shefkata

Признанието на една Пролет Открих се, ето. Вече се завръщам. Случайно напосоки се залутах. И дълъг беше пътят ми към вкъщи, щом само в теменужки съм обута... Глупачка бях. Сърцето ми да вземе един, такъв, висок, уж просто мъж. А Зимата реши да го отнеме, и аз сърдито се превърнах в дъжд... Помръкна всичко. Безутешна битка. Снежинките разбих със ветрове. А Зимата дори не ме попита как мога да живея без сърце... Кокичетата скриха се обратно, а птиците прибраха свойте песни. Смилих се над душата си стократно. Да бъдеш слънце никак не е лесно... Признавам си, че просто се изгубих. Но, ето ме. Разцъфвам си по пътя. Когато Пролетта е много влюбена, и Зимата ще трябва да отстъпи... А онзи, невъзможния, високия, в картинката ми нека да внимава. Сърце се подарява само с обич. И точно там завинаги остава. irini

Честит рожден ден, магаренце

ВЕЩИЦА Наричаха ме "Вещица" ... Красива бях. И умна. И различна. Не бяха лесни тези божи дарове. Да се набиваш лесно във очите и лесно към плътта ти да посягат разгонени, лениви песоглавци, приели за религия “Аз искам!” (удобно божество, като за битки, като за безпросветна отмъстителност). А умна, и красива, и различна е трудната позиция във спора. С чужд бог, със цар със изкривени истини. Остава ти да се приспособяваш. В кръвта ти да беснеят древни тайни. Умът ти да се гърчи в недоимък, а красотата да е входна такса за някой, който даже не си искала. Простих се с моя бог, приемах чуждия, покланях му се и оставах искрена. Наричаха ме "Вещица" ... Страхуваха се ... Кълняха ме ... В поеми ме описаха ... Затвора си превърнах във оръжие ... A тъмничаря цял живот обичах ... Мариана Дончева

Изгубена

Минаваме към лятно часово време на 31 март ! България ще премине към лятното часово време в 3:00 ч. местно време на 31 март. Това съобщиха от Българския институт по метрология. Тогава часовниците се преместват с един час напред. Връщането към астрономическото часово време ще се извърши в 4:00 ч. местно време на 27 октомври, когато часовниците се връщат с един час назад. Novini.bg

Прошка Когато мъжката ти сила от сляпа жажда прекипи и пряко пръстен и венчило те призове да полетиш, мини през онзи праг отново, през който Тя те приласка – с надеждата да стъкнеш огън, ( но ти не стъкна досега). И всеки спомен да заглъхне, да не тежи като вина, че младостта ти там изсъхна – като тревица под слана. А някъде извън живота и някъде накрай света, аз – вече не жена, а болка, ще чакам. За да ти простя. Автор : Елица Ангелова

ПРОЩАВАМ ТИ ! За всеки нож в гърба ти давам хляб, и малко мед, за да ти бъде сладко... Гася с усмивка силният си гняв, и гледам те смирено, мили братко... За всяка дума, дето ме раняваше и ровеше в сърцето ми дълбоко, а ти отгоре щедро посоляваше... Напук на всичко смея се широко! Боли ли ме? Боляло е преди... Но крехките ми нявга рамене товарът на горчивите ми дни днес с чиста лекота ще понесе! ... За всяка твоя користна лъжа, дарила ми криле на пеперуда... За всяко мое тупване в прахта, разбирайки, че всичко е заблуда... За всяка болка, дето причини ми... Прощавам ти! Спокойно нека спиш! Отмих грехът ти, трупан със години, но ти на теб дали ще си простиш? Павлина Соколова

НАПРАВО СИ ЖЕСТОКА Не готвиш, не подреждаш, не переш – не ми е нужна тиха домакиня! Надявам се за днес да избереш онази рокля във небесно синьо, обувките на белите цветя и сребърните гривни от Мароко… Сложи червило. Идва пролетта. Прекрасна си! Направо си жестока! Аз искам да се перча като лъв със своята излъскана лъвица! За другите мъже да бъдеш стръв, но да си само моя! Хубавица! Такава те желая. Не с парцал. Мъжете нямат нужда от слугиня. Бъди красива! Всичко бих ти дал! Но, моля те, не ставай домакиня! Добромир Банев

безполезна

Здравият разум на хората ? Някой да го е виждал напоследък ?

Е, вече искам да се събудя утре до теб и до четките

Пистолет искам с истински патрони...

Главната виновница Не зная как заспиваш във леглото си, където сме се любили до вчера. Чаршафът пази всичките подробности на нашите задъхани движения. Не зная още как се гледаш в огледалото, заключило във сянката си силуета с най-малките извивчици на тялото, което беше стълба към небето ти... На мен ухае твоята възглавница. И без да искаш вдишваш от парфюма ми. А аз съм от онези лоши навици, които нощем те докарват до безумие. Промъкнах се в живота ти неканена. И го нашарих със палитра от емоции. Обичаш си и болките, и раните. И мене - като главната виновница. Надежда Тодорова

Това по повод днешния фарс, а някой го е написал още 2011 година... ТРАУРНО ... ??? След дъжд качулка - има лаф такъв ! А тия уволнения, оставки измиват ли разлялата се кръв, Народе мой, с акъл изпит от чавки ?! Връхлитат те трагедии, нали, но питам те - извличаш ли поука ?! И тоя траур нов ще отшуми, и пак по старому ще газим лука !!! Пияни ще ни правят на кайма, ще гинем в автобуси нередовни ! Като мухи ще мрем и без война ! И за това САМИ ЩЕ СМЕ ВИНОВНИ !!! 16. 06. 2011 г.

