shefkata

Днес хората са на мода. Да си човек е модерно. Човек е онези с голямо самочувствие и ниски възможности. Днес се окачествяваш, като човек, когато не държиш на дадената вече дума. Когато казваш едно, а вършиш съвсем друго. Днес ти си човек, заобиколен само от 'невежи' и 'нищо неразбиращи' и твоето право, е по право от всяко друго. Защото ти си човек, свикнал да се подиграва на околните, да ги иронизира и да ги лъже. Това е което осмисля човешките ти дни - да се поставяш винаги над другите. Да бъдеш техен коректив. Да им даваш акъл, без сам да притежаваш нещо такова. Няма по човешко качество от егоизма в днешно време. Естествено, че е човешко всичко чуждо да е общо, но нашето да си е само наше. Естествено, че ако имаш две ризи, едната ще облечеш, другата ще скриеш и ще твърдиш, че нямаш риза. Няма по човешко от това, когато има някаква работа за вършене, да изпратим някой друг да ни я свърши. Да направим сметка, която някой друг ще плати. Днес хората умеят да поемат отговорност.....на думи ! И да събират лаври, но чужди. Днес хората смятат, че всички останали са им длъжни ! Днес човекът е човек, само ако неговата дума е последната и той вярва в това, че тя е меродавна. Едно от най-модерните неща днес е лицемерието. Чистото и открито лицемерие. Онова, което ни кара да сме кротки и тихи, гонени от нуждата. Онова същото, което ни прави отровни и рогати, когато нямаме изгода. Днес добрите са смешни. Тези с чисти намерения са идиоти. И дааа, няма по глупави от онези, които и днес все още вярват в човека ! Това, което искам да ви призная всъщност е, че ужасно много ми е жал за хората !

Хаха, електронен де Аз съм добра ученичка Търсих ги аз тия хроники, ама май ги няма преведени в е-вариант...

Щастливата жена Щастливата жена е като вихър. Тя спира урагани със ръце, и в този миг не може никой да сложи облак в нейното небе. Щастливата жена е несломима. Тя само с поглед мести планини. Вселената се радва, че я има – да рони по безкрая й звезди... Щастливата жена умее всичко. Опъва брод над пропасти далечни. Дори, когато мразят – тя обича. И с всеки дъх ти обещава вечност. Това е тя – щастливата жена. Усмихната, красива и летяща. Съзрял си във очите й тъга? Това е сянката на истинското щастие... Но няма как да падне върху теб от нейните очи дори сълза. Щастливата жена ти е късмет. И спътница. И болка. И съдба. Мира Дойчинова - irini

Айде, честитУУУУУ

Червената шапчица не е на мода. Снежанките хващат загар. Жените сега са от друга порода, във друго е техният чар. От вълци в гората не се и страхуват. Те просто не ходят в гори... По-важно е чантата колко им струва. И има ли Принца пари. Не чакат с целувка от сън да ги будят, навиват аларма и “туп”! А роклята бална от феята чудна заместват от раз с минижуп. Торбата със сол те отдавна прибраха във шкафа със вредни храни. И вместо с каляска, с такси се прибраха. В дванайсет? Не, рано в зори. Вълшебната лампа седи по заръка на някакъв прашен балкон. Последният джин там пропил се от мъка – те искали все силикон. Самичка девицата змея пробола, че пречел /Така демоде!/ и трябвало спешно да иде до Мола да купи във тон бюстие. В жените отдавна не дремят принцеси. Жените са “силният пол”! Блондинки, брюнетки, мутреси, метреси, заболи честта си на кол. Дори Пепеляшка е с нова природа, недей да я търсиш, в ръка с кристална пантофка. Отмина им модата, друго се носи сега. Е, как да ухажваш жените се маеш, щом кодексът стар е прибран... Накуп изпълнявай каквото желаят, те търсят си златен шаран! /Пепа Лулова/

Нямам мисли по себе си. Не обичам преструвките. Днес съм само по смелост. И по блясък в очите. Колко щастие има във куража да чувстваш изтървани въздишки, стигащи до звездите ... И какво, че минутите бързат и се изнизват – във редици, под строй, или тъй, безпричинно, и със строго мастило неотклонно подписват онзи лист, на живота ми, в който още ме има... Безразборно пилях всеки пясък на времето, който уж е изтичал от невидим часовник, а накрая оказа се, че светът ми е вземал всички мигове с лихва, но пък няма виновник.... Затова съм сега точно колкото толкова. Нямам мисли по себе си. И съм аз. И обичам. Днес съм цялата смелост. Разсъблякох и болките. И останах по блясък. Но пък той казва всичко. Мира Дойчинова - irini

Миииии.... Пилето не е мое дело. Него го донесоха. Но е красиво и исках да ви го покажа. Аз съм с ордьоврите и салатата.

Честит празник !

Благодаря ти за съдействието, но вече ми пратиха сканирания вариант. Мисля да изчакам още малко за по добро качество. На прима виста, като погледнах, има места на които въобще не може да се чете. Но, Благодаря ти, за отзивчивостта !

Е, не ми се става...

