе си основните точки от главата – познат метод, за по-добро запомняне. Книгата се препоръчва за всеки поне малко заинтригуван! Дефиницията на рационалността като свързаност е непоносимо рестриктивна; тя изисква спазване на логически правила, което един ограничен ум не е способен да осъществи. Разумните хора не могат да бъдат рационални според тази дефиниция, но не бива поради тази причина да бъдат дамгосвани като ирационални. Ирационален е силна дума , която означава импулсивност, емоционалност и упорита съпротива срещу разумни доводи. Често се смущавам, когато чувам да казват, че нашият труд с Амос демонстрирал, че човешките избори са ирационални. Всъщност нашето изследване само показа, че „човеците“ не се описват добре с модела на рационалния агент. Макар че „човеците“ не са ирационални, те често се нуждаят от помощ, за да направят по-верни оценки и да вземат по-добри решения, и в някои случаи политиките и институциите могат да предложат такава помощ. Допускането, че агентите са рационални, дава интелектуална основа на либертарианския подход към обществената политика: не се намесвайте в правото на човека да избира освен ако изборите му не вредят на другите. Какво може да се направи относно деформациите? Как можем да подобрим оценките и решенията, както своите собствени, така и тези на институциите, на които служим и които ни обслужват? Краткият отговор е, че без значително инвестиране на усилия може да се постигне малко. Начинът, по който можем да блокираме грешките, които възникват в Система 1, е по принцип прост: разпознайте признаците, че се намирате в когнитивно минно поле, забавете топката и потърсете подкрепление от Система 2. Това е начинът, по който ще постъпите, когато се изправите отново пред илюзията на Мюлер-Лайер. Когато видите линиите с перките, сочещи в различни посоки, ще разпознаете ситуацията, а именно че тя е такава, в която не бива да вярвате на впечатленията си за дължината. За беда най-малко вероятно е да приложим тази разумна процедура, когато най-много се нуждаем от нея. На всички би ни харесало да имаме звънец, който да звъни високо винаги когато се готвим да направим сериозна грешка, но такъв звънец не е наличен и по принцип е по-трудно да разпознаем когнитивните илюзии, отколкото илюзиите на възприятието. Гласът на разума може да е много по-слаб от силния и ясен глас на грешната интуиция, а да поставяме под въпрос интуициите си е неприятно, когато сме изправени пред стреса, свързан с някое важно решение. Повече съмнение е последното нещо, което искате, когато имате проблеми. Резултатът е, че ви е много по-лесно да идентифицирате едно минно поле, когато наблюдавате другите, които вървят в него, отколкото когато сами се готвите да направите същото. Организациите са по-добри от хората, когато става дума за избягването на грешки, защото те, естествено, мислят по-бавно и имат силата да налагат дисциплинирани процедури. Най-сетне, по-богатият език е изключително важен за умението за конструктивна критика. До голяма степен, подобно на медицината, идентифицирането на грешките в преценката е диагностична задача, която изисква точен речник. Названието на болестта е кука, на която се закача всичко, което е известно за болестта, включително уязвимостите, факторите на околната среда, симптомите, прогнозата и лечението. По подобен начин и наименования като „ефекти на закотвяне“, „тясно рамкиране“ или „прекалена свързаност“ внасят в паметта ни всичко, което знаем за дадена деформация, за нейните причини, за нейните ефекти и какво може да се направи за нейното смекчаване."

Това, че личността на философа, неговата известност, авторитет, достоверност, оказват влияние е отдавна отбелязано. Аристотел го нарича "етос" и го нарежда до "логос" и "патос", т.е. до логичното и емоционалното. От прическата до гланца на обувките всичко оказва влияние. Привърженик на хипитата или на Диоген Циника с лъскави обувки и вратовръзка изглежда недостоверен, нали? А раздърпан и вехт привърженик на монархията? "Философът" е отбелязал три важни сили за влияние в реториката. Личността на ретора, говорещият е наравно с това, което казва.

Потвърдено, обсебеност.

Така е.