Не съм научена да си щадя сърцето - раздавам всичко, дето имам! Не жаля чувства, думи, жестове. И не броя по колко взимам! Благотворително дарявам. Без поръчка! Понякога дори без нужда. Затуй и честичко подсмърчам... Тъгата хич не ми е чужда... Е, вярно, малко съм загубена, но като сметна свойто състояние - по-богата съм от от другите, защото имам още за раздаване! Петя Ходжева

Посрещал ли си утро с мисълта, че слънцето ще грее почерняло? Усещал ли си пулса след това - как бие! А сърцето ти е спряло! Докосвал ли си някога ръка, безсилна да разтвори свойте пръсти? Усещал ли си чуждата тъга? И в Бог, и в дявол тъжният се кръсти! Лежал ли си на голата земя и чувал ли си как горчиво плаче? Посял ли си поне веднъж цветя? А давал ли си дреха на сираче? Обичал ли си някога жена, която със упорство се печели? Целувал ли си жадно във нощта ти тялото и с устни полудели? Заспивал ли си вечер с мисълта, че Бог сред всички тебе е избрал? Без тия чувства, пламнали в кръвта, ти просто досега не си живял! Васка Мадарова

Горда Стара планина, до ней Дунава синей, слънце Тракия огрява, над Пирина пламеней. Мила Родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край.

Съвсем не съм от този тип жени, които кротко гледат те в очите... Земята под краката ми дими ! В душата ми те дебнат бури скрити ! ... Съвсем не съм от този тип жени, в които търсиш сладостна утеха... Примамвам към опасни дълбини ! Страхуваш ли се, бягай надалеко ! Че щом пристъпиш в скрития ми свят, реки от огън често ще пресичаш... Мостòвете след теб ще изгорят ! Обречен си ! До гроб !... Да ме обичаш...! Мариела Челебиева

Вграждай майсторе, вграждай... Сянката ми вгради в основите, косите ми зазидай в стените, аромата ми разпилей по стаите, усмивката ми сложи на прага и до нея гласът ми на входа. Вграждай майсторе, вграждай... Погледа ми на тавана да сложиш, прегръдките ми под леглото, целувките ми майсторе, скрий под дюшека, мислите ми заключи в гардероба. И когато вечер уморен се прибираш, в своя дом, останал без сили, жена ти да тича майсторе, на вратата да те посрещне, с моята усмивка на лицето и с моя глас да ти проговори ! Когато си легнеш в леглото широко и отправиш взор към тавана, мойте очи от там да те гледат и аромата ми до лудост да те докара. Докато любиш жена си майсторе, моите меки коси да галиш, в прегръдките ми да се отпуснеш и топлите ми устни да вкусваш. Вграждай майсторе, вграждай, че на жена ти зестрата е голяма, дом трябва да и построиш... Охолен живот печелиш майсторе, една истинска любов губиш... Вграждай, че само в съня си, от утре нея ще любиш !

Искам си чудото !

Извинете, че все съм различна. И така съм си просто достатъчна. А когато ме мразят – обичам. Не залитам в напразни очаквания. Извинете, че пак не пораснах. А Животът ме тегли нагоре. И във нощите плача от щастие. През деня мълчаливо говоря. Да, простете ми всяко безверие. Не повярвах във хорската злоба. Разпилях се, и пак се намерих. И в писмо се изпратих на Бога. Извинете дори и мечтите ми – че се сбъдват, макар и наужким. А сълзите, валящи в очите ми, все на някого, нейде, са нужни. Извинете. Уших си криле някак с моята тихичка грешност. А светът е с душа на дете. Само с прошка се учи човечност. Мира Дойчинова - irini

Лудост Викнах те, майсторе, къща насред село да ми вдигнеш - като я зърнат селяците, чак до зори да не мигнат, както са пусти душите им, тъй да са чашите пълни, да ме заплюят мъжете, а пък жените - прокълнат... Искам прозорците, майсторе, да ги направиш широки минеш ли, да те погледам. Нали съм зеленоока да ме обикнеш, майсторе, ще ти направя магия. Като вълчица жена ти насред мегдана да вие, и да се кръстят старците, и да ме плашат с бога - мога без бога, майсторе, само без тебе не мога - че ми е пусто в къщата, а пък в градината - суша. ... Като те виках, майсторе - луд ли бе, та ме послуша? Венета Вълева

Честити 18 годинки Айде още 8 пъти х 18 да направиш и на осмия път да ни събереш да почерпиш

Никога не съм харесвала префърцунените майки. Слава Богу, че не си такава и недай Боже, аз да стана такава. Амин !