Събирам те във себе си. Болиш. А аз изглеждам страшно недостатъчна. Но все си вярвам някак си, че ти завършваш пъзела на тъжното очакване. Събирам те във себе си. Без глас. А дланите ми парят от обичане. Освен самата мен, какво да дам... И... ето, давам ти се. Искаш ли ме? Събираш ме във себе си. И мълчешком ти вричам всеки удар на сърцето си. Прошепваш ми. Прошепваш ме... Любов. Аз нямам друго име, щом съм с тебе. caribiana

Фрагменти от себе си Случайна съм. И хрумвам ненадейно. А после си отивам. Като мисъл... Откакто второто ми име стана Нежност, приличам до полуда на измислица. Небрежно галя нечия сериозност и гъделичкам строгата и вратовръзка. Понякога съм лоша. И виновна. Категорична, много. Като спусък. Понякога се влюбвам. И съм тъжна, и истинска, и страшно непонятна. А мостът към сърцето ми е въжен. Преминеш ли го - няма път обратно. Макар че аз си тръгвам ненадейно. Като една прокудена, досадна мисъл. Какво, че второто ми име беше Нежност. Изглежда на внезапност съм орисана... /caribiana/

Търся това нещо в Е-вариант и на български.

Уникалната способност има тази над мен, да изчезва за дълго и то.

Уникални сте, момичета ! Лин, Федора

Първо, защото ти си основния оплакващ се, затова. / движа се по подчертания текст / Второ, отнеси въпроса си до по висша инстанция, както ти я наричаш, защото темата е за проблеми свързани с форума и неговото функциониране, а не за публично обсъждане действията на модераторите, като ако не ме лъже паметта, това дори е забранено. С риск да се повторя ще кажа, че публичното обсъждане на твои лични проблеми с някого тук, излага само и единствено теб. Просто престани да спамиш в темата. Благодаря, предварително.

Личните ти отношения с модераторите, не са проблем с, в или на форума, те са твой личен проблем. И никой от нас, не е длъжен да чете за тях, още повече в тема, която има съвсем друго предназначение. И понеже си твърде наясно, че за да получи човек подобно отношение, то несъмнено е провокирано с нещо, та се питам, защо скринваш само чужди реплики, а не покажеш примерно, в следствие на какво са те ?! Не ми отговаряй. Въпросът беше риторичен. Та моят съвет е, ако имаш да си изясняваш нещо с Оставиме, да го направиш на лични, не да спамиш тук в темата.

На мен не посвещават стихове, подаръци не правят и признания за мен са всичките им грехове непоносими дни и отчаяния. От мен очакват да ги хващам за ръка и да ги водя някъде през тъмното и пускат ме щом видят светлина от нeщо ново или от отвъдното. Прегръщат ме когато са сами потъват в погледа ми щом им е студено, а след това изкачват планини и името ми става забранено. На мен не посвещават стихове, подаръци не правят и признания, но в спомена за моето лице намират всички свои оправдания ! Илияна Делева

Честит рожден ден, батко Бъди здрав и наздраве

Сега ще ви разкажа, как се сбъдват мечти. Преди всичко с голяма любов и много желание, както каза Павката. В тази публикация ще ви се похваля с нещо, с което не може да се похвали всеки, а именно, колко съм богата всъщност ! Хората измерват своите богатства по различен начин - пари, коли, мотори, острови и екскурзии...Аз обаче се имам за по богата от всички с подобни измерители. Аз съм най-богатият човек на приятели ! И снимките, които ви поствам тук, са доказателството за това ! Това е моята първа стихосбирка. Стиховете, които сте чели тук в този блог, са съхранени изцяло в нея. На 09.02 баща ми, моят мъж, моето Сдружение и други приятели, осъществиха една моя отколешна мечта, а именно подариха ми тази стихосбирка ! Не мисля, че са нужни повече думи, нито пък доказателства. Чудеса съществуват, само трябва човек да повярва в тях. Щастието отива там, където го чакат. Нямам толкова думи, за да ви изразя точния размер, на моето. Но пък сега предполагам разбирате, защо и колко точно съм богата ! Ето така се сбъдват мечтите !

В живота ми нахлу крадец, ограби ме в размер огромен. Букет кокичета с червен конец, остана ми единствения спомен. И празна стая, пълна с тишина, със болка и страдание човешко, а моята разкъсана душа, стои на прага, диша тежко. Девети ден от месец февруари, отвори се във мен девета рана, сълза в очите ми припари. Аз кротко чакам баба от зарана. Букет кокичета с червен конец, до мене тихо да постави... Живота - стар, проклет крадец, вазата ми празна днес остави !

Не искам повече - приключих с тази страница! - Разсипа ме, до смърт ме разпиля... Не знаеш ли, че всичко има граници? - не страда вечно даже любовта. Ще върнеш ли разплаканите сутрини и нощите, в които не заспах, и думите, застинали на устните, парчетата... ще върнеш ли и тях? Какво направих, че така предаде ме - обичах те! Най-силно на света! Днес чувствам се измамена, продадена - поредна жертва в чест на любовта! Върви си... Между нас е минало, не те е имало в живота ми дори, сърцето ми за тебе е изстинало... Кого ли лъжа? Страшно ме боли! Мариела

За теб съм сигурна