Като осмислих появата на месията, на рицаря на белия кон и приказната хубавица, припомних си горките маи и инки. Очаквали са да дойде божество, а дошли брадати бели завоеватели. Човек трябва да е много внимателен в призива за идване на божество. Дон Жуан- там някъде, в Европа е едно, а в моята къща съвсем друго. А пък приказните красавици как харчат... нямам думи.

Тъй като зная само два форума за философия, не бих се държал пренебрежително към нито един и към участниците също.

Бих изложил две алтернативни позиции в живота 1. Живей активно, умри млад, така че и гробарите и т.н. 2. Себесъхранителна. Живей дълго и спокойно. Гробищата са пълни с нереализирани гении. Има и междинна позиция, а има и последователна. Росини изригвал опера след опера- 30 бр. докато бил млад- до 37 г. После се отдал на домашен спокоен живот, кулинария и книги с рецепти, доживял 76 г.

като да сте обсебен. Аз също използвам различието между ник и личност, но в друг аспект. За да не засегна личността, може да кажа, че нещо си, е проява на ника. Именно проява, а не същностна черта, т.е. нещо, което е моментно и променимо. Реално погледнато и името е ник, т.е. ако кажа Пешо е тъп, то се отнася до личността и е нормално Пешо да ме ритне по кокалчетата. За да не се стигне до там, изразът е "Пешо, а ако може ника, май (неуверено, условно) постъпи (свършено, еднократно) малко (!) тъпо". Мисля, че връзките в някаква общност, ако искаме тя да съществува, не трябва да се късат, а хората унижават. Изпускам се само по отношение на . Това е лошо, но променимо. Това, което разбрах е, че създавайки им дисонанси развивате познанието си за психопрофилите на форумните участници. Забелязвам обаче, че понякога стимулите- дисонансите са еднотипни и съответно реакциите едни и същи, сиреч няма нова информация.

Според моите разбирания, процесът е такъв: възприятие на някакво поведение формиране на обща представа, което именно смятам за възглед въз основа на възгледа можем да съобразим особености и да предугаждаме поведение изграждане на лично поведение спрямо това поведение (То е като да сложим възприет обект в някаква класификация "Подобен на ...") Доколкото стана дума, че може да се формира поведение без възглед, това смущава моето разбиране. Очевидно не смущава вашата система, което беше повод за въпроса ми. Пожелавам успех в себепознанието и познанието на другите, като лично за себе си предпочиитам вежливо отношение не само защото зад всеки ник стои човек, поне за сега, но и защото конфликтите отнемат енергия и ни лашкат хаотично в други посоки.

Да и за това въведох предположението за разделение ххх Напротив. питам.

Предполагам става дума за философски и общо- житейски възгледи например "Няма значение как живея". Допускам обаче, че съществуват конкретни възгледи за случаите, когато е неизбежен избор- примерно от кой да вземеш при няколко вида хляб. Вероятно във философията има име на подобно течение, но ако е оригинално, пак добре. С впечатление съм, че си остро критичен към различията у другите. Често използваш думата "бебчо" като посочване на незрялост. Как го правиш, без да имаш някакъв възглед за другия? Все пак трябва да гледаш на някого като на бебчо за да го наречеш "бебчо". Моето приемане на различията ме е довело до толерантност. Забелязал съм, че общо взето и между успелите и между неуспелите има всякакви хора, и между по- щастливите, и между по- нещастните, и между по- богатите, и между по- бедните има хора, с които си приличам и по нещо се различавам, без да мога да правя така че да съм винаги по- успял, по щастлив, по- богат.

Раз-личието изобщо не е нещо, което трябва да се из-личи. Аз изложих мнение и възражение, но до толкова. Всъщност възгледите се проверяват в практиката и щом твоите ти помагат и моите ми помагат, едва ли ще се променят. Проявявам толерантност, защото може, ако човек промени възгледите си да се срине. хубаво. значи различията са най- естественото нещо. В моята система убежденията се отнасят до някакви неща, верни или не. Могат да са многоцветни. Мога да съм убеден на 100%, а може и да не съм никак убеден. Мога да се отнасям с усмивка, гняв, презрение, неразбиране. Който няма убеждения има доста аморфен поглед към нещата. За една и съща случка с един може да говори "Ужас", с друг "Браво", с трети "Беше смешно" Мнозина не харесват такива и ги наричат мекотели. Други ги наричат лицемери. Добре. Значи човек има дефицит и за да се съхрани включва компенсаторни механизми. Прекрасно. Да речем не обича да се среща с хора, стои си в къщи и пише бестселъри. Преодолява дефицита си, започва да контактува и зарязва писането. Издателят му си бие главата в стената и вие "Колко добре се беше компенсирал, защо ми го излекувахте...нецензурно... психолози. Филмът "Островът на Ним" е с такъв сюжет. Героинята на Джоди Фостър пише бестселъри, но страда от агорафобия, която преодолява, среща се с героя на Джерард Бътлър и се предполага, че от...бава писането в замяна на онова с многоточието. Та, в моето виждане, успешно компенсираните дефицити не са нещо за оплакване. Както казваш, човек се самосъхранява чрез тях.

От другатема ми хрумна, че очакването на божествената мъжка и женска хубост и въздействие е като очакването на месия. Жени и мъже, обвързани с нещастен брак мечтаят да се появи Избранник. Динамиката на Осанна- Разпни го я има и при Албена и при дон Жуан. При Йовков, хората озверяват и ругаят Албена, но когато тя се появява, се смиряват, покорени от хубостта й. Осанна. С пропадането на дон Жуан в пламъците на ада, настъпва едно отрезвяване, романтичният, светъл разказ свършва в тъма. Без да сравнявам с божество, динамиката при Пласидо Доминго е същата. Очарование и поклонение от жените. Като кажат, че са пели с него на една сцена, мед им капе. После осъждането- MeToo movement, този синедрион го осъжда и оперите потвърждават присъдата и си измиват ръцете. После отрезвяването. А какво е операта без Пласидо? Защо хората се страхувахме да го подкрепим както се страхуваха апостолите?

Съгласен съм с всичко казано, но бих добавил и телесното- здраве, и външното- дом, сигурност, здравословни условия(прохлада в жегите или топло в студа ) Дори предпазване от инциденти и бедствия. Разбира се, че духът. Дори да не вярвам в духа завинаги, вярвам в духа=психиката в нас, в укрепването и развиването на нашите познания, реални възгледи, всичко с което можем да предугадим и избегнем лошото и усвоим, и запазим доброто. Да. Ако има някъде непознат остров, който никой не го мисли, той реален ли е? Да. Заради това изследваме и откриваме постоянно. Включително и себе си и живота си. Има много неоткрити интересни неща. Съгласен съм. Но животът е твърде важно нещо за да не му придаваме значение, да не го изпълваме със свое съдържание и другото, което пишеш. Заради това човекът/субект ТРЯБВА да го разглежда, и проектира в съгласие със своите потребности. Какво да ти кажа? Една тежка болест, съпроводена с болка го превръща от абстракция в болезнена реалност. Никакви конвенции, сам си със страданието. И какво? Как поставяш въпроса Да излезем от своите фантазии в реалността, да не стоим в абстракции и конвенции, а да живеем? Това е добър ход за всички ни. Обаче... Нашите възгледи за света се оформят от живота, който водим. Ако това е успешен живот, к`во ти дреме? Исус е бил дълбоко в своите фантазии за божествен произход, пък е станал всеизвестен месия. Да, компенсациите заместват друго, но ако го заместват успешно и развиват човек в друга насока? Слепият компенсира с добър слух. Няма да изброявам слепи музиканти. Дори филмът "Красив ум" показва един учен, който компенсира сериозни налудности и стига до добри резултати. Има и неуспешни, вредни за живота компенсации, но не всички. Примерно хомосексуализма и самозадоволяването са неуспешни компенсации на половите отношения, но колко успешни могат да бъдат в друго отношение...